Решение по дело №3347/2019 на Районен съд - Сливен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 213

 

гр. Сливен, 19.02.2020 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд гр. Сливен , десети състав, в публично съдебно заседание проведено на  десети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                  

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№  3347 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по предявен иск за допускане, респ. извършване на съдебна делба на съсобствен имот с правно основание чл.34  ЗС и се движи по реда на чл.341 и сл.ГПК.  Към иска по чл. 34 ЗС е обективно кумулативно съединен и инцидентен установителен иск за прогласяване на нищожност на упълномощителна сделка по чл. 42, ал. 2 ЗЗД.

Ищците Я.Н.Д., ЕГН: ********** *** и Ж.Д.К., ЕГН: ********** като майка и законна представителка на малолетното дете Н.Н.С., ЕГН: ********** *** и двамата чрез адв. Е.Х. *** твърдят, че заедно с ответницата Б.Н.С., ЕГН: ********** *** са наследници на Никола Стефанов Балтаджиев, починал на 24.01.2019 г. Техният общ наследодател бил притежавал въз основа на отстъпено право на строеж върху общински поземлен имот с идентификатор 67338.702.514 следните сгради- с идентификатор № 67338.702.514.1, с площ от 77 кв.м., с начин на трайно ползване жилищна сграда; сграда с идентификатор № 67338.702.514.2, с площ от 13 кв.м., начин на трайно ползване селскостопанска сграда, сграда с идентификатор № 67338.702.514.3, с площ от 17 кв.м., начин на трайно ползване селскостопанска сграда, сграда с идентификатор № 67338.702.514.4, с площ от 16 кв.м., начин на трайно ползване селскостопанска сграда, сграда с идентификатор № 67338.702.514.5, с площ от 72 кв.м., начин на трайно ползване селскостопанска сграда, сграда с идентификатор № 67338.702.514.6, с площ от 33 кв.м., начин на трайно ползване селскостопанска сграда, като всичките сгради се намират в общински поземлен имот с  идентификатор № 67338.702.514 в гр. Сливен, ул. „Милин камък” № 34. Посочват, че на 23.01.2019 г. наследодателят Никола Балтаджиев чрез пълномощника си Еленка С. Петрова и продал на дъщеря си Б.С. описаните сгради ведно с правото на строеж за сумата от 9000 лв., платена преди подписване на нотариалния акт. Сделката била обективирана в нотариален акт № 38, том първи, н.д. № 30 от 23.01.2019 г. на нотариус Шидерова. Данъчната оценка на имота била 20 645.90 лв. Наследодаелят бил страдал от тежко онкологично заболяване-уретелен карцином и бил постъпил по спешност на 17.01.2019 г. в МБАЛ „Иван Селимински” гр. Сливен, като същият ден му била направена операция, като следоперативният период преминал тежко и бил починал на 24.01.2019 г. Ищците твърдят, че наследодателят не бил давал съгласие за упълномощаването на Еленка С. Петрова, която била извършила от негово име продажбата на процесните сгради. На 23.01.2019 г. наследодателят поради влошеното си здравно състояние не бил могъл да даде съгласие и да упълномощи пълномощника. На следващия ден бил починал и не бил могъл да потвърди упълномощяването. По тази причина висящата недействителност на упълномощителната сделка се била трансформирала в абсолютна нищожност на извършената продажба от негово име.

Молят съда на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД да признае за установено, че извършеното упълномощаване на 23.01.2019 г. е нищожно, както и да се признае за нищожна извършената въз основа на него продажба на сградите, които се намират в общински поземлен имот с  идентификатор № 67338.702.514 в гр. Сливен, ул. „Милин камък” № 34. След като уважи инцидентният установителен иск молят съда да допусне между страните делба на процесните сгради ведно с правото на строеж при квоти по 1/3 за всяка от страните.

