РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. Карлово, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20215320100075 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно основание е по член 55 ал.1 пр. І-
во от ЗЗД и насрещен иск с правно основание член 240 ал.1 вр. с член 79 ал.1
от ЗЗД.
СЪДЪТ е сезиран с иск, предявен от ХР. Д. К. с ЕГН **********, от
гр. К., ул. „И.В.“ *** против „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление: град С., бул. „Б.“ № *****, законни представители: С.Н.,
И.Г., О.Л. и Я.Ч., КАТО моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати: сумата от 100 (сто) лева, представляваща сума,
платена без основание по клаузата за възнаграждение за пакет допълнителни
услуги по договор за потребителски кредит № ******** от 31.01.2019г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на
исковата молба – 14.01.2021 г. до окончателното й изплащане. Претендират се
деловодни разноски.
Ответникът „П.К. Б.“ ЕООД оспорва иска като неоснователен.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 211 от ГПК по делото е приет за съвместно
разглеждане предявения от „П.К. Б.“ ЕООД насрещен иск за осъждането на
ХР. Д. К. да заплати сумата от 891.45 лева (осемстотин деветдесет и един
лева, четиридесет и пет стотинки), представляваща дължима от ищеца сума
по договор за кредит № ******** от 31.01.2019г. Претендират се деловодни
разноски.
Ищецът (ответник по насрещния иск) ХР. Д. К. оспорва иска като
неоснователен.
Ищецът ХР. Д. К. твърди че, между него, в качеството му на
1
кредитополучател и „П.К.Б.“ ЕООД, в качеството на кредитодател, бил
подписан договор за потребителски кредит № ******** от 31.01.2019 г., по
силата на който ищецът получил в заем сумата от 3000.00 лева, за срок от 24
месеца, при месечна погасителна вноска от 178.04 лева, при годишен процент
на разходите от 45.34% и годишен лихвен процент от 38.30%. Общо
дължимата сума по договора била от 4272.39 лева.
Към договора било сключено споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги изразяващи се в следното: приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж;
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средство. За
предоставянето на т.нар. „допълнителни услуги“ следвало да бъде
допълнително заплатена сума в размер на 3712,80 лева при размер на
вноската от 154.70 лева, платима с всяка месечна погасителна вноска при общ
размер на 332.74 лева.
Договор за потребителски кредит ******** от 31.01.2019г. бил
недействителен.
В нарушение чл.11, ал.1, т.9 от Закона за потребителския кредит
(ЗПК), в договора не били посочени условията за прилагане на договорения
лихвен процент. Освен това, тъй като клаузата за възнаградителна лихва била
недействителна (нищожна) и от тук несъществуваща, поради противоречието
й с добрите нрави, то практически не било изпълнено изискването на
коментираната разпоредба, да бъде посочен размерът на лихвата по договора
и начинът на нейното прилагане. Затова и с оглед разпоредбата на чл.22 ЗПК,
процесният договор за потребителски кредит бил недействителен.
В нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора не бил посочен
начинът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и липсвала
каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същия, респ. общо
дължимата сума по него. Нормата на §1, т.2 ДР ЗПК определяла, че тя
представлява сбор от общия размер на кредита (отпусната в заем сума) и
общите разходи по кредита. Последните били регламентирани в §1, т.1 ДР
ЗПК и по своето същество представлявали годишен процент на разходите
(ГПР) (чл.19, ал.1 ЗПК). В ГПР, съгласно законовата дефиниция, се
включвала възнаградителната лихва и всички други разходи (такси,
комисионни и пр.), свързани с кредита. В договора не се съдържали
конкретните параметри на общата дължима сума. Липсата на тази яснота
водела до извод, че в договора няма разписани ясни правила, които да
определят как се определя общата сума, дължима от потребителя и от какви
пера е съставена. Това означавало, че договорът е недействителен с оглед
разпоредбата на чл. 22 ЗПК.
В договора не фигурирала информацията по чл.11, ал.1, т.12 ЗПК -
за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания. Липсата на тази информация
съгласно чл.22 ЗПК било санкционирано с недействителността му.
2
Договорената възнаградителна лихва в договора била нищожна,
поради противоречието й с добрите нрави. Противоречаща на добрите нрави
била уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити, а за
обезпечени - двукратния размер. В конкретния случай, възнаградителната
лихва надвишавала три пъти законната.
Клаузата за заплащане на възнаграждение за пакет допълнителни
услуги противоречало на материалния закон и на разпоредбата на чл.21, ал.1
ЗПК.
Възнаграждението не се дължало на основание чл.10а ЗПК. Касаело
се за „услуги“, които били свързани с усвояване и управление на кредита.
Усвояването било действие по договаряне и получаване на парични средства,
а по управление - действия, свързани с изплащането на вече формираното
задължения. От този вид били договорените в споразумението услуги. След
като законът забранил изискването за заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, то
възнаграждението за т.нар. „допълнителни услуги“ не се дължало. Не се
дължало и на основание чл.10а, ал.4 ЗПК, тъй като в договора нямало
конкретно описание на вида, размера и действието, за което е начислено
възнаграждението за т.нар. допълнителни услуги. Петте услуги в договора не
били ограничени, като размер за всяка една и от тях и като действие.
Начисляването на възнаграждението за т.нар. „Пакет допълнителни
услуги“ по своето същество представлявало разход по кредита по смисъла на
чл.19, ал.1 ЗПК, с което се надвишавало ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК, че
ГПР не може да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. В
противен случай тази клауза била нищожна (чл.19, ал.5 ЗПК). Съгласно чл.19,
ал.1 ЗПК, ГПР изразява „общите разходи по кредита“. Те били детайлно
регламентирани в §1, т.1 от ДР на ЗПК и включвали освен всички такси,
комисионни и др.подобни, но и разходи за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. В допълнение, чл.19, ал.1 ЗПК допълвал, че това са и
комисионни, и възнаграждения от всякакъв вид. Казано с други думи,
възнаграждението за т.нар. „пакет за допълнителни услуги“, прикривало
разходи, които по своето същество са включени в ГПР. Това прикриване било
санкционирано от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК, която разпореждала, че
всякакви клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне изискванията на
закона са нищожни. В случая това било налице.
От изложеното до тук се установявало, че клаузата за
възнаградителна лихва и клаузата за заплащане на възнаграждение за пакет
допълнителни услуги са нищожни на две групи основания - поради цялостна
недействителност на договора и поради самостоятелното им противоречие на
добрите нрави, материалния закон и нищожност поради заобикаляне на
закона.
Банкова сметка за плащане: „У.К.Б. АД“ IBAN: **************.
В ХОДА НА ДЕЛОТО ищецът е поискал и е допуснато изменение в
размера на предявения иск, като същият се счита предявен за сумата от
217.59 лева.
Ответникът „П.К. Б.“ ЕООД сочи следното:
3
С ищеца ХР. Д. К. имали сключен договор за потребителски кредит
(ДПК) № ******** от 31.01.2019 г., при следните параметри: размер на
кредита - 3000 лева, срок на кредита 24 месеца, размер на месечната вноска по
кредита 178.04 лева, годишен лихвен процент 38.30%, годишен процент на
разходите 45.34%, дата на погасяване - 20-ти ден от месеца, дължима сума по
кредита - 4272.39 лева.
При попълване на искането за отпускане на потребителски кредит,
ищецът заявил, че желае да се възползва от възможността за закупуване на
пакет от допълнителни услуги (раздел IV „Допълнителни възможности за
клиента“, страница 2 от искане за отпускане на потребителски кредит).
Впоследствие, към предоставения му стандартен европейски формуляр, на
същият била предоставена и допълнителна преддоговорна информация,
съдържаща информация, касаеща услугите, включени в пакета, в случай че
ищецът пожелае да се възползва от него - размер на възнаграждението,
дължимо при закупен пакет, размер на месечната вноска при закупен пакет,
размер на общата дължима вноска по кредита и др.
Видно от предоставеното копие на споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, ищецът пожелал неговото закупуване и
сключил, освен договора за потребителски кредит, и процесното
споразумение, като възнаграждението по него възлизало на 3712.80 лева, а
дължимата сума била разсрочена във времето за улеснение на клиента, за
срока на договора за кредит, като размерът на месечната вноска по
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги възлизало
на 154.70 лева месечно.
В рамките на срока на договора за кредит, ищецът се възползвал от
няколко от услугите, включени в пакета. Така, същият се възползвал от
услугата приоритетно разглеждане и отпускане на кредита - в рамките на
един работен ден ищецът заявил, че желае да сключи договор за кредит,
заявил е, че желае да сключи споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, сключил договора и е получил главницата по
посочената в договора банкова сметка.
Освен това, на 22.05.2019 година заявил искане за отлагане на 4-та
погасителна вноска без причина, за което бил сключен и Анекс 1, с който
освен отлагането на вноската, бил намален и размерът на ГПР на 39.79%.
Ищецът подписал и нов погасителен план.
Горното само по себе си обуславяло неоснователност на исковите
претенции.
В депозираната искова молба неоснователно се твърдяло, че
сключеното от ищеца споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги към договора за потребителски кредит № ********,
противоречи на чл. 10а, ал. 2 и 4 от закона за потребителския кредит, както и
на чл. 19, ал. 4 от същия закон.
Счита, че твърденията за противоречие с и заобикаляне на чл. 19, ал.
4 от ЗПК за изцяло неоснователни, а и точно в обратния смисъл вече била
формирана константна съдебна практика. В обхвата на общите разходи по
кредита, които следвало да се отчетат при формирането на ГПР, попадали
разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на
4
такива допълнителни услуги било задължително условие за сключването на
договора за кредит (по аргумент от §1, т. 1 от ДР на ЗПК), какъвто
настоящият случай очевидно не бил. Тоест, дължимото по процесните
допълнителни услуги възнаграждение се дължало от кредитополучателя
отделно и независимо от цената на самия кредит, при което не
представлявало разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и §1, т. 1 от ДР на ЗПК,
респективно не следвало да се включва при изчисляването на ГПР.
Допълните услуги по кредита били заявени като възможност, на базата на
които кредитополучателят да се ползва с преференции, но не били
задължително условие за отпускане на потребителския кредит, поради което
същите не попадали под дефиницията на §1, т. 1 от ДР на ЗПК. Т.е.
възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги не следвало да
бъде включвано в изчисляването на ГПР, респективно и при изчисляване на
възнаградителната лихва, конто е част от този ГПР.
Отделно от горното, неоснователни били и твърденията на ищеца, че
поради невключването на възнаграждението за предоставения пакет от
допълнителни услуги в ГПР се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. Освен гореизложеното, тези твърдения сбили неоснователни и на чисто
формално основание. Това било така, тъй като заобикалянето на закона
според чл. 26, ал 1 ЗЗД било отделно основание за нищожност. Тълкувайки
тази разпоредба, следвайки буквата и духа на закона, заобикаляне на закона
било налице когато законът установява забрана за постигане с определена
сделка на даден правен резултат. Когато страната постига този резултат по
друг начин, с друга сделка, която изрично не била забранена, но която водела
до забранения резултат, било налице заобикаляне на закона. За да има
заобикаляне на закона страните трябвало да съзнават това, да искат една цел,
която законът им забранява и за постигане на тази цел използвали друга
сделка, която не е забранена. Или, основанието имало субективен елемент, т.
е. за да заобиколи закона една сделка било необходимо и двете страни по нея
да имат съзнание за това.
Допълнителна особеност на заобикалянето на закона било, че
страните използват една или повече сделки, за да постигнат резултат, който
не е характерен за тези сделки и който е недопустим от закона, който
обективен елемент също не е налице в процесния случай.
В процесния случай страните постигнали съгласие за сключване на
споразумение, с което, по искане на ищеца, кредиторът се задължил да
предостави на кредитополучателя определен набор от услуги, с които можели
да се променят първоначално договорените падеж, размер на вноска и
ежемесечно плащане на вноски, срещу възнаграждение за кредитора, за което
задължение ищецът се задължил да отговаря. Субективният елемент на
заобикалянето на закона като основание за нищожност също не било налице в
процесния случай.
С оглед на гореизложеното, в конкретния случай не бил налице
фактическия състав на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД. Страните по договора имали
за цел реализиране на процесната сделка, която не била забранена от ЗПК и я
осъществили по уредения в него начин. Чл. 19, ал. 4 от ЗПК не установявал
забрана за постигане на определен правен резултат, а регламентирал
задължителните изисквания, на които следвало да отговаря формата и
5
съдържанието на договора. Неспазването на залегналото в тези разпоредби
изискване би довело до нищожност поради противоречие в закона - чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, но в случая при сключването па процесния договор тези
изисквания били спазени.
Относно твърдяното противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК:
Съгласно клаузата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не можел да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита. В конкретния случай възнаграждението за избран и
закупен пакет от допълнителни услуги, определено в клауза VI от договор за
потребителски кредит № ********, не можело да бъде отнесено към тази
хипотеза. Съгласно т. 14 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита
на потребителите (ЗЗП) услуга била „всяка материална или интелектуална
дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго
лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ.“ От това
правило се налагал изводът, че описаните по-горе възможности за
потребителя представляват услуги, в смисъл на дейности, които ще се
извършат по повод на сключения договор за кредит в полза на друго лице -
кредитополучателя. Съгласно съдебната практика с договора за предоставяне
на услуга изпълнителят поемал задължение да извърши конкретни действия,
срещу дължимо от възложителя възнаграждение, като тези действия
обикновено били фактически, а не правни. Доколкото втората част от
определението за договор за потребителски кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК
предоставяло известна свобода за кредитора да предоставя допълнителни
услуги, които били извадени от договора за потребителски кредит, то
законодателно било допустимо уговарянето на такива. В процесния случай
ищецът дължал възнаграждение на кредитора по сключеното споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги за това, че се възползвал от първата
услуга от пакета - приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
кредит. Всички предпоставки за упражняването на закупените допълнителни
услуги били ясно и точно описани. Никъде не било предвидено, че
кредиторът би могъл да откаже заявената от потребител допълнителна услуга,
ако са спазени предварително договорените условия.
В мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗПК в
частта, касаеща тези такси, било посочено, че „се забранява на банките да
събират някои видове такси и комисионни, за които се приема, че са част от
дейността на банката по предоставяне на кредита а именно - такси и
комисионни за действия усвояване на кредит, както и за неговото
управление“. Таксата за усвояване на кредит представлявала сума, която се
изплаща от потребителя за това, че му е отпусната заемна сума и същата е
налична по сметката му. Същата била дължима към момента на отпускането
на кредита и обикновено се прихващала от размера на отпусната главница.
Очевидно възнаграждението за нито една от посочените по-горе
допълнителни услуги не се дължало за предоставената наличност по
посочената от ищеца в договора за потребителски кредит банкова сметка.
Таксата за управление била свързана с административните разходи на банката
по управлението на кредита и обикновено била процент от главницата. Т. е.
таксите по усвояване и управление на кредита представлявали разходите на
кредитора заради това, че отпуска един потребителски кредит, те били част от
6
самата дейност по кредитиране и които разходи следвало да са включени в
цената на самия кредитен продукт. Поради това, че били свързани със самата
дейност по кредитиране, същите били забранени с промените в ЗПК, влезли в
сила от 23.07.2014 г. каквито били и мотивите към закона за изменение и
допълнение на ЗПК. Възнаграждението, което се дължало за поискания и
закупения от ищеца пакет от допълнителни услуги по никакъв начин не
можело да се възприеме като такса за дейност, свързана с усвояването и
управлението на кредита. Това било така формално, защото
възнаграждението в случай на поискан и закупен пакет от допълнителни
услуги не било еднократно при извършване на действието, каквато е
семантиката на забранените с правната норма такси. На второ място,
допълнителните услуги, които кредиторът предоставил на ищеца и които
включил в пакет, давали възможности на ищеца да извършва едностранна
промяна на погасителния план по кредита си, а не представлявали
възнаграждение за кредитора за извършени неизбежни административни
действия по кредита. На следващо място пакетът от допълнителни услуги
предоставял на ищеца право да получи услуги, които не били свързани с
дейността на кредитора по отпускане на кредити, а били свързани с
желанието, нуждата и конкретното финансово състояние на ищеца. Със
закупуването на пакет от допълнителни услуги, ищецът си гарантирал
приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит, което
означавало, че ищецът си гарантирал получаването на бързо крайно
становище по искането му за кредит и получил такова - в рамките на два
работни дни искането било одобрено, договорът бил сключен и поисканата
сума била преведена по банковата сметка, посочена в договора. Тази услуга
не представлявала такса за усвояване или за управление на кредита Тя била
предоставена по избор и по искане на ищеца. Сходни по смисъл такси се
събирали и от банките към днешна дата, които обаче не подлежали на
преценка от страна на потребителя. Така например „Ю. Б.“ АД изисквала
заплащане на такса за разглеждане на искане за кредит - в зависимост от
исканата сума, дължима на два етапа - 10 лева при –кандидатстване за кредит
(10 лева допълнително, при избрана опция за експресно разглеждане на
искането за кредит), останалата част от сумата при усвояване на кредит (10
лева допълнително при избрана опция за експресно разглеждане на искането
за кредит). „П.И.Б.“ АД изисквала заплащане на такса за разглеждане на
кредит в размер на 25 лева. „Б.Д.С.К.“ ЕАД също изисквала заплащане на
такса за разглеждане на искането на кредит.
С оглед на гореизложеното и видно от практиките на пазара,
разглеждането на искането за кредит не било дейност, за която е забранено
събирането на такса по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. П.К.Б. ЕООД
предоставяло на потребителите си възможност да закупят пакет от
допълнителни услуги, в случай че потребителят желае искането му за кредит
да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и в случай че желае да
извършва промяна в погасителния си план само при изразено желание от
негова страна. Така, закупувайки пакет от допълнителни услуги, ищецът си
гарантирал и допълнително, че при настъпване на неблагоприятни за него
събития, той няма да изпадне в забава и да дължи лихви за забава, а ще може
да отложи плащането на 4 вноски, така че да може да се фокусира върху
стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на
7
финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за
забава по него. Гарантирал си е, че ако доходът му намалее, ще може да си
намали размера на 4 други вноски - ищецът можел да поиска от кредитора да
му намали с до 75% размера на погасителната вноска. Гарантирал си е, че,
например, ако сменят датата на изплащане на месечното му възнаграждение,
ще може да промени и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за
него. Гарантирал си е, че ако има необходимост от допълнителни парични
средства, ще може да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо да
попълва и представя отново купища документи. Гореизложените
представлявали своеобразни възможности за едностранна - по желание на
ищеца - промяна на погасителния план по договора му за кредит, от която,
видно от приложените към настоящия отговор документи, същият
нееднократно се възползвал.
В заключение, всички тези възможности, които ищецът получил,
съответно всички тези услуги, които кредиторът му предоставил и се е
задължил да му предоставя в бъдеще със закупуването на пакета от
допълнителни услуги, в никакъв случай не можели да се приемат като
действия по усвояване и управление на кредита, каквото било
неоснователното твърдение на ищеца, като считам, че не е налице нарушение
по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Относно твърдяното противоречие с чл. 10а, ал. 4 от ЗПК:
На следващо място, счита, че не е налице противоречие и с
разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК поради това, че в договор за
потребителски кредит № ******** не били посочени видът, размерът и
действието, за което било начислено възнаграждението за допълнителните
услуги. С подписването на договор за потребителски кредит (ДПК) №
******** ищецът се съгласил, че неразделна част от договора са общи
условия към ДПК, като декларирал, че се е запознал с тяхното съдържание и
ги приема, видно както от т. А от процесния договор, така и от положения от
ищеца подпис на всяка страница от общите условия. Съгласно чл. 3.4. от
приетите и подписани от ищеца общи условия „кредиторът подписва и
подпечатва ДПК и неговите приложения, като погасителен план, общи
условия (ОУ) и споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, ако
такова е сключено“. В процесния случай такова споразумение било сключено,
във връзка и като неразделна част от договор за потребителски кредит (ДПК)
№ ********. В чл. 10а, ал. 1 от ЗПК била изрично предвидена възможността
кредитор по договор за потребителски кредит да предлага на потребителите-
кредитополучатели допълнителни услуги, за които да събира допълнителни
такси, като ЗПК не предвиждал каквито и да е ограничения относно начина,
по който да бъдат предлагани допълнителни услуги - дали поотделно или
като пакети от услуги. За да бъде законосъобразно предлагането на
допълнителни услуги, било достатъчно кредиторът да предостави
информация на потребителите за допълнителните услуги и за разходите,
свързани с тях, което условие ответното дружество изпълнило, видно от
приложените към настоящия отговор общи условия както и в текста на
допълнителна преддоговорна информация по Стандартния европейски
формуляр (СЕФ) за преддоговорна информация предоставени и подписани
собственоръчно от ищцата в настоящото производство.
8
С оглед на горното следвал изводът, че видът на действието за което
се дължало възнаграждение бил уговорен в общите условия и в
допълнителното споразумение, и двете неразделна част от договора. Видът и
действието били приоритетно разглеждане и изплащане, отлагане на
определен брой вноски, намаляване на определен брой вноски, смяна на дата
на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства. Размерът също бил уговорен в договора - дължимото
възнаграждение за предоставените допълнителни услуги.
Счита, че по този начин безусловно се индивидуализира точното
описание на вида, размера и действието, за което се събират такси и/или
комисионни в споразумението, неразделна част от ДПК.
В депозираната искова молба били наведени твърдения, касаещи
недействителността на целия договор. Счита тези твърдения за неотносими,
тъй като, видно от петитума на исковата молба, ищецът предявил иск само за
връщане на сумите, заплатени по споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни слуги.
За пълнота на изложението, за неоснователно счита твърдението, че
клаузата на раздел VI „Параметри“ от сключения от ищеца договор за
потребителски кредит № ******** е нищожна поради това, че
възнаградителната лихва противоречала на добрите нрави, тъй като размерът
й надвишавал повече от три пъти законната лихва.
В заключение, не може да е налице недействителност поради
противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с
императивна правна норма. Съобразяването с твърдения, игнориращи
законодателните промени от 2014 г., би довело до абсурдни изводи, свързани
с недействителност на всички договори, сключвани от небанкови финансови
институции, както и до несъответствие със законодателните изменения от
юли 2014 г. Би довело до сключването на договори, непротиворечащи на
закона, но пък противоречащи на добрите нрави, което е своеобразен правен
абсурд.
С оглед на горното, счита, че определените в процесния договор за
кредит размер на възнаградителната лихва, както и годишният процент на
разходите, са допустими съгласно императивното изискване на разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
В случай, че съдът обяви за недействителна клаузата за
възнаградителната лихва, то моли да приложите разпоредбата на чл. 26, ал. 4
ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД приетата за недействителна
клауза за уговорения лихвен процент следвало да се замести по право от
повелителни правила на закона, т.е. да се приеме, че се дължи законната
лихва за забава от датата на сключването на процесния договор за кредит до
окончателното му изплащане.
По сключения договор за потребителски кредит ищецът направил
плащания по погасителния план в общ размер на 3280.94 лева, от които:
991.43 лева за главница, 742.51 лева за възнаградителна лихва и 1547 лева по
споразумение за предоставен пакет от допълнителни услуги, подробно
описани по дати на плащане и размер на вноските.
С оглед допуснатата забава, кредитът бил обявен за предсрочно
9
изискуем, за което прилага копие на обратна разписка, получена лично от
ищеца.
Т.е. дори да приемел искът за основателен, то ищецът ще
продължавал да дължи на дружеството още сумата в размер на 991.45 лева
(4272.39 лева общо дължима главница и възнаградителна лихва - (минус)
3280.94 лева платена до момента сума по погасителен план), заедно със
сумата от 100 лева (към настоящия момент), която евентуално щяла му бъде
присъдена на основание чл. 55 от ЗЗД.
В случай, че съдът приеме депозирания иск за основателен, прави
възражение за прихващане на насрещните дължими суми до размера на по-
малката от тях, поради което моля да отхвърлите предявения иск като
неоснователен.
Ведно с направеното възражение за прихващане, предявява и
настоящия насрещен иск за сумата в размер на 891.45 лева дължима от ищеца
сума по договор за кредит № ********.
Ответникът по насрещния иск ХР. Д. К. прави следните възражения:
Договорът бил потребителски по смисъла на чл.9 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК). Недействителен бил на специалните основания
предвидени в чл.22 ЗПК.
С насрещната искова молба, ответникът твърдял, че ищецът
изплатил сумата от 3280.94 лева, от които 991.43 лева главница, 742.51 лева
възнаградителна лихва и 1547 лева по споразумение за предоставен „пакет за
допълнителни услуги“.
Твърдяло се, че била допусната забава от страна на ищеца и поради
това обстоятелство кредитът станал предсрочно изискуем. В тази връзка
ищецът дължал на дружеството ответник сумата от 991.45 лева, ведно със
сумата от 100 лева, на основание чл. 55 от ЗЗД.
Претендираните суми били неоснователни, т.к. не е ясно от какво
била формирана претенцията. В предоставената справка за изплатени суми
имало разбивка, касаеща платената сума от ищеца, в това число: главница,
възнаградителна лихва и пакет „допълнителна услуга“.
Договорът бил недействителен на основание по чл.22, вр. чл. 11,
ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не били посочени условията за прилагане на
договорения лихвен процент. Не бил посочен размерът на възнаградителната
лихва и как тя се разпределяла във времето с изплащането на всяка една от
месечните вноски, посочени в погасителния план. Освен това, договорената
възнаградителна лихва от 38.30% била нищожна, поради противоречието й с
добрите нрави. Съдебната практика установила, че нищожна поради
нарушение на добрите нрави е възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити и
двукратния - при обезпечени. В конкретния случай лихва надвишавала както
двукратния, така и трикратния размер на законната лихва. Щом като била
нищожна, била несъществуваща. А след като била несъществуваща, отново не
било спазено правилото на нормата, в договора за потребителски кредит да е
посочен размер на възнаградителната лихва и начинът на нейното прилагане.
В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора не бил посочен
10
начинът на изчисляване на годишния процент на разходи (ГПР) и липсвала
каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същия, респ. общо
дължимата сума по него. Нормата на §1, т.2 ДР ЗПК определяла, че тя
представлява сбор от общия размер на кредита (отпусната в заем сума) и
общите разходи по кредита. Последните били регламентирани в §1, т. 1 ДР
ЗПК и по своето същество представлявали годишен процент на разходите
(ГПР) (чл. 19, ал.1 ЗПК) В ГПР, съгласно законовата дефиниция, се включва
възнаградителната лихва и всички други разходи (такси, комисионни и пр.)
свързани с кредита. В договора не се съдържали конкретните параметри на
общата дължима сума. Липсата на тази яснота водела до извод, че в договора
няма разписани ясни нравила, които да определят как се определя общата
сума дължима от потребителя и от какви пера е съставена. Това означавало,
че договорът е недействителен с оглед разпоредбата на чл.22 от ГПК.
Към договора било сключено споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, изразяващи се в следното: приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане
на определен брой непогасени вноски; възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падежа;
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. За
предоставянето на т.нар. „допълнителни услуги“ следвало да бъде
допълнително заплатена сума.
Клаузата за заплащане на възнаграждението за пакет допълнителни
услуги противоречало на материалния закон и на разпоредбата на чл.21, ал.1
ЗПК.
Възнаграждението не се дължало на основание чл. 10а ЗПК. Касаело
се за „услуги“, които били свързани с усвояване и управление на кредита.
Усвояването било действие по договаряне и получаване на парични средства,
а по управление - действия, свързани с изплащането на вече формираното
задължение. От този вид били договорените в споразумението услуги.
Тъй като законът забранил изискването за заплащане на такси и
комисионни за действия „свързани с усвояване и управление на кредита“, то
възнаграждението на т.нар. „допълнителни услуги“ не се дължало. Не се
дължало и на основание чл.10а, ад 4 ЗПК, тъй като в договора нямало
конкретно описание на вида, размера и действието, за което е начислено
възнаграждението за т.нар. допълнителни услуги. Петте услуги в договора не
били ограничени, като размер за всяка една и от тях и като действие.
По обезщетението за забава.
Обезщетение за забава не се дължало, т.к. договорът бил
недействителен. Ведно с последното, с допълнителния пакет услуги от
изложеното в исковата молба не ставало ясно това обезщетение за забава
върху каква сума по договора е начислено. От своя страна не можели към
настоящия момент да вземат становище по основателността, респ.
неоснователността на този иск.
По възражението за прихващане.
В исковата молба се твърдяло, че ищецът (първоначален) е заплатил
по процесния кредит сумата от 3280,94 лева, като плащанията били на
следните дати на различни суми: 20.02.2019г. - 332,74 лева; 26.03.2019г. -
11
332,74 лева; 23.04.2019г. - 332,74 лева; 20.06.2019г. - 332,74 лева; 23.07.2019г.
- 332,74 лева; 22.08.2019г. - 332,74 лева; 01.10.2019г. - 332.74 лева;
10.12.2019г. - 332,74 лева; 30.04.2020г. - 332,74 лева; и последна платена сума
в размер на 286.28 лева, като не било уточнено на коя дата е платена сумата.
Видно от приложената разбивка в насрещната исковата молба не
било ясно въпросната сума какви параметри покрива по кредита в т.ч.
главница, лихва и пакет допълнителна услуга по договора. Ведно с
последното, именно сключеното допълнително споразумение по договора за
кредит, представлявало обезщетение в случай на забава на плащане, както и
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна
на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства, като за тази цел с всяка погасителна вноска била заплатена
и такса „пакет допълнителни услуги“ по кредита.
Сумите, покриващи възнаградителна лихва по договора, пакет
допълнителни услуги, лихви за забава, както и допълнителни такси по
усвоения и управление на кредита подлежали на връщане, тъй като били
платени по нищожни клаузи, като платени при начална липса на основание.
С възражението за прихващане се претендирала в насрещния иск
сумата от 891.45 лева, като как била формирана претенцията, не било ясно. С
приложените доказателства била приложено известие за доставяне по
български пощи, чийто клеймо било в графа „получател упълномощени лица“
- Д. К. (баща). Видно от клеймото уведомителното писмо било получено на
11.01.2021 г., без писмото да е приложено към насрещния иск. Твърди, че
ответникът по насрещния иска не е получавал уведомително писмо за
обявяване на предсрочна изискуемост и по никакъв начин не е уведомяван за
това.
Исковата молба била от дата 13.01.2021 г. и към датата на подаване
на исковата молба, с която претендират връщане на платените суми над
главницата, в това число „пакет допълнителни услуги“, ищецът не бил
уведомяван за предсрочна изискуемост по кредита.
Сочи банкова сметка, по които да бъдат преведени присъдените
суми, а именно: БАНКА: „***” АД, IBAN: ****************, BIC: *******, с
титуляр: „Х.С.Е.“ ООД.
След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно
и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С искане от 31.01.2019 г. ищецът заявил желание да получи от
ответника сума в размер на 3000 лева, за която сума страните да сключат
договор за потребителски кредит. В искането се сочи, че ищецът е пожелал да
плати сумата за срок от 24 месеца с месечна вноска в размер на 335.51 лева,
платима до 20-о число на месеца. В раздел ІV от искането е посочено, че
ищецът е пожелал Стандарт пакет Бонус, включващ приоритетно разглеждане
и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена
12
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Не се спори, че
на същата дата страните са сключили договор за потребителски кредит
******** от 31.01.2019г., по силата на който ответникът отпуснал на ищеца в
заем сумата от 3000 лева при следните параметри: срок на кредита – 24
месеца, размер на вноската по кредита – 178.04 лева, ГПР 45.34 лева, годишен
лихвен процент – 38.30 лева. Лихвен процент на ден – 0.11 лева, дължима
сума по кредита – 4272.39 лева. По избран пакет допълнителни услуги –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – 3712.80 лева,
размер на вноската по закупен пакет допълнителни услуги – 154.70 лева,
общо задължение по кредита и по пакет допълнителни услуги – 7905.19 лева,
общ размер на вноска – 332.74 лева. Страните са сключили и споразумение за
предлагане на пакет от допълнителни услуги, включващо: приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж,
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Не се
спори и се установява от представените документи, че при сключване на
договора на ищеца са били предоставени и е подписал следните документи:
информация и декларация във връзка с обработката на личните данни,
стандартен европейки формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, общи условия на „П.К.Б.“ ЕООД към договор за
потребителски кредит. Към договора е приложен погасителен план, в който
дължимите по договора суми са посочени по падежни дати, размер на
дължимата главница, размер на дължимата лихва, общ размер на вноската по
кредита, размер на вноската по закупен пакет за допълнителни услуги и общ
размер на месечната вноска. С анекс *** към договор за потребителски
кредит за отлагане на вноски от 28.05.2019 година страните са уговорили
отлагането на 4-та погасителна вноска и бил намален и размерът на ГПР на
39.79%. Бил съставен и нов погасителен план.
От заключението на първоначалната съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорена от страните се установява, че:
По сключения договор за кредит с № ********, ХР. Д. К. с ЕГН
********** е изплатил сума в общ размер 3280.94 лева, разпределени:
1547.00 лева по споразумение за предоставен допълнителен пакет; 991.43
лева по главница; 742.51 лева за възнаградителна лихва.
Дължимото на кредитора възнаграждение при поискан и закупен
пакет от допълнителни услуги е 3712.80 лева. Възнаграждението е разсрочено
за 24 месеца, размерът на вноската при поискан и закупен пакет от
допълнителни услуги е 154.70 лева.
Възнаградителната лихва съгласно договор за кредит № ******** е
1272.39 лева.
От заключението на допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорена от страните се установява, че:
По сключения договор за кредит с № ********, ХР. Д. К. ЕГН
********** е изплатил сума в общ размер 3280.94 лева, разпределени:
1547.00 лева по споразумение за предоставен допълнителен пакет; 991.43
лева по главница; 742.51 лева за възнаградителна лихва.
13
В сумата платена ХР. Д. К. ЕГН-********** в общ размер 3280.94
лева покрива: 3000.00 лева главница; 280.94 лева е заплатена над главницата
по договор за кредит с № ********.
Дължимото на кредитора възнаграждение при поискан и закупен
пакет от допълнителни услуги е 3712.80 лева. Възнаграждението е разсрочено
за 24 месеца, размерът на вноската при поискан и закупен пакет от
допълнителни услуги е 154.70лева.
Възнаградителната лихва съгласно договор за кредит № ******** е
1272.39 лева.
В сумата платена ХР. Д. К. ЕГН-********** в общ размер 3280.94
лева покрива: 3000.00 лева главница, 63.35 лева възнаградителна лихва;
217.59 лева по споразумение за допълнителен пакет услуги
Предвид така установените факти, съдът приема следното:
ОТНОСНО иска с правно основание чл. 55 ал.1 пр. І-во от ЗЗД:
За да установи дали в конкретната хипотеза е налице неоснователно
обогатяване на кредитора, съдът следва да разгледа направеното с исковата
молба възражение за нищожност на договора за кредит на посочените
основания.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Между страните е бил сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит и не се спори, че ответникът е изпълнил задължението
си да предостави сумата, предмет на договора. Ищецът се е задължил да
върне заетата сума по уговорения в договора начин и в уговорените размери.
Не се спори и се установява от неоспореното заключение на вещото лице, че
ищецът е извършил плащания в общ размер на 3280.94 лева. Кредитодателят
е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор за кредит по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон -
ЗПК. Освен договорените главница и възнаградителна лихва, която има
характер на цена на услугата, страните са договорили ищецът –
кредитополучател да заплати и възнаграждение в общ размер от 3712.80 лева
избран пакет допълнителни услуги: Стандарт, пакет Бонус, за който е било
сключено и отделно споразумение.
Съдът счита, че клаузата от договора за кредит, по силата на която
14
се възлага задължение на потребителя да заплати сумата от общо 3712.80 лева
за допълнителните услуги (раздел VI- ти от договора, част „По поискана и
закупена допълнителна услуга“) не е индивидуално договорена. В тази
връзка, тя се явява част от типовата бланка, по която се сключва договорът и
противно на твърдяното от ответното дружество, предоставянето на
допълнителни услуги не е по избор на длъжника. Отделно от гореизложеното,
то следва да се посочи, че кредиторът задължава ищеца (длъжник по
договора ) да му заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизат
в кръга на обичайната му дейност, доколкото същият предоставя кредитно
финансиране по занятие. Посочените дейности по услугата – приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски и пр., са присъщи за ответното
дружество и не представляват допълнителни услуги, напротив, те са част от
действията по усвояване и управление на кредита. Поради изложеното съдът
приема, че клаузата за заплащане на възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги в раздел VІ-и от договора противоречи на разпоредбата
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съобразно §1 т.1 от ЗПК, общ разход по кредита за
потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
В исковата молба е релевирано основание за недействителност на
договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да
гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото
задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид
оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай е посочено, че ГПР е 45.34%, а ГЛП – 38.30%, но от
съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво
15
представлява разликата от 7.04% между размера на ГПР и ГЛП, която е част
от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно
(като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това
именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на
посоченото законово основание.
В конкретния случай допълнителният разход по закупения пакет
допълнителни услуги надвишава почти три пъти стойността на уговорената
печалба на кредитора от 1272 лева и след като сумата не е посочена в ГПР,
потребителят е поставен в неравностойно положение спрямо кредитора и на
практика кредитът му се оскъпява повече от 2.5 пъти (при включена
възнаградителна лихва), а получената по договора сума е в размер на 3000
лева. Уговореното се явява и в противоречие с член 3 §1 и чл. 4 от директива
93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на
практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните
компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата
на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да направи във връзка с кредита, за да може да стори информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
Не е спазено и последното изискване на т. 10 - да се посочат и
взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. Годишният
процент на разходите следва да включва всички разходи на финансовата
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление,
дава информация на потребителя, как е образуван размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора.
Поради изложеното съдът приема, че процесния договор за
потребителски кредит е нищожен, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 26
ал.1 пр. І-о от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът между
страните е приет за недействителен, кредитополучателят връща само чистата
стойност на кредита. В конкретния случай се установи, че ищецът е заплатил
общо сума в размер на 3280.94 лева, като разликата над 3000 лева се явява
платена без основание на основание чл. 55 ал.1 пр. І-о от ЗЗД. И ищецът
претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от 217.59 лева, която
е по-малка от платената над главницата и искът му следва да бъде уважен в
първия предявен размер.
ОТНОСНО насрещния иск:
Предвид факта, че съдът прие процесния договор за потребителски
кредит за недействителен и като взе предвид, че на основание чл. 23 от ЗЗП,
потребителят следва да върне само чистата сума по кредита по правилата на
неоснователното обогатяване, то насрещния иск се явява неоснователен.
Ищецът е претендирал осъждане на ответника да заплати сумите на
договорно основание, предвид факта, че кредитът е бил обявен за предсрочно
изискуем. Предвид приетото от съда, че договорът е нищожен в цялост, то
ответникът по насрещния иск дължи само онова, което се явява получено без
основание и същият го е заплатил към момента на предявяване на иска. По
16
делото безспорно се установи, че с установените погасителни вноски по
кредита, ищецът е върнал чистата сума по кредита и е платил над нея сумата
от 280.94 лева.
При това положение, същият няма задължение да заплаща сумата от
891.45 лева, представляваща дължима от ищеца сума по договор за кредит №
******** от 31.01.2019г., доколкото за него е отпаднало задължението да
плати и възнаградителната лихва с обявяване на договора за нищожен и искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО разноските:
С оглед изходът от процеса и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК следва
да се осъди ответника за заплати на ищеца деловодни разноски съгласно
приложения списък, както следва: 50 лева за заплатена държавна такса и 200
лева за възнаграждение на вещо лице.
Следва да се осъди ответника да заплати на Адвокатско дружество
„Г.“, БУЛСТАТ ********, с адрес: град П., ул. „Б.П.“ *** представлявано от
управителя адв. С.А. Г., сумата от 1320 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставени услуги от адвокат К.К. на ищеца по делото,
от която сума: 360 лева с ДДС възнаграждение по първоначалния иск, 360
лева с ДДС възнаграждение по насрещния иск, 600 лева за явяване в повече от
две поредни съдебни заседания.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, пр. І-о от ЗЗД, „П.К.Б.“ ЕООД,
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: град С., бул. „Б.“ №
*****, законни представители: С.Н., И.Г., О.Л. и Я.Ч. да заплати на ХР. Д. К. с
ЕГН **********, от гр. К., ул. „И.В.“ *** сумата от 217.59 лева (двеста и
седемнадесет лева петдесет и девет стотинки), представляваща сума, платена
без основание по клаузата за възнаграждение за пакет допълнителни услуги
по договор за потребителски кредит № ******** от 31.01.2019г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба
– 14.01.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление: град С., бул. „Б.“ № *****, законни
представители: С.Н., И.Г., О.Л. и Я.Ч. за осъждането на ХР. Д. К. с ЕГН
**********, от гр. К., ул. „И.В.“ *** да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД сумата от
891.45 лева (осемстотин деветдесет и един лева, четиридесет и пет стотинки),
представляваща дължима от ищеца сума по договор за кредит № ******** от
31.01.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК
******** със седалище и адрес на управление: град С., бул. „Б.“ № *****,
законни представители: С.Н., И.Г., О.Л. и Я.Ч. да заплати на ХР. Д. К. с ЕГН
**********, от гр. К., ул. „И.В.“ *** деловодни разноски в размер на 250
(двеста и петдесет) лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ал.1 от ЗА, „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК
17
******** със седалище и адрес на управление: град С., бул. „Б.“ № *****,
законни представители: С.Н., И.Г., О.Л. и Я.Ч. да заплати на АДВОКАТСКО
ДРУЖЕСТВО „Г.“, БУЛСТАТ ********, с адрес: град П., ул. „Б.П.“ ***
представлявано от управителя адв. С.А. Г., сумата от 1320 (хиляда триста и
двадесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено
на ХР. Д. К. безплатно процесуално представителство от адвокат К.К..
Присъдените суми могат да бъдат преведени по сметка, както
следва: „У.К.Б. АД“ IBAN: **************.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
18