№ 429
гр. Перник, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720104393 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК:
********* в качеството му на цесионер по договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 13.07.2020 г. и приложения към него – сключен
между ищеца и дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ – клон
България, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител –
адв. А.К., срещу Г. Д. В., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 6758.28 лева,
от които сумата от 5375.86 лева – представлява главница по договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-12813407/16.03.2016
г., 919.15 лева – договорна лихва към дата 13.07.2020 г. и 463.27 лева –
представлява обезщетение за забава, дължимо към дата 13.07.2020 г. /общо
1382.42 лева лихви/, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното
плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че процесните вземания произтичат от
договор за кредит № PLUS-12813407/16.03.2016 г., сключен между ответника
и дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Посочва се, че
кредитополучател и кредитодател са договорили параметрите на договора –
като в заем на кредитополучателя е отпусната сумата от 15000 лева, но
страните са уговорили към договора да бъде сключена и застраховка при цена
на премията от 2700 лева. Твърди се, че е уговорено застрахователната
1
премия да бъде заплатена от кредитодателя на застрахователя, а впоследствие
кредитополучателят да заплати стойността на премията на кредитодателя на
равни вноски, включени като част от вноските по кредита. С договора е
уговорена и такса ангажимент на стойност 525 лева.
На следващо място се твърди, че процесните вземания се прехвърлени
на дружеството ищец чрез договор за прехвърляне на вземания от 13.07.2020
г. и приложение № 1 към него. Уточнява се, че са направени опити
длъжникът ответник да бъде уведомен за цесията, но писмата в тази връзка са
се връщали като непотърсени, като са изпращани на кредитополучателя в гр.
Троян.
Посочва се, че ответницата първоначално е плащала редовно кредита си,
но впоследствие е спрял да изпълнява задълженията си по договора за кредит,
който е с краен падеж 20.03.2020 г., поради което и предсрочна изискуемост
на вземанията не е обявявана, а пълният им размер е падежирал още към
датата на образуване на заповедното производство.
С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: договор за кредит № PLUS-
12813407/16.03.2016 г. с условия към него; два броя писма за извършена
цесия, договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.07.2020 г. с
приложения към него, в това число приложение № 1 от 13.07.2020 .г.,
писмено потвърждение, пълномощни, уведомително писмо и известие за
доставяне.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, чрез процесуалния му представител – адв. М.Ц., е постъпил писмен
отговор, с който предявените искове се оспорват като недопустими
евентуално като неоснователни. По отношение на допустимостта се твърди,
че извършеното прехвърляне на вземания не било съобщено на ответницата
като в исковата молба липсвало такова искане, както и необходимите
уведомления за цесията. В тази връзка се поддържа, че ищецът нямал
процесуална легитимация да води исковете, доколкото не бил титуляр на
сумите. Посочва се, че от исковата молба не ставал ясен и периодът на
претенцията за обезщетение за забава от 1382.42 лева.
По отношение на основателността се твърди, че ответницата е
изплатила в пълен размер и в срок на първоначалния кредитор всички свои
задължения по договор за кредит № PLUS-12813407/06.03.2016 г. – като това
било извършено много преди сключване на цесията. В тази връзка
ответницата твърди, че между нея и дружеството кредитодател било
сключено споразумение за пълно предсрочно погасяване от 06.02.2018 г. –
като съгласно същото сумата по задълженията по кредита възлизала на
10 730.57 лева. Посочената сума ответницата внесла на кредитодателя с
платежен документ от 13.02.2018 г. В тази връзка и дружеството
кредитодател уведомило ответницата с писмо от 16.02.2018 г., че признава
получаване на сумата, но същата следва да плати още 107.30 лева – такса за
предсрочно погасяване. Посочената сума ответницата също твърди, че е
внесла – с платежен документ от 23.02.2018 г.
2
Независимо от горното се излагат подробни доводи, че договор за
кредит № PLUS-12813407/06.03.2016 г. бил невалиден поради нарушаване на
редица разпоредби от Закона за потребитския кредит. Евентуално се излагат
доводи, че в същия имало множество неравноправни клаузи. Възразява се и
срещу дължимостта на сума за застрахователна премия като се твърди, че
ответницата никога не е сключвала застрахователен договор, нито е давала
съгласие за сключване на такъв.
С тези аргументи се иска исковете да бъдат отхвърлени. Оспорват се
представените с исковата молба писмени доказателства в това число се
оспорва представеният погасителен план – по отношение на автентичност,
съдържание и дата. Претендират се разноски.
С отговора са представени писмени доказателства: споразумение за
пълно предсрочно погасяване, молба с платежно нареждане от 13.02.2018 г.,
писмо от 16.02.2018 г. и преводно нареждане от 23.02.2018 г.
В хода на производството по делото е изслушана и приета съдебно
счетоводна експертиза.
С нарочно определение № 1979 от 17.12.2021 г. като трети лица
помагачи на страната на ответницата са конституирани дружествата „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А“ – клон България, с ЕИК: ********* /като
правоприемник на първоначалния кредитодател/ и „Банка ДСК“ АД, с ЕИК:
********* /като правоприемник на „Експрес банк“ АД/.
В съдебно заседание, проведено на 04.04.2022 г., от процесуалния
представител на ищеца не е изразено становище по делото.
Ответницата Г. Д. В. редовно призована се явява лично и с процесуален
представител. Последният излага подробни доводи за неоснователност на
исковите претенции.
Третите лица помагачи, редовно призовани, не изразяват становище по
съществото на спора.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 236/31.05.2021 г. по
ч.гр.д. № 2237/2021 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на
длъжника Г. Д. В. чрез лице от домашните.
От представено по делото копие от договор за потребителски кредит №
PLUS-12813407/16.03.2016 г. и погасителен план към него се установява, че
на 16.03.2016 г. между дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,
с ЕИК: ********* като заемодател и ответницата като заемополучател, е
сключен договор за паричен заем при следните параметри: размер на кредита
за потребителски цели: 15 000 лева, застрахователна премия: 2700 лева, такса
ангажимент: 525 лева, срок на кредита 48 месеца – с падеж на първа вноска
3
20.04.2016 г. и с падеж на последна вноска – 20.03.2020 г., годишен процент
на разходите /ГПР/ 47.58 % и лихвен процент /ЛП/ 37.21 %. При тези
параметри общото задължение по кредита е в размер на 31 848 лева при
ежемесечна погасителна вноска в размер на 663.50 лева.
С доклада по делото съдът изрично е указал на ищцовото дружество, че
не сочи доказателства за действително заплащане в полза на застраховател на
сумата от 2700 лева – застрахователна премия. Въпреки това по делото не е
представен нито документ за сключване на застраховка, нито документ за
заплащане на застрахователна премия.
На следващо място от представен договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 13.07.2020 г. и приложение № 1 към него, се установява, че „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК: *********/„БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България”, с ЕИК: ********* е прехвърлило на ищцовата
страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземания към Г. Д. В., произтичащи от договор
№ PLUS-12813407/16.03.2016 г. – отпусната главница /без застраховка/ - 15
000 лева; остатък главница към 13.07.2020 г. – 5375.86 лева, остатък
договорна лихва към 13.07.2020 г. – 919.15 лева и остатък лихва за просрочие
– 463.27 лева /6758.28 лева/. Съгласно дефиницията, дадена в рамковия
договор, „вземания” представляват всички суми по договори за кредит,
сключени с ФЛ, които включват, но не се ограничават до: главница, лихва,
просрочена лихва, неустойки, такси и разноски – като тези вземания се
определят именно в приложение № 1 към договора.
По делото е приложено и пълномощно, от което се установява, че „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” е упълномощило ищцовото
дружество да извърши всички действия по уведомяване на длъжниците за
сключения договор за цесия. Видно от уведомително писмо „ЕОС Матрикс“
ЕООД, в качеството си на пълномощник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България” е отправило уведомления за извършената цесия. Няма
данни обаче уведомлението да е достигнало до ответницата. Исковата молба
и приложенията към нея в това число уведомление за цесията, са връчени на
ответницата лично.
От заявление от 06.02.2018 г. от Г. Д. В. до дружеството „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България” се установява, че още на 06.02.2018
г. ответницата е заявила желание пред банката да погаси предсрочно кредита
си. В тази връзка и заявлението е последвано от споразумение за пълно
предсрочно погасяване на договор за потребителски кредит № PLUS-
12813407/16.03.2016 г. Съгласно споразумението страните са се съгласили, че
към 06.02.2018 г. изплатената главница по кредита е в размер на 5506.93 лева,
а остатъчната главница възлиза на 10 730.57 лева ката е заплатено и
обезщетение за неизпълнение на договорно задължение в размер на 24 лева. В
тази връзка и страните са уговорили, че за предсрочно погасяване на кредита
ответницата следва да заплати сумата от 10 730.57 лева – остатъчна главница
и сумата от 107.30 лева – обезщетение за предсрочно погасяване. В
изпълнение на уговореното в споразумението и видно от платежно нареждане
от 13.02.2018 г. трето лице е заплатило от името на ответницата в полза на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” сумата от 10 730.57
4
лева по договор за кредит PLUS-12813407.
На следващо място от писмо от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България” до ответницата от 16.02.2018 г. се установява, че към датата
на поисканото предсрочно погасяване ответницата вече е заплатила по
кредита общо: 14 624.42 лева. С тази сума са погасени вноски до 20.01.2018 г.
като плащанията са покрили 5506.93 лева главница /от които 4269.43 лева
действителна главница и 1237.50 лева застрахователна премия/ и 9090.07 лева
лихви за периода т 16.03.2016 г. до 20.01.2018 г. Със същото писмо „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” признава, че на 14.02.2018 г.
от ответницата действително е постъпила сумата от 10 730.57 лева. Това
плащане обаче според банката не било достатъчно да погаси кредита в
условията на пълно предсрочно погасяване. В тази връзка се налагало
ответницата да заплатила и сумата от 107.30 лева – обезщетение за
предсрочно погасяване.
Видно от платежно нареждане от 23.02.2018 г. ответницата е заплатила
сумата от още 108 лева на банката по процесния договор за кредит.
По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза.
Съгласно заключението по същата кредитът е усвоен на 17.03.2016 г. чрез
превод по банкова сметка. По процесния договор ответницата е заплатила
сумата от общо 25 351.99 лева. С тези плащания банката е погасила в
счетоводството си следните суми: 9961.64 лева главница, 13 228.85 лева –
договорна лихва за периода от 16.03.2016 г. до 20.05.2019 г., 2137.50 лева –
застрахователна премия за периода от 16.03.2016 г. до 20.05.2019 г. и 24 лева
разходи за извънсъдебно събиране. В тази връзка и към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение 21.04.2021 г. останали
неплатени по договора за кредит са следните суми в общ размер от 6295.01
лева, формирани от 5038.36 лева – главница за периода от 20.06.2019 г. до
20.03.2020 г., 919.15 лева – договорна лихва за периода от 21.05.2019 г. до
20.03.2020 г. и 337.50 лева за периода от 20.06.2019 г. до 20.11.2019 г.
Изчислената лихва за забава за периода от 21.03.2020 г. до 21.04.2021 г. е в
размер на 393.27 лева.
Ако по договора не бяха начислени сумите от 2700 лева застрахователна
премия, 525 лева такса ангажимент и 24 лева разходи за извънсъдебно
събиране с направените плащания биха били погасени 15 000 лева главница и
9794.50 лева договорна лихва. Така според вещото лице с вноската от
10 730.57 лева още на 14.02.2018 г. кредитът би бил погасен.
В съдебно заседание вещото лице дава разяснения, че банката не е
осчетоводила споразумението за предсрочно погасяване на кредита, а е
приела сумата от 10 730.57 лева по своя сметка като ежемесечно е удържала
месечната погасителна вноска – така все едно кредитът се е погасявал
редовно, а не предсрочно. Това удържане банката е правила, докато е имало
наличност от така внесената сума. Доколкото банката е счела, че няма
предсрочно погасяване, то са останали и дължими суми в счетоводството й.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото вещото
лице е отговорило пълно, изчерпателно и обосновано на поставените му
5
въпроси. Същото е работило въз основа на представените по делото
документи и е проучило счетоводството на ищеца. Освен това липсват и
данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на спора.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона
за потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1от ЗЗД вр. с
чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към
ответника по договор за потребителски кредит № PLUS-12813407/16.03.2016
г., за които е издадена заповед № 236/31.05.2021 г. по ч.гр.д. № 2237/2021 г.
на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който в срока
по чл. 414 от ГПК е депозирал възражение срещу същата. Това е наложило
даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му
е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземанията по съдебен
ред в исково производство.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и
липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на
търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя
за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи:
действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения
заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане. В настоящия
случай следва да бъде установено и заплащане от страна на кредитодателя на
застрахователната премия на застрахователя по закупена допълнителна
услуга, представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна
премия.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата
и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Същият е сключен на 16.03.2016 г.,
поради което са приложими разпоредбите на ЗПК (обн. ДВ, бр. 18 от
05.03.2010 г., в редакцията си от ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г.). Съгласно чл. 11,
ал. 1 от ЗПК, който е приложим в настоящия случай, договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично
изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за
усвояването му (т. 7); лихвеният процент по кредита, условията за
прилагането му (т. 9); годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит (т. 10), условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски
(т. 11).
6
Съдът намира, че предвид съдържанието на сключения договор за
потребителски кредит между „БНП Париба Пъръсънъл Файненс“ ЕАД и
ответника в настоящия случай не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
7, 8, 10, 11 от ЗПК, а именно:
1. В раздел „параметри и условия” по договора не е посочено как се
формира главницата по същия. В тази връзка в исковата молба се уточнява, че
главницата била в размер на общо 15 000 лева, но като главница от банката са
приети и сумите от 2700 лева застрахователна премия и 525 лева такса
ангажимент. Това обстоятелството обаче не може да се установи от раздел
„параметри и условия” от самия договор. Този извод относно начина на
формиране на главницата може единствено „да се предполага” от
погасителния план, но никъде в договора не е уговорено изрично, че
главницата се формира от заемна сума, застрахователната премия и такса
ангажимент.
2. В процесния договор е посочена абсолютна стойност на лихвения
процент - 37,21 %., като липсват каквито и да било условия за прилагането
му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия
срок на кредита или променлив, дали се касае за годишен лихвен процент или
такъв за друг срок. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява
лихвеният процент – дали върху заемната сума, целия размер на кредита /
заемна сума и застрахователна премия/ или върху остатъчната главница,
разбирана било като заемната сума или като заемната сума и
застрахователната премия.
3. В процесния договор не е посочен общ размер на дължимата за срока
на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по
кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент
отговаря на действително прилагания от кредитодателя. Следователно в
договора не е посочен размер на възнаградителната лихва в лева, както и
начинът на изчислението й, което води до извод за недействителност на
договора.
4. В процесния договор е посочена абсолютна стойност на ГПР, без да е
посочено кои са компонентите включени в него и каква е стойността им.
Съгласно чл. 19, ал 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Действително, в текста на договора е посочено, че ГПР е 47,58 %.
Липсва обаче, каквото и да било уточнение какви точно разходи се включват
в посочения процент – напр. не става ясно дали в посочения ГПР е включена
т.нар. застрахователна премия. По този начин потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на
ползвания от него финансов продукт. Съдът намира, че единствено
посочването с цифрово изражение на ГПР, при неясни лихви и други
компоненти на договора /застрахователна премия/ не е достатъчно, за да се
считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба е на
7
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
5. Съдът намира, че на практика в процесния договор липсва
погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, както и разбираема информация относно каква част от
погасителната вноска погасява отделните компоненти от задължението:
главница, лихва, застраховка, такси и др. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че не е ясен размерът на главницата, като основа за
изчисляване на възнаградителната лихва, не е ясен самият вид /променлива
или фиксирана/ на лихвата, нейният размер и основа, а освен това в договора
е предвидена и застрахователна премия. В тази връзка и единствено от
посочване на размера на месечната вноска не може да се установи каква част
от задълженията по договора се погасяват с всяка вноска.
Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 от
ЗПК реквизити на договора за кредит води до недействителност на същия,
като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са
определяеми. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води
до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК, а именно изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Съгласно разпоредбата на чл. 24 от ЗПК
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Отделен е въпросът, че част от клаузите на процесния договор
противоречат на самостоятелно основание и на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, който също е приложим към процесния договор, тъй
като ответникът като потребител разполага и със защитата срещу
неравноправни клаузи, предвидена в Глава шеста на ЗЗП, за които съдът
следи служебно.
В този смисъл е и Решение № 190/29.06.2020 г. по в.гр.д. № 118/2020 г.
по описа на Пернишкия ОС.
Налице е настъпила изискуемост на кредита. Посоченият извод следва
от обстоятелството, че договорът е сключен на 16.03.2016 г. за срок от 48
месеца с първа падежна дата 20.04.2016 г., т. е. същият е изтекъл на
20.03.2020 г. В исковата молба не се твърди кредитът да е обявяван за
предсрочно изискуем, а всички вноски са с настъпил падеж към датата на
подаване на заявлението по ч.гр.д. № 2237/2021 г. на Пернишкия РС.
Сумата от 2700 лева съгласно твърденията в исковата молба, а и видно
от раздел „параметри и условия”, представлява застрахователна премия, но
липсва основание за причисляването й като част от главницата, доколкото
такава уговорка не се съдържа в договора. Съдът обаче съобразява преди
8
всичко обстоятелството, че липсват каквито и да било доказателства за
сключен застрахователен договор респ. за заплащане на застрахователна
премия от кредитодателя в полза на застраховател. На второ място – никъде в
договора за потребителски кредит и общите условия към него не е уговорено,
че заемополучателят възлага на заемодателя да сключи застраховка от негово
име /на заемополучателя/, съответно да заплати застрахователна премия,
която впоследствие заемополучателят да плати на заемодателя. В тази връзка
следва да се отбележи, че договорът за застраховка се сключва в писмена
форма като застрахователна полица или друг писмен акт /чл. 344 от КЗ/ -
какъвто по делото не е представен. На последно място от представеното по
делото приложение № 1 към рамковия договор за цесия, не може да се
установи с категоричност, че процесното вземане за застрахователна премия е
прехвърлено на ищеца. Това е така, доколкото съгласно дефиницията на
понятието „вземания” в рамковия договор именно в това приложение същите
се индивидуализират – както това е сторено по отношение на главницата /без
застраховката/, договорната лихва и лихвата за просрочие.
По тези съображения и сумата от 2700 лева застрахователна премия
въобще не се дължи от ответницата.
С оглед извода за недействителност на договора за кредит и
недължимост на сумата от 2700 лева – застрахователна премия съдът приема,
че с извършените от ответницата плащания в общ размер от 25 351.99 лева,
кредитът е изцяло погасен още на 14.02.2018 г. Поради това и исковете са
изцяло неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
В тази връзка и не се налага обсъждане на въпроса за действителното
съобщаване на цесията на длъжника – доколкото дали ищцовото дружество е
титуляр на вземанията е въпрос на основателност на иска, а не на неговата
допустимост.
Само за пълнота следва да се отбележи и че дори договорът за кредит
да беше действителен, то същият отново би бил погасен още на 14.02.2018 г.,
доколкото ответницата е изпълнила надлежно уговореното в споразумението
за предсрочно погасяване – като е внесла остатъкът от неплатената главница.
Освен това ответницата е внесла и таксата от 107.30 лева – обезщетение за
предсрочно погасяване. Обстоятелството, че банката е проявила
недобросъвестност и не е изпълнила своите задължения по споразумението, а
именно да погаси предсрочно кредита, не може да се вмени във вина на
кредитополучателя, нито да се тълкува в негова вреда.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни, но предвид изхода на
делото такива се дължат само на ответницата:
9
По разноските в производството по ч.гр.д. № 2237/2021 г. по описа
на РС Перник /заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество заявител претендира
разноски, но предвид изхода на делото такива не му се дължат.
Ответницата длъжник не претендира разноски в това производство и не
представя доказателства да е извършила такива.
По разноските в производството по гр.д. № 4393/2021 г. по описа на
РС Перник /исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски, каквито
предвид изхода на делото не му се дължат
Ответната страна претендира разноски в размер на 1200 лева адвокатски
хонорар. Посочените разноски са действително извършени, видно от договор
за правна защита и съдействие и следва да бъдат заплатени изцяло. Предвид
цената на иска, доказателствения материал и броя съдебни заседания,
съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения претендираното
възнаграждение за адвокат не е прекомерно.
Третите лица помагачи не претендират разноски, а и такива не им се
дължат.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО като неоснователни исковете на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: ********* и адрес на управление гр. София, ж.к.
Малинова долина, ул. Рачо Петков Казанджията 4-6, в качеството му на
цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.07.2020 г.
и приложения към него – сключен между ищеца и дружеството „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А“ – клон България, с ЕИК: *********, срещу Г. Д. В., с
ЕГН: ********** и адрес: *****, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от общо 6758.28 лева, от които сумата от 5375.86
лева – представлява главница по договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № PLUS-12813407/16.03.2016 г., 919.15 лева – договорна
лихва към дата 13.07.2020 г. и 463.27 лева – представлява обезщетение за
забава, дължимо към дата 13.07.2020 г. /общо 1382.42 лева лихви/, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ – 21.04.2021 г. до окончателното плащане на
сумата за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2237/2021 г. по описа на
Пернишкия РС.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление гр. София, ж.к. Малинова долина, ул. Рачо Петков Казанджията
4-6 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Г. Д. В., с ЕГН:
10
********** и адрес: ***** сумата от общо 1200 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 2237 по описа за 2021 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Решението е постановено при участието като трети лица помагачи на
страната на ответника на дружествата: „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“
– клон България, с ЕИК: ********* /като правоприемник на първоначалния
кредитодател/ и „Банка ДСК“ АД, с ЕИК: ********* /като правоприемник на
„Експрес банк“ АД/.
Препис от решението да се връчи на страните в това число на третите
лица помагачи.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11