Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 04.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на
шестнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Петрова, като разгледа гр.д.
№ 5093 по описа на ВРС за
Производството е по реда на чл. 330 ГПК във вр. с чл. 49, ал.4 СК.
Първоначално производството е
образувано по постъпила искова молба от А.В.Н. против Н.Н.Н. за развод поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Впоследствие страните са
представили молба за преминаване към производство по развод по взаимно
съгласие, както и споразумение, с което са уредили последиците от прекратяване
на брака.
С протоколно определение
от 16.01.2019 г. съдът е преминал на осн. чл. 321, ал. 5 ГПК към производство
по развод по взаимно съгласие.
В проведеното съдебно
заседание молителите поддържат молбата си и молят постигнатото между тях
споразумение да бъде утвърдено.
Съдът, след като обсъди
направените доводи и доказателствата по делото, намира за установено следното
от фактическа страна:
От удостоверение за
сключен граждански брак, издадено от Община Враца въз основа на акт за
граждански брак № 189/24.10.2015 г. се установява, че на 24.10.2015 г. А.В.Н. и
Н.Н. Несторова са сключили граждански брак в гр. Враца, като съпругата е приела
фамилното име на съпруга си - Н..
От брака си молителите
имат ненавършило пълнолетие дете – В.А.Н., родено на *** г., което се
установява от приетото по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа
на акт за раждане № 1988/03.10.2016 г., съставен в гр. София.
Съдът е сезиран с молба
за развод по взаимно съгласие с правна квалификация чл. 50 СК вр. с чл. 330 ГПК.
Молбата за развод по
взаимно съгласие е допустима, а разгледана по същество - основателна.
Страните се намират в
брачна връзка, като същите са активно легитимирани да искат нейното
прекратяване. Между съпрузите, с оглед заявеното от тях в молбата и в съдебно
заседание, е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод. При
това мотивите за развода са без значение, поради което съдът не следва да ги
издирва.
По делото е представено споразумение по чл.
51 СК, с което съпрузите уреждат личните и имуществени си отношения след
прекратяване на брака, както и упражняването на родителските права спрямо малолетното
дете, местоживеенето и издръжката му. След като извърши проверка на
представеното споразумение, съдът намира, че то не противоречи на закона,
охранява интересите на малолетното дете, поради което следва да бъде утвърдено
с решението.
От изложеното по-горе може да се направи
извод, че са налице законовите предпоставки за допускане на развод по взаимно
съгласие и прекратяване на брака между А.В.Н. и Н.Н.Н..
Съпрузите са постигнали споразумение
разноските в процеса, да останат в тежест на двамата така, както да направени.
При образуване на делото страните са представили доказателство за внесена
държавна такса в размер на 25,00 лв., като тази сума е дължимата такса за
образуване на производството. На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателна държавна такса в размер на 40,00 лв. при допускане на развода,
която следва да бъде заплатена поравно от по 20,00 лв. от А.В.Н. и Н.Н.Н..
На основание чл. 7, т. 1 и т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Н.Н. Несторова следва
да бъде осъдена да заплати сумата от 130,80 лева, представляваща държавна такса
в размер на 2% върху тригодишните платежи за издръжката на детето, както и 2%
върху получената парична сума от 1500,00 лв. от нейния съпруг. А.В.Н. на свой
ред също следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС Враца, сумата от 30,00 лв., представляваща 2 % върху
придобития от него лек автомобил, предмет на споразумението между страните.
Така мотивиран и на основание чл. 330 ГПК,
съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА развод между А.В.Н. с ЕГН ********** и Н.Н.Н. с ЕГН **********, сключили
граждански брак на 24.10.2015 г. в гр. Враца, за което е съставен акт за
граждански брак № 0189/24.10.2015 г. в гр. Враца.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между А.В.Н. с ЕГН ********** и Н.Н.Н. с ЕГН **********
споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, както следва:
I. Упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете В.А.Н. с ЕГН **********, родено на ***г., се
предоставят и ще бъдат упражнявани от бащата А.В.Н. с ЕГН **********.
II. Местоживеенето на малолетното
дете В.А.Н. с ЕГН ********** ще бъде при бащата А.В.Н. с ЕГН ********** ***.
III. На майката Н.Н.Н. с ЕГН **********
се определя режим на лични контакти и виждане с детето В.А.Н. с ЕГН **********,
както следва:
- майката има право да посещава/взема при себе си детето два
уикенда в месеца /в събота от 9:00 ч. до неделя в 18:00 ч., с преспиване/ или в
почивните й дни през седмицата, в зависимост от работния й график;
-през лятото един месец в случай, че не съвпада с отпуската
на бащата;
-по коледните и новогодишните празници чрез годишно редуване:
на Коледа при майката, на Нова година при бащата, на следващата година обратно;
-Великденски празници отново с годишно редуване - първата
половина от почивните дни при майката, втората - при бащата, на следващата
година обратно;
-съответно личните празници /рождени и именни дни на
родители, дете, баба и дядо/ по договорка между родителите и винаги в интерес
най-вече на детето;
-във всеки отделен случай гореописаният режим търпи
инцидентна корекция вследствие на възникнали трудови или други ангажименти или
здравословно състояние на родителите и детето.
IV.
Н.Н.Н. с ЕГН ********** ще заплаща месечна издръжка на детето В.А.Н. с ЕГН **********,
в размер на 140,00 лв. /сто и четиридесет лв./ чрез неговия баща и законен
представител А.В.Н. с ЕГН **********,
считано от влизане в сила на настоящото споразумение и със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, налагащи
изменението или прекратяването на издръжката.
V.
Семейното жилище в гр.София, ж***** не е придобито в режим на СИО, а е
собственост на трето лице и ще се ползва от майката Н.Н.Н. с ЕГН **********,
според договор за наем.
VI.
Съпругата Н.Н.Н. с ЕГН ********** след развода ще носи предбрачната си фамилия
Несторова.
VII.
Съпрузите се съгласяват, че не си дължат един на друг издръжка.
VIII.Страните
са поделили всички движими вещи и няма да имат претенции за в бъдеще.
Придобитото по време на брака МПС лек автомобил Пежо, модел
307, с peг. № ВР8473СА, рама VF33ARHYB82763106, ще се ползва от съпруга А.В.Н.
с ЕГН ********** след развода. Същото
остава в режим на обикновена съсобственост, докато А.В.Н. с ЕГН ********** не изплати дела на Н.Н.Н. с
ЕГН **********. Страните се споразумяват на 17.01.2019 г. А.В.Н. с ЕГН **********
да заплати на Н.Н.Н. с ЕГН ********** сумата от 1500,00 лв. по нейна банкова
сметка ***,
след което Н.Н.Н. с ЕГН ********** се задължава да прехвърли ½ ид.ч. от
собствеността на съпруга си А.В.Н. с ЕГН **********.
Съпрузите нямат придобити по време на брака недвижими имоти.
Всяко едно условие в това споразумение може да бъде променяно
при настъпили нови обстоятелства налагащи изменение.
ОСЪЖДА А.В.Н. с ЕГН ********** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр.
Враца сумите, както следва:
- на основание чл. 6, т.
3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК сумата
в размер на 20,00 лв.,
представляваща такса при допускане на развода;
- на основание чл. 7, т.
1 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК сумата в размер на 30,00 лв., представляваща 2% върху неговия дял от имуществото,
предмет на утвърденото от съда споразумение.
ОСЪЖДА Н.Н.Н. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд гр. Враца сумите, както следва:
- съгласно чл. 6, т. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК сумата в
размер на 20,00 лв., представляваща
такса при допускане на развода;
- на основание чл. 7, т.
1 и т. 2 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК сумата в размер на 130,80 лв., представляваща 2 % върху тригодишните платежи за
издръжката за детето, както и 2% върху получената парична сума от 1500,00 лв.
Решението е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: