Р Е Ш Е
Н И Е
Гр. Кюстендил 19.11.2019 г.
В и м е т о
н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на седемнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ мл.с.
при секретаря Галина
Кирилова и с участието на прокурора от КнОП
КОСТАДИН БОСАЧКИ, като
разгледа докладваното от съдия Цекова ВНОХД № 415 по описа за 2019 год.
и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по глава ХХІ във вр. с чл.371 т.2 НПК.
Образувано е по ПРОТЕСТ на КнРП срещу Присъда № 18/26.03.2019 г. на КнРС,
постановена по НОХД № 21/2018 г. по описа на този съд , с която подсъдимия З.А.Н.,
ЕГН ********** е признат за невиновен в
извършването на престъпление по чл.339 ал.1 предл.ІІ НК и е оправдан по
това обвинение. В протеста са релевирани доводи за неправилност и
незаконосъобразност на присъдата, а според съда и за нейната необоснованост,
извлечени от изложението в него и изразяващи се в несъответствие между
възприетата от съда фактическа обстановка и установеното от доказателствата по
делото – гласни доказателствени средства, и заключенията на СМЕ и СБЕ. Цитирана
е трайно утвърдена незадължителна практика на ВКС по сходни казуси за настъпили
по време на лов инциденти. Моли се
отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова присъда, с
която подсъдимия да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му се наложи
наказание”лишаване от свобода” за срок от 2 години 6 месеца, което да се
изтърпи при първоначален строг режим, като на осн.чл.68 НК се приведе в
изпълнение и отложеното наказание”лишаване от свобода”за срок от 2 години, при
същия първоначален режим, а вещите, предмет на престъплението, да се отнемат в
полза на държавата. Доказателствени искания в протеста не са направени.
Прокурорът поддържа протеста на КнРП по изложените в него съображения и
изразява становище за уважаването
му.
Защитата
на подсъдимия в лицето на адв.Р.Б.
оспорва протеста, като моли за потвърждаване на оправдателната присъда
поради опровергаване на обвинителната теза -
неустановяване механизма на причиненото увреждане и мястото на
причиняването му, както и точно с кое оръжие е причинено поради анализа на
всички доказателства, вкл. свидетелските показания, които разколебават
обвинителната теза, че подсъдимият Н. е държал процесното оръжие.
Като последна дума подсъдимият помоли
съда да бъде оправдан.
КнОС, след
преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на
събраните по делото доказателства в двете съдебни инстанции, в рамките на
предвидените му по чл.313 и сл НПК правомощия, намери протеста за допустим като
подаден в законовия срок и от надлежна страна, но за неоснователен.
С протестираната присъда подсъдимия
З.А.Н.,
роден на ***г***, българин, български гражданин, женен, със средно образование, безработен, осъждан, с постоянен
адрес:***, ЕГН **********, е признат за невинен в това, че на 10.12.2016 г., в землището на с. Буново, обл. Кюстендил,
местност „Габеро", е държал огнестрелно оръжие - ловна карабина,
калибър 7,62 х
Въззивният съд, след собствен доказателствен
анализ, прие следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият
З.Н., ЕГН ********** е със средно образование, женен. Има син и дъщеря и трима
внуци и се грижи за семейството си. В момента е безработен, но по-рано е
работил в „Руен холдинг” в ДГС в с.Невестино, след това в ДГС”Осогово” в гр.
Кюстендил. Няма поведение, несъвместимо с приетите норми, не е конфликтна личност.
Бившият му колега св.М. Д. го познава като добър колега, услужлив и работлив.
Св.Г., разпитан пред въззивния съд, го познава като неконфликтен и загрижен за
семейството си човек. Подсъдимият е бил дългогодишен ловец, като в битието му
на такъв не са му налагани наказания от ЛРД”Елен” – гр.Кюстендил и не е имал
никакви провинения като ловец и член на организацията.
Единственото
личностно негативно качество на подсъдимия е осъждането му с влязла в сила на
29.07.2013 г. условна Присъда № 9/14.02.2013 г. на КнРС по НОХД № 825/2011 г. по
описа на съда за престъпление по чл.311 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК, с която му е
наложено на осн.чл.54 НК наказание”лишаване от свобода” за срок от 2 години,
чието изпълнение на осн.чл.66 ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от 4
години и наказание”лишаване от право да заема длъжността „горски стражар” за
срок от 2 години.
Подс. Н. членувал в ловна дружинка № 21 в
района на ПЛСР”Църварица”, обл. Кюстендил и притежавал редовно издаден ловен
билет № 212340/3.01.2012 г., който бил заверен за
На 10.12.2016 г. ловна дружинка № 15-
с.Коняво провеждала ловен излет в района на с.Буново, обл.Кюстендил. Сборният
пункт на участващите в лова бил кафе”Амиго” на бензиностанция”Струма Петрол”,
намираща се на гл.път І-6 между с.Ябълково
и с.Коняво, около 8 часа сутринта. Участници в лова били и свидетелите К. П., Р.
А., Б. Ц., Е.В., Г.В., К.А.. Като гост на лова дошъл и подс.З.Н..
Ръководител на лова бил св.К.П., който
в кафе”Амиго” провел на присъстващите необходимия съгласно чл.7 от Указанията
за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели инструктаж.
Участниците в лова – 13 души, между които и подс. Н. под № 10, били вписани в
разрешително за групов лов № 6015152/ на
л.24 от ДП/, на което се подписали за проведения им инструктаж от св.П..
Тъй като преди инструктажа подсъдимият не представил на св.П. разрешително за
носене на оръжие и подсъдимият заявил, че не притежава и не носи такова, св.П.
му дал указания, че може да бъде само гоняч, с което подсъдимият Н. се съгласил.
Ловът започнал. Всичко вървяло нормално,
при спазване на всички правила. След първата гонка, в която не бил отстрелян
дивеч и за ловец бил определен св.Р. А., всички се събрали на едно място и била
организирана втора гонка в м.”Габеро”, като за гонячи в нея били определени св.Е.В.
и св.Р. А..
Дошлият като гост-ловец подсъдимия З.Н.
бил определен да закара с автомобила на св.В.стрелците св. Б.Ц. и Г.В. на
горните две пусии, след което да остави св.Р. А. и св. Е.В. в началото на
гонката. Потеглили с джипа на св.В. -
марка”УАЗ” модел 469 с регистрационен номер КН 09 96 АН за придвижване до втората гонка в
м.”Габеро” в землището на с.Буново, като подсъдимият управлявал джипа и
трябвало да остави свидетелите В.и А. до мястото на започване на гонката, да
върне джипа и след свършване на гонката да прибере обратно свидетелите Ц., В., А.
и В..
На
10.12.2016 г. св. Ц. носел две пушки: ловна пушка двуцевка”ИЖ” калибър 12 със
сериен номер 23473, която при слизане от джипа взел със себе си и втора пушка- която е ловна карабина,
калибър 7,62 х
След оставяне по местата им за втората
гонка на посочените свидетели подсъдимият останал сам при посочения джип „УАЗ” на
св.В.и в който джип се намирала втората пушка на св.Ц..
Междувременно след приключване на гонката
ловците, между които свидетелите Р. А., К.П., К.А. се събрали на едно място и чакали да дойдат останалите
ловци от горната страна на хълма. Св.В.още не бил пристигнал при тях на сборния
пункт.
Около 14,30 часа при св.Ц. дошъл св.Е.В. и му
казал да звънне на подсъдимия, за да
дойде да ги прибира. Св.Ц. прозвънил на подсъдимия, но той не му се обадил,
телефонът му давал, че няма обхват. След около 2 минути подсъдимият се обадил
на св. Ц. и му казал:Прострелях се”. Св.Ц. съобщил за това на намиращия се до
него св.В.и последният тръгнал веднага пеша към подсъдимия, като междувременно се
обадил на св.К.А. да тръгва с неговия автомобил Лада нива, за да вземе подсъдимия,
а св.Ц. останал на място. Св.В.минал пеша покрай пусията на св.Р. В., на когото
казал , че е тръгнал към самопрострелялия се подсъдим Н. и помолил св. В. да
тръгне с него, за да му помогне.
Св.В.тръгнал със св.В.и като пристигнали
при подсъдимия един след друг, на разстояние от около
Тогава
св.В.се обадил на св.К.А. да тръгва с неговия автомобил Лада нива, защото има самопрострелял
се човек, като му обяснил откъде да мине.
След
около 5 минути на мястото дошъл и св.А., който заварил при подсъдимия св.Е.В. и
Г.В.. Св.А.видял на
Тримата качили подсъдимия в Ладата нива на св.А.,
който потеглил към гр.Кюстендил. като наближили до стоящите на сборния пункт
колеги –ловци, св.К.А.намалил скоростта на автомобила, без да спира и през
прозореца им обяснил, че тръгва за болницата, а те останали да чакат
останалите.
След известно време при св.Ц. с джипа
„УАЗ” дошли свидетелите Е.В. и Г.В. и му казали, че като отишли при джипа, до
него лежал подсъдимият и че се е прострелял с неговата пушка, която останала в
джипа.
Свидетелите
В.и В.заедно със св.Ц. останали на място да чакат полицията.
По-късно на посочената дата св.Ц. предал с Приемо-предавателен
протокол обр.Приложение № 15 към чл.92 ал.2 и чл.98 ал.4 ЗОВВБПИ/на л.30 от ДП/ на св.К. М., мл.полицейски
инспектор в служба”КОС” на РУ МВР към ОД МВР – Кюстендил 1 бр.ловна карабина марка
Арсенал модел SARM 14 SF кал. 7,62 х 39 с фабричен номер КТ 510013 и 1 бр.ремък от черен плат,
негова собственост. Като причина за предаване на посоченото оръжие св. М.
записал в изготвения Протокол за доброволно предаване собственоръчно, че Ц.
предава оръжието предава в полицията поради настъпил инцидент и че лицето З.Н.
се е самопростреляло с това оръжие в крака, което му било съобщено от св.Ц.. Протоколът
бил подписан от св. М.и от св. Д. А., присъствал на предаването и съставянето на
протокола и от св. Ц..
За инцидента била информирана
полицията и св. В.завел на място оперативната група.
С
линейка от гр.Кюстендил подсъдимият бил транспортиран в УМБАЛСМ”Н.И.Пирогов”.
От приложената на л.69 и сл. от ДП Епикриза се установява, че по снета от
пациента анамнеза страданието датира от 10.12.2016 г. – 14,15 часа, след като
се е прострелял с огнестрелно оръжие и е било приложено оперативно лечение
поради критична исхемия на десния долен крайник.
От представената балистична експертиза на
в.л.А. А./ на л.66 от ДП/ е
установено, че представеното оръжие ловна карабина, произведена в България,
фирма”Арсенал”, сериен КТ № 51 0013 модел
SARM
14 SF кал. 7,62 х 39 е годно да произведе изстрел.
От СМЕ на д-р Н./на л.78-80 от ДП/ е установено, че при инцидента на 10.12.2016 г.
подсъдимият е получил следните травматични увреждания:
= единично огнестстрелно пронизващо
нараняване на дясно коляно и дясна подбедрица с входна рана по предновътрешна
повърхност на коляното и изходна рана по задна част на подбедрицата в средната
й трета.
= фрактура на двата кондила на големия
пищял/тибия/ на подбедрицата по хода на раневия канал
= хеморагичен шок – развил се в резултат
от кръвозагубата от разкъсаната артерия от огнестрелното нараняване.
Описаните травматични увреждания е
възможно да са получени от изстрел с огнестрелно оръжие, за каквото се съобщава
в материалите по делото – късоцевна ловна пушка кал. 7,62 х 39 и е възможно да
са получени по време на съобщения инцидент. Касае се за единичен изстрел – една
входна и една изходна рана поради липса на по-конкретни данни за вида на
входната рана и кожата около нея, както и липса на данни за повредите и вида им
по дрехите.Това нараняване не може да се получи, ако
пострадалият е бил прав, пушката е била на земята до него и той я е ритнал с
крак, се сочи в експертизата.
При тези данни за кожните рани, при нормално
изправено положение на крайника, посоката
на изстрела е отгоре-надолу, отпред-назад и леко отляво-надясно.
Така установеното огнестрелно нараняване е
възможно да се причини от самия пострадал/самонараняване с оръжието/ при:
произвеждане на изстрел с държано оръжие в ръце с цев надолу и дулен срез към
предновътрешна повърхност на дясно коляно, падане напред на ръце и колена при
изкачване на стръмен терен и изстрел от държано в ръце оръжие при падането. Преценени
като медико-биолгични признаци описаните травматични увреждания водят до
пълното разкъсване на голям кръвоносен съд/дясна задколянна артерия/ и
нараняване на меки тъкани на подбедрицата с последваща остра кръвозагуба и
развитие на хеморагичен шок – РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА
ЖИВОТА. При това състояние, без оказване на своевременна медицинска помощ, е
налице реална опасност от смъртен изход според вещото лице.
Фрактурата на големия пищял на дясна
подбедрица води до ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЯТА НА ДЕСЕН ДОЛЕН КРАЙНИК.
Срокът за пълно възстановяване пир благоприятно протичащ възстановителен процес
е 6-8 месеца.
От показанията на разпитания пред въззивния
съд свидетел К. Г., който разбрал за инцидента, се установи, че след инцидента
подсъдимият е бил в много тежко състояние, бил е известно време в кома, след
това е бил неподвижен и е имал проблеми с паметта, но след това е започнал
постепенно да се движи и в момента се придвижва трудно, с помощно средство, за което съдът има и лични впечатления.
Горната фактическа
обстановка се установява от следните доказателства:
Оглед на местопроизшествие и фотоалбум, разрешително за групов лов, Справка
от служба”КОС”, медицински документи, справка за съдимост, показанията на
свидетелите-участници в лова - Б.Ц., Е.В.,
К.А., К.П., К. М., Д. А., Б. Ц., поемните
лице св. В. В. и св.В. А., също участвали в лова, В. К.- председател на
ЛРД”Елен” –гр.Кюстендил, св.К. Г., заключенията на изготвените по делото
експертизи: съдебно-балистична експертиза на в.л.А. А. и СМЕ по писмени данни
на в.л.д-р В. Н., Справка за съдимост, Епикриза на подсъдимия.
Посочените гласни доказателства съдът
кредитира изцяло като обективни. Те в своята последователност и
непротиворечивост взаимно се допълват и установяват факти, потвърдени от
писмените доказателства и двете експертни заключения.
Показанията на свидетелите Б.Ц., К.А., Е.В. и
Р.А., които са приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им при
условията на чл.281 ал.4 НПК, се кредитират като достоверни и взаимнодопълващи
се.
Св.Б.Ц. е първият човек, на когото след инцидента
подсъдимият се е обадил по телефона и е казал, че се е самопрострелял и след
това св.Б. Ц. е казал на св.Е.В. да отиде при подсъдимия, а пък от своя страна
св. В.се е обадил на св. К.А.. Св.В.заедно с Г.В. първи са отишли при
подсъдимия и те първи са видели мястото на произшествието, положението на подсъдимия и пушката до него и сваления й
затвора след инцидента.
Свидетелят Б.Ц. е първият човек, на когото
подсъдимият е съобщил за инцидента, като му казал:”Прострелях се”. Съдът
кредитира изцяло показанията на този свидетел като обективни и достоверни, тъй
като се подкрепят от останалите доказателства –свидетелски показания и
експертизи. Съдът кредитира показанията му и в частта им, че всички боеприпаси,
които в този ден е носел – и за двете пушки, е носел със себе си. За останалата
в джипа на св. В.процесна пушка е имал 3 патрона, но ги е взел със себе си и са
били в джоба му при тръгване към пусията, както и че никога не оставя пушката
си заредена.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.Е.В.
като незаинтересовани и обективни, тъй като се подкрепят от останалите гласни доказателства
и от наличните по делото експертизи. Той е човекът, присъствал на телефонния
разговор между подсъдимия и св.Ц., при който подсъдимият се обадил на св.Ц. и
му казал, че се е прострелял в крака, след което св.В.от своя страна се обадил
на св.К.А.да дойде с автомобила си и да транспортира подсъдимия до болницата в
Кюстендил. Св.В.е лицето, на което самият подсъдим е казал, че малко преди да
свърши гонката”е станало това нещо, инцидента, като после е обезопасил оръжието”.
Свидетелят К.А. е лицето, закарало с личния си
автомобил подсъдимия Н. в болница. Докато пътували за гр.Кюстендил с автомобила
на св.К.А., подсъдимият лично казал на свидетеля А., „че е паднал и се е
прострелял сам в крака”, но не му е обяснил точно как е станало това, като по
време на пътуването подсъдимият стенел, тъй като го боляло.
Св.К.П. също е съобщил, че във въпросния
ден е разбрал, че подсъдимият се е прострелял в крака, заради което св.Е.В. се
е обадил на св.К.А. да тръгва веднага. Показанията на този свидетел се
кредитират изцяло като обективни с едно изключение. Не се кредитира само
заявеното от него, че подсъдимият не е носил боеприпаси, който факт се
опровергава от случилия се инцидент. Защото съдът кредитира с доверие, както се
посочи вече, показанията на св.Ц., че втората пушка, останала в джипа”УАЗ”, не
е била заредена и че той е имал за нея 3 патрона, които при слизане от джипа
носел със себе си в джоба.
Свидетелят К. М. е служител в служба”КОС” и
на него е предадено процесното оръжие от св.Ц.. Св. М. е съставил протокол, в който
е отразено името на човека, който се е прострелял и това е името на подсъдимия.
Св.Д.А.е присъствал като свидетел при предаване на оръжието от св.Ц. в служба”КОС”
и пред него св.Ц. е заявил, че лицето З.Н. се е самопростреляло и по тази
причина Ц. предава оръжието. Показанията на св.Д. А.се кредитират изцяло - и
тези от ДП, и тези от СП, като той самият е заявил името на самопрострелялото
се лице в съдебното производство като отговор на конкретно поставен въпрос за
това.
Кредитираните показания на посочените
свидетели по безспорен и непротиворечив начин установяват, че именно подсъдимият
е самопрострелялото се лице с носената в този ден от св.Ц. пушка марка”ИЖ” ловна
карабина, калибър 7,62 х
Заключението на балистичната експертиза
потвърждава верността на кредитираните свидетелски показания – че пушката с
посочения модел, марка и калибър е годна да произведе изстрел. А СМЕ установява
вида и механизма на причиненото с тази пушка увреждане на подсъдимия от самия
него, както и периода на възстановяването му.
Показанията на св.Г.В., който е заличен от
списъка за призоваване на лицата от КнРС, следва да се изключат от доказателствения
материал, тъй като той не е бил намерен на известния му адрес/има данни, че е
заминал трайно в чужбина/, за да бъде редовно призован и е липсвала възможност
при тази ситуация за надлежното им приобщаване към доказателствения материал
чрез прочитането им при изразеното несъгласие на защитата с това действие/вж л.47 от делото на КнРС/. Но
изнесеното от този свидетел се установява с показанията на останалите свидетели,
най-вече на св.В..
При така установеното от фактическа страна се
налагат следните правни изводи: Обвинението,
повдигнато с ОА и поддържано от прокурора по отношение на подсъдимия З.Н. е за
това, че на 10.12.2016 г., в землището на с.Буново, обл.Кюстендил, м.”Габеро”,
е държал огнестрелно оръжие – ловна карабина, калибър 7,62х39 мм, сериен номер
510013, модел
SARM 14 SF, произведена в България, фирма”Арсенал” и боеприпаси за
огнестрелно оръжие – 1 бр.патрон, калибър 7,62 х
От
обективна страна според настоящия състав подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление - държане на посоченото
огнестрелно оръжие и боеприпас, без да е имал надлежно разрешение съгласно
посоченото нормативно изискване. Не се спори по делото по въпроса, че към
10.12.2016 г. подсъдимият Н. не е имал надлежно разрешение за носене на оръжие.
Спорният въпрос е относно това дали той на посочената дата е държал оръжието и
боеприпас за него, посочени в ОА.
От показанията на свидетелите Б.Ц., Е.В.,
К.А., приобщени по реда на чл.281 ал.4 НПК е установено безспорно, че:
подсъдимият се е обадил на св.Ц. и му е заявил, че се е прострелял, което св.Ц.
казал на св.Е.В. и след което му казал да тръгва към подсъдимия. Св.В.заедно с Г.В.
са първите, които отишли при подсъдимия и
които го видели да лежи на левия си хълбок, на лявата си страна, краката му
сочели към предната врата на джипа, а главата – към задната врата. От вдигнатия
крачол на панталона на подсъдимия се виждала прострелна рана с диаметър колкото
5 стотинки на прасеца и около него имало доста кръв. Подсъдимият бил сам, около
него нямало други хора. Тогава св.В.се обадил на св.К.А. да тръгва с неговия
автомобил Лада нива, като му обяснил
откъде да мине. Свидетелите най-напред В., а след това и К.А. видели между
подсъдимия и джипа процесното оръжие - ловна карабина, калибър 7,62х39 мм,
сериен номер 510013, модел SARM 14 SF, произведена в България, фирма”Арсенал”, както и на
Следва да се посочи изрично, че за
самопрострелването на подсъдимия всички посочени свидетели са възпроизвели
заявеното от самия подсъдим пред св.Б.Ц. по телефона и пред свидетелите Е.В. и К.А.
по време на пътуването до гр.Кюстендил, че е паднал и се е прострелял сам в
крака, вкл. и на това, че след инцидента е обезопасил пушката след инцидента.
Че подсъдимият се е самопрострелял с процесното
оръжие се потвърждава и от показанията на св. К. М. и Д. А.. На св.К. М.,
служител от служба”КОС” на РУ Кюстендил св.Ц. предал процесната пушка, а св.Д.А.присъствал
на предаването й и е вписан като свидетел в протокола за доброволното й
предаване. И двамата свидетели са категорични, че причината за предаване на
оръжието от св. Ц. е, че подсъдимият З.Н. се е прострелял с него.
Тези безспорно установени факти обосновават
извода, че, за да извърши самопрострелване с посоченото оръжие, подсъдимият
няма как да не го е държал. В подкрепа на този извод е заключението на
балистичната и СМЕ експертизи. Първата от тях установява, че оръжието е годно да
произведе изстрел. А втората описва вида и механизма на причиненото от
самопрострелването на подсъдимия увреждане - при нормално изправено
положение на крайника, посоката на
изстрела е отгоре-надолу, отпред-назад и леко отляво-надясно.
Така установеното огнестрелно нараняване е
възможно да се причини от самия пострадал/самонараняване с оръжието/ при:
произвеждане на изстрел с държано оръжие в ръце с цев надолу
и дулен срез към предновътрешна повърхност на дясно коляно, падане напред на
ръце и колена при изкачване на стръмен терен и изстрел от държано в ръце оръжие
при падането. Преценени като медико-биологични признаци описаните травматичин
увреждания водят до пълното разкъсване на голям кръвоносен съд/дясна задколянна
артерия/ и нараняване на меки тъкани на подбедрицата с последваща остра
кръвозагуба и развитие на хеморагичен шок – РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО
ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. При това състояние, без оказване на своевременна медицинска
помощ, е налице реална опасност от смъртен изход според вещото лице.
Фрактурата на големия пищял на дясна
подбедрица води до ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЯТА НА ДЕСЕН ДОЛЕН КРАЙНИК.
Срокът за пълно възстановяване пир благоприятно протичащ възстановителен процес
е 6-8 месеца.
Поради това съдът приема, че е безспорно доказано
държането на посоченото огнестрелно оръжие от подсъдимия. Законодателят не е
въвел изискване в чл.339 ал.1 НК за продължителност на държането във времеви
диапазон.
Но
оръжието няма как да произведе изстрел, ако не е заредено. Св.Ц. е категоричен,
че никога не оставя оръжието с патрон в цевта и това не е опровергано по
делото. Необходимите патрони за процесното оръжие са калибър 7,62х39 мм с
оловен връх, което е заявено от свидетелите –очевидци на подсъдимия непосредствено след инцидента.
Тези доказателства и установеният от експертизата факт, че самопрострелването на
подсъдимия е именно с посоченото оръжие, както и че след като е закарал ловците
по местата им е останал сам при джипа на св.Велинов, а процесното оръжие е било
в джипа, сами по себе си са достатъчни да обосноват извода, че именно
подсъдимият е поставил 1 патрон в цевта и по описания в СМЕ механизъм оръжието
е произвело злополучния изстрел, който е наранил подсъдимия. Безспорно
доказателство за държането от подсъдимия в ръце на оръжието е заключението на
СМЕ за механизма на причиненото увреждане. СМЕ сочи, че при така установените
входна и изходна рана и посока на раневия канал пострадалият е възможно да ес
самонарани пир произвеждане на изстрел с
държано в ръце оръжие с цев надолу и дулен срез към предновътрешна
повърхност на дясно коляно или при падане напред на ръце и колена при изкачване
на стръмен терен и изстрел от държано в
ръцете оръжие при падането. Т.е. при сочения възможен механизъм на причиняване
на увреждането, тъй като подсъдимият не дава никакви обяснения за това, е
безспорно, че оръжието, заредено с 1 бр. боеприпас, е било държано в ръце от
подсъдимия. Изрично в СМЕ е посочено, че не може самонараняването да се причини
при завъртане и ритане в изправено положение на оставена на земята пушка.
По така изложените правни съображения съдът
приема обективна съставомерност на деянието по чл.339 ал.1 НК и по същите съображения
не споделя извода на І-инстанционния съд, че не може да се формира извод за държане
на процесното оръжие и боеприпас от подсъдимия и че липсвали доказателства за
участие на подсъдимия в престъплението, за което е обвинен. След като подсъдимият
е свалил оръжието от джипа, понеже е безспорно установено, че с него да не е имало никой друг, заредил го е
с необходимия патрон и че с това оръжие е причинено неговото нараняване, то
съдът приема, че държането на оръжието и боеприпаса е било осъществено от
подсъдимия .
От
субективна страна престъплението по чл.339 ал.1 НК е осъществено от
подсъдимия с пряк умисъл. За субективната страна на едно престъпление се съди по
обективно извършените от подсъдимия действия. Той е знаел, че няма разрешително
за носене на оръжие,но въпреки това във въпросния ден е решил да участва като
гост-ловец в ловния излет. Той е останал сам при джипа и с процесното оръжие, което
е било незаредено и в калъф и, въпреки че е знаел за липсата на разрешение за
носенето му, го е свалил от джипа, заредил го е със злополучния патрон, вървял е с него, като го
е държал и, както той сам е заявил пред свидетеля К.А., се е спънал и е паднал,
в който момент е произведен изстрела, причинил нараняването му в резултат на настъпило самопрострелване.
Доказателство за държането е и положението на пушката и затвора, в което са ги видели
свидетелите В.и К.А. при отиването им при прострелялия се подсъдим, като е
безспорно доказано, че преди това пушката е била в джипа в калъф и е била
незаредена.
Като обобщение следва да се посочи, че въпреки
липса на пряк очевидец, че подсъдимият е държал процесното оръжие и боеприпаса
за него, в резултат на задълбочения доказателствен анализ в настоящото решение,
въз основа на свидетелските показания и заключенията на двете експертизи, вкл.
и посочените в СМЕ възможните механизми на причиняване на увреждането, което не
може да се причини, ако пушката не е държана в ръце и не е заредена, съдът прие
съставомерност на обвинението. Съгласно константната съдебна практика е
допустимо обвинението да се докаже и с косвени доказателства , които в своята
съвкупност обосновават съставомерност на обвинението. В случая самонараняването
на подсъдимия не е съставомерен елемент на престъплението, но този за съжаление
трагичен факт е последствие от държането на огнестрелното оръжие и в този
смисъл представлява косвено доказателство за предходното държане на огнестрелното
оръжие от подсъдимия, което самият той е заявил пред свидетелите Б.Ц., Е.В., К.А.,
както и от свидетелите, на които
по-късно е предадено оръжието Д.А.и К. М..
Предвид всичко изложено настоящият състав не
споделя доводите в мотивите на І-инстанционната присъда за недоказаност по несъмнен
начин, че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние „държане” на
инкриминираното престъпление и че липсвали достатъчно доказателства за това.
В случая обаче според съда следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 от НК, съгласно която не е престъпно деянието, което, макар формално и да осъществява признаците на
предвиденото в закона престъпление, поради
своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна. Липсва процесуална пречка
за прилагане на чл.9 ал.2 Нк по отношение на всяко едно от престъпленията в
особената част на НК, тъй като тази норма е в общата част на НК. Съобразно
задължителните за съда указания, дадени в ТР
№ 113 от 16.12.1982 г. по н. д. № 97/82 г., ОСНК, разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК е
обща. Тя се прилага за всички престъпления по НК, независимо дали техният
предмет има или няма парична равностойност, а също и независимо от стойността
на предмета на престъплението. Единственото условие е деянието, макар и да
осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята
малозначителност да не е общественоопасно или неговата опасност да е явно
незначителна. Други изисквания законодателят не е поставил.
Логическото и систематично тълкуване на
правната норма на чл. 9, ал.2 от НК и
предвид горното задължително за съда тълкуване мотивира нейната приложимост
спрямо всички престъпни деяния, посочени в особената част на НК, независимо от
характера и санкцията им, дали престъплението осъществява основен или
квалифициран състав на престъпление, както и независимо от вида предвидено
наказание. Всяко престъпление може формално да осъществява признаците от
състава на престъплението, но обществената му опасност, с оглед степента и
характера на засегнатите обществени отношения и данните за личността на дееца,
да бъде толкова незначителна, че да прави обществено неоправдано третирането съответното
поведение като престъпление и да изключва наказателната репресия.
В настоящия казус въззивният съд намира
наличие на втората алтернатива досежно явна незначителност. За приложението на чл. 9, ал.2 НК е
необходимо да се направи анализ и на всички елементи от състава на
престъплението - време, място и начин на извършване деянието, предмет, стойност
на предмета, възстановен ли е той или не, какви са вредните последици от деянието
и т.н. Преди всичко следва да се посочи, че обществената опасност е признак на
всяко едно престъпление независимо от неговия характер. Безспорна теоретична
обосновка на обществената опасност е, че тя е основно, обективно, неюридическо
качество на престъплението, наличието на която дава характеристиката на едно
деяние като престъпно, доколкото накърнява защитени от законодателя обществени
отношения. За да бъде обаче едно общественоопасно деяние въздигнато в
престъпление, е необходимо същото да е с по-висока степен на обществена
опасност. Обстоятелствата, през призмата на които се преценява степента на
обществената опасност на дадено деяние са обекта, който засяга /защитените
обществени отношения/, характера и степента на засягане, качествата на субекта
и дори някои негови характерни субективни особености и субективни елементи на
деянието извън вината - подбуди, цели, мотиви и т.н. Степенуването на
обществената опасност на конкретно деяние дава отражение не само в неговите
последици в наказателноправен план и с оглед определяне на конкретните
параметри на наказанието, но и на обратната плоскост - дали тази степен на
засягане на защитените обществени отношения е достатъчна /значителна/ или
напротив и обществено оправдано ли е налагането на углавно наказание в такива
случаи.
По настоящото дело са налице обстоятелства, съвкупната преценка на които, обуславя извод за явно незначителна степен на обществена опасност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2, пр. 2 от НК. Това са обстоятелствата относно начина на извършване на престъплението, степента на засягане на обществените отношения, предмет на защита, другите обстоятелства от значение за степента на обществена опасност на деянието и положителните характеристични данни за подсъдимия.
Доказателствата и възприетата въз основа на
тях фактическа обстановка сочат на извода, че обществените
отношения, предмет на защита от нормата на чл.339 ал.
1 НК, са били засегнати в минимална степен. Това
престъпление не е резултатно, то е престъпление на просто/формално извършване и
деянието е довършено с държането на оръжието и боеприпасите. Налице
са редица обстоятелства, които са от значение за обществената опасност на
деянието и дееца, поради което съдът намира, че поначало конкретното деяние не
се отличава с висока степен на обществена опасност. Тези обстоятелства са липса
на причинени вредни последици на други лица/ макар настъпването на такива да не
е условие за съставомерността на деянието /, освен на самия подсъдим, добрите
характеристични данни на подсъдимия,
спецификата на случая, изразяваща се в това, че е държал огнестрелното
оръжие и боеприпас в него без необходимото
разрешение за кратко време и е бил сам по време на държането му. В близост до него не е имало други лица,
които да са били застрашени от това
държане.
Освен това, дълги години
подсъдимият е бил ловец без допускане на провинения в тази си дейност и причината
за преустановяване на разрешителното е било условното му осъждане с влязлата в сила
през
Всичко изложено показва много
нисък потенциал на заплаха за обществените отношения, защитавани от Глава
11 НК. Ето защо въпреки, че с деянието е реализирана обществена опасност,
по степен тя е явно незначителна и не може да застраши или засегне обществените
отношения в такава степен, която законът изисква, за да придобие то качеството
на престъпление. Не са налице и двете характеристики на престъплението, каквито
са обществената опасност на деянието и дееца и затова в случая следва извод за
ненаказуемост на дееца, дори и при формалното осъществяване признаците на
състава на съответното престъпление. 3атова в случая са налице основанията на чл.
9, ал. 2, пр. 2 НК за признаване на подсъдимия за невинен и оправдаването
му по предявеното му обвинение по чл.339 ал.
1 НК / в т. см. Решение № 407/2015 г. на І н. о. на ВКС /.
Всички тези
обстоятелства мотивират въззивната инстанция да приеме, че обществената
опасност на конкретното деяние е явно незначителна, на което основание подсъдимият
следва да бъде оправдан, по посочените в
настоящото решение мотиви, различни от тези на решаващия съд.
По
тези съображения доводите в протеста за
постановяване на осъдителна присъда се явяват неоснователни.
Водим от гореизложеното и на основание чл.334
т.3 във вр. с чл.337 ал.3 НПК, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА Присъда
№ 18/26.03.2019 г. на КнРС, постановена по НОХД № 21/2018 г. по описа на съда
относно мотивите и основанията за оправдаване на подсъдимия З.А.Н., ЕГН **********,
като на основание чл.9 ал.2 предл.ІІ НК
го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.339
ал.1 предл.ІІ НК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: