№ 13286
гр. София, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110127622 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Г. Д. К. против
„Д.“ АД, Х. Н. Х. и Е. Е. Д., с която са предявени осъдителни искове по чл. 213, ал. 2 КТ, за
осъждане на ответниците да заплатят солидарно сумата от 18840,57 лв., представляваща
обезщетение при незаконно недопускане до работа за периода от 21.02.2022г. до 28.02.2022
г.- 6 работни дни, от 01.03.2022 г. до 04.03.2022 г.- за 4 работни дни, от 21.03.2022 г. до
31.03.2022 г.- 9 работни дни, от 01.04.2022 г. до 26.05.2022 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда- 27.05.2022 г., до окончателното плащане на
сумата.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че с ответното дружество се намират в
трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор №4372/09.04.2021 г., по
силата на който ищецът изпълнявал длъжността „Шофьор“, товарен автомобил
„Международни превози“, категория персонал- 2-ра. Поддържа, че изпълнителен директор
на дружеството е ответникът Х. Н. Х., а пряк ръководител „Флотен мениджър“ е Е. Е. Д..
Твърди, че с Експертно решение №3073 от 203/10.12.2021 г. на ТЕЛК му е определена 50 %
трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизиране 06.12.2021 г. за срок от три
години до 01.12.2024 г. Посочва, че като противопоказни условия на труд са посочени тежък
физически труд, претоварване, продължителен прав стоеж, които не били характерни за
работата, която извършвал за ответното дружество. В раздел „Констатация“ от
медицинските изследвания и мотиви за експертното решение е прието „Задоволително общо
състояние и може да работи като шофьор без описаните противопоказания“. След
получаване на експертното решение на ТЕЛК прекият ръководител на ищеца- Е. Д., му е
разпоредил да се яви на медицински преглед пред ТОЛЕК (Транспортна областна лекарска
комисия), за да се установи дали здравословното състояние на лицето е в съответствие с
изискванията за физическа годност за изпълняваната длъжност. Посочва, че на 02.03.2022 г.
му бил преиздадено ново свидетелство за управление на МПС № ********** и контролен
талон, съобразени с решението на ТЕЛК и издаденото медицинско удостоверение, за които
обстоятелства бил уведомен ответникът Е. Д.. Посочва, че при лично явяване в ответното
дружество Е. Д. му е разпоредил да се яви на преглед пред ТОЛЕК, като последният му е
съобщил, че без издаден надлежен документ от комисията няма да бъде допуснат да
изпълнява работните си задължения. Поддържа, че периодът, през който не е допуснат до
работа е следният- от 21.02.2022г. до 28.02.2022 г.- 6 работни дни, от 01.03.2022 г. до
1
03.03.2022 г.- за 4 работни дни, от 21.03.2022 г. до 31.03.2022 г.- 9 работни дни, и от
01.04.2022 г. до 26.05.2022 г. като през останалите дни е ползвал отпуск поради временна
неработоспособност. Ищецът поддържа, че не е било необходимо да бъде освидетелстван от
ТОЛЕК, тъй като болестите, с които е диагностициран, не са предвидени в Наредба № 3 от
11 май 2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни
средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на
физическата годност за водачите от различните категории, с оглед което явяването пред
комисията не било задължително условие за продължаване упражняването на заеманата от
него длъжност. Твърди, че ответниците по делото не са изпълнили задълженията си да му
осигурят нормални условия за изпълнение на работата по ТПО. Поддържа, че с молба до
изпълнителния директор на ответното дружество е изложил всички обстоятелства около
недопускането му до работа, като към настоящия момент е отстранен от работа без да бъде
уведомен за основанието. Твърди, че изпълнителният директор е проявил бездействие по
отношение на незаконосъобразните действия, предприети спрямо ищеца, с което
отговорността му да бъде ангажирана солидарно наред с тази на работодателя и прекия
ръководител на ищеца. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира присъждане на
разноски.
Ответниците „Д.“ АД, Х. Н. Х. и Е. Е. Д., надлежно уведомени на 08.08.2022 г.,
депозират отговори на исковата молба извън предвидения в чл. 131 ГПК срок. Поддържат
пред съда, че за да бъде допуснат ищеца до работа е следвало да представи пред
работодателя експертна оценка от ТОЛЕК, съгласно разпоредбите на Наредба
№3/11.05.2011 г., което той не е направил въпреки указанията на работодателя и службата
по трудова медицина. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на предявения иск ищецът следва да установи, че за процесния
период е налице трудово правоотношение между страните, че се е явил на работа и е изявил
готовност за изпълнение на задълженията си, но не е бил допуснат да изпълнява трудовите
си задължения без основание, както и размера на дължимото обезщетение. В тежест на
ответника е да докаже, че е допуснал ищеца да работи, или че е било налице законно
основание за недопускането му. При така направените твърдения на ищеца, както и при
направените оспорвания и правни доводи от ответника, в негова тежест е да установи, че
ищецът е следвало да се яви на Транспортна областна лекарска експертна комисия (ТОЛЕК)
преди да бъде допуснат да изпълнява задълженията си. Размерът на дължимото обезщетение
е в размер на брутното трудово възнаграждение на служителя за времето на незаконното
недопускане на работа на съответната длъжност. Обезщетението е дължимо от работодателя
и от виновните длъжностни лица солидарно, като солидарността предполага правото на
ищеца да насочи иска си само по отношение на работодателя или само по отношение на
виновните за незаконното недопускане на работа длъжностни лица.
Страните не спорят и се установява от приобщения по делото трудов договор
№4372/09.04.2021 г., че между тях е възникнало трудово правоотношение, по силата на
което Г. Д. К. е изпълнявал длъжността „Шофьор, товарен автомобил (международни
превози)“ – 2-ра категория в отдел „Транспорт със собствени автомобили“ като договорът е
сключен за неопределено време. Съгласно представената длъжностна характеристика,
връчена на ищеца срещу подпис на 09.04.2021 г. характерът на възложената му работа е да
управлява предоставеното му превозно средство и да превозва товари по зададените му от
дружеството маршрути в страната и в чужбина. Не е спорно, че Г. Д. К. притежава
свидетелство за правоуправление на МПС с придобити категории АМ, В1, В, С1, С, ВЕ,
С1Е, СЕ и Ткт, което се установява и от приетото копие на СУМПС №*********, издадено
на 02.03.2022 г.
Видно от Експертно решение на ТЕЛК от 10.12.2021 г. ищецът е освидетелстван с
50% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години до 01.12.2024 г. поради общо
2
заболяване с водеща диагноза „други уточнени сърдечни аритмии“ и общо заболяване
„камерна и надкамерна екстрасистолия. Разширени вени на двата долни крайника. ХВН.
Постфлебитен синдром вляво. Цервикална остеохондроза. Двустранен шийно- раменен
плексит. Дискова болест Л4-Л5. Двустранен лумбосакрален синдром.“ Съгласно ЕР
противопоказни условия на труд са тежки физически труд, нервно – психическо
претоварване, продължителен прав стоеж. Вписано е, че може да работи като шофьор без
гореописаните противопоказния.
От приобщените копия на водена между страните кореспонденция в приложение
„Вайбър“ се установява, че ищецът през времето от 21.02.2022г. до 28.02.2022 г.- 6 работни
дни, от 01.03.2022 г. до 04.03.2022 г.- за 4 работни дни, от 21.03.2022 г. до 31.03.2022 г.- 9
работни дни, от 01.04.2022 г. до 26.05.2022 г. (датата на исковата молба), през което не се е
намирал в отпуск поради временна неработоспособност е заявил готовност да работи.
Същевременно обаче ищецът е бил насочен от своя пряк ръководител Е. Е. Д. да премине
пред ТОЛЕК, за да бъде допуснат до работа предвид освидетелстването с ЕР на ТЕЛК и
трайно намалената работоспособност. За времето на отпуск през процесния период от
07.03.2022 г. до 20.03.2023 г. поради временна неработоспособност по делото е представен
болничен лист. Няма спор, че ищецът не е се е явил пред ТОЛЕК и не е представил на
работодателя Карта за оценка на физическа годност, издадена от комисията.
Спорно по делото е дали ищецът е следвало да се яви на ТОЛЕК, която да прецени
физическата му годност да изпълнява трудовите си задължения като шофьор международни
превози при ответника предвид издаденото му ЕР на ТЕЛК, с което трайно е намалена на
50% работоспособността му.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно – медицинската експертиза,
изготвено от специалист по трудова медицина, според което Г. Д. К. е следвало да премине
пред ТОЛЕК поради специфичния характер на професията шофьор. Разпитан пред съда на
основание чл. 200, ал. 2 ГПК експертът посочва, че вписаната в ЕР на ТЕЛК водеща
диагноза на ищеца „други уточнени сърдечни аритмии“, както и „камерна и надкамерна
екстрасистолия“ попадат в групата на „Ритъмни и проводни нарушения“ съгласно
международната класификация ревизия 10 (МКБ-10), за която в Наредба №3 от 11.05.2011 г.
(Наредба №3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни
превозни средства и условията и реда за извършване на медицински прегледи за
установяване на физическа годност за водачите от различни категории) е предвидено
освидетелстваният да премине на ТОЛЕК – прилож. №2, т. 12, което се отнася и за
настоящия случай предвид спецификата на трудовата му функция.
Съгласно приобщеното по делото становище от 16.05.2022 г. на д-р В. Стояновски –
председател на ТОЛЕК лицето Г. Д. К. на длъжност „шофьор, товарен автомобил над 12
тона подлежи на експертна оценка от ТОЛЕК, съгласно Наредба №3 от 11.05.2011 г.
Предвид гореизложеното съдът приема, че за да изпълнява трудовите си задължения на
длъжността „Шофьор, товарен автомобил (международни превози)“ – 2-ра категория труд в
отдел „Транспорт със собствени автомобили“ при ответника предвид трайно намалената му
работоспособност на 50% ищецът е следвало да премине на преглед пред ТОЛЕК относно
физическата му пригодност. Този извод на съда не се разколеба и от обстоятелството, че
съгласно удостоверение за здравословно състояние на водач/кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на МПС и Карта за оценка за физическа годност
водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС от
25.02.2022 г., издадени от ДКЦ XXIII- София ООД лицето е клинично здраво и не подлежи
на освидетелстване от ТОЛЕК. Според заключението на вещото лице издадените
удостоверение за здравословно състояние и Карта за оценка за физическа годност
водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС не
са съобразени с професията на освидетелствания ищец съгласно изискванията на Наредба
№3 от 11.05.2011 г., тъй като за подмяна на свидетелство за правоспособност за управление
на МПС преценката следва да се извърши от ТОЛЕК. Съгласно чл. 5 от Наредба №3 от
11.05.2011 г. и приложение №2, т. 12 при заболяване, изразяващо се в ритъмни и проводни
3
нарушения с разстройство в коронарното общото кръвообращение, свидетелство за
правоуправление на МПС се издава само след освидетелстване от ТОЛЕК. В случая
водещото заболяване на ищеца вследствие на което е намалена работоспособността му е
именно „други уточнени сърдечни аритмии“, за които вещото лице посочи, че се включват в
групата на „ритъмни и проводни нарушения“, а при издаване на медицинското
удостоверение не се установява лицето да е прегледано от такъв специалист. Следва да се
държи сметка и че когато освидетелстваното лице има професия, свързана с автомобилния
транспорт и по конкретно водач на товарен автомобил (международни превози) ТОЛЕК
следва да се произнесе относно физическата му годност като водач на МПС за съответната
категория, а не общопрактикуващия лекар, както е в случая.
Предвид гореизложеното не се установява неправомерното недопускане до работа на
ищеца от работодателя ответник през времето, докато трае изпълнението на трудовото
правоотношение, и отговорността на последния не следва да бъде ангажирана на основание
чл. 213, ал. 2 КТ, а искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора право на разноски имат ответниците, които претендират
такива за заплатен депозит за вещо лице – 385,00 лева и адвокатски възнаграждения в
размер на по 1314,25 лева с ДДС за всеки. Независимо, че с нормата на чл. 359 КТ
законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, от
заплащането на дължимите държавни такси и разноски за съдебното производство,
независимо от изхода на делото, същите не са освободени от репариране разноските на
ответника, при отхвърляне на исковете, поради което на ответниците следва да се присъдят
претендираните суми за разноски, за заплащането на които по делото са приети
доказателства. Направеното от ищеца възражение за прекомерност на претендираните
адвокатски възнаграждения е неоснователно предвид предвидените в НРМАВ размери от по
2095,65 лева съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от същата.
По арг. от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса за разглеждане на исковете и
депозити за вещи лица следва да останат за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Д. К. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС против „Д.“ АД
ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС, Х. Н. Х. ЕГН ********** и Е. Е. Д.
ЕГН ********** и двамата с адрес: АДРЕС искове по чл. 213, ал. 2 КТ за осъждане на
ответниците да заплатят солидарно сумата от 18840,57 лв., представляваща обезщетение при
незаконно недопускане до работа за периода от 21.02.2022г. до 28.02.2022 г.- 6 работни дни,
от 01.03.2022 г. до 04.03.2022 г.- за 4 работни дни, от 21.03.2022 г. до 31.03.2022 г.- 9
работни дни, от 01.04.2022 г. до 26.05.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда- 27.05.2022 г., до окончателното плащане на сумата като
неоснователни.
ОСЪЖДА Г. Д. К. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на „Д.“ АД ЕИК ЕИК
със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1699,25
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Г. Д. К. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на Х. Н. Х. ЕГН
********** с адрес: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1314,25 лева – разноски
по делото.
ОСЪЖДА Г. Д. К. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на Е. Е. Д. ЕГН
********** с адрес: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1314,25 лева – разноски
по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5