РЕШЕНИЕ
№ 5622
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110147779 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу ЮР. ЕВСТ. КР., както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сумата
1698.80 лева – главница за доставена топлинна енергия и 16.31 лева – главница за
дялово разпределение за имот – ап.22, находящ се в гр.София, за периода 01.05.2017г.
– 30.04.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
18.08.2021г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сумата 275.88 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2018г. – 23.11.2020г. и 3.23 лева – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2018г. – 23.11.2020г.
Ищецът твърди, че ответникът, като собственик на процесния имот, е потребител на
топлинна енергия за него, поради което е бил задължен да заплати стойността й, което не е
сторил. Претендира разноски.
Ответникът оспорва качеството си на потребител за периода от м.05.2017г. -
м.03.2018г. с довод, че преди това не е имало открита партида на негово име. При условията
на евентуалност навежда възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част
от търсеното вземане. Поддържа също, че не е изпадал в забава относно евентуално
възникналото вземане, тъй като не е получавал покана за плащане. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „Термокомплект“ ООД, не изразява
становище по спора.
1
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Установено е, че с Протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици
на обекти в сградата, в която се намира процесният имот, е взето решение за сключване на
договор с „Термокомплект“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на
доставената в кооперацията топлинна енергия, както и че такъв е бил подписан на
18.10.2001г., с който страните са уредили отношенията си по повод отчета на енергията и
нейното разпределение по обекти, съответно относно условията за заплащане на услугата.
Представен е също договор от 02.11.2007г. между „Топлофикация София” ЕАД и
„Термокомплект“ ООД, който от своя страна урежда правоотношението между фирмата за
дялово разпределение и топлопреносното предприятие, като на съда му е служебно
известно, че такъв договор е действал и за процесния период. Предвид изложеното, съдът
намери за доказано, че имотът е топлоснабден. Това обстоятелство не се спори в процеса.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване. При конкуренция на права задължен за консумативните
разноски по имота, вкл. за доставена топлинна енергия и осъществено дялово разпределение
е вещния ползвател – аргумент от чл.57 от Закона за собствеността.
По делото е приет нотариален акт № 195, том 239, дебо № 47175/20.12.1997г. на
нотариус при СНС на СРС, по силата на който процесното жилище е било закупено от ЮР.
ЕВСТ. КР., като праводатели са били неговите родители, запазили за себе си пожизнено и
безвъзмездно право на ползване по отношение на обекта на продажбата. Видно от
представено съдебно решение по гр.д.№ 604/2003г. на СРС, 82 състав, жилището е било
закупено в режим на СИО, предвид метода на придобиване – възмездно, и сключеният от
купувача граждански брак с Я. Г. Ив. (К.а) на 15.10.1989г., прекратен по съгласие на
страните с приетото решение, в което изрично е отбелязано, че така придобитият по време
на брака имот остава след развода в обикновена съсобственост между страните. Видно от
приетия нотариален акт № 71, том IV, рег.№ 16510, дело № 709 от 04.11.2003г. на нотариус
Р. Д., Я. Г. К. е продала на ответника ЮР. ЕВСТ. КР. притежаваната от нея ½ ид.ч. от имота,
с което ответникът е придобил жилището изцяло преди процесния период. Няма спор, че
предмет на сделките е именно процесния обект с оглед приетото по делото удостоверение от
Столична община относно идентичност на сградата в ж.к. „Н.“ с тази на ул. „Хр. С.“.
Установи се също от направени справки в НБДН, че учреденото на родителите на ответника
вещно право на собственост се е прекратило преди процесния период с настъпилата им
смърт. Предвид изложеното, ответникът, като собственик на имота, се явява страна по
облигационно правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за
2
продажба, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г., чието писмено приемане не е
необходимо условие за влизането им в сила по отношение на потребителите.
Страните в процеса не спорят относно количеството доставена за имота
топлоенергия, нито относно цената на услугата дялово разпределение. Спори се относно
размера на дължимите суми по пера с оглед своевременно наведеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от вземанията. За
изясняване на този въпрос по делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която е посочило в табличен вид начислените и дължими след
годишно изравняване суми за ТЕ и за ДР по месеци -Таблица № 4 и Таблица № 5 от
заключението. Вещото лице е установило, че вземанията с настъпила изискуемост преди
18.08.2018г. са в размер на 374.25 лева – главница за потребена топлоенергия (ТЕ) и 80.26
лева – мораторна лихва върху нея. При преглед на изведените задължения в табличен вид и
по месеци с отразяване на сумите по издадените общи фактури от годишно изравняване,
съдът намери, че вещото лице не е зачело като погасени по давност сумите, които са
отразени в общата фактура от 31.07.2018г., които отразяват реалното потребление за
периода 01.05.2017г. – 30.06.2018г., но които суми не се явяват нововъзникнали, тъй като не
са суми за доплащане, поради което не може да се счете, че същите имат падеж от датата на
издаване на тази фактура. За тези вземания важи общото правило на чл.33 от Общите
условия на топлопреносното предприятие, съгласно което изискуемостта на всяко месечно
вземане настъпва с изтичане на 45 дни от края на месеца, за който се отнася. Да се допусне
обратното означава да се даде възможност на кредитора да поднови падежа с издаването на
общата фактура, което не е допустимо в правния мир и се отрича в съдебната практика.
Падеж от датата на общата фактура имат само тези вземания, които са за доплащане, които
се явяват дължими в повече от вече начисленото след годишно изравняване. При
съобразяване на това правило, съдът намира, че погасени по давност са вземанията за
главница за ТЕ за периода 01.05.2017г. – 30.06.2018г. (за м.07.2018г. изискуемостта е
настъпила след 18.08.2018г. по чл.33 от ОУ), които съгласно Таблица № 5 от заключението
възлизат на 621.03 лева. Дължими, като непогасени по давност по това перо са 782.64 лева,
начислени за периода 01.07.2018г. – 30.04.2019г. Дължимата върху тях лихва за забава за
периода 15.09.2018г. – 23.11.2020г., изчислена с помощта на лихвен калкулатор на
страницата на НАП за всяко месечно вземане, е 144.42 лева. Непогасената по давност сума
за дялово разпределение е 12.40 лева, тъй като за сумата от 3.91 лева изискуемостта е
настъпила преди 18.08.2018г. – Таблица № 4 от заключението, съответно дължимата
мораторна лихва върху тази главница е 2.21 лева за периода 01.07.2018г. – 23.11.2020г., като
горницата до претендираните 3.23 лева е погасена по давност. Съдът намери, че вземането за
дялово разпределение се погасява по правилата на чл.33 ОУ на „Топлофикация София“ ЕАД
предвид постигнатото съгласие в договорите между ищеца и СЕС, от една страна, и ищеца и
третото лице помагач, от друга, сумите за ДР да се начисляват от ищеца с фактурите за ТЕ и
да се събират от него. По отношение на изравнителната сума от 369.25 лева – Таблица № 2
от заключението, съдът намери, че тя не се явява погасена по давност. Същата е сума за
доплащане след изготвяне на годишната изравнителна сметка, отразена в обща фактура от
3
31.07.2018г. и като задължение, което се явява дължимо в повече от прогнозно начислените
суми пред процесния период, изискуемостта за нея настъпва от датата на издаване на
общата фактура, поради което не се явява погасена по давност по правилото на чл.33 ОУ,
тъй като падежът й настъпва на 15.09.2018г. Върху тази сума се дължи мораторна лихва в
размер на 82.16 лева за периода 15.09.2018г. – 23.11.2020г. Така общото вземане за главница
за ТЕ е 1151.89 лева, а вземането за мораторна лихва върху нея – 226.58 лева, съответно
главницата за ДР е 12.40 лева, а мораторна лихва върху нея – 2.21 лева. До размера на тези
суми исковата претенция следва да се уважи, а за горницата – да се отхвърли като погасена
по давност.
С оглед изложеното, съдът е приел за неоснователно възражението на ответника, че
не е потребител на консумативи в имота до м.03.2018г., тъй като преди това не е имало
открита партида на негово име за имота. Вписване на партидата на името на собственика е
техническо действие, което не дерогира приложението на чл.153 ЗЕ, а и ответникът сам е
бил задължен да заяви, че е носител на вземането като собственик след погасяване на
вещното право на ползване на родителите му, съгласно ОУ, доколкото промяната в това
обстоятелство е съществена за продажбеното правоотношение, обвързващо страните.
Неоснователно е и възражението, че ответникът не е бил поставян в забава, тъй като не е
бил канен да плати задълженията. Падежът е определен ясно и недвусмислено с чл.33 от
ОУ. ОУ обвързват потребителя, поради което покана за плащане не е била необходима –
падежът кани по правилото на чл.84, ал.1, изр.1 от ЗЗД.
По разноските
При този изход на спора, разноските се разпределят по правилата на чл.78, ал.1 и
ал.3 ГПК.
Направените от „Топлофикация София“ ЕАД разходи възлизат на 473.60 лева, от
които 118.60 лева държавна такса, 250.00 лева депозит за вещо лице, 5.00 лева такса за
издаване на съдебно удостоверение и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл.78, ал.8 ГПК (ДВ, бр.8/2017г.) съгласно Наредбата за
заплащане на правната помощ. От тях в тежест на ответника следва да се присъди сумата
330.86 лева, съобразно уважената част от исковата претенция (69.86 %).
Сторените от ответника разходи са в размер на 600.00 лева – реално заплатено
адвокатско възнаграждение, което съдът прецени, че не се явява прекомерно с оглед броя
искове и цената им, поради което не го намалява по направеното от ищеца още с исковата
молба възражение по чл.78, ал.5 ГПК. От тази сума, в тежест на ищеца се възлагат 180.84
лева, съобразно отхвърлената част от исковата претенция (30.14%).
При компенсиране на разходите, за което е направено искане от ищеца с исковата
молба, ответникът ЮР. ЕВСТ. КР. следва да заплати на ищеца сумата от 150.02 лева –
разноски в процеса.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
4
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЮР. ЕВСТ. КР., ЕГН **********, с адрес: гр.София, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, следните суми:
на основание чл.150 ЗЕ - сумата 1151.89 лева – главница за доставена топлинна
енергия и 12.40 лева– главница за дялово разпределение за имот – ап.22, находящ се в
гр.София, за периода 01.05.2017г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от
18.08.2021г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдения до пълния заявен размер за ТЕ от 1698.80 лева, както и за горницата над
присъдения до пълния заявен размер за ДР от 16.31 лева, като погасен по давност;
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата 226.58 лева – лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2018г. – 23.11.2020г. и 2.21 лева – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2018г. –
23.11.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на мораторна лихва върху
главницата за ТЕ над присъдения до пълния заявен размер от 275.88 лева, както и за
присъждане на мораторна лихва върху главницата за ДР над присъдения до пълния
заявен размер от 3.23 лева, като погасен по давност;
на основание чл.78, ал.1 от ГПК – сумата 150.02 лева – разноски по делото.
УКАЗВА на ответника, че присъденото вземане може да бъде заплатено по следната
банкова сметка на ищеца: .....
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Термокомплект“ ООД, като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5