№ 5580
гр. София, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в закрито
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231100506977 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение №4045 от 16.03.2023 г., постановено по гр.д. № 33445/2021 г. по
описа на СРС, 170 състав, са ЧАСТИЧНО УВАЖЕНИ предявените от К. Й. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Радомир, ул. „Люлякова“ №**** действащ чрез
процесуалния си представител адвокат Б.Б. от АК – Перник, със съдебен адрес: гр. Радомир,
пл. **** против „А.“ ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв.
„Манастирски ливади“, ул. ****, представлявано от управителя Н.Й.С., действащ чрез
процесуалния си представител адвокат С.С.Ц. от АК - София, със съдебен адрес: гр. София,
бул. **** осъдителни искове с правно основание чл. 215 КТ, чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1479,49 евро, представляваща командировъчни суми за
изпълнени пътувания за периода 15.07.2020г.- 15.11.2020г., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска- 11.6.2021г., до окончателното плащане на сумата,
на сонование чл. 215 КТ, като са ОТХВЪРЛЕНИ, както следва: искове за командировъчни
суми за изпълнени пътувания за периода 15.07.2020г.- 15.11.2020г. над сумата 1479,49 евро
до 4300 евро, за трудово възнаграждение за периода м. юли 2020г.- м. декември 2020г. за
сумата 3660 лева, обезщетение за забава върху главницата за трудово възнаграждение за
периода м.юли 2020г.- м. декември 2020г. за периода 01.08.2020г.- 10.06.2021г. за сумата 30
лева, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 12 дни за 2020г. за
сумата 100 лева и за обезщетение за забава върху главницата за обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за периода 29.12.2020г.- 10.06.2021г. за сумата 5 лева, като
неоснователни. Разноските са разпределени съобразно уважената и отхвърлената част от
1
исковете.
В законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба подава ищеца, с
която оспорва първоинстанционното решение като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Според въззивника, съдът при постановяване на решението не е
преценил събрания доказателствен материал в неговата съвкупност, като избирателно е
вземал предвид някои от писмените доказателства, а други не е кредитирал. Според
въззивника, съдът неправилно е определил сумата, която следва да се заплати на ищеца във
връзка с командировъчните и дължимото му се трудово възнаграждение. Нарушил е
съдопроизводствените правила, като не е взел под внимание искането на ищеца за
откриване на производство по чл.191 от ГПК, направено в открито съдебно заседание.
Поддържа оспорването на фишовете за периода от 21.10.2020 год. до 29.10.2020 год.,
доколкото липсва подпис на ищеца на тях. Не са взети предвид отразени като дължими на
ищеца суми по фишовете, представени по делото. Моли съда да отмени решението, като
постанови ново, с което да уважи претенциите на ищеца в пълен обем. Оспорва и
произнасянето на съда относно възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на
въззивната жалба, с която моли съда да отхвърли подадената въззивна жалба изцяло като
недоказана и неоснователна, а да потвърди първоинстанционното решение, като обосновано
и законосъобразно. Според въззиваемия, ищецът неправилно разчита заключението на
вещото лице досежно сумите, които се приемат за дължими. Въззиваемият смята, че
твърденията на въззивника са неясно формулирани и не може да се установи в коя част
оспорва присъдените от съда суми и с коя част се съгласява. Въззиваемият смята, че не може
да организира защитата си по подадената въззивна жалба, тъй като не е въведен ясен порок
на решението, който да обуславя неговата отмяна. Претендира и разноски.
С Разпореждане № 7582 от 04.04.2023 год., съдът оставя без уважение направените
доказателствени искания, като непопадащи в обхвата на чл. 266 от ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, срещу
акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има правен интерес.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по
отношение на нейната правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Ищeцът К. Й. К. твърди, че работел в ответното дружество като „шофьор, товарен
2
автомобил/международни превози/“ по трудов договор № 014/01.07.2020 г. с основно
трудово възнаграждение в размер на 610,00 лева. Трудовото му правоотношение било
прекратено със Заповед №9 от 29.12.2020 г. Със Заповед № 23/07.07.2020 г. на управителя на
ответното дружество бил командирован в Полша, Чехия, Унгария и други страни-членки на
ЕС за срок от 90 дни – от 07.07.2020 г. до 07.10.2020 г., като със заповедта му били
определени командировъчни пари в размер на 50 евро на ден за престоя зад граница. С
описаната в заповедта тежкотоварна композиция влекач „ВОЛВО“, с рег. № **** бил
направил само два курса, след което посоченият в заповедта влекач бил предоставен на друг
водач на ППС. Поддържа, че за времето на командировка бил зад граница общо 86 дни в
следните периоди: от 07.07.2020 г. до 15.07.2020 г., т.е. 9 дни; от 15.07.2020 г. до 23.07.2020
г., т.е. 9 дни; от 28.07.2020 г. до 04.08.2020 г., т.е 7 дни; от 04.08.2020 г. до 14.08.2020 г., т.е. 11
дни; от 24.08.2020 г. до 31.08.2020 г., т.е. 8 дни; от 01.09.2020 г. до 08.09.2020 г., т.е. 8 дни; от
11.09.2020 г. до 16.09.2020 г., т.е. 6 дни; от 18.09.2020 г. до 24.09.2020 г., т.е. 7 дни; от
27.09.2020 г. до 02.10.2020 г., т.е. 6 дни; от 21.10.2020 г. до 29.10.2020 г., т.е. 9 дни; от
10.11.2020 г. до 15.11.2020 г., т.е. 6 дни. За посочените 86 дни зад граница ответното
дружество не му било заплатило дължимите командировъчни пари, които били в общ размер
на 4300 евро. Поддържа, че за периода на действие на трудовия договор ответното
дружество не му било заплатило и дължимото му трудово възнаграждение за периода от м.
юли 2020 г. до м. декември 2020 г., т.е. общо за 6 последователни месеца, което се равнявало
на общо 3660,00 лева. Твърди, че ответното дружество му дължало и лихва за забава върху
дължимото трудово възнаграждение за м. юли 2020 г – м. декември 2020 г., начислена върху
дължимото за всеки месец възнаграждение в размер на 610,00 лева, считано 1-во число на
следващия месец /моментът на изпадане в забава за плащането на трудовото възнаграждение
за предходния месец/ - считано от 01.08.2020 г. до предявяване на иска – 11.06.2021 г.
Претендираното от ищеца обезщетение за 1 забава по чл. 86 ЗЗД било в размер на общо 30
лева или: 5 лева върху възнаграждението за м. юли, 5 лева върху възнаграждението за м.
август, 5 лева върху възнаграждението за м. септември, 5 лева върху възнаграждението за м.
октомври, 5 лева върху възнаграждението за м. ноември, 5 лева върху възнаграждението за
м. декември. Ищецът твърди също така, че ответникът му дължи сумата от 100,00 лева,
представляваща обезщетение на осн. чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск
за 2020 г. в размер на 12 дни, както и сумата в размер на 5 лева – лихва за забава върху
неизплатеното обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 100 лева, считано от 29.12.2020
г. до предявяване на иска – 11.06.2021 г. Предвид гореизложеното, ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 3660,00 лева,
представляваща дължимо от ответника трудово възнаграждение за периода м.юли 2020 г. –
м.декември 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане; сумата от 30 лева, представляваща законна лихва
за забава върху дължимимите му за м. юли 2020 г. – м. декември 2020 г. трудови
възнаграждения за периода от 01.08.2020 г. до 11.06.2021 г.; сумата от 100 лева,
представляваща обезщетение на осн. чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск
за 2020 г. в размер на 12 дни, както сумата в размер на 5 лева – лихва за забава върху
3
неизплатеното обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 100 лева, считано от 29.12.2020
г. до предявяване на иска – 11.06.2021 г.; и сумата в размер на 4300 евро, представляваща
незаплатени командировъчни за периодите от 07.07.2020 г. до 15.07.2020 г.; от 15.07.2020 г.
до 23.07.2020 г.; от 28.07.2020 г. до 04.08.2020 г.; от 04.08.2020 г. до 14.08.2020 г.; от
24.08.2020 г. до 31.08.2020 г.; от 01.09.2020 г. до 08.09.2020 г.; от 11.09.2020 г. до 16.09.2020
г.; от 18.09.2020 г. до 24.09.2020 г.; от 27.09.2020 г. до 02.10.2020 г.; от 21.10.2020 г. до
29.10.2020 г.; от 10.11.2020 г. до 15.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът „А.“ ООД в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Признава наличието на трудово правоотношение между
него и ищеца с твърдяното в исковата молба съдържание, както и фактът, че със Заповед
№23 от 07.07.2020 г. ищецът е бил командирован в чужбина за срок от 90 дни. Не оспорва, че
ищецът е осъществил изброените в исковата молба курсове, но оспорва факта, че през
посочените в исковата молба начални и крайни дати на курсовете работникът е бил зад
граница. Поддържа, че от представените фактури и отчетни документи, с които ищецът е
отчитал разходите при извършване на възложената му работа, било видно кога е преминавал
Дунав мост, с точност до минута, както и регистрационния номер на автомобила, с който
преминава. През времето от започването на курса до преминаването зад граница камионът
се товарел със стока, докато шофьорът можел да е в престой, но преминаването извън
границите на България било документирано във фактурите от граничните пунктове.
Поддържа, че осъществените от ищеца курсове по време на командировката са, както
следва: Първи курс – започнал от 07.07.2020 г., но ищецът реално бил зад граница от 10:58ч
на 09.07.2020 г. до 8:52ч на 15.07.2020 г, т.е. 6 дни; Втори курс – започнал на 15.07.2020 г, но
ищецът реално бил зад граница от 10:53ч на 16.07.2020 г. до 9:36ч на 21.07.2020 г., т.е. 5 дни;
Трети курс – започнал от 28.07.2020 г., но ищецът реално бил зад граница от 2 14:25ч на
30.07.2020 г. до 10:04ч на 04.08.2020 г., т.е. 5 дни; Четвърти курс – започнал на 06.08.2020 г.,
но ищецът реално е бил зад граница от 14:23ч на 06.08.2020 г. до 14:38ч на 11.08.2020 г., т.е.
5 дни; Пети курс – започнал на 24.08.2020 г., но ищецът реално е бил зад граница от 14:00ч
на 26.08.2020 г. до 00:02ч на 29.08.2020 г., т.е. 3 дни; Шести курс – започнал на 31.08.2020 г.,
но ищецът реално бил зад граница от 11:07ч. на 02.09.2020 г. до 09:14ч на 07.09.2020 г., т.е. 5
дни; Седми курс – започнал на 11.09.2020 г., но ищецът реално бил зад граница от 23:11ч на
12.09.2020 г. до 09:21ч на 16.09.2020 г., т.е. 4 дни; Осми курс – започнал на 18.09.2020 г., но
ищецът реално бил зад граница от 6:41ч на 19.09.2020 г. до 6:16ч на 23.09.2020 г., т.е. 4 дни;
Девети курс – започнал на 27.09.2020 г., но ищецът реално е бил зад граница от 17:27ч на
27.09.2020 г. до 17:38ч на 01.10.2020 г., т.е. 4 дни; Десети курс – започнал на 21.10.2020 г., но
ищецът реално бил зад граница от 16:52 ч на 22.10.2020 г. до 11:43ч на 28.10.2020 г., т.е. 5
дни; Единадесети курс – започнал на 10.11.2020 г., но ищецът реално е бил зад граница от
07:11ч на 12.11.2020 г. до 21:42ч на 14.11.2020 г., т.е. 3 дни. Ответникът поддържа, че
дължимите на ищеца пари за командировъчни и трудово възнаграждение са били изцяло
изплатени, за което представя преводни нареждания към банкова сметка на ищеца.
Поддържа, че уговореното в трудовия договор възнаграждение било брутно трудово
4
възнаграждение, от което следвало да се приспаднат дължимите от работника осигурителни
вноски. От претендираното от ищеца трудово възнаграждение следвало да се приспадне и
обезщетението, получено от ищеца от НОИ, за дните, в които последният е бил в отпуск
поради неработоспособност. С оглед на изложеното, моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Основният спорен въпрос по делото пред въззивната инстанция е за размера на
дължимите от работодателя към работника или служителя командировъчни. Спорен по
делото е въпросът дали всички дължими суми за командировъчни пари са били заплатени.
За да възникне субективното притезателно право на работника за командировъчни
пари, следва в обективната действителност да са проявени следните юридически факти: 1.
ищецът да е полагал труд при ответника по трудово правоотношение; 2. компетентен орган
на ответното дружество да го е командировал за изпълнение на неговите трудови
задължения в друго населено място, различно от това, в което той изпълнява длъжността и
3. командированият работник фактически, ефективно да е извършвал работа в друго
населено място, определено от работодателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 215, ал. 1 от КТ при командироване по чл. 121, ал. 1 от
КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово
възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени
от Министерския съвет. С Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина
(НСКСЧ), издадена на основание чл. 215 от КТ, се уреждат условията и редът за
командироване, осъществяване и отчитане на служебните командировки и специализации в
чужбина, правата и задълженията на командироващите органи и на командированите лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 5 от НСКСЧ командироването или изпращането на
специализация в чужбина се извършва въз основа на писмена заповед, която има нормативно
определено съдържание, в това число: 1. наименование на ведомството или предприятието,
което командирова или изпраща на специализация; 2. основание за издаване на заповедта; 3.
имената на командированото лице или на лицето, което се изпраща на специализация,
месторабота и длъжност; 4. началната дата и продължителност на командировката или
специализацията в календарни дни, включително дните за пътуване, почивните и
празничните дни; 5. държава и населено място, в което се командирова или изпраща на
специализация лицето; 6. финансови условия на командировката или специализацията –
пътни, дневни и квартирни пари, паспортни, визови и други такси и разходи за служебен
багаж и начина за тяхното уреждане; и други.
Вземането за обезщетение по чл. 215 от КТ е безсрочно парично задължение, което
става изискуемо от деня на поканата (така Решение № 1083 от 26.09.2006 г. на ВКС по гр. д.
№ 2903/2003 г., III гр. о.; Решение № 1046 от 4.07.2006 г. на ВКС по гр. д. № 2874/2003 г., III
гр. о.).
Съгласно чл. 215, ал. 1 от КТ, при командироване по чл. 121, ал. 1 от КТ работникът
или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и
пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския
5
съвет. За да възникне субективното притезателно право на работника за командировъчни
пари ищецът следва да е полагал труд при ответника по трудово правоотношение,
компетентен орган на ответното дружество да го е командировал за изпълнение на неговите
трудови задължения в друго населено място, различно от това, в което той изпълнява
длъжността и командированият работник фактически, ефективно да е извършвал работа в
друго населено място, определено от работодателя. В конкретния случай между страните не
е спорно, че ищецът е изпълнявал длъжност "шофьор", както и че през процесния период е
бил командирован.
От приетата като писмено доказателство Заповед № 23/07.07.2020 г., издадена на
основание НСКСЧ от управителя на ответното дружество, се установява, че ищецът е
командирован в качеството му на шофьор за периода от 07.07.2020 г. до 07.10.2020 г.,
продължителност на командироването от 90 календарни дни, за извършване на
международен транспорт на стоки и товари по маршрути от и до страни членки на
Европейския съюз. Със заповедта е определен размер на дневните пари от 50, 00 евро на
ден. Определените в НСКСЧ размери на командировъчните суми са минималните.
Работодателят не може да определя по-ниски размери на командировъчните суми от
нормативно установените, тъй като това би противоречало на чл. 215 и чл. 228, ал. 2 от КТ
(така Решение № 1088 от 23.06.2006 г. на ВКС по гр. д. № 2922/2003 г., III гр. о.; Решение №
1047 от 23.06.2006 г. на ВКС по гр. д. № 2875/2003 г., II г. о.). В тази връзка определените
размери на командировъчните съответстват на тези, посочени в Приложение № 2 към
НСКСЧ. Съгласно заповедта за командироване, командированият следва в двуседмичен срок
от завръщането си да представи писмен отчет за извършената работа и разходваните
средства, които са му отпуснати , както и да представи всички документи във връзка с
осъществените по време на командировката международни превози. Ако заповедта за
командировка е законна, за работодателя възниква визираното в разпоредбата на чл. 215 от
КТ задължение да му заплати пътни, дневни и квартирни пари. С оглед презумпцията,
уредена с разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от КТ, която не е оборена в хода на производството,
следва да се приеме, че ищецът е изпълнил задълженията си по командировъчната заповед.
Настоящият състав на въззивния съд споделя изводите на първата инстанция, като не
следва да ги преповтаря, а на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Възраженията на
въззивника относно начина на изчисляване на дължимите към ищеца суми, респ. какви суми
от коя фактура, фиш и за какъв период са приспаднати, са неоснователни, доколкото
крайният резултат е установяване на реално дължимата на работника или служителя сума.
От значение за въззивника е да се установи, следователно и да му се заплати, реално
дължимата сума, която е установена чрез назначената и неоспорена съдебно – счетоводна
експертиза, вещото лице по която и в открито съдебно заседание подробно, ясно и
изчерпателно е изложило аргументи за изводите си.
Доказателствената сила на свидетелстващите документи може да се обори като се
оспори тяхната истинност на основание чл. 193 от ГПК. Когато документът е свидетелстващ,
да се оспори неговата истинност означава да се заяви, че той е неавтентичен - да се отрече
6
формалната му доказателствена сила, или да се заяви, че е неверен - да се оспори
материалната му доказателствена сила. Ищецът – въззивник е оспорил липсата на положен
от него подпис върху оспорваните фишове. Оспорените документи са частни
свидетелстващи документи. За разлика от официалните свидетелстващи документи, те нямат
обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което при оспорване на
отразеното в тях не е нужно откриване на производство по чл. 193 ГПК. Тъй като съдът не е
обвързан от тяхната материална доказателствена сила, той я преценява съобразно всички
факти по делото, както е постъпил и СРС в настоящия случай. Въззивникът не е оспорил
конкретно нито авторството на подписите, нито авторството на подписаните изявления.
Изявлението, че подписът му липсва на фишовете, не може да се приеме като
волеизявление, насочено към оспорване на документа, в смисъла, вложен в посочената
разпоредба. В случая ищецът се домогва да оспори доказателствената сила на представените
фишове, по – конкретно фишовете на посочените от него дати, а не тяхната автентичност, а
именно последното е предпоставка за откриване на производство по чл. 193. ал. 2 от ГПК.
След като не е съставен по предвидения ред и няма установената от закона форма
представеният документ- фиш не е представлява официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл. 179 от ГПК. Същият е частен документ. Съдът е задължен да открие
производство по оспорване верността на документ по реда на чл.193 ГПК, единствено,
когато се касае за официален свидетелстващ документ. Фишовете, като частни документи се
ползват с формална доказателствена сила - чл. 180 ГПК и не обвързват съда относно
съдържащо се в тях. Проверката на верността на частния свидетелстващ документ, какъвто е
представения фиш, се извършва като документът се съпоставя с всички събрани по делото
други доказателства. Предвид изложеното, дори да се приеме, че първоинстанционния съд е
допуснал нарушение, като не се е произнесъл изрично по искането, нарушението не се е
отразило върху защитата на ищеца, тъй като фактически му е осигурена възможността да ги
оспори, респ. същото не се е отразило върху правилността на атакуваното решение. Изводът
на съда се основава и на заключението на съдебно – счетоводната експертиза, неоспорена от
страните по делото в открито съдебно заседание, на което е изслушано и вещото лице, в
което се приемат за актуални и достоверни плащанията, отразени от движението по
банковата сметка на въззивника, представено по делото.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има единствено въззиваемата
страна, доколкото се установи неоснователност на подадената въззивна жалба, т.е. същата е
оставена без уважение като неоснователна. Представен е договор № 29 от 16.05.2023 год., с
който страната и процесуалния й представител са уговорили параметрите на предоставените
услуги – размер на възнаграждението, срокове и начин на плащане и прочее. Доколкото в
уговорките е предвидено, че възнаграждението в размер на 1 800 лева ще се заплаща по
банков път, то следва да се представи и платежно нареждане за да се установи реалното му
плащане. Доколкото към релевантния момент – приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция не са представени доказателства, че въззиваемия е заплатил
7
уговореното възнаграждение, то съдът не следва да присъжда разноски.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4045 от 16.03.2023 г., постановено по гр.д. №
33445/2021 г. по описа на СРС, 170 състав, са ЧАСТИЧНО УВАЖЕНИ предявените от К. Й.
К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Радомир, ул. „Люлякова“ №**** действащ чрез
процесуалния си представител адвокат Б.Б. от АК – Перник, със съдебен адрес: гр. Радомир,
пл. **** против „А.“ ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв.
„Манастирски ливади“, ул. ****, представлявано от управителя Н.Й.С., действащ чрез
процесуалния си представител адвокат С.С.Ц. от АК - София, със съдебен адрес: гр. София,
бул. **** осъдителни искове с правно основание чл. 215 КТ, чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1479,49 евро, представляваща командировъчни суми за
изпълнени пътувания за периода 15.07.2020г.- 15.11.2020г., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска- 11.6.2021г., до окончателното плащане на сумата,
на сонование чл. 215 КТ, като са ОТХВЪРЛЕНИ, както следва: искове за командировъчни
суми за изпълнени пътувания за периода 15.07.2020г.- 15.11.2020г. над сумата 1479,49 евро
до 4300 евро, за трудово възнаграждение за периода м. юли 2020г.- м. декември 2020г. за
сумата 3660 лева, обезщетение за забава върху главницата за трудово възнаграждение за
периода м.юли 2020г.- м. декември 2020г. за периода 01.08.2020г.- 10.06.2021г. за сумата 30
лева, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 12 дни за 2020г. за
сумата 100 лева и за обезщетение за забава върху главницата за обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за периода 29.12.2020г.- 10.06.2021г. за сумата 5 лева, като
неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8