РЕШЕНИЕ
№ 303
гр. Пловдив , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300501370 по описа за 2021 година
Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№2908/27.05.2021г. депозирана от СЛ. П.
АС., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, чрез особения представител адв. Г.Р. К. – АК-****,
срещу Решение № 261178/13.04.2021 год., постановено по гр. дело № 13173/2019 год. по
описа на Районен съд - Пловдив, ХVII гр. състав, в частта с която е признато за
установено, че СЛ. П. АС. дължи на дружеството „Теленор България“ ЕАД сумата от 60 лв.
/шестдесет лева/ – представляваща начислени общо 20 бр. лизингови вноски с фактура №
**********/20.01.2017 год., на основание Договор за лизинг към Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +*****. Навеждат се твърдения, че решението в обжалваната част е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, противоречащо на материалния закон и
събраните по делото доказателства, по съображения подробно изложени в жалбата.
Жалбоподателката моли, въззивният съд да отмени първоинстанционния акт в обжалваната
част, като вместо това отхвърли претенцията за сумата от 60 лв. – начислени накуп 20 бр.
лизингови вноски, съгласно фактура **********/20.01.2017 год.
Въззиваемата страна, „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *****, чрез адв. Н.Ш.,
оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че въпросът за предсрочната изискуемост на
процесните лизингови вноски е ирелевантен, доколкото договорът за лизинг бил сключен
на 17.09.2016 год., за срок от 23 месеца, поради което същият изтичал на 17.09.2018 год.
1
Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК – 29.01.2019
год., срокът на договора бил изтекъл, поради което е настъпил падежът и на последната
лизингова вноска. Моли да бъде потвърден първоинстанционния акт в обжалваната част,
като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК. Ищецът
твърди, че е сключил с ответницата С. П. А. Договор за фиксирани услуги с предпочетен
номер *****; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, както и Договор за
лизинг по повод Договора за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, по силата на
последния от които дружеството- лизингодател е предоставило за временно и възмездно
ползване на лизингополучателя устройство марка Alcatel Pop 4 Silver. Във връзка със
задължението на лизингополучателя за изплащане на месечни вноски за ползване на
устройството, дружеството твърди, че са останали непогасени задължения в размер на 60
лв., представляващи сбор от 20 лизингови вноски, начислени накуп с фактура №
**********/20.01.2017 год. на ответника, поради неплащане.
С оглед неизпълнение на задълженията на потребителя, дружеството
„Теленор България“ ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, по повод на което е образувано ч. гр.д.№1628/2019 год., и е издадена Заповед за
изпълнение № 1023/01.02.2019 год. Тъй като заповедта е била връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за ищцовото дружество е
възникнал правен интерес от предявяването на установителен иск за процесните суми.
Ответникът, чрез назначения и особен представител оспорва иска като
неоснователен.
Районният съд е приел, че сключеният договор за лизинг е оформен като
протокол за предаване на лизинговата вещ, като безспорно се доказвало, че е осъществено
съдържанието на този договор. С оглед забавата в изплащането на задълженията, са
изискуеми вземанията в размер на 60 лв. за лизинговия апарат, тъй като е налице
неплащане на абонаментни такси, което довело до прекратяване на договора за мобилни и
фиксирани услуги, а с прекратяването му се дължат изцяло и остатъчните лизингови вноски
по допълнително сключения договор за лизинг. Като е приел, че в тази част исковата
претенция е доказана по несъмнен начин по основание и по размер, районният съд е уважил
същата, като е признал за установено, че СЛ. П. АС. дължи в полза на „Теленор България“
ЕАД сумата от 302,12 лв., включваща в себе си и неизплатени лизингови вноски в размер на
60 лв., по Договор за лизинг към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.01.2019 год. до
окончателното изплащане на вземането.
2
При служебна проверка на решението съобразно правомощията на въззивния
съд по чл. 269, изр. първо от ГПК, настоящата инстанция намира решението, в обжалваната
му част за валидно и допустимо.
На основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на
решението в обжалваната част, единствено по изложените във въззивната жалба
съображения.
Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред
настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на събрания
доказателствен материал пред първата инстанция. От него може да бъде направен извод, че
страните са валидно обвързани от срочен договор за оперативен лизинг по чл. 342, ал. 1 от
ТЗ, като лизингодателят е предоставил мобилно устройство на лизингополучателя, срещу
уговорено задължение за лизингополучателя да заплаща предварително уговорена месечни
вноска за ползването на устройството. По делото липсват доказателства процесното
устройство да е било върнато от лизингополучателя, както и да са били заплащани
лизинговите вноски на падежа. С влязло в сила решени, е призната дължимостта на сумите,
претендирани от ищцовото дружество като неизплатени абонаментни такси и използвани
услуги по сключени от страната Договори за предоставяне на мобилни услуги с два
предпочитани номера.. Неплащането на съответните суми е станало причина дружеството да
се възползва от възможността предвидена в Общите условия към договорите за
предоставяне на услуги - т. 75 във вр. с т. 19б. от тях – при неплащане на дължимите суми
след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалните договори „Теленор България“
ЕАД едностранно да прекрати индивидуалния договор за мобилни услуги. Следва да бъде
отбелязано и че срокът, за който е сключен договорът за лизинг, а именно за период от 23
месеца, към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е изтекъл и цялата сума,
състояща се от всички падежирали вноски по договора за лизинг, е била изискуема. Това е
обстоятелство, следва да бъде отчетено като относимо към решаването на спора по
настоящото производство, предвид задължителните указания, приети в т. 9 от ТК № 4 от
18.06.2014 год. от Тълкувателно дело № 4/2013 год., ОСГТК, ВКС.
Гореизложеното обосновава извода, че претенцията за сумата от 60лв -
начислени общо 20 бр. лизингови вноски, съгласно фактура **********/20.01.2017 год. се
явява основателна и като такава следва да бъде уважена. Първоинстанционният съд е
достигнал до правилни и законосъобразни изводи, поради което първоинстанционния акт в
обжалваната част, следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора, в полза на въззиваемата страна се дължат разноски,
сторени пред настоящата инстанция, които се състоят в заплатено възнаграждение за
особен представител в размер на 150 лв., както и изплатен адвокатски хонорар, съгласно
представения Договор за правна защита и съдействие, в размер на 360 лв.
3
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261178/13.04.2021 год., постановено по гр. дело №
13173/2019 год. по описа на Районен съд - Пловдив, ХVII гр. състав, в частта с която се
признава за установено, че СЛ. П. АС. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***** дължи в полза
на дружеството „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***** сумата от 60 лв. /шестдесет лева/ –
представляваща неизплатени общо 20 бр. лизингови вноски, начислени с фактура №
**********/20.01.2017 год., дължими по Договор за лизинг към Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +*****.
ОСЪЖДА СЛ. П. АС. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***** да заплати на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** сумата от 510.00
лв. /петстотин и десет лева./, представляваща направени в настоящото производство
разноски.
В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4