№ 2944
гр. София, 22.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110173361 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД
срещу „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД.
Ищецът твърди, че на 24.07.2020 г. около 10:30 часа в гр. Пазарджик на
бул. „Христо Ботев“ и ул. „Александър Стамболийски“ е настъпило ПТП с
участието на л.а. „Опела Астра“ с рег. № ............, управляван от С.Г., и л.а.
„Ауди Q7“ с рег. № ........., управляван от Б.А.А., при следния механизъм: л.а.
„Опела Астра“ при завиване надясно от лявата лента на светофара на
кръстовището, несъобразявайки се с пътната маркировка, не пропуска и
блъска движещия се в дясна лента л.а. „Ауди Q7“, в причинна връзка с което
на последния с нанесени щети. Твърди, че към датата на ПТП л.а. „Ауди Q7“
е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“
(застрахователна полица № *********** със срок на валидност 07.11.2019 г. –
06.11.2020 г.).
Твърди, че на 13.11.2020 г. в качеството на застраховател е изплатил
обезщетение в размер на сумата 2 870, 63 лв. С изплащане на
застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на застрахования
срещу ответника в качеството на застраховател, при когото към датата на ПТП
е застрахована гражданската отговорност на делинквента – за изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 2 870, 63 лв. и ликвидационни
разноски в размер на 15 лв., или общо за сумата от 2 885, 63 лв., от която
ответникът е погасил задължението до размера на сумата 2 513, 03 лв., с оглед
на което е налице непогасен остатък в размер на 372, 60 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата 372, 60 лв., представляваща неизплатен остатък от регресно
1
вземане по щета № 1206-1261-20-402032, ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 10.12.2024 г. до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с който оспорва иска.
Твърди, че е погасил чрез прихващане задължението до размера на сумата
2 513, 03 лв., с което е погасил изцяло задълженията си към него. Моли съда
да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че на 24.07.2020 г. около 10:30 часа в гр.
Пазарджик на бул. „Христо Ботев“ и ул. „Александър Стамболийски“ е
настъпило ПТП с участието на л.а. „Опела Астра“ с рег. № ............, управляван
от С.Г., и л.а. „Ауди Q7“ с рег. № ........., управляван от Б.А.А., при следния
механизъм: л.а. „Опела Астра“ при завиване надясно от лявата лента на
светофара на кръстовището, несъобразявайки се с пътната маркировка, не
пропуска и блъска движещия се в дясна лента л.а. „Ауди Q7“, в причинна
връзка с което на последния с нанесени щети.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП л.а. „Ауди Q7“ с рег.
№ ......... е застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка
„Каско“ (застрахователна полица № *********** със срок на валидност
07.11.2019 г. – 06.11.2020 г.).
С уведомление от 28.07.2020 г. ищецът в качеството на застраховател е
уведомен за настъпване на застрахователното събитие, във връзка с което е
образувана щета № *********-20-402032.
Не се спори между страните, че на 13.11.2020 г. ищецът в качеството на
застраховател е изплатил обезщетение в размер на сумата 2 870, 63 лв., което
се потвърждава от представено по делото преводно нареждане от същата дата.
Безспорно е между страните, че ликвидационните разноски са в размер
на 15 лв.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската
отговорност на водача на л.а. „Опела Астра“ с рег. № ............ е била
застрахована при ответника по силата на застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
От приетото по делото заключение по АТЕ се установява, че към датата
на ПТП процесният автомобил е бил в експлоатация 13 години, считано от
датата на първоначална регистрация. Стойността, необходима за отстраняване
на щетите на увредения автомобил по средни пазарни цени, възлиза на сумата
2 443 лв., а по цени на алтернативни доставчици – 1 932, 13 лв.
Безспорно е между страните, че ответникът е погасил чрез прихващане
сумата 2 513, 03 лв.
2
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск
на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице
/в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение
по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1
ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка
между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената
застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ между делинквента и ответника по спора – изисквания, които в
дадената хипотеза са налице, с оглед отделените като безспорни между
страните обстоятелства, представените по делото писмени доказателства и
заключението на АТЕ.
Настъпването на процесното ПТП със сочения от ищеца механизъм не е
спорно между страните, а се потвърждава и от представените писмени
доказателства. Като е предприел маневра завой надясно, без да пропусне
движения се в дясна лента л.а. „Ауди Q7“ с рег. № ........., водачът на л.а.
„Опела Астра“ с рег. № ............ е осъществил противоправно деяние, в
причинна връзка с което са нанесени щети на застрахования при ищеца по
силата на имуществена застраховка „Каско“ автомобил.
Не се спори между страните, че на 13.11.2020 г. ищецът в качеството на
застраховател е изплатил обезщетение в размер на сумата 2 870, 63 лв., което
се потвърждава от представено по делото преводно нареждане от същата дата.
С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение
ищецът се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответника в
качеството му на застраховател, при когото към датата на ПТП е застрахована
гражданската отговорност на делинквента.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното
вземане на застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия
причинител на вредите, респ. срещу неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“, са изрично определени в закона, съгласно който
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото
застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
3
обичайните разходи за определянетото му. Размерът на застрахователното
обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с
клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на
уговорената в договора застрахователна сума. Следователно на обезщетяване
подлежи действително настъпилата вреда, като нейната стойност е тази,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. При пълно или частично унищожаване на вещта,
действителната стойност се определя от пазарната цена, по която
застрахованото имущество от същото качество и вид може да бъде купено.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от
своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му
стойност.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени, възлиза на
сумата 2 443 лв.
Определената от вещото лице пазарна стойност на ремонта от
алтернативни доставчици не отразява действителната пазарна стойност на
вредата, с оглед на което последната следва да се определи по средни пазарни
цени в размер на 2 443 лв.
Тази сума е в размер, по-малък от изплатената от застрахователя сума от
2 870, 63 лв.
Третото лице, респ. застрахователят, при когото е застрахована
гражданската му отговорност, не може да бъде задължено да заплати на
застрахователя повече, отколкото дължи на застрахования. В този смисъл
регресното право е в размер, който е равен на по-малката сума между
платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
С оглед изложеното в полза на застрахователя е възникнало регресно
вземането за сумата от общо 2 458 лв. (2 443 лв. + 15 лв. ликвидационни
разноски).
Безспорно е между страните, че ответникът е погасил чрез прихващане
задължението за сумата 2 513, 03 лв., т.е. задължението е било изцяло
погасено и в полза на ищеца не е налице непогасен остатък, поради което
искът се явява неоснователен и като такъв – следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3, вр.
ал.8 ГПК, сумата 150 лв. разноски по делото.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* срещу
„ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* иск с правно
основание чл.411 КЗ за сумата 372, 60 лв., представляваща неизплатен остатък
от регресно вземане по щета № 1206-1261-20-402032, ведно със законна лихва
от датата на исковата молба – 10.12.2024 г. до окончателното изплащане – като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на „ДЗИ-
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.3, вр.
ал.8 ГПК, сумата 150 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5