Р
Е Ш Е
Н И Е
№577 15.02.2024 год. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М.
Русев административно дело №346 по описа
за 2023 год., за да се произнесе съобрази следното:
Образувано е по искова
молба на М.П.Е. ***, чрез процесуалния й представител адв. Д.Д.. Предявен е
отрицателен установителен иск с правно основание чл.292 от АПК срещу Кмета на
Община Стара Загора.
Ищцата оспорва
задължението за премахване на незаконен строеж: „Двуетажна жилищна сграда и
едноетажна постройка №50“ – по приложение №1 / комбинирана схема/, с размери на
двуетажната сграда 13.43 м./8.50 м./7.10 м./ 0.32 м./6.14 м./3.70 м./2.10 м./
5.23 м. и височина 5.00 м., а на пристройката 2.10 м./5.23 м. и височина 3.00
м., изпълнена от И.Г.Е. - предмет на Заповед №10-00-1788/05.09.2019 год.,
издадена от Кмета на Община Стара Загора. Прилага удостоверение за строеж,
което според нея, представлява нов факт, настъпил след издаване на
изпълнителното основание, който изключва задължението за премахване на
незаконния строеж. Твърди също така, че се е снабдила и с констативен
нотариален акт, това жилище освен, че е единственото й, в същото също така
живее със сина си и с дъщеря си. Наличието на нови факти и обстоятелства
настъпили след 01.07.2020 год., - датата на влизане в сила на заповедта,
изменят, изключват и погасяват подлежащото на изпълнение задължение за
премахването на този определен преди това незаконен строеж, установен с влязъл
в сила административен акт. Моли съда да установи по отношение на ответника – Кмета
на Община Стара Загора, че влязлата в сила Заповед №10-00-1788/05.09.2019 год.,
не подлежи на изпълнение и не е налице задължение за премахването на строежа. Претендира
и сторените по делото разноски.
Ответникът - Кмета на
Община Стара Загора, оспорва иска. В отговора на исковата молба и чрез
процесуалния си представител поддържа, че търпимостта на строежа е било предмет
на изследване в производството по оспорване на заповедта за премахване на
незаконен строеж. Приложеното по делото удостоверение за търпимост не съставлява
ново обстоятелство. Това удостоверение се отнася до сграда, която обаче не е
предмет на посочената заповед за премахване на незаконен строеж
№10-00-1788/05.09.2019 год., а предмет
на заповед №1789/05.09.2019 год. на Кмета на Община Стара Загора. Въз основа на
подробно изложени съображения в тази насока, моли съда да отхвърли предявения
иск по чл.292 от АПК като неоснователен.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Със Заповед №10-00-1788/05.09.2019
год. на Кмета на Община Стара Загора е наредено на ищцата да премахне незаконен
строеж: „двуетажна жилищна сграда и едноетажна постройка №50“ – по приложение
№1 / комбинирана схема/, с размери на двуетажната сграда 13.43 м./8.50 м./7.10
м./ 0.32 м./6.14 м./3.70 м./2.10 м./ 5.23 м. и височина 5.00 м., а на
пристройката 2.10 м./5.23 м. и височина 3.00 м., изпълнена от И.Г.Е.. Тази
Заповед е била оспорена от ищеца М.Е. във връзка с което пред Административен
съд Стара Загора е образувано адм. дело №680/2019 год.. С решение
№264/01.07.2020 год. жалбата е отхвърлена като неоснователна. Така
постановеното решение е било потвърдено с Решение №1199/29.01.2021 год.,
постановено по адм. дело №10050/2020 год. по описа на ВАС на Република
България.
Със заявление
вх.№19-31-587/13.09.2022 год. до Главния архитект на Община Стара Загора, М.П.Е. е
поискала издаване на удостоверение за търпимост на сграда с идентификатор №68850.512.987.5
с административен адрес ***. Към заявлението са приложени пълномощно,
удостоверение за наследници на И.Г.Е. изх. №4385/21.07.2022 год.; декларация от
М.П.Е., заверена нотариално на 24.08.2022 год.; скица на сграда №15-940242/19.08.2022
год.; извадка от ПУП. С удостоверение №19-32-649/17.11.2022 год., издадено от
Главен архитект на Община Стара Загора, на основание §127, ал.1 от ПЗР На ЗУТ
се удостоверява търпимостта на недвижим имот „масивна стопанска сграда“,
намиращ се в УПИ I-987,одо, кв.19а по плана на гр. Стара Загора и представляващ
сграда с идентификатор 68850.512.987.5 по КККР на гр. Стара Загора.
На 13.12.2022 год. е
съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение №171,
том ХI, рег.№26668 по нот. дело №1845/2022 год. на Нотариус с рег.№181 в
регистъра на Нотариалната камара, с който М.П.Е. е призната за собственик на
масивна жилищна сграда с идентификатор 68850.512.987.5 по КККР на гр. Стара
Загора.
Видно от удостоверение
№17-11-66/10.02.2023 год., издадено от Административно бюро Лозенец при Община
Стара Загора, имот с идентификатор №68850.512.987 е с нов административен адрес
– ***. Този адрес е заявен като настоящ на М.П.Е. от 21.02.2023 год., съгласно
удостоверение за настоящ адрес изх.№12-01-603/21.02.2023 год., издадено от
длъжностно лице при Община Стара Загора.
Издадена е Заповед
№10-00-801/02.05.2023 год. на Главния архитект на Община - Стара Загора, с
която е отменено удостоверение за търпимост №19-32-649/17.11.2022 год.. От
фактическа страна заповедта е обоснована с липса на правен интерес у
жалбоподателката М.Е. да заяви издаването на удостоверението за търпимост, тъй
като не са били налице доказателства, удостоверяващи правото й на собственост
върху сградата или поземления имот. Върху
имота - общинска собственост, в който е изградена сградата са били
учредявани каквито и да е било вещни права в полза на жалбоподателката или
друго лице. При издаването на удостоверението за търпимост не са били
съобразени обективни факти и обстоятелства от съществено значение за
законосъобразността на административният акт, а именно, че по отношение на
същата сграда е издадена влязла в сила заповед на Кмета на Община Стара Загора
за нейното премахване като незаконна. В хода на съдебното производство по
обжалването й вече е изследван въпросът за търпимостта на сградата. Затова по
отношение на този строеж при съобразяване с правилото на §21 от ПЗР на ЗУТ и
всичко изложено е прието, че той не отговаря на приложимите материалноправни
норми за определянето му като търпим.
С решение №246/10.07.2023
год., постановено по адм. дело №285/2023 год. по описа на Административен съд
Стара Загора, заповедта е отменена като незаконосъобразна, като това решение е
оставено в сила с Решение №963/26.01.2024 год., постановено по адм. дело
№8436/2023 год. по описа на ВАС на Република България.
При така установените
факти, съдът намира от правна страна следното:
Искът е процесуално
допустим.
Подаден е от лице с активна
процесуална легитимация, длъжник по изпълнението, съгласно влязла в сила
Заповед №10-00-1788/05.09.2019 год. на Кмета на Община Стара Загора. Съдът
приема, че отрицателният установителен иск по чл.292 от АПК може да се подаде
без ограничение във времето, преди, по време или след осъществяване на
изпълнението. Съгласно изричната разпоредба на чл.225, ал.6 от ЗУТ
принудителното премахване се извършва за сметка на извършителя, поради което и
във връзка с ал.5 на същата норма за ищеца е налице правен интерес да установи,
че задължението за премахване на процесния строеж, е отпаднало във връзка с
настъпили нови факти, след издаване на изпълнителното основание.
Разгледан по същество
искът е неоснователен.
Предмет на установяване в
настоящото производство е обстоятелството, че макар и възникнало, изпълняемото
задължение е престанало да съществува или е станало неизискуемо. Съгласно
приложимата норма на чл.292 от АПК вече възникналото
задължение може да се оспори само въз основа на факти, настъпили след издаване
на изпълнителното основание.
Т.е. в тежест на ищеца е
да установи, при условията на пълно, главно доказване, че след влизане в сила
на Заповед №10-00-1788/05.09.2019 год. на Кмета на Община Стара Загора – изпълнително основание
по смисъла на чл.268, т.1 от АПК, са настъпили нови факти, които изключват,
погасяват или отлагат изпълнението на задължението за премахване на незаконния
строеж.
В процесния случай
жалбоподателят основава твърденията си и ангажира доказателства, които не
представляват нови факти по смисъла на чл. 292 АПК.
Приетото по делото
Удостоверение за търпимост №19-32-649/17.11.2023 год., издадено от Главния
архитект на Община Стара Загора не представлява „нов факт“ по смисъла на чл.292
от АПК. Цитираното Удостоверение за търпимост представлява новосъздаден писмен
документ, който обаче не удостоверява наличие на факти, настъпили след 29.01.2021
год. (датата на влизане в сила на изпълнителното основание) които изключват или
погасяват задължението за премахване на незаконен строеж, установен с влязъл в
сила административен акт. Търпимостта е факт, който следва да е съществувал към
датата на издаване на Заповед №10-00-1788/05.09.2019 год. Този факт е можело и
е следвало да бъде установен със сила на пресъдено нещо в производството по
оспорване на административния акт. След влизане в сила на Заповедта за
премахване на незаконен строеж са преклудирани всички основания за оспорването
й, възникнали до момента, в който последната е станала неоспорваема /в
процесния случай 29.01.2021 год. – датата на влизане в сила на Решение №264/01.07.2020
год. по адм. дело №680/2019 год. по описа на АССЗ/.
Извън горното съдът
отбелязва и следното: Съгласно приложимата норма на §127, ал.1 от Преходните
разпоредби на ЗУТ, посочена като основание за издаването на удостоверението за
търпимост, строежи, изградени до 31 март 2001 год., за които няма строителни
книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето,
когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. В изр.2 на
същата правна норма е установено, че тези строежи могат да бъдат предмет на
прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение, че са търпими. От
анализа на цитирания текст се установява, че Удостоверението за търпимост има
правно значение за лицето, поискало издаването му, само и единствено при
сключване на прехвърлителна сделка пред нотариуса. Извън определения в нормата
на §127, ал.1, изр.2-ро предмет на действие - нотариалната сделка, то не
поражда други права, както и не удостоверява права и задължения, включително не
удостоверява законността или търпимостта на строежа, за който е поискано
издаването му. Удостоверението за търпимост има доказателствена сила само и
единствено при прехвърляне на незаконния строеж, за който е издадено. Наличието
на предпоставките за търпимост на строежа, установени в §127, ал.1 от ПЗР ЗУТ
следва да бъде установено в съдебното производство по оспорване на акта за
премахването му. В конкретния случай фактът на търпимост на строежа, който
изключва премахването му, не е бил установен с влязъл в сила съдебен акт, като
след влизане в сила на Заповед №10-00-1788/05.09.2019 год. всички възражения в
тази насока са преклудирани и не могат да бъдат направени в изпълнителното
производство.
Неотносими към настоящия
спор са и твърденията на жалбоподателя, че процесният строеж представлява
единствено жилище за неговото семейство, тъй като от една страна това не е
факт, който изключва или погасява задължението за премахване и от друга страна
този факт също не е нов и е следвало да бъде установен в рамките на
производството по оспорване на административния акт, а не в изпълнителното
производство.
За пълнота на решението, следва
да се отбележи, че представеното удостоверение за търпимост се отнася до имот,
представляващ сграда с идентификатор 68850.512.987.5 по КККР на гр. Стара
Загора. Видно от представената скица №15-940242-19.08.2022 год., издадена от
СГКК Стара Загора /лист 10 от делото/, стария идентификатор е бил
68850.512.937.5. Както правилно се твърди от ответника по делото, тази жилищна
сграда е била предмет за незаконно премахване съгласно заповед №10-00-1789/05.09.2019
год. на Кмета на Община Стара Загора. Същата е била предмет на съдебен контрол
по жалба на М.И.А. от гр. Стара Загора, но с решение №23/28.01.2020 год.,
постановено по адм. дело №686/2019 год. по описа на Административен съд Стара
Загора /лист 41-44 от делото/ е била потвърдена, като решението е оставено в
сила с решение №13117/22.10.2020 год., постановено по адм. дело №6323/2020 год.
по описа на ВАС на Република България /лист 38 – 40 от делото/. В хода на това
производство е била приета съдебно техническа експертиза, в която на страница 3
е посочено, че сградата предмет на заповед №10-00-1789/05.09.2019 год. на Кмета
на Община Стара Загора е с идентификатор 68850.512.937.5 /лист 47 от делото/. С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че представеното по делото удостоверение
за търпимост не се отнася до процесната сграда, предмет на заповед
№10-00-1788/05.09.2019 год. на Кмета на Община Стара Загора и по никакъв начин
не е може да представлява пречка за нейното принудително изпълнение.
По делото е направено
искане и от двете страни за присъждане на разноски, като с оглед
неоснователността на жалбата, такива следва да се присъдят в полза на ответника
по делото в размер 150.00 лв., за осъщественото процесуално представителство от
юрисконсулт. Възнаграждението е определено в съответствие с чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от
Закона за правната помощ. Размера на разноските е определен с оглед на
фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на
основание чл. 292 АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на М.П.Е. ***, с който се оспорва задължението за
премахване на незаконен строеж, предмет на Заповед №10-00-1788/05.09.2019 год.
на Кмета на Община Стара Загора.
ОСЪЖДА М.П.Е., ЕГН ********** и с постоянен адрес *** да заплати на
Община Стара Загора, представлявана от Кмета Живко Веселинов Тодоров разноски в
размер на 150.00 лв.
Решението подлежи на
касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: