Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 18.11.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Ив.Велчева и с участие на прокурор В.Радева от ШОП, като разгледа
докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 209 по описа за 2021г. на Административен
съд– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63
ал.1 изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и
чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на ОД на МВР, гр. Шумен, депозирана чрез
главен юрисконсулт И.С.срещу Решение № 12/10.06.2021г. на Районен съд– Нови
пазар, постановено по ВАНД № 155/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен
акт е отменено Наказателно постановление
№ 21-0307-000154/05.03.2021г. на Началника на РУ– Нови пазар при ОД на МВР- гр.
Шумен, с което на К.Р.Р. с ЕГН: ********** ***, за допуснато нарушение на чл.21
ал.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700лв. /седемстотин/
лева и лишаване от право на управление за срок от 3/три/ месеца и са отнети 12
контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР. Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност
на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Поддържа становището, че мястото, в което е установено
превишението на максимално допустимата скорост е било в рамките на населено
място, като републикански път I-2 преминава през гр.Каспичан и територията е застроена
и от двете страни на пътя, за което представя и съответните писмени
доказателства. Твърди, че няма значение дали пътят е общински или държавен,
понеже законодателят е преценил каква е допустимата скорост за населено място,
което е било надлежно сигнализирано с пътен знак. Поради това и с оглед
изложените доводи относно безспорната установеност на нарушението отправя
искане за отмяна на съдебното решение и за потвърждаване на наложеното
наказание. В съдебно заседание касаторът се представлява от главен юрисконсулт
Симеонова, която поддържа отменителните основания и претендира присъждане на
съдебни разноски за две инстанции.
Ответната страна, К.Р., депозира
отговор на касационната жалба, с който отправя искане за отхвърлянето ѝ
като неоснователна. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се
явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима и основателна,
понеже районният съд е излязъл извън предмета на делото по ЗАНН и моли за
решение, с което решението на първа инстанция да бъде отменено.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната
жалба се явява основателна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Ответникът К.Р.Р. с ЕГН:
********** *** е санкциониран с Наказателно постановление №
21-0307-000154/05.03.2021г. на Началника на РУ– Нови пазар при ОД на МВР- гр.
Шумен, за допуснато от него в качеството му на водач на МПС нарушение на чл.21
ал.1 от Закона за движение по пътищата, като на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700лв./седемстотин/
лева и лишаване от право на управление за срок от 3/три/ месеца и са му отнети
12 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР. Постановлението е
издадено въз основа на АУАН № АА760011/04.01.2021г. съставен за това, че 11.09.2020г.
в 14.34ч. в гр.Каспичан, община Каспичан, по път І-2, км.133+235, в населено
място, посока към гр. Шумен, управлява собствения
си лек автомобил „М.М.“ с рег. № ..., при въведено ограничение от 50 км.ч. за
населено място и след отчетен толеранс от 3 км.ч. с превишение на скоростта от 54
км.ч. или със скорост 104 км.ч, което нарушение е квалифицирано по чл.21 ал.1
от ЗДвП. Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство- мобилна
система за видеоконтрол TFR-1М, монтирана в служебен автомобил на ОД на МВР. Актът
е връчен на ответника, като същият е посочил, че има възражения, но такива не
са депозирани в срока по чл.44 от ЗАНН.
При така установената
фактическа обстановка и след като обсъдил приобщените писмени доказателства и
назначената от съда съдебно- техническа експертиза, районният съд приел, че
участъкът от пътя, а именно път І-2, километър 133+235, посока към гр.Шумен, не
е част от населеното място гр.Каспичан по смисъла на §6 т.49 от ДР на ЗДвП и не
следва да има пътни знаци в обратния смисъл. Съдът установил, че в пътния
участък, са налице поставени с Протокол от 10.05.2019г. пътни знаци, указващи
начало и край на населеното място /Д11 и Д12/, но същите са поставени в нарушение
на регламентираната процедура и от некомпетентни лица, както и в несъответствие
с проект за организация на движението въз основа на генерален план за
организация на движението на Община Каспичан, какъвто липсва, като освен това,
знаците не отговарят на техническите изисквания за светлоотразително фолио. Поради
това, съдът счел, че водачът не е управлявал МПС в населено място и съответно констатираното
нарушение не представлява административно нарушение. По тези съображения отменил
атакуваното пред него НП като незаконосъобразно.
Съобразявайки
приобщените доказателства и доводите на страните, настоящият съдебен състав достига
до извод относно безспорната установеност на извършеното от ответника нарушение,
управление на превозно средство с превишена скорост при въведено ограничение в
населено място, санкционирано с процесното НП. Установява се, че на процесната
дата и час- 11.09.2020г., 14,34ч., в светлата част на денонощието, техническото
средство, заснело нарушението, е било разположено на път първи клас № I-2 в гр.Каспичан,
по км.133+235, до разклона за гр.Плиска в служебен автомобил. Надлежният монтаж
и проверка на системата е установим от приложения Протокол за проверка на
система за видеоконтрол TFR-1M, № 591/12 от 31.10.2019г. По делото е приложен и съответния
протокол за използване на техническото средство, изготвен от служител при ОД на
МВР, където са отразени данните за разположението на устройството, както и за началния
и крайния час на работата с него.
Въз основа на приобщените
доказателства настоящата инстанция установява също, че контролираният участък
попада в рамките на населеното място с произтичащото от това задължение по
съблюдаване на максимално въведената скорост от 50 км/ч. В тази насока,
касационният състав не споделя мотивите на районния съд, чрез които е била
аргументирана отмяната на НП, доколкото същите не са съобразени с наличните
доказателства. Действително, районният съд е положил максимални усилия да
изясни фактическата обстановка по делото, като е събрал гласни доказателствени
средства- разпит на служители на ОД на МВР и е назначил съдебно-техническа експертиза
касателно местоположението, вида на поставените знаци на процесния пътен
участък и съответствието им с нормативните изисквания за форма, размер, шрифт и
др. Мотивирал е подробно решението си, като е направил подробен анализ на
нормативните актове по отношение на организацията на движение на пътя. Но е формирал
своето решаващо становище в разрез с приобщените писмени доказателства, като се
е позовал предимно на заключението на СТЕ. Така постановеното решение е в
противоречие с константната практика на Административен съд- Шумен по идентични
казуси/КАНД № 221/2020г./
По отношение на
понятието „населено място“, употребено от законодателя в приложимия в случая
ЗДвП, настоящият състав намира следното: Съгласно чл.113 ал.1 от Наредба № 18
oт 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътен знак Д12
"Край на населеното място и селищното образувание“ се използва за
сигнализиране на мястото, от което престават да важат правилата за движение в
населено място и селищно образувание. Пътните знаци от вида Д11 "Начало на населено място" и Д12,
освен за начало и край на населено място, сочат и за задължението водачите на
МПС да спазват принципното ограничение на скоростта, регламентирано в чл.21
ал.1 от ЗДвП без да е необходимо поставяне на друга табела сочеща на конкретното
ограничение. Понятието "населено място" за целите на Закона за
движение по пътищата, е дефинирано в т.49 от ДР на ЗДвП и гласи, че
"населено място" е застроена със сгради територия, при която началото
и краят са обозначени със съответни пътни знаци. От анализа на тези разпоредби
следва, че пътните знаци Д11 и Д12 се поставят в началото и края на застроена
със сгради територия. Тази дефиниция е съответна на понятието, съдържащо се в
§5 т.6 от ДР на ЗУТ, съгласно което "територия на населеното място"
включва селищната територия, обхваната от строителните му граници, определени с
устройствен план, без да се включва землището. Съгласно чл.18 ал.1 от Закона за
административно-териториално устройство на Република България, територията на
населеното място е определена със строителните му граници и границите на
землището. Основното в тези законови дефиниции е, че границите на населеното
място следва да се ограничат в площта, която е застроена, като съществената
разлика с понятието по смисъла на ЗДвП е в обозначаването
на населеното място с пътни знаци за сигнализация на движението по
пътищата.
Съгласно чл.6 ал.1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. Съгласно чл.21 ал.1 от ЗДвП, посочен
като нарушен в процесните АУАН и НП, допустимата скорост на движение в населени
места е 50 км/ч. По отношение на ограничението на скоростта, сигнализирано с
пътен знак за начало и край на населено място в процесния участък са приобщени
безспорни доказателства по делото. По делото се установява, че участъкът,
където е извършена контролната дейност е част от републикански път I-2, но попада в границите на населено
място, обозначено със съответните знаци „Д11“ и „Д12“, а именно от км. 132+235
до км. 133+420, като разделя населеното място на две части, като в този смисъл
е освен писмо от Община Каспичан, приложено по въззивното дело, така и
извлечението от Кадастрална карта на града и Протокол №26 от 05.06.2013г. с
Решение №408 на Общински съвет Каспичан за изработване на проект за Общ
устройствен план на общината и Заповед № РД-25-300 от 01.10.1986г. относно
одобряване на застроителен и регулационен план на града, приложени по
касационното дело. Същите подкрепят становището, че републиканският път разделя
населеното място на две части, с надлежно отразено начало и край на града.
Следва да се отбележи също, че съгласно чл.112 ал.2 от Наредба № 18 oт
23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, наименованието на
населеното място и селищното образувание задължително се повтаря и с латински
букви, ако пътния знак „Д11“ се намира на републикански път– обстоятелство,
установимо от приложения към заключението на СТЕ снимков материал. Наличието на
други указателни табели, което е установено също с експертизата, включително знак
„Д25.1“, с който се сигнализира републикански път, за ползването на който се
изисква заплащане на винетна такса, не променя този извод, доколкото изрично
заплащането им е изключено по силата Решение № 959/31.12.2018г. на МС за
участъците от републиканските пътища, попадащи в границите на населените места,
трайно обозначени със знаци „Д11“ и „Д12“, каквато е и настоящата хипотеза. Водачът
е могъл и е бил длъжен да съобрази избора на скорост на управление на
превозното средство с въведените ограничения, произтичащи от навлизането в
рамките на гр.Каспичан и след като не го е сторил е осъществил фактическия
състав на нарушението по чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП- превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място с над 50 km/h. Освен това, подбраната от
него скорост надвишава значително и разрешената скорост на движение извън
населено място- 90 km/h,
което е в противоречие с твърденията в отговора на касационната жалба, че
участъкът от пътя е извън населено място и за водача важат други правила за
поведение. От Справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е
санкциониран четиринадесет пъти, освен настоящия, за нарушения изразяващи се в превишаване
на стойностите на скоростта, посочени в чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Превишението на
скоростта е установено с одобрено и техническо изправно средство, инсталирано
по надлежния ред. Установен е и субектът на отговорността– привлеченото към
отговорност физическо лице, явяващо се собственик на заснетото превозно
средство, което не е посочило друг водач на превозното средство в Декларация по
чл.188 от ЗДвП на стр.10 от въззивното дело. При това положение настоящата
инстанция намира, че с поведението си К.Р. виновно е допуснал вмененото му
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, правилно санкционирано по реда на 182 ал.1 т.6
от ЗДвП.
Като е отменил Наказателното
постановление, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва
да бъде отменен и вместо него да се постанови друг по съществото на делото, с
който наложените административни наказания бъдат потвърдени.
При този изход на спора, на касатора
на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ,
във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ се дължи
юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред двете съдебни
инстанции– Районен съд– Нови пазар и Административен съд– Шумен, в минимален
размер- по 80 лв. за всяка инстанция или общо 160 лева.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 12/10.06.2021г. на Районен
съд– Нови пазар, постановено по АНД № 155/2021г. по описа на съда и вместо него
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №
21-0307-000154/05.03.2021г. на Началник на РУ– Нови пазар при ОД на МВР- гр. Шумен,
с което на К.Р.Р. с ЕГН: ********** ***, за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона
за движение по пътищата и на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 700лв. /седемстотин/ лева и лишаване
от право на управление за срок от 3/три/ месеца и са отнети 12 контролни точки
на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
ОСЪЖДА
К.Р.Р. с ЕГН: ********** *** да заплати на ОД на МВР - Шумен сумата
от 160лв./сто и шестдесет/ лева разноски по делото пред две съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване. Влязло в сила на 18.11.2021г.