Р Е Ш Е Н И Е № 3
10.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд, в публично заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
редседател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
при секретаря И. С.и с участието на прокурора Йордан Георгиев,като разгледа докладваното от съдия Демиревски НАХД № 332 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл.от АПК.
ОД на МВР - РУ гр. Кюстендил, чрез процесуалния си представител гл. инспектор Георгиев, е подал касационна жалба срещу решението на КнРС от 30.10.2019 г. по НАХД № 813/2019 г., с което е отменено НП № 1910А-895/10.05.2019 г., издадено от ВПД Началник на РУ Кюстендил при ОД на МВР гр. Кюстендил, с което на основание чл. 46 ал. 1 от Закона за закрила на детето на М.В.С. ***, е наложено наказание “глоба” в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 45 ал. 3, във връзка с чл. 8 ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето. Изложени са мотиви за нарушение на материалния закон -касационно основание по смисъла на чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК, с искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на решение, с което да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.Твърденията са, за това че съдът е постановил атакуваното решение, като неправилно е възприел доказателствения материал и свидетелските показания, както и за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН, което е довело до погрешни правни изводи.
Ответната страна се представлява по делото от адв. Й., който оспорва подадената касационна жалбаи моли да се остави в сила решението на РС - Кюстендил.
Окръжна прокуратурагр. Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата, като счита, че КнРС е постановил правилно решение.
Касаторът е субект на правото на оспорване и е упражнил правото си надлежно, поради което жалбата е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Кюстендилският административен съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие за установено следното:
Предмет на касационна проверка е Решение № 358 от 30.10.2019 г. на КнРС по НАХД № 813 по описа на същия съд за 2019 г. С атакуваният съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 1910а-895/10.05.2019г. образувано с АУАН № 1910а-637/05.04.2010 г. срещу М.В.С. ***, ЕГН **********, за това че на 24.03.2019 г. около 00.40 часа, в гр. Кюстендил, в бар и кухня “Р., в качеството си на сестра, не е придружила и не е осигурила пълнолетно дееспособно лице за придружител на обществено място, на непълнолетното си сестра А.В.С. - ЕГН **********, което не е навършило 18 год. възраст, с което виновно е нарушил чл. 8 ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето.
Деянието е установено в хода на извършена проверка по повод докладна записка с вх. № 1910р-6749/25.03.2019 г. от Л. Т. – инспектор ДПС. Актосъставителят е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 8 ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето. Актът е връчен на 26.03.2019 г. лично на нарушителката, която на 28.03.2019 г. е подала писмено възражение срещу същия. Въз основа на АУАН е издадено НП № 1910а-895/10.05.2019 г., в което на основание чл. 46 ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 45 ал. 3, връзка с чл. 8 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗДетето и на основание чл. 53 ал. 1 от ЗАНН, административнонаказващия орган е издал наказателното постановление против М.В.С. и е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лв.
Първоинстанционният съд е приел, че НП е издадено в нарушение с изискванията на чл. 28 от ЗАНН и е отменил наказателното постановление.
Предмет на касационния контрол е това решение, като жалбата срещу него е подадена в предвидения от закона 14 - дневен срок от името на жалбоподателката, което определя нейната допустимост. Жалбата е и редовна, като в нея се съдържат конкретни касационни основанияа.
Решението на районния съд е валиден и допустим съдебен акт, постановен от надлежен състав при спазване на изискванията за форма и съдържание по допустима въззивна жалба. Наказателното постановление, което е било предмет на въззивния контрол е за деяние, което е извършено на територията на гр. Кюстендил, което определя териториалната компетентност на Кюстендилския районен съд.
Съгласно чл. 218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Касационният съд не споделя наведените в касационната жалба оплаквания и счита, че решението на КнРС е законосъобразно и правилно.
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 218 ал. 2 от АПК, не се констатират основания за нищожност и недопустимост на решението, като правните изводи съответстват с приложимите материалноправни разпоредби. Извършеното от С. деяние представлява административно нарушение по чл. 45 ал. 3, във връзка с чл. 8 ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето. Същото се явява доказано предвид материалите в административнонаказателната преписка и показанията на разпитаните свидетели. В АУАН и НП са посочени датата и часът, когато е констатирано деянието, а възрастта на детето, която е съставомерен признак се съдържа в записаното ЕГН. При преценката си по съществото на спора, обосновано районният съд е кредитирал показанията на св. Терзийска, които водят до извод за извършване на нарушението. Същите са обективни и последователни и установяват съставомерност на деянието. Свидетел сочат на отсъствие на придружител на непълнолетното лице в заведението в часа на проверката, който е след 22.00 часа. Самата непълнолетна в обяснението си от 24.03.2019 г. /лист 9 от въззивното дело/, сочи че е била без придружител. Визираните доказателства, преценени съобразно елементите от фактическия състав на административното нарушение по чл. 45 ал. 3, във връзка с чл. 8 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД и в контекста на целите и функциите на визирания закон, сочат на съставомерност на деянието. Специалният нормативен акт е създаден с оглед гарантиране и защита на детето,като цели обезпечаване на условия за това, вкл. и чрез санкционни норми. В този смисъл са и завишените санкции за нарушение по чл.45 ал.3 от ЗЗД,като минималната глоба е в размер на 300 лв.В случая, допускайки ненавършилата 18 години своя сестра А. В.С., без придружител в посоченото заведение след 22.00 часа, ответникът е осъществил нарушението по чл. 45 ал. 3 от ЗЗД.
В случая обаче, правилна се явява преценката на РС – Кюстендил за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Мотивите изложени от първоинстанционниясъд, се споделят изцяло от настоящия касационен състав. Обстоятелствата, че родителите на непълнолетната А. С. са в чужбина и същата е на грижите на сестра си М.С., както и месеците, които са оставали до навършване на 18 – годишна възраст, сочат че случаят не е обичаен, а с по – малка степен на обществена опасност. Установявйки тези обстоятелства РС – Кюстендил е постановил правилно и законосъобразно решение.
Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 358 от 30.10.2019 г. на РС - Кюстендил по НАХД № 813 по описа на същия съд за 2019 г.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: