Решение по дело №1200/2013 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 64
Дата: 30 януари 2014 г. (в сила от 7 март 2014 г.)
Съдия: Надежда Георгиева Славчева Андонова
Дело: 20135220101200
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2013 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

       30.01.2014г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пазарджишки районен съд, гражданско отделение, в открито заседание на десети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА

          

при секретаря И.П., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1200 по описа на съда за 2013 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

         Предявени са искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.9 от Закона за потребителския кредит, във връзка с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

         В исковата молба от „БНП П.П.Ф.“ ЕАД против З.И.М. се твърди, че с договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01302208 от 27 ноември 2008 г., ищцовото дружество е отпуснало заем в размер на 3 500.00 лв., която сума е предоставена по банкова сметка ***, съгласно чл. 1 от договора, с което ищецът е изпълнил задължението си по него. Посочено е, че в поле „Удостоверение на изпълнението" от приложения Договор, клиентът е удостоверил усвояването на заема, с което фактическият състав по реалната сделка е изпълнен. Твърди ищецът, че въз основа на чл.3 за ответника е възникнало задължението да погаси заема на 46 месечни вноски - всяка по 119.40 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема и добавка, представляваща печалба на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД. В исковата молба е посочено, че длъжникът З.И.М. е преустановил плащането на вноските по кредит номер PLUS-01302208 на 20 януари 2011 г., като към тази дата са погасени 25 месечни вноски. Сочи се, че на основание чл.5, изр. 2 от договора вземането на дружеството е предсрочно изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски. Според ищеца ответникът следвало да изплати заема, увеличен с надбавката в размер на 2 470.45 лв., представляващ оставащите 21 броя погасителни вноски към 18 февруари 2011 г., към която дата е станал изискуем в целия му размер. Твърди се, че З.И.М. дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 258.73 лв. за периода от настъпване на предсрочна изискумост на кредита - 18 февруари 2011 г. до 27 август 2012г., а общо дължимите суми са главница 1 959.21 лв.; надбавка по чл.3 - 511.24 лв. и законна лихва за забава 258.73 лв., общо 2 729.18 лв. В исковата молба са изложени обстоятелства за инициирано заповедно производство по чл.410 ГПК, като е посочено, че по гражданско дело № 3635/2012 г., е постъпило възражение от З.И.М. срещу издадената заповед, поради което се и предявява настоящият иск. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се  установи, че е налице вземане от страна на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД от З.И.М. в размер на 1 959.21 лв., представляваща главница по кредита; 511.24 лв., представляваща надбавка по чл.3 от договора; 258.73 лв., представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 3 от Закона за потребителския кредит, за периода от настъпването на предсрочната изискуемост на посочения кредит, а именно 18 февруари 2011 г. до 27 август 2012г. , или общо дължима сума 2 729.18, ведно със законната лихва върху дължимите суми от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане, както и съдебните разходи по заповедно производство в размер на 54.58 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

         В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника З.И.М..

         Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

         От приложеното ч.гр.дело № 3635 по описа на Пазарджишки районен съд за 2012г. се установява, че по заявление на „БНП П.П.Ф.” ЕАД е издадена заповед №  2391 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 17.09.2012г., с която е разпоредено длъжникът З.И.М. да заплати на заявителя сума в размер на 1 959.21 лв. главница, 258.73 лв. мораторна лихва и 511.24 лв. такса за обслужване на кредит, както и законната лихва върху главницата, считано от 11.09.2012г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 154.58 лв.

      По делото е представен договор за потребителски паричен кредит PLUS01302208 от 27.11.2008г., сключен между ищцовото дружество, в качеството му на заемодател и З.И.М., в качеството му на заемател, с предмет на договора сумата от 3 500 лв. Приложен е и погасителен план, според който заемната сума е следвало да бъде върната на 46 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 119.40 лв.

        В съдебно заседание ответникът се явява лично и заявява, че не оспорва, че дължи сумите, но иска по възможност банката да изготви погасителен план за задълженията му, тъй като е пенсионер.

        При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

        Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 3635 по описа на Пазарджишки районен съд за 2012г., че срещу издадената заповед за изпълнение № 2391 от 17.09.2012г. в срок е постъпило възражение по чл.414 ГПК от З.И.М., като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

        Не е спорно, видно е и от приложения към исковата молба договор за потребителски паричен кредит PLUS – 01302208 от 27.11.2008г., че същият е сключен между страните по делото, за сумата от 3 500 лв., които е следвало да бъдат погасени на 46 равни вноски, всяка от които в размер на 119.40 лв. Установява се, че заемната сума е предадена на заемополучателя, видно от положените три имена и подпис, в графа „Удостоверяване на изпълнението”. Предвид предоставянето на заемната сума се налага извод, че заемодателят е изпълнил задължението си по договора, като за ответника е възникнало задължението да погаси кредита на 46 вноски, в посочените в погасителния план размери и на съответните падежи. Последната падежна дата по договора е 20.09.2012г., като с настъпването й е изтекъл срокът по договора. Според твърденията в исковата молба длъжникът З.М. е преустановил плащането на вноските по кредита на 18.02.2011г., като към тази дата са погасени 21 седмични вноски. Тези твърдения на ищеца не бяха оспорени от ответника в производството.

        Според разпоредбата на чл.5 от договора, при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените за събиране на вземането разноски за телекомуникационни услуги, напомнителни писми и/или други действия, извършени по преценка на заемодателя. Предвидено е, че при просрочване на две или повече месечни вноски, и считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на заемодателя става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички, определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането. За ответника следователно е налице задължение да погаси остатъка от кредита, представляващ оставащите 21 броя погасителни вноски, в размер на по 119.40 лв. всяка, включващи главницата по кредита и възнаградителната лихва за кредитора, според предвиденото в чл.3 от договора – погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, представляваща печалбата на кредитора.

        Съдът приема, че ответникът дължи обезщетение за забава върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита - 18.02.2011г. до 27.08.2012г. в размер на 258.73 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.09.2012г. до изплащане на вземането.   

Ответникът не е възразил, не е и ангажирал доказателства за плащане на задължението си към ищцовото дружество, поради което съдът намира, че искът за приемане за установено вземанията в посочените размери е основателен и следва да бъде уважен.

Не е погасено и съществува и вземането на ищеца към ответника и за направените разноски в заповедното производство в размер на 154.58 лв.

Предвид изхода на делото и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да му заплати и направените в настоящето производство разноски за държавна такса в размер на 123.79 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

            По изложените съображения съдът 

 

Р Е Ш И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на „БНП П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к. „М.*”, Б.П. С., сграда 14, със законен представител Л.Л.П., с пълномощник Д.И.В. – юрисконсулт от З.И.М., ЕГН ********** *** в размер на 1 959.21 лв. главница, 511.24 лв. надбавка по чл.3 – такса за обслужване на кредит, 258.73 лв. мораторна лихва за периода от 18.02.2011г. до 27.08.2012г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 11.09.2012г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 154.58 лв., предмет на издадената заповед за изпълнение № 2391 от 17.09.2012г. по ч.гр.дело № 3635 по описа на Пазарджишки районен съд за 2012г.

ОСЪЖДА З.И.М., ЕГН ********** *** да заплати на „БНП П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к. „М.*”, Б.П. С., сграда 14, със законен представител Л.Л.П., с пълномощник Д.И.В. – юрисконсулт направените по делото разноски в размер на 223.79 лв.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: