Решение по дело №220/2019 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 137
Дата: 12 ноември 2019 г. (в сила от 29 април 2020 г.)
Съдия: Росица Христова Славчева
Дело: 20197070700220
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 юли 2019 г.

Съдържание на акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 137

гр. Видин, 12.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Пети административен състав

в публично заседание на

Тридесет и първи октомври

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

 

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

 

Административно дело №

220

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по чл.211 ЗМВР.

Образувано е по жалба на П.М.М. ***, против Заповед № 1983к-889/04.07.2019г. на Директора на ГД „НБЗН”, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.197, ал.1, т.6, във вр. с чл. 203, ал.1, т.13, чл.204, т.3 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР и е прекратено служебното правоотношение на младши инспектор П.М.М. – пожарникар в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ Кула към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ Видин при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР. Твърди се от жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като дисциплинарното нарушение не е доказано, твърди че той не е управлявал автомобила.

Иска се от съда да отмени обжалваната заповед. Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по жалбата не е взел становище по нея в с.з. В отговор по делото сочи, че същата е законосъобразна съответства на ЗМВР и моли жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № 1983к-889/04.07.2019г. на Директор на ГД „ПБЗН“ София на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.197, ал.1, т.6, във вр. с чл. 203, ал.1, т.13, чл.204, т.3 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР и е прекратено служебното правоотношение на младши инспектор П.М.М. – пожарникар в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ Кула към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ Видин при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР.

Обстоятелствата посочени в заповедта са, че жалбоподателят М. е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 30.12.2018 година, около 11,40 часа гранично-полицейски наряд, забелязва движещо се МПС без регистрационни табели от град Грамада посока град Кула. Патрулът следва МПС на видима връзка. В района на местност „Поповец", МПС-то без регистрационни табели, отбива вдясно от пътя и спира. Патрулът спира зад него. Мл. инспектор Д. Миков излиза от служебния автомобил, за да извърши проверка на МПС-то без регистрационни табели и лицата пътуващи в него. Водачът на лекият автомобил се легитимира, като служител на МВР със служебна карта и заявява, че не може да предостави документи за управляваното от него MПC. След извършена проверка от ОДЧ на ГПУ- Брегово се установява, че лекият автомобил е регистриран на името на Роза Стефанова Нинкова, с ЕГН **********. Автомобилът е Ситроен СЗ със служебно прекратена регистрация, поради наложен ПАМ от сектор ПП при ОДМВР - Видин. Водач на автомобилът е жалб.М.. Заедно с М. в автомобила е св.Венцислав Валериев Вълов. Патрулът на ГПУ – Брегово поискал съдействие от ОД МВР – Видин и останал на място до пристигането им. На място пристига автопатрул на сектор ПП при ОДМВР. При извършената проверка за алкохол - резултата е отрицателен, а след направеният тест за употреба на наркотици — резултатът е положителен за наркотично вещество "канабис", установено с техническо средство DRUG TEST-5000, №ARJM-0041, проба 137 от 13,57 часа.

Наказващият орган е приел, че с това си поведение М. е извършил тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата регламентирани в т.15, т.19, т.20, т.28 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед МЗ №8121з-348 от 25.07.2014г. и МЗ №8121з-581 от 08.06.2016г., МЗ №8121з-821 от 13.07.2018 г., както и със заповед рег. №8121з-396 от 05.08.2014г. относно недопускане на нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с употребата на алкохол, наркотични или други упойващи вещества, което е нарушение на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР - „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР", за което на основание чл.203, алинея 1, точка 13 —„деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата", във връзка с т.19 от Етичния кодекс: за поведение на държавните служители в МВР - ,,държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява", т.20 - от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР „държавния служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си", т.28 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и е наложил наказание „уволнение“.

Горните нарушения са установени от проведено дисциплинарно производство. Със заповед на Директора на ГДПБЗН-МВР рег. №1983к-63 от 14.01.2019 година е образувано дисциплинарно производство по чл.205 във връзка с чл.207, ал.1, т.2, от ЗМВР срещу мл. инспектор П.М.М. *** при РДПБ3Н- Видин към ГДПБЗН — МВР. Със заповед №1983к- 252/20.02.2019 г. на директора на ГДПБЗН-МВР, срока за разследване на дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР срещу младши инспектор П.М.М. е удължен от 20.02.2019 г. до 31.05.2019 г., по предложение рег. №960р-401/18.02.2019 г., направено от дисциплинарно разследващия орган - Заповед №1983к-63/14.01.2019 г. Със заповед № 983к-748/27.05.2019 г., дисциплинарно наказващият орган e разпоредил събиране на допълнителни доказателства по образуваното дисциплинарно производство, въз основа на докладна записка peг. №1983р-7455/23.05.2019 г., относно получени материали в ГДПБЗН-МВР с писмо УРИ № 960-851/09.05.2019г. от приключило разследване по дисциплинарно производство срещу младши инспектор П.М.М.. За проведеното разследване ДРО е изготвил 2 броя обобщени справки: рег. № 960р-727/15.04.2019 г. и обобщена справка рег. №960р -1022/05.06.2019 г. във връзка със заповед №983к-748/27.05.2019 г. на директора на ГДПБЗН-МВР за събиране на допълнителни доказателства по образуваното дисциплинарно производство по чл.207, ал.1, т. 2 от ЗМВР срещу държавен служител в РДПБЗН-Видин, с които младши инспектор М. се е запознал на 23.04.2019 г. и на 06.06.2019 г. разследващия орган е предложил в своите становища (рег. №960р-843/09.05.2019 г. и рег. №960р-1045/07.06.2019 г. ) до директора на ГДПБЗН-МВР за установеното дисциплинарно нарушение, да се наложи дисциплинарно наказание „уволнение“.

По делото е приложена Покана рег. 1983р-8803/20.06.2019г., по описа на ГДПБЗН — МВР за даване на писмени обяснения, във връзка с образуваното дисциплинарно производство и приети писмени възражения УРИ №96000-434 от 26.06.2019 г. по описа на РДПБЗН – Видин, в които служителят е заявил, че няма вина за „нищо" и не е съгласен с решението на комисаря, тъй като няма никакви доказателства за каквато и да е вина.

Разпитани са свидетелите Росен Колчов, Венцислав Вълов и Пламен Лалов. Св. Колчов твърди, че на 30-ти декември 2018 г. с личния си автомобил се е прибирал от София с детето си. Минал през пътя за Грамада към Кула и на местността „Поповчец“, преди Кула видял П.М. от дясната ми страна на пътя, както и бял „Ситроен“, който бил спрян. Свирнал за поздрав, той също го поздравил с вдигане на ръка и продължил. П.М. бил сам, но Венцислав Вълов бил в колата, на шофьорското място. Като продължил надолу не видял нито полицейска кола, нито кола на Гранична полиция. Никъде по пътя си докато се прибирал за гр. Кула не е срещал нито полицейска кола, нито кола на Гранична полиция. Св. В.Вълов твърди, че на 30-ти декември миналата година от гр. Кула, той - П.М. и Дилян Вълов тръгнали за гр. Грамада, за да докарат кола с марка „Ситроен С3“, тъй като била на ремонт. Ситроенът е на техен приятел, който не е бил с тях. От сервиза в гр. Грамада той е управлявал Ситроена, а П. и Дилян /брат на св.В.Вълов/ тръгнали с друга кола - „Субаро“ напред. По пътя между Грамада и Кула колата започнала да прекъсва и той звъннал на брат си Дилян Вълов, за да му каже, че ще спре. Той му казал да спре на отбивката, преди гр. Кула, при т.н. местност „Поповчец“, като щял да остави П.М. на пътя да го изчака, а той да докара платформа. П.М. го чакал на мястото, т.е. на местността „Поповчец“. Св.Вълов слязъл от колата, за да отиде до тоалетна, а П. влязъл в колата с думите, че иска да я разгледа, защото му харесва. Когато се върнал от тоалетната седнал на мястото до шофьора. След това седели в колата между 2 и 4 минути и първо минала някаква сива кола – джип - пикап и малко след това минали граничните полицаи, отминали пресечката, дали назад и един от граничните полицаи слязъл и тръгнал към тях. П. в това време излязъл, говорел нещо с полицаите и се върнал да му поиска документите. Вълов дал личната си карта. След няколко минути дошла полицията. Накарали П.М. да даде проба с технически средства. Не знае П.М. за какво е дал проба с техническо средство, дали за алкохол или за наркотични вещества или и за двете, защото той бил до другата кола, за да дава обяснения. Той твърди, че Ситроена е бил спрял, когато са дошли граничните полицаи. Св.Лалов е букмейкър в Еврофутбол в гр. Кула и познава П.М., защото той ходи в Еврофутбола. На 28-и декември миналата година - 2018 г., привечер П.М. отишъл в заведението, в което бил само свидетеля. Седнал при него и му поискал една цигара, на което той отговорил, че няма. На една от масите имало кутия цигари и М. попитал какви са тези цигари и запалил една цигара, но казал че е много гадна и я изхвърлил през вратата, после си тръгнал, тъй като не се чувствал добре. Цигарата замирисала гадно.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима. Обжалва се заповед на Директора на ГД „НБЗН”, за налагане на дисциплинарно наказание – уволнение и прекратяване на служебното правоотношение. На основание чл. 211 ЗМВР Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва по реда на АПК. Жалбата е подадена от адресата на обжалваната заповед в законоустановения срок за обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган - главния Директор на „НБЗН” при МВР съгласно чл. 210, вр. чл.204, т.3 ЗМВР и в предвидената от закона писмена форма.

Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Издадена е заповед за образуване на дисциплинарно производство рег. №1983к-63 от 14.01.2019 година на Директора на ГД "НБЗН" съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР, която е връчена на служителя на 21.01.2019 г. За дисциплинарно разследващ орган е определена комисия от трима служители на РДПБЗН Видин, която да проведе дисциплинарното производство и да изготви становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на М..

На основание  чл. 207, ал. 7 от ЗМВР за резултатите от разследването са изготвени две обобщени справки: рег. № 960р-727/15.04.2019 г. и обобщена справка рег. №960р -1022/05.06.2019 г. във връзка със заповед №983к-748/27.05.2019 г. на директора на ГДПБЗН-МВР за събиране на допълнителни доказателства по образуваното дисциплинарно производство, в която дисциплинарно-разследващият орган, след като е изложил установената при дисциплинарното разследване фактическа обстановка, е направил извод, че с действията си младши инспектор М. виновно е нарушил нормите за поведение на т.19, т.20, т.28 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед МЗ №8121з-348 от 25.07.2014г. и МЗ №8121з-581 от 08.06.2016г., МЗ №8121з-821 от 13.07.2018 г., което е преценено от комисията като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във вр. чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата), за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение", поради което е предложил за допуснатото нарушение на служебната дисциплина, на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

М. е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство на 21.01.2019 год.

Изпратена е покана Покана рег. 1983р-8803/20.06.2019 г, по описа на ГДПБЗН — МВР и са приети писмените му възражения УРИ №96000-434-26.06.2019 г. по описа на РДПБЗН – Видин, в които служителят е заявил, че няма вина за „нищо" и не е съгласен с решението на комисарят, тъй като няма никакви доказателства за каквато и да е вина от негова cтpaнa.

Наказващият орган се е запознал и с дадените обяснения:рег. №Ури 960р-427/25.02.2019 г. и рег. №Ури 960р-707/09.04.2019 г. по описа на РДПБЗН – Видин пред ДРО.

Спазена е императивната разпоредба на чл. 207, ал. 10 от ЗМВР преди налагането на дисциплинарно наказание нарушителят да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.

Обжалваният административен акт е издаден при спазване на установените в чл. 195 от ЗМВР срокове, за което няма спор.

В обжалваната заповед се съдържа точно описание на извършеното от жалбоподателя дисциплинарно нарушение - посочени са мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В административното производство са използвани всички допустими по чл. 39 от АПК доказателствени средства – писмо рег. №7855р-11067 от 31.12.2018 г. от Дирекция “Вътрешна сигурност“ – МВР, предложение за образуване на дисциплинарно производство рег. № 960р-2110 от 31.12.2019 г., Съобщение за произшествие с рег. № 1983-187 от 04.01.2019 г. със служител на РДПБЗН – Видин до ДЧР – МВР, заверените копия на документите от извършена полицейска проверка на 30.12.2019 година на лек автомобил марка „Ситроен С3" без регистрационни табели, управляван от младши инспектор П.М. ***, предоставени от сектор Пътна полиция при ОДМВР — Видин с рег. №953р-46 от 02.01.2019 година, по описа на сектор Пътна полиция, обяснение от Венцислав Валериев Вълов, от град Кула, с рег. №960000-374 от 03.06.2019 година, по описа на РДПБЗН — Видин, в качеството му на пряк свидетел на случилото се, обяснение от Пламен И. ***-373 от 03.06.2019 година, по описа на РДПБЗН — Видин, в качеството му на служител в заведение Еврофутбол град Кула, сведения от сектор ПП с рег. №953р - 3630 от 04.06.2019 г.,- протокол за разпит на свидетел от следовател Ваня Лаковска — СО в ОП град Враца на Венцислав Валериев Вълов, от град Кула с рег. №1478 от 03.06.2019 г., както и заверени копия на следните документи: съобщение №4518р — 11962 от 30.12.2018 г., Докладна записка от работата на ГПН "ПУ" №576 на 30.12.2018 г.,Докладна записка от полицейски инспектор в 01 група „ОДГ“; Бюлетин от ОД-ГПУ Брегово за времето 30-31.12.2018 г., писмо с рег. №03-32-1 от 07.03.2019 г., Директора на ЦСМП — Видин, предоставя писмено становище от д-р Асен Богомилов Асенов — дежурен декар в спешен кабинет в град Кула на 30.12.2018 г., сведение от мл. инсп. Данаил Миков с рег. № 4518р — 2924 от 4.04.2019 г. ., сведение от мл. инсп. Михайл Йорданов с рег. № 4518р — 2923 от 04.04.2019 г.

Доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда, доколкото същите не бяха

опровергани от жалбоподателя.

В тази връзка следва да се посочи, че аргументите изложени в жалбата, както и от процесуалния представител на жалбоподателя в устните състезания по делото за липса на доказателства, че именно М. е управлявал лекия автомобил не бяха доказани по делото.

От разпитаните трима свидетели в хода на съдебното производство, не се установява различна фактическа обстановка, от тази която е приета от дисциплинарната комисия и наказващия орган.

Показанията на св.Вълов са, че той е управлявал автомобила преди спирането му, а М. само е седял в спрелия вече автомобил на шофьорското място. Това противоречи на първо място на сведенията на граничните полицаи, които сочат в обясненията си, че са карали след Ситроена и са виждали същия, до момента на неговото спиране, т.е. те са видели кой е управлявал автомобила. От сведенията на младши инспектор Данаил Миков — полицай в 01 ОДГ на РПУ- Брегово (peг.№ 4518р-2924/04.04.2019 г.) и сведение от младши инспектор Михаил Йорданов - полицай в 01ОДГ на РПУ-Брегово (peг. №4518р-2923/ 04.04.2019 г.) е видно и се доказва, че след като автомобила е спрян за проверка: „Водачът на лекият автомобил се легитимира като служител на МВР, със служебна карта“. М. не е предоставил документите за управляваното от него МПС. Направена е проверка чрез ОДЧ-ГПУ-Брегово и е установено, че водачът на автомобила е П.М.М.. Поискали са съдействие и след това са дошли служители на ПП, от проверката с техническото средство е видно, че това е станало повече от час след спирането, а не както твърди св.Вълов няколко минути след това. При извършената проверка за алкохол - резултата е отрицателен, а след направеният тест за употреба на наркотици — резултатът е положителен за наркотично вещество "канабис", установено с техническо средство DRUG TEST-5000, S/№: ARJIM-0041, Test № 137 от 30.12.2018 г., в 13:57:34 часа, с резултат ТНС 25 pasitive. От докладна записка УРИ №45-18-11970/31.12.2018 год. е видно, че друг граничен патрул, не този спрял жалбоподателя всъщност е спрял Субарото, което е било управлявано от брата на св.Вълов, а именно Дилян Вълов, те също са поискали съдействие от ОД на МВР. В докладната записка не е отбелязано друго лице в автомобила, напротив в същата доклада е отбелязано, че в спрения Ситроен са били две лица. От представената в с.з. информация, снета от GPS носителя на служебния автомобил, използван от гранично-полицейския наряд на ПУ №576 на 30.12.2018 год., за времето от 11.30ч. до 13.00 часа изнесеното в докладните на служителите на ГПУ Брегово се потвърждава. В потвърждение на убеждението, че М. е управлявал автомобила следва да се вземе предвид, че на М. е съставен АУАН, връчен му е талон за медицинско изследване и разпореждане назезабавно да представи в сектор ПП при ОД на МВР Видин СУМПС, което е сторено без възражения от негова страна, че именно той е управлявал автомобила. М., като водач на МПС следва да е бил наясно с последствията от управление на МПС след употреба на наркотици и ако в действителност не е управлявал МПС-то, то безспорно щеше да възрази още при проверката, а не доста след това, имайки се предвид, че и с евентуалното дисциплинарно наказание, което ще последва също е бил наясно. /Етичния кодекс и заповедта на министъра за забраната на употреба на алкохол и наркотици са му връчени/. Съдът възприема тези твърдения на жалбоподателя, като защитна теза.

По отношение на свидетелските показания на св.Лалов, то същите освен че водят до предположение кога евентуално жалб.М. е възможно да е употребил наркотични вещества не променят извода на Съда и наказващия орган, че М. е бил под въздействието на веществото „канабис“. Нито в ЗМВР, нито в ЗДвП се държи сметка за времето на употребата на наркотични вещества, навсякъде се говори за наличието на такива. Това обстоятелство безспорно е доказано по делото, като е установено с техническо средство DRUG TEST-5000, S/№: ARJIM-0041, Test № 137 от 30.12.2018 г., в 13:57:34 часа, с резултат ТНС 25 pasitive.

По отношение на показанията на св.Колчов, то същите противоречат дори на търдяното от М., че е седял на шофьорското място. Свидетелят няма как да е срещнал колата на гранична полиция, която е на патрула осъществил проверката на жалбоподателя, тъй като тя трябва да е карала след Ситроена, а не преди него. Показанията на свидетеля противоречат и на докладната записка, в която се сочи, че малко преди това по-близо до гр.Кула е бил спрян и Деян Вълов за проверка от друг патрул също поискал съдействие от ОД на МВР и също изпробван за алкохол. Т.е. за това време няма как проверката и на Деян Вълов да е приключила и би трябвало да е видяна от свидетеля. Показанията на свидетеля са противоречиви и съда не ги кредитира.

От събраните в дисциплинарното производство доказателства безспорно се установява, че нарушението е извършено. Както правилно е преценил дисциплинарния орган с деянията си държавният служител - младши инспектор П.М.М. *** към РДПБ3Н — Видин при ГДПБЗН — МВР е нарушил установения модел за поведение прогласен в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с М3, а именно изискванията предвидени в точка 19 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - ,,държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява", като данните сочат за неправомерно поведение в извънработно време, което уврежда името на МВР като институция. Липсва дължимо поведение от страна на служителя предвид, че нормативно е въведено изискване да се пази доброто име на МВР. Налице е медиен отзвук, а именно, приложените копия от статии в bulnews. bg от 31.12. 2018г., medianews. bg, zovnews. bg, " Дарик "- Враца oт 31.12.2018г., оказващи негативен ефект върху ведомството, че служител на ГДПБ3Н-МВР е управлявал нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство след употреба и под въздействие на наркотично вещество; т.20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - „държавния служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си", всеки държавен служител на МВР допринася със своите действия за формиране на моралния облик на ведомството. При така събраните данни поведението на младши инспектор П.М.М. е несъвместимо с морала и уронва престижа на МВР; т.28 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР гласи, че „държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява: а) на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България; б) на забраната да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск, което на свой ред се явява нарушение на законово установена забрана в чл.5, ал.3, т.1, пр.второ от ЗДвП „на водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР вменява на служителите участници в пътното движение да спазват забраната да не се управлява моторно превозно средство под въздействието на друго упойващо вещество, едновременно с това видно от данните не е налице дължимо поведение от страна на младши инспектор П.М. съобразно заповед на министъра на вътрешните работи М3 №8121з-396/05.08.2014г. за недопускане нарушения на служебната дисциплина на служителите на МВР, свързани с употребата на алкохол, наркотични или други упойващи вещества, като в т.4 е разпоредено -„забранявам да се управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните задължения, както и извън установеното работно време или по време на отпуск", което касае авторитета на МВР. В тази връзка, съдът намира за недопустимо извършването на подобни противоправни деяния от служители на МВР, чиято основна задача е защита на обществения ред, правата и свободите на гражданите, опазването на техния живот, здраве и имущество. Така констатираните действия са и уронващи престижа на службата, тъй като установеното в случая нарушение на служебната етика и незачитането на установения обществен ред е станало достояние и на други лица, видно и от многобройните писмени обяснения по случая, намиращи се в кориците на делото, както и публикациите.

За да е налице основание за дисциплинарно уволнение по чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР, е необходимо кумулативното проявление на две условия: деяние, което е несъвместимо с етичните правила на поведение на полицейския служител и с него да се уронва престижа на службата. Деянието безспорно е от категорията на несъвместимите с етичните норми за поведение на държавните служители от МВР. С оглед на разрешението, дадено в Тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007 г. по тълк. дело № 4/ 2007 г. на ВАС, съдът приема че с поведението си М. е уронил престижа на службата. Това е така, защото сред основните задачи на служителите на Министерството на вътрешните работи съгласно ЗМВР, са противодействие на престъпността, опазване на обществения ред, защитата на правата и свободите на гражданите, предотвратяване извършването на нарушения.

Нарушаването на закона от лицата, които трябва да следят за неговото спазване и за които ЗМВР повелява да изпълняват и извън установеното работно време задълженията, произтичащи от функциите на МВР, несъмнено води до уронване престижа на службата. Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР изисква поведение на полицейския служител, с което да пази доброто име на институцията, която представлява, да насърчава хората да уважават закона като дават личен пример с поведението си, каквото поведение, видно от представените доказателства, полицейският служител не е имал. Обществото има ясно изградено отрицателно отношение за управление на МПС след употреба на алкохол или наркотици поради високата степен на обществена опасност на такова поведение, още повече от страна на служители на МВР, чиито професионален дълг изисква да контролират и санкционират такова поведение. Ето защо въз основа на така установените по делото релевантни факти и обстоятелства съдът приема, че в условията на кумулативност са налице и двете материалноправни предпоставки /деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите в МВР, с което се уронва престижа на службата/, сочещи на съставомерно от обективна и субективна страна неправомерно поведение, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина и основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение".

Съдът приема, че извършването на описаните в заповедта дисциплинарни нарушения от мл.инспектор М. е доказано по несъмнен начин в съдебното производство. За всяко от описаните нарушения е налице правна квалификация, като същите могат да бъдат определени като тежки нарушения на служебната дисциплина. Впрочем, в жалбата до съда липсват конкретни оплаквания във връзка с квалифицирането на деянията.

Ето защо съдът възприема за доказана и кредитира като реално осъществена приетата и отразена в атакуваната заповед фактическа обстановка.

Нарушението на служебната дисциплина следва да се окачестви като виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на служителя. В случая от доказателствата се установява, че с извършеното от жалбоподателя са осъществени субективните и обективни признаци на дисциплинарното нарушение, за което е наложено и наказанието с оспорената заповед, поради което законосъобразно административният орган е наложил наказание по чл.203,ал.1,т.13 от ЗМВР-уволнение.

Предвид гореизложените съображения Съдът намира , че жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Поисканите от жалбоподателя разноски не се дължат предвид изхода на делото.

Водим от горното и на основание чл.172,ал.2 АПК Съдът

 

                 РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.М.М. ***, против Заповед № 1983к-889/04.07.2019г. на Директора на ГД „НБЗН”, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.197, ал.1, т.6, във вр. с чл. 203, ал.1, т.13, чл.204, т.3 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР и е прекратено служебното правоотношение.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: