Р Е Ш Е
Н И Е
№339
гр. Несебър, 03.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа АНД № 1219 по
описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Т.2.” ООД,
срещу наказателно постановление № 20-002671 от 04.09.2019г. на директора на д.
„И.п.т.”***, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5
вр. чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, е
наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв. Жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител, оспорва НП като неправилно,
незаконосъобразно и немотивирано. Сочи, че не става ясно какво точно нарушение
е било извършено. Развива съображения в насока за неправилност на извода, че
Валентина Якимчук е работила в проверявания обект. Твърди, че същата е била
турист, а не работник. Сочи, че е попълнила декларацията под натиск. Навежда,
че свидетелят по АУАН е служител от Инспекция по труда и няма как контролен
орган едновременно да е и свидетел. Навежда, че липсва пълно и точно описание
на нарушението, като са налице противоречия в посочените дати на нарушението.
Акцентира върху обстоятелството, че в НП липсва обсъждане на чл. 28 ЗАНН. Развива
съображения в насока, че АУАН и НП не са мотивирани, като не са обсъдени
наличието на вина, формата й и справедливия размер на наказанието. Сочи, че няма
правно основание за издаване на НП, тъй като чл. 414, ал. 3 КТ препраща към
други норми. Обръща внимание, че няма постановление по чл. 405а КТ, издадено от
контролен орган. Твърди липса на материална и териториална компетентност за
издаване на АУАН и НП.
Ответната страна в производството - директора на д. „И.п.т.”***, не заема
становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите
и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 19.08.2019г., свидетелката М.В., в качеството й на главен
инспектор в Д. „И.п.т.”***, участвала в извършването на проверка в търговски
обект – бистро „Палм Корт Крим”, находящ се в к. к. „Слънчев бряг”, кв.
„Чайка”, стопанисван от „Т.2.” ООД. При проверката на място в обекта било установено лицето Валентина
Якимчик, гражданка на Република Украйна. Същата извършвала дейност като мияч в
кухнята – зареждала посуда в съдомиялната машина. На лицето било предоставена
за попълване декларация по чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ, изготвена на украински
език. От превода на декларацията (на л. 30 от делото) се установява, че в нея
Якимчик декларирала, че няма разрешение за работа в България, работи за „Palmcort Krim” от 17.08.2019г., като „миячка на
съдове”, с работно време: 08:00 – 10:00 часа, 12:00 – 15:00 часа и 18:00 –
21:00 часа, работно място – ресторант, основни задължения – миене на съдове,
почивни дни в седмицата – няма, веднъж месечно, почивки в работния ден: от
10:00 часа до 12:00 часа, от 12:00 часа до 15:00 часа и от 15:00 часа до 18:00
часа, размер на заплата – 400 лв., период на плащане – всеки месец, трудов
договор – не, заповед за командироване в България – не. След декларирането на
тези факти Якимчик положила подпис в декларацията. При тези данни на
работодателя била връчена призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК за предоставяне на
допълнителни документи в изнесено работно място на инспекцията, вкл. и трудов
договор в писмена форма с лицето Якимчик. На 21.08.2019г. за проверката по
документи се явил свидетелят Петков (упълномощен да представлява дружеството с
пълномощно на л. 20 от делото), но не представил трудов договор за посоченото
лице. При тези данни на Петков била връчена покана за явяване на упълномощен
представител на дружеството на 22.08.2019г. в 10:30 часа за съставяне на АУАН
(на л. 19 от делото). Тъй като представител на дружеството не се явил, от св. В.
бил съставен АУАН № 20-002671 от 23.08.2019г., който бил изпратен за връчване
по реда на чл. 43, ал. 4 ЗАНН. Същият бил връчен по пощата (видно от разписка
на л. 13 от делото) на 27.08.2019г. Въз основа на АУАН е издадено и процесното
НП, предмет на проверка в настоящото производство. Видно от извадка от регистър
на настанените лица в „Плам Корт Крим”, сред тях от 18.08.2019г. била и
Валентина Якимчик.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № 20-002671 от 23.08.2019г.,
декларация по чл. 68, ал. 1, т. 3 ЗТМТМ, с превод на български език, пощенски
документи за връчване на АУАН, призовка по чл. 45, ал. 1 АПК, пълномощно на св.
Петков, заповед № З-0634 от 02.07.2019г. на изпълнителния директор на ГИТ, извадка
от регистър на настанените лица в „Плам Корт Крим”, показанията на свидетелката
В. и частично тези на св. Петков. От доказателствата по делото се установява в
пълнота описаната по-горе фактическа обстановка. Същите си кореспондират
помежду си и съдът ги кредитира в по-голямата им част. Съдът не кредитира в
пълнота единствено показанията на св. Петков в частта им, в която твърди, че
Валентина Якимчик е била турист в обекта, а не работник. На първо място лицето
Валентина Якимчик е било установено от самите проверяващи по време на
изпълнение на трудови функции – зареждане на посуда в съдомиялна машина. Изложеното
от св. Петков, че става въпрос за туристи, които сами извършвали тези дейности,
не съответства на останалите, събрани по делото доказателства. Налице е
декларация по чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ, изготвена на украински език (на л.
16 от делото). Тази декларация е била предоставена за попълване на Якимчик,
като обстоятелствата, за които е следвало да извърши съответно деклариране са
били посочени именно на нейния език – украински. Тя е декларирала тези
обстоятелства на украински език (впоследствие в хода на процеса нейното
деклариране е преведено на български език и представено по делото). Ето защо не
може да се приеме тезата, че Якимчик не е разбирала какво и говорят
проверяващите. В случая й е предоставен за попълване писмен документ, изготвен
на разбираем за нея език, в който тя е вписала отговорите си отново на нейния
език. Не се доказа изложеното в жалбата, че Якимчик е попълвала декларацията
под натиск. Точно обратното – воденият от жалбоподателя свидетел сочи, че
Якимчик не е разбирала какво и говорят проверяващите. При тези данни няма как
от тяхна страна да бъде осъществяван и натиск върху лицето. В декларацията
Якимчик изрично е вписала, че работи като „миячка на съдове” в проверявания
комплекс. Вписала е работно време, почивки в работния ден, размер на заплата.
Посочила е, че работи за „Плам Корт Крим” – стопанисваният от дружеството
жалбоподател обект. Няма никаква логика турист в обекта да вписва в декларация
всички тези обстоятелства, освен ако не работи в съответния обект. Това нейно
вписване напълно съответства на установеното от проверяващите, че Якимчик към
момента на проверката е зареждала посуда в съдомиялната машина. Ето защо съдът
приема, че с попълнената декларация на Якимчик се оборват твърденията на св.
Петков в частта им относно качеството на украинската гражданка в проверявания
обект. Впрочем тези негови показания са и напълно нелогични, тъй като липсва
всякаква логика на туристи в даден обект да се предоставя да работят с уреди за
миене на съдове в обекта. Представеното извлечение от регистъра на настанените
лица в „Плам Корт Крим” също не променя горните изводи на съда. Няма никаква
пречка Якимчик да е била настанена именно в този комплекс, в качеството си на
лице, полагащо труд в него. Впрочем и в самото наименование на регистъра е
използван по-общият термин „настанени лица”, което означава, че същият не е
съставен само за туристи в обекта. Следователно в посочената част показанията
на св. Петков не следва да се кредитират.
Освен горното следва да се акцентира и върху
обстоятелството, че съгласно чл. 67, ал. 2 ЗТМТМ специализираната контролна
дейност по този закон се осъществява от Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Според
чл. 68, ал. 1, т. 3 ЗТМТМ контролните органи по чл. 67, ал. 2 от закона имат
право да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси
във връзка с упражняването на контрола, да изискват от тях да декларират
писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната трудова дейност,
включително данни за заплащането на труда, както и основанието за пребиваване
на чужденците. Ето защо в рамките на правомощията на контролните органи е било
да изискат от провереното лице писмено да декларира конкретни факти и
обстоятелства. Наред с това на чуждата гражданка е предоставена за попълване
декларация на украински език. Т.е. изводът на съда е, че следва да се даде
приоритет на така съставения по предвидения в ЗТМТМ ред документ пред
свидетелските показания на св. Петков.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като
възраженията в обратната посока са неоснователни. Според чл. 48, ал. 1 ЗАНН
административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия
орган, в чийто район е било извършено нарушението. В случая наказателното
постановление е издадено на основание чл. 416, ал. 5 от КТ. Според тази норма наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган
по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената
принадлежност на актосъставителите. Съгласно чл. 399, ал. 1 КТ цялостният контрол за спазване на трудовото
законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на
неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото
правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция
по труда" към министъра на труда и социалната политика. От анализа на тези норми може да се направи извод, че законово
определеният административнонаказващ орган за извършени нарушения на КТ е
ръководителят на ИА „ГИТ”. В чл. 416, ал. 5 КТ изрично е предвидено, че в това
си качество той може да оправомощава длъжностни лица съобразно ведомствената
принадлежност на актосъставителите. Тази разпоредба е в унисон и с текста на
чл. 47, ал. 2 ЗАНН, според който ръководителите могат да възлагат правата си на
наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено
в съответния закон. Налага се извод, че правилото на чл. 48, ал. 1 ЗАНН не е
абсолютно и няма пречка при съблюдаване на чл. 47, ал. 2 ЗАНН вр. чл. 416, ал.
5 КТ съответният наказващ орган да
възлага правата си на друго длъжностно лице. В чл. 416, ал. 5 КТ дори изрично е
предвидена възможност за възлагане на тези права на друг териториален орган – в
зависимост от ведомствената принадлежност на актосъставителите. По делото е безспорно установено, че със заповед № З-0634 от 02.07.2019г.
на изпълнителния директор на ГИТ служители от ДИТ Сливен (сред които
актосъставителят В.) са оправомощени (по реда на чл. 37, ал. 1, б. „б” ЗАНН) да
съставят актове на територията на ДИТ Бургас. Т.е. наказващият орган (съобразно
ведомствената принадлежност на актосъставителя, определен за компетентен да
издава актове на територията на Област Бургас) е директорът на д. „И.п.т.”***.
В случая е извършено делегиране на териториална компетентност, която
делегиращият орган притежава. Поради тази причина делегирането е извършено
напълно в унисон с правилата на чл. 48, ал. 1 вр. чл. 47, ал. 2 ЗАНН и чл. 416,
ал. 5 КТ. Следователно АУАН и НП са издадени от компетентни орган и
възраженията на жалбоподателя в обратната посока са неоснователни.
Обжалваното наказателно постановление е издадено и в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като възраженията на жалбоподателя за процесуални
нарушения са неоснователни. В текста на АУАН изрично са
вписани всички относими към нарушението обстоятелства. Посочено е, че лицето
Якимчик е полагало труд в стопанисвания от жалбоподателя обект, отразено е, че
няма сключен писмен трудов договор. Ето защо нарушението е описано по пълен и
ясен за жалбоподателя начин. Не представлява съществено процесуално нарушение
подписването на АУАН от свидетели, които са служител в ДИТ Сливен. Разпоредбата
на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН предвижда АУАН да се подписва от свидетели, които са
присъствали при извършване или установяване на нарушението. В чл. 40, ал. 3 от ЗАНН е предвидено, че АУАН може да се подпише и от свидетели, които не са
присъствали при установяване или извършване на нарушението, а са свидетели
единствено на съставяне на акта. В ЗАНН не е предвидена забрана свидетелите да
са от съответното ведомство, от което е и актосъставителят. Такова процедиране
е и напълно логично, доколкото именно служители на това ведомство, в качеството
си на контролни органи, са способни да установят нарушението или да присъстват
при съставянето на АУАН от друг служител. Както се посочи нарушението е описано
пълно и точно, като не е било необходимо да се посочва точен час на проверката.
Достатъчно е да се посочи точната дата на нарушението (чл. 42, т. 3 ЗАНН и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН). В случая са посочени както датата на извършената
проверка на място, така и датата на извършената проверка по документи. На
проверяваното лице е дадена допълнителна възможност да представи доказателства
за надлежно оформен трудов договор с Якимчик. Хронологията на тези събития е
описана по ясен начин в АУАН и НП, поради което датата на извършването на
нарушението и датата на окончателното му установяване са посочени в текста на
АУАН и НП. Не представлява нарушение на процесуалните правила липсата на мотиви
за приложението на чл. 28 ЗАНН, както и липсата на мотиви за размера на
санкцията и вида на вината. На първо място става въпрос за обективна,
безвиновна отговорност на юридическо лице, поради което мотиви за формата на
вината не е било и необходимо да се излагат. Освен това наказанието е наложено към
предвидения в санкционната норма минимум, поради което правата на наказаното
лице са спазени в пълнота. Освен това няма пречка въпросите за размера на
наказанието и чл. 28 ЗАНН да се поставят и в хода на съдебното производство и
да бъдат обсъдени от съда всички възражения на жалбоподателя в тази насока. Не
се споделя и тезата, че няма правно основание за налагане на наказанието. Непосредствено
преди в текста на НП да се изпише, че наказанието се налага на основание чл.
414, ал. 3 от КТ, е конкретизирана и нарушената норма – чл. 62, ал. 1 от КТ.
Т.е. основанието, на което жалбоподателят се наказва, е посочено от наказващия
орган.
Съдът не намира за основателни и възраженията, че без
издаването на постановление по чл. 405а, ал. 1 КТ трудово правоотношение не
може да бъде установено. В правната теория е прието, че „трудовото
правоотношение” е уредено от трудовоправните норми правоотношение. То възниква
при и по повод предоставянето на работна сила от работника или служителя на
работодателя, определя условията за нейното използване и съдържа произтичащите
от това права и задължения, както и тяхната индивидуална и колективна защита и
самозащита и саморегулиране в определени от закона рамки (Васил Мръчков
„Трудово право”, Шесто издание, „Сиби” 2008г. – стр. 154). Т.е. предоставянето
на работна сила е само един от елементите на трудовото правоотношение и на
практика представлява предметът на това отношение. От своя страна с
разпоредбата на чл. 405а КТ е правно средство за правилното прилагане на чл. 1,
ал. 2 КТ. Тази разпоредба дава една възможност на контролните органи да
определят дадено правоотношение като трудово. Както е посочено в чл. 405а, ал.
1 КТ съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички
доказателствени средства. Т.е. именно контролните органи при проверка дали в
предприятието на даден работодател се предоставя работна сила могат да събират
всички доказателствени средства. Безспорно сред тези доказателствени средства
попадат и гласните доказателствени средства. Няма пречка контролните органи,
които са извършили проверка на място и са възприели релевантни факти, да дадат
свидетелски показания относно тези факти с цел разкриване на обективната истина
– арг. от чл. 117 НПК. В случая св. В. е възприела Валентина Якимчик, която в
стопанисвания от жалбоподателя обект зареждала посуда в съдомиялната машина.
Безспорно това са конкретни действия, които влизат в обхвата на понятието
„предоставяне на работна сила”. Ето защо съдът намира това обстоятелство за
доказано по делото (вкл. и с попълнената декларация), като не е било необходимо
за доказването му да се издава постановление по чл. 405а, ал. 1 КТ. Както се
посочи издаването на такова постановление е само едно от средствата за
съблюдаване на прилагането на чл. 1, ал. 2 КТ, докато полагането на труд може
да се доказва с всички доказателствени средства.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения и на материалния закон,
които да обуславят неговата отмяна. В конкретния случай се касае за извършено
нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, съгласно която разпоредба трудовият договор
се съставя в писмена форма. По делото се установи, че в деня на проверката на
място – 19.08.2019г., лицето Валентина Якимчик е било установено да полага труд
в обекта, стопанисван от Т.2.” ООД, като между нея и жалбоподателя не е съществувал подписан трудов договор.
Както се посочи при анализа на доказателствата съдът не приема твърдението, че Якимчик
е била в обекта като турист. Ето защо единственият начин за уреждане на
отношенията между нея и работодателя е бил чрез сключването на писмен трудов
договор по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Поради тази причина съдът
приема, че дружеството е нарушило чл. 62, ал. 1 от КТ като не е уредило
отношенията си с Якимчик чрез сключването на писмен трудов договор.
Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на
случая. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т.9 от НК, съгласно която
разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените
отношения, свързани със спазване на трудовото законодателство, съдът намира, че
самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена
опасност. Нарушението е първо за жалбоподателя, но това обстоятелство не може
да се приеме като достатъчно смекчаващо, за да е налице маловажен случай.
Изложеното до тук е достатъчно за съда да приеме, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима към процесния случай. Липсват обстоятелства, които да
характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена
опасност от останалите нарушения от същия вид.
За извършеното нарушение на чл. 62, ал. 1 в чл. 414, ал.
3 от КТ се предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1500 лв. до
15 000 лв. Наказващият орган е наложил на жалбоподателя санкция в минималния
размер от 1500 лв., поради което същата е определена изцяло в интерес на
наказаното лице и няма основание за отмяната й в рамките на настоящото съдебно
производство. При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна до извод, че на търговеца е наложено справедливото
наказание, с което ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН, да
се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
С оглед
изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-002671 от 04.09.2019г. на директора на д.
„И.п.т.”***, с което на „Т.2.” ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 416,
ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, е
наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1500
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: