№ 4168
гр. София, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110140350 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК
с правно основание по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от [фирма] против М. К. Г. и Р. СВ.
АЛ. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответниците
дължат на топлофикационното дружество при условията на разделност, както следва М. К.
Г. – 2/3 части и Р. СВ. АЛ. – 1/3 част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение от 22.10.2020 г. по гр.д. № 44785/2020 г. по описа на СРС, 113
състав, а именно: 158.16 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 1.10.2018 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 17.9.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 14.54 лв. за периода от 15.9.2019 г. до
8.9.2020 г., сумата от 21.42 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.10.2018 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 17.9.2020
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4.52 лв. за периода от 1.10.2017
г. до 8.9.2020 г..
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение.
1
Ответниците не оспорват предявените искове. В срока по чл. 131 ГПК правят
възражение, че процесните вземания са погасени с плащането им след завеждане на делото.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не взима становище по исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ в тежест на ищеца
е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него
и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и
за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. Основателността на иска с правно основание по чл.86 ЗЗД предполага наличие на
главен дълг и забава в погасяването му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасил претендираните вземания.
С оглед плащането на задълженията /което представлява конклудентно признание/,
както и предвид ангажираните от ищеца доказателства, съдът счита за безспорни всички
елементи от фактическите състави на процесните вземания /включително и качеството на
ответниците на потребители, респ. клиент на топлинна енергия/.
По делото е безспорно, че ответниците са погасили процесните вземания в хода на
процеса. Видно от представения фискален бон на 18.08.2021 г. в брой е платена сумата от
265,35 лв., от които: 179,58 лв. – главница; 19,06 лв. – мораторна лихва; 50 лв. – съдебни
разноски и 16,71 лв. – законна лихва от датата на подаване на заявлението до плащането.
Предвид посоченото съдът намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло
поради погасяването на процесните вземанията чрез плащане в хода на исковото
производство.
По разноските:
Към датата на завеждане на делото 17.09.2020 г. /подаване на заявлението по чл. 410
ГПК/ ответниците са били в забава на плащането, доколкото не оспорват по основание и
размер вземанията на ищеца, включително за обезщетение за забава. Установява се, че
вземанията са погасени в хода на исковия процес /на 18.08.2021 г./. Ето защо на ищеца
следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното
производство /предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови
осъдителен диспозитив за разноските в заповедното производство/. Непогасени са останали
150 лв. – за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. Сумата от 150 лв.
следва да бъде възложена в тежест на ответниците, доколкото те с поведението си са дали
повод за завеждане на делото. Съдът определя размера на юрисконсултското
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК /изм. ДВ, бр.8 от 2017 г./ във връзка с чл.37 от
Закон за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като
2
съобрази вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта на ищеца,
направеното плащане от ответниците и липсата на правна и фактическа сложност на делото.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: [адрес], срещу М. К. Г., ЕГН: ********** с адрес гр. София, [адрес] и Р. СВ.
АЛ.,ЕГН **********, с адрес гр. София, [адрес] искове с правна квалификация по чл.422,
ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответниците дължат на топлофикационното дружество при условията на
разделност, както следва М. К. Г. – 2/3 части и Р. СВ. АЛ. – 1/3 част от сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 22.10.2020 г. по гр.д. №
44785/2020 г. по описа на СРС, 113 състав, а именно: 158.16 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.10.2018 г. до 30.4.2019 г. ведно
със законна лихва от 17.9.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
14.54 лв. за периода от 15.9.2019 г. до 8.9.2020 г., сумата от 21.42 лв., представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.10.2018 г. до 30.4.2019 г.
ведно със законна лихва от 17.9.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 4.52 лв. за периода от 1.10.2017 г. до 8.9.2020 г..
ОСЪЖДА М. К. Г., ЕГН: ********** с адрес гр. София, [адрес] и Р. СВ. АЛ.,ЕГН
**********, с адрес гр. София, [адрес] да заплатят на [фирма], ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: [адрес], сумата от 150 лв. за разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на [фирма] като трето лице-
помагач на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3