Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 30.12.2015 година, постановено по гр. дело № 1894 по описа на Великотърновски районен съд за 2015 година, спрямо М. П. К. е прието за установено, че Н. Д. С., Д. Д. В., С. Н. М., П. Н. Я., Г. К. Г., П. М. М., П. М. М., Н. Д. Г., М. М. М., Р. Н. М., В. Н. П., А. Д. П., А. С. Г. и С. Н. Р. са съсобственици на недвижими имоти - изоставена нива - имот №.. с площ от 1,299 дка в местност "Д.", овощна градина - имот №..с площ от 1,300 дка в местност "Ц.", нива - имот №.. с площ от 7,393 дка в местност "М.", нива - имот №...с площ от 3,016 дка в местност "Б." и нива - имот №..с площ от 14,402 дка в местност "Л.". Присъдено им е владението върху общо 162/216 идеални части, като за разликата до пълната претендирана идеална част искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Изменен е до размер на посочените по-горе идеални части нотариалният акт на ответника К. № .., том .., рег. № .., нот.дело № ../2014 год. на нотариус Д. Т. Съразмерно на уважената, респективно на отхвърлената част от исковете в полза на насрещните страни са присъдени разноски. Решението е обжалвано от М. П. К. частта, с която предявените искове са уважени. Претендира отмяната му в ‗ази част и постановяване на ново, отхвърлящо претенциите вцялост с присъждане на разноски за две инстанции. Първостепенният съд игнорирал безспорното по делото обстоятелство, че ищците не знаят какви земи са били възстановени на общия на страните наследодател, никой от тях не е предявявал искания към жалбоподателя, свързани с процесните земеделски земи. Оспорване на нотариалния акт № .., том .., рег. № .., нот.дело № ../2014 год. на нотариус Д. Т. не било направено в първостепенното производство, процедура по реда на чл. 193 и сл. от ГПК не е откривана, констатациите по този акт не били опровергани. От всички наследници на М. М. само майката на въззивника е сезирала Поземлената комисия с искане за реституция, само тя е въведена във владение на имотите, само тя е упражнявала фактическа власт. Неправилно съдът приел за възможна начална дата на владението 1997 година. Владението било установено три години по-рано, продължило до смъртта на майката на жалбоподателя. На свой ред той продължил да свои имотите, владението било налично и понастоящем. Ответниците по жалбата - Н. Д. С., Д. Д. В., С. Н. М., П. Н. Я., Г. К. Г., П. М. М., П. М. М., Н. Д. Г., М. М. М., Р. Н. М., В. Н. П., А. Д. П., А. С. Г. и С. Н. Р. - са изложили доводи за безпорочност на решението в атакуваната част, съвпадащи със защитата им по същество в първостепенното производство. Претендират разноски за второинстанционното производство. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявени са искове с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността във връзка с чл. 5 и сл. от Закона за наследството във връзка с чл. 11, ал.1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Ищците - Н. Д. С., Д. Д. В., С. Н. М., П. Н. Я., Г. К. Г., П. М. М., П. М. М., Н. Д. Г., М. М. М., Р. Н. М., В. Н. П., А. Д. П., А. С. Г. и С. Н. Р. - излагат в исковата си молба, че са наследници по закон на М., П. М., чиито земеделски земи - изоставена нива - имот №..с площ от 1,299 дка в местност "Д.", овощна градина - имот №...с площ от 1,300 дка в местност "Ц.", нива - имот №..с площ от 7,393 дка в местност "М.", нива - имот №..с площ от 3,016 дка в местност "Б." и нива - имот №..с площ от 14,402 дка в местност "Л.", били реституирани по реда на чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Ответникът, без да е владял земите, се е снабдил с нотариален акт за право на собственост. По реда на настоящото производство претендират да бъдат признати за собственици на идеални части от земите и да им се присъди владението върху тях, заедно с направените по делото разноски. Ответната страна - М. П. К. - оспорва исковете с възражение по наследяване от майка си Н. К. и придобивна давност да е придобил земите в своя собственост. Претендира разноски. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема: Не се спори, установено е от обясненията на страните, приложените удостоверение за наследници, решение на Общинска служба по земеделие и Г., гр. В. Т. и показанията на разпитаните в първостепенното производство свидетели, че страните са наследници по закон на М. П. М., починал на 24.02.1959 година, че майката на ответника е поискала реституция на наследствените от М. М. земеделски земи, че последните са възстановени по реда на план за земеразделяне, стопанисвани са, включително и чрез отдаване под наем от майката на ответника, а впоследствие - от него самия, че така установената фактическа власт продължава и понастоящем. Отдаването на имотите под наем е правено от ответника лично и като "декларатор" на ищците - договор № ..от 05.03.2007 година за отдаване на земеделски земи под наем и декларация, лист 77 от преписката по първоинстанционното дело. Изложената фактическа обстановка, от съда възприета за безспорна налага извод за доказаност и основателност на исковете, предмет на атакуваната част от първостепенното решение. По безспорен начин по делото е установен соченият в исковата молба фактически състав на твърдяното право на собственост - наследяване по закон и реституция по реда на ЗСПЗЗ. Възстановяването на имотите на наследниците на М. М. легитимира страните Ûато съсобственици, а осъществяваната фактическа власт от страна на ответника, преди това и от майка му, сочи ищците да владеят чрез последните двама. След снабдяване на ответника с нотариален акт за собственост това владение е преустановено, а ответникът е започнал да свои земите изцяло за себе си - така издадения нотариален акт в негова полза и оповестителното действие на вписването по чл. 113 от ЗС. От тази дата насетне е започнала да тече придобивна давност в полза на ответника, но поради краткия срок - до датата на предявяване на иска на 07.07.2015 година претендираното от него право на собственост следва да бъде отречено - аргумент от чл. 79 от ЗС. Неоспореното от страните обстоятелство, че земите са във фактическа власт на ответника сочи наличността на трите предпоставки по чл. 108 от ЗС: ищците са собственици на посочените в първостепенното решение идеални части от земите, последните се владеят от ответника, липсва основание, противопоставимо на ищците, за така осъществяваното владение на техните части от имотите. Като доказан и основателен искът следва да бъде уважен. Доводите на ответника-въззивник са неоснователни. На това основание не могат да бъдат взети предвид при решаване на спора. Знанието или незнанието какви имоти се придобиват по реда на земеделската реституция не е включено като елемент от фактическия състав на възстановяването на правото на собственост. Затова такова обстоятелство е иревевантно за спора. Без значение е дали до предявяване на исковете ищците са претендирали от ответника каквото и да било, свързано с правата върху земите. Според нормата на чл. 99 от ЗС веднъж придобито, правото на собственост се изгубва ако друг го придобие или собственикът се откаже от него. Текстът показва, че не е нужно едно лице да проявява каквато и да било активност, за да е титуляр на вещно право. Щом реституцията настъпва по силата на закона и след проведена успешна процедура, възникнало е правото на собственост в полза на ищците и това право може да бъде погасено само по посочените от цитирания текст на Закона за собствеността способи. Голословно и недоказано е твърдението ответникът да е превърнал държането на земите за ищците във владение за себе си. Подобна промяна в намерението, освен че не се предполага от закона, налага и обективиране и то спрямо ищците - лицата, чиито права превърналото се във владение държане застрашава. По делото подобни доказателства не се събраха. Разпитаните свидетели установяват фактическата власт на ответника и неговата майка върху земите, но не и действия манифестирани на ищците, които по несъмнен начин да изключват правата им. Акт с въпросното съдържание - противопоставено намерение за своене на ищцовите идеални части от земите, е направено едва с издаването на констативния нотариален акт за собственост. Както бе посочено по-горе, оповестителното действие на вписването му го противопоставя на ищците, а съдържанието на самия акт сочи на несъвместимост на правата на ответника с тези на ищците. От този момент насетне ответникът е завладял изцяло имотите за себе си, но липсата на десетгодишна продължителност на владението, както и прекъсването му с предявяване на настоящия иск, изключва възможността да придобие право на собственост в пълния обем на правото. Неправилно от гледище на закона - чл. 193 от ГПК, е виждането, че оспорването на удостоверените права в нотариалния акт на ответника следва да стане с оспорване на самия документ. В казуса не документът, а правата които удостоверява се спори да не са възникнали. Затова не изявленията на нотариуса, материализирани в акта, а правото на собственост е предмет на оспорване. Това оспорване от гледище на доказаните права на ищците, следващи от реституционното производство и правилото на чл.14, ал.1, т.1, изречение пето от ЗСПЗЗ сочат успешното оспорване на нотариалния акт в частта за признатите с първостепенното решение идеални части. С оглед на чл. 14, ал.1, т.1, изречение пето от ЗСПЗЗ без значение е дали всички наследници на М. М. или, както е в казуса, само майката на ответника е направила искане за реституция. Това искане и произнасянето на органа на по поземлена собственост ползват всички на±ледници. Без значение е от коя дата насетне първоинстанционният съд е изследвал началото на твърдяното от ответника владение - 1994 година или 1997 година, щом това владение не се отнася до притежаваните от ищците части. Завладяването на последните, както бе изтъкнато по-горе, е станало едва с издаване на нотариалния акт на нотариус Тютюнджиева. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищците-ответници по жалбата имат право на разноски, по делото доказани като обща сума от лв. Следва да се присъдят с решението по делото. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 30.12.2015 година, постановено по гр. дело № 1894 по описа на Великотърновски районен съд за 2015 година. Осъжда М. П. К. с.Ц. , общ.В., ул."Ш." №.., с ЕГН ... да заплати на Н. Д. С. гр.Г., ул."Ю." №.., В..., ..., А.., с ЕГН * А. С. Г. с.Г., общ.С., обл.С., ул."О." .., с ЕГН * С. Н. Р. гр.Р., ул."Г." .., В..., ..., А.., с ЕГН * П. М. М. гр.П., ж.к. "С." .., В..., ..., А.., с ЕГН *, Д. Д. В. гр.В., ул."Д." №.., ..., А..., с ЕГН ... и Г. К. Г. гр.В., ул."Т." .., ..., А..., * - всекиму поотделно - сумата от по 66,67/шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ лв., разноски за второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Осъжда М. П. К. с.Ц. К., общ.В., ул."Ш." №.., с ЕГН * да заплати П. Н. Я. гр.В., ул."Д." .., В.., ..., А.., с ЕГН *, С. Н. М. гр.В., ул."Д." .., В..., ..., А..., с ЕГН *, Н. Д. Г. гр.П., бул."Б." ..., .3, А.., с ЕГН *, М. М. М. гр.П., ул."М." .., .., А..., с ЕГН *, Р. Н. М. гр.П., бул."В. " .., .4, А..., с ЕГН *, В. Н. П. гр.П., , ул."М." №.., ..., А..., с ЕГН * и на А. Д. П. гр.П., ул."С. Г." ., .., А..., с ЕГН * - всекиму поотделно - сумата от по 57,15/петдесет и седем лева и петнадесет стотинки/ лв., разноски за второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |