Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261734
14.06.2021 година, град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на дванадесети май две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 9371 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против С.Ф.Д.,
с която са предявени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че ответната страна е потребител на ВиК услуги за обект, находящ се в ****.
Твърди, че за периода от 13.07.2015г. до 14.05.2018г. има задължения за
ползвани от ищеца услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална
вода в общ размер на 660.93 лева и обезщетение за забава в размер на 152.15
лева за периода от 30.09.2015 г. до 30.11.2019
г., които не били заплатени. За посочените суми ищецът се снабдил със заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. на ПРС, която била връчена на
основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Иска да бъдат установени задълженията на ответната
страна за главница, обезщетение за забава и законна лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от назначения особен представител, с който се оспорват исковете.
Възразява, че ответникът не клиент на ищеца и не е собственик на имота. Нямало
подадено заявление за откриване на партида и не бил обвързан от ОУ.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника, по което е образувано ч. гр. дело № 2407/2020 г. на ПРС. В
полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
за процесните вземания и за разноските.
Заповедта е връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, като
съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в
месечен срок от връчване на съобщението. Исковете са предявен в преклузивния
срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По иска
по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД:
За основателност на претенцията, дружеството– ищец следва да
докаже наличието на валидно облигационно отношение с ответника за доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода за обектa, в
изпълнение на което е доставило на ответника услуги в процесния период на посочената
стойност, липсата на измервателното устройство и коректното начисляване на количествата.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен, поради следните съображения:
Безспорно
е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал. 1 от
Закона за водите и
предоставя ВиК услуги на потребители срещу заплащане за територията на гр. П.
Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от КЕВР общи условия на
договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един
местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно
чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. На правото на собственост се
позовава и самият ищец в исковата молба. От представената по делото справка от
АГКК се установява, че имотът е записан на И.С.Д., като ответникът се явява негов
внук, съгласно представената справка и удостоверение за родствени връзки.
Поради това се установява, че ответникът притежава правото на собственост върху
1/25 ид.ч. от сградите на посочения адрес.
Във връзка
с отчитането на доставените услуги са събраните гласни доказателствени средства,
които се отнасят само за част от периода- след март 2018г. и установяват, че
нито ответникът, нито негови представители са били намирани в имота. Информация
за ползването на къщата била получавана от съседи, като едва през 2019г.
инкасаторът се срещнал с лице, което се представило за ответника и му
потвърдило обстоятелствата. Показанията на свидетеля следва да бъдат
кредитирани, но същите не установяват ползването на имота и предоставените от
ищеца услуги.
На първо
място, за периода от 2015г. до началото на 2018г. няма събрани доказателства за
реалното ползване на обекта, както и за липсата или наличието на измервателно
средство, защото разпитаният свидетел не е отговарял за отчитането. След месец
март 2018г. до края на процесния период 14.05.2018г. свидетелят никога не е
срещал ответника или членове на неговото домакинство в имота. Не заявява някога
да е влизал в имота за извършването на отчет, като е извършвал записванията по
информация получена от съседи. От така изложените обстоятелства не може да се
направи извод нито за ползването на имота, нито за броя на обитателите, нито за
периода, през който евентуално е било осъществявано. Свидетелят не представя
никакви пряко възприети факти във връзка с релевантните за делото обстоятелства,
а единствено препредава споделена му информация, без да конкретизира от кого е
получена и в какъв момент е станало това. Заявената среща с лице, представило
се за ответника, е крайно неконкретизирана, като това събитие е станало около
година след спиране на отчитането. Освен това сочи за попълнено от страната
заявление за преустановяване на отчитането, каквото не се представя по делото. Поради
това показанията не установяват реалното ползване на имота и предпоставките за
служебно начисляване на количества потребена вода.
Представените
от ищцовото дружество карнети не могат да послужат като годно доказателство
относно ползването, защото представляват частни свидетелстващи документи,
съдържащи благоприятни за издателя данни, като липсват подписи на потребител за
целия период. В тях са записани няколко отказа, но не се доказва дали те са
изхождали именно от страната, защото записванията се отнасят за период преди
2018г.
Предвид
това съдът намира, че не се установява при условията на пълно и главно
доказване твърдението, че ответникът е ползвал услугите на ищеца за процесния
период в посочения обем. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Съдът не формира извод за наличие на главен дълг, поради
което искът за акцесорното вземане следва да бъде отхвърлен.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, срещу С.Ф.Д., ЕГН **********,
искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че С.Ф.Д.
дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД сумата от 660.93 лева-
главница, представляваща цена за доставена питейна вода и отвеждане на
канална вода, за обект находящ се в ****, за периода от 13.07.2015г. до
14.05.2018г. и сумата от 152.15 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 30.09.2015г. до 30.11.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на 09.01.2020г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена Заповед № **** от
23.01.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д.
№ 239/2020г. по описа на ПРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.