Определение по дело №141/2021 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260191
Дата: 20 април 2021 г. (в сила от 28 април 2021 г.)
Съдия: Йоланда Мильова Цекова
Дело: 20211500200141
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 22 март 2021 г.

Съдържание на акта

                                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                                    гр. Кюстендил 20.04.2021 г.  

 

                                                    В   и м е т о   н а   н а р о д а

 

    Кюстендилският окръжен съд в открито заседание на двадесети април  две хиляди двадесет  и първа година в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

При секретаря Симона Цикова  и с участието на прокурора от КнОП  АНГЕЛ БАЙРАКТАРСКИ, като разгледа докладваното от съдия Цекова ЧНД №  141/2021 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд и, за да се произнесе, взе предвид:

        Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. НПК. Образувано е по МОЛБА за УПО на лишения от свобода Р.Л.Й., ЕГН **********, с вх. №  *****/22.03.2021 г., подадена чрез защитника му адв. А.П.. Към молбата са приложени: Становище на директора на затвора по молбата за УПО,  Доклад от ИСДВР относно молбата за УПО, План на присъдата,   Скрининг  за риск от вреди, досието на осъдения и справка за актуалния остатък от наказанието.

       Представителят на пенитенциарното заведение ю.к. Граховска изрази становище за неоснователност на молбата по изложените в становището  и развити в о.с.з. съображения за   липса и на  достатъчно доказателства за поправянето на осъдения по см.на чл.70 НК за УПО.          

        Прокурорът изрази становище за неуважаване на  молбата за УПО по същите съображения.

      Защитникът на осъденото лице адв. А.П. от АК – Кюстендил пледира за уважаване молбата за УПО поради наличие на двете материално-правни предпоставки на чл.70 НК – изтърпял е повече от половината от наложеното му наказание и се е поправил в достатъчна степен.  

    Л.св. Й. в лична защита  заяви, че е съгласен със заявеното от защитника му. И допълни, че съжалява за извършеното и е осъзнал вината си и че иска да бъде по-скоро при семейството си.

    В последната си дума  помоли съда да се уважи молбата му и да бъде освободен.

     Изпълнено е изискването на чл.437 ал.2 и 3 НПК/ изм. и доп. ред.ДВ бр.13/2017 г./ за окомплектоване на молбата с исканите документи, молбата изхожда от надлежно легитимирано за подаването й лице  и ще се разгледа по същество.

       След обсъждане на всички налични доказателства по делото в съответствие с разпоредбата на чл.  439 а НПК  и след преценяване на доводите на страните, съдът намери молбата за неоснователна, като прие следното от фактическа и правна страна: 

Лишеният от свобода Р.Л.Й., ЕГН **********  е постъпил в Затвора гр. Бобов дол на 30.07.2020 г.

Понастоящем изтърпява наказание, постановено с Протоколно определение № 2032 от 25.05.2019 г. по НЧД № 1823/2019 г,. на Софийски градски съд, на основание л. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание в размер на 5 години *******, при първоначален „строг“ режим по НОХД № 636/2012 г. на Специализиран наказателен съд и по Присъда  № 217/06.04.2017 г. на Трето отделение на Окръжен съд Мадрид по дело бързо производство № 1031/2016 г.

На осн. Чл. 25, ал. 2 от НК е зачетено изтърпяното наказание от 4 години  ******* по НОХД № 636/2012 г. на СпНС, изтърпяно от 03.11.2011 г. до 06.08.2014 г., когато е освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание, с остатък от 9 месеца и 12 дни.

С Решение № 192 от 24.06.2020 г. по ВЧНД № 174/2020 г. на САС, Протоколно определение № 2032 от 22.05.2019 г. по НЧД № 1823/2019 г. на СГС е потвърдено. Влязло в законна сила на 24.06.2020 г.

С Постановление от 21.09.2020 г. на Окръжна прокуратура гр. Кюстендил, на осн. чл. 448, ал. 1 от НПК е прекъснато изпълнението на наказанието „*******“ за срок от 2 дни, считано от 21.09.2020 г.  до 23.09.2020 г. С Постановление от 17.02.2021 г. на Окръжна прокуратура гр. Кюстендил, на осн. Чл. 448,; ал. 1 от НПК е прекъснато изпълнението на наказанието „*******“ за срок от 3 дни, считано от 17.02.2021 г. до 20.02.2021 г.

Начало на наказанието:  29.07.2020 г.

