РЕШЕНИЕ
Номер 548/04.10. Година 2019 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд Втори наказателен състав На единадесети септември Година 2019 В публичното заседание в следния състав:
Председател: Петя
Котева
Съдебни заседатели:
Секретар Катя Василева
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01215 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К № 1500404 на ОД на МВР-Перник, с който на М.Й.Т., ЕГН **********, представляващ „******” ЕООД, ЕИК ******е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 07.02.2017 г. в гр. Перник, кв. Бела вода, път І-6, км 76+500, на 50 метра след гостилница „Осояка”, като при ограничение от 50 км/ч валидно за населено място, е управлявал товарен автомобил „Фиат Панда“ с рег. № ******* със скорост от 77 км/ч, при което превишението е 27 км/ч и е установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-М, с радар № 632, монтирана в полицейски автомобил, в стационарен режим.
Жалбоподателят М.Й.Т., по изложени в жалбата доводи, моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Акцентира, че нарушението е описано твърде лаконично, което води до нарушаване правото му на защита, като твърди, че не е посочено точното място на установяване на нарушението, посоката на движение на автомобила, както и дали процесния участък е бил обозначен със знак Е 24. Лансира тезата, че липсата на описание на техническото средство за измерване възпрепятства възможността да провери дали същото е годно средство за измерване, което да е преминало метрологична проверка. Твърди, че с посоченото в ЕФ средство за измерване TFR1-М установяването е станало в присъствието на контролния орган, поради което не е следвало да се ангажира административната отговорност на нарушителя с издаването на процесния фиш, а да се приложи общия ред по ЗАНН - да се състави акт за установяване на административно нарушение и да се издаде наказателно постановление. Навежда доводи, че в обжалвания ЕФ е допуснат порок свързан с неяснота чия отговорност е ангажирана за извършеното нарушение – тази на дружеството или на представляващото го физическо лице, като това е довело до нарушаване правото на защита на привлеченото към административнонаказателната отговорност лице.
За насроченото съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалния му представител – адв. С.С.от САК, от който по делото е депозирано писмено становище, с което поддържа изложените в жалбата доводи. Допълва аргументи свързани с издаване на фиша в нарушение на чл. 34 от ЗАНН, поради което и същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Въззиваемата страна ОД на МВР-Перник– редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес и в срок, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна:
На 07.02.2017 г. по път І-6 в посока към гр. Радомир се движел товарен автомобил „Фиат Панда“ с рег. № *******. На 50 метра след гостилница „Осояка” в кв. Бела вода на гр. Перник, бил извършван контрол на скоростния режим на движещите се моторни превозни средства (МПС) с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-М, с радар № 632, монтирана в полицейски автомобил, в стационарен режим. Мястото било обозначено с преносим пътен знак Е24 („Контрол с автоматизирани технически средства или системи”) и се намирало в границите на населеното място. В 11:26 часа автомобилът преминал през обсега на радарното устройство на автоматизираното техническо средство TFR1-М. Последното фиксирало скорост на движение 80 км/ч, която след приспадане на допустимата грешка била редуциране на 77 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скоростта на движение било с 27 км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място, полицейският служител изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение.
При направена справка в
централна база–КАТ било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на
движение е отчетена, е собственост на „******” ЕООД, ЕИК *******,
представлявано именно от М.Й.Т.. За
констатираното нарушение против жалбоподателя е издаден от ОД на МВР-Перник процесния електронен фиш серия К № 1500404, като за
нарушаване на чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е наложено
на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.3
от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на 100 лв
(сто лева).
Фишът бил връчен на 26.06.2019
г., като М.Т. не реализирал, в предвидените законови срокове, правата си по чл.
189 ал.5 и ал.6 от ЗДвП, а го обжалвал пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: справка от централна база данни- КАТ, доказваща, че автомобилът, чиято скорост е фиксирана с радарното устройство е собственост на „******” ЕООД, ЕИК *******, което кореспондира и с разпечатката от показанията на последното - кадри от клип № 7235 от 07.02.2017 г., установяващи, че на 07.02.2017 г. в 11:26 часа автомобил с рег. № ******* е засечен със скорост, която съвпада с обективираната такава в ЕФ, снимка от 07.02.2017 г., документираща указване на мястото на контрол с преносим пътен знак Е24, протокол от 07.02.2017 г. за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, протокол от проверка № 17-ФМИ/28.01.2013 г. на Български институт по метрология, протокол № 1-29-17 от 06.12.2016 г. за последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М”, разписка за връчване на процесния ЕФ, писмо изх. № 11-00-58 от 22.08.2019 г на Областно пътно управление Перник, ведно с извадка от схемата на организация на движението в процесния участък.
От правна страна:
Обжалваният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП, защото ОД на МВР-Перник е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.
Не е спорно, че товарен
автомобил „Фиат Панда“ с рег. № ******* е
собственост на „******” ЕООД, ЕИК *******, чийто законен представител е именно
жалбоподателя М.Й.Т., поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на
чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е била
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
От страна на жалбоподателя не се
навеждат и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице
доказателства за евентуално упражняване, в законовия 14-дневен срок от
получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като
довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия факт, че
подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ.
Настоящият състав счита, че не е налице твърдения в жалбата порок, че атакувания фиш съдържа неяснота чия отговорност е ангажирана за извършеното административно нарушение - тази на дружеството или на представляващото го физическо лице, тъй като е несъмнено, че е ангажирана отговорността на М. Й.Т. в качеството на представляващ „******” ЕООД. Несъстоятелна е тезата на жалбоподателя, че като е посочено наименованието на дружеството било затруднено правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Очевидно е, че М.Т. е реализирал в пълен обем правото си на защита и своевременно е оспорил процесния ЕФ, в който ясно и разбираемо е посочено, че се ангажира неговата отговорност като законeн представител на „******” ЕООД, както и е посочен ЕГН на жалбоподателя, който е уникален номер, чрез който лицето е определено еднозначно, а не е визиран ЕИК на дружеството, което представлява. Ето защо и съдебният състав счита, че не съществува неясното, че е ангажирана именно отговоронстта на жалбоподателя.
Съдът констатира, че атакувания ЕФ съдържа надлежно описание на нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Видно е от съдържанието на обжалвания акт, че в него ясно и недвусмислено е посочено, че местоизвършването на нарушението е в населено място – гр. Перник, на 50 метра след гостилница „Осояка” в кв. Бела вода, в посоката на движение към гр. Радомир, което е напълно достатъчно да се индивидуализира и конкретизира този реквизит, описващ твърдяното нарушение, поради което не може да се сподели като основателно възражението на жалбоподателя за липса на яснота относно мястото на което е установено нарушението, водещо до съществено процесуално нарушение при издаването му. За да е съществено едно нарушение, то следва да се изразява в неизпълнение или нарушение на императивна законова норма или да е от такова естество, че да е накърнило правото на защита на визираното като нарушител лице. В преценката на тези обстоятелства следва да се изхожда от спецификите на всеки конкретен случай. В настоящият случай е доказана идентичността между мястото на нарушението, посочено в приложения по административнонаказателната преписка клип № 7235 и мястото, отразено в издадения ЕФ – път І-6, в кв. Бела вода на гр.Перник, на 50 метра след гостилница „Осояка” в гр. Перник, предвид данни, които се съдържат в съставения на същата дата протокол по чл. 10, ал.1 от горепосочената Наредба. Последният удостоверява използването на споменатата автоматизирана система на процесната дата и място и при ограничение на скоростта в пътния участък от 50 км/ч, валидно за населено място. Този документ е доказателство, че именно на това място, в посока на движение към гр. Радомир са били контролирани моторни превозни средства за времевия интервал от 10:45 часа до 13:30 часа на 07.02.2017 г., като през същия са били заснети видеозаписи от № 7227 до 7246. Така отразените обстоятелства са достатъчни, за да се извърши преценка за законосъобразност на издадения ЕФ относно мястото за контрол, респективно на извършване на нарушението, тъй като в клип № 7235 е отразен час на заснемане 11:26 ч. именно на процесния автомобил с рег. № *******.
Към датата на извършване на нарушението - 07.02.2017 г. е била действаща разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП (отменена с ДВ. бр. 54/2017 г.), вменяваща задължение на контролните служби на МВР да обозначават участъка от пътя, на който се осъществява контрол. В конкретния случай извършваният контрол на скоростния режим на движещите се МПС с мобилната система за видеоконтрол е било предварително обозначено посредством преносим пътен знак Е24, документиран със снимка, предвид чл. 7, ал.2 (която е в сила към датата на процесното нарушение) от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Разположението на преносимия пътен знак Е24 е удостоверено и от съдържанието на съставения протокол съгласно чл. 10, ал.1 от горепосочената наредба, който представлява официален документ. Съгласно чл. 133а, ал.3 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци при осъществяване на контрол с мобилни автоматизирани технически средства и системи пътен знак Е24 се поставя непосредствено преди мястото на обхвата на автоматизираните технически средства и системи, в какъвто идентичен смисъл е и нормата на чл.7, ал.2, изр.1-во от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР. Ето защо и изложеното съмнение в жалбата относно сигнализирането на процесния участък с разположен пътен знак Е24 е неоснователно. Не е спорно, че нарушението е установено в рамките на населено място, което се доказва и от писмо изх. № 11-00-58 от 22.08.2019 г. на Областно пътно управление Парник, ведно с приложената към него извадка от схемата на организация на движението в процесния участък. В тези документи категорично е посочено, че км 76+500 на път І-6 се намира в кв. Бела вода, гр. Перник, в близост до гостилница „Осояка”, като пътен знак Д11 за началото на кв. Бела вода се намира на км 76+700, т.е. водачът на товарния автомобил е имал възможност да възприеме своевременно както позиционирания пътен знак Е24, така и пътния знак Д11, тъй като при съпоставка на снимката, документираща поставения пътен знак Е24 и по конкретно по отношение на табелата, указваща началото на кв. Бела вода с посоката на движение на заснетото МПС с рег. № РК 8632 ВА в клип № 7235/07.02.2017 г., 11:26 часа, не се поставя под каквото и да е съмнение, че е била спазена разпоредбата на чл. 133а, ал.3 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Следователно началото на обхвата на монтираната в полицейския автомобил система за видеоконтрол започва след задминаването на позиционирания преносим пътен знак Е24, като законът не предвижда в ЕФ да се посочва мястото, на което е поставен последния.
Настоящият състав прие, че оспореният ЕФ е издаден за нарушение, установено със система от одобрен тип, тъй като мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е вписана под № 4835 в публичния регистър на Българския институт по метрология на одобрените за използване типове средства за измерване, като с оглед цитираните по-горе и приети като писмени доказателства протокол от проверка № 17-ФМИ/28.01.2013 г. на Български институт по метрология, протокол № 4-29-16 от 06.12.2016 г. за последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М” и писмо изх. № 20-00-10 от 14.02.2013 г. на Български институт по метрология тя е преминала периодична проверка на 06.12.2016 г. и съответства на одобрения тип. При този доказателствен материал съдебният състав не споделя съмненията, изложени в жалбата досежно нейната годност като средство за измерване да отчете релевантната скорост на движение на процесния автомобил. Същевременно възпроизвеждането на данните в клип № 7235 от 07.02.2017 г. (снимка) от автоматизирана система за контрол, изключва намесата на субективния фактор, тъй като за констатирането и заснемането, присъствието или отсъствието на контролен орган на мястото на позициониране на средството за видеоконтрол е без значение за правомерността на прилагането му, защото изображенията се създават автоматично от използваното техническо средство, което има капацитета да заснеме автоматично нарушението, записвайки мястото, датата, точния час на извършването му и регистрационния номер на моторното превозно средство, както е предвидено в чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Ето защо прие, че са налице визираните в тази разпоредба условия, за да се издаде процесния ЕФ, а именно: нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, което е било предварително стационарно позиционирано, същото работи на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган, поради което и не се касае за нарушение, констатирано с техническо средство, за което е приложим общият ред за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление, каквато теза е лансирана в жалбата. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Данните в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г, ведно с приобщения снимков материал от записа, който съгласно чл. 189, ал.15 от ЗДвП представлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, съответстват на посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал.1 от ЗДвП, а именно за разположението на системата за видеонаблюдение в населено място – кв. Бела вода в гр. Перник, при ограничение 50км/ч, валидно за населено място, което изрично е вписано при описание на нарушението. Именно срещу така предявените с ЕФ факти се е защитавал жалбоподателя, поради което и той е можел да реализира в пълен обем правото си на защита.
Съдът намира за безспорно установено, че посочената в клип № 7235 (който представлява веществено доказателствено средство от категорията на визираните в чл. 189, ал.15 от ЗДвП) скорост от 80 кв/ч, с която се е движел автомобилът на жалбаподателя към момента на констатиране на нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство. В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е редуцирана на 77 км/ч, като е конкретизирана и разликата между засечената и разрешената скорост - 27 км/ч. Ето защо и горното несъответствието между съдържанието на направения запис и издадения въз основа на него ЕФ не представлява съществено нарушение на процедурата, още повече, че скоростта за която е наказан жалбоподателя е по-благоприятна, предвид приспадането на пълния толеранс от допустимата техническа грешка.
Неоснователно е направеното възражение, че ЕФ следва да бъде отменен, поради настъпила погасителна давност, предвид издаването му след срока по чл. 34 от ЗАНН, тъй като нормата на чл. 189, ал.14 от ЗДвП не съдържа препращане към ЗАНН по отношение на процедурата по съставянето на ЕФ, поради което и регламентираните срокове по чл. 34 от ЗАНН категорично не касаят обжалвания фиш.
По вида и размера на наказанието:
Санкцията за неизпълнение на задължението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП е установена в разпоредбата на чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1 от ЗДвП. Последната разпоредба от своя страна диференцирана нейния размер (в шест отделни точки), в зависимост от превишената стойност на скоростта. Деянието на жалбоподателя е санкционирано на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП, която предвижда точно фиксирано по вид и размер наказание - глоба от 100 лева, каквато е била и наложена на М.Т.. Посочената разпоредба обвързва наказващия орган при реализиране отговорността на нарушителя и изключва възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ
не е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, поради
което прие, че е законосъобразен, което води до неговото потвърждаване.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 1500404 на ОД на МВР-Перник, с който на М.Й.Т., ЕГН **********, представляващ „******” ЕООД, ЕИК ******е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 07.02.2017 г. в гр. Перник, кв. Бела вода, път І-6, км 76+500, на 50 метра след гостилница „Осояка”, като при ограничение от 50 км/ч валидно за населено място, е управлявал товарен автомобил „Фиат Панда“ с рег. № ******* със скорост от 77 км/ч, при което превишението е 27 км/ч и е установено с мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-М, с радар № 632, монтирана в полицейски автомобил, в стационарен режим.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