№ 1274
гр. Варна, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100501469 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 34879/26.05.2022г. на
Община Варна, бул. „Осми приморски полк", № 43, представлявана от Кмета на
Общината, чрез юрисконсулт срещу Решение № 1378/12.05.2022г. по гр.д. № 15066/2021г.
по описа на ВРС,10св.,с което ВЪЗЗИВНИКА Е ОСЪДЕН да заплати на Х. И. Г., ЛНЧ
**********, с адрес в гр. Варна, ул. „Горазд“ №18, сумата от 1169,45 лв., представляваща
частичен иск от сумата от 2628,00 лв.,представляваща обезщетение за причинени
имуществен вреди, изразяващи се в увреждане на предна дясна и задна дясна гуми
„Мишелин Спорт 4 235/40/18“, предна дясна и задна дясна джанти „Мишелин пилот спорт 4
235/40/18“ на л.а. „Фолксваген Широко“, с рег.номер КН 0882 ВХ, причинени в резултат на
реализирано ПТП на 30.08.2021г. в гр. Варна,ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба в съда 18.10.2021г. до окончателното изплащане, на
основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за
изменението му и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен. Излагат се
съображения , че по делото ищеца не е доказал еднозначно елементите на фактическия
състав на непозволеното увреждане . Твърди се небрежност от страна на ищеца изразяваща
се в несъобразяване на с нормите на ЗДвП за безопасно шофиране. Твърди се , че
неправилно при извода на съда , че съгласно заключението по СТхЕ щетите са в размер на
1169.45 лв. , иска е уважен като частичен за сумата от 2628 лева. Прави възражение по чл.78
ал.5 от ГПК. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание по същество, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата
страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.Моли за
потвърждаване на същото и присъждане на разноски.
1
В съдебно заседание по същество, редовно призован, чрез процесуалния си
представител с писмена молба, поддържа депозирания отговор на жалбата, претендира
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от Х. И. Г. срещу
Община Варна, иск с правно основание чл. 49, ал. 1 вр.чл.45 от ЗЗД, да бъде осъден
ответника да й заплати сума от 1169,45 лв., представляваща частичен иск от сумата от
2628,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществен вреди, изразяващи се в
увреждане на предна дясна и задна дясна гуми „Мишелин Спорт 4 235/40/18", предна дясна
и задна дясна джанти „Мишелин пилот спорт 4 235/40/18" на л.а. „Фолксваген Широко", с
рег. номер КН 0882 ВХ, причинени в резултат на реализирано ПТП на 30.08.2021г. в гр.
Варна, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на задължението.
В исковата си молба ищцата твърди, че на 30.08.2021г., около 21:40ч. при
управление на личния си л.а. „Фолксваген Широко", с рег. номер КН 0882 ВХ в гр. Варна,
по ул. „Панайот Хитов" до номер 25, бил заслепена от движещ се насреща автомобил и
пропаднала в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. От това била
увредена предна дясна гума, задна дясна гума, предна дясна и задна дясна алуминиеви
джанти. За ПТП бил уведомен КАТ , които съставили протокол за ПТП. Автомобилът бил
застрахован по застраховка „Каско" в ЗАД „Армеец". Застрахователят бил уведомен и
съставил опис на щетите. Излага се, че ПТП настъпило в резултат на недобро стопанисване
на улица в населено място и общината е била длъжна да поддържа в състояние пътното
платно. Община Варна носи отговорност, че нейни служители са бездействали и не са
изпълнили задълженията си по реда на чл. 3 от ЗДвП. Посочено е, че обезщетение от страна
на застрахователя не е заплатено.Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът – Община Варна е депозирал отговор на
исковата молба, в който оспорва предявения иск, като неоснователен. Съгласно чл. 20, ал. 2
ЗДВП водачите на ППС са длъжни да съобразяват скоростта си на движение с атмосферните
условия, релефа на местността, състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия и видимост, за
да бъдат в състояние да спрат при налична опасност на пътя. Водачът на ППС не се е
съобразил с императивна правна норма и това е довело до настъпване на ПТП.
В условията на евентуалност, ако иска бъде уважен се претендира присъждане на
значително по-ниско от заявеното обезщетение, като излага , че обезпечението следва да
репарира действителните вреди.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си за основателност,
респективно за неоснователност на предявения иск.
2
За да е налице сложният фактически състав на чл.49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД
следва да е причинена вреда на ищеца; тази вреда да е резултат от виновно противоправното
поведение на ответника, респективно, за да се ангажира отговорността по чл.49 от ЗЗД е
необходимо вредата да е резултат на виновно противоправно действие или бездействие на
лицата, ангажиращи отговорността на възложителя на работа по чл.49 от ЗЗД; следва да е
налице и причинна връзка от между противоправното поведение и настъпилите вреди за
ищеца. Тези елементи са кумулативно дадени.
В настоящия случай,при условията на пълно и главно доказване ищецът е установил
изложените в исковата молба фактически твърдения относно претърпяна вреда. Безспорно и
доказано от събраните по делото доказателства - Протокол за ПТП № 1739761 от
30.08.2022г., съставен от К.С.С., мл. автоконтрольор при ПП - Варна, в едно със снимков
материал,съгласно писмо рег. № 819000-59253/25.11.2022г. ОД МВР Варна сектор ПП, Опис
на щети по претенция № 13021030104492 от 01.09.2021г съгласно застрахователна полица
„Каско и Злополука" №0306Х0668234, с периода от 24.08.2021г. до 23.08.2022г. на ЗАД
„Армеец" по застраховка „Каско на моторни превозни средства", заключение на вещото
лице по допусната Съдебно автотехническа експертиза и свидетелски показания - е, че на
30.08.2021г. вечерта, управлявайки личния си лек автомобил марка „Фолксваген Широко” с
ДК № КН0882 ВХ по ул. „ Панайот Хитов” в гр.Варна ищцата е попаднала в необезопасена
дупка на пътното платно /25-30 см./и на лекия автомобил са нанесени щети на предна дясна
гума Мишелин пилот спорт 4 235/40/18, предна дясна джанта, задна дясна джанта и задна
дясна гума Мишелин пилот спорт 4 235/40/18.
Ищеца е доказал по безспорен и категоричен начин механизма на настъпилото
ПТП. От прието по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по
САвТхЕ, което съда кредитира, се установява , че на 30.08.2021г. около 21.40 часа,
ищецът, управлявайки л.а. „Фолксваген Широко", с рег. № КН 0882 ВХ, по ул. „Панайот
Хитов" посока ул. „Тодор Влайков", до дом № 25, бил заслепен от насрещно движещ се
автомобил, поради което не видял дупката на пътното платно и попаднал в нея. Дупката
била дълбока и необезопасена, поради което се увредила предна дясна гума, задна дясна
гума, предна дясна и задна дясна алуминиеви джанти. След ПТП водачът на МПС
спрял,установил щетите и уведомил контролните органи за настъпилото произшествие.
Мястото било посетено от органите на Пътна полиция. След като пристигнали, контролните
органи огледали мястото на ПТП, измерили дупката, направили снимки на дупката и на
автомобила и съставили протокол за ПТП № 1739761.
В синхрон с казаното от вещото лице и твърдяното от ищеца са и събраните по
делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля – Р. К. К.,чиито показания съда
кредитира като обективни и базиращи се на лични впечатления. От тях освен, че се
потвърждава хронологията на събитията относно станалото на 30.08.2021г. произшествие,
се установява и, че ищцата е нямало как да избегне дупката, респективно настъпването на
вредата, т. к. управлявайки собствения си лек автомобил била заслепена от насрещно
движещ се такъв, а дупката не била обезопасена и обозначена.Същата била на около 40 см.
от бордюра от дясно на ляво.
В конкретната хипотеза е налице и виновнопротивоправно поведение на ответника
в качеството му на възложител на работа, като същото се изразява в бездействие,
неизпълнение на вменените му със законови норми задължения.
По делото не се оспорва от ответника, а и е доказано от събраните доказателства, че
инцидентът е станал на ул.”Панйот Хитов” посока ул.” Тодор Влайков” –гр.Варна.Съгласно
чл. 18, ал. 1 от Конституцията на РБ, републиканските пътища са изключителна държавна
собственост, от което следва, че общинските пътища са собственост на общините и се
поддържат от тях. Съгласно параграф 1 от ДР на Закона за пътищата "Път" е ивицата от
земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и
пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. Видно от чл.19, ал.1 от същия
3
закон, общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини, които имат
задължението да ги поддържат в изправност с необходимата маркировка и сигнализация за
съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за
бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от
замърсяване от моторните превозни средства. Следователно неизправността – нарушената
цялост на пътя, като част от общинската пътна мрежа е вследствие неизпълнение от страна
на ответника – Община Варна на вменените му задължения по чл. 167,ал.1 от
ЗДвП.Съгласно законовата разпоредба лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в
изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във
възможно най - кратък срок. В този смисъл пътното платно на мястото на инцидента е
следвало да се поддържа от общината и тя следва да носи отговорността за негова
неизправност, довела до причиняването на щетата.
Налице е и причинна връзка между поведението на ответника – в качеството му на
възложител на работа, вследствие неизпълнението /бездействие/ на нормативно вменените
му задължения и настъпилите вреди.
„Деликвента дължи обезщетение за вреди доколкото те са възникнали в причинна
връзка с противоправното му поведение. Когато за настъпването на вредите има значение и
поведението на трети лица, то това поведение изключва отговорността на деликвента само в
случай, че прекъсва причинната връзка между действията на ответника деликвент и
настъпилите за пострадалия вреди“/ Решение № 17 от 6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3174/2014 г., IV г. о., ГК/. Неоснователно е възражението на въззивника за съпричиняване на
инцидента от пострадалата, доколкото същата при управлението на л.а. не се е съобразила с чл.20
ал.2 от ЗДвП, като е управлявала със скорост, несъобразена с пътните условия. В хода на
производството по делото въззивникът – ответник не е представил никакви доказателства за
установяване на тези негови твърдения. От друга страна, макар и в закона да е вменено на
водачите на мпс да съобразяват състоянието на пътя, както и да спират при налична там опасност
, от тях не може да се изисква да „познават” необезопасените препятствия/дупки по пътя , а и в
конкретиката на настоящия правен спор безспорно се установява, че водача на пострадалото
превозно средство в тъмната част на деня е бил заслепен, а дупката е била необозначена. Само по
себе си нарушаването на общоприети или опитни правила за поведение от страна на
пострадалия не може да обоснове извод за наличието на съпричиняване. И в този случай
определящо е наличието на причинна връзка между нарушаването им и вредоносния
резултат, т.е. резултатът трябва да е следствие и на нарушаването.“/Решение № 444 от
31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК/.
Изложеното обосновава основателността на претенцията за ангажиране на
обезпечително – гаранционната отговорност на ответника при условията на чл.49 от ЗЗД.
В настоящия случай предмет на препенцията са имуществени вреди, за
остойностяването на които, съда цени заключението по САвТхЕ. Доколкото иска е
предявен като частичен за сумата от 1169.45 лева , като част от общата претенция от
2628.00лева , правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е уважил изцяло
исковата претенция.
Основателността на главния иск обосновава основателността на акцесорния такъв –
за законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 18.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Съвпадането на изводите на двете инстанции не предполага коригиране на
първоинстанционното решение в частта за присъдените разноски.
Предвид изхода на спора, направеното искане от ищеца за присъждане на разноски,
както и представените доказателства за извършени такива, на въззиваемия следва да се
присъди сумата в размер на 380.00 лв.с ДДС , представляваща платено възнаграждение на
един адвокат, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
4
Възражението на въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК съда счита за неоснователно,
съобразно цената на иска и Наредба № 1 от 09.07.2014г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, Окръжен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1378/12.05.2022г. по гр.д. № 15066/2021г. по
описа на ВРС,10св.
ОСЪЖДАОБЩИНА ВАРНА, с адм. адрес: гр. Варна, п. код 9000, бул. „Осми
приморски полк", № 43, представлявана от Кмета на Община Варна Иван Портних ДА
ЗАПЛАТИ на Х. И. Г., ЛНЧ **********, с адрес в гр. Варна, ул. „Горазд" №18 сумата от
380.00/триста и осемдесет/ лева,разноски за въззивна инстанция, на основание чл.78 ал.1
от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5