Р Е Ш Е Н И Е
№ 30.01.2014г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки районен съд, гражданско
отделение, в открито заседание на десети януари две хиляди и четиринадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря И.П., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1200 по описа на съда за 2013 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.9 от Закона за потребителския кредит, във връзка с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В
исковата молба от „БНП П.П.Ф.“ ЕАД против З.И.М. се твърди, че с договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01302208 от 27 ноември 2008 г., ищцовото дружество е
отпуснало заем в размер на 3 500.00 лв., която сума е предоставена по банкова
сметка ***, съгласно чл. 1 от договора, с което ищецът е изпълнил задължението
си по него. Посочено е, че в поле „Удостоверение на изпълнението" от
приложения Договор, клиентът е удостоверил усвояването на заема, с което
фактическият състав по реалната сделка е изпълнен. Твърди ищецът, че въз основа
на чл.3 за ответника е възникнало задължението да погаси заема на 46 месечни
вноски - всяка по 119.40 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата
по заема и добавка, представляваща печалба на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД. В исковата
молба е посочено, че длъжникът З.И.М. е преустановил плащането на вноските по
кредит номер PLUS-01302208 на 20 януари 2011 г., като към тази дата са
погасени 25 месечни вноски. Сочи се, че на основание чл.5, изр. 2 от договора
вземането на дружеството е предсрочно изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски. Според ищеца
ответникът следвало да изплати заема, увеличен с надбавката в размер на 2
470.45 лв., представляващ оставащите 21 броя погасителни вноски към 18 февруари
2011 г., към която дата е станал изискуем в целия му размер. Твърди се, че З.И.М.
дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 258.73
лв. за периода от настъпване на предсрочна изискумост на кредита - 18 февруари
2011 г. до 27 август 2012г., а общо дължимите суми са главница 1 959.21 лв.;
надбавка по чл.3 - 511.24 лв. и законна лихва за забава 258.73 лв., общо 2 729.18 лв. В исковата молба са изложени обстоятелства
за инициирано заповедно производство по чл.410 ГПК, като е посочено, че по гражданско
дело № 3635/2012 г., е постъпило възражение от З.И.М. срещу издадената заповед,
поради което се и предявява настоящият иск. Направено е искане за постановяване
на решение, с което да се установи, че е
налице вземане от страна на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД от З.И.М. в размер на 1 959.21
лв., представляваща главница по кредита; 511.24 лв., представляваща надбавка по
чл.3 от договора; 258.73 лв., представляваща обезщетение за забава, на
основание чл. 3 от Закона за потребителския кредит, за периода от настъпването
на предсрочната изискуемост на посочения кредит, а именно 18 февруари 2011 г.
до 27 август 2012г. , или общо дължима сума 2 729.18, ведно със законната лихва
върху дължимите суми от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното им изплащане, както и съдебните разходи
по заповедно производство в размер на 54.58 лв. и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100.00 лв. Към исковата молба са приложени писмени доказателства и
са направени доказателствени искания.
В срока
по чл.131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника З.И.М..
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 3635 по описа на Пазарджишки районен съд за 2012г. се установява, че по заявление на „БНП П.П.Ф.” ЕАД е издадена заповед № 2391 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 17.09.2012г., с която е разпоредено длъжникът З.И.М. да заплати на заявителя сума в размер на 1 959.21 лв. главница, 258.73 лв. мораторна лихва и 511.24 лв. такса за обслужване на кредит, както и законната лихва върху главницата, считано от 11.09.2012г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 154.58 лв.
По делото е представен договор за потребителски паричен кредит PLUS – 01302208 от 27.11.2008г., сключен между ищцовото дружество, в качеството му на заемодател и З.И.М., в качеството му на заемател, с предмет на договора сумата от 3 500 лв. Приложен е и погасителен план, според който заемната сума е следвало да бъде върната на 46 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 119.40 лв.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и заявява, че не оспорва, че дължи сумите, но иска по възможност банката да изготви погасителен план за задълженията му, тъй като е пенсионер.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 3635 по описа на Пазарджишки районен съд за 2012г., че срещу издадената заповед за изпълнение № 2391 от 17.09.2012г. в срок е постъпило възражение по чл.414 ГПК от З.И.М., като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
Не е спорно,
видно е и от приложения към исковата молба договор за потребителски паричен
кредит PLUS – 01302208 от 27.11.2008г., че
същият е сключен между страните по делото, за сумата от 3 500 лв., които е
следвало да бъдат погасени на 46 равни вноски, всяка от които в размер на 119.40
лв. Установява се, че заемната сума е предадена на заемополучателя, видно от
положените три имена и подпис, в графа „Удостоверяване на изпълнението”. Предвид
предоставянето на заемната сума се налага извод, че заемодателят е изпълнил
задължението си по договора, като за ответника е възникнало задължението да
погаси кредита на 46 вноски, в посочените в
погасителния план размери и на съответните падежи. Последната падежна дата по
договора е 20.09.2012г., като с настъпването й е изтекъл срокът по договора. Според
твърденията в исковата молба длъжникът З.М. е преустановил плащането на
вноските по кредита на 18.02.2011г., като към тази дата са погасени 21 седмични
вноски. Тези твърдения на ищеца не бяха оспорени от ответника в производството.
Според
разпоредбата на чл.5 от договора, при забава на една или повече месечни
погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска, ведно с направените за събиране на вземането разноски за
телекомуникационни услуги, напомнителни писми и/или други действия, извършени
по преценка на заемодателя. Предвидено е, че при просрочване на две или повече месечни
вноски, и считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
заемодателя става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички,
определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и
всички разноски за събиране на вземането. За ответника следователно е налице задължение да погаси остатъка от кредита, представляващ оставащите 21 броя погасителни вноски, в размер на по 119.40
лв. всяка, включващи главницата по кредита и възнаградителната лихва за
кредитора, според предвиденото в чл.3 от договора – погасителните вноски
съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, представляваща печалбата на кредитора.
Съдът приема,
че ответникът дължи обезщетение за забава върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита - 18.02.2011г. до 27.08.2012г. в размер на 258.73 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.09.2012г. до изплащане на
вземането.
Ответникът не е възразил, не е и ангажирал доказателства за
плащане на задължението си към ищцовото дружество, поради което съдът намира,
че искът за приемане за установено вземанията в посочените размери е
основателен и следва да бъде уважен.
Не е погасено и съществува и вземането на ищеца към
ответника и за направените разноски в заповедното производство в размер на 154.58
лв.
Предвид изхода на делото и направеното от
ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да му заплати и направените в
настоящето производство разноски за държавна такса в размер на 123.79 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на „БНП П.П.Ф.” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к. „М.*”, Б.П. С.,
сграда 14, със законен представител Л.Л.П., с пълномощник Д.И.В. – юрисконсулт от
З.И.М., ЕГН ********** *** в размер на 1 959.21
лв. главница, 511.24 лв. надбавка по чл.3 – такса за обслужване на кредит,
258.73 лв. мораторна лихва за периода от 18.02.2011г. до 27.08.2012г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК - 11.09.2012г. до изплащане на вземането, както и разноските по
делото в размер на 154.58 лв., предмет на издадената заповед за изпълнение № 2391
от 17.09.2012г. по ч.гр.дело № 3635 по описа на Пазарджишки районен съд за
2012г.
ОСЪЖДА З.И.М., ЕГН **********
*** да заплати на „БНП П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., ж.к. „М.*”, Б.П. С., сграда 14, със законен представител Л.Л.П.,
с пълномощник Д.И.В. – юрисконсулт направените по делото разноски в размер на 223.79 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: