Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 282 Дата 09.10.
2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети
състав,
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Нели Богданова
в съдебно заседание на 2 октомври 2019 г.
разгледа докладваното от К. Коларов
търговско дело номер 362 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 192/10.04.2019
г., постановено по т. д. № 220/2018 г., Старозагорският
окръжен съд е решил следното:
„ОСЪЖДА Н.З.К., да
заплати на „МБАЛ– МКСИР“ ЕООД, главница в размер на 121 313 лева по Дебитно известие № *****г.
към Фактура № ****г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки, ведно с
мораторна лихва върху главницата за периода 01.08.2015 г. до 31.07.2018 г. в
размер на 36 949 лв., ведно със
законната лихва върху неплатената главница, считано от 31.07.2018 г. до
окончателното й изплащане и главница в размер на 30 400 лева по Дебитно известие № *****г. към Фактура № *****г. за
вложени медицински изделия, ведно с мораторна лихва върху главницата за периода
01.08.2015 г. до 31.07.2018 г. в размер на 9 259 лв., ведно със законната лихва върху неплатената главница,
считано от 31.07.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н.З.К., да
заплати на „МБАЛ– МКСИР“ ЕООД, направените по делото разноски, в размер
на 7 917 лв.“
Това решение се обжалва от Н.з.к. с подробни съображения за неговата неправилност.
Ответникът по жалбата
е на мнение, че тя е неоснователна.
Апелативният
съд, като прецени становищата на страните
и данните по делото, съобразно правомощията
по чл. 269 ГПК прие:
Искът е по
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, на осн. чл. 59 ЗЗО, ищецът, чрез своя клон в гр. С.З., като
изпълнител на медицинска помош и ответникът сключили Договор *****от 24.02.2015
г. (л. 7 и сл.), с Приложение № 2 (л. 91 и сл.), изменен с Анекс № * от **** г.
(л. 47 и сл.), с Допълнително споразумение № *****г. (л. 39 и сл.), с Анекс ***
г. (л. 92, с Анекс *** г. (л. 94), с Анекс *** г. (л. 96) и с *** г. (л. 50),
със съответно предвидените в тях изменения и в Приложение № 2. Няма спор, че през м.
юни 2015 г. ищецът е предоставил на здравно осигурени лица медицинска помощ по
клиничните пътеки, включени в основния пакет от здравни дейности, гарантиран от
бюджета на НЗОК.
За плащането на тази
дейност ищецът издал съответните фактури, но – до размер на сумата 121 313 лева
представляваща стойността на оказана болнична помощ – не получил плащане,
съобразно Дебитно известие № *****г. към Фактура № *****
В същия период, при
лечението здравноосигурени пациенти ищецът вложил медицински изделия, на
стойност 30 400 лева. За плащането на тази сума била издадена Фактура № *****г.,
но и тази сума останала неплатена, съобразно Дебитно известие № *****г.
Искът е за присъждане на
двете посочени по-горе суми (общо 151 713 лева), ведно с неоспореното по
размер съответно обезщетение за забава по чл. 82, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД (до
завеждането на иска – в общ размер на сумата 46 208 лева).
Направеното с отговора
на исковата молба (л. 85 и сл.) възражение на ответника е, че претендираните по
делото суми са били недължими, тъй като „със същите са надвишени стойностите,
посочени в Приложение № 2 към договора“.
В чл. 20, ал. 1 от договора, изменен с Допълнителното споразумение № *****г.,
е било предвидено, че възложителят НЗОК дължи плащане при условието на т. 6 –
ако не само извършената, но и „отчетена“ дейност по клинични пътеки да бъде „в
рамките на стойностите, посочени в Приложение № 2“.
А с
разпоредбите по чл.
40 от договора, изменен със
същото посочено по-горе Допълнително споразумение № *****г.,
е било предвидено следното: че ако не са налице „случаи на спешна диагностика и
лечение“:
- изпълнителят на медицинска помощ не може да отчита с финансово-отчетни документи
дейности / лекарствени продукти / медицински изделия на стойност,
надвишаваща стойностите за съответния месец в Приложение № 2 (ал. 6) и
- при достигане на съответните месечни стойности, водещи до
липса на капацитет на Изпълнителя за хоспитализации, с изключение на случаите
на спешна диагностика и лечение, същият формира листа на чакащите съгласно чл.
22 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ“ (ал.
8, изр. 1-во).
Съгласно чл. 52 от Конституцията, гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им
достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при
условия и по ред, определени със закон. Здравеопазването на гражданите се
финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни
осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със
закон.
На задължително здравноосигурените
лица, които не са страна по договорите, сключени между НЗОК и
съответното лечебно заведение, е предоставен:
- не само пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, но и свободен избор на изпълнител на
тези дейности (чл. 2, чл. 4, чл. 35 ЗЗО);
- НЗОК
е длъжна да заплаща всички дейности в обхвата на този пакет на избрания от
здравно осигуреното лице изпълнител;
- в
бюджета за съответната година е задължително да има резерв за непредвидени и
неотложни разходи, средствата от който се разходват за заплащане на разходи в
случай на значителни отклонения от равномерното разходване на бюджетните
средства (чл. 25 и чл. 26, ал. 2 ЗЗО), в който смисъл е и чл. 4 ЗБ на НЗОК за 2015 г., като решенията за
корекция на стойностите и използване на средствата от резерва са изцяло и
единствено в компетенциите на НЗОК и се вземат от Надзорния съвет, съобразно приети от него правила
– чл. 4, ал. 4 ЗБ на НЗОК за 2015 г.
Посочените разпоредби са
императивни и същевременно изпълнителите на болнична медицинска помощ – както по закон, така и съгласно сключените с НЗОК договори, нямат право да откажат
предоставянето на тази помощ на нуждаещите се от нея, в рамките на гарантирания пакет на избралите
ги здравноосигурени лица,
на каквото и да е основание,
в това число и поради изчерпване на средствата от разпределените им лимитирани
бюджети. Разходването (изчерпването) на
предвидените
по бюджета средства в един по-ранен момент не лишава
зравноосигурените лица от правото им да ползват гарантирания от закона, чрез бюджета на НЗОК, пакет болнична медицинска дейност
чрез обявен
и също изрично гарантиран свободен избор на болница – изпълнител,
нито е основание, освобождаващо изпълнителя от задължението му, да оказва тази помощ.
Ето защо не може да се
приеме, че е налице неизпълнение
на индивидуалния договор от страна на ищеца, относно оказаната медицинска помощ в превишение на установените месечни, респ. тримесечни цени и
изобщо на бюджетната рамка за съответната година. С превишението на тези
стойности болницата
не е надхвърлила
обема на възложената й работа,
доколкото не НЗОК, а
здравноосигуреното лице е с безусловно признато му от закона право на свободен
избор на изпълнител.
Следователно, превишените стойности на надлежно
оказаната от изпълнителя болнична медицинска помощ не могат да останат и не е предвидено да останат неразплатени. Напротив, за заплащането са били предвидени средства (общо в размер на сумата
301 898 000 лева) от резерва по бюджета на НЗОК, включително за „непредвидени и неотложни разходи“ (чл. 1, ал. 2, т. 1.4. ЗБ на НЗОК за 2015 г.), за което НС на НЗОК е следвало да вземе съответните решения по
чл. 4, ал. 4 ЗБ на НЗОК за 2015 г., като при доказана невъзможност е нямало пречка, това да стане в
рамките на бюджета на НЗОК и за следващи години. Оказаната медицинска дейност е
била от категорията на гарантираните и
за нея задължително е следвало да има бюджетно предвиждане за
плащане, при това в рамките на финансовата 2015 г. Затова нарушението на чл. 21, т. 4 от Методиката –
невключването на пациентите в листата на чакащите – не обосновава извод за недължимост на плащането въобще. Защото нуждаещите се здравноосигурени
лица, на които болничната помощ е
била предоставена, биха я получили през същия месец, ако изберат друго болнично
заведение, ненадхвърлило лимита за хоспитализации, или в съответния по-късен момент, но отново в рамките на същата 2015 г. – ако
бяха включени в листата на чакащите по чл. 21 т. 4 от Методиката.
И в двата случая
обаче, се дължи плащане от бюджета на НЗОК за 2015 г., тъй като извършените от
изпълнителя дейности са били в обхвата на гарантирания на здравноосигурените
лица пакет здравни дейности, а възложителят НЗОК е разполагал с възможността по
чл. 26, ал. 2 ЗЗО и чл. 4, ал. 4 ЗБ на НЗОК за 2015 г.
Следва да се има
предвид и факта, че в договора не е предвидена възможност, след изчерпване на
предварително определените стойности на лечебните дейности, финансирани от НЗОК,
болницата да прекрати или да откаже извършването на възложените и дейности.
Напротив, изрично е въведено изискване, ищецът, в качеството му на изпълнител, включително
и всеки лекар, който работи в това лечебно заведение, постоянно да осигурява
договорената болнична медицинска помощ на здравно осигурени лица – вж. чл. 5 от
договора – т. 1, т. 3, т. 5, изрично т. 8 – задължаваща изпълнителя „да
разполага по всяко време на изпълнението на договора с медицински специалисти със
съответна квалификация и най-вече разпоредбата по т. 9, изискваща „непрекъснато
24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности, съгласно
разрешението за осъществяване на лечебна дейност“ и същевременно ясната норма
по т. 10, б. „а“, „б“ и „в“, безусловно забраняваща искания на допълнително
заплащане от потърсилите помощ здравноосигурени лица, независимо от това, дали
предоставеният от НЗОК месечен лимит е бил изчерпан или не.
Затова изводът е,
че стойността на всяка доказано извършена лечебна дейност по Приложение 2 на
договора, следва да бъде заплатена от възложителя.
Заключението
е, че обжалваното решение е законосъобразен и правилен отговор на поставения по
делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, ще следва да се потвърди, със
съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на Старозагорския
окръжен съд.
Разноски в
настоящото производство за ответника по жалбата – като недоказано направени –
не следва да се присъждат.
Ето защо Пловдивският
апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 192 от 10.04.2019 г., постановено от
Старозагорския окръжен съд по т. д. № 220/2018 г.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.