В отговора на исковата молба депозиран от ответницата, същата заявява, че ищците навеждат основания за унищожаемост на сделката по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, тъй като били твърдяли че наследодателят не бил разбирал свойството и значението на постъпките си, а не за нищожност на същата поради липса на съгласие. Искът за унищожаване на сделката бил конститутивен и не било допустимо да се разглежда в делбеното производство. Посочва, че ако бъде уважен такъв конститутивен иск би се породила съсобственост между страните, като съсобствеността следвало да бъде налице към момента на предявяване на иска. Искът за унищожаване на сделката не бил сред исковете посочени в чл. 343 ГПК, които се били разглеждали в производството по делба. Искът бил и неоснователен, тъй като наследодателят бил във влошено здравословно състояние, но могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Наследодателят  и преди да се влоши здравословното му състояние бил заявявал пред близки и роднини, че възнамерява да продаде имотите на ответницата, тъй като единствено тя била полагала грижи за него след като се било влошило неговото здраве. Веднага след като бил постъпил по спешност в МБАЛ „Иван Селимински” гр. Сливен бил настоявал да се срещне с нотариус и да изрази своето съгласие да й прехвърли процесните сгради ведно с отстъпеното право на строеж. Твърди, че на 23.01.2019 г.  баща й бил посетен от нотариус Шидерова, която в присъствието на Петър Петров, Деян Колев и Димитринка Гочева го запознала със съдържанието на пълномощното и се била убедила, че това била действително изразената от него воля. Баща й бил дал изричното си съгласие, че желае неговата сестра Еленка С. Петрова от негово име и за негова сметка да продаде на ответницата процесните сгради ведно с правото на строеж върху общинския имот. Баща й бил дал съгласието си за упълномощяването, като бил в пълно съзнание и бил разбирал действията си. Баща й бил в състояние да изрази съгласието си за упълномощаването и сделката за покупко-продажбата на процесните сгради била извършена при надлежно учредена представителна власт. Упълномощаването било извършено в същата форма, каквато се била изисквала и за сключването на договора за покупко-продажба, а именно с нотариална заверка на подписа по чл. 37 ЗЗД. С оглед на изложеното счита, че договорът за покупко-продажба не е нищожен. Моли инцидентният установителен иск да бъде отхвърлен и поради липсата на съсобственост да бъде отхвърлен и искът за допускане на делбата. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от нотариален акт № 147, том трети по н.д. № 1861/1998 г. от 17.06.1998 г. процесният имот бил прехвърлен на наследодателя на страните Никола Стефанов Балтаджиев с дарение.  Видно нотариален акт № 38, том първи, н.д. № 30 от 23.01.2019 г. на нотариус Шидерова процесният имот бил продаден от Никола Стефанов Балтаджиев на ответницата, като сделката била сключена от пълномощник на продавача-Еленка С. Петрова. Последната била упълномощена от Никола Стефанов Балтаджиев с  нотариално заверено пълномощно от 23.01.2019 г., което било подписано от упълномощителя с пръстов отпечатък. Наследодаелят на страните страдал от тежко онкологично заболяване-уретелен карцином и бил постъпил по спешност на 17.01.2019 г. в МБАЛ „Иван Селимински” гр. Сливен, като същият ден му била направена операция, като следоперативният период преминал тежко и бил починал на 24.01.2019 г. Видно от представеното удостоверение за наследници страните са негови наследници.

Видно от показанията на свидетеля Даскалов, съпруг на ищцата Я.Д., същата била във влошени отношения с нейния баща преди да почине и била научила от своята леля за неговото състояние на 22.01.2019 г. и отишла в болницата, за да го види за последен път на 23.01.2019 г., като там научила от старшата сестра, че не може да го посети, защото бил в тежко състояние. На 24.01.2019 г. съпругата му била уведомена от ответницата, че баща й бил починал. Посочва, че след тази новина отишли двамата при ответницата и от нея разбрали, че процесния имот й бил прехвърлен, като били имали съмнения от по-рано, че баща им възнамерявал да прехвърли имотите си на ответницата.

Видно от показанията на свидетеля Петров, племенник на починалия Никола Балтаджиев, последният бил постъпил на 17.01.2019 г. по спешност в болницата, където свидетелят и зет му пристигнали, оперирал го свидетелят К., който единствено си спомня, че е оперирал по спешност Балтаджиев. Заявява, че следващите два дни били идвали отново в болница, като състоянието му било добро и се интересувал какво било станало с прехвърлянето на имотите му. Свидетеля за последно бил говорил с  Балтаджиев сутринта на 24.01.2019 г. но тогава по-трудно го разбирал. Още преди да постъпи в болницата Балтаджиев бил изразявал намерението си да прехвърли имотите се на ответницата и в болницата също поискал да извърши сделката, поради което свидетелят лично бил довел в болницата нотариус Шидерова. Нотариусът след като се информирал от доктор Ангелов, че  Балтаджиев е контактен и адекватен отишъл в стаята при него и в присъствието на свидетеля и свидетелката Гочева нотариусът му бил прочел всички документи и му бил разяснил тяхното съдържание преди да ги подпише. Балтаджиев бил заявил на нотариуса, че е съгласен да бъдат прехвърлени имотите на ответницата при условията указани в съдържанието на документите, но не могъл да си напише трите имена въпреки че бил адекватен, поради което бил положил сам пръстовия си отпечатък върху документа. Свидетелят изброява документите, които били подписани от Балтаджиев-декларация, че не дължи данъци и такси, че е вдовец, пълномощно, с което упълномощава неговата майка Еленка Петрова. Нотариусът бил прочел съдържанието на документите и Балтаджиев изрично бил заявил, че е съгласен с тях.

Видно от показанията на свидетелката Гочева, която е приятелка на свидетеля Петров двамата с Балтаджиев били много близки и постоянно били заедно. На 17.01.2019 г. свидетелят Петров бил отишъл в болницата, тъй като там бил приет по спешност Балтаджиев. Двамата непрекъснато го били обгрижвали и посещавали по време на престоя му в болницата. Заявява, че Балтаджиев преди да бъде настанен в болница също бил заявявал намерението си да прехвърли имотите си на ответницата на всяка една среща с тях. Била присъствала, когато нотариуса бил прочел съдържанието на декларациите и пълномощното на Балтаджиев, който се подписал поставяйки сам пръстов отпечатък върху документите. Балтаджиев бил говорил ясно и бил в кондиция по време на посещението на нотариуса при него.

Видно от показанията на свидетеля Р., на който му е предявена съставената от него медицинска документация, тъй като твърди, че не си спомня за случая, на 23.01.2019 г. пациентът е бил в тежко общо състояние, но е бил контактен и адекватен. Изразява вероятност, че е бил провел разговор с пациента и той му е отговорил, като е бил в съзнание и не е бил интубиран. Пациентът било възможно да бъде в тежко общо състояние, но да бъде контактен.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като безпротиворечиви, последователни и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал, а именно на двете изготвени по делото съдебно-медицински експертизи и писмените доказателства.

Видно от изготвената по делото първоначална съдебно-медицинска експертиза на 17.01.2019 г. Балтаджиев е бил постъпил в болница за лечение в хирургично отделение с остър перитонит, поради което се било наложило оперативно лечение. Следоперативния период бил протекъл тежко, но със стабилно запазване на жизнените функции на починалия през дните последвали операцията. На Балтаджиев след оперативната интервенция му било приложено медикаментозно лечение, но тези лекарства приемът на част от които е бил прекратен на 23.01.2019 г. не са оказали влияние върху способността на пациента да възприема случващото се около него и да изразява волята си, тъй като бил контактен и адекватен. В медицинските документи не били открити данни за факти и обстоятелства, касаещи здравословното състояние на починалия Балтаджиев, които да му попречат да възприема критично обстоятелствата от обкръжаващата го среда и да изразява съгласието или несъгласието си с тях, както и за собственото си здравословно състояние. В историята на заболяването на пациента за целия период било отразено, че същият бил контактен и адекватен, като промяна в това състояние била настъпила на сутринта на 24.01.2019 г., като пациентът бил починал в 20 часа и 50 минути на същия ден.

Видно от изготвената по делото повторна съдебно-медицинска експертиза на 17.01.2019 г. Балтаджиев е бил постъпил в болница за лечение в хирургично отделение с остър перитонит поради което се било наложило оперативно лечение, като след операцията бил в тежко състояние с прогресиращ ход на заболяването. По време на визитацията на 23.01.2019 г. било записано, че стационира тежко общо състояние, но е в съзнание, адекватен, контактен и афебрилен. Пациентът е бил в увредено и тежко общо състояние от 17.01-23.01.2019 г., но със сравнително стабилни жизнени показатели-сърдечна и дихателна дейност, адекватен и в съзнание. На 24.01.2019 г. по време на сутрешната визитация било отбелязано, че пациентът е неконтактен и неадекватен и с картина на задълбочаваща се полиорганна недостатъчност и умира в 20 часа и 50 минути на същия ден. Описаното медикаментозно лечение по време на следоперативния период нямало отношение към висшите корови функции на мозъка-възприемането на околната среда, респективно на мисловната дейност и волята и пациентът е бил в съзнание до сутрешната визитация на 24.01.2019 г. Вещото лице е категорично, че Балтаджиев на 23.01.2019 г. е бил в съзнание възприемал е околния свят и е бил адекватен бил е във възможност да изразява съгласие включително и да упълномощява. Двете експертизи не дават категоричен отговор на въпроса относно причината, поради която Балтаджиев не е подписал документите, а е поставил единствено своя пръстов отпечатък.

Съдът кредитира и двете експертизи като взаимно допълващи се и непротиворечащи си, кореспондиращи със писмената медицинска документация и показанията на разпитаните свидетели, както и като изготвени от компетентни и безпристрастни вещи лица.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които са безпротиворечиви, допустими и относими. Съдът кредитира изцяло и неоспорените заключения на вещите лица, в чиято добросъвестност и компетентност няма основание за съмнение.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Исковете, които се разглеждат в първата фаза на делбата разрешават спорове относно имота предмет на делбата, относно страните и относно делбените квоти, каквото е и съдържанието на решението по чл. 344, ал. 1 ГПК. Относно всички тези факти решението по допускане на делбата има установително действие. Следователно в първата фаза на делбата е допустимо съединяването на установителни искове, но не и на конститутивни искове, освен ако предявяването им е изрично предвидено.

По отношение на предявения инцидентен установителен иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД съдът, счита, че същият иск е допустимо да бъде разглеждан в първата фаза на делбеното производство. Съдът прецени, че предявения иск съдържа твърдения относно основания за нищожност на упълномощителната сделка, каквото е липсата на съгласие на упълномощителя по см. на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, а не съдържа твърдения за унищожаемост на упълномощителната сделка, които биха направили недопустимо разглеждането на инцидентния установителен иск в настоящото делбено производство.

Съгласно Решение № 132 от 26.02.2001 г. по гр.д. № 587/2000 г. на ВКС едно лице може да представлява друго лице по волята на представлявания и когато тази воля е опорочена от същия порок ще страдат и правните действия извършени от пълномощника. В случая твърденията на ищците са че волята на представлявания е била опорочена, поради липсата изобщо на възможност да формира и изрази съгласие поради влошеното му здравословно състояние, което е основание за нищожност на упълномощителната сделка, което било довело до нищожност и на сключената от пълномощника сделка за продажба на имот собственост на наследодателя на страните  на ответницата.

Съгласно ТР № 5/2014 г. договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. В случая на висящата недействителност на сделката се позовават универсалните правоприемници на починалото лице, поради което инцидентния установителен иск е допустим и по отношение на активната процесуална легитимация на ищците.

В т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. При липса на потвърждаване на договора, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. В цитираното Тълкувателно решение изрично е разяснено и че недействителността поради липсата на представителна власт по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД не е равнозначна, различна е и не е абсолютна нищожност поради липса на съгласие по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД. Висящата недействителност не може да се трансформира в нищожност, тъй като тя е изначална. Не може да има нищожност, която възниква след извършването на сделката и в резултат на действие на една от страните. Предвид нормата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД лицето, от чието име е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди, като за потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на сделката. С нормата на чл. 37 ГПК е предвидена форма за упълномощаването за сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот - писмена с нотариална заверка на подписите. Ако мнимо представляваният откаже да потвърди сделката, висящата недействителност се трансформира в относителна. Тогава за представлявания възниква правен интерес да оспори извършената сделка с иск за установяване на недействителността по отношение на него (след като мнимо представляваният е отказал потвърждение, сделката вече не е висящо недействителна). Мнимо представляване е налице, когато представителят не е надлежно овластен, прекратяването на представителната власт е противопоставимо на третото лице или е налице порок при учредяването на представителната власт. Позоваването на недействителността може да бъде направено извънсъдебно или пред съда - чрез иск или възражение. Отказът за потвърждаване на договора е равнозначен на позоваване на недействителността от страна на мнимо представлявания и обратно - позоваването (извънсъдебно или пред съда) на недействителността от страна на мнимо представлявания е равнозначно на отказ за потвърждаване на договора. В тези случаи висящата недействителност се трансформира в относителна. За договора, сключен чрез мним представител - без представителна власт, нормата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД изрично установява възможността той да бъде потвърден. След като такъв договор може да бъде потвърден от мнимо представлявания и заздравен по този начин, като с обратна сила се заличат последиците от недействителността и договорът породи действие, считано от момента на неговото сключване, то тезата за абсолютна и неоздравима нищожност е логически изключена. Договорът, сключен в хипотезата на чл. 42 ЗЗД - от лице, действало като представител, без да има представителна власт, не страда от такъв порок. Мнимият представител е формирал и е изявил поначало валидна воля от името на мнимо представлявания, поради което липсата на представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и може да бъде преодоляна чрез изрично предвидената в чл. 42, ал. 2 ЗЗД, възможност за потвърждаване на договора. Извършената чрез представител сделка поражда действие в патримониума на представлявания само ако представителя е имал представителна власт. Извършената от представител без представителна власт сделка може да обвърже представлявания, само ако бъде потвърдена от него във формата, която важи за пълномощното. До потвърждаването извършената сделка е висящо недействителна.  Ако мнимо представлявания откаже да потвърди сделката висящата недействителност се трансформира в относителна. Тогава за представлявания възниква правен интерес да оспори извършената сделка с иск за установяване на недействителността й  по отношение на него.  Нуждата от разрешаване на въпросите относно пороците на овластяването възниква само когато порочно учредената представителна власт бъде упражнена. Процесуално легитимиран да предяви иска за оспорване на сключения с представител договор е упълномощителят или неговите универсални правоприемници, тъй като в тяхната правна сфера се претендира да са настъпили последиците от договора и процесуално легитимиран като ответник по този иск е третото лице, което е договаряло с пълномощника, тъй като последиците от сключването на договора засягат и неговата правна сфера.

Разгледан по същество обаче предявения инцидентен установителен иск е неоснователен и недоказан. При твърдяна недействителност на сделка, в тежест на ищеца е да установи по пътя на главното и пълно доказване порока при извършването й. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили - чл.154 ГПК. С оглед на изложеното по –горе съдът намира, че ищецът не е съумял да установи по безспорен начин твърдяния от него порок при учредяване на представителната власт, а именно състоянието на наследодателя на страните, което не му е позволявало да формира и изрази правно валидно съгласие, което да доведе до нищожност на упълномощителната сделка и в резултат на което да се приеме, че сключената въз основа на нея прехвърлителна сделка в полза на ответницата е сключена без представителна власт при хипотезата на мнимото представителство по арг. от чл.42, ал.2 ЗЗД. Ако и упълномощителната сделка да не се ползва с доказателствена сила относно съдържанието на пълномощното, съставеният при покупко-продажбата на недвижим имот нотариален акт изисква по необходимост нотариусът да е зачел представителната власт на упълномощения. По делото липсват доказателства, които да опровергават удостоверената в акта представителна власт, поради което съдът следва да приеме, че към момента на сключване на договора в нотариална форма, упълномощеното лице е разполагало с такава. От цялостния събран по делото доказателствен материал, включващ писмени доказателства, свидетелски показания и две изготвени и кредитирани от съда съдебно-медицински експертизи по категоричен начин се установява, че наследодателят на страните по делото е бил в състояние, което му е позволявало да формира и изрази правновалидна воля и да упълномощи представител, който да сключи атакуваната прехвърлителна сделка и да участва в нейното изповядване при нотариус и да подпише съставения нотариален акт. Още повече, че се установи от свидетелските показания, че наследодателят на страните е бил заявявал това свое намерение да прехвърли процесните имоти на ответницата и преди да се влоши здравословното му състояние. Изготвеното нотариално заверено пълномощно, макар и подписано с пръстов отпечатък от упълномощителя е съставено в предвидената форма и е с необходимото съдържание, което видно от показанията на свидетелите очевидци на съставянето на пълномощното е било доведено да знанието на наследодателя на страните, който се е съгласил с него.

Предявения иск по чл. 34 ЗС за делба на процесния имот се явява неоснователен, като неговата неоснователност се обославя от неоснователността на предявения инцидентен установителен иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД. В случая не е налице съсобственост между страните по отношение на процесния недвижим имот.  Процесният недвижим имот е станал индивидуална собственост на ответницата по силата на действителна прехвърлителна сделка за продажба сключена въз основа на действителна упълномощителна сделка между ответницата и пълномощника на нейния наследодател, който е действал в границите на валидно учредената му представителна власт.

Предвид изложеното, съдът намира, че исковата претенция за делба следва да се отхвърли като неоснователна поради липса на съсобственост между страните по отношение на процесния недвижим имот.

С оглед изхода на процеса на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва на ответницата  да бъдат присъдени претендираните разноски по делото, които са в размер на 800 лева, които следва да бъдат поети солидарно от ищците. По правилата на процеса следва ищците да бъдат осъдени да заплатят в полза на съдебната власт дължимата държавна такса при отхвърляне на иск за делба, която съдът определя на 100 лева. Ръководен от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения Я.Н.Д., ЕГН: ********** *** и Ж.Д.К., ЕГН: ********** като майка и законна представителка на малолетното дете Н.Н.С., ЕГН: ********** ***  иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено, че извършеното упълномощаване на 23.01.2019 г. от техният общ наследодател Никола Стефанов Балтаджиев в полза на Еленка С. Петрова е нищожно, както и да се признае за нищожна извършената въз основа на него продажба на сградите, които се намират в общински поземлен имот с  идентификатор № 67338.702.514 в гр. Сливен, ул. „Милин камък” № 34  като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявения Я.Н.Д., ЕГН: ********** *** и Ж.Д.К., ЕГН: ********** като майка и законна представителка на малолетното дете Н.Н.С., ЕГН: ********** *** против Б.Н.С., ЕГН: ********** *** иск с правно основание чл. 34 ЗС за допускане на съдебна делба на описаните в нотариален акт № 38, том първи, нот.д. № 30/2019 г. сгради ведно с правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор № 67338.702.514 между страните при дялове по 1/3 ид.ч. за всяка една от тях като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Я.Н.Д., ЕГН: ********** *** и Ж.Д.К., ЕГН: ********** като майка и законна представителка на малолетното дете Н.Н.С., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Б.Н.С., ЕГН: ********** ***  сумата от  800 лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Я.Н.Д., ЕГН: ********** *** и Ж.Д.К., ЕГН: ********** като майка и законна представителка на малолетното дете Н.Н.С., ЕГН: ********** ***  ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на съдебната власт държавна такса в размер на 100 /сто/ лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: