Решение по дело №285/2013 на Районен съд - Брезник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 юли 2016 г. (в сила от 17 април 2018 г.)
Съдия: Веселин Кирилов Хайдушки
Дело: 20131710100285
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2013 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 54

гр. Брезник, 29.07.2016 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 25.05.2016г., ІІ-ри състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин Хайдушки

 

при секретаря М.Г. като разгледа гр.дело № 285 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е за делба във фазата по извършване.

С влязло в сила решение № 57/06.06.2014 г., постановено по настоящото дело, потвърдено с Решение № 511/30.10.2014г., по в. гр. дело № 649/2014г. по описа на ПОС, с Определение № 224/15.04.2015г., по гр. д. № 1171/2015г. на ВКС с което не е допуснато касационно обжалване на решението на ПОС,  между съделителите е допусната делба на следния имот: апартамент находящ се в гр***** с РЗП 55.68 кв.м. при граници: от изток – двор, от запад – двор, от север – ап. 6 и от юг – преградна стена, ведно с избено помещение № 7 с площ 6.78 кв.м. при граници: от изток – коридор, от запад двор, от север – мазе № 3 и от юг – мазе № 6, при квоти: 2/4 идеални части за Н.Х.Г., 1/4 идеални части за Х.П.Х. и 1/4 идеални части за М.П.Г..

В първото по делото заседание е прието за разглеждане искане за възлагане на апартамента по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК от съделителя Х.П.Х..

Ищеца Н.Х.Г. в срока по чл. 346 ГПК е направил искане за сметките, наемоподобни отношения – да бъде заплатен наем от 50лв. за периода от датата на подаване на исковата молба за неползването на неговата част от имота.

Ответника Х.П.Х. в срока по чл. 346 ГПК е направил искане за заплащане от ищеца съобразно делбената му квота на стойността на извършени от него подобрения в съсобствения имот – апартамент (подробно описани по вид и стойност в писмена молба – л. 107-108 по делото) в размер на 9 170 лева.

Брезнишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

По искането на съделителя за възлагане на процесния имот – апартамент по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК:

Основателността на искането по чл. 349, ал. 2 ГПК е обусловена от доказване от съделителя с възлагателна претенция на следните кумулативни предпоставки: имотът да е жилище, което е неподеляемо; съсобствеността да произтича от наследяване; заявилият претенцията да е живял в жилището към момента на смъртта на наследодателя и да няма друго жилище. Липсата на което и да е от изброените условия, води до неприложимост на нормата на чл. 349, ал. 2 ГПК, респективно - обосновава отхвърляне на искането за възлагане като неоснователно.

Апартамента, предмет на делбата, по своя характер е наследствен. Констатациите, съдържащи се в изслушаните по делото технически експертизи, налагат категоричен извод, че процесния имот – апартамент не може да бъде поделен така, за да може всеки от съделителите да получи дял в натура, т.е. апартамента е неподеляем на три дяла, колкото са съделителите.

Ответника Х.П.Х. е направил искане за възлагане на процесния- апартамент по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, но не е провел доказване по безспорен начин, че към момента на откриване на наследството на наследодателите си Х. Д. и Н. Д.а е живял в процесния апартамент. В тази връзка липсват доказателства установяващи изискването при откриване на наследството ответника да е живял в жилището на наследодателите си, разбирано като трайно фактическо състояние, продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение. Освен това по делото липсват декларирани данни за установяване на обстоятелството, че претендиращият възлагането съделител не притежава друго жилище към момента на извършване на делбата при липса на други данни и доколкото по делото не е установено противното. При тези обстоятелства и с оглед липсата на доказателства да е живял в имота при откриване на наследството, както и отрицателното условие да няма друго жилище са достатъчни да обосноват извод за неоснователност на искането по чл. 349, ал.2 ГПК.

Неоснователността на възлагателните претенции налага съдът да обсъди възможността за приложение на останалите законови способи за извършване на делбата.

Относно способа за извършване на делбата:

Основен принцип при извършване на делбата според чл. 69, ал. 2 ЗН е всеки съделител да получи своя дял в натура, доколкото това е възможно. В настоящият случай до делба е допуснат един недвижим имот – апартамент, то и не съществува възможност всеки от съделителите да получи реален дял (допуснатия до делба имоти да съответстват на броя на съделителите) и направената претенция за възлагане по реда на чл. 349 ГПК не е уважена, основният начин на извършване на делбата е този по чл. 348 ГПК, т. е. изнасяне на публична продан. Извършването на делбата не чрез жребий и чрез разпределение от съда – чл. 353 ГПК, е тогава приложимо, когато е налице една от двете алтернативни предпоставки - или невъзможност да се тегли жребий, или голямо неудобство за това. Разбира се и в хипотезата на чл. 353 ГПК важи изискването допуснатите до делба имот да съответстват на броя на съделителите. В случая съделителите са трима, а имота предмет на делбата – един апартамент.

С оглед изложеното, тъй като имотът е неподеляем, а страната направилия искане за възлагане не отговаря на изискванията на чл. 349, ал. 2 ГПК, делбата следва да се извърши по реда на чл. 348 ГПК, като апартамента се изнесе на публична продан и след извършването и получените суми се разпределят между съделителите съобразно правата им по решението за допускане на делбата, посочени по-горе.

Относно претенциите по чл. 346 ГПК на ответника Х.П.Х.:

Подобренията в имота са такива нововъведения, които изменят общата вещ и които не са били необходими за запазването и съхраняването и. При тях необходима предпоставка е увеличаването стойността на имота. Извършването на твърдяните подобрения в процесния имот по силата на приращението увеличават дяловете на всички съсобственици, съобразно частта, която всеки от тях има в съсобствеността. Правоотношенията на съсобствениците във връзка с извършените подобрения в общия имот се решават, като се отчита, че всеки съсобственик е владелец на своите идеални части и държател на идеалните части на останалите съсобственици. Въз основа на показанията на свидетелите О.Т. Т., Б. Б. Б. и С. В. Б., както и от приложените писмени доказателства, съдът приема за установено, че процесните подобрения са извършени със знанието и без противопоставянето на ищеца, поради което правоотношенията помежду им се уреждат по реда на чл. 30, ал.3 ЗС. Съгласно посочената норма всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. При това положение се дължат действително извършените разходи, съобразно частите в съсобствеността, а не увеличената стойност на имота (ППВС № 6 от 1974 г., ТР № 85 от 1968 г., както и Решение № 615 от 17.10.2002 г. по гр. д. № 93/2002 г. на ВКС, І ГО).

Представените от ответника доказателства относно обстоятелството, че тези подобрения са извършени именно от него /показанията на О.Т. Т., Б. Б. Б., писмени такива, заключението на единичната съдебно-техническа експертиза./ са достатъчни. Подобренията и необходимите разноски увеличават стойността на имота и сумата за тях съставлява задължение за цялата делбена маса, което трябва да бъде понесено от всички съделители съобразно с дяловете им. Поради това наследникът, който е извършил подобренията и необходимите разноски може да иска от другите наследници само сумата, която се припада на техните дялове (другите наследници). За сумата, която се следва на неговия дял той не може да претендира, тъй като е налице сливане на качеството кредитор и длъжник. Оттук сумите за извършените от ответника подобрения и необходими разноски са дължими от ищеца, и се разпределят съобразно квотите на тримата съделители в процесния апартамент- по 1/4 ид.ч. за ответниците и 1/2 ид.ч. – за ищеца. Следователно всеки от тях трябва да отговаря и с толкова за подобренията и необходимите разноски за процесния делбен имот.

Видно от заключението на единичната съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира, общата стойност на извършените подобрения са в размер на 7 343.89лева(описани в таблица № 1 в заключението). При това половината от тази сума, съответстваща на дела на ищеца в съсобствената вещ следва да бъде заплатена от него или същият следва да бъде осъден да заплати на съделителя сумата от 3 671.95лв.

С оглед на изложеното, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 30, ал.3 ЗС за заплащане извършените от ответника Х.П.Х., подобрения са частично основателни до размера на сумата от 3 671.95лв., поради което следва да бъде уважен до тези размери и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.

Относно претенциите по чл. 346 ГПК на ищеца Н.Х.Г.:

Да бъде заплатен наем от 50лв. за периода от датата на подаване на исковата молба за неползването на неговата част от имота.

Както е разяснено в ТР № 129/86 г. ОСГК, този съсобственик, който ползува лично имота предмет на делбеното производство, дължи обезщетение на другия съсобственик, който пък е лишен от възможността да използува общата вещ - предмет на делбата, което задължение произтича от разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, след писмено поискване.

В конкретния случай липсва покана, а твърдението на ищцовата страна да се счита исковата молба за покана е в разрез с утвърдената съдебна практика и като такова искането за заплащане на наем, следва да бъде отхвърлено.

По разноските:

Съгласно чл. 355 ГПК страните заплащат разноските по извършването на делбата съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове (по претенциите по сметки) - разноските се определят по чл. 78 ГПК - дължат се съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.

На основание чл. 355, изр. първо ГПК, всяка от страните по делото дължи държавна такса в размер на 4% от пазарната стойност на делбения имот- 24 656лв., съобразно дела си в съсобствеността, като ищеца дължи държавна такса в размер на 493.12 лв., ответникът- Х.П.Х. –246.56лв., съответно ответникът М.П.Г.- 246.56лв.

На основание чл. 355 изр.2, вр. чл. 78 ГПК, ищеца следва да заплати държавна такса от 4% върху уважената част (общо 9 170 лева, уважена - 3 671.95лв.- подобрения) от присъединения иск по чл. 30, ал.3 ЗС - или сумата от 146.88лв.

На основание чл. 355 изр.2, вр. чл. 78 ГПК, ответника- Х.П.Х. следва да заплати държавна такса от 4% върху отхвърлената част (общо 9 170 лв.) от присъединения иск по чл. 30, ал.3 ЗС – или общо сумата от 219.92 лв.

Ищецът претендира и доказва разноски в делбеното производство общо от 1150 лв. (съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК), от която 1/2 е в тежест на ищеца, съответстваща на дела му в съсобствеността, като за останалата част задължени са ответниците, т.е. дължимите на ищеца от ответниците разноски възлизат на общата сума 575,00лв. – или всеки по 287,50 лв.

Ответниците претендират и доказват разноски в делбеното производство общо от 225 лв. (съгласно представените доказателства, от които е видно, че съгласно представения договор за правна помощ и съдействие от адв. Х. няма реално платен адвокатски хонорар, като няма представен списък по чл. 80 ГПК), от която по 1/4 е в тежест на всеки от ответниците, съответстваща на дела му в съсобствеността, като за останалата част задължен е ищецът, т.е. дължимите на ответниците от ищеца разноски възлизат на общата сума 112.50лв. – или на всеки по 56.25 лв.

По изложените съображения, съдът

 

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Х.П.Х., ЕГН: **********, адрес: ***, по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на апартамент находящ се в гр***** с РЗП 55.68 кв.м. при граници: от изток – двор, от запад – двор, от север – ап. 6 и от юг – преградна стена, ведно с избено помещение № 7 с площ 6.78 кв.м. при граници: от изток – коридор, от запад двор, от север – мазе № 3 и от юг – мазе № 6, предмет на делбата, като неоснователна.

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следният недвижим имот:

АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр***** с РЗП 55.68 кв.м. при граници: от изток – двор, от запад – двор, от север – ап. 6 и от юг – преградна стена, ведно с избено помещение № 7 с площ 6.78 кв.м. при граници: от изток – коридор, от запад двор, от север – мазе № 3 и от юг – мазе № 6, като след извършване на проданта получената сума се разпредели между съделителите, съобразно делбените им части: 2/4 идеални части за Н.Х.Г., 1/4 идеални части за Х.П.Х. и 1/4 идеални части за М.П.Г..

ОСЪЖДА Н.Х.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на Х.П.Х., ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл. 30, ал.3 ЗС сумата от 3 671.95лв. (извършени подобрения), представляваща искания по сметки за извършени през периода 2011 г. - 2012 г. подобрения в процесния апартамента, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 9 170лв., като неоснователни.

 ОТХВЪРЛЯ иска на Н.Х.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, срещу Х.П.Х. за сумата от 50лв. наем за периода от датата на подаване на исковата молба за неползването на неговата част от процесния имот, представляваща искания по сметки, като неоснователна.

ОСЪЖДА Н.Х.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на основание чл. 355, изр.1 ГПК по сметка на РС-Брезник сумата от 493.12 лв., представляваща държавна такса в размер на 4% от пазарната стойност на делбения имот съобразно дела си в съсобствеността.

ОСЪЖДА Х.П.Х., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на основание чл. 355, изр.1 ГПК по сметка на РС-Брезник сумата от 246.56лв., представляваща държавна такса в размер на 4% от пазарната стойност на делбения имот съобразно дела си в съсобствеността.

ОСЪЖДА М.П.Г., ЕГН: **********, адрес:г***, да заплати на основание чл. 355, изр.1 ГПК по сметка на РС-Брезник сумата от 246.56лв., представляваща държавна такса в размер на 4% от пазарната стойност на делбения имот съобразно дела си в съсобствеността.

ОСЪЖДА Н.Х.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на основание чл. 355, изр.2, вр. чл. 78 ГПК по сметка на РС-Брезник сумата от 146.88лв. - държавна такса за присъединения иск.

ОСЪЖДА Х.П.Х., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на основание чл. 355, изр.2, вр. чл. 78 ГПК по сметка на РС-Брезник сумата от 219.92 лв. - държавна такса за присъединения иск.

ОСЪЖДА Х.П.Х., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на Н.Х.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата 287,50 лв. - разноски по делото.

ОСЪЖДА М.П.Г., ЕГН: **********, адрес:г*** да заплати на Н.Х.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата 287,50 лв. - разноски по делото.

ОСЪЖДА Н.Х.Г., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати Х.П.Х., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата 56.25 лв. - разноски по делото.

ОСЪЖДА Н.Х.Г., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на М.П.Г., ЕГН: **********, адрес:г***, сумата 56.25 лв. - разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: