Р
Е Ш Е Н И Е
№ 157
03.07.2020 година гр. Хасково |
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,Втори наказателен състав,
на трети юни двехиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Даниела Николова
секретар:Геновева Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията
АНД №
236 по описа на Районен съд - Хасково
за 2020 г.
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.Б. *** против Наказателно постановление № РД-05-4/10.02.2020 г. на Директор на РЗИ -Хасково, с което е наложена глоба в размер на 50 лв., на основание чл.209 т.3 от Закона за здравето . Недоволна от така наложеното наказание е останала жалбоподателката , поради което обжалва НП, като незаконосъобразно,поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Излагат се конкретни доводи за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и по-конкретно на срока за по чл.34 от ЗАНН за образуване на административно-наказателното производство ,който към датата на съставяне на АУАН е изтекъл.По тези съображения се иска съда да отмени НП.
Ответникът по жалбата- Директора на РЗИ- Хасково, редовно призован се представлява от юрк.Я. ,който счита жалбата за неоснователна и моли да се потвърди издаденото НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, намира за установено следното:
На 06.06.2019г. св.С.Р.К. на длъжност „инспектор“ в отдел ПЕК в РЗИ-Хасково извършила проверка на книгите за регистрация на задължителните имунизации и реимунизации в Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ д-л Л.К. ,с адрес:гр.Х.,ул.“**********“ №******* във връзка с тематична проверка „Правилно планиране ,прилагане и изразходване на продукти за провеждане на задължителни имунизации и реимунизации в детска възраст“.В хода на проверката св.К. констатирала ,че детето А.А.К.,родено на ***г. няма направени задължителни имунизации срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, морбили, епидемичен паротит, рубеола, вирусен хепатит тип Б, хемофилус инфлуенце тип Б (ХИБ) и пневмококови инфекции,според имунизационния календар на РБългария .Видно от проверения амбулаторен лист №7353/16.10.2018г. майката В.Б. К. отказва писмено да бъдат направени на детето необходимите за възрастта задължителни имунизации. С оглед на тези констатации, на 22.10.2019 г. до В.Б. К. била изпратена покана да се яви на 15.11.2019г. в РЗИ-Хасково за връчване на АУАН за отказ от имунизации на детето.
На 27.11.2019 г.в РЗИ –Хасково, в отсъствие на нарушителката К. и в присъствие на св.Е.И.И. и В.П.С. *** бил съставен от св.С. К. АУАН № 97 от същата дата за нарушение на чл. 2, ал. 1 ,вр.чл.2 ал. 2 от Наредба № 15/2005г за имунизациите в Република България,вр.чл.58 ал.2 ЗЗдравето.Актът бил връчен на нарушителката на 13.01.2020г. срещу подпис ,като в срока за възражения по чл.44 от ЗАНН са депозирани такива от нейна страна.
На 10.02.2020 г. било издадено и обжалваното НП, с което на В.Б. К. на основание чл. 209, т. 3 от ЗЗ било наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лв. В НП в текстовата му част, изцяло било пресъздадено съдържанието на АУАН.
Като свидетели по делото са допуснати и разпитани свидетелите С. Басри,Е.И. и В.С. ,които поддържат изцяло изнесеното в АУАН, относно установеното нарушение и начина на съставяне, предявяване и връчване на АУАН на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 15 от 12.05.2005 г. за имунизациите в Република България, задължителни планови имунизации и реимунизации са тези срещу туберкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, морбили, епидемичен паротит, рубеола, вирусен хепатит тип Б, хемофилус инфлуенце тип Б (ХИБ) и пневмококови инфекции, като в ал. 2 е посочено, че задължителните планови имунизации и реимунизации се извършват съгласно Имунизационния календар на Република България (приложение № 1). Съгласно това приложение, задължителните планови имунизации се извършват чрез поставяне на съответната ваксинация, разпределено във времето съобразно с възрастта на пациента, считано от 24 часа от раждането на детето до навършване на 25 годишна възраст. От изложеното следва, че визираните медикаменти срещу съответния тип заболяване следва задължително да бъдат поставени на децата в посочените месеци, с което би се изпълнило задължението на родителя за ваксинация на децата по смисъла на чл. 2 от Наредбата. Неизпълнението му представлява нарушение на това задължение, което е скрепено с административнонаказателна отговорност по смисъла на чл. 209, ал. 3 от Закона за здравето, съгласно която разпоредба родители или настойници, които не осигуряват провеждането на задължителните имунизации на децата си, се наказват с глоба от 50 до 100 лв. При повторно извършване на нарушението глобата е от 100 до 200 лв. Изпълнителното деяние предвижда неосигуряване провеждането на задължителните имунизации на децата, без да предписва непременно същото да е обективирано чрез отказ. Видно от протокола за извършена проверка, както и от съдържанието на АУАН и НП жалбподотелката , в качеството си на родител на детето А.А.К. е обективирала писмено отказа да имунизира детето в амбулаторния лист, цитиран в НП и приложен по делото, съставен по повод изследване на здравното състояние на детето на съответната посочена в него дата. Сроковете за извършване на имунизациите ,съобразно възрастта на детето са регламентирани в Приложение № 1 към Наредба № 15 от 12.05.2005 г. за имунизациите в Република България.
От процесуална страна, съдът констатира, че са налице нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на административното наказание на жалбоподателката .АУАН е издаден в нарушение на императивните изисквания на чл. 42 и в частност на т.3 и т. 4 на посочения член от ЗАНН ,а атакуваното НП също не съдържа реквизитите по чл. 57 и в частност т. 5 от посочената разпоредба на ЗАНН, като крайно лаконично и неясно е описано твърдяното нарушение. Тези пороци водят до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Основание за настоящето заключение са следните обстоятелства:
На първо място в АУАН и НП не са посочени датата или периода от време на извършване на административното нарушение. Там е записан единствено и само денят на провеждане на проверката. Според съда за дата на нарушението не може да се приеме нито датата, на която родителят изрично е отказал провеждане на съответната имунизация /същата е без значение за датата на извършване на нарушението/, нито датата на извършената проверка от контролните органи на РЗИ. Неосигуряване провеждане на задължителна имунизация би имало тогава, когато в съответствие с изискванията на чл. 16, т. 4 от Наредба № 15 личният лекар е уведомил подлежащия на имунизация /в случая родителите му/ за вида и конкретната дата на поредната имунизация и въпреки надлежното уведомяване родителите не осигурят фактически присъствието на детето за извършване на такава и не са налице основания за отлагането й. Не случайно разпоредбата на чл. 16, т. 4 от цитираната Наредба е била допълнена през 2019 г. /ДВ, бр. 78/ като е посочено, че личният лекар уведомява всички подлежащи на задължителни имунизации и реимунизации за вида и датата на поредната имунизация, по начин, който може да се удостовери /чрез лицензиран пощенски оператор, по факс, на електронен адрес, чрез електронно съобщение на мобилен телефонен номер, писмена покана, подписан от пациента амбулаторен лист, в който е посочена датата за следващата имунизация, и др.По делото не се установява датите или периодите в месеци , на които е следвало да се осигури присъствието на детето от неговия родител за поставяне на процесните задължителни имунизации и в този смисъл не е установена и датата на твърдяното административно нарушение. Както в АУАН, така и в атакуваното НП е налице описание само на не направените задължителни имунизации без да са посочени срока до когато те е трябвало да бъдат извършени . Датата на извършване на административното нарушение има съществено значение, както за индивидуализация на нарушението, така и с оглед преценка за спазването на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство, и при липса на посочена дата на извършване на нарушението, не е възможно да се извърши преценка, с оглед спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Касае се за допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН което е съществено, тъй- като от една страна е препятствало възможността на привлеченото към отговорност лице да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност и какви са точните му индивидуализиращи белези, а от друга, същото е препятствало съдебния контрол върху законосъобразността и правилността на наказателното постановление, с оглед съблюдаване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановеният от АНО резултат.
Според настоящия състав на съда е допуснато още едно съществено нарушение на процесуалните правила от страна на наказващия орган при издаване на НП . Санкцията на жалбоподателката е наложена на основание чл.209 т.3 от ЗЗдравето. Цитираната разпоредба на чл.209 от ЗЗ обаче съдържа само три алинеи ,но не и точки към тях.С налагане на санкцията на основание т.3 на чл. 209 от ЗЗ освен до извод за допусната евентуално техническа грешка от страна на АНО , се е стигнало, като краен резултат до налагане на санкцията на основание, което не е предвидено в законовия акт . Това предпоставя и извода, че не е на законно основание, тоест санкцията е незаконосъобразно наложена в контекста на утвърденото разбиране в съдебната практика, че съдът единствено упражнява контрол , но не би могъл да замести волята на наказващия орган при подбор на относимата наказваща норма, която да бъде приложена към съответно установено съставомерно поведение, въз основа на точно разписаното в закона основание, включително и като отстрани техническа или фактическа грешка. Неслучайно нормата на чл. 57, ал.1, т.7 от ЗАНН причислява вида и размера на наказанието към задължителното съдържание на всяко НП, тъй като санкционираното лице следва да е наясно както с вмененото му административно нарушение и със законните разпоредби, които АНО счита за нарушени, така също и с вида и размера на наложеното му наказание ,съобразно съответстващата му законова норма . Некоректно посоченото основание,на което се налага административната санкция за извършено административно нарушение няма как да бъде изясняван, променян или поправян в процеса на съдебното обжалване на наказателното постановление. По тези съображения НП следва да бъде отменено .
Мотивиран така ,съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № РД-05-4/10.02.2020 г. на Директор на РЗИ –Хасково.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.