Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2443
гр. Пловдив, 26.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, ХХIII състав, в открито заседание на петнадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
2. ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря Румяна Агаларева и при участието на прокурора Христев, като разгледа
КНАХД № 3035 по описа на съда за 2019 г., докладвано от СЪДИЯТА МИТРЕВ, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по постъпила касационна
жалба на Община Хисаря, представлявана от кмета инж.П.Д.против Решение № 1470
от 02.08.2019 г., постановено по АНД № 3806/2018 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, с което е потвърдено наказателно
постановление № НЯСС-221/26.04.2018г. на Зам.Председател на ДАМТН, с което на касатора е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 /хиляда/ лв. за
нарушение по чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите /ЗВ/.
В уточняваща молба към касационната жалба се сочи, че оспореният съдебен акт е незаконосъобразен, необоснован и неправилен, постановен при нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и отмяна на НП.
Ответната страна по касационната жалбата взема становище за нейната неоснователност.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд, като взе предвид наведените доводи за отмяна на решението и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Касационната жалба се явява подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, следователно е допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел, че е налице неизпълнение на
чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ, който предвижда собствениците на водностопански
системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или
съоръженията към тях да осигурят поддържането им в техническа изправност. В
мотивите си районният съд е посочил, че неизпълнението на задължението е
свързано със санкция, предвидена в чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ. Изложено е, че правилно
актосъставителя, а и наказващия орган са
квалифицирали нарушението, както и че деянието е ясно описано в АУАН и НП.
Изложено е, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Районният съд е приел, че не са били нарушени правата
на жалбоподателя да разбере обвинението, тъй като словесно същото е точно
описано. Съдът е коментирал, че в случая не е налице и хипотезата на чл.28 б.а ЗАНН, тъй като нарушението по чл.141 от ЗВ не изисква да са настъпили някакви
резултатни вредни последици, както и че настоящия случай не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от други от същия вид.
Решение е правилно. Въз основа на правилно изяснена
фактическа обстановка, районният съд е направил законосъобразни и обосновани
изводи, които се споделят от настоящата инстанция. В този смисъл възраженията
на касатора са неоснователни и недоказани.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата
на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са
посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от
компетентно лице, за което по делото е представена нарочна заповед и в същия е
дадена коректна правна квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е издадено от компетентен орган в
кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване
на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона.
Споделят се също така изводите на РС, че в случая е
налице неизпълнение на чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ, поради което следва да се
приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са
опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че
жалбоподателят е извършил вмененото му деяние, за което е санкциониран.
На основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, изцяло се
споделят изложените мотиви на Районния съд, поради което същите не следва
отново да бъдат преповтаряни. Въззивният съд е
постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на
събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа
делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на
административното производство от наказващия орган. Мотивиран така, настоящият
касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение на
Районния съд за законосъобразно, правилно и обосновано. В случая не са
допуснати нарушения на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН,
които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а оттам
и до съществено опорочаване на административнонаказателното производство.
При субсидиарното действие
на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело,
при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствената съвкупност, и не е
допуснал нарушения на съдопроизводствените правила.
Районният съд е събрал необходимите и относими
доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото, в обжалваното
решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е
извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият
касационен състав изцяло споделя.
Правилен е извода на районния съд, че настоящия случай
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други от същия вид.
За пълнота следва да се отбележи, че констатираното нарушение се характеризира
със завишена степен на обществена опасност, доколкото същото създава реална
заплаха за нанасяне на вреда върху особено важни обществени ценности, каквито
се явяват живота и здравето на населението на съответната община.
При извършената служебна касационна проверка не се
установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районният съд е
постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно
приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на
производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и
да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.
По изложените съображения, касационната инстанция намира,
че решението на Районния съд е
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо
от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.