Решение по дело №70/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е.К.К. *** действащ чрез а.. Д.П., против Решение №3 от 05.01.2024г. на ТРС постановено по АНД №643/2023 г. по описа на РС - Търговище, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23 - 1292 - 001307 от 15.08.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР - Търговище, с-р ПП – Търговище, с което на касатора за нарушение чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложена “глоба” в размер на 3000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

Касационното основание, което посочва касаторът е за неправилно прилагане на материалния закон и процесуалните правила- по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, приложим на осн. чл.63в от ЗАНН. Направено е искане съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение, липса на субективна страна от фактическия състав на нарушението, а именно - вина. В с.з. взема становище чрез упълномощения а.. Д. П., който поддържа жалбата. Не претендира разноски.

Ответната страна не взема становище.

Представителят на Окръжна прокуратура-Търговище изразява становище за неоснователност на жалбата. Дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, поради което приема жалбата за допустима.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема следното:

Предмет на съдебен контрол пред въззивната инстанция е било Наказателно постановление № 23 - 1292 - 001307 от 15.08.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР - Търговище, с-р ПП – Търговище, с което на касатора за нарушение чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложена “глоба” в размер на 3000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

След анализ на съвкупния доказателствен материал е прието, че на 12.03.2023 г. в 22:56 ч. полицейски служители забелязали лек автомобил „БМВ 535Д“ с рег.№ ........, движещ се по ул.“П. Р. Славейков“. Видели, че автомобилът спрял на знака „Стоп“ на кръстовището с бул. „М. Андрей“. Когато потеглил, водачът подал рязко газ, при което задната част на превозното средство се поднесла наляво и надясно. Наближавайки полицейските служителите, водачът отнел от газта и автомобилът продължил да се движи праволинейно. След като подминал контролните органи, действията по форсиране на двигателя и поднасяне на автомобила се повторили. Поради това, л.а. бил последван и спрян за проверка от служителите на с-р ПП на ул. “В. Петлешков“. При проверката било установено, че водач на моторното превозно средство е касатора, на когото бил съставен АУАН № GA 979562 от 12.06.2023 г. за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Актът бил подписан с отбелязване, че има възражения. Със ЗППАМ № 23 - 1292 - 000174 /16.06.2023 г. на мл. автоконтрольор в с-р ПП при ОДМВР – Търговище била наложена принудителна административна мярка "Временно спиране от движение" на моторното превозно средство за срок от 3 месеца. На 21.06.2023 г. касаторът подал писмено възражение срещу АУАН. Приемайки същото за неоснователно, въз основа на съставения АУАН № GA 979562 от 12.06.2023 г. Началник група в ОДМВР - Търговище, с-р ПП – Търговище издал Наказателно постановление № 23 - 1292 - 001307 от 15.08.2023 г., с което за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП наложил административни наказания "глоба" в размер на 3000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца.

От правна страна въззивната инстанция е приела, че при ангажиране на отговорността са спазени всички нормативни правила, акта и НП са издадени от компетентни лица, по съответния ред и форма, не страдат от пороци. Описаната фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин с представените писмени и събрани в съдебно заседание гласни доказателства. Съдът е изложил мотиви анализирайки двете групи противоречиви свидетелски показания. Обосновал е подробни доводи кои от тях кредитира и защо. Не е необходимо да се преповтарят мотивите му като настоящата инстанция препраща към тях на осн. чл.221, ал.2 АПК. На база съвпадащите показания на свидетели – очевидци е намерил фактическата обстановка, описана в НП за безспорно доказана. Обстоятелството, че в подкрепа на същата не са приложени видеозаписи не изключва този извод, предвид разпоредбата на чл.14, ал.2 от НПК, според която доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила, а съгласно чл.117 от НПК, със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина. Възприетото от контролните органи движение на автомобила покрива признаците на т. нар. "дрифт". Въззивната инстанция е посочила, че понятието "дрифт" няма легална дефиниция в българското законодателство, но общоприето е разбирането, че под "дрифт" следва да се разбира специфична техника на шофиране, при която водачът преднамерено предизвиква загуба на сцепление на задните гуми на автомобила. По време на "дрифт" движението на автомобила е напречно, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Същото застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, тъй като и най – малка грешка, би могла да доведе до неблагоприятни ситуации. Несъмнено е, че ползването на пътя за осъществяване на подобни маневри е извън законово допустимата цел за ползване на пътищата – за превоз на хора и товари. Ето защо, съдът е намерил за обоснован извода, че в случая с поведението си касаторът е нарушил разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, забраняваща на водача на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Следователно същият е санкциониран законосъобразно на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, който предвижда наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок 12 месеца и „глоба“ от 3000 лв. за водач, който използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Размерът на предвидените наказания е показателен за обществената опасност на деянието. Същият е фиксиран в закона, поради което не е налице възможност за намаляване на наложените с НП административни санкции.

Касационният състав приема, че атакуваният съдебен акт е правилен.

Не е допуснато нарушение на процесуалните правила.

Касаторът е наказан на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, който предвижда наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок 12 месеца и „глоба“ от 3000 лв. за водач, който използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Размерът на предвидените наказания е фиксиран в закона, поради което не е налице възможност за намаляване на наложените с НП административни санкции.

Основният довод в жалбата е липсата на субективна страна. Касационната инстанция споделя изцяло изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона. Въззивният съд е изложил убедителни мотиви относно спазването на процесуалните изисквания и материалните предпоставки за ангажиране на отговорността на касатора, които, се споделят от касационната инстанция и към които тя препраща съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Касаторът не е оборил доказателствената сила на акта по смисъла на чл.189, ал.2 ЗДвП, т.е. не е доказал противното. Всъщност касаторът не оспорва фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него наказателното постановление, нито е ангажирал надлежни доказателства, които да я опровергават.

При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 не се констатираха нарушения на материалния закон. Оспореното съдебно решение е правилно, валидно и допустимо.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Търговище,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №3 от 05.01.2024г. на ТРС постановено по АНД №643/2023 г. по описа на РС - Търговище.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател:
Членове: