Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№………………гр.София, 22.08.2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав,
в открито съдебно заседание, проведено
на четиринадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Мл. съдия Мария Богданова
при участието на
секретаря Валентина Илиева, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева
гр.дело № 5075 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.273 от ГПК.
Обжалва
се решение на СРС, 41 състав от
05.01.2017г., постановено по гр.дело № 23712/2016г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от „П.п.“ ООД срещу А.С.К.
иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД- за връщане на сумата от
10 000,00лв. на отпаднало основание, поради сбъдване на уговорено с чл.6
от споразумение от 26.04.2010г. прекратително условие, както и в частта, с която А.С.К. е осъден да заплати на „П.п.“ ООД
сумата от 10 000,00лв., на основание чл.79,ал.1, предл.2 от ЗЗД, вр. с
чл.82 от ЗЗД, на основание чл.6 от споразумение от 26.04.2010г., като
компенсаторно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба /14.05.2013г./ - до окончателното изплащане. Решението се
обжалва и в частта, с която А.С.К. е осъден да заплати на „П.п.“ ООД сумата от
936,60лв.- разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Въззивникът-ищец
„П.П.“ ООД обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е
отхвърлен искът с правно основание чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД. Поддържа
неправилност на извода на първата инстанция, с който е прието, че клаузата на
чл.6 от процесното споразумение не установява прекратително условие с
настъпването, на което е обвързано плащането на сумата от 10 000,00лв.
Счита, че посочената договорна клауза установява прекратяване на договора с
обратна сила, поради непостигане на заложените параметри от страна на ответника.
Поддържа, че интересът му от сключване на споразумението е изцяло икономически,
ето защо при непостигане на параметрите за него този интерес отпада напълно,
поради което и договорът следва да се счита за прекратен. Възразява, че от
първата инстанция не е даден отговор какво се случва с процесното споразумение,
след като е прието, че то не е прекратено на основание клаузата на чл.6 от
него. Счита, че клаузата на чл.6 от
споразумение безспорно няма характер на неустоечна, тъй като регламентира
връщане на даденото по договора /споразумението/, а не установява дължимост на
обезщетение. Ето защо, счита, че
неправилно с обжалваното решение искът по чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД е отхвърлен
и вместо него е уважен евентуалния иск по чл.79,ал.1 от ЗЗД. С изложените
доводи въззивникът-ищец мотивира искането си за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част и вместо него- постановяването на друго, с което да
бъде уважен искът по чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД, вместо уважения евентуален иск,
предявен на договорно основание. Претендира присъждане на направените по делото
разноски. При условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи жалбата му
, а уважи тази на ответника- заявява възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ответника.
Въззивникът-ответник А.С.К.
атакува първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният
срещу него иск с правно основание чл.79,ал.1,предл.2, вр. с чл.82 от ЗЗД.
Поддържа доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението в
обжалваната част. Възразява, че от събраните по делото писмени доказателства и
заключенията на СТЕ се установява, че от негова страна са изпълнени всички
задължения по процесното споразумение. Възразява, че на 25.08.2010г.
възложеното му задание е предадено от него – на ищеца и е прието от последния
без възражение, като доказателство за последния факт е плащането на остатъка от
5 000,00лв. от договореното
възнаграждение от страна на ищеца. Възразява, че от него са изпълнени и
предадени на ответника всички отделни елемента на заданието: предложението за
ПУП на процесния имот, което да бъде отразено в проекта за ПРЗ, изработван от „Г.“
ЕООД; устройствено проучване и предложение за застрояване на процесния имот,
което да бъде отразено от проектантнския екип при следните параметри:
максимална плътност- 80%, Кинт 5% и минимално озеленяване 20%; както и при
урегулиране на процесния имот новообразуваният УПИ да следва границите на позечления
имот, с изключение на частта, която се редуцира, но не повече от 22% и
изработване на РУП за свободно застрояване на процесния имот, който да предложи
за одобрение на възложителя. Поддържа
неправилност на извода на съда, с който е прието, че от него не е изработен и
предаден РУП, тъй като предложения от него проект има характер само на
предварително предложение, поради липсващ действащ ПУП-ПРЗ, както и поради
непълнота. Твърди, че от него е предаден
отделно РУП, едновременно с процедирането на ПУП, за което няма правна пречка,
съгласно нормата на чл.113 от ЗУТ. Моли съда да съобрази обстоятелството, че по
закон той няма правото да внася РУП за одобрение от компетентния орган, тъй
като това право принадлежи саммо на собственика на имота или на лицето,
ползващо имота. Счита за неправилен извода на съда, че представеният от него
РУП съдържа единствено нанесени регулационните граници и не отразява
всички параметри на трите плана, събрани
в едно изображение. Поддържа, че този извод на съда е в противоречие с приетото
по делото заключение на СТЕ, както и с
т.8.1 от Приложение № 1 към чл.68,ал.1 от Наредба № 8/2001г. за обема и
съдържанието на устройствените планове, съгласно която изчертаването на
елементите на кадастралния план става с черен цвят, като със същия цвят се
изчертават и елементите на регулацията и тъй като в конкретния случай
кадастралните и регулационни линии съвпадат – те се виждат като една линия. На
последно място поддържа, че от заключението на приетата по делото повторна СТЕ
се установява, че по предложения от него план е предвидено свободно застрояване,
като именно такова е застрояването по одобрения четвърти вариант на ПРЗ, като е предвидена и възможност за свързано
застрояване по желание на собственика на имота. Моли съда да съобрази факта,
че четвъртият вариант на плана относно
застрояването съответства на втория вариант, който е изготвен съгласно
предложения от него РУП, а от вещото лице по повторната СТЕ изрично е уточнено,
че възраженията срещу втория и третия вариант на ПРЗ не засягат процесния имот
и съответно- предвижданията за него не
са променени в третия и четвъртия вариант на плана. С изложените доводи, подробно развити в
жалбата и писмени бележки на процесуалния представител- адв.Д., въззивникът –
ответник мотивира искането си за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната от него част и вместо него- постановяването на друго, с което искът
да бъде отхвърлен като неоснователен. Заявява искане за присъждане на
направените по делото разноски.
Срещу
всяка от въззивните жалби е подаден писмен отговор от насрещната страна по нея
в срока по чл.263,ал.1 от ГПК, като
ответникът оспорва жалбата на ищеца като недопустима и евентуално- като
неоснователна, а ищеца заявява становище за неоснователност на жалбата на ответника.
Софийски градски съд,
като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
При
извършената проверка по реда на чл.269,предл.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът
дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени
с въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
С
оглед предмета на обжалване, очертан с въззивните жалби, с които съдът е
сезиран, настоящата инстанция дължи произнасяне по двата иска, съединени при
условията на евентуалност, както следва: 1/ иск с правно основание
чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД – за сумата от 10 000,00лв., претендирана поради
настъпване на прекратително условие, каквото ищецът твърди, че е установено с
клаузата на чл.6 от споразумението от
26.04.2010г. и 2/евентуален иск- в случай, че искът по чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД не бъде уважен, който евентуален иск настоящият съдебен състав квалифицира
с правното основание по чл.92 от ЗЗД по съображения, които ще бъдат изложени
при обсъждането на отделните претенции -
за сумата от 10 000,00лв., претендирана като дължимо обезщетение /неустойка/ за неизпълнението на
споразумението от страна на ответника.
Между
страните по делото не са спорни следните обсоятелства, а те се установяват и от
събраните по делото писмени доказателства,
а именно: Между ищеца – възложител и третото лице К.П.–изпълнител е
сключен на 23.04.2010г. комисионен договор, с който ищецът е възложил на
третото лице да сключи от свое име, но за негова сметка /на ищеца/ договор с избрана от третото лице проектантска
фирма или правоспособен архитект – договор за изработка на предложение за подробен устройствен план /ПУП/ за имот с пл.№ 367 по кадастралната карта на
гр.Б., кв.С.. С комисионния договор са установени следните параметри на
договора, който третото лице се е задължило да сключи- при урегулиране на
поземления имот новообразуваният УПИ да следва границите на поземления имот с
изключение на частта, отредена за озеленяване, но не повече от 20%, като в плана бъде предвидено свободно
застрояване на имот пл.№ 367. В
изпълнение на дадената поръчка от третото лице е сключено процесното
споразумение от 26.04.2010г., с което на ответника е възложено изпълнение на
следните задания: 1. Изработване на предложение за ПУП за имот пл.№ 367 от
кадастралната карта на гр.Б., кв.С., който да бъде отразен в проекта за ПРЗ на
кв.С., изработван от „Г.“ ЕООД-гр.София, 2. Извършване на устройствено
проучване и предлагане, което да бъде отразено от проектантски колектив на следните параметри
на застрояване: максимална плътност 80%, Кинт 5%, минимално озеленяване 20%, 3.
При урегулирането на поземлен имот пл.№ 367 – новообразуваният УПИ да следва
границите на поземления имот, с изключение на частта, която се редуцира, но не
повече от 22% и 4. Изработване на РУП за свободно застрояване на имот пл.№ 367,
който да бъде предложен за одобрение на възложителя. Със споразумението е
договорено дължимото на ответника възнаграждение в размер на 10 000,00лв.
да бъде платено, както следва: 5 000,00лв.- при подписване на
споразумението и останалите 5 000,00лв.- при одобряване на окончателния
проект от ОЕСУТ-община Б.. С клаузата на чл.6 от споразумението е договорено в
случай, че не бъдат достигнати горепосочените параметри изпълнителят да
възстанови на възложителя получената сума.
С
РКО от 26.04.2010г. на ответника е заплатена от ищеца сумата от
5 000,00лв., а с РКО от 25.08.2010г. от ищеца е заплатен на ответника и
остатъкът от 5 000,00лв., дължими по споразумението.
С отчетно споразумение към
договора за поръчка, подписано на 28.02.2013г.
третото лице К.П.в качеството му на довереник е прехвърлил с посочената отчетна сделка на
ищеца всички резултати и договорни права, придобити по отношение на ответника
със споразумението от 26.04.2010г.
По иска с правно основание чл.55,ал.1, предл.3 от ЗЗД
Настоящият
съдебен състав споделя извода на първата инстанция за неоснователност на този
иск. Законосъобразно и правилно от първата инстанция е прието, че клаузата на
чл.6 от процесното споразумение не установява твърдяното от ищеца прекратително
условие. Съгласно легалната дефиниция,
закрепена в чл.25 от ЗЗД прекратителното
условие представлява бъдещо несигурно събитие.
Доколкото в конкретния случай връщането на цената по чл.6 от
споразумението е обусловено от неизпълнението на договорните задължения, възложени
на ответника, не може да се приеме, че това неизпълнение представлява бъдещо
несигурно събитие. След като договорите
се сключват за да бъдат изпълнявани, фактът на изпълнението не може да бъде
квалифициран като прекратително условие, тъй като не представлява бъдещо
несигурно събитие, за да се приеме реципрочно ,че неизпълнението покрива
изискванията на чл.25 от ЗЗД. Бъдещото
несигурно събитие, което попада в приложното поле на чл.25 от ЗЗД и отговаря на
законовата дефиниция за прекратително условие следва да е такова- зависещо или
независещо от волята на страните, което не
е свързано със самото изпълнение на основните договорните задължения на
страните. Приемането на противния
извод, който се поддържа от ищеца, означава да се приеме, че всички договори се
сключват под прекратително условие. С
оглед изложените мотиви и доколкото връщането на сумата по чл.6 от процесното
споразумение е обвързана с
неизпълнението на основните договорни задължения на ответника, настоящият
съдебен състав прима, че клаузата на чл.6 не установява прекратително условие,
а по своята правна същност предвижда договорно обезщетение , дължимо от
ответника в случай на неизпълнение, което изначално е установено по размер,
поради което по своята правна същност това обезщетение представлява неустойка по смисъла на чл.92,ал.1 от ЗЗД.
Именно като такова то е и разгледано от първата инстанция с произнасянето по
втория иск, макар последният да не е квалифициран правилно.
С
оглед изложените мотиви , настоящият съдебен състав приема, че искът с правно
основание чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД се явява неоснователен на заявеното
основание, поради липсата на твърдяно настъпило прекратително условие.
По с правно
основание чл.92 от ЗЗД
С
оглед гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че правилната
правна квалификация на предявения иск е по чл.92,ал.1 от ЗЗД, като неправилното
квалифициране на иска с основанието по чл.79,ал.1, предл.2 от ЗЗД, вр. с чл.82
от ЗЗД не се отразява на допустимостта на обжалваното решение, тъй като с него
първата инстанция се е произнесла по фактите така, както са заявени от ищеца и
съобразно искането /петитума/ на исковата молба- като дължимо договорено по
размер обезщетение за неизпълнение, т.е.- като неустойка.
Настоящият
съдебен състав приема, че при произнасянето по този иск следва на първо
място да се отговори на въпроса за
действителната воля на страните, така както е отразена в клаузата на чл.6 от
процесното споразумение, а именно- дали договореното обезщетение /неустойка/
касае пълното неизпълнение на задълженията от страна на ответника за достигане
на всички договорени параметри или за дължимостта му е достатъчно частично
неизпълнение. Настоящият съдебен състав приема при граматическото тълкуване на
посочената договорна клауза и във връзка с останалите договорки и с оглед целта
на договора по реда на чл.20 от ЗЗД, че действителната воля на страните е
неустойката да бъде дължима от ответника-изпълнител само при пълното
неизпълнение – в случай, че не бъдат достигнати всички посочени в споразумението
параметри. Именно и поради това, установеният размер на неустойката е определен
като равен на договореното възнаграждение на ответника – изпълнител в пълен
размер.
Основният
спорен между страните въпрос е относно изпълнението на договорните задължения
от страна на ответника, като ищецът поддържа с исковата молба , че от ответника
не са изпълнени следните договорни задължения: 1. При урегулиране на поземления
имот с пл.№ 367- новообразуваният от него УПИ да следва границите на поземления
имот, с изключение на частта, отредена за озеленяване, 2. Да изработи РУП за
свободно застрояване на процесния имот и 3. Да предложи изработения проект за одобрение. Именно по изпълнението,
респ.-неизпълнението на тези договорни
задължения съдът, с оглед основния принцип за диспозитивното начало в
гражданския процес, дължи произнасяне, тъй като те единствено са заявени от
ищеца като спорни с исковата молба. Наличието или липсата на други неизпълнения
на договорни задължения от страна на ответника са извън предмета на правния
спор така , както той е очертан от ищеца, поради което съдът не дължи
произнасяне по тях.
По
отношение на първото от горепосочените от ищеца неизпълнения-при урегулиране на
поземления имот с пл.№ 367- новообразуваният от него УПИ да следва границите на
поземления имот, с изключение на частта, отредена за озеленяване, настоящият
съдебен състав приема, че то не се установява от доказателствата по делото.
Напротив, от приетото по делото първоначално заключение на СТЕ – т.1 , което не
е оспорено от ищеца в тази му част, както и от повторното заключение на СТЕ,
неоспорено от ищеца, се установява фактът, че изработеният от ответника проект
за ПУП за процесния поземлен имот отговаря на изискването при урегулиране на
имота – УПИ да следва границите на поземления имот, като частта предвидена за
озеленяване е 20%, а частта, която се
редуцира от имота 12%. Установява се от
неоспореното повторно заключение на СТЕ, че именно този проект е одобрен от
община Б. като окончателен вариант на ПУП, включващ процесния имот.
По
второто неизпълнение - Да предложи изработения от него проект за одобрение.
Задължението е изпълнено от ищеца, като изготвените: устройствено проучване,
проект за ПУП и за РУП са предложени фирмата, на която от община Б. е възложено
изработването на проекта за ПУП- ПРУ на кв.С., гр.Б.- „Г.“ ЕООД, видно от
предложението от 25.08.2010г., с
резолюция на на арх.М.Н.от 01.09.2010г. върху това предложение за
отразяване в проекта за ПУП-ПРУ на кв.С.,
гр.Б., както и от писмото, изходящо от законния представител на „Г.“ ЕООД от 15.09.2010г. /л.25 от делото на СРС/. Що се отнася до одобрението от ищеца-възложител, съдът приема, че то е
дадено с конклудентно действие, каквото представлява извършеното от него плащане
на остатъка от цената от 5 000,00лв. на датата 28.08.2010г., която
предхожда датата на одобрението на проектите от община Б. с решението от 21.10.2010г. Фактът, че проектите са предадени преди да
бъде извършено плащането се установява от събраното по делото доказателство-
показанията на св.Б.Г..
По отношение третото
твърдяно от ищеца неизпълнение, съдът приема, че то се установява по делото.
Съгласно легалната дефиниция на
чл.113,ал.4 от ЗУТ работният устройствен
план /РУП/, определя точно:
1. разположението и очертанието на сградите в план,
както и минималните разстояния между тях и до имотните граници - съобразно
допустимите за съответната устройствена зона плътност и интензивност на
застрояване;
2.
необходимите силуети, изясняващи: максималните височини на сградите и билата им
в абсолютни коти; броя на етажите; формата и наклона на покривите и
архитектурната връзка между сградите с оглед на правилното
архитектурно-пространствено оформяне.
Нормата на чл.113,ал.1 от ЗУТ допуска РУП да
се изработи едновременно с ПУП, но дори и в тази хипотеза той трябва да следва
характера и начина на застрояване така, както са предвидени в ПУП.
Видно от представения по делото проект за
РУП, изготвен от ответника /л.81и л.82 от делото на СРС/, той не съдържа всички
предписани от закона изискуеми реквизити. В предложения от ответника проект е
посочено разположението на предвидената свободно стояща сграда, нейното
разположение е очертано на скицата-проект на л.81, като на тази скица са
отразени и отстоянията от сградата до имотните граници. В предложения от
ответника проект на РУП – скицата-проект на л.82 от делото на СРС, са отразени
и силуетите на предвидената за застрояване сграда, както и са посочени нейните
абсолютни коти. В предложения от ответника проект липсва , обаче, отразяване на броя на етажите на сградата,
формата и наклона на покрива й, като в тази връзка съдът кредитира заключението
на повторната СТЕ в частта, с която е констатирано, че предложеният от
ответника проект на РУП е непълен- последният абзац на т.І.6.
На следващо място, от неоспореното
заключение на допълнителната СТЕ се установява, че в одобрения в окончателен
вариант ПУП на кв.С., гр.Б. е предвидено за група имоти- пет УПИ , между които
и процесният УПИ ХХVІ-367 , възможност за свободно стоящо или свързано
застрояване, /означени в плана с указателите –„с“- свободно застрояване и/или –
„е“-свързано застрояване/, но вещото лице изрично уточнява, че за процесният
УПИ ХХVІІ-367 конкретно е предвидено свързано застрояване със съседния УПИ
ХХVІІ368 по юроизточната граница, както
и непосредствено по северо-западната граница. Фактът, че именно това е
одобреното застрояване за процесния имот се установява и от приетите по реда на
чл.266,ал.2 от ГПК доказателства във въззивното производство и в частност – от
комбинираната скица за УПИ ХХVІ-557 от кв.49, / за който страните не спорят, че
е идентичен с УПИ ХХVІ-367/, видно от която очертаната сграда е предвидена за
свързано застрояване в частта й, граничеща със съседния УПИ ХХVІІ-558. Ето
защо, настоящият съдебен състав приема, че от ответника не е достигнат
заложеният параметър – да бъде предвидено в плана свободно застрояване на
процесния имот.
С оглед гореизложените мотиви, съдът
приема, че по делото е доказано неизпълнението от страна на ответника на задължението му по т.5 от процесния договор за
изработка по смисъла на чл.258 от ЗЗД, какъвто представлява по своята правна
същност споразумението от 26.04.2010г.
Независимо
от така доказаното частично неизпълнение , с оглед гореизложените мотиви
относно условието, при което се дължи установената с клаузата на чл.6 от
процесния договор неустойка, а именно- пълно неизпълнение, което не се доказа
да е налице, съдът приема, че предявеният иск се явява неоснователен и като такъв
– следва да бъде отхвърлен. При
доказаното частично изпълнение на договора от страна на ответника, респ.-
частично неизпълнение съдът приема, че за ищеца са възникнали само правата ,
предоставени му от закона- от нормата на чл.265,ал.1 от ЗЗД.
На последно място, съдът намира, че не следва да бъде обсъждано
приложението на правната последица, установена с разпоредбата на чл.265,ал.2 от ЗЗД, доколкото твърдението на ищеца, че частичното неизпълнение е талкова
съществено, че прави изготвените от ответника проекти за негодни за използване
съобразно договорното им предназначение, /с оглед икономическата цел, заложена
от ищеца-възложител, която е отпаднала , поради непостигането на показателя
начин на застрояване/, доколкото това твърдение е направено за пръв път с
въззивната жалба на ищеца и като такова се явява преклудирано, на основание
чл.266,ал.1 от ГПК.
Поради несъвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на първата в частта на произнасянето по втория иск,
съдът приема, че обжалваното решение в частта, с която този иск е уважен следва
да бъде отменено и вместо него- постановено друго, с което искът с правилната
правна квалификация по чл.92 от ЗЗД да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Съответно - в частта, с която първият иск по чл.55,ал.1,пред.3 от ЗЗД е
отхвърлен- обжалваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
правилно.
По разноските по делото: При този
изход на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК в тежест на ищеца са направените от ответника
разноски по делото пред първата инстанция в размер на 1 886,00лв.
/включващи 1 560лв.-адв.възнаграждение и 235лв.-депозити за вещи лица/.
Съдът намира за неоснователно заявеното от ищеца възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като взе предвид, че
делото се отличава с фактическа и правна сложност и като съобрази извършените
от пълномощника на ответника процесуални действия в проведените пред първата
инстанция съдебни заседания, в които са събирани доказателства. На ответника се
дължат и разноски за въззивното производство в размер на 2000,00лв., /включващи
200,00лв.-държ.такса и 1800,00лв.- адв.възнаграждение/. Настоящият съдебен
състав намира за основателно възражението на ищеца по чл.78,ал.5 от ГПК – за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника на
процесуалния му представител за въззивното производство и приема, че то следва
да бъде намалено до 1 000,00лв., като съобрази фактическата и правна
сложност на делото, както и извършените
процесуалния действия от пълномощника на ответника и факта, че е проведено само
едно съдебно заседание, в което са приети нови писмени доказателства. Като
последица от уваженото възражение по чл.78,ал.5 от ГПК, дължимите разноски на
ответника за въззивното производство са в размер на 1 000,00лв.
Воден от горените мотиви Софийският
градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение на СРС, 41 състав от 05.01.2017г., постановено по гр.дело №
23712/2016г. в частта, с която А.С.К.
е осъден да заплати на „П.п.“ ООД сумата от 10 000,00лв., на основание
чл.79,ал.1, предл.2 от ЗЗД, вр. с чл.82 от ЗЗД, на основание чл.6 от
споразумение от 26.04.2010г., като компенсаторно обезщетение, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба /14.05.2013г./ - до
окончателното изплащане, както и в
частта, с която А.С.К. е осъден да
заплати на „П.п.“ ООД сумата от 936,60лв.- разноски по делото, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК, ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.п.“ ООД срещу А.С.К. иск с правилна правна квалификация по чл.92 от ЗЗД –
за сумата от 10 000,00лв., претендирана
като компенсаторно обезщетение /неустойка/ по чл.6 от споразумение от 26.04.2010г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба /14.05.2013г./ -
до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 41 състав от
05.01.2017г., постановено по гр.дело № 23712/2016г. в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен предявеният от „П.п.“
ООД срещу А.С.К. иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД- за връщане
на сумата от 10 000,00лв. на отпаднало основание, поради сбъдване на
уговорено с чл.6 от споразумение от 26.04.2010г. прекратително условие.
В останалата прекратителна частта,
като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила
ОСЪЖДА
„П.п.“ ООД да заплати на А.С.К. –
сумата от 1 885,00лв.- разноски по делото за първата инстанция и сумата от
1 200,00 лв.- разноски за въззивното производство, на основание чл.78,ал.3
от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване, на основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.