Определение по дело №385/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 385
Дата: 17 септември 2021 г. (в сила от 17 септември 2021 г.)
Съдия: Милен Петров Славов
Дело: 20213000500385
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 август 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 385
гр. Варна , 17.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова

Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20213000500385 по описа за 2021 година
намира следното:
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на Д. Й. Й.
и Ж. Ж. Й. и двамата от гр. Варна, представлявани от общия си процесуален
представител адв. Н. Т., срещу решение № 260028/11.03.2021г., поправено с
решение № 260065/18.06.21г., постановени по гражданско дело № 1486 по
описа за 2017г. на Окръжен съд – Варна, с което е уважен предявеният против
въззивниците /последните в качеството им на ответници, подпомагани от
третите лица-помагачи И.Д.Д. и К.О.Г. ревандикационен иск с правно
основание чл. 108 от ЗС за приемане за установено по отношение на тях, че
ищецът ИВ. С. П. от гр. Варна е собственик на апартамент № 114 в гр. Варна,
бул. „Хр. Ботев“, № 18, вх. 5, ет. 4, като придобит чрез получаването му като
обезщетение срещу отчужден негов собствен имот за мероприятие по ЗТСУ,
за което е съставен НА № 39, т. VІІ, дело № 3451/1995г. на нотариус при
ВРС, и ответниците са осъдени да му предадат владението върху описания
имот. Поддържа се, че чрез съдебния акт е постигнат резултат, при който
ищецът и лицата, на които същият е предоставил пълномощно за
разпореждане с имота, са извлекли за него и за себе си имотна облага, а сега
ищецът се облагодетелства от собственото си противоправно поведение,
получавайки обратно владението на имота, но без да върне на третите
добросъвестни лица получените от него и от упълномощените лица парични
1
суми.Счита се, че съдебният акт е постановен при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила /изразяващо се в липсата на мотиви относно
приложимостта на нормата на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД и при съобразяване нормата
на чл. 114, ал. 3 от ЗС/, довели до неправилно приложение на материалния
закон. В тази връзка се развива тезата, че ако е налице абсолютна симулация
на едностранното волеизявление /по който въпрос в настоящия случай е
налице сила на пресъдено нещо, обвързваща главните страни по настоящото
дело/, то след като никой не може да черпи права от собственото си
противоправно поведение, единствената защита за третите добросъвестни
лица са именно правните норми, уреждащи последиците от поредността на
вписванията на съответните сделки и искови молби, касаещи същия
недвижим имот. Излага се, че императивната норма на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД в
случая защитава ответниците, тъй като същите са придобили собствеността
върху имота добросъвестно чрез правна сделка от 18.03.16г., а исковата молба
за разкриване на симулацията на упълномощителната сделка от 04.10.11г.,
послужила за извършване на първата разпоредителна сделка с имота от
07.10.11г., е подадена на 24.10.16г. и вписана СВ-Варна по-късно. Поради
това разрешението по настоящото дело следва да е в смисъл, че ответниците
запазват правото си на собственост върху придобития имот на осн. чл. 17, ал.
2 от ЗЗД и чл. 114 от ЗС, тъй като придобиването е станало от последващ
приобретател след предходно абсолютно симулативно волеизявление на
собственика, но преди предявяване на иска за установяване на
симулативността. Цитирана е многобройна съдебна практика на ВКС по
приложението на цитираните правни норми в подкрепа на поддържаната теза.
Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на ревандикационния иск.
В предвидения срок е депозиран писмен отговор от ИВ. С. П.,
действащ със съгласието на попечителя си С. ИВ. П., чрез адв. Г. Маринова от
АК-Варна, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че в
обжалвания съдебен акт е налице макар и кратък, но изчерпателен мотив за
неприлагането от съда на нормата на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД – прието е, че същата
е неотносима към конкретния случай, тъй като ответниците не са придобили
права от приобретател по привидна сделка. За нищожно като абсолютно
симулативно е обявено с влязъл в сила съдебен акт единствено
пълномощното, дадено от ищеца за разпореждане с имота му, а не и която и
2
да е последвала разпоредителна сделка. Първата по ред разпоредителна
сделка е недействителна на осн. чл. 42 от ЗЗД, а следващите са действителни
такива, но не прехвърлят права. Поддържа се още, че ответниците не са
добросъвестни лица, тъй като са придобили имота от подпомагащите ги лица,
които пък са се легитимирали като собственици на имота по силата на
договор за замяна от 18.12.12г., по който на тях са им прехвърлили
собствеността върху общо 480 недвижими имота в различни райони на
страната на обща стойност по данъчна оценка от 558 885.61 лв. в замяна на
предоставена собственост върху 4 ниви на обща стойност от 11 458.43 лв. без
да се дължи уравняване на стойността. Това е било установимо при
обикновена проверка в имотния регистър. Отделно от това пък договорите са
били предхождани от множество преупълномощавания само в рамките на 2
дни, а отделно пък първите договори са били сключвани в рамките само на 2
месеца. Отделно от това се изтъква и факта, че платената от ответниците цена
е твърде ниска в сравнение с платената преди това от предходни
приобретатели на имота цена. Поради това се счита, че ответниците са
рискували съзнателно, закупувайки имота за тази ниска цена, което сочи на
тяхната недобросъвестност. Съвсем отделно се поддържа, че несвоевременно
е било релевирано самото възражение на ответниците за придобиване и
запазване на права върху имота при наличието на хипотезата на чл. 17, ал. 2
от ЗЗД. Оспорва се и твърдението, че ищецът е изразил съгласието си за
продажба на имота чрез даденото пълномощно, тъй като той не е имал
намерение за обвързване. За ново се счита и възражението на ответниците, че
пълномощното от 04.10.11г. е валидно, тъй като ако не е било такова, то и
същият е нямало да бъде ощетен чрез престъплението „измама“, за което е
налице влязла в сила присъда. Отново са изложени твърдения относно
наличието на други основания за нищожност и недействителност на първата
разпоредителна сделка с процесния имот, извън посоченото като първо такова
по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД – нищожност поради липса на съгласие на осн. чл. 26,
ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, нищожност поради накърнение на добрите нрави /предвид
очевидната нееквивалентност на престациите, съпоставено с действителната
цена на имота, както и поради злоупотреба с доверието на самотен и
възрастен човек/; недействителност като извършена от пълномощник във
вреда на представлявания /предвид занижената продажна цена и уговорката
същата да се плати след подписване на нотариалния акт/. Претендира се
3
потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане в полза на адв.
Г. Маринова на адвокатско възнаграждение за оказаната на въззиваемия
безплатна правна помощ като материално затруднено лице, на осн. чл. 38, ал.
2 от ЗАдв. в размер на 2 666.46 лв.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страни с правен интерес от
обжалването на обжалваем съдебен акт, същата е редовна и са налице
доказателства за надлежна представителна власт, поради което и делото
следва да бъде внесено в открито съдебно заседание.
Не е налице хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да
дава указания на страните относно посочването и събирането на
доказателства, а отделно от това и самите страни не са формулирали
доказателствени искания в подадените въззивна жалба и отговора на същата.
Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва производството по делото в открито с.з. на 20.10.21г. от 10.30 ч.,
за която дата и час да се призоват главните страни чрез процесуалните им
представители, а третите лица-помагачи – на посочените пред първата
инстанция адреси /при невъзможност да се призове К.О.Г. на посочения по
делото адрес – да се уведоми на посочената от нея електронна поща със
задължението за потвърждаване получаването на съобщението/.
С оглед противоепидемичните мерки призоваването на страните да
стане по телефона, а настоящото определение да им се изпрати на посочен
от техните процесуални представители електронен адрес чрез електронна
поща.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5