РЕШЕНИЕ№
гр. Пазарджик, 05.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ПАЗАРДЖИК, наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ
КАМЕНОВА
при секретаря Огняна Фурнаджиева,
като разгледа докладваното от съдия Е. Каменова АНД № 837 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Е.А.Б., ЕГН: **********,
адрес: ***, против Наказателно постановление № 123, издадено на 27.05.2020 г.
от Директора на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с което на основание
чл. 84, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 57, ал. 1 във вр. чл.43, ал. 3, пр. 2, т. 1
от ЗЛОД му е наложена глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и на основание
чл. 94, ал.1 от ЗЛОД му е наложено наказание лишаване от право на ловуване за
срок от три години. Със същото наказателно постановление са отнети в полза на
държавата вещите, послужили за извършване на нарушението, а именно: 1 бр. ловно
оръжие – ловна карабина "Тика" 308 № Х81629, 1 бр. прибор за нощно
виждане – термокамера марка „Оптикус“ 1 бр. сумпресор с № 79286, както и 1 бр.
моторно превозно средство – марка „VW Caddy“ с рег. № ****.
Жалбоподателят в
жалбата атакува наказателното постановление като незаконосъобразно и
формулира искане за неговата отмяна. Твърди, че не е извършил нарушение на нормите на ЗЛОД,
тъй като не е осъществил „ловуване“ по смисъла на закона.
В съдебно
заседание чрез процесуалния си представител - адв. С.Д. поддържа жалбата и ангажира доказателства. В
съдебните прения излага подробни съображения за отмяна на издаденото
наказателно постановление, като акцентира върху това, че мястото на нарушението
е погрешно посочено както в АУАН, така и в НП, както и че нарушението е
останало недоказано.
Административнонаказващият
орган /АНО/ - РДГ – Пазарджик се представлява от юрисконсулт Н.Ш.,
редовно упълномощена, която пледира за
потвърждаване на издаденото НП като правилно и законосъобразно и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна.
Съдът, след като
взе предвид изложеното в жалбата, като
съобрази становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 01.05.2020 г. около 21.10 часа свид. А.В. забелязал
от терасата си автомобил, който карал бавно и се отбил по черния път към нивите
в землището на с. Славовица. Тъй като свидетелят бил част от ловната дружинка
на с. Славовица и следял за бракониери на ловната територия, стопанивана от
дружинката, се обадил на горския стражар – свид. Л.К., след което отишъл до тях
и го взел с автомобила си, за да проверят дали не се извършва незаконен лов.
Тръгнали по посоката на забелязания от свид. В. автомобил и след няколко завоя
го открил покрай една изорана нива, находяща се в местността „Славското поле“ и
представляваща поземелен имот с идентификатор № 67009.453.42. Свид. К. слезнал
от автомобила, за да извърши проверка. На място установил, че автомобилът е
марка „VW Caddy“ с рег. № ****, управляван от сина на жалбоподателя – А.Б.. На
предната седалка до него се намирал тъстът на А.Б. – свид. Г.В., а на задната
седалка стоял жалбоподателят Е.Б., като в краката му се намирало извадено от
калъфа ловно оръжие - ловна карабина "Тика" 308 № Х81629 с монтирани
термокамера и супресор. На място за оказване на съдействие пристигнали свид. С.К.
и С. П., също ловци от ловната дружинка на Славовица. За случая свид. К.
сигнализирал и в РУ – Септември, като на място пристигнал свид. Д.С. –
полицейски инспектор по КОС, който извършил оглед на оръжието, което към
момента на пристигането му било без патрони и без поставен пълнител, със завит
супресор и със свалена термокамера, намираща се на задната седалка на
автомобила. Е.Б. имал редовно заверен билет за лов за 2020 г., но бил без
разрешително за лов. При извършената проверка не се установило наличието на
убит или уловен дивеч.
Установените
факти били преценени от свид. Л.К. като нарушение на
разпоредбата на чл. 84, ал. 1, пр. второ
във вр. с чл. 57, ал. 1 във вр. с чл. 43, ал. 3, предл. второ, т. 1 от ЗЛОД, за което нарушение на 05.05.2020
г. съставил АУАН с бл. №
000137
на жалбоподателя Е.Б.. Последният се
запознал със съдържанието на акта и го подписал с изричното отбелязване, че не е съгласен с написаното и ще даде писмени
възражения. Получил и препис от АУАН.
При съставяне на акта жалбоподателят предал на свид. К.
с разписки за отговорно пазене 1 бр. ловна карабина „Тика“ 308 № Х81629; 1 бр.
прибор за нощно виждане – термокамера „Оптикус“, 1 бр. супресор № 79286; 1 бр.
МПС VW
Caddy с рег. № ****. От своя страна свид.
К. предал оръжието и приспособленията му за отговорно пазене на служителя по
КОС при РУ – Септември – свид. С..
Свид. Л.К. отбелязал мястото на нарушението в извадка
от ловната карта на ЛРД с. Славовица /л. 11/.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят
депозирал писмени възражения срещу констатациите в акта в насока, че на посочените дата и място в АУАН не е
ловувал, а синът му го е помолил да изпробат новозакупена от него оптика, като
я сравнят с оптиката, монтирана на ловното му оръжие.
АНО не приел възраженията на нарушителя и въз основа на
акта издал обжалваното наказателно постановление, което било редовно връчено на
жалбоподателя на 01.06.2020 г., видно от приложената по делото обратна разписка /л. 6/. Жалбата против последното е депозирана чрез АНО, като
е входирана в деловодството на РДГ - Пазарджик на 04.06.2020 г., поради което
се явява процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност
на НП и пред компетентния съд.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства - показанията на актосъставителя Л.Т.К., показанията на свидетелите, присъствали при
извършване на нарушението – С.В.К., А.Б.В., показанията на полицейския
инспектор по КОС – Д.В.С., вкл. и от показанията на свидетелите А. Еленков Б. и
Г.С.В.. Показанията на свидетелие по отношение на основните факти, подлежащи на
доказване в настоящото производство, до голяма степен се припокриват, като са
налице несъществени несъответствия помежду им. От показанията на свидетелите
съвкупно се установява, че на посочената дата в АУАН жалбоподателят се е
намирал на задната седалка на МПС - VW Caddy
с рег. № ****, с ловно оръжие, извадено от калъфа и с монтирани на него
термокамера и супресор. Следва да се отбележи, че приетата за установена
фактическа обстановка не се разколебава и от показанията на свидетеля на
жалбоподателя - А.Б., доколкото същият обяснява какви са били причините
жалбоподателят да предприеме описаното в АУАН поведение, но не отрича
осъществяването от обективна страна на съставомерните елементи от деянието на Е.Б.,
а именно обикаляне с МПС извън населено място с ловно оръжие, което е извън
калъф и което пъроначално е било с монтирана термокамера. В този смисъл са и
обясненията на самия жалбоподател, който признава, че ловното му оръжие е било
извън калъфа на задната седалка на автомобила, като първоначално е било с
монтиран прибор на нощно виждане. Съдът не кредитира показанията на свидетеля
на защитата - Г.В. по отношение на това, че пушката е била в калъф, доколкото
същите се опровергават от показанията на всички останали свидетели, които
твърдят обратното, вкл. и от обясненията на самия жалбоподател, който признава,
че е взел пушката си без калъфа. В този смисъл съдът намира показанията на този
свидетел за напълно изолирани и непочиващи на събрания по делото доказателствен
материал. Съдът кредитира показанията на останалите разпитани свидетели като
обективни, последователни и логични, подкрепящи се
и от
писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.
В хода на сдебното следствие пред въззивната инстанция
беше допусната и назначена съдебно-техническа експертиза с поставена задача на
вещото лице след запознаване с приложената по делото извадка от ловна карта и
справка в ОСЗ гр. Септември да определи в коя местност и в кой поземлен имот се
намира мястото на извършване на нарушението, посочено в извадката от ловната
карта. От изготвеното и прието заключение по назначената СТЕ се установява, че
местоположението на извършеното нарушение попада в поземлен имот с
идентификатор № 67009.453.42, обл. Пазарджик, общ. Септември, с. Славовица,
местност „Славското поле“, представляващ нива с площ от 3002 кв.м., като съдът
кредитира така изготвеното заключение като обективно и компетентно.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Жалбата се явява основателна по следните съображения:
На първо място настоящата инстанция напълно споделя
довода на пълномощника на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН и
изготвяне на НП.
Действително при извършената въззивна проверка съдът
установи, че АУАН не е издаден при спазване на процесуалните изисквания на
ЗАНН, като в случая съдът намира за нарушена разпоредбата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН. Това нарушение се изразява в неправилното посочване на мястото на
извършеното нарушение, доколкото в АУАН е посочено най-общо, че същото е
извършено в местност „Баладжа“ – обстоятелство, което актосъставителят
поддържаше и при разпита си като свидетел. От приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, обаче се установява, че действителното място на
извършване на нарушението е в поземлен имот с идентификатор № 67009.453.42,
находящ се в различна местност от посочената в акта, а именно „Славското поле“.
Следва да се отбележи, че експертното заключение за местоположението на
нарушението е направено въз основа на изготвената от актосъставителя извадка от
ловната карта на ЛРД Славовица, на която с червен химикал е
отбелязано същото. По този начин направената констатация в акта за мястото на
нарушението не кореспондира със събраните по делото доказателства, затова след
съвкупна преценка и анализ на всички доказателства по делото, съдът приема, че
процесното нарушение е извършено от жалбоподателя в поземлен имот с
идентификатор № 67009.453.42, находящ се в местността „Славското поле“, а
актосъставителят в съставения от него АУАН погрешно е посочил, че нарушението е
извършено в друга местност – „Баладжа“. След като неправилно описаната
фактическа обстановка е била възприета изцяло от наказващия орган, то с
последното е нарушена и разпоредбата на чл.57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като наказващият
орган не е доказал съществен факт от предмета на делото – мястото на извършване
на нарушението.
В административнонаказателното производство рамката на
обвинението се поставя със съставения АУАН и отразените там признаци на
нарушението, които следва да се установяват по безспорен и категоричен начин от
доказателствената съвкупност по делото. В процесния случай събраните
доказателства не само не подкрепят констатациите в акта, ами по несъмнен начин
опровергават основен и обективен признак на нарушението, описан в АУАН и НП,
доколкото нарушението не е извършено в местност „Баладжа“, а в местност
„Славското поле“. Констатираните нередовности в НП не могат да бъдат преодолени
във въззивната фаза на процеса чрез замяна на погрешно установен признак на
нарушението с установен от съда друг признак от обективна страна, а могат се
санират само и единствено чрез отмяна на НП като незаконосъобразно и
неправилно. В този смисъл следва да се приеме, че жалбоподателят не е извършил
вмененото му с НП администривно нарушение при изложените факти по отношение на
мястото на извършване, като по този начин то остава недоказано по несъмнен
начин.
Освен изложеното дотук съдът намира, че при
съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП са допуснати още съществени
процесуални нарушения, тъй като не са изпълнени императивните изисквания на чл.
42, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, свързани с посочване на
релевантните норми, които са нарушени, което е довело до опорочаване на
административнонаказателното производство и до ограничаване правото на защита
на санкционираното лице.
В обстоятелствената част на АУАН и НП нарушението на
жалбоподателя най-общо е описано по следния начин – ловува, движейки се с
моторно превозно средство, извън населеното с извадено от калъф и сглобено
ловно оръжие, с билет за лов, редовно заверен за 2020 г., но без писмено
разрешително за лов, издадено при условия и ред определен в ППЗЛОД, без да е
убил или уловил дивеч. Така описаното нарушение административният орган е
приел, че осъществява състава на чл. 84, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 57, ал. 1,
във вр. с чл. 43, ал. 3, пр. 2, т. 1 от ЗЛОД.
Разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД предвижда, че който
ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но
без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното
места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв.
От друга страна в разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от
ЗЛОД е посочено, че когато нарушението по ал. 1 е извършено в забранено за лов
време, в забранено за лов място или със забранени средства, лицето се наказва с
глоба от 100 до 800 лв.
Съпоставяйки съдържанието на посочените разпоредби
може да се направи извод, че алинея първа на чл. 84 от ЗЛОД обхваща основния
състав на нарушението - ловуване без притежание на редовно заверен билет за лов
или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловуване извън
определените в разрешителното места, без да е убит или уловен дивеч, а алинея
втора съдържа квалифициран състав на това нарушението в случай, че същото е
извършено в забранено за лов време, в забранено за лов място или със забранени
средства, като съответно предвижда и налагането на по-тежка санкция за
нарушителя.
Нормата на чл. 65 от ЗЛОД от своя страна регламентира
използването на кои средства и методи са забранени при ловуване, като в т. 10
от тази разпоредба са посочени моторните превозни средства.
В аспект на гореизложеното може да се направи
обоснован извод, че е налице разминаване между словесното и цифровото описание
на нарушението в АУАН и НП, доколкото при описание на същото актосъставителят,
а впоследствие и АНО са приели, че нарушителят е ловувал, използвайки моторно
превозно средство, но вместо да подведат описаното от тях нарушение под квалифициращия
състав чл. 84, ал. 2 , доколкото същото представлява забранено средство при
ловуване, и АНО да наложи съответно предвиденото по-тежко наказание, са
квалифицирали деянието по основния състав на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД. Като не е сторил това контролният орган, а
впоследствие и АНО, не са изпълнили в цялост задълженията си по чл. 42, ал. 1,
т. 5, съотв. по чл. 57, ал. 1, т т. 6 за подвеждането на описаното нарушение
под правилната правна норма. Дадената квалификация в АУАН и НП не съответства
на даденото словесно описание на нарушението, което от своя страна води до
неяснота относно приетото от административнонаказващия орган нарушение. Още
повече, че в хода на съдебното следствие категорично се установи, че
жалбоподателят действително се е намирал в моторно превозно средство.
Непосочването на коректната правна норма, нарушена от
жалбоподателя, води до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като се
нарушава правото на санкционираното лице да узнае основанието за наложеното му
наказание и да организира спрямо това адекватно своята защита. Това нарушение е
от категорията на съществените процесуални нарушения и е самостоятелно
основание за отмяна на НП.
Този порок също не може да бъде саниран в настоящото
производство, доколкото съдът в рамките на правомощията по чл. 63 от ЗАНН не
може да променя основанието на наложеното административно наказание, а следва
единствено да прецени дали констатираното нарушение правилно е санкционирано от
административнонаказващия орган на основание относимата правна норма. В рамките
на правомощията въззивният съд не разполага с материалноправната компетентност
на административнонаказващия орган и не може да налага наказания на различно
правно основание.
В подкрепа на извода, че наказващият орган е приел, че
деянието на жалбоподателя е осъществено със забранено средство – МПС VW Caddy с рег. № ****, е и обстоятелството, че същият на
основание чл. 95, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЛОД е отнел в полза на държавата
използваното моторно превозно средство.
Отделно от това на съда е служебно известно, доколкото
настоящият съдия-докладчик е докладчик и по АНД № 838/2020 г. по описа на РС –
Пазарджик, образувано по жалба на същия жалбоподател срещу НП № 125/22.05.2020
г. на Директора на РДГ – Пазарджик, че с посоченото НП Е.Б. е санкциониран при
същите факти и обстоятелства, предмет на настоящото производство, но за това,
че ловува със забранено моторно превозно средство, а именно - VW Caddy с рег. № ****, прието за нарушение на чл. 65, т. 10
от ЗЛОД. По този начин вместо да квалифицира извършеното от жалбоподателя като
едно нарушение по чл. 84, ал. 2 от ЗЛОД, а именно ловуване извършено със
забранени средства – с МПС, АНО е санкционирал лицето веднъж по основания
състав на чл. 84 и веднъж за това, че е ловувал, използвайки забранено превозно
средство, като по този начин абсолютно недопустимо е разделил нарушението на
две отделни нарушения, несъобразявайки нормата на чл. 84, ал. 2 от ЗЛОД.
Нещо повече, видно от атакуваното НП със същото в
полза на държавата са отнети още и термокамера марка „Оптикус“ и супресор с №
79286, като в хода на съдебното следствие и от разпита на актосъставителя и
свидетелите се установи, че ловното оръжие на жалобоподателя е било с монтирана
термокамера. Отново с отделно НП, предмет на обжалване по АНД № 839/20 г. по
описа на РС – Пазарджик, служебно известно на съда поради идентичност на
съдията-докладчик по посоченото дело и настоящото, жалбоподателят е
санкциониран отделно за това, че на 01.05.2020 г. при ловуване с МПС VW Caddy с рег. № **** е използвал забранени средства по
смисъла на чл. 65, т. 9 от ЗЛОД – термокамера и супресор, като отново вместо да
квалифицира деянието като такова по квалифицирания състав на чл. 84, ал. 2 от
ЗЛОД, АНО е фрагментирал нарушението на няколко отделни деяния и вместо да
санкционира нарушителя веднъж го е санкционирал общо три пъти.
Всичко изложено дотук обосновава извода за
незаконосъобразност на обжалваното НП и налага необходимост от неговата отмяна.
Съобразно изхода
на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН право на разноски има жалбоподателят, но доколкото не е направено
своевременно искане за присъждането им, то съдът не следва да се произнася по
въпроса за разноските в настоящото производство.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН Районен съд - Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 123, издадено на
27.05.2020 г. от Директора на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с
което на Е.А.Б., ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл. 84, ал. 1, пр. 2 във вр. с
чл. 57, ал. 1 във вр. чл.43, ал. 3, пр. 2, т. 1 от ЗЛОД е наложена глоба в размер
на 50 лв. /петдесет лева/, на основание чл. 94, ал.1 от ЗЛОД е наложено
наказание лишаване от право на ловуване за срок от три години и са отнети в
полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението, а именно: 1
бр. ловно оръжие – ловна карабина "Тика" 308 № Х81629, 1 бр. прибор
за нощно виждане – термокамера марка „Оптикус“ 1 бр. сумпресор с № 79286, както
и 1 бр. моторно презовно средство – марка „VW Caddy“ с рег. № ****.
Решението може да
се обжалва пред Административен
съд - Пазарджик в 14 - дневен срок от
съобщението за изготвянето му
по
реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: