Определение по дело №11457/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1581
Дата: 24 януари 2020 г. (в сила от 1 февруари 2020 г.)
Съдия: Моника Любчова Жекова
Дело: 20193110111457
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2019 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

 

гр. Варна, 24.01.2020 година

 

         Районен съд - Варна, Гражданско отделение, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

         при участието на секретаря Христина Х. сложи за разглеждане гражданско дело № 11457 по описа за 2019 година, докладвано от съдията.

 

След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, изречение ІІ-ро от ГПК, на именното повикване в 13:54 часа се явиха:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

ИЩЕЦЪТ Г.Д.Ч., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат К.К., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

 

ОТВЕТНИКЪТ „Е. П. П.” АД, редовно уведомен от предходно съдебно заседание, представлява се от адвокат Н.Б., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.К.П., редовно уведомено от предходно съдебно заседание, явява се лично.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

 

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

 

АДВ. Б.: Моля да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че не са налице пречки от процесуален характер по даване ход на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА  ХОД  НА  ДЕЛОТО

 

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили на 29.11.2019 г. 2 бр. писма от ТД на НАП ГДО, адресирани до вещото лице Д.П., с които се предоставя информация, за която вещото лице е било снабдено със съдебни удостоверения.

 

АДВ. К.: Да се приемат.

 

АДВ. Б.: Оспорвам съдържанието на отговора от Национална агенция за приходите, „Големи данъкоплатци” – гр. София по отношение становището, че процесната данъчна фактура не е включена в дневниците за продажби на „Е. С.” АД. Съображенията са ми, че от НАП, „Големи данъкоплатци” – гр. София няма как да видят номера на съответната фактура. Това е така, защото в Информационната система на НАП - София е предоставен отчет за продажби на населението. Там са включени други физически лица, а общият сбор на фактурите възлиза на сумата от 30983 лв. и така е подадена информацията в НАП, не по отделна фактура, а на общ ред са подадени. Това е установено от вещото лице по предходната експертиза, където е направено извлечение от системата на „Е. С.” АД и е показан съответният ред, на който е включено вземането, а също така и извадка от екран какво е подадено във връзка с тази фактура в НАП. В тази връзка от НАП няма как да придобият представа точно за номера на тази фактура. Поради това и отговорът им е такъв, но няма начин да бъде представена за плащане фактурата до клиента без предварително „Е. С.” АД да е осчетоводило тази фактура, съответно да е платило и данъка за съответния период. Оспорването на съдържанието считам, че се установява с приложените от вещото лице извлечения от системата по предходната експертиза,поради което не правя доказателствени искания .

 

СЪДЪТ, по отношение на докладваните в днешно съдебно заседание 2 бр. писма от ТД на НАП ГДО,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото писмо вх.рег.№ 88579/29.11.2019 г. и писмо вх.рег.№ 88581/29.11.2019 г. 

 

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилото допълнение към заключението по допълнителната задача към съдебно-счетоводната експертиза от вещото лице Д.К.П. от дата 06.01.2020 г., изготвено в срока по чл. 199 от ГПК.

 

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на вещото лице, което е със снета самоличност в предходно съдебно заседание.

 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.П.: Поддържам и двете експертизи – за дата 15.11.2019 г. и 24.01.2020 г.

 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ (на въпроси на съда): Потвърждавам изцяло това, което каза адв. Б. - на място, на екрана при г-н Т. Т., който е ръководител на Дирекция „Фактуриране”, съм извършила проверка на място и всичко това съм описала на стр. 2-ра на заключението си от 15.11.2019 г., последователно всички тези действия и тези заключения. Физическите лица в дадения месец се описват на един ред с една фактура, която, когато е фактура за населението, носи № 9999 и една обща стойност, която в случая за м.06.2019 г. е 38998 лв. основа и ДДС и съответно на ред 9-и е тази процесна фактура, която е предмет на делото.

 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ (на въпроси на адв. Б.): Ако бяхме поискали становище от НАП за която и да е от посочените фактури в извлечението, представено към заключението от 15.11.2019 г., отговорът би трябвало да е същият, за м. юни това е общият сбор и това е фактурата под № 9999 – така се изписва, когато е фактура за население и тук са всички фактури на физически лица за процесния период.

 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ (на въпроси на адв. К.): Отговор на въпроса дали процесната фактура към ищеца по делото е включена в дневника за продажби на „Е. П. П.” АД за м.06.2019 г. беше даден отрицателен и от първото заключение, което е на вещото лице, но и от извършената проверка на място, която току-що коментирах, твърдя, че в „Е. С.” АД е заведена тази процесна фактура. Процесната фактура към ищеца по делото е включена в дневника за продажби на „Е. С.” АД.

 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ (на въпроси на съда): От извършената проверка установявам, че процесната фактурата на стойност 1002,02 лв. е включена в „Е. С.” АД и след като е включена там, се дължи към „Е. С.” АД. Двете дружества са с различен БУЛСТАТ, така че фактурата може да бъде само при едно от дружествата, за мен дружеството, което претендира сумата, е „Е. С.” АД, категорично го твърдя.

 

Страните заявиха, че нямат други въпроси към вещото лице.

 

След изслушване на заключението по допълнителната задача към съдебно-счетоводната експертиза, СЪДЪТ намира, че вещото лице е изпълнило поставената му задача, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото експертното заключение по допълнителната задача към съдебно-счетоводната експертиза – основно с вх.рег.№ 83303/12.11.2019 г. и допълнение с вх.рег.№ 542/06.01.2020 г.

 

ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на внесения за целта депозит. (Издаден РКО в размер на 120,00 лв.)

 

АДВ. К.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък на разноските.

 

АДВ. Б.: Нямам доказателствени искания. Представям списък на разноските.

 

СЪДЪТ, по представените в днешно съдебно заседание от процесуалните представители на двете страни списъци на разноските,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото представените в днешно съдебно заседание от процесуалните представители на двете страни списъци на разноските.

 

Настоящият съдебен състав, преди да даде ход на спора по същество, както процесуалните представители на двете страни знаят, следва да следи за наличието на правен интерес от водене на едно исково производство. От заключението на вещото лице, което е част от доказателствения материал, съдът на този етап разбира, че исковата сума от 1002,02 лв. не се претендира от ответника, а от трето на спора лице „Е. С.” АД.

Ето защо, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна да заяви какъв е правният й интерес от воденето на отрицателния установителен иск извън общите постановки, регламентирани в Тълкувателното решение, касаещо особеностите на отрицателния установителен иск.

 

АДВ. К.: Уважаема госпожо Председател, по допустимостта на предявения установителен иск за недължимост на паричната сума считаме, че имаме обоснован правен интерес от предявения иск срещу ответното дружество, защото издател на фактурата за нас е „Е. П. П.” АД и претендира да получи за себе си сумата от 1002,02 лв. от Г.Ч. – получател по процесната фактура. Във фактурата е отразен и срок за плащане на ответното дружество „Е. П. П.” АД, в самата фактура също така е отразено, че при неплащане на издателя на фактурата „Е. П. П.” АД следва временно преустановяване на преноса на ел.енергия. От представените по делото от трето неучастващо по делото лице „Е. С.” АД доказателства обратната разписка не е разписана от доверителката ми, тоест писмо от „Е. С.” АД с приложено писмо и фактура доверителката ми не е получавала.

Към доказателствения материал по делото е приобщена разпечатка – извлечение от системата на „Е. П. П.” АД за фактури и плащания за 36 месеца назад. От извлечението е видно, че процесната фактура, която е издадена от „Е. П. П.” АД, не е сторнирана и не е заличена от счетоводните регистри на ответното дружество. Също така от счетоводството на ответното дружество на вещото лице не му е предоставен такъв документ, от който да е видно, че тази фактура е сторнирана от счетоводния регистър на „Е. П. П.” АД и е прехвърлена на „Е. С.” АД.

Поставената задача на вещото лице е да установи декларирана ли е, действително включена ли е процесната фактура от 21.06.2019 г. в дневниците за продажби на всяко от двете дружества към НАП, „Големи данъкоплатци и осигурители”, експертизата посочва и видно от представените писма, фактурата не е включена в дневника за продажби по Закона за ДДС нито от едното дружество, нито от другото дружество за м.06.2019 г. Липсва достоверна дата на процесната фактура, издадена от „Е. П. П.” АД, имаме установена фактура, която е издадена от ответното дружество, не е сторнирана от тях нито и по време на делото. В отговора на исковата молба ответното дружество признава, че има издадена такава фактура от „Е. П. П.” АД, но не претендира от нас да му заплатим процесната фактура.

Предвид изложеното и след преценка на фактите и обстоятелствата, Ви моля производството по делото да не се прекратява на основание чл. 130 от ГПК.

В случай, че уважите възражението на ответната страна за недопустимост на производството, на първо място, правя възражение за прекомерност на хонорара и по разноските при прекратяване на делото в хода на производство при хипотезата на липсващ или отпаднал правен интерес следва съдът да прецени във всеки конкретен случай, подведен под общата предпоставка коя от страните е причина за завеждане на делото. В настоящия случай считаме, че ответникът със своето поведение е станал причина за завеждане на делото, тъй като е издал процесната фактура с името на „Е. П. П.” АД, то в негова тежест следва да се възложат направените от ищцата в производството разноски. Ищцата не е разполагала с друга фактура, от която да види, че претенцията за заплащане по корекция на сметка е на друго лице, тоест „Е. С.” АД. Такава фактура от „Е. С.” АД се представи едва в първото съдебно заседание.

 

АДВ. Б.: С оглед категоричното становище на вещото лице, считам, че не е налице процесуална предпоставка от значение за надлежно упражняване на правото на иск, тоест ответникът по делото „Е. П. П.” АД не е претендирал за заплащане процесната сума. От заключението на вещото лице се установи кой е издал, осчетоводил, ползвал данъчен кредит по процесната фактура и това е трето за производството лице „Е. С.” АД. В случай, че приемете, че въпреки изложеното за ищеца е налице правен интерес да предяви отрицателния установителен иск, предвид и становището ни в отговора, че фактурата по погрешка е разпечатана посредством некоректен формуляр от „Е. П. П.” АД, моля да констатирате неоснователност на иска по същите съображения.

 

Настоящият съдебен състав, преди да даде ход на спора по същество следва отново да прецени е ли е допустимо производството. Възможностите за преценка са взаимоизключващи - едната е, че производството продължава да е допустимо, а втората е, че е недопустимо. Как съдът да прецени дали е допустимо производството следва да бъде решено преди да се даде евентуално ход на спора по същество.

Дотук е ясно, че ищцата е твърдяла, че „Е. П. П.” АД претендират от нея сумата от 1002,02 лв., позовавайки се на представено писмено доказателство издадена фактура от „Е. П. П.” АД. В днешно съдебно заседание адв. К. се спря на отговора на искова молба, в който процесуалният представител на ответното дружество бе навел твърдения, че фактурата е издадена с погрешно лого на „Е. П. П.” АД. Проведена бе по делото и съдебно-счетоводна експертиза, която от своя страна твърди, че исковата сума се претендира за заплащане от трето на спора лице „Е. С.” АД. Въпросът относно издателя на фактурата е въпрос, свързан и с преценка на пасивната легитимация по иска, а оттам и допустимостта. Мотивирайки правния си интерес в настоящото съдебно производство адв. К. заяви, че „Е. П. П.” АД не търсят за заплащане от ищцата исковата сума.

Съдът ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на адв. К. да заяви дали е така.

 

АДВ. К.: Мисля, че в първото съдебно заседание казаха, че не търсят от нас сумата, а „Е. С.” АД я търси.

 

АДВ. Б.: „Е. П. П.” АД не търси тази сума.

 

При така междувременно направените реплики за съда производството е недопустимо и то не заради друго, а защото ищцата, чрез процесуалния си представител, току-що заяви, че „Е. П. П.” АД не търсят за заплащане исковата сума от 1002,02 лв. и адв. Б. каза: „Да, така е”.

В случай, че съдът се произнесе по отрицателен установителен иск, с който ищцата е сезирала съда да се отрече със сила на пресъдено нещо, че не дължи сумата от 1002,02 лв. на „Е. П. П.” АД – дружество, което не търси за заплащане тази сума, пределите на силата на пресъдено нещо за съда не биха ползвали нито едната, нито другата страна. Нещо повече – вещото лице Д.П. категорично заяви, че сумата се претендира от третото на спора лице „Е. С.” АД. Ако съдът хипотетично разгледа отрицателния установителен иск против „Е. П. П.” АД, то ще постанови Решение, при което ищцата сама твърди, че няма правен интерес да води този иск, защото казва, чрез адв. К., че сумата не се търси от „Е. П. П.” АД.

Ето защо, при тези констатации, съдът намира, че производството е станало недопустимо, макар и в началото, на база на твърденията на ищцовата страна, то да е било допустимо.

Спорен по-скоро по делото ще бъде въпросът с отговорността за разноски. В този ред на мисли адв. К. наведе доста твърдения, а адв. Б. е навел други в обратния смисъл в отговора на искова молба, поради което съдът счита, че обективно към настоящия момент следва единствено и само, на основание чл. 130 от ГПК, прекрати исковото производство и да обяви на страните, че по отговорността за разноски ще се произнесе с нарочен акт, съобразявайки всички писмени доказателства по делото и списъците за разноски.

Водим от горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 11457/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 42 състав, поради недопустимост, на основание чл. 130 от ГПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК, считано от днес, с Частна жалба пред Окръжен съд – Варна.

 

СЪДЪТ ОБЯВЯВА на страните, че ще се произнесе по реда на чл. 81 ГПК и чл. 78 от ГПК с нарочно Определение в рамките на разумен срок за това след изготвяне на протокола от открито съдебно заседание.

 

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:20 часа.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 СЕКРЕТАР: