Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,14.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Е състав, в открито съдебно заседание
на четвърти февруари, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Яна
Владимирова в.гр.дело № 4348 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
С решение № 20277933 от
16.12.2020 г. по гр.д. № 1029/2020 г. /погрешно посочено като № 38377/2016 г./
на Софийски районен съд, II гражданско отделение, 177 състав, е осъден
ответникът З. „Б.И.“ АД да заплати на В.Р.В., представляван от законния си
представител А.В.С. сумата от 3000 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на настъпило
на 14.11.2016 г., около 12:15 ч. в гр. София между лек автомобил марка „Фолксваген”,
модел „Голф” с рег. ******, управляван от С.С.С.А.и лек автомобил марка „Рено”,
модел „Клио”, с рег. №******, управляван от Р.Е.В., ведно със законната лихва
върху тази сума считано от 10.01.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането; осъден е ответникът ЗАД „Б.И.“ да заплати на В.Р.В., представляван
от законния си представител А.В.С., сумата от 556,66 лева – законна лихва върху
главницата за периода от 22.11.2017 г. до 20.09.2019 г.; осъден е ответникът З.
„Б.И.“ АД да заплати на П.С.С., действащ лично и със съгласието на законния си
представител А.В.С., сумата от 8000 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на настъпило
на 14.11.2016 г., около 12:15 ч. в гр. София между лек автомобил марка „Фолксваген”,
модел „Голф” с рег. ******, управляван от С.С.С.А.и лек автомобил марка „Рено”,
модел „Клио”, с рег. №******, управляван от Р.Е.В., ведно със законната лихва
върху тази сума считано от 10.01.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, като е отхвърлен този иск за горницата над сумата от 8000 лева до
пълния претендиран размер от 15000 лева като неоснователен; осъден е ответникът
З. „Б.И.“ АД да заплати на П.С.С., действащ лично и със съгласието на законния
си представител А.В.С., сумата от 1484,56 лева – законна лихва върху главницата
за периода от 22.11.2017 г. до 20.09.2019 г., като е отхвърлен този иск за
горницата над сумата от 1484,56 лева до пълния претендиран размер от 2783,34
лева като неоснователен. Осъдени са страните да заплатят направените по делото
разноски съобразно с уважената и отхвърлената част от исковете.
Срещу решението в частта, с
която са уважени предявените от В.Р.В. искове, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е
подадена въззивна жалба от ответника З. „Б.И.“ АД. Наведени са доводи за
неправилност на решението, като се сочи, че от доказателството по делото не
можело да се стигне до извода, че В.В. е пострадал при процесното ПТП. Същият
не бил посочен като пострадало лице в констативния протокол, съставен от
органите на МВР. Неправилно били кредитирани показанията на бащата на детето,
който заявил, че същото е пострадало при настъпилото на 14.11.2016 г. ПТП като
получило лека травма на главата. Наличието на такава травма не било доказано по
делото, като вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза също не
можело да даде категорично заключение в този смисъл. Въпреки че детето било
прегледано в болница „Пирогов“, видима травма не била констатирана. Оспорва се
и размерът на присъденото обезщетение, като се сочи, че същото е прекомерно
завишено. Оспорва се констатацията на съда, че детето е преживяло
психологическа травма и психическото му възстановяване още не било приключило. Прави
се искане решението в обжалваната част да бъде отменено и предявените искове –
отхвърлени, евентуално – да бъде намален размерът на присъденото обезщетение.
Претендират се разноските за въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
отговор на въззивната жалба е подаден от ищеца В.Р. Рикторов, чрез неговата
майка и законен представител А.В.С.. Наведени са съображения за неоснователност
на въззивната жалба. Претендират се направените по делото разноски.
Решението като необжалвано е
влязло в сила в частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по
исковете, предявени от П.С.С..
Софийският градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е
валидно и допустимо. По същество то е правилно в обжалваната част, поради което
на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния.
В изпълнение на задълженията си да обсъди всички
доводи и възражения на страните, въззивният съд намира следното:
Въззивникът твърди, че
не било доказано, че детето В.В. било пострадало при настъпване на процесното
ПТП.
С влязло в сила
споразумение по НОХД № 11215/2017 г. С.С.А.се е признал за виновен в това, че
на 14.11.2016 г., около 12,15 ч. в гр. София, при управление на МПС – лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с рег. ******, по бул. „Добринова
скала“ с посока на движение от бул. „Царица Йоанна“ към бул. „Райко Даскалов“ и
в райноа на кръстовището с бул. „Захари Стоянов“, е нарушил закона за движение
по пътищата – чл. 37, ал. 1 ЗДвП, като не пропуснал насрещно движещия се
автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с рег.№******, управляван от Р.Е.В., и по
непредпазливост е причинил на пътника в този автомобил – П.С. – средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на проксималната /най-близката до дланта/
фаланга на палеца на дясната ръка, което му е причинило трайно затруднение на
движенията на горния десен крайник за повече от 30 дни, като водачът С.С.А.е
управлявал без да има необходимата правоспособност – престъпление по чл. 343,
ал. 3, пр. предпоследно, б. „а“, пр. 2, вр. с ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. с чл.
342, ал. 1, пр. 3 НК. На основание чл. 300 ГПК, споразумението има значението
на влязла в сила присъда за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. В случая наказателната отговорност на
виновния за процесното ПТП водач е била ангажирана по повод причинената средна
телесна повреда на П.С.. Доколкото причинената на В.В. лека телесна повреда не
е била съставомерен резултат от престъплението, за причиняването ѝ не е
било повдигано обвинение на виновния водач, поради което гражданският съд дължи
произнасяне по отношение на всички въпроси относно наличието на всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Действително, както
изтъква и въззивникът, в съставения от органите на МВР констативен протокол,
представен по делото, детето В.В. не е посочено като пострадало от процесното
ПТП лице. По делото обаче са ангажирани многобройни доказателства, които
несъмнено установяват този факт – амбулаторна книга на детски травматологичен
кабинет на УМБАЛСМ „Пирогов“, от която е видно, че В.В. е посетил кабинета
около 13,20 ч. на 14.ХI.2016 г.; амбулаторна книга на кабинета по
неврохирургия на УМБАЛСМ „Пирогов“, от която е видно, че В.В. е посетил
кабинета около 13,00 ч. на 14.XI.2016 г. – поставена е диагноза Contusio Regio Capitis Sinistri. И в двата документа е
отбелязано, че посещенията са по повод настъпило същия ден ПТП. От заключението
по допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза става ясно, че травмата
се получава при директен удар в твърд и тъп предмет или директен удар с такъв
върху главата. В случая наличната контузия на челото с оток вляво навеждала на
извода, че става дума за удар с ниска кинетична енергия, като можело да се
направи и заключение, че детето е носело предпазен колан. Ударът не бил получен
вследствие активирането на въздушната възглавница на автомобила. Периодът на
възстановяване за детето В.В. бил не повече от 10-14 дни според вещото лице. С
оглед изложеното, безсъмнено доказано се явява фактът, че В.В. е пострадал от
процесното ПТП, като претърпяната от него телесна повреда се характеризира като
лека такава.
За доказване на
търпените от ищеца В.В. болки и страдания по делото са разпитвани като
свидетели А.С., майка и законен представител на В.В., както и Р.Е.В., баща на В.В..
Въззивникът прави възражение, че А.С., доколкото имала качеството законен
представител на ищеца В.В., не можела да бъде разпитвана по делото като
свидетел. На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл. 166, ал. 3 ГПК,
на която разпоредба се позовава въззивникът, свидетелите по делото не могат да
бъдат пълномощници на страните по същото дело. В случая А.С. не е представител
по пълномощие на В.В., а негов законен представител по смисъла на чл. 28, ал. 4 ГПК. Същата е упълномощила адвокат, който се явява представител на ищците по
пълномощие. На следващо място, в практиката на ВКС – решение № 136 от 25.07.2016
г. по гр. д. № 6323/2015 г. на ВКС, III г.о., се сочи, че по принцип ГПК не изключва
възможността представителят на страната в процеса да бъде разпитван като
свидетел. Това изрично е уредено по отношение на процесуалните представители на
страните по пълномощие. Съгласно чл. 166, ал. 1 ГПК никой няма право да се
отказва от свидетелстване освен пълномощниците на страните по същото дело и
лицата, които са били медиатори по същия спор, както и посочените в т.2 от същия
законов текст родственици. Тълкуването на този текст сочи на възможността
представителите на страните по пълномощие да свидетелстват, като им е
предоставена и възможността да откажат това. Възможността пълномощниците на
страните в процеса да свидетелстват произтича и от текста на чл. 172 ГПК. Ето
защо въззивният съд не споделя становището на въззивника за допуснато
съществено процесуално нарушение във връзка с разпита на майката на малолетното
дете, която е дала показания относно последиците от процесното ПТП и
претърпените от детето стрес и емоционални проблеми.
Показанията на А.С.
съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, като кредитира същите, доколкото
описаното от свидетелката поведение на детето след инцидента кореспондира с
обичайните и закономерни последици от участието на дете в ПТП, особено като се
вземе предвид, че възрастта му към онзи момент е била 8 години. Същата сочи, че
детето е било уплашено от инцидента, известно време не е искало да излезе от
вкъщи, не е ходило една седмица на училище, като до ден днешен затваря очи,
когато мине през кръстовището, на което е настъпило процесното ПТП. По този
повод свидетелката е водила детето на психолог. Трудно заспивало и бълнувало. В
същия смисъл са и показанията на св. Р.В., който сочи, че при настъпване на
процесното ПТП малкият му син – В., си ударил главата в седалката на шофьора,
като след удара двете деца уплашени, избягали от колата. Дошла линейка и
откарала децата в болница „Пирогов“ за преглед. В. имал оток на главата. Децата
преживели травмата тежко, известно време не искали да се возят в автомобила. В.
до ден днешен си затварял очите, когато минели през това кръстовище.
Показанията на този свидетел съдът също цени при условията на чл. 172 ГПК, като
намира същите за последователни и вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи с
останалите доказателства по делото, включително заключението на вещото лице
относно обстоятелството как е настъпила травмата на главата.
От изложеното следва
изводът, че детето В.В. е пострадало при процесното ПТП, същият е търпял болки
и страдания – травма на главата, характеризираща се с оток и зачервяване, възстановителният
период за която е около 10-14 дни, съгласно заключението на вещото лице. От
свидетелските показания се установява, че детето е преживяло стрес и уплах
вследствие на процесното ПТП. Размерът на обезщетението при претърпени
неимуществени вреди съдът определя по справедливост като съобразява чл. 52 ЗЗД
и указанията по прилагането му, дадени с постановление № 4 от 1968 г. на
Пленума на ВС и при отчитане вида и характера на претърпените болки и
страдания, както и яхната продължителност и интензитет. В случая при определяне
на размера на обезщетението от значение е и ранната възраст на детето – 8
години. Периодът на възстановяване от травмата на главата – 10-14 дни също следва
да се вземе предвид. По отношение на негативните емоционални последици от инцидента,
житейски обяснимо е, че на тази възраст детето е преживяло сериозен уплах
вследствие на процесното ПТП, който е довел до проявлението им през сравнително
дълъг период от време след това. Предвид изложеното, справедливият размер на
обезщетението за претърпените от В.В. болки и страдания вследствие на
процесното ПТП според въззивната инстанция е сумата от 3 000 лв.
Предвид
основателността на главния иск, основателен е и акцесорният такъв с правна
квалификация по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тази връзка от въззивника допълнителни
съображения не са излагани.
Доколкото изводите на
въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния, решението на Софийския
районен съд като правилно следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход на
спора пред въззивната инстанция разноски се дължат на въззиваемия. Същият е
представляван от упълномощения от законния му представител адвокат, като му е
предоставена безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Размерът на възнаграждението на процесуалния представител следва да бъде
определен в рамките на минималния такъв, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно
сумата от 440 лв.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20277933 от 16.12.2020 г. по гр.д. №
1029/2020 г. /погрешно посочено от първоинстанционния съд като гр.д. №
38377/2016 г./ на Софийски районен съд, II гражданско отделение, 177
състав, в обжалваната част, с която
е осъден ответникът З. „Б.И.“ АД да заплати на В.Р.В., представляван от
законния си представител А.В.С. сумата от 3000 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на настъпило
на 14.11.2016 г., около 12:15 ч. в гр. София между лек автомобил марка „Фолксваген”,
модел „Голф” с рег. ******, управляван от С.С.С.А.и лек автомобил марка „Рено”,
модел „Клио”, с рег. №******, управляван от Р.Е.В., ведно със законната лихва
върху тази сума считано от 10.01.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането; осъден е ответникът ЗАД „Б.И.“ да заплати на В.Р.В., представляван
от законния си представител А.В.С., сумата от 556,66 лева – законна лихва върху
главницата за периода от 22.11.2017 г. до 20.09.2019 г.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК*******, да заплати на адв. А.Т.
от Софийската адвокатска колегия, с адрес: гр. София, ул. „*******сумата от 440
лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено съгласно чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА.
В останалата част
решението на Софийския районен съд като необжалвано е влязло в сила.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3,
т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.