№ 104
гр. Русе, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20224500500075 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ИВ. Й. СТ. от гр.Русе чрез
пълномощника му адв. К. К. от АК-Русе против решение № 965/17.11.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 1577/2021 г. на Русенския районен съд, с което е
отхвърлен предявеният от него иск за недължимост на сумите по
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 6524/2016 г. по описа на РРС,
главница в размер на 417.68 лв. по 5 бр. фактури за доставени
телекомуникационни услуги, мораторна лихва в общ размер на 132.64 лв.,
както и за разноските. Твърди се, че решението е неправилно като
постановено при неправилно приложение на материалния закон по
съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и
постановяване на ново, с което искът бъде уважен изцяло. Иска е присъждане
на направените разноски за производството.
Ответникът по жалбата „Бул Инвест Груп 1“ ЕООД- гр.София, ЕИК
********* е подал отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който взема
становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за
правилно и иска същото да бъде потвърдено.Претендира разноските за
въззивното производство.
1
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявеният от
жалбоподателя отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от
ГПК- за установяване недължимост на вземането на ответното дружество по
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 6524/2016 г. по описа на РРС,
главница в размер на 417.68 лв. по 5 бр. фактури за доставени
телекомуникационни услуги, мораторна лихва в общ размер на 132.64 лв.,
както и за разноските като погасено по давност.
Искът, визиран в разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК, е едно от
средствата за правна защита срещу незаконно принудително изпълнение,
обусловено от липсата на материалноправните предпоставки на
изпълнителния процес. Същият предоставя възможност на длъжника чрез
отрицателен установителен иск да оспори съществуването на изпълняемото
право въз основа на новонастъпили факти като в случая длъжникът е навел
доводи, че вземането на взискателя е погасено по давност.
От приетите по делото писмени доказателства е установено, че
ответникът по жалбата е подал молба- вх.№ 2735 от 23.02.2021 г., въз основа
на която е образувано изп.д. № 167/2021 г по описа на ЧСИ В.Н- рег.№*** на
КЧСИ. Налице е висящо принудително производство между страните по
делото, което обуславя правният интерес от търсената защита, респ.
допустимостта на обжалваното решение, с което районният съд се е
произнесъл по съществото на спора.
Правилно първоинстанционният съд е определил правната квалификация
на спора като такъв по чл.439, ал.2 от ГПК, тъй като се оспорва
съществуването на изпълняемото право по издаден в полза на ответника по
жалбата изпълнителен лист като искът е основан на факти, настъпили след
приключване на производството по делото.
2
Изводът на районният съд за неоснователност на предявеният иск е
правилен.
Правилно първоинстанционният съд е извършил задълбочена преценка
на събраните по делото доказателства и е установил релевантните за спора
факти, а именно: фактите, относими към института на погасителната давност,
регламентиран в чл.110 и сл. от ЗЗД.
Погасителната давност е правен способ за погасяване на вземания,
регламентиран в чл.110 и сл.от ЗЗД, който законът свърза с бездействие от
страна на кредитора за определен срок.
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. В чл.111 от ЗЗД е предвиден по- кратък давностен срок за вземания с
периодичен характер, каквото представлява задължението за заплащане
цената за доставена телеконукационни услуги.
Разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД определя началния момент на
давностния срок като го свързва с деня, от който вземането е станало
изискуемо. Този общ принцип заложен в цитираната разпоредба намира
приложение във всички случаи, освен когато със закон не е предвидено друго.
В чл.116 от ЗЗД са посочени хипотезите, при които се прекъсва
давността, сред които е и предприемането на действия на принудително
изпълнение.
В настоящият случай кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист за
вземанията си за главница, лихви и разноски на 28.12.2016 г. по ч.гр.д.№
6524/2016 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
От този момент е започнал да тече давноностния срок за погасяване на
вземането на кредитора.
Доводите на жалбоподателя, че в случая вземането се погасява с
изтичането на тригодишния давностен срок, визиран в чл.111 от ЗЗД са
неоснователни.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая от влизане в
сила за заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, въз
основа на която е издаден изпълнителния лист за вземанията на кредитоира, е
3
започнала да тече нова давност по смисъла на чл.117 от ГПК, чийто срок е
петгодишен.
Правилно районният съд е съобразил формираната задължителна
практиката на ВКС, в която е прието че длъжникът в заповедното
производство не може да оспори вземането с възражения, основани на факти
или обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат
известни до изтичане срока за възражение по чл.414 от ГПК, поради което
влязлата в сила заповед за изпълнение има установително и преклудиращо
действие, както и изпълнителна сила, аналогична на тази на влязло в сила
решение. Правилно е прието, че с оглед установителната, преклудираща и
изпълнителна сила на заповедта за изпълнение, в процесния случай следва да
намери приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД. Съгласно тази
правна норма, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е винаги пет години.
Издадената в полза на кредиторът и влязла в сила заповед за изпълнение
замества съдебното решение като изпълнително основание, а при оспорването
й от длъжника чрез възражение по реда на чл.414 от ГПК проверката дали
вземането съществува се извършва в общия исков процес. Когато възражение
не е подадено в срок, какъвто е процесният случай, заповедта за изпълнение
влиза в сила- чл.416 от ГПК.
Правилно е прието, че съществуването на вземането в този случай се
счита установено със сила на пресъдено нещо, макар да липсва изрична
правна норма в този смисъл. Този извод правилно е изведен от от
систематичното и логическо тълкуване на закона. При липса на възражение
от страна на длъжника в установения в чл.414, ал.2 от ГПК преклузивен срок,
заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на
пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на
вземането са основанията, визирани в чл.424 от ГПК- при новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства. Извън иска по чл. 424 от ГПК
длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да
оспорва самото вземане.
В случаите, когато длъжникът е бил лишен от възможността да оспори
вземането, същият може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за
изпълнение на основание чл. 423 от ГПК като извънреден способ за защита.
4
Съгласно действащата правна уредба стабилитетът на заповедта за
изпълнение произтича от това, че тя влиза в законна сила, за разлика от
несъдебните изпълнителни основания по чл.237 от ГПК /отм./. В този смисъл
актът формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните
сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за подаване
на възражение.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай
нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД следва да намери приложение и по отношение
на вземания, за които е налице издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, влязла в сила поради неподаване на възражение от страна на длъжника в
срока по чл.414 ал.2 от ГПК. След като заповедният съд е разпоредил
издаване на изпълнителния лист, преценявайки, че заповедта по чл.410 от
ГПК е влязла в законна сила, то няма как да се приеме, че длъжникът не е бил
в известност за издадената срещу него заповед за изпълнение. Пропускането
на срока за възражение по чл.414 от ГПК препятства възможността
длъжникът да навежда в друго производство доводи за настъпила в негова
полза погасителна давност до момента на изтичане на посоченото в тази
норма време.
Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните
сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение.
Доводите на жалбоподателят са изведени от мотивите, дадени в ТР по
т.д.№2/20213 г- на ОСГТК на ВКС. Позоваването на същите е несъстоятелно.
В т. 14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
/относно приложението на чл. 116 б. „в“ от ЗЗД при молба за издаване на
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК
/отм.// се правят разяснения, че сега действащият ГПК урежда заповедното
производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането по чл. 422, ал. 1 ГПК,
като предявяването му има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл.
415, ал. 1 ГПК. С липсата на подобна правна уредба в ГПК от 1952 г. е
аргументиран изводът, че на молбата за издаване на изпълнителен лист по
отменения кодекс не може да бъде придадено действие да прекъсва
5
давността. Такова действие е неприемливо и с оглед едностранния характер
на производството за издаване на изпълнителен лист. Длъжникът узнава за
същото едва при връчване на призовката за доброволно изпълнение, когато
давността е прекъсната със започване на изпълнителния процес.
Давността се прекъсва само със започване на производство, в което
длъжникът участва. Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да
узнае това. В същия смисъл са и мотивите към т. 10 от тълкувателното
решение. Според тях, давността е правна последица на бездействието на
кредитора, поради което ако той няма правна възможност да действа, давност
не тече. Ако кредиторът бездейства давността тече, защото той може да
избира дали да действа или не.
Давността прекъсва с предявяването на иска за установяване на
вземането му по чл.422 от ГПК, а в случаите, в които длъжникът не е подал
възражение, с влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Преценени в цялост тълкувателните мотиви на ТР № 2/26.06.2015 г.
изтъкват бездействието на кредитора във времето като основание за течение
на погасителната давност. Липсва бездействие на кредитора в заповедното
производство при издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, т. к.
препис от нея се връчва на длъжника за възражение от заповедния съд и
изпълнителен лист може да се издаде едва след влизането й в сила /чл. 416
ГПК/. Преди този момент кредиторът няма правна възможност да действа по
изпълнението й.
От момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК започва да тече нов давностен срок и той е
петгодишен- чл.117 от ЗЗД.
В процесния случай издадената на 21.11.2016 г. заповед за изпълнение на
парично задължение е влязла в законна сила на 28.12.2016 г., когато е издаден
изпълнителния лист в полза на кредитора. Към 25.02.2021 г.- моментът на
предприемане на принудителни действия по отношение на длъжника-
налагане на запор върху трудово възнаграждение и банкова сметка, по
отношение на вземанията, предмет на настоящия спор, не е изтекъл
регламентирания в чл.117, ал.2 от ЗЗД срок, което обуславя неоснователност
на предявеният иск и същият правилно е отхвърлен.
6
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци.
Същото е правилно и следва да бъде потвърдено с решение, което съгласно
чл.280, ал.3 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в
тежест на жалбоподателя. В полза на ответника по жалбата следва да се
присъдят разноски в размер на 350 лв.- платено адв. възнаграждение съгласно
представения договор и списък по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 965/17.11.2021 г., постановено по гр.д.№
1577/2021 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА ИВ. Й. СТ. от гр.Русе да заплати на „Бул Инвест Груп 1“
ЕООД- гр.София, ЕИК ********* сумата в размер на 350п лв. разноски за
въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7