№ 358
гр. Плевен , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
при участието на секретаря ИГЛИКА ИВ. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно
наказателно дело № 20214430200998 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Община – Плевен, ЕИК/БУЛСТАТ ***, представлявана от
Г.Л.С. – ***, с административен адрес: *** и чрез пълномощника адв. В.П. от ***, против
Наказателно постановление № НЯСС-55 от 20.04.2021г. на Заместник-председателя на
ДАМТН, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите и на
основание чл.83 от ЗАНН, във вр. с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 10 000 /десет
хиляди/ лева. Моли за отмяна на НП, като излага подробни съображения.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. В.П. от ПлАК и моли за
отмяна на оспореното НП, поради процесуални нарушения, като излага подробни
съображения.
Ответникът по жалбата – Заместник председател на ДАМТН – редовно призован, не
се представлява в съдебно заседание, но изразява писмено становище по съществото на
делото, в което моли за потвърждаване на НП.
Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, становището на жалбоподателя
чрез процесуалния му представител, събраните по делото доказателства и Закона, установи
следното:
ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК, ПОРАДИ КОЕТО
1
СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
На 29.07.2020г. на основание чл.190, ал.4, т.2 от Закона за водите (ЗВ) е извършена
проверка на язовир „***“, находящ се в поземлен имот с идентификатор ***, в землището
на с. Върбица, общ. Плевен, обл. Плевен. Същият, съгласно Акт за публична общинска
собственост № ***/26.07.2010г. е собственост на община Плевен. За извършената проверка е
съставен констативен протокол № 03-04-55/29.07.2020г. Вследствие на проверката, чрез
оглед и обход на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на
документацията от експлоатацията е установено, че короната на язовирната стена е с
коловози и на места с изравяния, и водния откос е обрасъл с висока и гъста храстовидна
растителност и на места дървесна растителност, с ерозия по цялата дължина, т.е. че короната
и водния откос на язовирната стена не се поддържат в техническа изправност от Община
Плевен, каквото задължение тя има като собственик на язовира. В хода на проверката е
констатирано, че Община Плевен е бездействала и не е предприела активни действия за
привеждане на короната и водния откос на язовир „***“ в техническа изправност.
С оглед констатираното неизпълнение на разпоредбата на чл.141, ал.1, т.1 от Закона
за водите, която задължава собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях да
осигурят поддържането им в техническа изправност, на 28.10.2020г. длъжностните лица при
ДАМТН съставили АУАН № 03-009/28.10.2020 г. Актът е бил съставен в отсъствието на
представляващия Община –Долни Дъбник. На 08.01.2019 г. е връчен препис на
представляващия Община-Долни Дъбник чрез РУ- Д. Дъбник. В законоустановения срок
пред контролните органи не са били представени писмени възражения от страна на ***а на
Община-Долни Дъбник във връзка със съставения АУАН.
В АУАН е допусната техническа грешка в номера на идентификатора на поземления
имот, в който е разположен язовира – посочен е идентификатор *** вместо коректният ***,
видно от приложените акт за публична общинска собственост № ***/26.07.2010 г. и скица,
което не опорочава процедурата по съставяне на АУАН и НП и за това не се спори.
В срока по чл.44, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) не са направени писмени възражения и обяснения.
Въз основа на АУАН Заместник-председателя на ДАМТН издал оспореното НП №
НЯСС-55/20.04.2021г., с което е ангажирана административната отговорност на Община-
Плевен, ЕИК/БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от
Г.Л.С. – *** на общината, за извършено нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по
делото доказателства – свидетелските показания на СВ. Д. Д., Р. СЛ. З. и ЕМ. Г. Д. ценени от
съда като обективни и логични, и приложените към делото писмени доказателства –
2
Наказателно постановление № НЯСС-55/20.04.2021г. на л.8, ведно с известие за доставяне
на л.9, Заповед № А-5/02.01.2018г. от председателя на ДАМТН на л.11; АУАН № 03-
009/28.10.2020г. на л.12-14; Пълномощно на л.15; Покана за съставяне на АУАН на л.16,
ведно с известие за доставяне на л.17; Констативен протокол № 03-04-55/29.07.2020г. на
л.18-20; Придружително писмо до ***а на Община Плевен изх. № 85-01-760/10.08.2021г. на
л.21, ведно с известие за доставяне на л.22; Заповед № А-533/24.09.2020г. на л.23, Заповед №
А- 237/08.06.2020г. от Председателя на ДАМТН на л.24; Акт № ***/26.7.2010г. за публична
общинска собственост на л.25, ведно със Скица № Ф15363/17.07.2008г. на л.26 и Скица на
поземлен имот № 1948/24.02.2011г. на л.27 от делото. Съдът кредитира гореописаните
гласни и писмени доказателства като обективни и взаимнокореспондентни.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/,
съдът съобрази, че настоящото производство е от административно-наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от
лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта
не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административнонаказващия орган,
тъй като именно той е субекта на административно-наказателното обвинение, е да докаже
по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се
при налагане на имуществена санкция на ЕТ или ЮЛ се касае за обективна невиновна
отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Следва да бъдат
спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на НП, както и
сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.
При съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не
констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат
отмяна на санкционния акт. Съставеният АУАН отговоря на изискванията на чл. 42 от
ЗАНН, налице е описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата,
начин на осъществяване и място. Последното, предвид характера на деянието, не е съвсем
прецизно, но тази непрецизност не води до накърняване правото на защита в процеса,
явяващо се основание съответното процесуално нарушение да бъде квалифицирано като
съществено. В случая водещ за преценката относно мястото на извършване на нарушение е
аргументът за характера на деянието, а то, според отразеното в описателната част на АУАН
се изразява в бездействие – чрез неизпълнение на задължение по Закона за водите.
На следващо място не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН във връзка със
съставянето и връчването на АУАН в отстъствие на представляващия по закон
жалбоподателя, след като въпреки надлежно изпратена покана за съставяне на АУАН, не е
бил изпратен представител. Впоследствие при предявяване на акта, чрез овластено за целта
лице е осигурена възможност чрез представляващ по закон жалбоподателя, да се запознае с
3
неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Спазени са давностните
срокове по чл. 34 от ЗАНН, доколкото в случая състава на нарушението предвижда като
форма за изпълнително деяние бездействие, оттам неоснователни са твърденията, както за
датата на извършване на твърдяното нарушение, така и датата на откриване на нарушителят,
като начален момент, от който започва да тече давностният срок. Действително датата на
извършване на нарушението е правилно посочена – 29.07.2020г. С проверката на
29.07.2020г. е открит „нарушителя”, т.е. тази е датата на откриване на нарушителя по
смисъла на закона. Затова според съда датата на съставяне на АУАН е в рамките на срока по
чл. 34, ал.1 изр.2, пр.1 от ЗАНН.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия,
спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието отговаря на изискванията на
чл. 57 ал. 1 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити – отново са описани вмененото
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, посочени са датата и мястото на
извършване на нарушението, както и е посочена нарушената законова разпоредба /чл.141,
ал.1, т.1 от ЗВ/ и санкционната норма / чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ/, въз снова на която е
наложено административното наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ „Собствениците на водностопански
системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или
съоръженията към тях, са длъжни да осигурят поддържането им в техническа изправност,
като неизпълнението на горното задължение е скрепено със санкция по чл.200, ал.1, т.38 от
ЗВ, според която санкционна норма се наказва с глоба, съответно имуществена санкция,
освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не
изпълни задължение по чл. 141, ал. 1 – от 1000 до 10 000 лв.
По въпроса за какво нарушение е наложена санкция няма неяснота, това е видно
както от НП, така и от съдържащите се в административната преписка писмени документи –
за неизпълнено задължение от собственика на язовир „***“, находящ се в поземлен имот с
идентификатор ***, в землището на с. Върбица, общ. Плевен, обл. Плевен.
Съдът намира, че наказаното лице е извършило вмененото му с АУАН и НП
нарушение, тъй като не е изпълнило задължението си, съгласно разпоредбата на чл.141,
ал.1, т.1 от ЗВ, поради което законосъобразно е ангажирана административно наказателната
му отговорност на основание чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ. В случая не е възможно наказаното
лице да не разбира за какво е наказано и във връзка с това да не може да организира
защитата си. Административнонаказателната отговорност на Община Плевен е ангажирана
за неизпълнение на задължение по чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ. Неизпълнението на това
задължение по чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ съставлява административно нарушение, имайки
предвид нормата на чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ, предвиждаща съответната санкция.
Процесното нарушение не може да бъде квалифицирано и като такова по чл. 28
ЗАНН. В този смисъл със Закона за водите се уреждат обществените отношения, свързани с
4
техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията
към тях са пряко и непосредствено свързани с тяхната безопасна експлоатация. Преките и
непосредствени последици от неизправно техническо състояние на язовирните стени и
съоръженията към тях, са свързани с човешкия живот и здраве, околната среда, културното
наследство и стопанска дейност. Настоящият състав изцяло се присъединява към тази
преценка на наказващия орган и намира, че случая не може да бъде квалифициран като
такъв по чл.28 ЗАНН.
Предвиденото административно наказание е по вид „имуществена санкция" в размер
от 1000,00 лева до 10 000,00 лева. В обжалваното НП няма никакви мотиви защо размера не
е в минимума по закон, а в максималния размер. Доколкото няма данни за други подобни
нарушения на Община Плевен, то настоящия състав намира основание за изменение на
обжалваното НП до минималния предвиден в закона размер от 1000 /хиляда/ лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № НЯСС-55 от 20.04.2021 г. на Заместник-
председателя на ДАМТН, с което на жалбоподателя Община – Плевен, ЕИК/БУЛСТАТ ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от Г.Л.С. – *** на общината, за
нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите и на основание чл. 83 от ЗАНН, във вр. с
чл. 201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, като НАМАЛЯВА
размера на наказанието на 1000 /хиляда/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд –
гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5