Решение по дело №10133/2020 на Административен съд - Велико Търново

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 163

 

гр. Велико Търново, 14.09.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на четиринадесети август през две хиляди и двадесета година

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	МАРИЯ ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:	ИВЕЛИНА ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ

 

при секретар	С.Ф.	И с участието
на прокурора	Донка Мачева	изслуша докл***аното
от съдия	БУЮКЛИЕВ
по касационно наказателно-административен характер дело № 10133 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020 г.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.

 

Касаторът Л.И.Г. ***, чрез процесуалния си представител ***.В. от ВТАК, е обжалвал решение №258 от 17.03.2020 година, постановено по АНД №1665/2019 година по описа на ВТРС като неправилно.

Систематизирани, оплакванията на касатора касаят допуснати от въззивния съд нарушения на закона. Неправилно съдът е приел формална законосъобразност на процесното пред него наказателно постановление, неправилно от установените факти е аргументиран от съда довод за наличие на административно нарушение и неправилно е тълкуван закона на плоскостта на изискванията към особените субекти, каквито са лесовъдите на частна практика, в каквото качество е ангажирана отговорността на касатора. Оплакванията и исканията на касатора се поддържат в открито заседание от процесуалния му представител. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по касация РДГ - Велико Търново, чрез процесуалния си представител, отрича основателността на жалбата. Подробни доводи в това отношение се поддържат в отговора на касационната жалба, както и в пледоарията на представителя на тази страна.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление ********** от 12.09.2019 година, издадено от заместника на директора на РДГ – Велико Търново, с което на касатора, на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е наложена глоба от 300 лв. за нарушение на чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба №1/30.01.2012 година за контрола и опазване на горските територии /Наредбата за лаконичност/.

За да постанови този правен резултат, от фактическа страна съдът приема, че на 27 и 28 февруари през 2019 година служители на РДГ – Велико Търново проверяват имот в землището на село Арбанаси, в отдел338, потодлел м1, при която проверка се установило, че за този имот /описан и в двата констативни протокола, отразяващи резултатите от проверката/ е издадено позволително за сеч с №0475258 от 8.01.2019 година за гтола сеч на дървесни видове акация и мъждрян и срок на сечта от 11.1.2010 година до 31.03.2019 година. Освен това обаче проверката от 27.02.2019 година установила, че в имота е извършвана сеч на 14 дървета от вида бряст и 1 дърво от вида орех, а следващата проверка констатирала сеч на още 19 дървета от вида бряст. Тези дървесни видове не попадали в обхвата на позволителното. Всички факти според съда са установени както от преписката, така и от разпитаните свидетели Н.М., И.П., П.Й., И.Б.и К.И.. Съдът се е позовал и на събрани по досъдебно производство доказателства.

            От правна страна съдът приема, че са налице формално законосъобразни АУАН и НП, съдържащи предвидените от закона съществени реквизити. Съществени нарушения на административно-наказателните правила съдът не е констатирал. По същество е аргументирано в съдебното решение, че при установените факти касаторът е нарушил разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.5 от Наредбата, която изисква лицата по чл.108, ал.2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч да следят за спазване на сроковете и правилата за сеч, включително да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището, но без забранените за сеч дървета, указани в самото позволително за сеч. Съдът е посочил, че в разпоредбата на чл.108, ал.3 от ЗГ е предвидено, че лице, притежаващо особеното качество, което касаторът притежава, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добив на дървесина. След като в позволителното е било вписано, че за срока на провеждането на сечта следва да се секат само определени видове дървета, то отсечените 34 броя дървета от друг дървесен вид сочат на неизпълнени контролни задължения от страна на касатора. В това отношение съдът сочи, че именно касаторът в качеството му на лесовъд на частна практика организира и  контролира извършването на дърводобива, за който е издадено позволителното. Именно касаторът не следва да допуска извършването на сеч на немаркирани дървета, което нее сторено, тъй като са отсечени именно такива дървета. Най – сетне съдът приема и, че няма основание за прилагане на института на чл.28 от ЗАНН с оглед параметрите на конкретното нарушение, които не се отличават от съобразените от страна на законодателя при формулирането на административнонаказателния състав.

            Така изложените от въззивния съд аргументи напълно се приемат и от касационната инстанция, като оплакванията в касационната жалба са неоснователни, тъй като не се оправдават фактически и от гледище на закона.

            Съставът на приложената от наказващият орган разпоредба на чл.267, ал.1, т.1 от ЗГ гласи следното: „Наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което: не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях;“. Както е видно от нормата, прилагането и има субсидиарен характер /доколкото за  съответното деяние не е предвидено по-тежксо наказание/, като   субект на нарушението е длъжностно лице или лице, което упражнява лесовъдска практика ,като извършва изпълнително деяние под формата на действие или бездействие, което изпълнително деяние излиза извън времевите параметри за изпълнение на правомощия или се състои в неизпълнението им, като самите правомощия са възложени или чрез конкретни разпоредби на ЗГ или чрез конкретни разпоредби на подзаконов нормативен акт или общи и индивидуални актове, основани на закона или на подзаконов нормативен акт по прилагането на закона.

            В случая се претендира, че изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие и то се състои в неупражняване на контролно правомощие, което е възложено на касатора в качеството му на особен субект - лесовъд на частна практика от нормата на чл.12б, ал.1, т.5 на Наредбата.

            За да е законосъобразно наказателното постановление при така формулирания административнонаказателен състав, следва на първо място да се установи дали е налице за такова претендирано деяние по-тежко наказание, налагано за престъпно деяние. Извън това, с оглед спазване на изискването за формална законосъобразност,  следва да се констатира дали в НП е изрично посочено особеното качество на субекта, коя законова или подзаконова норма или кой акт, респ. предписание предвижда подчинява поведението му на разписаните в нея последици и как именно поведението на субекта на нарушението противоречи на тези разписани последици.

            В контекста на изложеното по-горе следва да се отбележи, че, на първо място, престъплението по чл.235, ал.1 от НК касае всяко наказателноотговорно лице, а не длъжностно лице, и, на второ място има форми на изпълнителното деяние, които се осъществяват само чрез действие. Затова образуваното досъдебно производство не е пречка за ангажиране на административно – наказателна отговорност в конкретния случай, а и за претендираното чрез НП деяние липсва наказателен или административно-наказателен състав, предвиждащ по-тежко наказание от предвиденото в чл. 267, ал1, т.1 от ЗГ.  

            Що се касае до формалната законосъобразност, то в постановлението е изрично записано, че в точно определен времеви период касаторът не е изпълнил конкретно свое задължение, състоящо се в това да следи за спазване на правилата за сеч в конкретния отдел и подотдел, попадащ в землището на село Арбанаси, за който има издадено позволително за сеч  /на което позволително за сеч той е и адресат/, като тези правила представляват извършване на сеч на определените в това позволително дървесни видове, докато в имота са налице отсечени общо 34 вида дървесни видове от дървесния вид бряст и орех. Посоченото поведение е квалифицирано като пряко нарушение на задължение, произтичащо за касатора от разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.5 от Наредбата.

            При така описаното в обстоятелствената част на постановлението, оплакването на касатора за неправилната преценка на въззивния съд за законосъобразността на наказателното постановление от формална страна, е неоснователно. Няма как да се опишат казуистично или описателно конкретни фактически обстоятелства, които да съставляват формата на неизпълнението на правомощие, като е достатъчно да се отрази резултатът от неупражняването му. Няма как да се изисква да се изпълни с конкретни описателни факти понятието за „следене“ по смисъла на чл.12б, ал.1, т.5 от Наредбата, след като то от една страна няма нормативна дефиниция, и, от друга страна, представлява елемент от правомощие на длъжностните лица по чл.108, ал.2 от ЗГ.

            Без правно значение е посочването или не на констативните протоколи в НП или в АУАН, тъй като те имат доказателствено, а не формално или процесуално значение.

            Оплакването за неправилното посочването на различни текстове от Наредбата в съдържанието на АУАН и на НП е основателно, но това не води до претендираната от касатора последица предвид разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН.

            В случая е безспорно по делото, че при проверка в имота, за който на касатора е издадено позволително за гола сеч на дървесни видове, посочени в това позволително, в периода отразен в самото позволително, е констатирана сеч на дървесни видове, които не са описани в издаденото позволително за сеч /л.15 от първоинстанционното дело/, нито са били маркирани за провеждането на гола сеч съобразно описа за извършеното маркиране /л.19 от първоинстанционното дело/.

            Неоснователни са и оплакванията в касационната жалба, които са в смисъл, че в АУАН и НП не са посочени конкретни обстоятелствата, а именно кога е извършена конкретната сеч на немаркирана и неподлежаща на сеч дървесина и в какво именно се състои задължението за контрол от страна на касатора.

            Както е посочено например в решение №109 от 17.08.2020 година на АСВТ, задължението на лицето по чл.108, ал.3 от ЗГ, на което е издадено позволително за сечта, включва всеобхватен контрол и превенция за законосъобразен добив на дървесина за времето от издаването на позволителното до освидетелстването на сечището. Основанието за това се черпи както от нормата на чл108, ал.3 в последната и приложима редакция, така и от разпоредата на чл.61 от НАРЕДБА № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, според която „До освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и 48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина.“. Извън това, разпоредбата на чл.12б от Наредбата определя правомощията на лесовъдите, включително и заяне на констативни протоколи и актове за установяване на нарушения и за сигнализиране на органите на МВР при данни за престъпления /чл.12б, ал.1, т.8 и 9 от този нормативен акт/, при което нормативно за разширени правомощията на лицензираните лесовъди по опазването, стопанисването и ползването на горските територии, за които е налице издадено позволително за сеч. С оглед на тази актуална правна уредба е обоснован извода – аргументиран и във въззивното решение – че съставомерността на констатираното деяние /реализирано чрез бездействие/ се определя от факта на извършване на нерегламентираната сеч в участъка, поверен на лицензирания лесовъд, като е без значение от кого и кога точно в рамките на действието на позволителното е извършена.

Правилното решение следва да се остави в сила.

 

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №258 от 17.03.2020 година, постановено по АНД №1665/2019 година по описа на Великотърновският районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                     

         ЧЛЕНОВЕ :     1.

                                                                             

                                                                               2.