№ 53
гр. Габрово, 16.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Пламен Попов
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно
дело № 20234200600053 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК. Образувано
е по частна жалба от адв. Р. Б. от АК - Габрово, в качеството на договорен защитник на
подсъдимата М. Х. С. от гр. София, против протоколно определение от 08.02.2023 г. по
НОХД № 975/2022 г. по описа на Районен съд - Габрово, постановено по реда на чл.
248, ал. 1, т. 3 от НПК.
В частната жалба се излага, че обжалваното определение е незаконосъобразно,
постановено в противоречие със закона, събраните по делото факти и задължителната
тълкувателна практика на съдилищата. Защитникът счита, че неправилно
първоинстанционният съд е омаловажил липсата на конкретно посочено в
обстоятелствената част на обвинителния акт на легалното понятие „присвои“. На
следващо място, излага се довод, че за да е налице длъжностно присвояване е
необходимо лицето да е действало в качеството на длъжностно лице към момента на
своене на вещта, знаейки, че тя му връчена в това качество. Според защитника, в
конкретно цитирания в жалбата абзац от обвинителния акт, никъде не било посочено,
че подсъдимата е действала в качеството на длъжностно лице. Следващият довод е, че
районният съд е извел неправилни изводи, според които субективната страна на
деянието била аргументирана в обвинителния акт и същата била обвързана с
обективната страна на деянието. Прави се искане за отмяна на определението на
районния съд, като се прекрати съдебното производство и делото се върне на
прокурора.
Окръжен съд - Габрово, след като провери по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК
1
определението на първоинстанционния съд във връзка с депозираната частна жалба и
съобрази изложените в нея съображения, намира за установено следното:
Частната жалба е депозирана в законоустановения срок и от процесуално
легитимирана страна. Същата е допустима, но разгледана по същество е
неоснователна, по следните съображения:
Производството по НОХД № 975/2022 г. по описа на Районен съд – Габрово е
образувано по обвинителен акт на РП – Габрово против М. Х. С. от гр. София по
обвинение за престъпление по чл. 201 от НК, за това, че през периода 27.11.2018 г. –
29.11.2018 г., в гр. Габрово, в качеството си на длъжностно лице – „Касиер – заложна
къща“ в „София комерс – Заложни къщи“ АД – София присвоила чужди движими
вещи – 4 броя златни монети, всяка с тегло по 6,45 грама, 22 карата, на обща стойност
1584,82 лева, собственост на Р. Г. И. от гр. Габрово, връчени й в това й качество и
поверени й да ги пази.
С протоколно определение от 08.02.2023 г., постановено в разпоредително
заседание, съдът се е произнесъл по всички въпроси по чл. 248, ал. 1, т. 1-8 от НПК,
като по т. 3, след като е обсъдил и становището на адв. Б. за нарушени процесуални
права по съображения, които се сочат и във въззивната частна жалба, е приел, че във
фазата на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт не са
допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, които
нарушават правата на подсъдимата С..
Въззивният съд намира, че определението по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е
правилно и законосъобразно. Контролираният съд обосновано е приел, че
обвинителният акт, по който е образувано съдебното производство, отговаря на
изискванията за съдържание, регламентирани в чл. 246 от НПК и начинът на
изготвянето му не води до извод за нарушени права на подсъдимата.
Подсъдимата е предадена на съд по обвинение за престъпление по чл. 201 от
НК, предвид което е необходимо в обвинителния акт да фигурират съображения за
фактическите данни, въз основа на които обвинението приема качеството на
“длъжностно лице” на дееца; факти за същественото изискване предметът на
престъплението да му е връчен или поверен в това му качество; да са посочени
конкретните фактически действия на дееца, в които се е изразил фактическия състав на
противоправното разпореждане; стойностно да е формулиран престъпния резултат. В
случая в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени фактите, които
според прокурора обуславят съставомерността на деянието и участието на
подсъдимата при осъществяването му. Това е така, защото в достатъчен обем са
изложени фактически обстоятелства, сочещи на качеството на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК на подсъдимата, включително за задължението й да
отговаря за съхраняването и опазването на заложените вещи. По напълно ясен начин са
2
описаните обстоятелствата по залагане на процесните вещи от страна на пострадалата,
приемането на същите от подсъдимата и извършените впоследствие от нея конкретни
фактически действия за противоправно разпореждане с тях. Посочена е стойността на
вредата.
Неоснователни са възраженията на защитника за допуснати процесуални
нарушения от вида на посочените в чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК. Използваните на стр. 2,
абз. 2 и 3 от обстоятелствената част на обвинителния акт израз и дума „решила да
вземе…“ и „взела…“ обективират възприетите от прокурора действия на подсъдимата
по установяване на своя фактическа власт върху предмета на обвинението. Това
описание не следва да се разглежда изолирано от следващите фактически твърдения,
според които след установяване на своя власт върху златните монети, подсъдимото
лице трайно се е разпоредило с тях, като ги е продало. Така предложеното от
прокурора изложение на фактите изпълва със съдържание изпълнителното деяние на
престъплението, което се твърди, че е извършено, а не на друг вид престъпление
(кражба, грабеж, обсебване или друго). Не може да се сподели съждението за нарушени
права на подсъдимата, при положение, че съставомерните факти са посочени ясно и на
достъпен език. По-скоро простото използване на термина на закона „присвои“, без
запълването му с конкретно съдържание, би довело да неяснота на обвинението. На
следващо място, обвинителният акт не следва да се чете фрагментарно, а в своята
пълнота. В случая в обвинителния документ ясно е изведено качеството на длъжностно
лице на подсъдимата, както и фактическото твърдение, че същата е извършила
своителни действия именно в това си качество. Извън предмета на настоящото
изложение са теоретичните разяснения за разликата между престъпните състави по чл.
201 от НК и по чл. 195, ал. 1, т. 6 от НК. Важното е, че в случая обвинителният акт не
оставя съмнение, че обвинението е за престъпление по чл. 201 от НК, тъй като не се
откриват противоречия между фактическото и правното обвинение. Що се отнася до
субективната страна на престъплението, то прокурорът ясно е посочил, че същото е
извършено при пряк престъпен умисъл, като обвинителният акт не оставя съмнение за
това, че умисълът е насочен към извършване на описаното, а не на друг вид престъпно
деяние.
В заключение, съдът намира, че обжалваното определение по чл. 248, ал. 1, т. 3
от НПК е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 08.02.2023 г. по НОХД №
975/2022 г. по описа на Районен съд – Габрово, с което е прието, че на досъдебното
3
производство не са допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните
правила от вида на посочените в чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, довели до нарушаване на
процесуалните права на подсъдимата.
Определението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4