Преди това е изтърпял следните наказания:

С Определение № 849 от 27.02.2019 г. по НЧД № 568/2019 г. на Софийски градски съд, изменено с Решение № 148 от 08.04.2019 г. по ВЧНД № 293/2019 г. на САС се приема за изпълнение Присъда № 15 от 13.07.2017 г. на втория състав на Националния Върховен съд на Кралство Испания, по дело № РО-5/2016 г., влязла в сила на 13.07.2017 г. с която е наложено наказание от  години л.св., съответстващо на извършено престъпление по чл. 354 а, ал. 2, изр. 2, т. 1 от българския НК, за което следва да изтърпи наказание  от  6 години ******* при първоначален „*****“ режим и „*****“ в размер на *********** лв.

На осн. чл. 457, ал. 5 от НПК е зачетено времето на предварително задържане от 06.11.2009 г. до 08.11.2009 г.; от 09.11.2009 . до 25.10.2011 г.; от 26.10.2015 г. до 28.10.2015 г.; от 29.10.2015 г. до 16.07.2017 г. както и изтърпяно наказание по присъдата, считано от 17.07.2017 г. до 17.01.2019 г. – датата на предаване в Р България; както и времето на задържането от 17.01.2019 г. до влизане в сила на определението. Влязло в законна сила на 08.04.2019 г.

Наказанието от 6 години ******* по дело  № РО-5/2016 г. се явява изтърпяно в периода от 17.07.2017 г. до 27.09.2019 г. – 2 години 2 месеца и 10 дни, със зачетен предварителен арест от 3 години 8 месеца и 7 дни и спечелени от работа в негова полза 1 месец и 13 дни /изтърпяно в затвора София/.

Първоначалната оценка на риска от рецидив е в средните стойности – 54 точки, с четири дефицитни зони;

-  „умения за мислене“ – поема немотивиран риск; склонен е да отлага възникналите лични проблеми, като отчасти се заема с разрешаването им; игнорира неблагоприятният ефект от собствените си действия.

-  „отношение към правонарушението“ – не приема присъдата и съдебния процес; признава донякъде правата на обществото и обществеността в живота му на свобода.

-  „криминално минало“ – утвърден модел при извършване на правонарушенията; осъждан е многократно.

-  „начин на живот и обкръжение“ – безразсъдно рисково поведение, манипулативен начин на живот, обичайните дейности подтикват към извършване на правонарушенията; проявява безразсъдно рисково. Рискът от вреди е определен като среден.

                   За престоя му в затвора, оценката на риска от рецидив не е коригирана.

                   Включен е в трудовия процес, като е  назначен на основание чл. 80 от ЗИНЗС – на доброволен труд, като общ работник в затворническата кухня, считано от 19.10.2020 г. Впоследствие, считано от 25.02.2021 г., е назначен на същата длъжност съгласно домакински щат в обслужващата дейност на затвора. За периода на проследяване на поведението му в работния обект, се наблюдават уклончиви, неприемливи модели на поведение, свързани с начина му на живот в условията на затвор. Не умее да извлича поука и повтаря един и същи грешки, както в живота на свобода, така и в МЛС. Доказателство за това е наложеното му дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“  със Заповед № 60/28.01.2021 г. на началника на затвора за нарушение на трудови задължения – неспазване на работното време съгласно установения график, както и ДЗ № 185/15.01.2021 г. на ДГН Александър Стоянов, съдържаща данни за извършено от л.св. Й. нарушение на реда и дисциплината в затвора, за което не му е наложено дисциплинарно наказание.

       Множеството престъпни прояви, за които е осъждан лишеният от свобода, както и липсата на критичност към извършването на правонарушения, вкл. и дисциплинарни нарушения, свидетелстват за упоритост от негова страна в извършването им и за неизвличане на поука от минал негативен опит. Същият не е преодолял и в настоящата присъда криминалните нагласи в поведението си, а доказва дефицитите, определени в зоната умения за мислене и начина на живот и обкръжение, като е налице неумение за осъзнаване на последиците от действията и постъпките си.

Поради това срокът на пребиваване в пенитенциарна изолация е все още недостатъчен и е необходимо да продължи корекционната дейност с него л.св. Й. показва неясна мотивация за водене занапред на законосъобразен начин на живот, свързан с възприетите правила и норми в обществото в живота на свобода.

Осъденият Р.Й. изтърпява наказанието си все още при първоначално постановения от съда ***** режим. Налице е необходимост от прилагане на прогресивната пенитенциарна система, а именно – постепенно облекчаване на режимните ограничения чрез замяна на режими от ***** в общ и проследяване на поведението на осъденото лице след преместване в общежитие от открит тип при смекчени условия на надзор и охрана, като крайната цел на прилагането й е чрез поощряване на доброто поведение да се изпълни специалната превенция на наказанието по чл. 36 от НК, а именно – превъзпитание на осъденото лице към спазване на законовите и морални норми в обществото.

Остатъкът от наказанието ЛС към днешна дата е 1 месец 22 дни.

    От така установеното от фактическа страна  се налагат следните правни изводи: За да се допусне УПО съгласно разп.на чл.70 ал.1 НК, е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне по см.на чл.439 а НПК.

По отношение на л.св. ******.  първата предпоставка е налице – изтърпял е към днешна дата, с приспадане на предварителното задържане и от работа общо 4 години 10 месеца 8 дни. Остатъкът от наказанието, което търпи в момента, е 1 месец 22 дни.

  Според съда не е налице втората предпоставка за УПО по чл.70 ал.1 т.1 НК – достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл.439 а НПК/изм. ДВ бр.13/2017 г., в сила от 7.02.2017 г./ Доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно, преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му по време на престоя в пенитенциарното заведение въз основа на всички събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от мнението на затворническата администрация.

Съдът, като прецени наличните доказателства по делото, фактите от които са описани в горното изложение и поведението на л.св. Й. по време на изтърпяване на наказанието, действащото дисциплинарно наказание, наложено му на 28.01.2021 г. за извършено нарушение на 18.01.2021 г., констатираните дефицитни зони, риска от рецидив и вреди,  както и факта, че режимът му е все още „*****“ и не е заменян със следващия по-лек такъв, счита, че няма как да се приеме наличие на  достатъчно  доказателства за поправянето му по см. на чл.70 ал.1 т.1 НК.

 Само наличието на действащо дисциплинарно наказание е достатъчен факт за отказ от УПО и то за нарушение, извършено през м.януари 2021 г. Това мотивира съда да приеме, че вместо да показва положителна промяна в поведението си само месец преди депозиране на молбата за УПО, той продължава да не зачита реда в пенитенциарното заведение.    

  Съпоставен  факта на действащото дисциплинарно наказание с констатираните дефицитни зони, свързани с отношението към извършеното правонарушение,  начин на живот и обкръжение, липса на умения за мислене – неразпознаване на проблемите и неразбиране вижданията на другите хора, както и непроменената от началото на изтърпяване на присъдата до настоящия момент оценка на риска от рецидив и изтърпяване на наказанието и към момента при първоначално постановения“*****“ режим мотивират съда на собствено основание да приеме, че е необходимо работата с Й. да продължи в оставащия  макар и малък период от наказанието му.

   Поради това срокът на пребиваване в пенитенциарна изолация според съда е все още недостатъчен и не са постигнати целите на специалната превенция. Затова  е необходимо да продължи индивидуалната работа  с него през макар и малкия неизтърпян остатък от наложеното му наказание.

 И отделно от изложеното, на съда е служебно известно, че л.св. Й. е депозирал предходна молба за УПО на 9.12.2020 г., която впоследствие е оттеглил и делото е било прекратено с влязло в сила на 23.12.2020 г. определение. Процесната му молба за УПО е депозирана на 22.03.2021 г. директно в съда. Този факт мотивира съда да приеме, че вместо да коригира поведението си в превъзпитателна  положителна насока, осъденият Й. цели единствено постигане на УПО. 

 По всички тези съображения съдът приема за неоснователни защитните доводи на адв. Пешева за уважаване на молбата за УПО и ще я остави без уважение .

   Водим от гореизложеното, СЪДЪТ на основание чл.440, ал.1 и 2 НПК/изм. ДВ бр.13/2017 г., в сила от 7.02.2017 г./, във връзка с чл. 70, ал. 1 НК

         

               

 

                О П Р Е Д Е Л И:

    

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Р.Л.Й., ЕГН ********** за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното наказание”*******” за срок от 5 години, наложено му с Протоколно определение № 2032/22.05.2019 г.   на СГС по ЧНД № 1823/2019 г.,  с размер на неизтърпения  остатък към днешна дата  от 1 месец 22 дни.

    ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира по реда на глава ХХІІ НПК в 7 - дневен срок, считано от днес, пред САС.

 ПРЕПИСИ от определението да се изпратят на  администрацията на затвора, както и лично на осъденото лице  Р.Л.Й..

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: