Р Е Ш Е Н И Е
№ ...../........ г.,
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
ВАРНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XV състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ВАЛЯ
ЦУЦАКОВА
с участието
на секретаря РАДОСТИНА ИВАНОВА, след като разгледа докладваното от съдията НАХД №5561 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б.О.“
ЕООД, представлявано от И.Д.Д., срещу наказателно постановление № В-0047170/
10.10.2019 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич,
Шумен, Разград, Търговище и Силистра със седалище *** към Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на
основание чл. 208 ЗТ на юридическото лице е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение по чл. 114, т. 2 ЗТ.
С жалбата се възразява срещу
част от констатациите в АУАН и НП, като се твърди, че санкционираното дружество
е наемател на х-л „Глория” с първи активен сезон лято 2019г. и е разполагало с
ограничено време да набави, въведе в ред постави на всички необходими места
нужните за експлоатация на обекта и липсващи
до тогава обозначения и оборудване и предвид тежкия във финансово
отношение туристически сезон се излагат аргументи, че би следвало при първо
нарушение на дружеството да бъде направено предписание.
В проведеното първо открито
съдебно заседание въззивното дружество не изпраща процесуален представител, а в
хода на делото по същество представляващата дружеството заявява, че поддържа
написаното в жалбата.
В първо съдебно заседание
въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Н.Н., която оспорва жалбата,
като в последно с.з. представител не се явява, а се депозира писмено становище,
съгласно което приетото за установено нарушение е безспорно доказано и
извършено, възразява срещу евентуално претендирани разноски и моли НП да бъде
потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.08.2019 г. св.А. и колегите й Х.и А.-
служители на РД-КЗП-Варна , извършили
проверка в гр. Варна, к. к. „Св. Св.
Константин и Елена", в обект хотел „Глория“, стопанисван от „Б.О.” ЕООД.
При проверката било установено,
че в проверявания обект се извършва туристическа дейност - хотелиерство.
Обектът бил категоризиран за категория три звезди с удостоверение №
РК-19-12074/23.08.2018г. от Министерството на туризма, валидно до 23.08.2019г.
Към момента на проверката обектът
функционирал и била предоставена справка временна заетост към датата на
проверката-84%.
По време на проверката, след
извършен физически оглед и инспекция на целия обект, след попълване на
чек-листа по Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията
за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ,
понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията, приета с ПМС
№217 от 17.08.2015г., в сила от 28.02.2016г. било установено следното:
В обекта нямало обозначени места
за паркиране и /или гариране в т.ч. обозначено минимум едно място за хора д
намалена подвижност с широчина 3,6м., което не съответствало на изискванията на
Глава първа, раздел ІІІ.1, ред ІІІ.1 от Приложение 1 към чл.17 ал.1 от
горепосочената Наредба.
В приемния блок нямало тоалетна,
оборудвана за хора с намалена подвижност, което не съответствало на Глава
първа, раздел ІІІ, ред ХІ.4 от Приложение 1 към чл.17 ал.1 от посочената
по-горе Наредба.
В обекта нямало щанд за стоки и
сувенири, което не съответствало на Глава първа, раздел ІІІ, ред ХІ.5 от
Приложение 1 към чл.17 ал.1 от посочената по-горе Наредба.
В обекта нямало изградена
телефонна инсталация с единен вътрешен номер-9, за връзка с рецепция, което не
съответствало на Глава първа, раздел ІІІ, ред ХІІІ.5 от Приложение 1 към чл.17
ал.1 от посочената по-горе Наредба.
В обекта нямало количка за багаж,
което не съответствало на Глава първа, раздел ІІІ, ред ІІІ.2-1.5 от Приложение 1 към чл.17 ал.1 от посочената
по-горе Наредба.
В приемния блок нямало място за
обслужване на хора с намалена подвижност с височина до 90см./ разположено на
рецепцията или в непосредствена близост до нея/ което не съответствало на Глава
първа, раздел ІІІ, ред ІІІ.2-2.1 от Приложение 1 към чл.17 ал.1 от посочената
по-горе Наредба.
По стаите нямало заредени качествени
хавлиени кърпи- по три броя на легло/ били заредени само по две/, което не
съответствало на Глава първа, раздел ІІІ, ред ІV.2-3.5 от Приложение 1 към чл.17 ал.1 от посочената
по-горе Наредба.
В стаите нямало сгъваем
сушилник/простор/ ,което не съответствало на Глава първа, раздел ІІІ, ред
ІV.5.2 от Приложение 1 към чл.17 ал.1 от посочената по-горе Наредба.
Липсвали хавлиени халати, което
не съответствало на Глава първа, раздел ІІІ, ред ІІІ.3-4 от Приложение 1 към
чл.17 ал.1 от посочената по-горе Наредба.
Липсвали чехли за еднократна
употреба, което не съответствало на Глава първа, раздел ІІІ, ред ІІІ.3-т.5 от Приложение 1 към чл.17 ал.1 от посочената
по-горе Наредба.
В обекта нямало пиколо, което не
съответствало на Глава първа, раздел ІІІ.3, ред ІІ.1 от Приложение 1 към чл.17
ал.1 от посочената по-горе Наредба.
Горните констатации проверяващите
органи описали в КП, изготвен на место и
подписан от представляващата дружеството, стопанисващо обекта без възражения.
Въз основа на резултатите от
проверката, на 20.08.2019 г., св. А. съставила АУАН срещу въззивното дружество за нарушение на
чл. 114, т. 2 ЗТ. АУАН бил предявен и връчен на
упълномощено от представляващата санкционираното дружество лице, което
го подписало без възражения.
В срокът по чл.44 от ЗАНН не били
депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което въз основа на
съставения АУАН и материалите по преписката било издадено обжалваното пред
настоящата инстанция НП, с което на основание чл.208 от ЗТ на дружеството било
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000лв. за
нарушение на чл.114 т.2 от ЗТ.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по делото гласни
доказателствени средства: показанията на св.А. и писмените доказателства по
делото : 2 броя заповеди на председателя на КЗП; констативен протокол;
удостоверение за категория и др.
Съдът кредитира показанията на св.А., тъй като
същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
Съдът кредитира и писмените
доказателства по делото , тъй като същите са непротиворечиви, взаимно допълващи
се и кореспондиращи и с гласните доказателства по делото.
От
правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната
проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани
в ЗАНН. АУАН и НП са издадени от длъжностни лица със съответната компетентност,
което е видно от приобщените по делото заповеди, кореспондиращи със съответните
законови изисквания.Спазени са и сроковете за съставяне на АУАН и издаване на
НП.
На следващо място съдът
намира, че АУАН съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е
надлежно връчен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган,
отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.Нарушението е описано достатъчно пълно,
точно и ясно от фактическа страна, описани са дата и място на извършване,
обстоятелствата, при които е било извършено нарушението доказателствата, които
го потвърждават и в този смисъл по никакъв начин не е било ограничено правото
на защита на нарушителя.
Съгласно разпоредбата на чл.
114, т.2 от ЗТ лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в
туристически обекти по чл. 3, ал.2, т.1, 2 и 3, са длъжни да предоставят
туристически услуги в туристически обект, който отговаря на изискванията за
определената му категория съгласно наредбата по чл. 121, ал.5. Тази правна
норма от Закона за туризма препраща към изискванията на Наредбата, приета по
реда на чл.121, ал.5 ЗТ. Наредбата, която е приета по цитирания текст от
закона, е Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за
хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване,
спиране на действието и прекратяване на категорията. Именно с тази наредба се
определят конкретните изисквания към видовете места за настаняване и заведения
за хранене и развлечения, както и минималните задължителни изисквания, на които
трябва да отговарят местата за настаняване, прилежащи към тях заведения за
хранене и развлечение и самостоятелните заведения за хранене и развлечение, за
определяне на категорията им, както следва за: изграждане; обзавеждане и
оборудване; обслужване; предлагане услуги в туристическия обект; образование
или професионална квалификация стаж в туризма и езикова квалификация на
управителя и за професионална езикова квалификация на персонала в туристическия
обект. В НП наказващият орган е посочил нарушената законова разпоредба по
смисъла на чл.114, т.2 от Закона за туризма, именно Приложение № 1, както и
нормата на чл.17, ал.1 от Наредбата, по
силата на която следва да се съблюдават изискванията на цитираното приложение.
От събраните по делото доказателства се
установява, че въззивното дружество е стопанисвало проверявания обект, като и
че същият притежава удостоверение за категоризация „три звезди“ и е развивало
хотелиерска дейност. На следващо място се установява, че на посочената в АУАН и
НП дата в проверявания обект, стопанисван от въззивното дружество, изискванията
свързани с предоставената категория не са били спазени, поради следните фактически
констатации:
В обекта нямало обозначени места
за паркиране и /или гариране в т.ч. обозначено минимум едно място за хора д
намалена подвижност с широчина 3,6м., което не съответствало на изискванията на
Глава първа, раздел ІІІ.1, ред ІІІ.1 от Приложение 1 към чл.17 ал.1 от
горепосочената Наредба.
В приемния блок нямало тоалетна,
оборудвана за хора с намалена подвижност, което не съответствало на Глава
първа, раздел ІІІ, ред ХІ.4 от Приложение 1 към чл.17 ал.1 от посочената
по-горе Наредба.
В обекта нямало щанд за стоки и
сувенири, което не съответствало на Глава първа, раздел ІІІ, ред ХІ.5 от
Приложение 1 към чл.17 ал.1 от посочената по-горе Наредба.
В обекта нямало изградена
телефонна инсталация с единен вътрешен номер-9, за връзка с рецепция, което не
съответствало на Глава първа, раздел ІІІ, ред ХІІІ.5 от Приложение 1 към чл.17
ал.1 от посочената по-горе Наредба.
В обекта нямало количка за багаж,
което не съответствало на Глава първа, раздел ІІІ, ред ІІІ.2-1.5 от Приложение 1 към чл.17 ал.1 от посочената
по-горе Наредба.
В приемния блок нямало място за
обслужване на хора с намалена подвижност с височина до 90см./ разположено на
рецепцията или в непосредствена близост до нея/ което не съответствало на Глава
първа, раздел ІІІ, ред ІІІ.2-2.1 от Приложение 1 към чл.17 ал.1 от посочената
по-горе Наредба.
По стаите нямало заредени
качествени хавлиени кърпи- по три броя на легло/ били заредени само по две/,
което не съответствало на Глава първа, раздел ІІІ, ред ІV.2-3.5 от Приложение 1 към чл.17 ал.1 от посочената
по-горе Наредба.
В стаите нямало сгъваем
сушилник/простор/ ,което не съответствало на Глава първа, раздел ІІІ, ред
ІV.5.2 от Приложение 1 към чл.17 ал.1 от посочената по-горе Наредба.
Липсвали хавлиени халати, което
не съответствало на Глава първа, раздел ІІІ, ред ІІІ.3-4 от Приложение 1 към
чл.17 ал.1 от посочената по-горе Наредба.
Липсвали чехли за еднократна
употреба, което не съответствало на Глава първа, раздел ІІІ, ред ІІІ.3-т.5 от Приложение 1 към чл.17 ал.1 от посочената
по-горе Наредба.
В обекта нямало пиколо, което не
съответствало на Глава първа, раздел ІІІ.3, ред ІІ.1 от Приложение 1 към чл.17
ал.1 от посочената по-горе Наредба.
Следователно правилно е била
ангажирана отговорността на въззивното дружество за нарушение на чл. 114, т. 2
ЗТ.
По възраженията на въззивното дружество:
В случая е ангажирана т.нар.
обективна отговорност на юридическото лице, при която без значение са
конкретните субективни причини, довели до извършването на нарушението, предвид
въздигнатото като нормативно по своя характер задължение на въззивното
дружество да осигури спазването на законодателството в областта на туризма. В този
смисъл не е необходимо да бъде изследвана вината и липса на време за
отстраняване на нередностите, каквото възражение срещу законосъобразността на
НП е наведено във въззивната жалба.
Както срещу КП, така и
срещу АУАН не са били депозирани писмени възражения, липсват доказателства, че
по време на проверката е била предоставена количка за багаж и че в приемния
блок е имало място за обслужване на хора с намалена подвижност в непосредствена
близост до рецепцията, както и че халати и чехли биха могли да се получат от
гостите при поискване от рецепцията, тези нередности са били визирани както в
КП, така и в АУАН, в с.з. не се ангажираха доказателства, които да оборват
констатациите по време на проверката, поради което съдът не споделя
възраженията в тази насока.
Съдът намира, че извършеното
от дружеството нарушение не представлява маловажен случай. С Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС не е направено разграничение
относно приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН спрямо формалните или
резултатни административни нарушения, като горепосочената разпоредба се прилага
спрямо двата вида нарушения. В този смисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН вр. с чл. 93, т. 9 от НК, за да се определи един случай като
"маловажен" се взема предвид липсата или незначителността на
настъпилите вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпление (в случая нарушение)
от съответния вид. В конкретния случай нарушението не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност. Напротив нарушението е извършено през летния
сезон, когато се наблюдава завишена посещаемост на хотелите, намиращи покрай
Черно море. На следващо място в хотела
към момента на проверката заетостта е била 84%. И се касае не за
едно,две или три несъответствия, а за множество такива. Обстоятелството дали
процесното административно нарушение се явява първо такова за
дружеството-жалбоподател, доколкото информация в обратния смисъл по преписката
липсва, не се отразява върху обществената опасност на извършеното нарушение.
Същото има значение и е взето предвид от АНО при определяна на размера на
наложената санкция- в минимален размер.
По имуществената санкция:
В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил
санкцията в минимално предвидения в чл. 208 ЗТ размер от 1000 лева.
Същевременно наложената административна санкция не може да бъде наложена под
законоустановения й минимум, поради което е безпредметно обсъждането на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 27,
ал. 2 и ал. 3 ЗАНН.
По изложените съображения, съдът намира, че
наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски би следвало
да се възложат в полза на въззиваемата
страна – Комисия за защита на потребителите, но такива не са претендирани.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № В-0047170/ 10.10.2019 г. на Директора на Регионална
дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра със
седалище *** към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите, с което на основание чл. 208 ЗТ на „Б.О.“ ЕООД, представлявано
от И.Д.Д.е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева за
нарушение по чл. 114, т. 2 ЗТ.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните в 14 –
дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен
съд – Варна.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: