Мотиви
към присъда №260000/28.01.2021 г., постановена по НОХД № 343/2020г. по описа на
РдРС.
С
обвинителен акт РП-Перник, ТО-Радомир е повдигнала обвинение срещу подсъдимият Х.Й.Х., с ЕГН:**********,***, неосъждан/реабилитиран /за
това, че на 28.03.2020 г., около 19:40
часа, в село Беланица, общ. Радомир, обл. Перник, на
път №PER 3122 /път 1-6, Извор - Радомир
/-Беланица - / ІІІ 604/, с посока на движение от село Бобораци към село Прибой
е управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка “Субаро“, модел “Легаци“, с peг.№ .., в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство, наложена му със Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №19- 0328-000011/12.01.2019 г., по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на „младши автоконтрольор“,
упълномощен със заповед №313з-1464/08.08.2017 г. на
Директора на ОДМВР-Перник, връчена му на 17.01.2019 г.-престъпление
по чл.
343в, ал. 3, във връзка с ал.1 от НК.
След приключване на съдебното следствие представителят на РП
–Перник, ТО-Радомир поддържа обвинението. Счита, че същото е доказано по
несъмнен начин. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото обвинение като на основание чл.78а от НК го освободи от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание „глоба” около
средния предвиден в закона размер.
Адвокат- защитника на подсъдимия – адв.Б.
пледира съдът да приложи разпоредбата на чл.78а от НК и му наложи
административно наказание глоба в минимален размер от 1000 лева.
Подсъдимият Х.Й.Х. на
основание чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. На основание чл. 372, ал. 4 от НПК
съдът е обявил, че ще ползва това самопризнание при постановяване на присъдата,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт. В хода на
съдебните прения, поддържа изложеното от защитника му. В последната си дума
желае да му бъде наложено наказание „глоба”.
Съдът като обсъди на основание чл. 14 и чл. 373, ал. 3 от НПК
всички събрани по делото доказателства – самопризнанието на подсъдимия Х.Х., подкрепено от прочетените и приети на основание чл. 283
от НПК доказателства, събрани в хода на досъдебното производство – протоколите
за разпит на свидетелите И.К.А., Д. С.С., Н.В.Н. и Е.В.С., Справка/ Картон на водача Х., Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №19- 0328-000011/12.01.2019 г., по чл. 171,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП на „младши автоконтрольор „ Радослав Стоилов, Решение №97/17.04.2019г., постановено по Адм.д№72/2019г. по описа на Административен съд гр.Перник, Решение
№192/05.12.2019 г., постановено по АНД
№333/2019 г. по опис на РС-Радомир и Решение №254/24.11.2020 г., постановено по
КАНД №241 по описа за 2020 г. на AC-Кюстендил,
Акт за
установяване на административно
нарушение №26 / 12.01.2019 г., Наказателно постановление №19-0328-000024/23.01.2019г.
и Справка за съдимост на подсъдимия, намери за
установено следното:
На
инкриминираната дата 28.03.2020 г., подсъдимият Х. заедно с негов познат св. Е.В.С.,
отишли на канала при с.Беланица, общ. Радомир, с ползваното от подсъдимия МПС - лек автомобил марка “Субаро“,
модел “Легаци“, с peг. №СВ 8049 ВН, за да ловят риба.На същата дата,
в РУ-Радомир бил получен сигнал за незаконен риболов. За времето от 08.30 часа
до 20.30 часа на същата дата на работа били свидетелите - И.К.А., Д.С.С. и Г. А. Х., и тримата служители при РУ-Радомир към ОД на
МВР –Перник, които към 19.00 часа тръгнали с цел извършване на проверка по
повод сигнала. Междувременно, тъй като вече се било стъмнило, подсъдимият и св. С. си тръгнали от канала при с. Беланица, качили
се в ползвания от Х. лек автомобил марка “Субаро“,
модел “Легаци“, с per.
№СВ 8049 ВН, като Х. се качил на мястото на
водача, а св. С. на предна лява седалка на автомобила. Въпреки, че подсъдимия Х.Х. все още изтърпявал принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство,
наложена му със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-
0328-000011/12.01.2019 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на „младши автоконтрольор“, упълномощен със заповед №313з-1464/08.08.2017 г. на Директора на ОДМВР-Перник, връчена му на
17.01.2019 г., той потеглил с лекия автомобил към центъра на село Беланица,
общ. Радомир.В същото време около 19.40 часа, полицейските служили , а именно
св. А., св. С. и св.Х., забелязали в близост до мястото, където били изпратени,
по сигнала при с. Беланица, лек автомобил с включени фарове, който продължил
движението си към центъра на селото. Те последвали лекия автомобил, който бил
марка „Субаро“, модел “Легаци“,
с peг. №СВ 8049 ВН като водач на автомобила бил именно подсъдимия
Х., който управлявал същия в с. Беланица, общ. Радомир, на път №PER 3122 /път 1-6, Извор - Радомир /-Беланица - /
ІІI- 604/, с посока на движение от с. Бобораци към с.
Прибой. Подсъдимият спрял лекия автомобил в центъра на село Беланица, след
което слязъл от него, от страната на водача и се отдалечил на разстояние от
същия. В автомобила на предната лява
седалка останал св. Е.С.. Щом приближили лекия автомобил, от който слязъл
подсъдимия полицейските служител А., С.
и Х. също спрели служебния си автомобили слезли от него и без да изпускат от поглед Х. го последвали. Те повикали Х. да спре и да
отиде при тях за проверка като такава му била извършена по документи, като същият
предоставил единствено лична карта и документи за лекия автомобил, без да
представи СУМПС, тъй като нямал такова. Полицейските служители извършили и проверка на документите за самоличност и на
св.С., след което последният бил освободен. Полицейските служители извършили
справка с ОДЧ на РУ- Радомир, при която било установено, че е Х. е с отнето СУМПС и по повод на това било
поискано съдействие от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Перник като на място пристигнали
свидетелите Н.Н. и Данаил Колев.Те също извършили
проверка на подсъдимия Х., като от
представената им лична карта установили самоличността му. Свидетелят Н.
извършил служебна справка, при която установил, че подсъдимия Х. е лишен от
право да управлява МПС. На Х. било предложено да бъде тестван с техническо
средство за употреба на алкохол, но Х. отказал. По повод на така установените
нарушения св. Н. съставил АУАН №134686, серия GA от дата 28.03.2020 г. на Х., за установени нарушения на
разпоредбите по чл. 150а, ал. 1 и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Подсъдимият отказал
да подпише и получи съставения акт, на който отказ като свидетел присъствал
полицейският служител Георги Х..
Подсъдимият Х.Х. е правоспособен водач на моторно превозно средство с издържан
изпит за придобиване на правоспособност с протокол № 31/1998 г. за категория
„В“ от ОД на МВР- Перник, а в последствие след издържан изпит за възстановяване
на категория с протокол №34/2018 г., същият възстановил правото си да управлява МПС
категория „В“ като му е било издадено свидетелство за управление на моторно
превозно средство № ********* на 15.01.2018 г., валидно до 15.01.2028 г. На
12.01.2019 г. на подсъдимия Х. бил съставен Акт за установено административно
нарушение №26 от 12.01.2019 г., с бланков №0645015, за извършено от него адм.нарушение по чл.
174, ал.3 от Закон за движение по пътищата , с който акт му е било иззето СУМПС № *********, ведно с контролен талон №6182264. Във връзка с
установеното нарушение и съставения АУАН, на 12.01.2019 г., Радослав Стоилов, на длъжност „ младши автоконтрольор“ в РУ – Радомир към ОДМВР-Перник,
упълномощен със заповед №313з- 1464/08.08.2017 г. на
Директора на ОД МВР-Перник, издал Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-0328- 000011/12.01.2019 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП, с която на подсъдимия Х.Х. била наложена
принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса с отговорността
му, но не повече от 18 месеца. Така издадената заповед бил връчена лично на Х.
на 17.01.2019 г., който я обжалвал в законоустановения
14-дневен срок пред Административен съд- Перник, като е образувано адм д. №72 /2019 г. по описа на съда и с решение № 97/17.04.2019 г. постановено по
делото административният съд отхвърлил жалбата
на Х. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№19-0328-000011/12.01.2019 г. по чл. 171, т. 1,6. „б“ от ЗДвП .Същото решение е
необжалваемо.Междувременно на 23.01.2019 г. срещу Х.Х. било издадено Наказателно постановление
№19-0328-000024/23.01.2019 г. на Началник група при РУ-Радомир към ОД на
МВР-Перник, във връзка с установеното административно нарушение и съставения
АУАН №26 / 12.01.2019 г., с бланков №0645015. С така цитираното постановление Х.
е наказан за извършено от него нарушение по чл. 174, ал.3 от Закон за движение
по пътищата , като му е наложено адм.наказание глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 24 месеца и са му отнети 12 контролни точки. Х. обжалвал
същото пред районен съд Радомир като с Решение №192/05.12.2019 г.,
постановено по АНД №333/2019 г. по опис на
РС-Радомир, районният съд е потвърдил така издаденото срещу Х. НП №19-0328-000024/23.01.2019 г. на Началник група при
РУ-Радомир към ОД на МВР-Перник . По повод касационно обжалване с Решение
№254/24.11.2020 г., постановено по КАНД №241 по описа за 2020 г. на
AC-Кюстендил е оставено в сила решението на Радомирския районен съд.Т.е през
този период до окончателното произнасяне на компетентния
съд, на основание издадената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-0328- 000011/12.01.2019 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП, Х. бил лишен от възможността да управлява моторно превозно средство,
поради временното отнемане на свидетелството му за управление на МПС до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от
12.01.2019 г.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. От тях точно и категорично се доказват
всички факти от значение за правилното решаване на делото – извършването на
деянието, неговото авторство и обстоятелствата от значение за наказателната
отговорност на дееца. Посочените доказателства в своето единство изясняват
пълно, последователно и безпротиворечиво приетата от
съда за установена фактическа обстановка.
При така
констатираното, настоящият състав намира, че подсъдимият Х.Й.Х. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по
чл.
343в, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК-същият
на 28.03.2020 г., около 19:40 часа, в село
Беланица, общ. Радомир, обл. Перник, на път №PER 3122 /път 1-6, Извор - Радомир
/-Беланица - / ІІІ-604/, с посока на движение от село Бобораци към село Прибой
е управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка “Субаро“, модел “Легаци“, с peг.№ СВ 8049 ВН, в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелство за управление на моторно превозно средство, наложена му със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-
0328-000011/12.01.2019 г., по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на „младши автоконтрольор“, упълномощен със заповед №313з-1464/08.08.2017 г. на Директора на ОДМВР-Перник, връчена му на
17.01.2019 г.
От обективна
страна инкириминираното деяние е извършено чрез
действие –управление на МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна
мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно
средство.
От субективна
страна извършеното от подсъдимия Х. деяние е виновно, с форма на вина – пряк
умисъл. Същият е осъзнавал е общественоопасния
характер на деянието, като е предвиждал общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
Съдът
индивидуализира наказателната отговорност на подсъдимия като съобрази
предвидените в закона наказания за извършеното от него престъпление и отчете
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и съдебното минало на Х..Констатацията
за съдебното минало на подсъдимия съдът направи въз основа на представената по делото
справка за съдимост рег.№2692 /07.12.2020г., издадена от Бюро съдимост при РС-Сливен, а именно, че Х.Х. е осъждан за престъпления от общ характер, но е
реабилитиран на основание чл.88а от НК и към момента на извършване на
инкриминираното деяние е бил неосъждан, тъй като реабилитацията е заличила
последиците, които законът свързва с осъжданията.
С оглед приложимата правна квалификация за
извършеното от подсъдимия Х. деяние,
съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 78а НК
за освобождаването му от наказателна отговорност и налагането на
административно наказание – „ глоба“. На първо място, за посоченото
престъпление по чл.
343в, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК
се предвижда наказание „лишаване от
свобода" до три години и „глоба" от двеста до хиляда лева. На следващо място,
от приложената по делото справка съдимост се установи, че същият не е осъждан/реабилитиран.
От престъплението няма причинени имуществени вреди, като не са налице и
изключващите института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание ограничения по чл.78а, ал. 7 НК.
Като
се съобрази с гореизложеното, съдът наложи
на Х. административно наказание глоба в размер на 1500 лева, като намери, че
същото наказание най-точно би отговорило на целите предвидени в чл.36, ал.1 от НК да поправи и превъзпита подсъдимия
към спазване на законите и добрите нрави и на принципа на справедливост
залегнал в чл.35, ал.3 НК. При определяне размера на наказанието съдът
съобрази, чистото съдебно минало на подсъдимия/реабилитиран/и изразеното
съжаление за случилото се. Отегчаващи отговорността обстоятелства са
множеството нарушения на обвиняемия по Закона за движение по пътищата.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: