№ 134
гр. Панагюрище, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на първи
август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И.КА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. БЕЛОМАЧЕВА
като разгледа докладваното от И.КА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20235230100435 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. чл.146, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 200, вр. чл. 79 от ЗЗД, във
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Мъни Плюс Корп ЕАД против Т. Г. Т., за признаване на
установено, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на поръчител по
Договор за поръчителство от 07.11.2014г. и анекси към него, сумата от 341,64
лв., представляваща незаплатена цена на мобилно устройство по Договор за
продажба на изплащане № *********/14.06.2019г., сключен между Т. Т. и „А1
България” ЕАД, ведно със законната лихва за периода от 02.02.2023г. до
окончателното заплащане на дължимата сума, както и сумата от 73,45 лв.-
мораторна лихва за забава за периода от 21.12.2020г. (датата на заплащане на
сумата в размер от 341,64лв. от поръчителя на кредитора), до 02.02.2023г., за
които суми е издадена Заповед № 53/08.02.2023г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 80/2023г. на Районен съд-Панагюрище.
Ищецът твърди, че е поръчител по Договор за поръчителство от
07.11.2014г., сключен между него /с предишно наименование „Състейнъбъл
бизнес солюшънс”АД/ и „А 1 България” ЕАД.
На основание т. 3 от Договора за поръчителство се задължил да
обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А 1 България” ЕАД Договор
за продажба на изплащане.
Излага, че сред абонатите на мобилния оператор бил и ответникът Т. Г.
Т., по силата сключен с „Мобилтел” ЕАД /„Al България“ ЕАД/ Договор за
продажба на изплащане № *********/14.06.2019г., с който Т. закупил и станал
собственик на Handset Huawei P301iteBla+PH HuaP30Lbla със сериен номер:
860221047751210 и съгласно т. 10.2.1 от Договора се задължил да заплати
продажната цена за вещта, съобразно погасителен план към Договора.
1
Поради неплащане в срок на дължимите вноски от ответника, Договорът
за продажба на изплащане ********* бил прекратен предсрочно, на
основание т. 12.3. По него останалата непогасена сума в размер на 341,64 лв.,
която станала предсрочно изискуема на основание чл. 12.3. от Договора. Тъй
като длъжникът не изпълнил доброволно задължението си да заплати
остатъчната стойност на мобилното устройство, същата била заплатена от
ищеца на 21.12.2020г. Плащането на сумата било извършено след отправена
покана от страна на кредитора към поръчителя, съгласно т.2.2.3 от Договора за
поръчителство, посредством предявяването на Справка Приемо-предавателен
протокол № 308/05.07.2020г., съдържащ списък с абонатите и размера на
просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез
поръчителство от ищеца. На страница 4-та от протокола фигурирал и
ответникът.
До Т. Г. Т. било изпратено Уведомление за встъпване в дълг по чл. 146 от
ЗЗД, с което бил уведомен, че считано от 21.12.2020г. задълженията му към
„А1България” ЕАД по договор за продажба на изплащане № ********* са
прехвърлени на „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД /„Мъни Плюс корп”
ЕАД/.
Излага, че на 28.07.2022г. между „Мъни Плюс Корп” ЕАД с ЕИК
********* и ”Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица”
ЕООД бил сключен Договор за встъпване в дълг, по силата на който Мъни
Плюс Корп” ЕАД приел като съдлъжник за заплащане задълженията на
длъжниците физически лица, произтичащи от Договора за поръчителство
между него и „А 1 България” ЕАД, ”Фонд за гарантиране на задълженията на
физически лица” ЕООД. Поемателят ”Фонд за гарантиране на задълженията
на физически лица” ЕООД се задължил да заплати задълженията на
длъжниците физически лица, произтичащи от Договора за поръчителство от
07.11.2014г., включително и на длъжника Т. Г. Т., фигуриращ под № 447 в
Приложение №1 към договора, в срок от един месец от подписване на Договор
за встъпване в дълг. Към настоящия момент задължението на Т. Г. Ганев не
било изпълнено от поемателя ”Фонд за гарантиране на задълженията на
физически лица” ЕООД, поради което ищецът поискал издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Сочи, че по ч. гр. д. 80/2023г. на Районен съд-Панагюрище му била
издадена Заповед № 53/08.02.2023г., с която било разпоредено ответникът Т. Г.
Т. да заплати солидарно с Фонд за гарантиране на задълженията на физически
лица ЕООД, сумата от 341,64 лв. главница, ведно със законна лихва от
02.02.2023г. до изплащане на вземането и 73,45 лв. мораторна лихва върху
главницата за периода 21.12.2020г. до 02.02.2023г.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът оспорил вземането чрез
възражение, поради което и на осн. чл. 415, ал. 4 ГПК предявява настоящия
иск.
Иска от съда да се произнесе с решение, с което да установи със сила на
2
присъдено нещо съществуване на вземане на ищеца, в качеството му на
поръчител по Договор за поръчителство от 07.11.2014г. и анекси към него,
спрямо ответника за сумата от 341,64 лв., представляваща незаплатена от Т. Г.
Т. цена на мобилно устройство по Договор за продажба на изплащане №
********* от 14.06.2019г., сключен между Т. Т. и „А1 България” ЕАД, ведно
със законната лихва за периода от 02.02.2023г. до окончателното заплащане на
дължимата сума, както и сумата от 73,45 лв. — мораторна лихва за забава за
периода от 21.12.2020г. (датата на заплащане на сумата в размер от 341,64 лв.
от поръчителя на кредитора), до 02.02.2023г., за които суми е издадена
Заповед № 53/08.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. 80/2023г. на Районен съд-Панагюрище.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва основателността на иска,
който счита за недоказан.
Оспорва, че ищецът отговаря като поръчител за негово задължение
кредитора, с доводи, че по отношение на длъжника не е проведена процедура,
след която да е одобрен от поръчителя за закупуване на мобилно устройство, а
това било условие съгласно договора за поръчителство, за да възникне за него
отговорност.
Поддържа, че при анализ на съдържанието на договора се установявало,
че договор за поръчителство между ищеца, с предишно наименование
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ (СБС), и „Мобилтел“ (сега „А1 България“)
възниквал само по отношение на вземания, за които ищецът е извършил
т.нар. „Скоринг“ по смисъла на посочения договор. За извършването на
„Скоринг“ по отношение на ответника не били представени доказателства,
поради което не било доказано, че са настъпили предпоставките за възникване
на договор за поръчителство, което изключвало и правото на регрес.
Договорът бил сключен с абонат, за който не било подавано искане и не била
изготвена кредитна оценка, следователно този абонат не попадал в обхвата на
договора, сключен с поръчителя, на 07.11.2014г.
Договорът не обвързвал валидно поръчителя и кредитора, предвид
липсата на индивидуализация на задължението, за което се поръчителства.
Предметът на договора между кредитора и поръчителя се определял след
извършен скоринг, какъвто в настоящия случай не бил направен. Това било
достатъчно основание да се приеме, че исковата претенция е неоснователна.
Отделно от това в исковата молба не било посочено претендираната
сума в размер на 341,64 лв. /главница/ за какъв период се отнася и каква част
от общата сума от 455.52лв., представлява.
Не били представени и доказателства, от които да е видно кои две
последователни месечни вноски не били платени, за да се приеме, че всички
останали вноски, предвидени в договора, са станали предсрочно изискуеми.
Затова не ставало ясно кои точно вноски са били просрочени и кога кредитът е
бил обявен за предсрочно изискуем. За предсрочната изискуемост на
задължението не бил уведомен, а исковата молба не се твърдяло уведомление
3
да му е изпращано. Поръчителят не изпълнил задължението си писмено да
уведоми абоната за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията му,
както и да го покани да платят дължимите суми на кредитора.
Предвид че договорът за поръчителство от 07.11.2014 г. бил сключен
преди договора за продажба на изплащане от 14.06.2019 г. между кредитора и
ответника, от неговото съдържание не ставало ясно, че между поръчителя и
кредитора е постигнато съгласие за обезпечение на вземането, именно по този
вид договор.
При сключването на договора за продажба на изплащане от 14.06.2019г.
ответникът не е попадал в нито една от категориите на „потребител",
изброени в договора за поръчителство от 07.11.2014 г., поради което
сключеният между него и „А1 България“ ЕАД / договор не попадал в обхвата
на договора за поръчителство, сключен между ищцовото дружество и
„Мобилтел".
Освен това, договорът между кредитора и поръчителя бил със срок на
действие една година, съгласно т.21 и 22.1, респ. същият бил прекратен на
07.11.2015г., тъй като нямало данни да е бил подновен преди изтичането на
срока. Всички анекси към него (от 15.03.2016г., 12.12.2016г., 30.11.2017г.,
01.06.2018г., 01.10.2018г., 08.08.2019г., 08.08.2020г.), с които се продължавало
действието му, били сключени след като договорът вече е бил прекратен и то
за период повече от една година.
Поддържа, че за да възникне правото на регресно вземане, следвало
ищецът да докаже, че между него и първоначалният кредитор е сключен
надлежен договор за поръчителство, обезпечаващ задълженията на ответника,
какъвто в случая нямало, тъй като договорът за поръчителство бил прекратен,
с изтичането на уговорения в него срок, много преди да се сключи договорът
между кредитора и длъжника - 14.06.2019г.
Гореизложеното обосновавало неоснователност на предявения иск, а
оттам и на акцесорния иск за лихва за забава.
Претендира съдът да отхвърли предявените искове за установяване на
задължение на Т. Г. Т. в полза на „Мъни плюс корп“ ЕАД, като неоснователни
и недоказани.
Съдът като обсъди доводите и възраженията на страните и
представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното ч. гр. д. № 80/2023 г. на Районен съд Панагюрище се
установява издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение №
53/08.02..2023 г., с която е разпоредено Т. Г. Т. и Фонд за гарантиране на
задълженията на физически лица ЕООД, ЕИК: ********* да заплатят на Мъни
плюс корп ЕАД, ЕИК: ********* сумите от 341,64 лв. главница, ведно със
законна лихва от 03.02.2023г. до изплащане на вземането и 73,45 лв. лихва за
периода 21.12.2020г.-02.02.2023г. по Договор за поръчителство от 07.11.2014г.
4
Срещу заповедта за изпълнение длъжникът Т. Т. е възразил и на
кредитора са дадени указания за предявяване на установителен иск. Иск за
процесната сума е предявен в месечния срок, като паричното вземане,
предмет на иска е идентично на паричното вземане по заповедта за
изпълнение, поради което същият е допустим.
Установява се от приложените по делото доказателства, че между „А1
България“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел"“ЕАД) и ответника Т.
Т. е сключен договор за продажба на изплащане № ********* от 14.06.2019 г.,
по силата на който Т. е закупил устройство „Huawei Р30liteBla+PH Hua
P30Lbla“ за сумата от 455,52 лв. Съгласно договора продажна цена е следвало
да бъде заплатена на 24 месечни погасителни вноски в размер на 18,96 лв.,
всяка съобразно погасителен план към договора. Първата погасителна вноска
е заплатена при сключване на договора.
Съгласно сключения договор, продавачът има правото да обезпечи
вземанията си към купувача, когато купувачът е физическо лице, с
поръчителство от трета страна - т. 9.1.2 от договора. С т. 12.3. от договора е
предвидено, че при неплащане на две последователни месечни вноски от
купувача, всички вноски до пълната стойност на апарата стават изискуеми,
като изискуемостта настъпва след издаване на фактура, която от своя страна
се издава след изтичане на 125 дни от спиране на достъпа на купувача до
мобилните услуги, предоставени от оператора, във връзка с който договор е
възникнало и продажбеното правоотношение. Указано е в т.15 от договора, че
в случай на плащане на просрочените задължения от поръчител, то
последният има право да иска от купувача всичко, което е платил вместо него,
заедно с лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за
предявения срещу него иск, като той има право и на законни лихви върху
заплатените суми от деня на плащането
Вещта, предмет на договора, е индивидуализирана в приложения към
нето приемо-предавателен протокол.
Продавачът Мобилтел ЕАД е изпълнил задължението си да предаде
мобилното устройство на купувача, което е последният е приел, видно от
приложения по делото двустранно подписан от страните по сделката приемо-
предавателен протокол. Ответникът обаче не е изпълнил насрещното си
задължение да заплати продажната цена, съгласно уговорения в договора за
продажба начин.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като
обосновано и компетентно изготвено, Т. Т. е заплатил общо шест вноски в
размер на 18,98 лв. всяка, включващи главница и лихва в размер на 5%
годишно. Първата вноска е платена при сключване на договора, а освен нея са
платени още пет поредни вноски за периода м. юли – м. ноември 2019г.
включително. Обшият размер на извършените плащания е 113, 88 лв. След
това месец ноември плащанията са преустановени. Останали са незаплатени
5
18 месечни вноски от 6-та до 23-та., включително в размер на общо 341,64 лв.
Между продавача „Мобилтел" ЕАД /с наименование понастоящем „А1
България“/ и Състейнъбъл бизнес солюшън АД с правоприемник Мъни плюс
корп ЕАД е сключен Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., по силата на
който ищецът, като поръчител, се е задължил да обезпечи вземанията на
„Мобилтел“ ЕАД от абонати по сключени договори за продажба на изплащане
до размера на кредитния лимит.
В него е предвидено, че при наличие на просрочени задължения към
„Мобилтел“ ЕАД, продавачът издава фактура за изискуемите задължения и
след изтичане на 20 дни от издаването й изпраща на „Състейнъбъл бизнес
солюшънс" АД справка за дължимите суми по съответния договор за
продажба на изплащане, Тази справка представлява покана до ищцовото
дружество, в качеството на поръчител, да погаси в едномесечен срок
просроченото задължение на абоната, като плати дължимата от последния
цена на крайното устройство или съответния остатък от нея /чл. 2.2.3 от
договора за поръчителство/. След получаване на справката-покана
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД се задължава писмено да уведоми
абоната, че в качеството на поръчител ще изпълни вместо него задължението
му към „Мобилтел" ЕАД, като сумата, която ще погаси, ще бъде до размера на
дължимата към „Мобилтел" ЕАД цена на крайното устройство или
съответния остатък от нея /чл. 2.2.4 от договора за поръчителство/. Уговорено
е, че договорът се сключва за срок от една година, считано от датата на
подписването му, т. е. до 07.11.2015г. /чл. 21 от договора за поръчителство/. С
последващи анекси към договора за поръчителство от 15.03.2016г.,
12.12.2016г., 30.11.2017г., 01.06.2018г., 01.10.2018г., 08.08.2019г. и 08.08.2020г.,
/л. 32-42/, е уговорено продължаван срокът на договора.
По делото е представено уведомление по чл. 146 от ЗЗД за встъпване в
дълг, адресирано до ответника Т. от „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД,
като поръчител, че считано от 21.12.2020 г. задълженията му на стойност
341,64 лева към „А1 България“ ЕАД по договор за продажба на изплащане №
********* от 14.06.2019 г., произтичащи от фактури и/или други финансови
документи, издадени във връзка с договори за стоки на изплащане, сключени
между страните, са прехвърлени на „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД. Не
са представени доказателства, че уведомлението е връчено на ответника.
С договор за встъпване в дълг от 28.07.2022 г. и приложение № 1 към
него от същата дата „Фонд за гарантиране на вземанията на физически лица“
ЕООД е встъпило в дълга на Т. Г. Т. към ищцовото дружество по договор за
продажба на изплащане № ********* от 14.06.2019 г., а ищцовото дружество е
приело поемателя /солидарния длъжник/ „Фонд за гарантиране на вземанията
на физически лица“ ЕООД.
Ищецът основава претенцията срещу ответника с наличието на регресно
право на платилия поръчител по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗД.
6
Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното
наличие на няколко предпоставки: наличието на договорни отношения между
„А1 България“ ЕАД и ответника във връзка със сключен договор за продажба
на изплащане, изпълнение на задължението на продавача да предаде вещта,
предмет на сключения договор, качеството на ищцовото дружество на
поръчител на ответника по сключения между „А1 България“ ЕАД и ищеца
договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и че ищецът е заплатил
сумите по задължението на ответника на „А1 България“ ЕАД.
Договорът за продажба на изплащане № ********* от 14.06.2019 г. е
действителен, същият е двустранно подписан и въз основа на него между
страните продавача и купувача е възникнало облигационно отношение.
Продавачът е предал вещта на купувача, видно от подписания от страните
приемо-предавателен протокол за получаването на мобилно крайно
устройство, описано в договора, което е прието без възражения.
Договорът за поръчителство от 07.11.2014г. е сключен в предвидената от
закона писмена форма. Това, че сключването му предхожда сключването на
договора за продажба на изплащане, не го прави недействителен. Съгласно чл.
138, ал. 2 ЗЗД поръчителство може да се поема и за бъдещи задължения. При
отсъствие на въведено от законодателя ограничение върху задълженията,
подлежащи на обезпечаване с поръчителство, договорът за поръчителство
може да предхожда по време сключването на главната сделка, като в този
случай основните параметри, индивидуализиращи главния дълг, който
поръчителят обезпечава, следва да са посочени в сключената между
поръчителя и кредитора сделка, които при паричен дълг са неговият размер / в
този смисъл Решение № 52/10.09.2010 г., постановено по т. д. № 63/2009 г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о./
В договора от 07.11.2014 г. основните параметри, които
индивидуализират дълга, обезпечен от поръчителя са посочени в раздел ІV
„Поръчителство“, т. 3 и т. 4. В т. 3 са посочени за кои длъжници и по кои
видове договори се задължава ищецът като поръчител - за задължения на
абонати, сключили договор за продажба на изплащане с „Мобилтел“ ЕАД в
резултат на получено одобрение от ССБ в рамките на извършен Скоринг по, а
в т. 4 изрично е посочено, че страните се съгласяват максималната
отговорност на поръчителя ще бъде ограничена до размера на дължимата цена
на крайното устройство по съответния договор за продажба на изплащане,
намалена с първоначалната вноска.
Съгласно разпоредбите на чл. 138, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД
поръчителят поема с договор в писмена форма задължение към кредитора на
длъжника да отговаря за изпълнение на неговото задължение, като
поръчителството може да съществува само за действително задължение.
Регресните права на поръчителя, чиито обем е уреден в чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, са
проявление на принципа за забрана на неоснователното обогатяване и целят
възстановяване на нарушеното имуществено равновесие. Доколкото
7
предметът и обемът на отговорността на поръчителя се определят от обема на
главното задължение, тези права не възникват, ако поръчителят е платил без
да има дълг, тъй като в този случай задължението на поръчителя – функция на
главния дълг, не е възникнало. Правноирелеванто е дали кредиторът е
предявил вземането си по съдебен ред.
Поръчителят следва да уведоми длъжника за изпълнението – чл. 143, ал.
2 от ЗЗД. Неуведомяването на длъжника за предявената претенция срещу
поръчителя обаче не погасява регресните му права от плащането на
задължението. То има за последица единствено непротивопоставимост на
извършеното плащане на длъжника и поражда вземане от кредитора за
връщане на даденото, ако длъжникът е платил или плати, както и ако той не
дължи плащане по друга причина.
По отношение на кредитора поръчителят отговаря за чуждо задължение
и затова, ако плати, има регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със
законната лихва от деня на плащането. Длъжникът и поръчителят отговарят
солидарно пред кредитора, поради което той може да претендира изпълнение
от всеки от тях и едновременно от двамата, но няма право да получи повече от
дължимото. Когато кредиторът предяви вземането си срещу поръчителя,
поръчителят трябва да уведоми длъжника, за да узнае възраженията му, иначе
той рискува да плати недължимо или в повече; а и длъжникът, ако не знае за
извършеното плащане от поръчителя, може да продължи да изпълнява на
кредитора. Задължението на поръчителя да уведоми длъжника е уредено, за да
бъдат избегнати тези усложнения.
Когато поръчителят има доверие на кредитора, той плаща на свой риск
/за да избегне разноските по делото и разноските по принудителното
изпълнение/. Ако задължението е съществувало, той получава регрес срещу
длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането.
При неуведомяване длъжникът запазва единствено възраженията си срещу
кредитора - само тях той може да противопостави на платилия поръчител.
Длъжникът не получава никакви права срещу поръчителя поради
неуведомяването му /в този смисъл Решение № 229 от 10.09.2012 г. по гр. д. №
452/2011 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Решение № 306 от 06.11.2014 г. по гр. д. №
185/2014 г., г. к., IV г. о. на ВКС и др./.
С договора за поръчителство щцовото дружество е поело задължение
като поръчител спрямо мобилния оператор за гарантиране на вземанията на
мобилния оператор от абонати по договори за продажба на изплащане.
Неоснователно възражението на ответника, че не са налице валидни
облигационни отношения между ищцовото дружество и „А1 България“ ЕАД
по представения договор за поръчителство и анекси към него. Съгласно т. 21
от договора за поръчителство срокът му на действие е определен на една
година, считано от датата на подписването му. Със сключвани между страните
на 15.03.2016г., 12.12.2016г., 30.11.2017г., 01.06.2018г., 01.10.2018г.,
08.08.2019г. и 08.08.2020г., анекси към договора, срокът му е продължаван
8
периодично, като същият е действал до 30.09.2020г. Макар и голяма част от
анексите към договора за поръчителство да са сключвани след изтичане на
договорения срок за продължаване действието на договора, в същите е
предвидено обратното им действие, считано от последния ден на предходно
договорения срок. Доколкото страните са се намирали в трайни търговски
отношения, то съдът намира, че не е налице твърдяното от ответника
прекратяване действието на договора поради изтичане на срока му.
Следователно, договорът за поръчителство, е действал и към момента на
сключване на договора за продажба на изплащане № ********* от
14.06.2019г..
Според дадените от страните в раздел I „Определения“ от договора за
поръчителство дефиниции, съдържанието на понятието „поръчителство“ е
определено, като споразумение между МОБИЛТЕЛ и СБС по смисъла на
чл.138- 148 от ЗЗД, по силата на което СБС се задължава да обезпечи
задължението на абоната /за който е извършен скоринг/ за плащане на цената
на крайно устройство по договор за продажба на изплащане, намалена с
първоначалната вноска“.
Съгласно даденото в раздел първи определение, „Скоринг“ или
„Кредитен скоринг“- означава статистически анализ, който се извършва от
СБС по този договор с цел: определяне на кредитоспособността на даден
потребител чрез изготвяне на кредитна оценка /кредитен профил/; определяне
на кредитен лимит и одобряване или отхвърляне на потребителя, посочен в
заявка за кредитна оценка, за сключване на договор за продажба на изплащане
с МОБИЛТЕЛ“. Доколкото според раздел II договора за поръчителство СБС
приема и се задължава срещу възнаграждение и при условията и сроковете на
този договор да извършва гарантира чрез поръчителство на вземанията на
МОБИЛТЕЛ от абонати по договор за продажба на изплащане, сключен въз
основа на скоринг и одобрение от СБС, до размера на кредитния лимит“,
предпоставка за възникване отговорността на поръчителя е извършване на
процедура по кредитен скоринг по отношение на клиента, с който е сключен
договора за продажба на изплащане. Сключването от „А 1 България“ ЕАД на
договор за продажба на изплащане, след датата на договора за поръчителство,
не предполага задължително, че на потребителя по договора е извършен
скоринг от поръчителя. Извършването на скоринг определя договора за
продажба на изплащане измежду тези, вземанията по които са обезпечени с
даденото от жалбоподателя поръчителство. Обезпечаването на договорите за
продажба на изплащане с поръчителство, и то именно с поръчителството на
„Мъни плюс корп“ ЕАД не е задължително условие за сключването им. Това е
видно от т.V.15 от договора от 21.12.2019г., в която е записано, че „в случай, че
задълженията на купувача са обезпечени с поръчителство от трета страна…“.
Използваният израз „в случай“ налага извод, че обезпечението с
поръчителство не е задължително. Освен това не е посочен конкретен
поръчител, а „трета страна“.
В конкретния случай липсват доказателства за извършен скоринг на Т. Т.
9
за определен от ССБ кредитен лимит и за дадено от дружеството съгласие за
сключване на договора от 14.06.2019г. при посочената цена. Единствено в
приемо-предавателния протокол от 05.07.2020г., подписан от представители
на „А 1 България“ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД, е записано, че
на поръчителя се предава списък с абонати по договори за продажба на
изплащане, сключени „въз основа на скоринг и одобрение от СБС“. В
подкрепа на това изявление на страните по протокола не са представени други
доказателства по делото. Доколкото протоколът, като частен свидетелстващ
документ, не се ползва с обвързваща за съда доказателствена сила, а
провеждането на скоринг, като основание за пораждане действието на
договора за поръчителство по отношение на вземането на ищеца към
ответника по договора за продажба на изплащане, се оспорва, в тежест на
ищеца е докаже основателността на регресната си претенция, като установи,
че вземането на ищеца е обезпечено, което не беше сторено. Ето защо, не
може да се приеме, че договорът за продажба на изплащане, сключен с Т. Т.
попада в предмета на договора за поръчителство от 07.11.2014г..
Макар ищецът да е заплатил оставащата част от задължението на
ответника Т. в размер на 341, 64 лв. по договора за продажба на изплащане от
14.06.2019г., за него не е възникнало регресно вземане към последния по
договора за поръчителство. По тези съображения претенцията за заплащането
й е неоснователна и следва да се отхвърли. Поради неоснователността й,
неоснователна се явява и претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
тази сума в размер на 73,45 лв.
При този изход на правния спор, право на разноски има ответника, на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Искането за заплащането им е заявено своевременно- с отговора на
исковата молба.
По гр. д. 435/2023г. на РС-Панагюрище Т. Т. е направил разноски за
процесуално представителство от адвокат. Видно от приложения по делото
Договор за правна защита и съдействие между него и адв. П. М. САК,
представител и представляван са уговорили възнаграждение в размер на 400
лв., за което е посочено, че е изцяло заплатено в брой.
Съдът като, прецени възражението на ищеца за прекомерност на
разноските го намира за неоснователно. Адвокатското възнаграждение е в
предвидения в закона минимален размер и е съобразено с броя на проведените
по делото три открити съдебни заседания и с извършените от процесуалния
представител на ответника действия.
Така мотивиран, настоящият състав на Районен съд-Панагюрище
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Мъни плюс корп“ ЕАД, ЕИК *********
срещу Т. Г. Т., ЕГН: ********** искове правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
10
във вр. чл.146, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 200, вр. чл. 79 от ЗЗД, във вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД от Мъни Плюс Корп ЕАД за признаване на установено, че Т. Г. Т.
ЕГН: **********, с адрес гр. Панагюрище, ул. ***, дължи Мъни плюс корп“
ЕАД, ЕИК ********* на гр. София, ул. „Рачо Петров Казанджията“ № 4, вх.
А, ет. 5, в качеството му на поръчител по Договор за поръчителство от
07.11.2014г. и анекси към него, сумата от 341,64 лв. /триста четиридесет и
един лев и 64 ст./- незаплатена цена на мобилно устройство по Договор за
продажба на изплащане № *********/14.06.2019г., сключен между Т. Т. и „А1
България” ЕАД, ведно със законната лихва за периода от 02.02.2023г. до
окончателното заплащане на дължимата сума, както и сумата от 73,45 лв. -
мораторна лихва за забава за периода от 05.02.2021г. (датата на заплащане на
сумата в размер от 341,64лв. от поръчителя на кредитора), до 02.02.2023г., за
които суми е издадена Заповед № 53/08.02.2023г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 80/2023г. на Районен съд-Панагюрище,
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Мъни плюс корп“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Рачо Петров Казанджията“ № 4, вх. А, ет. 5 да
заплати на Т. Г. Т., ЕГН: **********, с адрес гр. Панагюрище, ул. ***,
разноски по гр. д. 435/2023г. на Районен съд-Панагюрище в размер на 400 лв. /
четиристотин лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Пазарджик, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
11