Р Е Ш Е Н И Е
№
7.11.2019 г.
град Велико Търново
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски
районен съд
VІ-ти граждански състав
на
петнадесети октомври две хиляди
и деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав: Районен съдия: Георги Георгиев
при
участието на секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело № 3735 по описа за
Производството е образувано по
искова молба на „Е.-П. П.” АД срещу И.С.Й., ЕГН **********, с която се иска да
бъде прието за установено съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника
за сумата от 443.93 лева – главница,
представляваща стойността на потребена електрическа
енергия и такса възстановяване за обект с клиентски №
********** и абонатен № **********, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „***”
№ 1, ап. 4, по повод на което са издадени фактури за периода от 13.4.2018 г. до
13.6.2018 г., както и за сумата от 10.42 лева
– сборна мораторна лихва за периода от падежа на всяка от
фактурите до 24.8.2018 г., ведно със
законната лихва от подаване
на заявлението,
като за посочените вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 2778/2018
г. на Великотърновския районен съд.
В исковата молба е посочено, че
страните са в облигационна връзка по повод продажба на електрическа енергия за
обект на потребление с клиентски № ********** и
абонатен № **********, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „***” № 1, ап. 4,
както и че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на стойността
на ел. енергията, доставена от ищеца на основание Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „Е.-П. П.” АД и чл. 98а от Закона за
енергетиката, за което са издадени фактури за периода от 13.4.2018 г. до
13.6.2018 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор
от процесуалния представител ответника, в който се изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Сочи се, че от представените фактури не
е видно дали същите отразяват задължения за реално доставена ел. енергия,
измерена от изправно и сертифицирано СТИ, което да е било метрологично годно.
Заявява се, че общите условия на ищеца са неравноправни, а оттам и нищожни.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител, като с писмена молба поддържа исковете и моли за уважаването им.
Процесуалният представител на ответника
поддържа представения отговор на исковата молба.
Великотърновският
районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото не се
спори, че ответникът е
потребител на ел. енергия с клиентски № ********** и
абонатен № ********** за обект на потребление, находящ се в гр. Велико Търново,
ул. „***” № 1, ап. 4, а ищецът е краен снабдител с електрическа енергия по смисъла на чл.
98а от Закона за енергетиката, съгласно общи условия, одобрени с решение на
ДКЕВР. Според ищеца, доставката на електроенергия е извършвана в имота на
ответника, като дължимата за периода от 28.2.2018 г. до 28.5.2018 г. стойност
на консумирана ел. енергия възлиза на 424.93 лева.
Легитимацията на
ответника като длъжник на ищеца произтича от притежаваното право на собственост
върху електроснабдения недвижим имот – апартамент №
4, находящ се в гр. В. Търново,
ул. „***” № 1. За потребена ел. енергия са издадени фактура
№ **********/13.4.2018 г., фактура № **********/14.5.2018 г. и фактура № **********/13.6.2018
г., основани на отчета на електромера, обслужващ обекта на ответника.
Видно от неоспореното заключение по допуснатата техническа
експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, фактурираните
количества ел. енергия са отразени в електронния картон на абоната, като същите
са начислени по редовен отчет. Вещото лице посочва, че СТИ, отчитащо
потреблението на абоната, е в метрологичната си годност, като фактурираните
количества ал. енергия могат да бъдат доставени, респ. потребени
от абоната за отчетния период. В съдебно заседание вещото лице допълва, че след
последния отчетен период (28.4.2018 г. – 28.5.2018 г.) електромерът на абоната
е изключен, а електроподаването - преустановено.
Заявява, че когато електрозахранването на даден абонат се прекъсне, поради незаплащане на сметки, системата на ищеца генерира фактура
за възстановяване на захранването.
Според
заключението по счетоводната експертиза, неплатените задължения на ответника
възлизат на 443.93 лева, включващи стойността на потребената
ел. енергия и такса за възстановяване, като количествата ел. енергия по процесните фактури са остойностени
съобразно утвърдените от ДКЕВР цени.
По делото не са
ангажирани доказателства за извършено пълно или частично погасяване задължението
за заплащане стойността на потребената ел. енергия,
поради което искът за установяване на дължимостта й следва
да бъде уважен изцяло, ведно с акцесорното претенция
по чл. 86 ЗЗД, считано от подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение. Претенцията за установяване дължимостта таксата за възстановяване на енергозахранването, следва да бъде отхвърлена, доколкото по
делото не се установи реалното предоставяне на услугата, за която тази такса е
била начислена – напротив, от заявеното от вещото лице по техническата
експертиза става ясно, че фактурата за въпросната такса се генерирана веднага
след прекъсване на енерго-захранването, което и до
момента не е възстановено. Тук следва да се има в предвид и че въпросното вземане
не е било посочено в подаденото заявление, респ. за същото не е издавана
заповед за изпълнение.
Предвид
срочността на
задължението не се дължи покана и
ответникът дължи
обезщетение за забава в плащането за главницата. Изчислена по реда на чл. 162 ГПК, мораторна лихва за периода от падежа на всяка от процесните фактури до 24.8.2018 г. възлиза на 10.55 лева,
поради което искът следва да се уважи изцяло.
Предвид
частичната основателност на исковете, в тежест на ответника следва да бъдат
възложени разноскита, направени в исковото
производство в съответен размер – общо 503.05 лева, която сума е сбор от заплатените
държавна такса, депозити за експертизи и определеното от съда юрисконсултско възнаграждение.
В тежест на
ответника следва да бъдат възложени и разноските от общо 71.86 лева, направени
в производството по ЧГД № 2774/2018 г. на ВТРС.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235 ГПК, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че И.С.Й.,
ЕГН ********** дължи на „Е.-П. П.” АД, ЕИК *** сумата от 424.93 лева – главница, представляваща стойността на потребена електрическа енергия за обект с клиентски № ********** и абонатен № **********, находящ се
в гр. Велико Търново, ул. „***” № 1, ап. 4, по повод на което са издадени фактура № **********/13.4.2018
г., фактура № **********/14.5.2018 г. и фактура № **********/13.6.2018 г., както и сумата от 10.42 лева
– сборна мораторна лихва за периода от падежа на всяка от
фактурите до 24.8.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението – 7.9.2018
г. до окончателното изплащане
на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 2774/2018 г.
на Великотърновския районен съд, като отхвърля
иска за установяване дължимостта на сумата от 19.00
лева, представляваща такса за възстановяване на енергозахранването.
ОСЪЖДА И.С.Й., ЕГН ********** да заплати на „Е.-П.
П.” АД, ЕИК *** сумата от 503.05 лева,
представляваща направените в исковото производство разноски, както и сумата от 71.86 лева,
представляваща направените разноски по ЧГД № 2774/2018 г. на Великотърновския
районен съд.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: