П Р О Т О К О Л
13.04.2021 година град Карлово
Карловският районен съд първи
наказателен състав
на
тринадесети април
две хиляди двадесет и първа година
в публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:1. Н.К.
2.
П.Т.
Секретар:
Маргарита Тянчева
Прокурор:
Димитрина Шекерева
Сложи
за разглеждане докладвано от съдията
ЧНД № 796 по описа за 2020 година
На
именното
повикване в 09.35 ч. се явиха:
За РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ПЛОВДИВ, ТО-К. –
редовно призована, явява се прокурор Димитрина Шекерева.
ОСЪДЕНИЯТ А.В.К.–редовно призован,
доведен от органите на РД Охрана, явява се лично.
Предложеният от АК Пловдив за служебен
защитник на осъдения адв. Т.К., редовно призован, не
се явява. От същия е постъпила молба за невъзможност за явяване в съдебно
заседание на 13.04.2021 г. поради ангажираност и моли да бъде изискан от АК
Пловдив определяне на друг служебен защитник.
От съда е изискан от АК Пловдив
определяне на друг служебен защитник и в залата се явява адв.
И.Д.,*** за назначаване като служебен защитник на осъдения А.К..
Осъденият К. – Нямам упълномощен
защитник. Приемам защитата на адв. Д..
Адв. Д. –
Готова съм да поема защитата на осъдения К..
ПРЕДВИД обстоятелството, че осъдения
няма упълномощен защитник. Същият е задължителен по смисъла на член 94, ал. 1,
т. 6 от НПК, участието на защитник в
производството е задължително, предвид което, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА адв.
И.А.Д. *** за служебен защитник на осъдения А.В.К..
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да
се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице пр.
пречки по даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Сне се самоличността на осъдения: А.В.К.- ** години, роден на *** ***, ***,****,****,*****,*****,
живущ ***, ЕГН **********. Получил съм препис от искането на РП Пловдив, ТО-К.
и разпореждането на съда за насрочване на делото преди повече от 7 дни.
СЪДЪТ разясни на страните правата по
член 274, ал. 1 от НПК, а именно правото на отводи и възражения.
ОТВОДИ И ВЪЗРАЖЕНИЯ НЕ ПОСТЪПИХА.
На осъдения се разясниха правата му по
чл. 55 от НПК.
Осъденият – Запознат съм с правата си по
НПК.
На страните се разясниха правата по чл.
275, ал. 1 от НПК, а именно, да
направят нови искания по доказателствата и по реда на съдебното следствие.
Прокурорът – Нямам нови искания.
Адв. Д. –
Нямам искания.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА се делото. Производството е
образувано по искане на РП Пловдив, ТО-К. за групиране и определяне на едно
общо най-тежко наказание по влезли в сила присъди спрямо осъдения К..
Прокурорът – Поддържам искането.
Адв. Д. – Кумулацията е в
интерес на подзащитният ми, ще взема по същество
становище.
По отношение на писмените
доказателства:
СТРАНИТЕ – Да се прочетат писмените
доказателства по делото.
НА основание член 283 от НПК, съдът
намира, че следва да бъдат прочетени и приети събраните по делото писмени
доказателства
Прокурорът – Да се приемат.
Адв. Д. – Да
се приемат.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото
писмени доказателства.
Прокурорът – Няма да представям и соча
други доказателства.
Адв. Д. –
Няма да представям и соча други доказателства.
С ОГЛЕД становището на страните, че
нямат нови искания и няма да сочат нови доказателства, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОБЯВЯВА
ЗА ПРИКЛЮЧЕНО СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ
– Уважаема г-жо Председател,
Ув. Съдебни заседатели, от името на РП сме депозирали искане за кумулация на наложените наказания на А.В.К., считам, че са
налице условията за извършване на така исканото от РП групиране, поради което
няма да цитирам подробно основанията на закона. Основното в случая, според мен,
е наличието на основанията, поради което сме поискали увеличаване на така
наложеното общо най-тежко наказание по двете осъждания. Кумулацията е в
интерес на осъдения, действително като един съвременен, хуманен и справедлив
закон нашият НК е въвел този институт най-вече в интерес на осъдения. Но
произнасяйки се в интерес на интересите на осъдените лица, не може да не държим сметка за интереса
на обществото и за справедливостта, които в случай като настоящия, диктуват за
мен без всякакви колебания, наличие за основания за увеличаване на така
наложеното общо най- тежко наказание на К.. Именно за случаи като неговия
законодателят е предвидил института на увеличаване на наложеното общо, най-
тежко наказание, за да удовлетвори очакванията за справедливост на наказанията,
които се налагат. Пред вас е една повече от красноречива справка за осъжданията
на лицето, за която възраст от 21 г. същият е осъден 15 пъти, като вече е успял
да се запише с „почетното“ звание –
опасен рецидив, при чиито условия е извършено последното осъждане. При това
положение групирането на наказание от 1 година и 8 месеца ефективно лишаване от
свобода и 1 година и 10 месеца лишаване от свобода групирането в едно общо
наказание от 1година и 10 месеца за мен би
било абсолютно несправедливо, именно това са съображенията ми, с които искам
увеличаване с 6 месеца на определеното общо най- тежко наказание. Лицето нееднократно е изтърпявало реално
наказание „лишаване от свобода“ още като непълнолетен в заведението в Б.,
въпреки всичко на този етап липсват каквито и да било индиции
за поправяне. Считам, че справедливостта като основен критерий и ръководен
принцип в наказателния процес диктува единствено след групирането и налагане на
общо най- тежко наказание да бъде увеличено същото с 6 месеца, за постигане на
максимален превъзпитателен ефект от санкцията, наложена на осъдения.
АДВ. Д.: Уважаема г-жо
Председател,
Ув. Съдебни заседатели, законодателят не ни е дал
много възможност да обсъждаме групирането на тези наказания, поради което
считам че следва да се извърши групиране по последните две осъждания на
наказанията на доверителя ми. Друг е въпроса, какъв би бил ефекта от увеличаването
на общото наказание след това групиране. РП посочва 15 осъждания, аз видях 16.
Той търпи реално повечето от наказанията и резултата от превенцията не е
налице, тоест реалното наказание не оказва никакво въздействие върху него. Ако
искаме да защитим обществото, не мисля че това е с увеличаване на неговото наказание,
ако законодателят е имал предвид защита на обществото нямаше да дава възможност
за групиране, а щеше да наслагва наказанията и той вече към 50 години да има
лишаване от свобода. В тази връзка и с оглед на това поведение последователно, което
има доверителят ми, с оглед на обстоятелствата ,че за пореден път той е тук и
получава наказания считам, че реалните осъждания и времетраенето в място за
лишаване от свобода не е дало някакъв резултат, поради което ви моля с решението си да извършите само групирането без увеличавате
размера на наказанието.
ОСЪДЕНИЯТ А.В.К. за лична защита: ако може да не ми се
увеличава общото най тежко наказание, да остане на 1 година и 10 месеца лишаване
от свобода.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.
ОСЪДЕНИЯТ А.В.К.: Ако може да ми се
групират наказанията и да останат на 1 г. 10 месеца, като не се увеличава
общото наказание.
СЪДЪТ счете делото за изяснено
от правна и фактическа страна и се оттегля на
съвещание за постановяване на ОПРЕДЕЛЕНИЕТО си.
След тайно съвещание съдът намери за установено
следното:
Производството е по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК.
Образувано е по предложение на РП – К. за
групиране на наказанията на осъдения А.В.К. по постановените срещу него и
влезли в сила присъди.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
предложението.
Осъденият К.
се явява лично в съдебно заседание, доведен от органите на ГД „Охрана“ гр.Пловдив. Заявява,
че желае да му бъде извършено групиране.
Защитникът на осъдения- адв.
Д. пледира да се извърши групиране на наложените наказания по отношение на
осъдения.
След преценка на събраните по делото
доказателства, а именно- справка за съдимост ведно с приложени към нея бюлетини
за съдимост, справка от ГД „ИН“ определение по ЧНД № 520/2014г. на РС С., протоколно
определение № 257/16.07.2015 г. по НОХД № 574/2014г. на РС К., протоколно
определение № 287/02.09.2015 г. по ЧНД № 423/2015г. на РС К., протоколно
определение от 08.03.2016 г. по НОХД № 11/2016г. на РС К., протоколно
определение № 134/04.07.2016 г. по ЧНД № 223/2016г. на РС К., протоколно
определение № 156/10.08.2016 г. по ЧНД № 495/2016г. на РС К., протоколно
определение № 204/09.11.2016 г. по ЧНД № 670/2016г. на РС К., протоколно
определение № 245/22.11.2017 г. по ЧНД № 634/2017 г. на РС К.,съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
А.В.К. е осъждан общо 16 пъти по следните
наказателни дела:
1. С присъда по НОХД № 769/2013г. на Районен съд К.,
влязла в законна сила на 06.12.2013г. К. е осъден за престъпление по чл.195,
ал.1, т.3 пр.1 и т.4, пр.2 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр.
чл.63, ал.1, т.3 от НК, извършено на 29.08.2013 г. като му е било наложено
наказание „Пробация“ със следните пробационни
мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца,
включваща явяване и подписване на осъдения пред пробационен
служител с периодичност два пъти седмично, 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца и 3. Включване
в програми за обществено въздействие,специализирани за непълнолетни лица за
срок от осем месеца.
2. С присъда по НОХД № 1117/2013г. на Районен съд
С., влязла в законна сила на
05.03.2014г. К. е бил осъден за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.5
във вр. с чл. 194 ал.1 във вр.
с чл.63 ал.1 т.3 във вр.
с чл.26 ал.1 от НК, извършено на 11.03.2013г. като му е било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, като на основание чл.69 ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от 3 години.
С Определение от 23.04.2014г. по ЧНД № 520/2014г.
по описа на РС С., влязло в законна сила на 09.05.2014г. на осъдения К. е
определено едно общо най- тежко наказание по влезлите в сила присъди по
НОХД № 769/2013г. на РС К. и
НОХД № 1117/2013г. на РС С., а
именно „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, като на основание чл.69, ал.1
от НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от 3 години.
Приспаднато е от така определеното наказание времето през което осъдения е бил
с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, изтърпявал е наказание
„Лишаване от свобода“ или „Пробация“, по която и да е
от присъдите включени в съвкупността.
3. С протоколно определение за одобряване на
споразумение по НОХД № 34/2015г. на Районен съд Кубрат, влязло в законна сила
на 28.04.2015 г. осъденият К. е признат за виновен за престъпление по чл.195,
ал.1 т.3 , т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1
във вр. с чл.63, ал.1, т.3 във вр.
с чл.28, ал.1 от НК, извършено през периода 17.11.2014г.- 24.11.2014г. като му
е било наложено наказание “Пробация“ със следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от една година, включваща явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител с периодичност два пъти седмично, 2.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от една година.
4. С присъда по НОХД №574/2014г. на Районен съд К.,
влязла в законна сила на 06.06.2015г. осъденият К. е
признат за виновен за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 пр.1 и т.4 пр.2 , и т.7 вр.
чл.194 ал.1 във вр. чл.63 ал.1 т. 3, във вр. с чл.26 ал.1,във вр. с чл.28
ал.1 от НК, извършено през периода 11.07.2014г.- 04.09.2014 г., като му е било наложено
наказание „Пробация“ със следните пробационни
мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години,
включваща явяване и подписване на осъдения пред пробационен
служител с периодичност два пъти седмично,
2. Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от две години.
С
Определение № 287/02.09.2015г. по ЧНД № 423/2015г. по описа на РС К.,
влязло в законна сила на 26.09.2015г. на осъдения А.К. е определено едно общо
най-тежко наказание по влезлите в сила присъди по НОХД № 34/2015г. на РС Кубрат и
НОХД № 574/2014г. на РС К., а
именно „Пробация“ със следните пробационни
мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години,
включваща явяване и подписване на осъдения пред пробационен
служител с периодичност два пъти седмично,
2. Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от две години. Приспаднато е от така определеното общо най- тежко наказание изтърпяната част от наказанието „Пробация“ по НОХД №
34/2015г. по описа на РС Кубрат, считано от 11.05.2015 г. до влизане на
определението в сила.
5. С протоколно определение за одобряване на
споразумение по НОХД № 11/2016г.на Районен съд- К., влязло в законна сила на
18.02.2016г. осъденият К. е признат за виновен за престъпление по чл. 195
ал.1,т.3 и т.7 във вр.
с чл.194 ал.1 във вр. с чл.18,
ал.1,във вр.
с чл. 63 ал.1 т.3 във вр. с чл.28 ал.1 от НК, извършено на 10.11.2015г., като
му е било наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от шест месеца, което да се изтърпи на основание чл.191
ал.2 във вр. с ал.1 във вр.
чл.58 ал.2 от ЗИНЗС първоначален „Общ“ режим за изтърпяване на така наложеното
наказание в поправителен дом за момчета.
По същото дело, с определение от 08.03.2016 г.,
влязло в сила на 24.03.2016 г., на осн. чл.68, ал.1
от НК е постановено К. да изтърпи отделно и изцяло при общ режим наказанието,
наложено му по НОХД № 1117/2013 г. по описа на РС С.. Това наказание било
изтърпяно изцяло през периода от 26.02.2016г. до 02.08.2016г.
6. С протоколно определение за одобряване на
споразумение по НОХД № 72/2016г.на Районен съд- К., влязло в законна сила на
28.03.2016г. К. е осъден за престъпление по чл. 195 ал.1,т.3, т.4 и т.7, във
вр. с
чл.194 ал.1,във вр. с чл.63 ал.1 т.3
във вр. с
чл.26, ал.1,във вр. с чл.28 ал.1 от НК,
извършено през периода 09.11.2015г.- 27.11.2015г., като му е било наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от шест месеца. На основание чл.191 ал.2 във вр. с ал.1 във вр.
чл.58,ал.2 от ЗИНЗС е определен
първоначален „Общ“ режим за изтърпяване на така наложеното наказание, което е
следвало да бъде изтърпяно в поправителен дом за момчета.
С
Протоколно определение № 134/04.07.2016
г. по ЧНД № 223/2016г. по описа на РС К., влязло в законна сила на 20.07.2016
г. на осъдения А.К. е определено едно общо най-тежко наказание по влезлите в
сила присъди по НОХД № 11/2016г. и НОХД
№ 72/2016г. и двете по описа на Районен съд- К., а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от шест месеца, като на основание чл.191
ал.2 във вр. с ал.1 във вр.
с чл.58,ал.2 от ЗИНЗС е постановено
същото да се изтърпи при първоначален
„Общ“ режим в поправителен дом за момчета.
7. С протоколно определение за одобряване на
споразумение по НОХД № 460/2016 г. на
Районен съд - К., влязло в законна сила
на 01.07.2016г. е одобрено споразумение с което К. е признат за виновен за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.7 във
вр. с
чл.194 ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.3 във вр.
с чл.28 ал.1 от НК, извършено през периода 01.11.2015г.- 19.01.2016 г., като му
е било наложено наказание “Пробация“ със следните пробационни
мерки: 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и
шест месеца, включваща явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител с периодичност два пъти седмично, 2.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от една година и шест месеца и 3.Безвъзмезеден
труд в полза на обществото в размер на 150 часа за срок от една година.
8. С протоколно определение за одобряване на
споразумение по НОХД № 233/2016г. на
Районен съд - К., влязло в законна сила
на 04.07.2016г. е одобрено споразумение с което К. е осъден за престъпление по
чл.195 ал.1,т.3,т.4 и т.7 , във вр. с чл.194 ал.1,във вр. с чл.63 ал.1 т.3 във вр.
с чл.28 ал.1 от НК, извършено на 24.01.2016г., като му е било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което на основание
чл.191 ал.2 във вр. с ал.1 във вр.
чл.58, ал.2 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „Общ“ режим в поправителен
дом за момчета.
С протоколно определение № 156 от 10.08.2016г. по
ЧНД № 495/2016г. по описа на РС К., влязло в законна сила на 26.08.2016г. на
осъдения А.К. е определено едно общо най-тежко наказание по НОХД № 11/2016 г.,
НОХД № 72/2016 г., НОХД № 460/2016г. и НОХД
№233/2016г. всички по описа на РС К., а именно „Лишаване от свобода“ за
срок от шест месеца, като на основание чл.191, ал.2 във вр.
с ал.1 във вр. чл.58, ал.2 от ЗИНЗС е определен
първоначален „Общ“ режим за изтърпяване на така наложеното наказание в
поправителен дом за момчета.
9. С присъда № 30/25.08.2016г. по НОХД №
481/2016г. на Районен съд К., влязла в законна сила на 10.09.2016г. К. е осъден
за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 пр.1,т.4
и т.7, вр.
чл.194 ал.1 във вр. чл.63 ал.1 т.3 във вр. с чл.28 ал.1, във вр. с чл.26
ал.1 от НК, извършено през периода 25.01.2016г.- 01.02.2016г. като му е било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което на
основание чл.191 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. чл.58, ал.2 от
ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „Общ“ режим в поправителен дом за момчета.
10. С присъда № 30/25.08.2016 г. по НОХД №
489/2016г. на Районен съд К., влязла в законна сила на 10.09.2016г. К. е бил
осъден за престъпление по чл.195 ал.1, т.3 пр.1 и т.7, във вр. с
чл.194 ал.1 във вр. с
чл.63 ал.1 т.3 във вр. с чл.28 ал.1 от НК, извършено на 09.02.2016г. г., като му
е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което
на основание чл.191 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. чл.58,ал.2 от
ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „Общ“ режим в поправителен дом за момчета.
С
Протоколно определение №
204/09.11.2016 г. по ЧНД № 670/2016г. по описа на РС К., влязло в законна сила
на 25.11.2016 г. на осъдения А.К. е определено едно общо най-тежко наказание по
влезлите в сила присъди по НОХД № 11/2016 г., НОХД № 72/2016 г.,НОХД №
460/2016г., НОХД №233/2016г., НОХД №
481/2016г. и НОХД № 489/2016г., всички
по описа на Районен съд- К., а
именно „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което на основание
чл.191 ал.2 във вр. с ал.1 във вр.
чл.58,ал.2 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „Общ“ режим в поправителен
дом за момчета. Наказанието било изтърпяно изцяло през периода от
01.03.2016г. до 23.12.2016г.
11. С протоколно определение за одобряване на
споразумение по НОХД № 289/2017г. на Районен съд- К., влязло в законна сила на
09.06.2017г. К. е осъден за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр.
с чл.28, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, извършено
на 08.05.2017г., като му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 8 месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.2 буква „Б“ от ЗИНЗС
следвало да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.
12. С присъда по НОХД № 358/2017г. на
Районен съд- К., влязла в законна сила
на 25.10.2017г., К. е осъден за престъпление по чл. 195 ал.1, т.2 и т.7,
във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр.
с чл.28, ал.1 от НК, извършено през
периода 21.03.2017г. до 31.03.2017г., като му е било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, което да се изтърпи на основание
чл.57, ал.1, т.2 буква Б от ЗИНЗС при първоначален „строг“ режим.
С протоколно определение по ЧНД № 634/2017 г. на
РС К., влязло в законна сила на 08.12.2017 г. на К. е определено едно общо най-
тежко наказание по НОХД № 289/2017 г. на РС К. и по НОХД № 358/2017 г. на РС К.,
а именно лишаване от свобода за срок от осем месеца, което да се изтърпи на
основание чл.57, ал.1, т.2 буква Б от ЗИНЗС при първоначален „строг“ режим. На осн. чл.24 от НК е увеличено така определеното общо най-
тежко наказание с два месеца лишаване от свобода, като е постановено осъденият
да изтърпи общо десет месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на осн. чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. Приспадната е изтърпяната
част от наказанието лишаване от свобода по съвкупността, считано от 12.05.2017
г. до влизане на определението в сила.
Наказанието било изтърпяно от 12.05.2017 г. до
10.03.2018 г.
13. С протоколно определение по НОХД № 586/2017
г. на РС К., влязло в законна сила на 29.05.2018 г. е одобрено споразумение, по
силата на което К. е осъден за престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК, извършено на 02.05.2017 г., като му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от седем месеца, което на осн. чл.57
ал.1 т.3 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален общ режим.
С протоколно определение по
ЧНД № 377/2018 г. по описа на РС- К., влязло в сила на 25.08.2018 г. по
отношение на осъдения К. на основание чл.25, ал.1, във вр.
с чл.23, ал.1 от НК е наложено едно общо най-тежко наказание по НОХД №
289/2017г., НОХД № 358/2017г. и НОХД №
586/2017 г., всички по описа на РС К., а именно „Лишаване от свобода“ за срок
от 8 /осем/ месеца, като на основание чл.57, ал.1, т.2 буква Б от ЗИНЗС е
определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване на така наложеното
наказание. На основание чл.24 от НК, е увеличено определеното общо най-тежко
наказание в размер на 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода” с 2 /два/ месеца
„лишаване от свобода”, като е постановено осъденият да изтърпи общо 10 /десет/
месеца лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим на основание чл.57,
ал.1, т.2 буква „Б“ от ЗИНЗС. На основание чл.25, ал.2 от НК, е приспаднато
изцяло от изтърпяване наказанието лишаване от свобода по съвкупността като
изцяло изтърпяно, считано от 12.05.2017 г. до 10.03.2018 г.
14.С присъда по НОХД №
653/2018 г. по описа на РС- К., влязла в сила на 24.11.2018 г. К. бил осъден за
извършено на 26.07.2018 г. престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр.
чл.194 ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
една година, като на основание чл.59 ал.2 вр. ал.1
т.1 от НК е приспаднато времето през което е бил задържан по делото, считано от
26.07.2018 г. до влизането ѝ в сила. Така определеното наказание било
изтърпяно от К. на 26.07.2019 г.
15.С протоколно определение
по НОХД № 805/2019 г. на РС- К., влязло в сила на 05.12.2019 г. е одобрено
споразумение, по силата на което К. е признат за виновен за извършено на
25.10.2019 г. престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.
чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 от НК, като му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца, което да се
изтърпи на основание чл.57, ал.1, т.2 буква „Б“ от ЗИНЗС при първоначален
„строг“ режим. На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1
от НК е приспаднато времето през което е бил задържан по делото, считано от
28.10.2019 г. до влизането ѝ в сила.
16.С протоколно определение
по НОХД № 633/2020 г. на РС- К., влязла в сила на 15.12.2020 г. е одобрено
споразумение, по силата на което К. е признат за виновен за извършено на 03.10.2019
г. престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.195 ал.1
т.4 вр. чл.194 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК, като му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година и десет месеца, което да се изтърпи на основание
чл.57, ал.1, т.2 буква „Б“ от ЗИНЗС при първоначален „строг“ режим.
След анализ и съпоставяне на датите на извършване на престъпленията с тези на влизане в сила на
присъдите, както и съотношенията на съвкупност и рецидив, в които се намират
помежду си отделните престъпления, по отношения на осъжданията на А.К., съдът
намира следното:
Наказанията,
наложени на осъденият К. по
НОХД № 769/2013г. на РС К. и
НОХД № 1117/2013г. на РС С. са в
съвкупност, поради което с Определение от 23.04.2014г. по ЧНД № 520/2014г. по
описа на РС С., влязло в законна сила на 09.05.2014г. на осъдения А.К. е
определено едно общо най-тежко наказание по влезлите в сила присъди по
НОХД № 769/2013г. на РС К. и
НОХД № 1117/2013г. на РС С., а
именно „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, като на основание чл.69,
ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от 3
години. Приспадната е изтърпяната част
от наказанието „Пробация“.
Посочените присъди не са съвкупност с другите
осъждания на лицето, не са налице основания за изменение на вече извършено
групиране с влязло в сила определение, поради което и същото не следва да бъде
преповтаряно.
На осн.68 ал.1 от НК, с
определение по НОХД № 11/2016 г. по описа на РС К., влязло в законна сила на
24.03.2016г. е приведено в изпълнение наказанието наложено по НОХД № 1117/2013
г. по описа на РС С., тъй като деянията по НОХД № 11/2016 г. и НОХД № 72/2016
г. и двете по описа на Районен съд - К.
са извършени в рамките на определения изпитателен срок на наказанието
наложено по НОХД № 1117/2013 г. по описа на РС С..
Така постановеното наказание не касае останалите
осъждания на К., вече е изтърпяно, налице е произнасяне по него, което не
следва да бъде повтаряно.
Поради наличие на съвкупност с определение № 287/02.09.2015г. по ЧНД №
423/2015г. по описа на РС К., влязло в законна сила на 26.09.2015г. на осъдения
А.К. е било определено едно общо най-тежко наказание по влезлите в сила присъди
по НОХД №34/2015г. на РС Кубрат и
НОХД № 574/2014г. на РС К., а
именно : „Пробация“ със следните пробационни
мерки : 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години,
включваща явяване и подписване на осъдения пред пробационен
служител с периодичност два пъти седмично, 2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години.
И тези две присъди не са в съвкупност с
другите осъждания, поради което това групиране също не следва да се променя.
В съвкупност помежду си са били и присъдите,
постановени по НОХД № 11/2016 г., НОХД № 72/2016 г. , НОХД № 460/2016г.,
НОХД №233/2016г., НОХД № 481/2016г. и
НОХД № 489/2016г. и шестте по описа на РС К., като с протоколно
определение № 204/09.11.2016 г. по ЧНД №
670/2016г. по описа на РС К., влязло в законна сила на 25.11.2016 г. на
осъдения А.К. е било определено едно общо най-тежко наказание, което е
изтърпяно към настоящия момент. Посочените осъждания не са в съвкупност с
другите осъждания описани по-горе, поради което групирането следва остане в
този му вид.
Налице са били основанията за групиране на
наложените наказания на осъдения К. по НОХД № 289/2017г., НОХД № 358/2017г. и
НОХД № 586/2017 г., всички на РС К., като съдът ги е групирал, определяйки едно
общо най- тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца и
увеличавайки го с още два месеца като на основание чл.57, ал.1, т.2 буква Б от ЗИНЗС е определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване на така
определеното общо най- тежко и увеличено наказание. Същото е приспаднато изцяло
от изтърпяване наказанието като изцяло изтърпяно, считано от 12.05.2017 г. до
10.03.2018 г.
И тези присъди не са в съвкупност с другите
осъждания, поради което това групиране също не следва да се променя.
Осъждането на К. по НОХД №
653/2018 г. по описа на РС- К., по което му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година е изцяло изтърпяно на 26.07.2019 г. е извън
обхвата на разпоредбите на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1
от НК по отношение на последващите му наказания.
Явява се извършено в условията на рецидив спрямо предходните осъждания. При
това положение и доколкото е изцяло изтърпяно, то същото не се явява предмет на
настоящото групиране.
Съдът намира, че са налице
основанията на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК по
отношение осъжданията на К. по НОХД № 805/2019 г. на РС- К. и НОХД № 633/2020
г. на РС- К.. Посочените осъждания са в съвкупност само помежду си. Деянията,
за които К. е осъден по посочените дела са извършени преди да има влязла в сила
присъда, за което и да е от тях и се намират в съотношение на реална съвкупност
помежду си и наказанията по тях следва да се кумулират,
като се приложи разпоредбата на чл.25 ал.1, във вр. с
чл.23 ал.1 от НК. Следва да се определи едно общо наказание, а именно
най-тежкото тях. В случая това е наказанието лишаване от свобода за срок от
една година и десет месеца, което следва на осн.
чл.57, ал.1, т.2 буква Б от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „строг“ режим,
тъй като от предходното изтърпяване на наказание лишаване от свобода по НОХД
№653/2018 г. на РС- К., което не е било отложено по чл.66 от НК не са изтекли
изискуемите пет години. Ето защо следва да се определи наказание лишаване от
свобода за срок от една година и десет месеца, което на основание чл.57, ал.1,
т.2 буква Б от ЗИНЗС да се изтърпи при
първоначален „строг“ режим.
Съдът
намира, че в случая следва да приложи разпоредбата на чл.24 от НК. При
приложението на чл.24 от НК съдът е длъжен да прецени цялостната престъпна
дейност на подсъдимия, респективно на осъдения в производство по чл.306 от НПК,
обществената опасност на деянията, личната обществена опасност на дееца,
подбудите за извършване на престъпленията, степента и вида на вината, както и
останалите отегчаващи обстоятелства, като приеме, че и най-високото наложено
наказание не ще изпълни целите, предвидени в чл.36 НК, и преди всичко не
ще въздейства поправително.
Настоящият съдебен състав
намира, че определеното общо наказание в
размер на една година и десет месеца „лишаване от свобода” няма да изпълни
целите на индивидуалната и генерална превенция и не ще въздейства поправително
и възпитателно върху дееца.
В случая, от данните по
делото е видно, че в условията на съвкупност осъденият К. е извършил две
отделни престъпления, които са тежки по смисъла на чл.93 т.7 от НК. Степента на
личната му обществена опасност е висока с оглед начина му на живот, водещ до
липса на трудови навици, стремеж към осигуряване на средства за съществуване
единствено по престъпен начин, обремененото му съдебно минало, с оглед
осъждането му с шестнадесет броя самостоятелни съдебни акта по различни
наказателни дела от общ характер. Една част от тези наказания са били
изтърпени, но това очевидно не попречило на осъдения К. да извърши и
престъпленията, включени в съвкупността, предмет на настоящото разглеждане.
Престъпленията, включени в съвкупността са извършени последователно и в
сравнително кратък период от време, обстоятелство, сочещо на трайно установена
престъпна упоритост. Ето защо съдът намира, че определеното общо наказание в
размер на една година и десет месеца „лишаване от свобода” следва да бъде
завишено с четири месеца „лишаване от свобода”, а изолирането на осъдения от
обществото за такъв срок е необходимо, тъй като по този начин ще се въздейства
в необходимата степен предупредително, възпиращо и поправително не само върху
съзнанието на дееца, но и върху обществото като цяло.
Завишаването на определеното общо наказание с четири
месеца „лишаване от свобода” съдът съобрази с правилата, съдържащи се в чл.24 НК и определящите границите за прилагане на този институт.
От така определеното по НОХД № 805/2019 г. на РС-
К. и НОХД № 633/2020 г. на РС- К. общо най-тежко наказание и увеличено
наказание лишаване от свобода са налице предпоставките за приспадане от
изтърпяване на вече изтърпяната част от наказанието по НОХД № 805/2019 г. на
РС- К., считано от 28.10.2019 г.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 306 ал.1 т.1 от НПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д
Е Л И:
НАЛАГА на основание чл.25,
ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК на осъдения А. В. К., роден на *** ***, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********,
едно общо най-тежко наказание по НОХД № 805/2019 г. на РС- К. и НОХД № 633/2020
г. на РС- К., а именно „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ
МЕСЕЦА, като на основание чл.57, ал.1, т.2 буква Б от ЗИНЗС определя първоначален „строг“ режим за изтърпяване на така наложеното
наказание.
На основание чл.24 от НК,
УВЕЛИЧАВА определеното общо най-тежко наказание в размер на една година и десет
месеца „лишаване от свобода” с 4 /четири/ месеца „лишаване от свобода”, като
осъденият следва да изтърпи общо ДВЕ ГОДИНИ И ДВА МЕСЕЦА „лишаване от свобода“
при първоначален „строг“ режим на основание чл.57, ал.1, т.2 буква „Б“ от ЗИНЗС.
На
основание чл.25, ал.2 от НК, приспада изтърпяната част от наказанието „лишаване
от свобода“ по НОХД № 805/2019 г. на РС- К., считано от 28.10.2019 г. до
влизане в сила на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред
Окръжен съд – Пловдив.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание.
ЗАСЕДАНИЕТО СЕ ЗАКРИ В 09.55 часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР:
МТ