Решение по дело №26/2021 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 260082
Дата: 5 април 2021 г. (в сила от 5 април 2021 г.)
Съдия: Галатея Петрова Ханджиева
Дело: 20213200500026
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2021 г.

Съдържание на акта

                               

                     

                                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                         №260082

                                        гр. Добрич,  05.04.2021г.

 

                           В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Добричкият окръжен съд                                  гражданско отделение

На десети март                                                   година 2021

В публичното съдебно заседание в следния състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

                                                            ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар Румяна Радева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело           номер 26         по описа за 2021 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на К.Г. ***, чрез упълномощения адвокат, срещу решение №260207/30.10.2020г. по гр.д.№4519/2019г. на Добричкия районен съд, с което  е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу „Електроразпределение Север“АД – гр.Варна, иск за установяване, че ищцата не дължи на ответника сумата от 4 955.17 лева по фактура №**********/08.08.2019г. за изразходено количество електроенергия за периода 05.11.2016г. - 05.06.2019г. в обект в гр. и въззивницата е осъдена за разноските по делото на другата страна.

 

В жалбата се възразява срещу приетото от първоинстанционния съд, че ищцата дължи да заплати на ответника сумата по фактурата, съставляваща стойността на електроенергия, отчетена в регистър 1.8.3 на средството за търговско измерване в обекта на ищцата. Изводът, че сумата по фактурата съставлява стойност на електроенергия бил необоснован, с оглед липсата на такива доказателства и твърдения от страните по делото. Липсвала законоустановена възможност ответникът, който не е краен снабдител, да коригира сметките на ищцата, като краен клиент, а, доколкото такава възможност била въведена в ПИКЕЕ, то това противоречало на разпоредбите на ЗЕ. За ищцата, краен потребител, съществувало правоотношение с електроснабдителното, но не и с електроразпределителното предприятие.  При посочено от ответника правно основание по чл.50 от ПЕКЕЕ на вземането му, първоинстанционният съд недопустимо преквалифицирал същото в такова по чл.55 от ПИКЕЕ. Липсвали доказателства електроенергията, отчетената в невизуализирания на дисплея регистър, да е доставена и употребена в обекта на ищцата, както и ищцата да е извършила нерегламентираната манипулация, довела до отчитане на електроенергия в този регистър. Поддържа се, че ищцата – потребител не може да носи отговорност за отчитането на електроенергия в невизуализиран регистър – електромерът е собственост на електроразпределителното дружество, то има задължението да следи за изправността му, вкл. за отчитането на преминалата през него електроенергия само в двете, заявени от потребителя скали, както и за гарантиране правото на потребителя на достъп до данните за потребената от него електроенергия. В случая електроразпределителното предприятие не изпълнило задълженията си, правата на ищцата, като потребител, били нарушени и нямало основание за едностранна корекция на сметките за минал период, което, според въззивника, било недопустимо за осъществяване. По тези съображения се настоява за отмяна на неправилното първоинстанционно решение и за постановяване на друго, с което предявеният иск бъде удовлетворен.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият „Електроразпределение Север“АД, чрез пълномощника си, оспорва жалбата и настоява за решението на районния съд да бъде потвърдено.

След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото доказателства, въззивният съд намира за установено следното:

 Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявен от К.Г.Г.  срещу „Електроразпределение Север“АД  отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК за установяване на това, че ищцата не дължи на ответника сумата 4 955.17 лева по фактура №**********/08.08.2019г., съставляваща цена на описаните във фактурата стоки и услуги, доставени в периода 05.11.2016г. – 05.06.2019г. в обект в гр.Д. на клиентски ***.

По делото не е спорно, че ищцата с клиентски *** е потребител на доставяната в гр.Д. електроенергия.

Представен е констативен протокол №1901140, съгласно който  на 05.06.2019г. служители на „Електроразпределение Север”АД са извършили проверка на средството за търговско измерване /електромера/ на доставяната в обекта на ищцата електроенергия. В протокола са отбелязани видът и номерът на електромера, констатираното при проверката техническо състояние, начин на свързване, констатираните показания на тарифа 15.8.1 – 002242, на тарифа 15.8.2 – 014697, на тарифа 15.8.3 – 027383, на тарифа 15.8.4 – 000000. Отбелязано е още, че проверяващите демонтирали електромера, поставили го в пломбиран плик и го изпратили за метрологична експертиза в лаборатория на Българския институт по метрология. Ищцата оспорва да е присъствала на проверката, но признава че е подписала протокола; щом ищцата е подписала протокола, то тя е била запозната с констатациите и действията на проверяващите, които констатации и действия са осъществени така, както са внесени в протокола.

Видно от констативен протокол №1494/02.08.2019г. на БИМ – РО – Русе, със заявление вх.№АУ-000029-33838/13.06.2019г. за изследване в лабораторията е постъпил електромер с индивидуализиращи белези и в пломбиран плик с номер на пломбата, съвпадащи с описаните в констативния протокол №1901140/05.06.2019г. на ответника.   Извършената метрологична експертиза на така постъпилия в лабораторията електромер е показала, че същият съответства на метрологичните характеристики, достъп до вътрешността му не е осъществяван, той отговаря на изискванията за точно измерване на електроенергията, както и записаните показания на тарифите са 1 – 002242.8 kwh,  2. – 014697.7 kwh. Верността на записаните показания на двете тарифи е оспорена от ищцата, но оспорването е неоснователно, предвид, че отразеното по посочените показатели в този констативен протокол кореспондира с отразеното по същите показатели в констативния протокол, съставен от проверяващите служители на ответника, подписан без оспорване от ищцата. Установява се още, че при експертизата е извършено софтуерно прочитане, показало външна намеса  в тарифната схема на електромера – освен в двете тарифи, в тарифа 1.8.3 е записана преминала енергия – 027383.725 kwh. Това също е оспорено от ищцата – по съображения за необоснованост и липса на яснота за начина на извършване на проверката и формиране на извода за преминала през третата тарифа електроенергия. В тази връзка следва да се има предвид, че електромерът е бил обект на специална проверка, извършена при прилагане на въведената на 11.06.2019г. инструкция за метрологична експертиза на електромери, неразбирането на техническите методи на която от неспециалисти не е основание за извод за невярност на резултатите от проверката.

Съгласно заключението на вещото лице по делото, средството за търговско измерване на доставяната в обекта на ищцата електроенергия е еднофазен статичен електромер Iskra MЕ 162, предназначен за директно измерване на активна енергия в еднофазни мрежи. Има до четири тарифни регистри, превключвани с вграден часовник за реално време. Показанията се визуализират чрез течно-кристален дисплей. Електромерът е произведен през 2016г. Монтиран е на обекта на ищцата на 04.11.2016г.; в протокола за монтажа за тарифните регистри 1.8.1 /нощна тарифа/ и 1.8.2 /дневна тарифа/ са записани нулеви показания, а за останалите регистри няма записани показания. Като се има предвид кога е произведен електромерът, кога е монтиран на обекта на ищцата и фактът на записаните нулеви показания в дневната и нощната тарифа, следва, че електромерът е бил нов, когато е монтиран на обекта на ищцата. Проверката на метрологичната експертиза след демонтажа му показва активиране и на регистъра 1.8.3, отчетените в който данни не са били визуализирани на дисплея. Електромерът е измервал и отчитал цялата преминаваща през него и доставяна в обекта на ищеца електроенергия, но част от нея се е отчитала в третия регистър, чиито показания са невидими на дисплея. Параметризацията на електромера е извършена от производителя, като са зададени два активни тарифни регистъра. Няма данни кога е активиран невидимият трети регистър.

След метрологичната проверка на демонтирания електромер и въз основа на данните от нея ответникът е съставил становище от 07.08.2019г.  за допълнително начисляване за обекта на ищцата на 27 383 kwh електроенергия за периода 05.11.2016г. – 05.06.2019г. После, на 08.08.2019г. ответникът е издал фактура ********** за задължение на ищцата към него за сума общо в размер на 4 955.17 лева. Съпоставката със становището от 07.08.2019г. показва, а и от съдържанието на самата фактура е ясно, че същата е издадена за задължение на ищцата за цената на доставени в обекта й 27 383 kwh електроенергия и за цената на неизменно свързаните с това такси за пренос и достъп до високо и ниско напрежение и задължения към обществото. Поддържаното от ищцата, че не е ясно за каква стока или услуга е издадена фактурата, би могло да бъдат отнесено най-много до наименованото „НН Технологичен разход“, но дори и в тази част възраженията на ищцата са необосновани. Единствено електроенергията се измерва в kwh, а доставката на електроенергия поражда безусловно ясно наименованите във фактурата „задължения към обществото“ и таксите за мрежови услуги. Очевидно е, че фактурата е издадена за задължение на ищцата, като потребител, за цената на доставена в обекта й 27 383 kwh електроенергия и свързаните с доставката задължения към обществото и за мрежови услуги, а доколкото самата доставена електроенергия е наименована по посочения горе начин, то е последица на остойностяването й по цени за технологични разходи /заключението на вещото лице/.

Спорното правоотношение има своята специална регламентация в Закона за енергетиката и създадените въз основа на разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 от него Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн.ДВ,бр.35/30.04.2019 г. Доколкото те са приети от КЕВР с решение по т.1 от протокол №67/24.04.2019г. на осн.чл.21 ал.1 т.9 и чл.83 ал.2 във вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ, т.е. в изпълнение на делегирани със закон правомощия, то, съобразно чл.2 ал.1 във вр. чл.11 и чл.12 от ЗНА, ПИКЕЕ съставляват източник на право в качеството си на акт по прилагане на закона с нормативен характер. Няма място за изключване приложението на Правилата на основание чл.15 ал.3 от ЗНА, защото те са издадени в изпълнение и доразвитие на норми на ЗЕ, който е специален що се отнася до въведените в него правила за регулиране на правоотношенията по повод доставка на електроенергия. Така, влизането в сила на новите ПИКЕЕ обосновава принципната възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период - при стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания. По аргумент от чл.5 ал.4 от КРБ и чл.14 от ЗНА, ако друго не е изрично предвидено, материалноправните норми имат действие занапред и новите ПИКЕЕ са приложими за корекционни процедури с начална дата 04.05.2019г.,  когато Правилата са влезли в сила. Следователно те са приложими в процесния случай.

При установената по-горе фактическа обстановка, се налага изводът, че проверката за техническата изправност на средството за търговско измерване на електроенергия в имота на ищцата е осъществена в съответствие с предвиденото в ПИКЕЕ – относно компетентността на мрежовия оператор да извършва технически проверки на средството за търговско измерване /чл.46/, реда и начина за това /чл.48-49/, правните последици, съобразно резултата /чл.50-58/.

Правото на ответника да проверява средството за търговско измерване е възникнало с приемането на ПИКЕЕ, които посочват и реда за осъществяване на това право. Съгласно чл.49 ал.1, 2 и 3 от ПИКЕЕ при извършване на проверки по реда на тези правила /изключая хипотезата на чл.42 ал.5 изр.2 - когато при проверката не са установени отклонения, неизправности и/или нерегламентирана намеса в измервателната система/, операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол, който трябва да е подписан от представител на оператора и от ползвателя или от негов представител, а, ако ползвателят не присъства или откаже да подпише, констативният протокол се подписва от един свидетел, който не е служител на оператора. В седемдневен срок от датата на съставянето на констативния протокол операторът на съответната мрежа го изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в съответствие с предоставените от ползвателя данни за контакт /чл.49 ал.4 от ПИКЕЕ/. Според разпоредбата на чл.49 ал.5 от ПИКЕЕ, когато при проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на средството за търговско измерване, съмнения за добавяне на чужд за средството за търговско измерване елемент, същото се демонтира и се поставя в безшевен чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер. Номерът на пломбата и уникалният номер се записват в констативния протокол. Операторът на съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване на компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на проверката.

Оспорванията на констативния протокол, подписан от двама служители на мрежовия оператор и от самата ищца, са неоснователни. Протоколът е изготвен  при спазване изискванията на чл.49 от ПИКЕЕ. Фактът на измерена в невизуализирания регистър електроенергия е установен с метрологична проверка на БИМ. Случаят се обхваща от хипотезата на чл.55 от ПИКЕЕ за извършване на преизчисление  на количества електрическа енергия, при която е достатъчно да се установи единствено наличието на количества електроенергия, измерени от изправно средство за търговско измерване, в невизуализирани регистри, без оглед субективното отношение на ползвателя. Правото на оператора на съответната мрежа да извърши едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя, защото целта е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Разпоредбата на чл.55 от ПИКЕЕ предвижда възможност при установяване на измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри операторът на електроразпределителната  мрежа да начисли измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Съгласно разпоредбите на чл.56 ал.1 и ал.2 от ПИКЕЕ в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел IX /в който попада и чл.55/ операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги и за „задължения към обществото“, като ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал.1.

Следователно, при действащите ПИКЕЕ титуляр на вземането по корекционната фактура е операторът на електроразпределителната мрежа - в случая ответникът „Електроразпределение Север“АД, а задължено лице е „ползвателят на мрежата“, дефиниран с нормата на §1 т.41а от ДР на ЗЕ - физическо или юридическо лице - ползвател на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа, доставящо електрическа енергия в електропреносната и/или електроразпределителната мрежа или снабдявано от такава мрежа, нормата на §1 т.4 от ДР на ПИКЕЕ -ползвател е клиент и/или производител на електрическа енергия по смисъла на Закона за енергетиката, т.е вкл. всеки, който купува електрическа енергия за собствено ползване съгласно дефинитивните норми на чл.27б и 27г от ДР на ЗЕ. Следователно ползвател на мрежата е и крайният потребител, какъвто в случая е ищцата, чийто имот е снабдяван с електрическа енергия от електроразпределителната мрежа.

Спорните въпроси досежно корекционното основание на вземането, надлежното осъществяване на процедурата за установяване на неговите предпоставки, легитимацията на ответника като носител на вземането следва да се разрешат в полза на ответника.

Остойностяването на консумираната електрическа енергия, отчетена в скрития регистър на процесния електромер, е правилно извършено по цени на технологични разходи, съобразно нормата на чл.56 ал.3 от ПИКЕЕ. Невъзможността да се установи началният момент на отчитане на доставената електроенергия в невизуализирания тарифен регистър е нормативно преодоляна – съобразно чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ, релевантен пределен начален момент е датата на монтиране на електромера в съответния обект, което в случая е съобразено от ответника. Периодът на корекцията е до датата на демонтажа на електромера. Периодът е разделен на подпериоди, в рамките на които електроенергията е разпределена пропорционално и остойностена по действалите в съответния подпериод цени за технологични разходи.

С оглед изложеното, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че е налице основание по  чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ /ДВ бр.35/2019г./ за начисляване на доставената в обекта на ищеца електроенергия, измерена в невизуализирания регистър на  електромера. Предявеният отрицателен установителен иск е изцяло неоснователен и първоинстанционното решение, с което той е отхвърлен, следва да се потвърди, вкл. в частта, присъждаща разноските на ответника.

Ответникът, въззиваем, има право на разноските, които е сторил за производството в настоящата инстанция. Те се изразяват в платеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 1380 лева, което следва да му бъде присъдено.

Водим от горното, съдът

                          Р  Е  Ш  И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение №260207/30.10.2020г. по гр.д.№4519/2019г. на Добричкия районен съд.

ОСЪЖДА К.Г.Г. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Електроразпределение Север“АД – гр.Варна, бул.„Владислав Варненчик” №258, сумата 1 380 лева – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.