РЕШЕНИЕ
№ 671
17.10.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на седемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………..
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия
Димитрова административно дело №
263 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Делото е образувано по жалба от Й.В.Д.
*** против Акт за установяване на публично държавно вземане №
26/06/3/0/03374/2/01/04/01 от 17.01.2019г.
издаден от Директора на Областна Дирекция на Държавен фонд „Земеделие“, гр. Хасково.
В жалбата се излага фактическа
обстановка по случая. Жлбоподателката, счита
за невярна констатацията на
административният орган в обжалваният акт
че е установено неспазване на разпоредбите на чл. 9, ал.1, т.2 и т.4 от
Договор №26/06/3/0/03374 от 19.04.2017г. и чл.37, ал.8 , т.2 от Наредба №10 от
10.06.2016г. за прилагане на подмярка „6.3 Стартова помощ за развитието на малките стопанства“ от мярка
6“Развитие на стопанства и предприятия от програма за развитие на селските
райони 2014-2020г., а именно че е оспорващата не е била изпълнила заложената цел за увеличаване на икономическият размер на стопанството с
минимум 2000 евро, измерен в СПО/Стандартен производствен обем/, тъй като
земята засята от нея с арония върху имот №245018 не следва да се включи при изчисляване увеличението на икономическия
размер на стопанството, тъй като този
имот представлявал семейна имуществена
общност, при кандидатстването за стартова помощ. В тази връзка излага съображения, че имота действително е бил закупен от съпруга й- Т. К.Д.през 2016г., но съгласно
сключен брачен договор между двамата,
този имот, бил изключителна
собственост на съпруга й, считано от 22.05.2016г. От договора със стария
собственик на недвижимия имот било видно, че владението върху имота преминавало
върху Т. Д.след 30.09.2016г. В тази връзка се излагат и
твърдения , че жалбоподателката е сключила с Т. К.Д.договор за аренда на тази
земя, съответно същата следвало да се вземе предвид и да се
включи при изчисляването на икономическият размер на стопанството.
По изложените в жалбата
съображения се моли съдът да отмени
оспорения акт. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник-
адв. И. В. Г.. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът- Директор
на Областна Дирекция на Държавен фонд
„Земеделие“, гр. Хасково, чрез процесуален представител, заема становище за
неоснователност на жалбата, поради което се моли за отхвърлянето й. Претендира
се присъждането на направените по делото разноски в размер на внесения депозит
за възнаграждение на вещо лице, както и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. При условията на евентуалност се прави
възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 11.08.2016г. Й.В.Д. подала
заявление за подпомагане по
подмярка .3 „Стартова помощ за развитие
на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ по ПСРС
2014 – 2020(л.250).Към
заявлението са приложени изискуемите
документи , вкл. е приложен бизнес план (л.264). В същия е посочено, че общата
обработваема площ (използвана) земеделска площ на стопанството е
12.492 дка и началният икономически размер на стопанството е 15,151.31 лева. Към крайната дата на периода
за проверка на бизнес плана е заложен
икономически размер на стопанството
в стандартен производствен обем
от 19 423.71 лева. Заложеният в бизнес плана икономически размер
на стопанството за стопанска година 2015/2016г. и 2016/2017г.
е както следва: оранжерийни домати 0.538
дка *9753 лева =5241.11 лева и ягодоплодни овощни видове /арония/
10.20 дка*971 лева = 9904.20 лева, като общият размер на СПО за посочените
години възлиза на 15151.31 лева, което е равностойността на 7 746.74 евро.
За стопанска година 2017/2018г. е заложено увеличение на площа на
отглежданите ягодови овощни видове /арония/със 4.4 дка. След
увеличението стопанството по бизнес план
следва да бъде 0.538 дка домати –оранжерийни *9753 лева =5241.11 лева
и ягодоплодни овощни видове /арония/ 14.60 дка*971 лева = 14176.60
лева, или общият размер на СПО следва да бъде 19423.71 лева,
което е равностойността на
9931.19 евро. евро .
Въз основа на
така подаденото заявление, на 19.04.2017г. между Държавен фонд „Земеделие“ , гр. София от една страна и жалбоподателката Й.В.Д. от
друга бил сключен договор с № 26/06/3/0/03374 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по
подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства“ от мярка 6
„Развитие на стопанства и предприятия“ по ПСРС 2014 – 2020, съфинансирана от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, в размер на 29 337
лева, от които: първо плащане в размер на 19 558 лв. платими в двумесечен срок
от сключването на договора (чл.3, ал.2, т.1 от договора) и второ
плащане в размер на 9 779 лв. в срок до три месеца след издаване на уникален
идентификационен номер на окомплектована заявка за второ плащане (чл.3, ал.2,
т.2 от договора). В чл.3, ал.3 от договора е указан срок за подаване
на заявката за второ плащане - до 01.07.2018 г., но не по-рано от един месец от
изтичане на срока по чл.6, ал.1 от договора.
На 27.04.2017г., от страна на ДФ“З“-РА е осъществено първото
плащане по договора(л.23).
С № 26063003374301 на 02.07.2018г. Й.Д.
подала заявка за второ плащане съобразно
горецитирания договор, към която приложила съответни документи, вкл. договор за аренда от 21.06.2018г. сключен между Т. К.Д.в
качеството на арендодател и Й.Д., в качеството на арендатор, нотариално
заверен на 21.06.2018г. от нотариус с район на действие РС-Свиленград, и вписан в Служба по
вписванията на 22.05.2018г. с вх. рег. №
1819, нотариален акт за закупуване на недвижим имоти удостоверение за
семейно положение.
С оглед подадената заявка са извършени две проверки на място, втората
от която е осъществена в периода 12.09.
2019г.—17.09.2018г., и приключила с докладна
записка (л.201).
С уведомително писмо изх.№
01-262-6500/462 от 20.09.2018г. Началник отдел „РТИ“ при ДФЗ уведомил Й.Д., че
при проверката на място са констатирани несъответствия, които са детайлно
описани в приложения контролен лист/доклад за проверка.Със същото писмо на
оспорващата е дадена възможност на
направи бележки и възражения в писмени вид
в рамките на 14 дни от датата на
получаване на уведомителното писмо. Към 10.10.2018г. , такива не са били входирани
.
С уведомително писмо изх. № 01-260-6500/1129 от 16.10.2018г. (л.208), Директорът
на ОД на ДФЗ-Хасково указал на Й.Д., в 10-дневен срок да представи документи за посочените в същото
писмо обстоятелства. Такива, от страна на жалбоподателката били представени с писмо вх. № 01-260-6500/1129#1 от
05.11.2018г.
С Писмо изх. № 01-260-6500/1343 от 10.12.2018г.
(л.413)Директора на
ОД на ДФЗ-Хасково уведомил Й.Д., че открива производство по издаване на Акт за
установяване на публично държавно
вземане на основание чл. 26, ал.1, вр. с чл.34, ал.3 от АПК. Видно от
съдържанието на писмото, производството е открито, поради установеното при извършване на
административната проверка на подадена заявка за второ плащане, неспазване
разпоредбите на чл.9, ал.1,т.4 от Договор № 26/06/3/0/03374 от 19.04.2017г. и чл. 37, ал.1, т.3 вр. с чл. 37, ал.8, т.2
от Наредба № 10/10.06.2016г. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки
стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ по ПСРС 2014 –
2020. С писмото е предоставена възможност на
адресата му в 14- дневен с-рок от получаването му да бъдат възстановени
доброволно сумите , чрез превод по банковата сметка на ДФЗ, както и че в случай
че адресата не е съгласен с констатациите в писмото има право да представи в 14 дневен срок от-получаването му писмените
си възражения по основателността и
размера на публичното вземане и при
необходимост да приложи писмени доказателства
към тях.
Видно от известие за доставяне(л.417) Писмото е
получено от Й.Д. на 13.12.2018г.
В писмо вх. № 01-260-6500/1343 от 11.01.2019г. при Държавен фонд „Земеделие“, изпратено с
копие и до Директора на ОД на ДФЗ-Хасково Й.Д. е посочила , че не е
съгласна с констатираната нередност.
Изразила мнение, че съгласно бизнес плана е изпълнила поетия ангажимент по
договор и е увеличила икономическият размер на стопанството си със заложеното в бизнес плана СПО. Със същото
писмо поискала, въпреки констатираната
нередност, а именно че е изпълнила това условие върху имот, който е бил
в режим на СИО, да й бъде позволено да изпълни увеличението на икономическият
размер на стопанството , измерено в СПО върху друг имот(л.418).
С оспорения в настоящото
производство Акт за установяване на публично държавно вземане №26/06/3/0/03374/2/01/04/01
от 17.01.2019г., издаден от директора на ОД ДФ „Земеделие“, гр. Хасково(изх. №
01-260-6500/1343#2), на основание чл.27, ал.3 и ал.4 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, на жалбоподателката е отказано
изплащането на финансова помощ в размер на 9772 лева, представляваща второ плащане и е
прекратен договор №26/06/3/0/003374 от 19.04.2017 г., като е определено
задължение в размер на 19 558 лева представляващо публично държавно вземане за
изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по Договора. В мотивите
към акта са изложени съображения че същият е издаден поради неспазване разпоредбите на чл.9, ал.1,т.4 от
Договор №
26/06/3/0/03374 от 19.04.2017г. и чл.
37, ал.1, т.3 вр. с чл. 37, ал.8, т.2 от Наредба № 10/10.06.2016г. за прилагане
на подмярка 6.3
„Стартова помощ за развитие на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ по ПСРС 2014 – 2020.
Посочено е , че в одобреният бизнес план
и по конкретно в т.3.2 Земя, Таблица 1, налична за стопанството земя са посочени само имоти № 025014 и УПИ Х-1902 находящи се в землището
с.Любимец и засети с 10.200 дка арония. Към заявката за второ плащане с в таблица №1 –данни за земята в
земеделското стопанство са посочени
имоти с № 245014, 245015, 245018
и УПИ XI, -1902,
находящи се в землището на гр.Любимец,
общ. Любимец, обл. Хасково, като със същата заявка е приложен и документ за правното
основание за ползване на имот №245018, а
именно договор за аренда на земеделска
земя с Т. К.Д.от 21.06.2018г. и Нотариален акт по силата на който Т. Д.на 19.05.2016г. е закупил процесният имот. Визирано е , че част от изискуемите и представени документи към заявката за плащане
е и Удостоверение за семейно
положение с изх. № 301/26.06.2018г.
издадено от ГРАО на Общинска администрация Любимец , според което Т. Д.е вписан като съпруг на Й.Д.. В писмото е възприето, че този имот не следва
да бъде включен в изчислението на увеличението на икономическият размер на
стопанството на жалбоподателката на основание чл. 37, ал.8, т.2 от Наредба №
10, тъй като към датата на подаване на заявлението за подпомагане от същата
на 11.08.2016г., е бил в режим
на съпружеска имуществена общност.
Възприето е, че в случая е налице
неизпълнение на заложената цел 1
от Таблица 7.Таблици и специфични резултати от бизнес плана, която е заложена и
в Приложение № 3 таблица за специфични
цели и резултати към бизнес плана, а
именно увеличение на икономическият
размер на стопанството с минимум 2000
евро измерени в Стандартен производствен обем и тъй като площа от 1.6 дка твърдяна за засята с
арония на имот № 245018г., находящ се в
землището на гр.Любимец не следва да се включи
при изчисляване на увеличението на икономическият размер на
стопанството, към датата на проверката
изпълнението по бизнес плана е в
размер на 17 870.11 лева, респ. увеличението на икономическият размер на
цялото стопанство спрямо първоначалният размер измерен в СПО е 2718.80 лева
равняващи се на 1 390.1 евро.
Във връзка с изложените мотиви и на
основание чл.9, ал.1, т.2 и чл.17, ал.1 от Договор №26/06/3/0/00092 от
06.02.2018 г. и чл.37, ал.1, т.2 от Наредба №10 от 10.06.2016 г. и чл.59, ал.1
и 2 от АПК и във връзка с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.2 и ал.4 от
Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) на жалбоподателя е
отказано изплащането на финансова помощ в размер на 9 779 лева, представляваща
второ плащане, прекратен е договор №26/06/3/0/00092 от 06.02.2018 г.,
като е определено задължение в размер на 19 558 лева, представляващо публично
държавно вземане , за изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по
цитираният договор, ведно с лихвите върху тази сума, считано от 17.0.2018г.
Актът е съобщен на жалбоподателката
с известие за доставяне на 21.01.2019г.Жалбата
срещу същия е подадена чрез куриерска служба „Еконт“ с товарителница
№ 5300073543943 и заведена в ОД на
ДФЗ-Хасково с вх. № 01-260-6500/1343#6 от същата
дата.
По делото са приложени и Заповед №03-РД/2211/14.07.2016г. и Заповед
№05-РД/286/01.02.2017 г., издадена от
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с които на директорите на областните
дирекции на ДФ „Земеделие“, съобразно териториалната им компетентност, са
делегирани редица правомощия.
Представено е и Решение изх. № 01-260-6500/1343#5 от 01.02.2019г., с което е допусната поправка
на очевидна фактическа грешка в АУПДВ с изх. № 01-260-6500/143#2 от 17.02.2019г.
издаден от ДФ“Земеделие –РА , като текстът в акта на стр.4, абз.3, считано от
17.09.2018г. да се чете „считано от 02.07.2018г“. Актът за поправка няма
самостоятелно правно значение, като от датата на издаването му е неразделна част от първоначално издаденият
акт, който се поправя и двата заедно представляват единно цяло.
По делото, по
искане на ответника е допусната и изслушана и съдебно-икономическа експертиза.
Видно от
заключението, прието без оспорване от страните по делото, размерът на стопанството СПО съобразно представения бизнес-план е
15151.31 лева, с планирано увеличение в
размер на 4272.40 лева, а в края на стопанството СПО по бизнес план следва да
е в размер на 19 423.71 лева .
Изчислено по СПО по заявката за второ плащане и преди проверките на място,
включвайки и имот № 254018 с увеличението следва да е в размер на 19423.71 лева, а изчислено по заявката за второ плащане, но след
проверките на място същото следва да е в размер на 19143.95 лева. Размерът на СПО, в случай че имот с № 245018
находящ се в землището на град Любимец следва да бъде изключен от твърдените за увеличение на
размера на стопанството имоти, е в размер на 17 870.11 лева
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Видно от
приложената по делото товарителница 5300073543943, жалбата е подадена до
административният орган чрез куриерска служба „Еконт”. Движението
на пратката по посочената товарителница е публично достъпно на официалната
електронна страница на куриерската служба, на електронен адрес https://www.econt.com/services/track-shipment
и от същата е видно, че пратка под този
номер е постъпила в офис на „Еконт екпрес“ в гр. Любимец на 04.02.2019г. и
получена на 06.02.2019г. С оглед публичната достъпност на това
обстоятелство, съдът намира, че се касае за общоизвестен факт, който на
основание чл.155 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК не подлежи на доказване.
Следователно следва да се приеме, че жалбата е депозирана в законоустановеният
срок, като това не е спорен между страните въпрос. Жалбата е подадена срещу годен за обжалване
административен акт и от надлежна страна
– адресат на същия. Ето защо съдът
намира че оспорването е допустимо. Разгледано
по същество, оспорването е неоснователно. Съображенията за това са
следните:
Оспорения акт е
издаден от Директора на Областна
Дирекция на Държавен фонд „Земеделие“, гр. Хасково. Процесният АУПДВ има за
предмет установяване на вземане, произтичащо от задължението на оспорващата за
възстановяване на получена финансова помощ поради неизпълнено нормативно
задължение по приложимата Наредба № 10. Това вземане по
своя характер е публично държавно, съгласно нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП и
в съответствие на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, според който текст публични са
вземанията за недължимо платени и надплатени суми, вкл. по финансирания от
европейските земеделски фондове, както и свързаното с тях национално
съфинансиране. Разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП гласи, че Разплащателната
агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо
платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в законодателството на ЕС, а съгласно § 1, т. 13 от ДР на
ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за
приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително
интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на
законодателството на Европейския съюз. Изпълнителният директор на ДФЗ е
изпълнителен директор и на Разплащателната агенция (чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП). Горецитираната
норма на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП препраща към реда по ДОПК за събиране на
държавните вземания от вида на процесното. На това основание е приложим чл.
166, ал. 2 от ДОПК, според който, ако в съответния закон не е предвиден ред за
установяване на публично държавно вземане, то се установява по основание и
размер с АУПДВ, който се издава по реда за издаване на административен акт,
предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органа за издаване на
акта, той се определя от ръководителя на съответната администрация (чл. 166,
ал. 2, предл. 2 от ДОПК).
С разпоредбата на чл.20а, ал.4 ЗПЗП
(Нова – ДВ, бр. 12 от 2015 г.), на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е
предоставена възможност да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от
правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за
вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на
договори за финансово подпомагане, на директорите на областните дирекции на
фонда. С приложените по делото Заповед № 03-РД/2211/14.07.2016г. и Заповед №05-РД/286/01.02.2017
г., основана на чл. 20а, ал.2 и 4 от ЗПЗП, чл. 11, ал.2, чл.44 и чл.45 от
Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“, изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие“ е делегирал на директорите на ОД „Земеделие“, съобразно
териториалната им компетентност, правомощията по издаване на АУПДВ, вкл. и по
подмерки 6.1 и 6.3 по ПРСР 2014-2020. Следователно, оспореният АУПДВ, издаден
от директора на ОД „Земеделие“ - Хасково е постановен от компетентен орган,
съобразно териториалната му компетентност и надлежно делегирани правомощия.
Оспореният административен акт отговаря на
изискванията за форма по смисъла на чл.
59, ал.2 от АПК, в същия се съдържат както фактически, така и правни
основания за издаването му, които си кореспондират, поради което обжалваният акт се
явява мотивиран.
При
издаването на процесният
административен акт не се констатират допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила. Съгласно § 4,
ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ,
както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по
програмата по ал. 1 /Програмата за развитие на селските райони/ се извършват
при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) №
1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г.
относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) №
1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) №
1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно
финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и
за отмяна на регламенти
(ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО)
№ 485/2008 на
Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото
прилагане.
С тази
разпоредба, ЗУСЕСИФ като общ закон предвижда ограничаване на своята приложимост
в случаите, когато това е предвидено в специалния ЗПЗП.
С влизане в сила на разпоредбата на
чл.9б от ЗПЗП ( Нов, обн. ДВ, бр. 2/ 03.01.2018 г.), е направено разграничение
на мерките и подмерките, по отношение на които управляващият орган провежда
производствата по реда на ЗПЗП и тези, при които се прилагат общите правила на
ЗУСЕСИФ.
Съгласно чл. 9б от ЗПЗП, за
Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., производствата пред
управляващия орган или Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна
агенция, се провеждат посредством:
1. Интегрираната система за
администриране и контрол по реда на глава трета от ЗПЗП - за мерките и
подмерките по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28,
29, 30, 31, ЗЗ и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013;
2. Информационната система за
управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на
ЗУСЕСИФ - за останалите мерки и подмерки.
Видно от съдържанието на чл. 21,
параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, ЗЗ и 34 от
Регламент (ЕС) № 1305/2013, подмярка 6. 3 "Стартова помощ за млади
земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и
предприятия" от ПРСР 2014-2020 г., не е сред посочените в чл.9б, т.1,
текстове от Регламент (ЕС) № 1305/2013, поради което производствата по тази
мярка се извършват от ДФ „Земеделие“, по реда и при условията на ЗУСЕСИФ,
съобразно указаното в чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП.
Макар в случая
посочената мярка да не попада в приложното поле на чл. 9б, т.1 от ЗПЗП , то
тази норма има за предмет уредба на производства пред управляващия орган или
Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция. Тя не урежда, нито
преурежда реда за извършване на контрол от страна на управляващия орган, нито
реда за оспорване на актовете по този контрол. Съгласно §
12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /ДВ бр. 2/2018 г. /, започналите
производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби
по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до
изтичане на периода на мониторинг. В случая производството по сключване на
процесния договор за финансово подпомагане е започнало на 11.08.2016г. когато е подадено заявление за подпомагане с
идентификационен № 26-0630-03374 по
подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" по Програма за развитие на
селските райони за периода /ПСРС/ 2014 – 2020 година.
За това производство относно мярка по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, е приложима Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка
6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. издадена от министъра на земеделието
и храните, обн., ДВ, бр. 46 от 17.06.2016 г. (който
е пет години и шест месеца, съгласно чл. 13, ал. 2 от договора за безвъзмездна
финансова помощ от 19.04.2017г.) т. е за него е неприложим редът за установяване на
задължения по ЗУСЕСИФ, а следва да се прилага редът по ЗПЗП, както това е сторено
и от административният орган. В този смисъл е и най-актуалната практика на Върховният
административен съд изразена в Решение
№ 9980 от 28.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2508/2019 г., VIII о., която
настоящият състав споделя.
и то следва да се довърши по досегашния
ред до изтичане на периода на мониторинг
На следващо
място, предвид изложените по-горе фактически установявания по делото, съдът
намира, че административният орган е спазил разпоредбата на чл.
26, ал. 1 от АПК, като е уведомил адресата на бъдещия акт за започналото
производство по издаването му, какви са констатираните обстоятелствата и какъв
е характера на това производство, както и намира, че е спазена и разпоредбата
на чл.
34 от АПК, като е предоставена възможност на земеделския производител да
депозира възражения и допълнителни доказателства, от която възможност
последният се е възползвал, като е депозирал такова възражение с приложени
обяснения и писмени доказателства към него, обсъдени по-горе в настоящото
изложение.
По отношение
основният спорен в настоящото производство въпрос, касаещ материалната
законосъобразност на акта , съдът намира
следното:
АУПДВ е издаден
на основание чл.37, ал.1, т.3 и
ал.8, т.2 от Наредба № 10 от 10.06.2016
г., издадена от министъра на земеделието и храните, която определя правилата,
т. е. условията и реда, за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за
развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и
предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014
– 2020 г. (ПРСР 2014 – 2020 г.), съфинансирана от Европейския земеделски фонд
за развитие на селските райони и чл. 9, ал. 1,
т. 4 и чл.17, ал.1 от Договор №
26/06/3/0/03374 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, сключен между
жалбодателката и Държавен фонд
„Земеделие“ .
Цитираните норми
от чл. 37, ал.1, т.3 от Наредбата и чл.
9, ал.1, т.4 от договора регламентират,
че Ползвателят на помощта няма право да
получи второто плащане по чл.
10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл.
10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ ведно
със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато
не е постигнал увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо
първоначалния размер с най-малко 2000 евро, измерен в СПО, най-късно до
изтичане на посочената в бизнес плана крайна дата на период за проверка на
неговото изпълнение и/или увеличаване на обработваемата площ, в т.ч. на
засетите/засадените култури в стопанството, с най-малко 20 на сто от площта
спрямо датата на кандидатстване и/или увеличаване броя на отглежданите животни
(всеки вид) с най-малко 20 на сто спрямо животните към момента на
кандидатстване. Съгласно чл. 17, ал.1 от Договора , във всеки случай по чл.9 от
този договор за изискуемост на полученото по чл.3, ал.2, т.1 от договора първо
плащане и/или при наличието на основание
по чл.37, ал.1 от Наредба № 10/10.06.2016г., ползвателят дължи
обезщетение в размер на полученото по договора първо плащане , заедно със
законната лихва върху сумата , дължима
от датата на неизпълнението, а ако тази дата не може да бъде установена- от
датата на установяване на неизпъленнието. Съответно в чл. 27, ал.8, т.2 от
Наредбата е предвидено, че когато към датата на подаване на заявката за второ
плащане ползвателят на помощта, собственикът на предприятието на ползвателя ЕТ
или едноличният собственик на капитала, на ползвателя ЕООД или собствениците на
капитала, и/или управителят/прокуристът на ползвателя ООД, или председателят
и/или член на кооперацията е бил в брак и съпругът/ата му е бил/а съпруг/а и
към датата на подаването на заявлението за подпомагане, при изчисляване на
увеличението на икономическия размер на стопанството по чл.
14, ал. 1, т. 2 и 3 не се включват:т.2. земята, която към датата на
подаване на заявлението за подпомагане е била собственост или е ползвана на друго
правно основание от съпруга, включително в качеството му на едноличен търговец,
както и от юридическо лице, чийто мажоритарен дял от капитала се притежава или
се е притежавал от съпруга/съпругата.
Между страните
не е спорно, а и се установява от материалите по делото, че имот с № 245018
находящ се в землището на гр. Любимец, обл. Хасково не е бил посочен в т.3.2 Земя , Таблица 1
налична за стопанството земя на одобреният Бизнес план, приложен към
Заявлението за подпомагане на жалбоподателката, а като такива са посочени
единствено имот № 245014 и УПИ ХI-1902 находящи
се в землището на с.Любимец засети общо с 10.200 дка арония, 0.538 дка домати
оранжерийно производство и 1.754 дка площи с угар с които е сформиран и
началният икономически размер на стопанството измерен в Стандартен производствен обем, размер на 15 151.31 лева, представляващи
левовата равностойност на 7 746 евро. Безспорно се установява и от
приложения бизнес план, че в същия е заложено
че размера на стопанството
измерен в СПО ще се увеличи със
4 272.4 лева (2 184.45 евро), и че това е
планирано да се реализира с увеличаване
насажденията от арония с 4.4 дка.
Жалбоподателката
твърди, че това планирано увеличение на
насажденията с арония от 4.4 дка е реализирано на имот с №245018 находящ се в
землището на с. Любимец.
Спорният в
настоящото производство между страните въпрос е дали жалбоподателката е
постигнала увеличение на икономическия
размер на стопанството спрямо първоначалния му размер с най-малко 2000 евро,
измерен в СПО, най-късно до изтичане на посочената в бизнесплана крайна дата на
период за проверка на неговото изпълнение.
Отговора на този въпрос е пряко свързан с въпроса дали земята от имот с
№245018 находящ се в землището на с. Любимец, за която се твърди от жалбоподателя че е засята с арония, попада
в приложното поле на чл. 37, ал.8, т.3 от Наредба № 10 .
Безспорно по
делото се установява, че на 19.05.2016г. Т. К.Д.е придобил с нотариален акт за
покупко-продажба № 148, том II, рег. № 1775, дело № 278 от 19.05.2016 на нотариус вписан под № 420 в регистъра на
Нотариалната камара и район на действие Районен съд Свиленград, процесният
недвижим имот с № 245018, с площ от 1.603 дка находящ се в землището на
гр.Любимец, местност „Сувантията”. От приетият без оспорване от страните по
делото препис-извлечение от акт за сключен граждански брак, издаден на
31.05.2019г. от длъжностно лице при Община Любимец се установява, че
жалбоподателката Й.Д. и Т. К.Д.са сключили граждански брак на 18.09.1977г.,
който видно от приложените по делото удостоверения за семейно положение издадени от Община Любимец е съществувал и
към 26.06.2018г. и към 31.05.2019г. Не се твърди от страна на жалбоподателката, а
и не се представят доказателства този
брак да е бил разтрогван към датата на подаване на заявлението за подпомагане на
11.08.2016г. или към датата на подаване на заявката за второ плащане. Следователно,
правилен въз основа на така приложените документи е изводът на
административният акт, че след като този имот е придобит на 19.05.2016г., то
към датата на подаване на цитираното заявление за подпомагане(11.08.2016г.)
този имот, като придобит по време на брака чрез покупко-продажба, представлява
СИО - съсобствен на жалбопоподателката и съпругът й. Този извод според
настоящият съдебен състав не се опровергава от представеното с жалбата споразумение –обещание за сключване на брачен
договор, в което е посочено, че е сключено
на 19.05.2016г. между Й.Д. и съпругът й
Кирил Даракчиев, и брачен договор от 01.02.2019г.
Споразумението-обещание
е частен документ, същия не се ползва с
материална доказателствена сила и съответно не обвързва съда да приеме за
доказано, че поземлен имот № 245018, находящ се в землището на с.Любимец следва да се счита за изключителна
собственост на съпруга Т. К. Д., както е
посочено в чл. 5, ал.1 от споразумението, още повече че съгласно действащото
законодателство такъв документ няма и не може да има вещно прехвърлително
действие. Видно от самият документ, датата, подписът и съдържанието му не са
били нотариално удостоверявани, съдържанието му не е било възпроизведено в
нито един документ по преписката, вкл. официален такъв, нито в някой от тези
документи е цитирано съществуването му. Същият
не е бил представен на ответника в хода на административното производство, а е
представен за първи път в съдебното производство, като приложение към жалбата.
От материалите по делото не се установява и наличието на някоя от
останалите хипотези визирани в чл. 181,
ал.1 от ГПК, поради което съдът приема че този документ няма достоверна дата, респ.
не се установява същият действително да е съществувал към датата на закупуване
на процесният имот или към датата на подаване на заявлението за подпомагане. С
оглед и признанието на жалбоподателката
в писмо вх. № 01-260-6500/1343 от 11.01.2019г. при ДФЗ(л.418), че действително имотът е бил в
режим на съпружеска собственост, обективиращо признание на неизгодни за нея
факти и оттук съставляващо годно доказателствено средство, което следва да бъде
взето при решаване на спора по същество, съдът изцяло споделя възражението на ответната
страна, че процесното споразумение
–обещание за сключване на брачен договор е съставен само за целите на производството,
поради което и намира, че същият не следва да се кредитира като годно писмено
доказателство .
Що се касае до
представеният брачен договор- макар същият да е съставен в предвидената в чл.
39 от СК форма- писмена такава с нотариална заверка на подписите и съдържанието,
то същият е сключен на 01.02.2019г.,
т.е. непосредствено преди подаване на жалбата в съда и след издаване и съобщаване на оспорващото
лице на обжалваният в настоящото производство акт, т.е. по мнение на настоящият
съдебен състав същият е сключен изцяло за целите на производството, поради
което и не следва да бъде кредитиран. В този смисъл следва де се има предвид и
съображенията на съда касателно посоченото по-горе признание на неизгодни за
жалбоподателката факти, обективирано в писмо
вх. № 01-260-6500/1343 от 11.01.2019г.
при ДФЗ(л.418) Показателно в
случая е и обстоятелството, че този
договор не е представен за вписване в компетентната служба по вписванията по
местонахождение на имота, към датата на сключването му, като липсват и такива твърдения от оспорващата страна, а до датата на вписването този договор
същият, в случаите когато се учредява
вещно право или се прехвърля право на собственост е непротивопоставим на трети добросъвестни лица, каквото е и ответникът в
настоящото производство. Дори и да се приеме за годно доказателствено
средство, брачният договор отново не удостоверява, че към датата на
подаване на заявлението за подпомагане от жалбоподателката на 11.08.2016г.,
процесният имот е бил изключителна собственост на Кирил Даракчиев. В чл. 11 , ал.1
на договора изрично е посочено, че същият влиза в сила от датата на сключването му между страните.
Съответно на основание посочената разпоредба, чл. 39, ал.3 и ч 40, ал.1 от СК, прехвърлителното действие на
брачният договор, касателно процесният недвижим имот следва да се приеме
за породено именно на датата на сключването му- 01.02.2019г.,
а не на 19.05.2016г.
Предвид така
изложеното, за правилно съдът намира
становището на ответник изразено в обжалваният акт, че към 11.08.2016г., когато Й.Д.
е подала заявлението си за подпомагане по мярка
подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства"
от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.,както и към подаване на
заявката за второ плащане на 02.07.2018г., имот с № 254018 , находящ се в
землището на гр. Любимец е бил в режим на съпружеска имуществена общност на
жалбоподателката- като ползвател на помощта и на съпругът й, поради което същият на основание чл. 37, ал.8, т.2 от Наредба
№ 10 не следва да бъде включван при при
изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството по чл. 14,
ал. 1, т. 2 и 3
от с.н.а.
С оглед така
възприетото от съда и предвид изготвеното заключение по приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза, което пълно и точно отговаря на
поставените въпроси, обосновано е и се подкрепя от останалите събрани по делото
доказателствени материали, поради което
за съда не възниква съмнение в неговата
правилност и го кредитира изцяло, следва да се приеме, че жалбоподателката не е
изпълнила поетото с бизнес плана задължение и не е постигнала увеличаване на икономическия размер на стопанството
спрямо първоначалния размер с най-малко 2000 евро, измерен в СПО, най-късно до
изтичане на посочената в бизнесплана крайна дата на периода за проверка на неговото изпълнение.
При това
положение съдът намира, че административният орган правилно е приел, наличието
на хипотезата на 37, ал.1, т.3 от Наредба № 10. Съответно правните последици настъпващи по силата на същата правна норма са,
че ползвателят на помощта няма право да
получи второ плащане по чл. 10, т.2 и дължи връщане на полученото по чл. 10,
т.1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, заедно със
законната лихва към него, началната дата
на която
правилно е била определена от административният орган по реда на чл. 17 , ал.1 от Договор №
26/06/3/0/3374 от 19.04.2017г. Оттук правилно и в съответствие с чл. 24, ал.2
т.4 от цитираният последният е бил прекратен от ответната страна.
Предвид
изложеното съдът намира, че обжалваният акт
не страда от пороците предвидени в чл. 146, т.1-т.5 от АПК, а подадена
срещу него жалба е неоснователна.
С оглед изхода
на спора основателна се явява претенцията на
ответника за присъждане на разноски и такива следва да му бъдат
присъдени в общ размер на 450.00 лева от които 350 лева
внесен депозит за възнаграждение на вещо лице и 100 лева юрисконсулско
възнаграждение.
Водим от горното
и на основание чл.
172, ал.2 от АПК,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
ОСПОРВАНЕТО на Й.В.Д. *** против Акт за установяване на публично държавно
вземане № 26/06/3/0/03374/2/01/04/01 от 17.01.2019г. издаден от Директора на Областна
Дирекция на Държавен фонд „Земеделие“,
гр. Хасково, поправен с Решение изх. №
01-260-6500/1343#5 от 01.02.2019г.
на Директора на Областна Дирекция на
Държавен фонд „Земеделие“, гр. Хасково.
ОСЪЖДА Й.В.Д., с ЕГН **********,*** да заплати на
ДФ“Земеделие“-Разплащателна агенция, гр. София
сумата от 450.00 лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба
в 14 дневен срок от съобщаването му пред Върховният административен съд .
Съдия: