Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ... ... …
град
Кърджали, 15.07.2020 год.
Административен съд –
Кърджали, ……..…………………..… в публично заседание ……………….…
на единадесети юни ………………..…..….…….………………….……………………………….………………………….
през 2020/две хиляди и двадесета/ година, ……..............………………………….……………………………….
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при
секретаря ……………………………….….……………….……... Мариана Кадиева,
...................................
като разгледа докладваното от ……………………………….…… съдията Виктор Атанасов ………...………….
административно дело №399 …... по описа за …............... 2019 год. …………..……..……….………......…
и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК,
във вр. с чл.124б,
ал.4, във вр. с ал.2
и ал.1 и чл.124в, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано
е по жалба от „СТИЛ 96” ООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
му Г.П.П. от ***, ЕГН **********, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ЗТД 3000-397 от 26.08.2019 год., издадена от С.Д.
директор на Териториална дирекция Тракийска към Агенция „Митници”, с която,
спрямо дружеството- жалбодател „СТИЛ 96” ООД *** на
основание чл.22 от ЗАНН, чл.124б, ал.1 и ал.2 от ЗАДС, чл.124в, ал.1 от ЗАДС и
чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, са наложени три административни принудителни мерки /ПАМ/, а именно: запечатване на обект на
дружеството - бензиностанция, находяща се в ***, в 7/седем/-дневен срок от
връчване на наказателното постановление за срок от един месец, забраняване
достъпа до посочения обект за същия срок и отстраняване на наличните стоки в
обекта, с изключение на тези, които са предмет на нарушението.
Жалбодателят заявява в жалбата, че счита оспорената Заповед за налагане на принудителна административна
мярка №ЗТД 3000-397 от 26.08.2019 год. на С.Д.
директор на Териториална дирекция Тракийска към Агенция „Митници”, за
незаконосъобразна и необоснована. Излагат се подробни доводи и съображения, като се сочи най-напред, че нормата
на чл.124б, ал.2 от ЗАДС безусловно изисква
принудителните административни мярки по чл.124б,
ал.1 и 2 от ЗАДС да се прилагат с мотивирана заповед на началника на
компетентното митническо учреждение или на оправомощено от него длъжностно лице, като се твърди, че в настоящия случай оспореният
административен акт не е мотивиран, доколкото в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК,
в същия не са посочени фактически и правни основания за налагането на ПАМ. Излагат се доводи в тази насока, като жалбодателят счита, на
първо място, че за да е мотивирана заповедта по смисъла на чл.124б,
ал.2
от ЗАДС, както и по смисъла на чл.22 от ЗАНН,
в същата следва да се направи описание и на конкретното деяние, което според
административния орган съставлява административно нарушение и за което следва
да се приложи административна мярка така, щото
именно това нарушение да бъде предотвратено и преустановено, съответно да бъдат
предотвратени и отстранени вредните последици от същото и че необходимостта
от конкретно описание на деянието се налага, за да е възможно да се направи
еднозначен и безпротиворечив извод, че административният орган налага
административно наказание и прилага административна мярка за едно и също административно
нарушение, както и че за това точно административно нарушение е предвидено
налагане на санкцията по чл.124а от ЗАДС. Твърди се, че в
настоящия случай, в оспорената заповед това не е направено - посочени са само
наложените наказания и наказателното постановление, с което те са наложени, като се излага довод, че в тази връзка, посочването на
наказателното постановление, с което се налага административното наказание,
само по себе си не е основание за прилагане на принудителната мярка и че основание
за постановяване на конкретните принудителни административни мерки е
осъществяването от конкретния правен субект на деяние, съставляващо
административно нарушение, описание на което се дължи в мотивите на съответната
заповед за ПАМ, като се сочи и съдебна практика в този смисъл. На
следващо място, твърди се, че в
конкретния случай, целите на чл.22 от ЗАНН,
изложените в т.„а”, а
именно - предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях, не могат да бъдът постигнати с конкретната ПАМ, като се сочи, че видно от текста на оспорената
заповед, с
цитираното наказателно постановление е постановено отнемане в полза на
държавата на акцизната стока от общо *** литра, но тъй като същата не е налична в обекта, е
присъдено заплащане на нейната стойност по пазарна цена, като са развити доводи в тази насока. Според жалбодателя, това сочи, че заповедта за налагане на ПАМ,
от една страна, съдържа неясни мотиви, с които само формално,
с посочване на законовите такстове, е
спазено изискването за обосноваване налагането на мярката, а от друга се
обосновава извода, че е издадена при съществено нарушаване на процесуалните
правила, тъй като в производството по прилагане на ПАМ адресатът й е останал
лишен от яснота защо административният орган приема, че следва да бъде издадена
ПАМ и че подобна неяснота пряко неблагоприятно
рефлектира върху гарантираното от закона право на защита на адресата на ПАМ. Излага се довод, че тези мерки, макар по правното си естество
да не съставляват административни наказания, несъмнено са форма на
административна принуда, която засяга по един твърде радикален начин, правата,
свободите и законно установените интереси на съответния правен субект и затова
оспореният административен акт, макар и издаден при условията на обързана
комепетентност за административния орган, следва да съдържа подробни мотиви,
обосновавайки налагането на тази административна принуда и че в
конкретния случай - при констатирана липса на акцизната стока, предмет на
твърдяното нарушение, при липса на констатации за продължаване на извършването
на твърдяното нарушение при втората проверка на 18.07.2019
год. – то било очевидно,
че наложената със оспорената заповед ПАМ не обслужва целите на превенцията, а само
и единствено целите на наказанието и обезпечаването на евентуално дължимата
имуществена санкция, но че ПАМ
по съществото си не следва да служат на тези цели, т.к.
за обезпечаване изпълнението на наложената санкция има друг процесуален ред и
начин. На следващо място в жалбата се твърди, че налагането на посочените ПАМ е
незаконосъобразно, тъй като липсва административно нарушение от страна на
дружеството „СТИЛ 96” ООД и че това е така, защото в мотивната част на оспорения
административен акт липсва посочване какво точно административно нарушение се
твърди да е извършило дружеството. Сочи се, че от
цитираните в мотивната част на заповедта наказания и посочването на
наказателното постановление може да се предположи, че ПАМ се налагат за
твърдяно нарушение на чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС, но че тази
норма съдържа различни хипотези на изпълнителни деяния и в този смисъл от
оспорвания административен акт не става ясно,
какво точно се твърди да е извършеното от „СТИЛ
96” ООД нарушение. В жалбата са развити подробни доводи и съображения в тази насока, като е
отразено, че на контролните органи са били представени всички изискуеми се
документи, касаещи въпросното количество гориво – газьол, като същите са
цитирани с номера и дати, описан е процесът на доставката на гориво по принцип
и по конкретния АДД, като се твръди, че „Пътят”
на горивото от основния доставчик до резервоарите на обекта е напълно проследим и че всяко
едно действие от зареждането на специалните превозни средства от основния
доставчик/производител, през междинните доставки,
до вливането на горивото в резервоарите на дружеството на обекта в реално време
се отразява в НАП. Развити са и доводи, че с изпълнение на задълженията си
по чл.3, ал.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ от страна дружеството, в НАП
са налични пълните данни за съответния АДД,
по които може да се проследи и двустранно засече пътя на полученото гориво и
съответните количества от момента на получаването му от основния
доставчик/производител до момента на изливането му в резервоарите на обекта на
дружеството. С оглед на това е изцведено и твърдение, че в този
смисъл,
няма как в резервоарите на
обекта на дружеството да има друго, различно от доставеното от „Лукойл
България” ЕООД гориво, тъй като всяко едно вливане на гориво се отразява чрез
монтираните нивомери в приходната администрация, а в случаи на междинни
доставки преди вливането в резервоара на обекта - същите се отразяват в НАП
чрез подаване на данни в специалната електронна страница на приходната агенция, като се сочи, че контролните
органи, обаче, не
са извършили каквито и да било проверки нито в приходната администрация, нито
пък насрещни проверки при основния доставчик/производител, нито при заредените
от дружеството обекти, които да установят, че
съдържащото се в резервоарите гориво е различно от това, за което има надлежно
издадена документация, включително и такава за заплатен акциз. Извън горното, в жалбата се излага и довод, че нито в НП №2644,
нито в АУАН, въз основа на който това наказателно постановление е издадено, не
е отразено при вземане на пробите за лабораторен анализ от резервоарите,
да е присъствал представител на „СТИЛ
96” ООД,
каквото е императивното изискване на нормата на чл.6, ал.1 от Наредба №3 от 18.04.2006 год. за вземането на проби и
методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки и че в нормата на чл.6,
ал.3 от същия нормативен акт е разписана и процедура за вземане на тези проби
при отсъствието на такъв представител. Жалбодателят счита,
че е опорочена процедурата по изземване на пробите от горивото и че няма
как да е сигурен, в
какви съдове се се съхранявали
от проверяващите органи иззетите
проби, както и че изследваното в
лабораториите гориво е именно това, което се е съдържало в разервоарите на
проверявания обект, като се сочи, че дори в протокола
за вземане на проби да е записано някакво лице, за което се твърди да е
представител на дружеството, то със сигурност то не е
такъв представител, доколкото управителят и упълномощени от него лица да представляват
дружеството, т.е. пълномощници на управителя, със сигурност не са
присъствали и не са били уведомявани за извършваната
проверка и вземане на проби по предвидения от закона ред. Сочи се, на следващо място, че съгласно нормата на чл.83 от ЗАНН,
за да бъде наложена имуществена санкция юридическо лице, е необходимо да се
установи задължение на ЮЛ, което да не е изпълнено, като жалбодателят счита, че дружествотои
е изпълнило вмемените му от нормативните актове задължения и не е държало
акцизна стока без предвидените в чл.126, ал.1,
т.2 документи и че тези документи са били представени
на административно наказващия орган, напълно проследима е доставката по всеки
един от тези АДД до момента на вливане на горивото в резервоара на обекта и
обективно е невъзможно - а и административнонаказващият орган не твърди това -
в резервоарът да е постъпило друго гориво, различно от посоченото в
представените АДД. Излага се и довод, че в тази насока
следва да се посочи, че твърдяната от административно наказващия орган разлика
в техническите параметри на провереното гориво и горивото по представените АДД/ако
наистина има такава/, може да е резултат на редица външни
обстоятелства, свързани с плътността, температурата, начина на вземане на
пробите и пр. и че доколкото става дума за технически
параметри с разлика в хилядни от процента, всички тези обстоятелства са от
решаващо значение, а в първата фаза на административно
наказателното производство, проверявания
субект няма как да проведе насрещно доказване в тази насока. Жалбодатгелят счита, че така, от действията на административния
орган не се обосновава по никакъв начин извод, че „СТИЛ 96”
ООД е осъществило състава на твърдяното нарушение - чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС и
че е държало стока - гориво, за което не заплатен дължимия акциз, като отново се сочи, че дружеството е получило акцизната стока от
своя основен доставчик/производител със съответната декларация за съответствие;
че дружеството няма задължение,
а че е и
практически невъзможно, при всяко зареждане да проверява какво
точно гориво е постъпило в неговите цистерни; че пътят
на горивото от основния доставчик/производител е проследим до резервоара на
обекта му при възможно най-тежкия режим на административен контрол.
Въз основа на изложеното, жалбодателят счита, че
по безспорен начин се установява незаконосъобразност и необоснованост на
оспорения административен акт - Заповед №ЗТД
3000-397 от 26.08.2019 год., доколкото
изводът на административния орган, послужил като основание за прилагане на
принудителните административни мерки, не е фактически и правно обоснован, поради което и с жалбата моли съда да
отмени Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ЗТД 3000-397 от 26.08.2019 год. на директора на
Териториална дирекция Тракийска към Агенция „Митници”.
Редовно призован за съдебното заседание, жалбодателят „СТИЛ 96” ООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя му Г.П.П. от ***, се представлява от редовно упълномощения му процесуален представител - адв.М.Г.П.
от АК-***, която заявява, че поддържа
подадената жалба по изложените в нея съображения, както и по съображенията,
които са изложени в представеното
от нея писмено становище след
запознаването с административната преписка, в което е взето
отношение по същата, направени са
доказателствени искания и са изложили
допълнителни съображения за незаконосъобразността на административния акт. Моли
да бъде отменен атакуваният административен акт, по съображенията,
изложени в жалбата и в становището от месец декември 2019
год., както и по допълнителните
съображения, различни от изложените, развити в
писмена защита, която представя в съдсебно
заседание.
Моли, също така, на жалбодателя да
бъдат присъдени направените разноски, за които представя списък на разноските.
Ответникът
по жалбата - С.Д. Директор на Териториална дирекция „Тракийска” – град Провдив при Агенция „Митници”, редовно уведомяван за съдебните заседания, не се явава, като е бил представляван от
упълномощен процесуален представител - гл.юрк. Т. С. С., само в едно от заседанията – второто по ред, проведено на 23.01.2020 год.,
при проведени общо три открити съдебни заседания, в които са събирани
доказателства. По делото не е постъпил писмен отговор по жалбата или становище,
в които да е изразена позиция на ответника, относно допустимостта и
основателността на жалбата, подадена от „СТИЛ 96” ООД
*** с ЕИК ***, против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка №ЗТД 3000-397 от 26.08.2019 год. на С.Д. директор на Териториална дирекция Тракийска към Агенция
„Митници”.
Административният съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По
допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.124б, ал.4 от ЗАДС, заповедта
по ал.2, т.е. за прилагане на принудителна административна мярка
по ал.1 - запечатване
на обекта или обектите, където е установено нарушението, за срок един месец,
подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, от което следва, че заповедта за прилагане на ПАМ подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването или връчването й, съгласно нормата на чл.149,
ал.1 от АПК.
В случая, екземпляр от оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ЗТД 3000-397 от 26.08.2019 год. на директора на Териториална дирекция Тракийска към Агенция
„Митници” е връчен на адресата й - „СТИЛ 96” ООД
*** с ЕИК ***, на датата 30.10.2019
год., като същият е получен срещу подпис лично от управителя на дружеството – Г.П.П., с ЕГН **********,
видно
от попълнената и оформена разписка към заповедта/л.39, л.64/.
Жалбата, ведно с приложените писмени доказателства към нея, е
подадена на датата 04.11.2019 год., не по установения ред, т.е. чрез
административния орган, чиито акт се оспорва, а направо в Административен съд -
Кърджали, като е била регистрирана в деловодството на съда с
Вх.№2288/04.11.2019 година/л.2/. От това следва, че жалбата е
подадена в законоустановения срок, макар и не по предвидения в закона ред, в
изискуемата се от закона форма и съдържание, от лице, което е адресат на
наложената със заповедта ПАМ и за което, предвид това, е налице правен интерес
от оспорването й, тъй като с нея се засягат непосредствено негови права и
законни интереси.
Административен съд
- Кърджали, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед
за налагане на принудителна административна мярка №ЗТД 3000-397 от 26.08.2019 год. на С.Д. директор
на Териториална дирекция Тракийска към Агенция „Митници”, на
основание чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.124б,
ал.1 и ал.2 от ЗАДС, чл.124в, ал.1 от ЗАДС и чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, т.І от същата, е наредено запечатване на обект:
бензиностанция, находяща се в ***, стопанисвана от „СТИЛ
96” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
с управител Г.П.П., ЕГН **********,
в 7-дневен срок от връчване на наказателно постановление
№2645/2019г. от 22.08.2019 год.
на началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска”,
Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване”
в Централно митническо управление, Агенция „Митници”,
за срок от 1/един/ месец, на основание чл.1246, ал.1 от ЗАДС, във връзка с чл.124а, ал.1 от ЗАДС, с т.ІІ е забранен
достъпа до обект: бензиностанция,
находяща се в ***, стопанисвана от „СТИЛ 96” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с управител Г.П.П., ЕГН **********, в 7-дневен срок от връчване
на наказателно постановление №2645/2019г. от 22.08.2019 год.
на началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска”,
Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване”
в Централно митническо управление, Агенция „Митници”,
за срок от 1/един/ месец, на основание чл.124в, ал.1 от ЗАДС, във
връзка с чл.124б, ал.1 от ЗАДС. С т.ІІІ от заповедта е наредено, на основание
чл.124в, ал.1 от ЗАДС, наличните стоки в обекта, с изключение
на тези, които са предмет на установеното нарушение, да бъдат отстранени от
управителя на „СТИЛ 96” ООД, с ЕИК
*** или упълномощено от него лице, в 7-дневен срок от връчване на наказателно
постановление №2645/2019г. от 22.08.2019 год. на
началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска”,
Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване”
в Централно митническо управление, Агенция „Митници”, както и е указано, че в случай, че визираният срок не бъде
спазен, на основание чл.124в, ал.3 от
ЗАДС, стоките ще бъдат отстранени от
митническите органи, като същите ще бъдат разположени пред обекта, без
задължение за митническите органи за пазене, за сметка на задълженото лице и
без да се носи отговорност за тяхното повреждане, похабяване или загуба. С т.ІV от същата заповед е указано, че принудителната
административна мярка по т.I от
заповедта се прекратява,
на основание чл.124б, ал.5 от ЗАДС, от
директора на Териториална дирекция Тракийска, по писмена молба на
адмннистративнонаказаното лице и след като бъде доказано, че наложената с наказателно
постановление №2645/2019г. от 22.08.2019 год. на
началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска”,
Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване”
в Централно митническо управление, Агенция „Митници”,
административно наказание „имуществена санкция”, в
размер на 8940.64 лева/осем хиляди хиляди деветстотин и
четиридесет лева и шестдесет и четири ст./,
е заплатена изцяло по сметка на Териториална дирекция Тракийска в „ОББ”
АД, по посомените банкови сметки и че заплащането
се доказва с представяне на оригинал или заверено копие на документ,
удостоверяващ, че размерът на наложената санкция в размер на 8940.64 лева
/осем хиляди хиляди деветстотин и четиридесет лева и шестдесет и
четири
ст./, е
преведен по посочената сметка. В заповедта е посочено, също
така, че
на основание чл.124б,
ал.3 от ЗАДС, във
връзка с чл.60, ал.1 от АПК, принудителната
административна мярка „Запечатване на обект”: „Бензиностанция”,
находяща се в ***, стопанисвана от „СТИЛ
96” ООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***,
с управител Г.П.П., ЕГН**********, подлежи на предварително изпълнение.
За да мотивира заповедта си административният орган
е посочил, че е образувано административнонаказателно производство
№2644/2019 год. по
описа на Централно митническо управление, Агенция „Митници”,
против „СТИЛ 96” ООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, с управител Г.П.П.,
с ЕГН **********,
за което е издадено наказателно постановление №2644/2019г. от 22.08.2019 год.
от началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска”,
Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване”
в Централно митническо управление,
Агенция „Митници”, с което са наложени: - административно наказание „имуществена
санкция”, в размер на 8940.64/осем хиляди деветстотин и четиридесет лв. и шестдесет и четири ст./ лева, представляваща
двойния размер на дължимия акциз, на
основание чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС и е присъдено „отнемане в полза на Държавата”, на
основание чл.124, ал.1 от ЗАДС, на акцизна
стока - общо *** литра нефтопродукт - нефтено
масло, в което преобладават неароматни съставки, съдържащо биодизел, отговарящо
на изискванията за „тежки масла”- „газьол”,
с тегловно съдържание
на сяра, превишаващо 0.002%, но
непревишаващо 0.001% (!?),
но тъй като същата липсва, е присъдено да се заплати нейната
стойност, определена по пазарна цена в размер на общо 7266.00/седем
хиляди двеста шестдесет и шест/лева,
на основание чл.107е, ал.2 от ЗАДС. Посочено е, че с
наказателно постановление №2644/2019г. от 22.08.2019 год.
е постановено на „СТИЛ 96” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, с управител Г.П.П.,
с ЕГН **********,
„лишаване от право да упражнява дейност с
акцизни стоки”, за срок от 1/един/ месец,
на основание чл.124а, ал.1 от ЗАДС, в
обект: бензиностанция, находяща се в ***.
Към административната преписка е приложено наказателно
постановление №2644/2019г. от 22.08.2019
год., издадено от началник на отдел „Митническо
разузнаване и разследване Тракийска” в ГД
„Митническо разузнаване и разследване” в
Централно митническо управление, Агенция „Митници”/л.14-л.17/, с
което, по повод акт за установяване на
административно нарушение №1878 от 18.07.2019
год., съставен от ***
в отдел „Митническо
разузнаване и разследване Тракийска” в ГД
„Митническо разузнаване и разследване” в
Централно митническо управление, Агенция „Митници”/л.18-л.20/, с което наказателно постановление е прието, че е
осъществен състава на нарушение по чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС и с което, на „СТИЛ 96” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, с управител Г.П.П., с ЕГН **********, за
осъществен състав на нарушение по чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС,
са наложени: 1. Административно наказание „имуществена
санкция”, в размер на 8940.64/осем хиляди деветстотин и четиридесет лв. и шестдесет и четири ст./ лева,
представляваща двойния размер на дължимия акциз,
на основание чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС; 2. Отнети
са стоките, предмет на нарушението - общо
*** литра нефтопродукт - нефтено масло, в което преобладават неароматни
съставки, съдържащо биодизел, отговарящо на изискванията за „тежки масла”- „газьол”,
с тегловно съдържание
на сяра, превишаващо 0.002%, но
непревишаващо 0.001% (!?), в полза на Държавата,
на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС, но тъй като същата липсва,
е присъдено да се заплати нейната стойност, определена по пазарна цена в размер
на общо 7266.00/седем хиляди двеста шестдесет и
шест/лева, на
основание чл.107е, ал.2 от ЗАДС и 3.
Лишаване от право да упражнява дейност с акцизни стоки за срок от един месец,
на основание чл.124а, ал.1, във връзка с чл.126 от ЗАДС,
в обект: бензиностанция, находяща се в ***.
От описаното в посоченото наказателно постановление като
фактически обстановка, а и от приложенте по административната преписка писмени
доказателства се установява, че на 18.04.2019 год.,
двама служители на отдел „Митническо
разузнаване и разследване Тракийска”, ГД „Митническо
разузнаване и разследване”, Централно митническо управление,
Агенция „Митници”, са извършили
проверка на обект за търговия с течни горива - бензиноетанция, находища се в ***,
стопанисвана от „СТИЛ 96” ООД, с ЕИК ***, във
връзка със спазване на Закона за акцизите и данъчните складове/ЗАДС/,
Правилника за прилагане на закона за акцизите и данъчните складове/ППЗАДС/ и
нормативните актове за тяхното прилагане, като при
пристигане на място екипът се е легитимирал на М. М. Ю.,
ЕГН *** - обслужващ бензиностанцията
и е била изискана
разпечатка от нивомерната система. Представен бил служебен
бон №***/*** год. от който били видни наличните
количества горива както следва: -
Дизелово гориво - *** литра; -
Бензин А95Н - *** литра. Бензиностанцията
разполагала с един брой хоризонтален надземен
резервоар, с общ обем 15000 литра, свързан с бензиноколонка и три пистолета за
зареждане, като тялото на резервоара било
разделено на две части - с обем 10000 литра,
за съхранение на дизелово гориво и с обем 5000 литра,
за съхранение на бензин. За наличните количества енергийни продукти, в частност за дизеловото гориво, били
представени следните документи: Акцизен данъчен документ №***,
с УКН №*** от *** год., за *** литра газьол – немаркиран,
с код по КН 2710 20 11,
Нареждане за експедиция №***/*** год.,
издадено от „Лукойл България” ЕООД, заверена
декларация за съответствие на качеството на течните горива 0105 от 3 април 2019
год. Направена била справка на място за коректното им
въвеждане чрез клавиатурата в ЕСФП, а чрез
денситометър, модел DMA 350,
била измерена плътност 0.838
на течност с мирис на дизелово гориво. По разпореждане на началника на отдел „Митническо
разузнаване и разследване Тракийска”, ГД „Митническо
разузнаване и разследване”, Централно митническо управление,
Агенция „Митници”, с
Протокол за вземане на проба Рег.№***/*** год.,
чрез проточване от пистолетите за зареждане на превозни средства от надземен
резервоар с вместимост 10000 литра, били
взети общо 4 броя метални контейнери с проби от течност с мирис на дизелово
гориво, запечатани с митнически пломби с №***, №***, №*** и №***,
с цел установяване вида на стоката за целите на ЗАДС. За
извършените контролни действия бил изготвен
Протокол за извършена проверка №*** от *** год., а с писмо
рег.индекс №*** от *** год.
и Заявка за
анализ/експертиза рег.№*** от *** год.,
взетите проби били изпратени в Централна митническа
лаборатория при Агенция „Митници”. От
Централна митническа лаборатория при Агенция „Митници”
в отдел „Митническо разузнаване и разследване
Тракийска”
били получени, както следва: Митническа
лабораторна експертиза №***/*** год./за
течност с мирис на дизелово гориво/, с изразено становище в т.8, че „Въз
основа на получените резултати, експертната оценка и в съответствие с термините
и разпоредбите на глава 27 на КН, изпитаната проба представлява нефтопродукт - нефтено
масло, в което преобладават неароматни
съставки, съдържащо биодизел,
отговарящо на изискванията за „тежки масла” - „газьол”, с
тегловно съдържание на сяра, превишаващо 0.002%,
но непревишаващо 0.1%.” и че изследваната
проба попада в обхвата на код по КН 2710 20 17.
От горното бил изведен извод, че представените документи
не са относими към наличните към момента на
проверката количества дизелово гориво, като на
16.07.2019 год.,
митнически служители С. Д. Г. и Е. Д. В., във
връзка с получените лабораторни експертизи,
отново извършили проверка в обект за търговия с течни
горива - бензиностанция,
находяща се в ***, в
присъствието на Г.П.П. - управител
на „СТИЛ 96” ООД, с ЕИК ***. В хода на контролните действия и видно
от представените дневни финансови отчети било
установено, че наличното количество „газьол”, с тегловно съдържание на сяра,
превишаващо 0.002%, но
непревишаващо 0.1% - *** литра,
установено към 18.04.2019 год.
с Протокол за извършена проверка №***/*** год. било
продадено и не било налично в обекта. Управителят на „СТИЛ 96” ООД бил
поканен да се яви на 18.07.2019 год.
в МБ ***, за
съставяне и връчване на АУАН, като му била предоставена
възможност да даде писмени обяснения,но той
отказал и с заявил, че при нужда на по-късен етап ще
даде такива. За извършените контролни действия бил изготвен
Протокол за извършена проверка №*** от *** год. На
18.07.2019 год. Г.П.П. - управител
на „СТИЛ 96” ООД, ЕИК ***, се е явил в МБ -
***, като предвид
изложеното и на основание чл.36, ал.1 и ал.40, ал.1 от ЗАНН,
във връзка с чл.128, ал.2 от ЗАДС, бил
съставен АУАН №1878/18.07.2019 год.у
в присъствието на Г.П.П. - управител на „СТИЛ 96” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** и в
присъствието на свидетеля С. Д. Г. - митнически
служител в Централно митническо управление,
Агенция „Митници”, като актът
бил връчен на 18.07.2019 година. В
законоустановения срок, с Вх.№***/*** год. на
ТД Тракийска, постъпило писмено възражение по акта,
на основание чл.44, ал.1 от ЗАНН, което възражение
било разгледано, но било прието, че същото не внася нови факти и обстоятелства и предвид
това, същото е
оставено без уважение и административнонаказателното производство е
продължило. С писмо с рег.индекс
№***/*** год. до С.Д.директор
на Теригориална дирекция Тракийска била
отправена молба за определяне на пазарната стойност на стоката -
предмет на нарушение - общо *** литра нефтопродукт - нефтено
масло, в което преобладават неароматни съставки, съдържащо биодизел,
отговарящо на изискванията за ,,тежки масла – „газьол”,
с тегловно съдържание на сяра,
превишаващо 0.002%, но непревишаващо 0.001% (!?), тъй
като същата липсвала. Със Заповед от
05.08.2019 год. за
определяне на пазарна цена на стоки, задържани на основание чл.107е, ал.3
от ЗАДС и във връзка с чл.121 от ППЗАДС и
Наредба №Н-9/2016 год.
за реда и начините на прилагане методите за определяне
на пазарните цени,
била определена пазарна цена,
в размер на *** /***/ лева
за акцизна стока - общо *** литра нефтопродукт - нефтено
масло, в което преобладават неароматни съставки, съдържащо биодизел, отговарящо
на изискванията за „тежки масла – „газьол”,
с тегловно съдържание
на сяра, превишаващо
0.002%, но непревишаващо 0.001% (!?). Видно
от писмо peг.индекс
№***/*** год. на С.Д.директор
на Териториална дирекция Тракийска, дължимият акциз за тези общо
*** литра нефтопродукт - нефтено масло, в което преобладават
неароматни съставки, съдържащо биодизел, отговарящо на изискванията за „тежки
масла – газьол”,
с тегловно съдържание
на сяра, превишаващо 0.002%, но непревишаващо 0.001% (!?), предмет на
нарушението, изчислен съгласно чл.41, във връзка с чл.28 и чл.32, ал.1, т.3
от ЗАДС,
бил в размер на общо 4470.32/четири хиляди
четиристотин и седемдесет лв. и тридесет и две ст./ лева.
От така изложените факти и обстоятелства било
установено, че с деянието си „СТИЛ 96” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с управител Г.П.П., на 18.04.2019 год.,
като държало в надземен резервоар в обект за
търговия с течни горива - бензиностанция, находяща се в ***,
акцизна стока - общо *** литра нефтопродукт - нефтено
масло, в което преобладават неароматни съставки, съдържащо биодизел, отговарящо
на изискванията за „тежки масла” – „газьол”,
с тегловно съдържание
на сяра, превишаващо 0.002%, но
непревишаващо 0.001% (!?),
без данъчен документ по Закона за акцизите и данъчните складове или фактура,
или митническа декларация, или придружителен административен документ/ електронен административен документ или
документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг
документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, е осъществило състава на чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС.
В съдебно заседание, от процесуалния представител на
жалбодателя е представен и е приет като доказателство Протокол от изпитване №***/***
год., издаден от Изпитвателна лаборатория за нефтопродути „СЖС България” ЕООД,
акредитирана със Сертификат за акредитация БСА Рег.№*** от *** год., издаден от
Изпълнителна агенция БСА и валиден до 31.05.2022 год./л.207/. От този протокол за изпитване е видно, че със Заявка №***/*** год., със
заявител „СТИЛ 96” ООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, е била представеина за изследване проба от дизелово гориво, от обект:
надземен резервоар с вместимост 10000 л., с разположение на обекта - *** и
пробата е получена на датата 19.11.2019 год. От същия Протокол за изпитване е
видно, че пробата е представена от заявителя с копие на Протокол за вземане на
проба №*** от *** год. на Агенция „Митници”/цитиран
в наказателно постановление №2644/2019г. от 22.08.2019 год. и приложен по преписката/, като количеството на пробата е било 1 л., представена в един брой метален
контейнер х 1л., пломбиран с пломба №***
на
отдел „Митническо разузнаване и разследване
Тракийска”, ГД „Митническо
разузнаване и разследване”, Централно митническо управление,
Агенция „Митници”, т.е. за
изследване в тази Изпитвателна лаборатория за нефтопродути „СЖС България” ЕООД
е била представена една от пробите от това гориво, взети на 18.04.2019 год. от двамата
служители
на отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска”,
ГД „Митническо разузнаване и разследване”,
Централно митническо управление, Агенция
„Митници”, от обект: надземен резервоар с вместимост 10000 л., с
разположение на обекта - *** и пломбирана от тях с посочения номер пломба - пломба №***/също посочена в цитиранато по-горе наказателно постановление/. Съобразно
отразените резултати в този Протокол от
изпитване №*** от *** год. на Изпитвателна лаборатория за нефтопродути „СЖС България” ЕООД,
съдържанието на сяра в изследваната проба от дизелото гориво е 8.9
+/- 0,8 mg/kg, респ. 0.00089
+/0.0008%, т.е. изследваното гориво е със съдържание на
сяра, непревишаващо 0.001% (0.00089
е по-ниска стойност от 0.001), съответно изследваното гориво
отговаря на такова с код по КН 2710 20 11, т.е. такова,
каквото
е посочено в съответния АДД за
това гориво, представен на извършилите проверката митнически служители - Акцизен
данъчен документ №***, с УКН №*** от *** год.,
за *** литра газьол – немаркиран, с код по КН 2710 20 11/на л.109 от
делото/.
По направено доказателствено искане от процесуалния
представител на жалбодателя, до разпит в съдебно заседание е допуснат и един
свидетел
- М. М. Ю., който е служител в проверявания обект – бензиностанция на *** в ***,
стопанисвана от жалбодателя „СТИЛ 96” ООД, с ЕИК *** и който е присъствал по време на извършената на 18.04.2019 год. проверка от
двамата митнически служители на отдел „Митническо разузнаване и
разследване Тракийска”, ГД „Митническо
разузнаване и разследване”, Централно митническо управление,
Агенция „Митници” в този обект, при която проверка са били взети и
пробите от дизеловото гориво. В показанията си, дадени в
съдебно заседание на 11.06.2020 год., свидетелят заявава, че си спомня
за извършената проверка от служителите на митницата, през месец април миналата година, като пояснява, че са дошли мъж и жена, представили
се и поискали да им представи
документи за проверка, които той им представил, а след
това поискали да вземат проба от горивата - бензин и
дизел. Свидетелят обясснямва как са били взети промите, като
сочи, че от
багажника на тяхната кола извадили
съдове, от една касетка,
и му
ги дали един
по един да ги напълни, като той взел
пистолета, сложил съдовете на земята и почнал
да ги пълня. Пояснява, че пистолетът влизал
в гърлото на съда, като напълнил
съдовете, колкото е могло, т.к. дизелът направи пяна, като проверяващите му казвали
кога да спре, като по
същия начин напълнил всички съдове. Свидетелят сочи, че преди да започне
да пълни съдовете, не са питали,
кога последно е зареждано гориво от съответната
колонка и че преди да започне да пълни съдовете, не си спомня да са били източени
някакви литри от горивото.
Заявява, че преди това, конкветно за дизеля, не е имало зареждане в близко време. На поставен въпрос отговаря, че тези съдове,
преди да започне да ги пълни, не са били промити,
а му ги давали един
по един и той започнал да
ги пълня. На друг въпрос отговаря, че не му е било дадено някакво
съоръжение, което да сложи на пистолета, за да влезе в съда, а направо
е сложил
пистолета в гърлото на съда и го е напълвал. Пояснява, че съдовете не са били напълнени изцяло и че ги е напънил
колкото е могло, тъй като
дизелът правел пяна и съдът преливал. По-нататък в показанията си свидетелят Ю. заявява, че след
като напълнил съдовете, проверяващите ги сложили в
касетката, с която ги донесли, а след
това ги сложили на масата и ги пломбирали, като на него му дали по една
от пробите. На последващи въпроси
свидетелят дава отговори в показанията си, по повод друга проверка, извършена
от „Метрологията”/ДАМТН/, която протекла по друг начин при вземането
на пробите, като сочи, че проверяващите дошли, представили
се, поискали документи, проверили
ги и след това от колата взели хладилни чанти,
в които имало
метални съдове. Заявява, че пробите били
взети по друг начин, като му дали да
пълни съдовете, но със специална тръбичка,
която се слага в съда и която излизала
около 10 см. над съда, а пистолетът опирал
само на тръбичката. Заявява също, че сложили
200 мл., изплакнали съда, изпразнили
в друг съд и след това пак наново напълнили,
докато броячът отчел 800 мл, след това се пломбирал
съда и че по този начин напълнили
и другите съдове. Сочи, че
след това проверяващите сложили
съдовете в хладилна чанта, която пломбирали, а на тях също
им дали по
една от всяка проба. На поставен въпрос свидетелят отговаря, че съдовете
на „Метрологията”
били чисти, в
хладилни чанти, а съдовете на „Митницата”
ги извадили от багажника,
от една пластмасова пазарска касетка. Свидетелят Ю. заявява в показанията си, че от митницата дошли
втори път и им представили акта
за нарушение, а от метрологията само им
изпратили документи, че пробите са реални и
всичко е наред. По отношение
транспортирането и доставката на горивото свидетелят заявява, че техни колеги
с автовози отиват в град ***, в базата на „***” и оттам им дават
пълен набор с документи и с тези документи влизат вътре да товарят горивото, както и че им
се дават акцизни
документи за излизане и с тези акцизни документи идват при тях,
за разтоварване на горивото. Сочи също, че на автовозите има система, която отчита всяко
изливане на гориво и тя се нарича нивомерна
система или брояч, на самите камиони, която система е
пломбирана от митниците, както и че на резервоарите в бензиностанцията
също има такава система.
Свидетелят пояснява, че след като дойдат с автовозите,
представят акцизния документ, в това
време се пуска начален нивомер, разтоварва се,
след това се пуска краен нивомер, а през
това време, ако има някакви продажби, те се премахват и литрите се следят. Свидетелят пояснява също, че след това
акцизният документ за доставка на гориво се изпраща в НАП и че това се извършва в срок до
един работен ден и че ако не се подадат
данните към НАП, вечерта не могат
да си пуснат отчетите и не могат
да приключат деня.
При
така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на
основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че
подадената срещу заповедта за налагане на принудителна административна марка
жалба се явява основателна и доказана.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган -
С.Д. директор на Териториална дирекция Тракийска към Агенция „Митници”. Съгласно
чл.124б,
ал.2 от ЗАДС, в приложимата й редакция (обн., ДВ, бр.98/2018 г., в сила от
07.01.2019 г.), принудителната административна мярка по ал.1 - запечатване
на обекта, се налага с мотивирана заповед на директора на компетентното
митническо учреждение или на оправомощено от него длъжностно лице. Съгласно §1,
т.25, б.„в” от Закона за митниците (ЗМ) „митнически учреждения” са вкл.
териториалните управления, а според чл.7, ал.1 от Устройствения правилник на Агенция
„Митници” (ред., ДВ, бр.2/2019 г.) Агенцията е структурирана в Централно
митническо управление и в териториални дирекции: Тракийска, Югозападна,
Дунавска, Северна морска и Южна морска. Съобразно така цитираната нормативна
рамка, компетентен да приложи ПАМ по чл.124б от ЗАДС по отношение на
жалбодателя е директорът на ТД Тракеийска, каквато длъжност заема и издателят
на процесната заповед, съгласно Заповед №7297 от 11.07.2019 год. на директора
на Агенция „Митници”/л.41/,
издадена на основание чл.16 от ЗДСл, във вр. с чл.9, ал.4 от Закона за
митниците. Следователно оспореният административен акт е
издаден от материално и териториално компетентен орган и не са налице основания
за отмяна на атакуваната заповед по смисъла на чл.146, т.1 от АПК.
На
следващо място, заповедта е в писмена форма и съдържа реквизитите по чл.59,
ал.2 от АПК, във връзка с чл.124б, ал.2 от ЗАДС - наименование на органа,
който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща
правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок,
ред за обжалване и подпис на издател. В текста на заповедта се съдържат някакави
фактически основания, обосноваващи налагането на ПАМ, като всъщност в мотивите единствено
фигурира фактическото обстоятелство, че същата се основава на издадено
наказателно постановление, с което на дружеството-жалбодател е наложена
имуществена санкция и „лишаване от право да се упражнява дейност”/неясно каква, вероятно се има предвид
търговска дейност/ с акцизни стоки за срок от 1 месец, в посочения обект.
Описаните в мотивите на заповедта факти относно образуваното
административнонаказателно производство, посомчено само с номера и годината по
описа на ЦМУ, Агенция „Митници” и издаването на наказателното постановление за твърдяното
нарушение на ЗАДС, което нарушение, между впрочем, не е дори и бегло описано в
мотивите към заповедта, не могат, по разбиране на настоящия съдебен състав, да
се приемат за достатъчни, за да се направи извод, че административният акт
съдържа ясни и конкретни фактически основания, обусловили издаването му. Действително,
при наличие на предпоставките по чл.124б, ал.1 от ЗАДС, компетентният
административен орган действа при условията на обвързана компетентност, като е длъжен
да приложи ПАМ съгласно императивното разпореждане в посочената правна норма.
Независимо от това, обаче, административният орган следва да изложи мотиви във
връзка с всеки един от съществените елементи, обуславящи налагането на ПАМ,
като единствено цитирането на издаденото на дружество наказателно постановление
не е достатъчно, за да се приеме, че заповедта е надлежно мотивирана, а
изискването на чл.124б, ал.2 от ЗАДС е прилагането на ПАМ да се извършва с
мотивирана заповед. За пълнота следва да се отбележи, че в заповедта е посочено
възприетото от органа материалноправно основание за прилагане на конкретните
ПАМ, но с оглед посоченото по-горе, съдът намира, че не може да се приеме, че
заповедта е мотивирана и в тази насока споделя в пълна степен изложените в тази
насока съображения в жалбата, описани по-горе.
Съдът намира, че оспорената Заповед №ЗТД
3000-397 от 26.08.2019 год., издадена от С.Д. директор на Териториална дирекция
Тракийска към Агенция „Митници”, е
незаконосъобразна, освен на самостоятелните основания, отбелязани по-горе, и поради факта,
че посоченато в нея като фактическо основание за издаването
й НП №2644/2019г.
от 22.08.2019 год.
на началника на отдел
„Митническо разузнаване и разследване Тракийска”, ГД „Митническо разузнаване и
разследване” в ЦМУ, е незаконосъобразно, тъй като най-напред, в производстното по
издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, като същото е и необосновано. На първо място, налице е разлика
между констатираното в АУАН №1878 от 18.07.2019 год. нарушение и
доказателствата за същото, събрани в хода на АНП, и описаното в обстоятелствената част и в диспозитива на НП №2644/2019г. от 22.08.2019 год., за което е наложено наказанието, а съответно е наложена и ПАМ с оспорената заповед.
Наказателно
постановление №2644/2019г. от 22.08.2019 год. е издадено въз
основа на посочения АУАН №1878 от 18.07.2019
год., като с НП е наложено наказание за твърдяно нарушение на
чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС,
изразяващо се, според изрично изписаното в него, в
това, че жалбодателят „СТИЛ 96
ООД”, с ЕИК ***, „На
18.04.2019 год.
държи в надземен резервоар в обект за търговия с течни горива - бензиностанция,
находяща се в ***, акцизна стока общо *** литра нефтопродукт - нефтено
масло, в което преобладават неароматни съставки, съдържащо биодизел, отговарящо
на изискванията за „тежки масла” - „газьол”,
с тегловно съдържание на сяра,
превишаващо 0.002%, но
непревишаващо 0.001%, без
данъчен документ по Закона за акцизите и данъчните складове или фактура, или
митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза.”. Видно от цитирания
диспозитив на НП №2644/2019г. от
22.08.2019 год., твърдяното нарушение е
свързано основно с числовите показатели на определен
компонент на горивото, а именно - съдържанието на сяра в същото. Посочените цифрови показатели в диспозитива – на 2/две/ места, а и в обстоятелствената/мотивната/ част – на 3/три/ места, на това
НП №2644/2019г. от 22.08.2019 год., са както
следва: „с тегловно съдържание на
сяра, превишаващо 0.002%,
но непревишаващо 0.001%”(!?). Очевидно е, че стойността
0.002 е по-висока от 0.001 и респ.,
няма как тегловното съдържание
на сяра в горивото едновременно да
превишава 0.002%, но да
не превишава 0.001%. Така описано, изпълнителното
деяние на вмененото на дружеството
нарушение е напълно безсмислено,
т.е. non sense; това изпълнително деяние изобщо не се явява нарушение на
какъвто и да е законов текст или изискване. Същото не
се доказва нито от цитираните в НП доказателства, респ. събраните в хода на административно- наказателната
преписка (митническата лабораторна експертиза, приложена
по преписката),
нито на предявеното с АУАН нарушение. Според настоящия
съдебен състав, само на това основание,
дори да става дума за техническа грешка на административнонаказващия орган, която грешка, обаче, е мултиплицирана, т.е. възпроизведена общо 5/пет/
пъти (!?)
в
това НП, то същото се
явява незаконосъобразно и би следвало
да бъде отменено изцяло. Тук следва задължително да се отбележи, че същите
безмислени числови показатели, касаещи теловното съдържание
на сяра в горивото, а именно - „с тегловно съдържание на сяра, превишаващо 0.002%,
но непревишаващо 0.001%”, са възпризведени и в мотивите/доколкото посоченото в заповедта въобще може
да се възприеме като мотиви/ към оспорената в настоящото съдебно производство
заповед за налагане на ПАМ. Това, освен всичко останало, е показателно и за
това, как в много случаи се издават наказателни постановления от АНО и как се
налагат ПАМ от съответните компетентни административни органи - явно без въобще
да се прочете и осмисли съдържанието на съответния акт и без при
необходимост/каквато в случая явно е била налице/, да се коригират подобни
несъответствия, а и откровени безмислици, а същевременно, с тези наказателни
постановления в някои случаи се налагат тежки, т.е. големи по размер
имуществени санкции, а със заповедите за налагане на ПАМ се прилагат и сериозни
и тежки като последснвия за адресатите им принудителни мерки.
Във връзка и в подкрепа на посоченото по-горе следва да
се упомене, че след като е била извършена на 18.04.2019 год. проверка на
посочения обект – бензиностанция, стопанисвана от дружеството, при която проверка
са били взети и проби от дизеловото гориво, след съответно
възлагане от проверяващия орган, Централната
митническа лаборатория – София („ЦМЛ – София”) е извършила изследване на част от
взетите проби (от бензин и от дизелото гориво) и съответно са били изготвени
няколко 2 броя митнически лабораторни екпертизи, една от които за дизелово
гориво, а именно - МЛЕ №***/*** год./МЛЕ №**/на л.89-л.90/.
Според
тази МЛЕ №***,
изследваното дизелово гориво „е с тегловно съдържание на сяра 131,0 mg/kg (0,01310 тегл.%)”,
като според становището в МЛЕ №***, „въз основа на
тези резултати, експертната оценка и в съответствие с термините и разпоредбите
на глава 27 на КН, изпитаната проба представлява нефтопродукт - нефтено масло,
в което преобладават неароматните съставки, съдържащо биодизел; отговарящо на
изискванията за „тежки масла” - „газьол”,
с тегловно съдържание на сяра, превишаващо
0.002%, но непревишаващо 0.1%”. Следва обаче, да се отбележи,у
че в
тази МЛЕ №*** не е
посочен документ за акредитаиия на на ЦМЛ, изпълнила тази лабораторна експертиза. Въз основа на тези резултати, отразени в МЛЕ №***, на
18.07.2019 год. е бил съставен
АУАН №1878/18.07.2019
год., също приложен
към административната преписка/л.18-л.20/, който е връчен на управителя на
дружеството-жалбодател, като в този АУАН
е прието за установено, че
дружеството-жалбодател,
„на 18.04.2019 год. държи нефтопродукт - нефтено масло, в което преобладават неароматни
съставки, съдържащо биодизел, отговарящо на изискванията за „тежки масла” - „газьол”, с тегловно съдържание на сяра, превишаващо 0.002%, но непревишаващо 0.01%, общо *** литра, без данъчен документ или фактура, или митническа
декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза, в надземен резервоар в обект за търговия с течни
горива - бензиностанция, находяща се в ***, ***,”, като по този начин „СТИЛ 96”
ООД осъществило състава на чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС. На 22.08.2019
год. било издадено
НП №2644/2019г. от 22.08.2019 год., в което, обаче, в което, на 5/пет/ места - в т.1 и т.2 от диспозитивната му част и на 3/три/ места в
обстоятелствената/мотивната/ му част,
са посочени проценти тегловно съдържание на
сяра, които се различават от посочените
в МЛЕ №** и в съставения АУАН №1878/18.07.2019
год.
На следващо място следва да се посочи, че след
съответно възлагане от дружеството-жалбодател
в независима лаборатория е извършено изпитване на пробата от дизелово гориво,
взета от проверяващите органи - пробата в един брой метален контейнер х 1л., пломбиран с пломба №*** на отдел „Митническо
разузнаване и разследване Тракийска”, ГД „Митническо
разузнаване и разследване”, Централно митническо управление,
Агенция „Митници” и
предоставена на проверяваното дружество така, както е посочено в т.7 на
Протокол за вземане на проба(ПВП) Рег.№***
от *** год.,
приложен по преписката/л.93-л.97/. Изпитването е изпълнено от
Изпитвателна лаборатория за нефтопродукти „СЖС България”
ЕООД ***, която е изготвила Протокол от изпитване №***/*** год./л.207/,
като в протоколът се съдържат данни и за
акредитацията на лабораторията. Видно от данните, записани в таблицата
„Резултати от изпитването”, съдържанието на сяра в изследваното
гориво от пробата е: 8.9 +/- 0.8 mg/kg, респ. 0.00089
+/- 0.0008% (графа 5, във връзка с графа 3 от таблицата в
протокола),
при стойност на допуск на показателя max. 10 mg/kg, респ.,
max. 0.0010% (графа 6, във
връзка с графа 3 от таблицата в протокола).
Във връзка с горното, от гледна точка
на правната регламентация, касаеща видовете минерални горива, минерални масла и
продуктите от тяхната дестилация, следва да се посочи, че редакцията
на Номенклатурата на стоките, наричана
Комбинираната номенклатура или КН, действаща към датата на извършване на
проверката и изготвяне на експертизата, е приета с
Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1602 на Комисията от 11.10.2018
год., като тази Комбинирана номенклатура представлява списък на стоки и съответни
кодове за всяка от тези стоки, за
целите на статистиката и за целите на митническото облагане в ЕС.
Глава 27 от Комбинираната номенклатура/КН/ касае „Минерални горива, минерални масла и продукти от тяхната
дестилация; битуминозни материали; минерални восъци” и показва кодовете на посочените видове
стоки за целите на Общата митническа тарифа на ЕС и за други цели. В същата глава на стр.212 и 213 от
КН, с код по КН 27 10 20 са изброени видовете и съответно
кодовете на „Нефтени масла или масла от битуминозни минерали (различни от
суровите) и неупоменати, нито включени другаде препарати, съдържащи тегловно
70% или повече нефтени масла или масла от битуминозни минерали, които масла са
основен компонент на тези препарати, съдържащи биодизел, различни от
отпадъчните масла”. Видно от
посоченото на стр.213, КН различава и съответно дава различни кодове на
посочените нефтени масла съобразно тегловното съдържание на сяра в тях: i. При тегловно съдържание на сяра,
непревишаващо 0.001%, кодът по КН е 2710 20 11;
ii. При тегловно
съдържание на сяра, превишаващо 0.001%,
но непревишаващо 0.002%,
кодът по КН е 2710 20 15; iii. При
тегловно съдържание на сяра, превишаващо 0.002%,
но непревишаващо 0.1%, кодът по КН е
2710 20 17;
iv. и
така нататък. Същевременно, съобразно изискванията на чл.6,
т.2 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията,
реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК) и по-специално на Приложение №2
към Наредбата, изрично цитирано в посочената
норма, съдържанието на сяра в горивата за дизелови двигатели следва да не превишава 10.0 mg/kg. Изчислено в
процентно съотношение, този максимален допуск (максимално допустимо съдържание
на сяра) по НИКТГУРНТК е 0.001% - т.е.
съответства на стока с код по КН 2710 20 11. В случая, съобразно представените АДД (акцизни данъчни
документи) за проверяваното дизелово гориво, предоставеното на дружеството
гориво от „***”, респ. наличното
в резервоара дизелово гориво, е с код по КН 2710 20 11, т.е.
с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0.001%.
При описаната по-горе фактическа
обстановка и съответна правна регламентация, административно наказващият орган
е приел, че представените АДД за гориво с код
по КН 27102011, т.е. с тегловно съдържание на сяра,
непревишаващо 0.001%, не се отнасят
за наличното в резервоара дизелово гориво, което,
съобразно МЛЕ №**, е „с тегловно съдържание на сяра,
превишаващо 0.002%, но непревишаващо 0.1%”, т.е.
гориво с друг код по КН - 27102017.
По преписката няма други доказателства или
доказателствени средства, освен цитираната МЛЕ
№**, на които да се базира изводът на
административнонаказващия орган, отразен в НП №2644/2019г. от 22.08.2019 год., че дружеството-жалбодател „държи в надземен резервоар в посочения обект за търговия с течни
горива-бензиностанция, акцизна стока - общо
6920литра нефтопродукт - нефтено масло, в
което преобладават неароматни съставки, съдържащо биодизел, отговарящо на
изискванията за „тежки масла” – „газьол”,
с тегловно съдържание на сяра, превишаващо 0.002%,
но непревишаващо 0.01%, без данъчен документ по Закона за
акцизите и данъчните складове или фактура, или митническа декларация, или
придружителен административен документ/електронен административен документ или
документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг
документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза”, респ. че дружеството е осъществило
фактическият състав на чл.126, ал.1,
т.2 от ЗАДС. Съдът в настоящия
състав счита,
че в хода на настоящото производство,
изводите в тази МЛЕ №**, касаещи тегловното съдържание
на сяра в изследваното дизелово гориво, са
категорично опровергани, от една страна, а от друга - самата
МЛЕ №** се явява негодно доказателствено средство за
установяване на твърдяното нарушение, доколкото изследванията в същата са направени при
груби нарушения на процесуалните правила, пряко отразяващи се на достоверността
им. Аргументите за това са следните: Тази МЛЕ №**, на която се позовава АНО в НП №2644/2019г. от
22.08.2019 год.,
е приложена на л.89-л.90 от делото, като в
самата МЛЕ №** не е посочен сертификат за акредитация
на Централната митническа лаборатория, извършила това изпитване.
В преписката също не се намираше документ, удостоверяващ това обстоятелство, а именно - че към момента на извършване на
експертизата, Централната
митническа лаборатория е акредитирана да извършва конкретното изпитване/анализ
- в случая такова за
съдържание на сяра. След изрично изискване с протоколно определение в съдебно
заседание от 23.01.2020 год. е представена
стр.1 от Сертификат за акредитация БСА рег.№***
от *** год./л.222/, валиден до 26.11.2022
год. за Централно митническо управление на
Агенция Митници, Дирекция „Централна
митническа лаборатория”/ЦМЛ/, с посочен адрес
в град София, съобразно който,
обхватът на акредитацията включва изпитване на различни видове стоки,
включително „нефтопродукти, течни нефтопродукти” и
пр. В този документ е вписано, че неразделна част от
сертификата за акредитация е Заповед №***/***
год. и че целият сертификат се състои общо от 3
страници. След изрично определение на съда,
с придружително писмо Вх.№720/25.03.2020
год.,
по делото е представена и Заповед №***/***
год. на изпълнителния директор на ИА „Българска служба за
акредитация”/л.223-л.224/, която
прецизира видовете изпитвания, за които ЦМЛ разполага със сертификат, т.е
с компетентност да ги извършва. В изброените 12 вида изпитвания в Заповед №***/***
год., респ. в Сертификата за акредитация на ЦМЛ, не
фигурира такова, свързано с изследване тегловното съдържание на сяра в течни
нефтопродукти. Относно
нефтопродуктите Заповед №***/*** год.
акредитира ЦМЛ да изпитва плътност (т.9 от таблицата в заповедта), дестилационни
характеристики (съответно т.10 от същата
таблица), метилови естери на мастни киселини (т.12 от таблицата). При сравнение със записаното в т.3 до 5 включително в таблицата „Резултати” от МЛЕ №** става ясно, че показателите,
за които ЦМЛ има компетентност съобразно своя сертификат, нямат отклонение от
нормата. Едиственото констатирано несъответствие с АДД
и Комбинираната номвенклатура,
респ. отклонение от нормата по Наредбата за
изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за
техния контрол (НИКТГУРНТК), касае изпитванията за тегловното
съдържание на сяра, за каквото изпитване ЦМЛ не е сертифицирана, респ. не е компетентна да извършва. С
точно такава изрична акредитация е разполагала Митническа лаборатория – ***,
съобразно Сертификат БСА рег.№*** от *** год., валиден до 29.07.2020 год.,
издаден на
Митническа лаборатория – ***/на л.132/ и Заповед №***/***
год. на Българска
служба за акредитация/на л.133/, приложени по делото и
присъединени като доказателства по същото.
С такава компетенстност, респ. с
надлежен сертификат, включващ и изпитване на тегловното
съдържание на сяра в течни нефтопродукти, разполага и Изпитвателна лаборатория
за нефтопродукти „СЖС България” ЕООД
***, която е изготвила Протокол от изпитване
№*** от *** год./л.139, л.207/, като
по делото са представени и съответно присъединени към доказателствата Сертификат
БСА рег.№*** от *** год., валиден до 31.05.2022 год. на Изпитвателна лаборатория за нефтопродукти „СЖС
България” ЕООД/л.140/ и Заповед №***
от *** год. на изпълнителния директор на ИА „Българска служба
за акредитация”/л.141-л.142/, а видно от т.2.26
от посочената заповед,
тази лаборатория е акредитирана да извършва изпитване за съдържание на сяра в горива
за дизелови двигатели, газьоли и пр. Във връзка с
горното следва да се отбележи, че съгласно чл.24 от
Наредба №3 от 18.04.2006 год.
за вземането на проби и методите за анализ за целите
на контрола върху акцизните стоки/Наредба №3/, „Пробите
се изпитват в Централната митническа лаборатория на Агенция „Митници”
в София или в митническите лаборатории на агенцията в Пловдив и ***,
по компетентност.”. Както
обаче, бе посочено и по-горе, ЦМЛ не
е разполагала с акредитация, респ. не е разполагала с компетентност за извършване на анализ на
тегловното съдържание на сяра в нефтопродукти, а единствено
Митническата лаборатория в град ***
е разполагала с акредитация за изследване на съдържанието на сяра в горива от
изследвания тип. Налага се извода, че в нарушение на чл.24 от посочената Наредба 3 от 18.04.2006 год.
за вземането на проби и методите за анализ за
целите на контрола върху акцизните стоки, МЛЕ №** е възложена на ЦМЛ и
изпълнена от нея, въпреки липсата на съответна компетентност/акредитация. Отделно от горното, съгласно
чл.9, ал.3 от Наредбата за изискванията за качеството на течните
горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК),
изпитванията на взетите проби от течни
горива се извършват от лаборатории, акредитирани
от Изпълнителна агенция „Българска служба по акредитация” (ИА „БСА”) или
от чуждестранен орган за акредитация, който е страна по споразумение за взаимно
признаване в организация, на която е член и ИА „БСА”,
а съгласно ал.4 на същата разпоредба, „Протоколите от изпитване трябва да съдържат позоваване на
предоставената акредитация.”. Както вече бе посочено
по-горе, нито ЦМЛ, нито извършената от тази лаборатория МЛЕ №**, не
изпълняват посочените изискванията на НИКТГУРНТК. От друга страна,
лабораторията, извършила изпитването на една от взетите от митническите органи
проби/пломбирана с
пломба №*** на отдел „Митническо
разузнаване и разследване Тракийска”, ГД „Митническо
разузнаване и разследване”, Централно митническо управление,
Агенция „Митници”/ и
съставила Протокол от изпитване №***/*** год., е
надлежно сертифицирана за конкретния вид изследване, т.е. тя е разполагала с
нужната компетентност за извършване на
такова изследване, съобразно изискванията на чл.9,
ал.3 от НИКТГУРНТК, а освен
това,
самият протокол за изпитване отговаря на изискванията на ал.4 от чл.9 на
НИКТГУРНТК, посочени по-горе. Това, според настоящия съдебен състав, означава
единствено, че именно
установените от тази лаборатория резултати са достоверни. Ето защо, по
отношение на тегловното съдържание на сяра следва да се приема
като достоверно именно изследването, направено от лабораторията на „СЖС
България” ЕООД *** върху контролната проба/пломба №***/,
взета с ПВП №***/*** год.,
която лаборатория разполага с необходимата компетентност за това конкретно
изпитване,
а съобразно Протокола
от изпитване №***/*** год., съдържанието на сяра в изследваната
проба от дизелото гориво е 8.9 +/- 0.8 mg/kg, респ. 0.00089% +/- 0.0008%. Така,
при сравнение на тези стойности с посочените стойности по Комбинираната номенклатура/КН/ категорично се
налага извода, че изследваното дизелово гориво е със съдържание на сяра, непревишаващо 0.001%
(ясно е, че 0.00089%
е по-ниска стойност от 0.001%),
съответно,
ясно е, че изследваното гориво отговаря на такова с
код по КН 2710 20 11,
какъвто е посочен и в представения на
проверяващите митнически служители АДД за това конкретно гориво. Освен това, при сравнение с посочените стойности по Приложение №2 към чл.6, т.2 от
НИКТГУРНТК, изследваното
гориво е със съдържание на сяра, непревишаващо 10 mg/kg (8.9 е
по ниска стойност от 10). Предвид изложеното дотук съдът в настоящия състав намира, че
изводите на административнонаказващия орган по отношение на елементите от
фактическия състав на твърдяното нарушение са направени при съществени
материалноправни и процесуални нарушения и в този смисъл, тези изводи не могат да бъдат възприети.
От друга страна, при изпълнение на законовите изисквания във връзка с
изследването на тегловното съдържание на сяра - основен
показател за съответствието на горивото с представените АДД,
се установява, че процесното гориво напълно
съответства както на посоченото в АДД, така и на изискванията на специалния
режим по Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията,
реда и начина за техния контрол. От изложеното
по-горе се налага единствено възможния извод, че дружеството-жалбодател не е извършило нарушението, което му се вменява с
НП №2644/2019г. от
22.08.2019 год., респ. посоченото
НП е незаконосъобразно и би следвало да
бъде отменено изцяло при едно съдебно обжалване на същото.
Извън
всичко посочено по-горе, съдът намира, че са налице и други нарушения на процесуалните
правила, допуснати в хода на посомченото в оспорената АНП №2644/2019
год.,
пряко отразяващи се на достоверността на основното доказателство за
извършването на твърдяното нарушение. Съдът счита, че са
налище груби нарушения, свързани с начина на вземане на пробите
от горивата, което от своя страна е възможно да е компрометирало някои от
самите проби, респ. и резултатите от тях. Това е така, защото съгласно
ал.1 на чл.9 от НИКТГУРНТК, „Оценяването на
съответствието на течните горива с изискванията за качество се извършва след
изпитване на представителна проба от всяка партида течно гориво”,
като съобразно ал.2, „ Вземането на проби от резервоари и
тръбопроводи е съгласно БДС EN ISO 3170
и БДС EN ISO 3171.”.
Съгласно чл.17 и 18 от НИКТГУРНТК,
пробите от течни горива от резервоари се вземат съгласно БДС EN ISO 3170 и БДС EN ISO 3171,
като същите се вземат директно в еднолитрови метални съдове за еднократна
употреба с помощта на удължител, непозволяващ разплискване, до запълване на
около 85 на сто от съда, като преди вземането на пробата съдовете за еднократна
употреба се промиват със съответното гориво.
Понастоящем действия и Наредба №3 от
18.04.2006 год. за вземането
на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки,
нормите в която са доста пo-общи
от разписаните изисквасния в НИКТГУРНТК.
Процедурата по вземане на проби (от всякакви видове стоки и обекти) е
по-подробно регламентирана в представеното по искане на жалбодателя „Ръководство за вземане на проби за целите на
митническия контрол”, утвърдено от директора на Агенция „Митници”/Ръководството/. Относно процесните
проби, Ръководството предвижда както
приложение на общите правила - стр.4 до 15 вкл. от Версия 01 на Ръководството, представена с
писмо Вх.№***/***
год. по делото/от л.225 до л.270/, респ. стр.3 до 14 включително от Версия 02 на
Ръководството, в сила от м.09.2019 год., представено по-рано по делото, с писмо Вх.№*** от *** год./от л.162 до л.205/, така
и по-специални правила - т.9 и
по-конкретно т.9.1.4. на стр.15 от Ръководството. В
приложената административна преписка се
намира Протокол за вземане на проби №***/***
год./л.93-л.97/, като въпросният
протокол е посочен стози номер в МЛЕ №**. От текста на същата не става ясно,
дали пробите са взети в съответствие с изискването на БДС EN ISO 3170 и БДС EN ISO 3171,
а БДС EN ISO 3170 е посочен в т.4.3. от Ръководството като приложим при ръчно вземане на проби,
каквото е било извършено в случая.
От събраните гласни доказателства – показанията на св.М. М. Ю., на които
съдът дава вяра и кредитира изцяло, обаче,
става ясно, че пробите със сигурност не са взети по начина, предвиден в
НИКТГУРНТК и в нарушение на правилата, посочени
в т.9.1.4 от Ръководството. В настоящия случай пробите са били взети:
без да се изследва дали скоро е било зареждано
гориво от съответната безниноколонка, а доколкото в конкретния случай не
е имало скорошно зареждане, е следвало „да се източат в съд около 4-5
литра гориво, за да се запълни тръбопровода от резервоара до бензиноколонката
със свежо гориво, което също не е било направено, в
нарушение на изискването на пар.2 от т.9.1.4.
от Ръководството; без да е извършено предварително промиване на металните
контейнери, в които са взети пробите, а и
видно от касовите отчети за закупеното количество дизелово гориво,
което е било в общо количество от 3.5
литра дизел, които касови отчети са приложени по делето и
приети като доказателство/на
л.150/.
Така, общото количество дизелово гориво,
взето за проби, далеч не съответства на минималното задължително количество
гориво, необходимо за да се извърши първо промивка (с около 0.2
литра за всеки контейнер) и впоследствие да се напълни всеки еднолитров
контейнер до най-малко 85% от обема му, т.е.
за да бъде взета проба надлежно и съобразно разписаните
изисквания за това, са необходими не по-малко от 1.05
литра гориво за всеки контейнер, респ. за 4/четири/
контейнера с проби са необходими 4.2
литра, а проверяващите митнически служители са взели само 3.5
литра.
Тук следва да се отбележи, че дори
количеството гориво за проба да следва да запълни 80% от обема на контейнера,
то общото налято количество дизелово гориво
отново не съответства на необходимото количество за промивка +
запълване на 80% от 1 литров контейнер: 0.2 л.
за промивка + 0.8 л. за пробата = 1 литър,
т.е. за 4 еднолитрови контейнера са били необходими 4 литра гориво, а са
източени за целите на пробата 3.5 литра,
в нарушение на чл.17
и чл.18 от НИКТГУРНТК.
Пробите са взети без да е
използван дозатор/удължителна тръба/, като горивото е наливано директно от
пистолета на бензиноколонката в съдовете, според показанията на св.Ю., отново в нарушение на чл.17 и чл.18
от НИКТГУРНТК и на пар.4 от т.9.1.4. от Ръководството.
Предвид обстоятелството, че въпросната процедура по вземане
на проби от течни горива е регламентирана в различни
нормативни актове, съдът намира, че в конкветния случай именно Наредбата
за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и
начина за техния контрол/НИКТГУРНТК/ е
специалният нормативен акт, регламентиращ
специфичните правоотношения, свързани изрично с качеството
на горивата и този нормативен акт се явява специален
закон по отношение на посочената по-горе Наредба
№3 от 18.04.2006 год. за вземането
на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки и по
отношение на Ръководство за вземане на проби за целите на митническия контрол, утвърдено от директора на Агенция „Митници”.
Съдът намира, че именно чл.17 и чл.18
от НИКТГУРНТК са приложими като специален закон в настоящия случай и защото
НИКТГУРНТК въвежда изискване за спазване на стандартите
по ISO, които на собствено основание,
по силата на пряката приложимост на европейското законодателство,
следва да бъдат изпълнявани, включително и от специалните митнически органи, а от друга страна, изводът на административнонаказващия
орган за наличие на нарушение се базира само и единствено на
данни, свързани с качеството на изследваното гориво и по-конкретно – с тегловното съдържание на сяра. С Приложение №2 към чл.3, т.2
от НИКТГУРНТК е въведена норма за допустимо съдържание на сяра, която
съответства на гориво с код по КН 2710 2011, като това е
горивото с най-ниско съдържание на сяра по релевантната част от глава 27 на цитираната по-горе Комбинирана номенклатура/КН/. Допълнително,
в §1, т.3 от
Допълнителните разпоредби на НИКТГУРНТК са точно посочени кодовете на горивата
по КН, които е допустимо да бъдат държани в съответните обекти под режима на
НИКТГУРНТК, т.е. за дружеството-жалбодател, по силата на НИКТГУРНТК е налице допълнително и
по-голямо ограничение/задължение за вида на горивото, което може да държи/,
респ. и в тази насока НИКТГУРНТК очевидно е специален
закон по отношение на Наредба №3 от 18.04.2006 год. и Ръководството, посочени по-горе. Извън горното, в самото Ръководство,
раздел 4.3 „Стандарти”, на стр.4 и 5, като приложим стандарт
при ръчно вземане на проби, е посочен именно БДС
ISO 3170, който е записан като приложим
стандарт и в НИКТГУРНТК. В последния параграф от този Раздел 4.3 „Стандарти”
от Ръководството пък изрично е посочено, че „Процедурите от тези норми и
стандарти е възможно да се прилагат/изцяло или частично/ за вземане на проби от
определени видове стоки, когато за това има специфични изисквания и те не се
съдържат в настоящето ръководство.”, т.е.
уредбата в Ръководството се прилага задължително в
съответствие със специалните режими и
специалните процедури при специфичните видове стоки, като
Ръководството не е изчерпателно, а провежданите по него процедури следва да
съобразяват специфичните изисквания на определените видове стоки, от които се
вземат проби. От друга страна, уредбата, дадена
в НИКТГУРНТК,
е съобразена именно със специфичните изисквания за проверка на качеството на
горивата, т.е. това е
специален режим по отношение на общия режим, предвиден в Ръководството. Следва
допълнително да се подчертае, че в
случая осъществяването или липсата на твърдяното административно
нарушение се определя САМО въз основа на наличието на изключително ниско
съдържание на конкретно вещество в горивото. Става дума за
наличието на милионни части от килограма от един химичен елемент, в случая сяра, в един килограм гориво - сложно органично съединение. Така, по необходимост, процедурите, свързани с такова изследване,
следва да са максимално прецизни уредени и прецизно изпълнени, а от сравнението на текстовете по
НИКТГУРНТК и по Наредба №3 от
18.04.2006 год. за вземането на проби и методите за анализ за целите на
контрола върху акцизните стоки, респ. по
Ръководството, е очевидно, че режимите и процедурите по
НИКТГУРНТК са далеч по-конкретни и с по-специфича насоченост, отчитаща
особеностите на изследваната стока – течни горива.
Съдът счита, че режимите и процедурите по
НИКТГУРНТК са предвидени именно с цел максимална прецизност на осъществявания
контрол, респ. разпоредбите на тази наредба и
по-конкретно на чл.17 и чл.18 от същата, категорично са приложими и в
настоящия случай.
В тази връзка са представени и са приети по
делото доказателства във връзка с проверка, извършена през м.юни 2019 год.
на същата бензиностанция, от
Държавната агенцията за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) и резултатите от тази проверка. Видно от текста на Протокол №***/***
год. за проверка и вземане на проба от течно
гориво/л.136/ -
т.2 от същия, процедурата за вземане на проби, изпълнена от проверяващите от
ДАМТН в съответствие с изискванията на чл.18 от НИКТГУРНТК,
съществено се различава от действията на митническите служители, осаществени при процедурата при вземане на пробите.
Съответно, и изводите на проверяващите от ДАМТН са
напълно различни от тези на митническия проверяващ орган, съобразно другите
приложени документи - Протокол от изпитване №***/***
год. на Лаборатория за изпитване на горива, смазочни
материали и присадки към ГД „Контрол на качеството на течните горива” към ДАМТН/л.135/, Констативен протокол №*** от *** год. за съответствие на течно гориво с
изискванията за качество на ГД „Контрол на качеството на течните горива” към
ДАМТН/л.137/ и Констативен протокол №*** от *** год. за съдържание на биогориво в течно
гориво на ГД „Контрол на качеството на течните горива” към ДАМТН/л.138/. Така,
посочените по-горе нарушения при вземането от митническите
служители на
пробите - основно доказателствено средство на
административно проверяващия орган, на което се
базира изводът за извършено нарушение по ЗАДС,
на самостоятелно основание сочат на незаконосъобразност на НП №2644/2019г. от 22.08.2019 год., посочено в оспорената заповед като
фактиеско основание за издаването й. Всъщност, точно тези нарушения на
процедурата при вземането на проби са обусловили и изводът на състава на PC - Кърджали за незаконосъобразност на това НП №2644/2019г. от 22.08.2019 год., респ. са решаващите мотиви на приетото за
сведение Решение
№135 от 02.06.2020
год., постановено по АНД №1182/2019
год., с което е отменено това НП. Макар решението да не е влязло в сила, от изложените мотиви става
ясно, че в този случай при пробовземането са налице съществени нарушения на
нормативните изискванията - като този извод е подкрепен с данни от разпита на
лицето, извършило пробовземането на
посочената дата – 18.04.2019 година.
Както бе посочено и по-горе, при тези обстоятелства, логично
дружеството-жалбодател е възложило на
надлежно акредитирана лаборатория (с
актуална акредитация за изпитване за съдържанието на на
сяра в нефтопродукти) на извършването на анализ/изпитване на пробата от 1 брой
контейнер, предоставен му от проверяващите органи,
съгласно записаното в Протокол №259 от 18.04.2019 год. за
вземане на проби. Съгласно извършеното изследване и анализ на тази проба, тегловното съдържание на сяра в
изследваното дизелово гориво
от пробата, взета от проверяващите митнически служители, описано по-горе, напълно отговаря на
съответните показатели за гориво с код по КН 2710 20 11, за каквото
дружеството „СТИЛ 96” ООД *** е разполагало с надлежен данъчен документ
(АДД), представен на административнонаказващия орган. Показателите от
това изпитване съответстват и на изискванията на Приложение №2 към чл.6,
т.2 от от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията,
реда и начина за техния контрол, а такова е било и
заключението на Държавната агенцията за метрологичен и технически надзор, видно
от документите, описани по-горе. Това, според настоящия съдебен състав, се налага
извода, че към датата на извършената проверка – 18.04.2019 год., дружеството – жалбодател не е държало акцизната стока,
описана в АУАН №1878 от 18.07.2019 год. и в НП №2644/2019г. от 22.08.2019 год., „ … без
данъчен документ по Закона за акцизите и данъчните складове ...”,
т.е. че не е осъществен фактическият състав на твърдяното нарушение по чл.126, ал.1,
т.2 от ЗАДС. Така, при
липса на извършено нарушение, то и налагането на
ПАМ се явява незаконосъобразно, респ. Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ЗТД 3000-397 от 26.08.2019 год., издадена от С.Д.
директор на Териториална дирекция Тракийска към Агенция „Митници”,
се явява също незаконосъобразна.
Така,
с оглед всичко гореизложено, настоящият съдебен
състав намира, че жалбата против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка за налагане на принудителна административна мярка
№ЗТД 3000-397 от 26.08.2019 год., издадена от С.Д. директор на Териториална
дирекция Тракийска към Агенция „Митници”, с която е
наложена принудителна административна мярка запечатване на обект на
дружеството - бензиностанция, находяща се в ***, в 7/седем/-дневен срок от
връчване на наказателното постановление, за срок от един месец, забраняване
достъпа до посочения обект, за срок от 1/един/ месец и отстраняване на
наличните стоки в обекта, с изключение на тези, които са предмет на
нарушението, се явява основателна и доказана, а
оспоренета заповед – незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с
приложимите материалноправни разпоредби, поради което и като такава, същата следва
да бъде отменена с решението по настоящото дело. Предвид горното, съдът
в настоящия състав намира за нужно отново да отбележи, че независимо от
обстоятелството, че административният орган действа в условията на обвързана
компетентност, само посочването в мотивите към заповедта на издадено и съответно
връчено наказателно постановление, с което се налага административното
наказание, т.е. само по себе си едно такова издадено и връчено наказателно
постановление, па макар и страдащо от пороци, водещи до незаконосъобразността
му, не може да бъде единственото основание за прилагане на принудителната мярка
и да обосновава законосъобразността на една такава заповед за налагане на ПАМ,
като при всички случаи, фактическо основание за постановяване на конкретните
принудителни административни мерки следва да е осъществяването от конкретния
правен субект на деяние, съставляващо административно нарушение, а именно това
не се установява в настоящото съдебно производство. Да се
приеме обратното би означавало на практика да се обезмисли до голяма степен
смисълът от предвидената в закона възможност за съдебно обжалване на тези
заповеди за налагане на принудителни административни мерки.
При
този изход на делото, основателно се явява своевременно направеното искане от процесуалния
представител на жалбодателя, за присъждане на направените по делото съдебни
разноски, съгласно представения списък на разноските/на л.272/, възлизащи общо в размер на 740.00/седемстотин и
четиридесет/ лева, от които, 50.00/петдесет/ лева държавна такса, заплатена по
сметка на АдмС – Кърджали с преводно нареждане за плащане към бюджета от
04.11.2019 год. на „УниКредит Булбанк” АД/л.9/,
адвокатско възнаграждение, в размер на 390.00/триста и деветдесет/ лева с ДДС и
допълнително адвокатско възнаграждение, в размер на 300.00/триста/ лева с ДДС,
съгласно преддставените по делото договор за правна помощ и анекс към него, фактура
№*** от *** год., издадена от Адвокатско дружество „Г. и Г.” и преводно
нареждане от 07.01.2020 год. на „УниКредит Булбанк” АД
и потвърждение за плащане/л.273-л.279/.
Мотивиран от всичко изложено по-горе
и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/,
във вр.
с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
за налагане на принудителна административна мярка №ЗТД 3000-397 от 26.08.2019
год., издадена от С.Д. директор на Териториална дирекция Тракийска към Агенция
„Митници”, с която, спрямо търговското дружество
„СТИЛ 96” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя му Г.П.П. от ***, на основание
чл.22 от ЗАНН, чл.124б, ал.1 и ал.2 от ЗАДС, чл.124в, ал.1 от ЗАДС и чл.59,
ал.1 и ал.2 от АПК, са наложени три административни принудителни мерки/ПАМ/, а
именно: запечатване на обект на дружеството - бензиностанция, находяща се в ***,
в 7/седем/-дневен срок от връчване на наказателно постановление,
за срок от един месец, забраняване достъпа до посочения обект за срок от 1/един/ месец и отстраняване на наличните стоки в
обекта, с изключение на тези, които са предмет на нарушението.
ОСЪЖДА Териториална дирекция Тракийска при Агенция
„Митници”, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „СТИЛ 96” ООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя му Г.П.П. от ***, сумата
в размер на 740.00/седемстотин и четиридесет/ лева, представляваща направени
деловодни разноски.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във
вр. с чл.137, ал.1 от АПК, от АПК,
незабавно да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на
Република България, чрез Административен съд - Кърджали, в 14 /четиринадесет/-дневен
срок от съобщаването или връчването му на страната.
С Ъ Д И Я: