Р Е Ш Е Н И Е
№ 547
гр.
Русе, 26.03.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на пети
март през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7245 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал.1
пр.3 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от Г.В.К. срещу Н.И.К., в която се твърди, че поради психични заболявания,
ищецът бил настаняван за принудително лечение на няколко пъти в различни
диспансери и искал да разбере дали може да заличи по съдебен ред последиците от
тези престои. Поради тази причина потърсил адвокат и се свързал с ответника,
като поискал консултация по въпроса какво му е нужно, за да изчисти името си.
За тази консултация ответникът му поискал 100лв., които ищецът му превел с
банков превод същия ден – 17.01.2019г. На следващия ден се срещнали за консултация,
но ответникът му поискал още 300лв. за проучване на случая му, тъй като в
противен случай не можел да му даде консултация. На 18.01.2019г. ищецът превел
на ответника и тази сума. Около половин час след превода, адв. К. му се обадил
и поискал допълнително сумата от 50лв. за някакви обучения, които трябвало да
му проведе, както и сумата от 100лв. за консултация и извадки по нормативни документи.
Същите ищецът му превел на 18.01.2019г. чрез „ИзиПей“.
Твърди се, че консултация ответникът не му предоставил, а само му казал, че
трябва да се направи реабилитация на настаняването му за принудително лечение.
По искане на ответника ищецът му превел на 21.01.2019г. 1500лв. за реабилитация
в гр. *** и в гр. **. Отделно му поискал и 300лв. за подготовка на тази
реабилитация, която сума, ищецът също му превел на 21.01.2019г. След това,
ответникът започнал периодично да го кани да си да си говорят без да предприема
каквото и да е било съгласно уговореното. Ищецът твърди, че ответникът не му е
провеждал консултация, обучение, не е завеждал дела от негово име, нито за
реабилитация, нито за каквото и да е било друго, поради това счита, че са
налице предпоставки да търси предоставените от него пари по съдебен ред, с
оглед на което депозирал заявления за издаване на заповеди за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК, по които били образувани три дела и издадени заповеди
срещу ответника за връщане на три от дадените суми.
С оглед дадени от
съда указания за необходимостта от предявяване на иск за установяване на
вземанията по издадените заповеди поради постъпило от ответника възражение, се
моли в настоящото производство да бъде признато за установено, че ответникът адвокат
Н.И.К. дължи на ищеца Г.В.К. сумата от 300,00лв., ведно със законна лихва,
считано от датата на входиране на заявлението по ч.гр.д. №****/2019г. – 10.10.2019г. до изплащане на дължимото; сумата от 100,00лв.,
ведно със законна лихва, считано от датата на входиране на заявлението по
ч.гр.д. №****/2019г. 10.10.2019г. до окончателното
изплащане на дължимото, както и сумата от 100,00лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на входиране на заявлението по ч.гр.д. №****/2019г. –
23.10.2019г. до окончателното изплащане на дължимото. Претендират се и
направените разноски по трите частни граждански дела и предявените
установителни искове.
В срока по чл.131 ГПК,
ответникът изразява становище за допустимост, но за неоснователност на
предявените искове. Твърди, че не му е било известно за наличие на психични
заболявания от които да страда ищеца и евентуално за лечението им. Напротив,
ищецът създал впечатление, че е правоспособен и дееспособен субект на правото, което
се потвърждавало и от обстоятелството, че участвал лично, като страна - длъжник
по две изпълнителни производства на ЧСИ М.М.. Оспорват
се изложените в исковата молба обстоятелства, относно основанието, поради които
ищецът е платил на ответника посочените суми. Твърди се, че за всяка една от
претендираните суми ответникът е изпълнил възложената му работа.
Относно заплатеното
възнаграждение от 100лв. на 17.01.2019г., ответникът извършил преглед на
преписка с документи за собственост на недвижим имот на ищеца, оглед на място в
с. Червена вода, обстойно запознавана на ищеца с изисквания на Закона за
туризма и наредбите към него. Твърди, че за тази консултация се е подготвял пет
дена, а времето прекарано с клиента, за да му обясни - два пъти по 3 часа.
Относно сумата от
300лв. се твърди, че е платена на ответника по искане на ищеца да му бъде
прочетен Наказателния кодекс и Закона за здравето с разбиране. Тази поръчка
отнела четири дена на ответника, през които в кантората си разказал двата
нормативни акта на ищеца и отговарял на негови въпроси.
Относно третата
претенция от 100лв. също по искане на ищеца ответникът го консултирал по
Наказателния кодекс, Закона за здравето, изготвил му извадки от нормативни
актове, които засягат насилието върху деца и правата им. Това направил на
28.01.2019г. и извадките изпратил по имейл на адреса на ищеца.
Твърди, че времето,
което е отделил за консултация на К. многократно надхвърля това, което му е заплатил.
Също така ответникът оспорва, че са налице предпоставки процесуалният
представител на ищеца да претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38
ЗА, тъй като доверителят му не е материално-затруднено лице, в подкрепа на
което се излагат факти. По тези съображения се моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по
делото, а и се установява от представените и неоспорени писмени доказателства,
че ищецът е превел на ответника по банков път претендираните три суми, а
именно: на 17.01.2019г. в 11.44ч. сумата от 100лв. с основание „консултация“,
на 18.01.2019г. в 13,59ч. сумата от 300лв. с основание „комуникация за
проучване на случай“ и на 18.01.2019г. в 15.14ч. сумата от 100лв. с основание
„консултация и извадки по нормативни документи“.
Ищецът е депозирал
три заявления по реда на чл. 410 ГПК, с които е претендирал от ответника по
отделно трите посочени суми, по които са образувани съответно ч.гр.д.№****/2019г.,
№****/2019г. и №****/2019г. по описа на РС – Русе и
издадени заповеди за изпълнение. И по трите производства ответникът е депозирал
в срока по чл. 414 ГПК възражение за недължимост на претендираните от него
суми.
По делото са
предоставени разпечатки на хартиен носител на съдържанието на разменена между
страните електронна кореспонденция, включително изпратени по имейл от ответника
на ищеца разпечатка на текстове от Наказателния кодекс и имейл от ищеца до ответника с конкретно
поставени въпроси относно текстове в Наказателния кодекс.
Разпитаният по
делото свидетел Д.Л.Д.установява, че познава страните по делото. Той често
посещавал кантората на ответника и престоявал в нея, като ползвал помещението
за извършване на „негова работа“. Ищецът познавал като клиент на ответника,
който ползвал адвокатските му услуги. Спомня си, че на няколко пъти ищецът
посещавал кантората на ответника, като последният го консултирал относно
документи и собствеността на имот в с. ***, който ищецът искал да използва за
туризъм и отдаване под наем. Адв. К. дори ходил да огледа въпросния имот и
споделил последствие със свидетеля, че състоянието на имота изисквало големи
инвестиции, тъй като дворът бил в окаяно състояние, обрасъл с дървета и храсти.
Също така адв. К. консултирал ищеца и по Закона за туризма, по въпроси относно
възможността да се продават дърва и пр., които консултации продължавали поне по
2 часа. Били провеждане консултации и запознаване с други нормативни актове, по
въпроси относно сексуалното насилие над деца, настаняване за лечение и пр.
Ответникът изпращал на ищеца и становища па електронна поща.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Исковете за
установяване на вземането на ищеца по трите издадени в негова полза заповеди за
изпълнение по чл. 410 ГПК са предявени в срока по чл. 415 ГПК и след дадено от
съда указание по реда на чл. 415, ал.1 т.1 ГПК, поради което се явяват
процесуално допустими.
Безспорно е в
настоящото производство, че ответникът е получил от ищеца процесните суми.
Спорно е основанието на което ги е получил, както и това дали ответникът е предоставил срещу тях съответните адвокатски
услуги, за които е било извършено плащането.
За да бъде приета
за основателна исковата претенция, ищецът следва да докаже освен извършеното
плащане, също така основанието на което е платил процесните суми (доколкото твърди такова), както и че това
основание е отпаднало.
Договорът за правна
защита и съдействие, включително и за предоставяне на правни консултации от
адвокат е не формален, като предвидената в чл. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения писмена форма е за неговото
доказване. В конкретния случай страните
нямат подписан писмен договор, но нямат и спор, че между тях са възникнали
договорни отношения във връзка с възложено от ищеца на ответника правно консултиране,
за което са извършени процесните плащания. При липса на писмен договор между
страните, установяването на задълженията на ответника по възникналите договорни отношения би могло да
бъде установено с всички доказателствени средства. Ищецът не е ангажирал
доказателства, установяващи твърдяното от него в исковата му молба основание за
извършените плащания. Представените преводни нареждания съдържат посочено
основание - „консултация“, „комуникация за проучване на случай“ и „консултация
и извадки по нормативни документи“, но без уточняване на конкретния въпрос или
тема, за който следва да бъде извършена консултация и проучване. Поради това
посочените от ответника като извършени срещу полученото заплащане дейности
съответстват на основанието в преводните нареждания, т.е. само въз основа на
последните не би могъл да се направи извод, че плащането е направено за друга
услуга.
На следващо място
ангажираните от ответника и неоспорени от ищеца доказателства – за разменени
съобщения по електронна поща и проведени на няколко пъти срещи и консултации в
адвокатската кантора на ответника дават основание да се приеме за доказано, че
той е извършил твърдяните от него в отговора на исковата молба дейности, за
които му е платено. Правно ирелевантни за настоящото производство са въпросите
за „качеството“ на предоставената услуга и за нуждата за ищеца от нея.
С оглед на
изложеното следва да се приеме, че не са налице горепосочените предпоставки за
уважаване на исковата претенция, още повече, че в настоящото производство
ищецът не е доказал и евентуално отпадането на основанието на което е платил
процесните суми. Доколкото не се твърди срок за извършване на възложените на
ответника дейности, то за връщане на получените от него суми, следва договорът
между страните да е прекратен, преди извършване на възложеното, за което няма
твърдения и доказателства.
По изложените
съображения исковата претенция следва изцяло да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат
направените от ответника разноски за процесуално представителство. Такива са
претендирани в размер на 900лв. платено адвокатско възнаграждение, срещу който
размер е направено възражение за прекомерност. Съобразявайки последното и предмета
на настоящото производство, неговата правна и фактическа сложност, съдът намира
за справедливо присъждането в полза на ответника на адвокатско възнаграждение в
размер на 300лв., който се явява минимално адвокатско възнаграждение за
настоящото производство определено по правилото на чл. 7, ал.2 т.1 от Наредба
№1/2004г. на ВАС. Ответникът е организирал защитата си след като съдът по реда
на чл. 213 ГПК служебно е съединил за разглеждане заведените от ищеца три
искови молби, т.е. депозирал е един отговор по едно дело с нисък материален
интерес, по което е проведено едно открито съдебно заседание продължило 1 час.
Това, че процесуалният представител на ищеца в нарушение на принципа на чл. 3 ГПК за добросъвестно упражняване на процесуални права е предявил първоначално 3
заявления за образуване на заповедни производство, а последствие и три отделни
установителни иска, не дава основание за присъждане на ответника на три
адвокатски възнаграждения в настоящото производство, още повече, че не би могло
да се приеме, че и трите процесни суми са претендирани на различни основания
(различни договори), което да дава основание да се приеме, че същите са
самостоятелни установителни искове. Дори и в последния случай приоритет при
определяне на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се отдаде на
материалния интерес, правната и фактическа сложност на делото. По същите
съображения и при уважаване на исковата претенция, съдът нямаше да присъди на
процесуалния представител на ищеца общо 6 минимални адвокатски възнаграждения,
или сума, която многократно надвишава материалния интерес на производството. Претендираните
от ответника допълнителни разноски – за съдебни удостоверения и банкови такси
не са послужили за изясняване на делото и по тази причина не се явяват
разноски, които следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.В.К.
ЕГН********** ***, адв. З.П. против Н.И.К. ЕГН********** с адрес *** установителен иск за дължимостта на сумите
: 100лв. за която е издадена Заповед
№**** от 14.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№****/2019г. по описа на РС – Русе, 300лв. за която е издадена Заповед №****
от 14.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№****/2019г. по описа на РС – Русе и 100лв. за която е издадена Заповед №****/24.10.2019г.
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№****/2019г. по описа на РС – Русе, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.В.К. ЕГН**********
***, адв. Здр. П. да заплати на Н.И.К. ЕГН********** с адрес *** сумата
от 300лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: