№ 963
гр. П., 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20225220101017 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод искова молба депозирана от З. АС. Й., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Б., ул. „Т.и ч.” №15, общ. П., чрез процесуалния си
представител адвокат Ч.С. Ч. от Адвокатска колегия-П., с адрес за призоваване: гр. П., ул.
„И.В.” №18, ет.2, срещу Н. Н. П., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. П., ул.
„П.Д.П.“ № 12.
В исковата молба се сочи, че от съвместното си съжителство страните имат едно
малолетно дете - А.З.А., ЕГН **********, родено на ... г., с местоживеене: с. Б., ул. „Т.и ч.”
№ 15.
Твърди се, че първоначално отношенията между страните се развивали нормално и
въпреки, че нямали сключен граждански брак, живеели на съпружески начала в собственото
на родителите на ищеца жилище, находящо се е с. Б., ул. „Т.и ч.” № 15. Посочва се, че тъй
като в България нямало постоянна работа се наложило ищецът заедно със семейството си и
майка му - Б.М.А., да заминат и да работят в Република Франция през 2018 г., където
ищецът работил и към момента на депозиране на исковата молба по постоянен трудов
договор във фирма- Агенция „Де Лозиер“, като земеделски работник, позволяваща му да
издържа семейството си. Сочи, че там семейството му имало и адресна регистрация и в
жилището имало всичко необходимо за отглеждане на дете.
Излагат се твърдения, че ответницата не проявявала никаква морална ангажираност и
уважение към него и детето, като се стигнало до там, че през месец юни на 2021 г. ги
изоставила в Република Франция и заживяла с друг мъж на съпружески начала. Поради тази
причина оттогава детето живеело единствено с ищеца и майка му.
Посочва се, че както и преди, така и понастоящем ответницата категорично отказвала
да споделя общите грижи за детето. Отглеждането му било свързано с разходи за храна,
облекло, лекарства и други текущи разходи изискващи много средства, които са задължение
не само на ищеца. Сочи, че ответницата е трудоспособна и работи в Република Франция. С
оглед на което счита, че възможностите й позволяват същата без особени затруднения да
заплаща за малолетното си дете месечна издръжка в размер на по 200 лева.
1
Освен това счита, че липсата ми на съжителство с ответницата и липсата на интерес
от нейна страна, по отношение на детето, прави невъзможно съвместното осъществяване на
родителските функции.
На следващо място сочи, че във връзка с предишните си пътувания в чужбина детето
имало издаден задграничен паспорт и тъй като между страните липсвало сътрудничество и
комуникация, а валидността на паспорта на детето изтичал се налагало неговото
подновяване. Като причина изтъква, че детето щяло да посещава във Франция детска
градина.
По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с
което да се предоставят на ищеца упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете А.З.А., ЕГН **********, където да бъде определено и неговото
местоживеене, като на майката се определи подходящ режим на лични отношения;
ответницата да бъде осъдена да заплаща на си малолетното дете А.З.А. издръжка в размер на
200 /двеста/ лева месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до настъпването на
законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката. Да бъде дадено
разрешение, заместващо съгласие на майката Н. Н. П. за издаване на международен паспорт
на детето, след изтичане на валидността на настоящия, както и да бъде дадено разрешение,
заместващо съгласието на майката Н. Н. П., детето - А.З.А. да пътува без ограничение на
броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се провеждат,
придружавано от своя баща - З. АС. Й. или друго упълномощено от него пълнолетно лице в
следните държави: Република Франция и останалите държави-членки на Европейския съюз,
за срок от пет години.
Иска се от съда да допусне предварително изпълнение на решението.
Претендират се разноски.
На ответната страна са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията. В
срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, чрез адвокат М.П. от АК П.,
назначена в качеството на особен представител.
Оспорва изложеното в исковата молба, че ответницата категорично е отказала да
споделя общите грижи за детето си.
Оспорва твърдението, че същата работи в Република Франция, тъй като такива
доказателства липсвали по делото. Липсвали и доказателства ако работи, какви доходи
получава с оглед търсената издръжка. В този смисъл счита, че предявеният иск за издръжка
следвало да се уважи до минималния размер.
Контролиращата страна – Дирекция “Социално подпомагане”-гр. Септември не
изразява становище по молбата извън изготвения социален доклад.
В хода по същество ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат Ч. от АК П.,
моли за постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде уважена.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща
процесуален представител. Постъпила е молба от адвокат М.П., в която не възразява да бъде
даден ход на делото в тяхно отсъствие. Депозира писмена защита в срок.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че са родители на детето А.З.А., ЕГН **********, родено на ... г.,
с местоживеене: с. Б., ул. „Т.и ч.” № 15, което се установява и от приложеното по делото
удостоверение за раждане от 25.03.2022 г. на общ. П. и от удостоверение за постоянен адрес
с изх. № 3/29.03.2022 г. на общ. П..
От събраните по делото доказателства – копие на страница от международен паспорт
2
на детето А. Запринков се установява, че същият е издаден на 09.05.2018 г. и е валиден до
09.05.2023 г..
По делото е приложен заверен превод на „Резервация за жилище“, от което се
установява, че ищецът е наел под наем жилище във Р. Франция, с. М., ул. „Ш.“ № 19.
Установява се от разплащателен фиш за заплата, че за периода от 01.09.2021 г. до 30.09.2021
г., ищецът е получил трудово възнаграждение в размер на 2 046,35 евро.
От служебно изисканата справка от ОД на МВР гр. П., се установява, че детето А. З. е
влязло на територията на Р. България на 07.11.2021 г. в 09:53 часа на ГКПП Калотина и
няма данни да е напускало територията на страната.
От приетия по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане” - П., който съдът цени доколкото по вторичен път отразява релевантни за
спора факти, се установява, че към настоящия момент основни грижи за детето се полагат от
неговия баща, с помощта на майка му – баба на детето. Посочено, че в разговор с
ответницата, същата е заявила, че отказва да полага грижи за детето си. Жилището, в което
се отглежда детето било собственост на майката на ищеца и се намирало в с. Б..
От показанията на свидетелката Б.М.А. – майка на ищцата се установява, че
основните грижи за детето А. се полагат от неговия баща, с нейна помощ. Изяснява, че
ответницата е оставила детето при баща му през миналата година. Сочи, че през това време
не е купувала нищо на детето си. Споделя, че през лятото заедно с детето пътува до Р.
Франция, където отиват при ищеца, а през останалото време живеят в с. Б., в дома й, както и
че посещава детска градина. Изяснява какви са битовите условия в него. Сочи, че детето има
валиден международен паспорт, както и че майката не давала съгласието си детето да
пътува извън пределите на Р. България.
От показанията на свидетелката Т.А.А. – сестра на ищеца се установява, че основните
грижи за детето А. се полагат от неговия баща. Изяснява, че ответницата е работила само 4
дни в. Р Франция, след което се прибрала в България, както и, че живее с друг мъж.
Съдът кредитира показанията на свидетели като логични, последователни и
подкрепящи се от събраните по делото доказателства. При анализа на свидетелските
показания на свидетелите съдът съобрази и разпоредбата на чл.172 ГПК.
От изслушването на детето се установи неговото желание да живее с баща си.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 СК, когато родителите не живеят заедно, те
могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му, като в случай на
невъзможност за постигане на споразумение, според ал.2 на цитираната норма районният
съд се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права,
личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл.59, 142, 143 и 144 СК.
По упражняването на родителските права и определяне местоживеенето на децата:
Решаващо значение при предоставяне родителските права на единия родител има
интересът на детето. Установено по делото е, че за периода от средата на 2021 г. до
настоящия момент детето е живяло с баща си, които с помощта на майка си – свидетелката
Б.А. е полагал преките и непосредствени грижи за него. Същевременно бащата изразява
желание да се грижи за детето си като му подсигури добро бъдеще и развитие. Откакто
детето е при баща си, за него са полагани адекватни грижи и е отглеждано в добри
хигиенно- битови условия, посещава детска градина. Не са налице данни и не се установиха
3
факти, които да сочат на невъзможност на същия да ги полага и за напред или които да
опровергаят родителските му качества.
По отношение материално- битовите условия за отглеждане на детето, съдът следва
да отбележи, че в хода на производството се установи, че жилището, в което в момента се
отглежда детето представлява двуетажна къща с добри условия за отглеждането му. От
страна на ответницата не са ангажирани никакви доказателства относно точното й
местоживеене, което препятства събирането на информация относно условията, при които
би отглеждано детето при упражняване родителските права от майката. Липсват
доказателства относно родителския капацитет на майката за отглеждане на детето,
възможността да разчита на други лица за грижите на детето. Процесуалното поведение на
ответницата възпрепятства изясняването и установяването по делото на условията за
живеене и отглеждане на детето при нея към настоящия момент, като в такъв случай
постановяване на решение майката да упражнява родителските права не би охранило в
достатъчна степен интереса на детето. Не на последно място от приетия по делото социален
доклад, се установява и че ответницата не желае да полага грижи за детето си.
Съобразявайки горното, както и възможността за помощ от трети лица при
обгрижването и възпитанието на детето, така и от съвкупността от обстоятелства,
релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат
предоставени за упражняване на бащата, при който да се определи и местоживеенето на
детето.
По режима на личен контакт:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 СК, режимът на лични отношения между
децата и родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права,
включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата,
включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на
децата, както и по друго време.
Според разясненията дадани в раздел ІV от Постановление № 1/12.11.1974 год. на
Пленума на ВС, при определяне на режима на лични отношения между децата и ридителя,
който не упражнява родителските права, следва да се изхожда от особеностите на всеки
конкретен случай, като определящ е интересът на децата, който е с приоритет над
интересите и желанията на който и да е от родителите. Мерките на лични отношения на
децата с родителя, който не упражнява родителските права следва да се определят така, че да
се създаде нормална обстановка за общуване между тях. Във всеки конкретен случай следва
да се прецени дали установените обстоятелства се отразяват положително на децата и на
ефикасността на мерките на лични отношения с родителя. Децата следва да общуват и с
двамата родители и с роднините им, за да се формират като пълноценни личности.
Отчитайки горното, съдът счита, че с оглед възрастта на детето, необходимостта от
контакти с майката и пълноценно общуване между майката и детето режимът на лични
отношения следва да бъде насочен към запазването и укрепването на отношенията на
доверие и емоционална привързаност между този родител и детето. Този процес следва да се
подпомага, включително и от родителя, който упражнява родителските права. При това
положение и при отчитане на обстоятелството, че детето през последните месеци не е
прекарвало време с майка си при осъществяване на режима на лични отношения, майката
ще има право да вижда и взема детето си всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа
4
до 18.00 часа, както и по един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен
отпуск, както и по всяко друго време при взаимно съгласие на двамата родители.
По издръжката:
Съгласно чл.143 СК родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца,
независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Размерът на издръжката, съгласно чл.142 СК, се определя според нуждите на лицето, което
има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната
издръжка на едно дете към настоящия момент е в размер на 177,50 лева. От събраните по
делото доказателства се установи, че детето, което е на пет години и четири месеца, има
нормалните и обичайни за неговата възраст потребности с оглед правилното му отглеждане,
хармонично развитие и възпитание, поради което се нуждае от средства за покриване на
ежедневни нужди от храна, облекло, консумативи, учебни пособия, както и средства за
посрещане на разходите за обичайните епизодични заболявания, съпътстващи израстването.
С оглед на това и съобразявайки липсата на изключителни нужди извън общоприетите,
съдът намира, че цялостната издръжка за детето следва да е в размер на 420 лева.
Определеният общ размер на необходимата издръжка следва да бъде разпределен
между двамата родители, съобразно критериите на чл.143, ал.1 СК, а именно техните
възможности и материално състояние.
В настоящото производство не бяха представени доказателства за реализирани от
страна на майката доходи. Отчитайки обстоятелството, че майката е в трудоспособна
възраст и липсата на обективни причини, които да възпрепятстват възможността й да полага
труд на пълно работно време, съдът намира, че майката е в състояние да реализира доход
поне в размер на минималната за страната работна заплата, т.е. към момента 710 лева. С
оглед последното и предвид безусловния характер на издръжката на непълнолетни деца,
отчитайки липсата на данни ответникът да дължи издръжка на други лица, съдът намира, че
майката е в състояние да поеме издръжка за детето в размер на 240 лева, но тъй като се
претендира издръжка в по-малък размер – 200 лева, исковата молба следва да бъде уважена
до тази сума. Остатъкът от издръжката ще бъде поет от бащата.
Така определената издръжка следва да бъде присъдена считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 31.03.2022 год., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, решението в частта за издръжката подлежи на
предварително изпълнение.
По предявения иск с правно основание чл.127а СК.
Предвид разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1/03.07.2017 г. по
тълкувателно дело № 1/2016 на ВКС, ОСГК, което е задължително за съдилищата, за да
може да бъде гарантирано опазването на най-добрия интерес на детето и да бъде избегната
възможността за поставянето му в риск, следва да бъде изключена възможността детето да
бъде отведено в място на размирици, в място, където още не са отстранени последиците от
скорошни природни бедствия или в място, където, макар и временно, не е препоръчително
пътуване. Съдебното решение следва да изключва и възможността българската държава да
бъде лишена от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, с който
детето е извън пределите на България - в държави, с които България няма сключени
договори за правна помощ, които не са членки на ЕС или не са членки на Хагската
конвенция от 1980 г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца,
или които прилагат законодателство, различно от светското, поради което българската
5
държава не би могла да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за
осъществяване на мерки за лични отношения между детето и родителя, който се е
противопоставил на извеждането на детето зад граница.
Въпросът, на който следва съдът да даде отговор е доколко в интерес на детето е
пътуването му до Р. Франция и останалите страни от ЕС. При формиране на изводите си по
този въпрос, съдът следва да се ръководи изцяло от целта на нормативната уредба, а именно
да защити в максимална степен правата и интересите на децата и да ограничи възможността
за злоупотреба с правата им, с оглед ниската им възраст и превенция срещу неправомерни
актове срещу тях. Съгласно § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на
детето, при определяне „най-добрия интерес на детето” следва да се прецени желанието и
чувствата му; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола,
миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат
за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други
обстоятелства, имащи отношение към детето.
Безспорно е по делото, че страните са родители на малолетния А. З. А.ов. В
настоящия случай родителите не са постигнали съгласие за напускането на страната от
детето, което се доказва и от заявеното от свидетеля Б.А.. Съдът счита, че детето от своя
страна посещава редовно детска градина в с. Б.. Изразеното желание да пътува до Р.
Франция е свързано с гостуването при неговия баща, който работи сезонна работа там.
Периодичността на пътуванията не детето до Р. Франция се установява и от приетата по
делото справка от ОД на МВР П., от която е видно, че по-голяма част през годината живее в
с. Б.. При съобразяване на горните критерии и отчитайки всички обстоятелства по делото,
писмените и гласни доказателства, становището на отдел „Закрила на детето” към Дирекция
„Социално подпомагане”, съдът намира, че липсата на съгласие от страна на единия родител
препятства излишно правото на детето на свободно придвижване.
В този смисъл изцяло в интерес на детето е да се осигури възможност свободно да се
придвижва освен на територията на страната, така и да напуска нейните предели пътувайки
до всички страни от ЕС, вкл. и в Р. Франция. В посочената държава съществува спокойна и
сигурна обстановка, без войни и размирици, добре изградена социална мрежа и здравно
осигуряване, с поддържане на висок стандарт на живот. Детето е вече във възраст, в която
пълноценно може да възприема информация, с която ще се обогати, ще създаде възможност
да се запознае с културата и традициите на друг народ, което ще рефлектира благоприятно
за оформянето му като личност. Всяко дете се ползва с гарантирана свобода на
придвижване, която включва, както възможността да се премества и установява в различни
места на територията на страната, в която живее, така и свободно да напуска и се завръща в
тази територия. Това право се гарантира от разпоредбата на чл.35 от КРБ, както от чл.10 от
Конвенцията за правата на детето на ООН, по която Република България е страна. Горното
се отнася и за останалите държави-членки от ЕС, като това заместващо съгласие бъде дадено
за срок от 5 години.
На основание чл.127а, ал. 4 СК, следва да бъде допуснато предварително изпълнение
на постановеното решение.
По искането за даване на заместващо съгласие на майката за издаване на задграничен
паспорт:
Съгласно разпоредбите на чл.45, ал.1 и 2 от Закона за българските лични документи
(ЗБЛД), заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и
непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и от техните родители,
настойници или попечители. Според разпоредбата на чл.76, т.9 от същия закон, може да не
се разреши напускане на Р. България на малолетни, непълнолетни и поставени под
запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в
6
чужбина от своите родители, настойници, попечители, като при разногласие между
родителите спорът се решава по реда на чл.127а, ал.2 от Семейния кодекс.
От тълкуването на посочените разпоредби се налага извод, че за издаването на
паспорт е необходимо писменото съгласие и от двамата родители, като според чл.45 от
ЗБЛД заявлението се подава от двамата родители. Когато поради отсъствие, неизвестно
местопребиваване или друга причина единият родител не е дал съгласието си, се изисква
препис от влязло в сила съдебно решение по чл.127а СК. Така единствено съдът е този,
който може да замести с решението си липсващото съгласие на родителя за издаването на
задграничен паспорт на детето (в този смисъл е и Решение № 7385/30.12.1999 г. на ВАС по
адм. д. № 3197/99 г., 5-членен състав). В случая обаче, се твърди от ищеца, а и от
представените по делото доказателства – заверено копие на международен паспорт на
детето и от показанията на свидетеля Б.А., се установява, че детето А. А.ов има издаден
паспорт и той е валиден до 09.05.2023 г.. При тези обстоятелства липсва защитим правен
интерес за молителя като баща на детето А. А.ов, който да бъде отстояван в производството
по чл.127а СК за произнасяне на съда с решение заместващо липсващото съгласие на
майката за издаване на паспорт по реда на Закона за българските лични документи на
малолетното им А.З.А., ЕГН **********, родено на ... г..
При споделените мотиви искането с правно основание чл.127а от СК, във вр. чл. 76,
т.9 от Закона за българските лични документи, ще бъде оставено без разглеждане, а
производството по него прекратено като недопустимо.
По въпроса за разноските установената трайна съдебна практика на ВКС, възприета в
редица актове, задължителни за съдилищата (напр. Определение № 385 от 25.08.2015 г. на
ВКС по ч.гр.д. 3423/2015 г., І г.о., Определение №№ 62 от 26.03.2015 г. на ВКС по гр. д.№
4351/2014 г., ІІ г.о., Решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр.д. № 444/12 г., ІІ г.о.) е, че
правилото за присъждане на разноски, съобразно изхода на спора не може да намери
приложение в производствата на спорна съдебна администрация, приложима при спор
относно родителските права и в производството по чл.127а от СК. Тъй като решението
ползва и двамата родители, всяка от страните следва да понесе разноските, които е
направила пред първата инстанция, независимо от изхода на спора. При това принципно
положение, възприето като постоянна съдебна практика, следва разноските по делото да
останат за сметка на страните така, както са сторени.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, майката Н.П. следва да бъде осъдена да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС П., държавна такса върху
определения размер на издръжката за в бъдеще- 4% върху тригодишните платежи, респ. в
размер на 288 лева - арг. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето
А.З.А., ЕГН **********, родено на ... г., на бащата З. АС. Й., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. Б., ул. „Т.и ч.” №15, при който определя местоживеенето на детето.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Н. Н. П., ЕГН **********, с
адрес за призоваване: гр. П., ул. „П.Д.П.“ № 12, с детето А.З.А., ЕГН **********, както
следва: майката има право да вижда и взема детето всяка първа и трета събота от месеца от
10.00 часа до 18.00 часа; един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен
отпуск, както и по всяко друго време при взаимно съгласие на двамата родители.
7
ОСЪЖДА Н. Н. П., ЕГН **********, да заплаща в полза на детето А.З.А., ЕГН
**********, чрез неговия баща и законен представител З. АС. Й., месечна издръжка в
размер на 200,00 лева /двеста лева/, считано от 31.03.2022 год., ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка, на
основание чл.242, ал.1 ГПК.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо липсващото съгласието на майката Н. Н. П.,
ЕГН **********, детето А.З.А., ЕГН ********** да пътува неограничен брой пъти до Р.
Франция и останалите страни членки на Европейския съюз, придружено от своя баща З. АС.
Й., ЕГН ********** или друго упълномощено от него пълнолетно лице, за срок до 5 години,
считано от постановяване на настоящото решение, на основание чл. 127а СК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, на основание чл. 127а, ал. 4
ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на З. АС. Й., ЕГН **********, за даване
разрешение, заместващо липсващото съгласие на майката Н. Н. П., ЕГН **********, за
издаване на паспорт по реда на Закона за българските лични документи на малолетното й
А.З.А., ЕГН **********, родено на ... г., като недопустимо, поради липса на правен интерес
от разглеждането му, И ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1017/2022 г. по описа на
Районен съд П. в посочената част.
ОСЪЖДА Н. Н. П., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС П., държавна такса в размер на 288 лева /двеста осемдесет и осем
лева/, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която производството по делото е прекратено, има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд - П.. В останалата част решението може да
се обжалва пред Окръжен съд - П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8