№ 221
гр. Враца, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
Членове:Христо Н. Христов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20251400500312 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 5074 от 08.07.2025г., подадена от „Юлстрейд“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от управителя М. К. А., чрез
пълномощник юрк. В. М., против решение № 18/10.02.2025 г., постановено по
гр. д. № 1342/2023 г. на Районен съд Козлодуй, в частта, с която са отхвърлени,
като неоснователни предявените от дружеството срещу К. М. С. с ЕГН
********** и „Акрос-2008“ ЕООД, ЕИК ***, с. ***, искове за заплащане на
обезщетение за ползване без основание на собствени идеални части от два
недвижими имоти с правно основание чл.59 от ЗЗД за периода 01.12.2018 г. до
03.12.2021 г.
Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част е неправилно.
Намира изводите на районния съд относно изтеклата в полза на ответниците
погасителна давност за периода 01.10.2018г. - 31.11.2018 г. за правилни и не
оспорва същите. Поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил в
мотивите на обжалвания акт направените от него възражения срещу
платежния документ от 30.12.2019 г. и дори неправилно е приел, че
1
платежното не е оспорено от ищеца. Посочва, че платежното нареждане е
било оспорено пред първоинстанционния съд на няколко основания, които
поддържа и пред въззивната инстанция, а именно: че същото изхожда от
„Акрос-2008“ ЕООД, с което ищцовото дружество не е имало облигационни
отношения, оправдаващи паричната престация, вместо от ответника -
физическо лице и съсобственик; че не ставало ясно защо се нарежда сума в
отбелязания върху документа размер; че сумата се превежда след
постановяване на решението от PC-Козлодуй по гр. д. № 852/2019 г.,
следователно представлява неуместен опит „Юлстрейд" ООД да признае
конклудентно сключения между ответниците договор за наем като валидно
правно основание за ползването на процесните имоти. Изтъква, че съдът е
допуснал фактологична грешка по отношение на платежното нареждане от
30.12.2019 г., като е приел, че същото изхожда от К. С., който е действал в
качеството си на представител на ответното дружество наемател на
процесните имоти, а всъщност преводът изхожда от банкова сметка на
„Акрос-2008" ЕООД и не може да бъде прието като валидно плащане.
Относно ползването на процесните имоти през стопанските 2019/2020г. и
2020/2021 г. и периода 01.10.2021г. - 03.12.2021 г. жалбоподателят твърди, че
първоинстанционният съдебен състав е достигнал до погрешния правен извод,
че по делото не е установено за тези периоди ответниците да са упражнявали
фактическа власт над процесните имоти, нито конкретно ответникът-
физическо лице да е ползвал лично общата земеделска земя, а на основание
договори за аренда, сключени между него и „Ес Джи Ди Консулт 9" ЕООД, на
арендатора е предоставено упражняването на фактическата власт върху
имотите. Поддържа, че обстоятелството, че определен договор е сключен с
мажоритарен съсобственик, не означава автоматично, че той ще породи
действие, макар и формално останалите договори да са му
непротивопоставими /както е посочено в обжалвания акт/, нито че
фактическата власт върху обекта на договора е предаден за ползване. Посочва,
че е неясен извода на съда за действия на управление, осъществени от „Ес
Джи Ди Консулт 9" ЕООД, тъй като подаването на заявления за участие в
административни процедури за уедрено ползване не може да бъде еднозначно
третирано като доказателство за осъществено владение и ползване, още
повече в процесния случай, когато е било налице дублиране на имотите.
Изтъква, че в обжалвания акт почти не са обсъдени съдебните решения по
2
гр.д. № 852/2019 г. на PC-Козлодуй и по в.гр.д. № 45/2020 г. на ОС-Враца, в
които е отсъдено, че договорът за наем вх. per. № 1280/03.04.2018 г., акт 82,
том 4 на СВ-Козлодуй, е непротивопоставим на ищеца и „Акрос-2008" ЕООД
е осъдено да предаде владението на имотите. Твърди, че ответното дружество
не е отрекло да упражнява фактическа власт върху имотите нито пред
първоинстанционния съд, нито пред въззивната инстанция, а обжалването на
първоинстанционното решение сочи категоричното намерение на ответното
дружество да ползва имотите. След като до приключване на устните
състезания пред въззивния съд ответното дружество не е представило
доказателства, че не владее имотите, за да постигне отхвърляне на иска в
осъдителната му част, обстоятелството за осъществено неправомерно
владение е обхванато от силата на пресъдено нещо на Решение №
260061/01.03.2021 г. по в. гр. д. № 45/ 2020 г. на ОС- Враца. Жалбоподателят
оспорва и изводите на първоинстанционния съд относно доказателствената
сила на протокола за въвод във владение, като противоречащи на
законоустановения ред за извършването на съответния принудителен способ,
както и на предписаната му от закона цел. Поддържа, че обогатяване по
смисъла на чл. 59 ЗЗД е налице не само при увеличаване имуществото на едно
лице, но и когато на същото са спестени средства за сметка на имуществото на
друго лице, какъвто е случаят, когато собственикът е лишен от ползването на
имота си, а друго лице го ползва без основание. Моли съда да отмени
решението на РС-Козлодуй в частта му, касаеща предявения иск за заплащане
на обезщетение за периода от 01.12.2018 г. до 03.12.2021 г., да уважи иска
съгласно увеличението, поискано пред първоинстанционния съд и да му
присъди сторените в производството разноски.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемите „Акрос-2008“ ЕООД, ЕИК
***, представлявано от К. М. С., и от К. М. С., ЕГН ********** от гр.
Козлодуй, чрез процесуален представител адв. Р. Б. – МАК, е постъпил общ
отговор, с който искат съдът да потвърди обжалваното решение и да присъди
на „Акрос-2008“ ЕООД направените по делото разноски. Въззиваемите
твърдят, че по делото не е установено обогатяване на „Акрос-2008“ ЕООД и
обедняване на „Юлстрейд“ ООД, изразяващо се в спестяване на разходи под
формата на неизплатено обезщетение, съответстващо на спестен наем за
ползването на двата имота. Поддържат, че произнасянето на съда по гр. дело
№ 852/2019г. на PC-Козлодуй обхваща само тези факти и обстоятелства,
3
установени в хода на съдебното производство до приключване на съдебните
дирения, т.е. само за първата година от периода, за който се търси обезщетение
за претендирано неоснователно обогатяване - от 01.10.2018г. до 30.09.2019г.
/стопанската 2018/2019г./; съответно и признанието на „Акрос-2008“ ЕООД,
направено в хода на това съдебно производство, се отнася само и единствено
за този период. Посочват, че дали плащането на сумата 500.00 лв., извършено
с платежно нареждане от 30.12.2019г. в полза на „Юлстрейд“ ООД, е
извършено от „Акрос-2008“ ЕООД или от К. М. С., е без значение, понеже е
посочено основанието за плащане „рента 2018/2019г., с. *** имоти № 069002
и № 015012“, а „Акрос-2008“ ЕООД, като ползвател, е бил уведомен и е знаел
само за част от разпорежданията, извършени от наследниците в полза на
„Юлстрейд“ ООД, като само за тази част му е изплатена рента за ползването.
Изтъкват, че с представените три броя пощенски разписки за платени от К. М.
С., в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на
ответното дружество, чрез пощенски записи за парични суми в общ размер
562 лв., на част от наследниците за стопанската 2018/2019г., са доказали, че не
е налице обогатяване за „Акрос-2008“ ЕООД под формата на спестяване на
разходи, дължими за ползването на имотите за периода на стопанската
2018/2019г., респ. не е налице фактическия състав на неоснователното
обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и предявеният иск е неоснователен поради
липса на обогатяване. Освен това за периода от 01.10.2019г. до 03.12.2021г.
„Акрос-2008“ ЕООД не е владяло и ползвало двата имота и по-специално
притежаваните от „Юлстрейд“ ООД вече 31/48 идеални части, по изложени в
отговора подробни съображения. Категорично оспорват ответникът „Акрос-
2008“ ЕООД да е ползвал и фактически процесните недвижими имоти и по
този начин да се е обогатил, спестявайки разход, респ. същия да е извличал
доходи, ползи или облаги от тези имоти, съответно и не се е обогатил.
Твърдят, че от приложените по делото две писма с приложения, издадени от
ОСЗ–Козлодуй, се доказва факта, че нито един от двамата ответници не е
ползвал двата имота през периода на стопанските 2019/2020г., 2020/2021г. и
2021/2022 г. Наред с това поддържат, че тъй като искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД има
субсидиарен характер, то той е допустим само ако ищецът няма на
разположение друг иск за защита, а видно от изложените факти и
обстоятелства в исковата молба, при наличие на съсобственост между К. М. С.
и ищеца „Юлстрейд“ ООД, то последния разполага с исковете по чл.31, ал.2 и
4
чл.30, ал.3 от ЗС и за него липсва правен интерес да предявява срещу К. М. С.
/неговия съсобственик/ иск за неоснователно обогатяване. Счита за изцяло
неоснователна претенцията и твърденията на ищеца, че К. М. С. лично е
осъден да предаде владението върху имотите поради това, че неговото
владение е неоснователно; видно от съдебното решение, постановено от PC-
Козлодуй по гр. дело № 852/2019г., само ответника по него „Акрос-2008“
ЕООД е осъден да предаде владението върху притежаваните от ищеца
„Юлстрейд“ ООД 7/12 идеални части от правото на собственост, а
предявеният срещу К. С. иск по чл. 108 ЗС е отхвърлен като неоснователен.
Оспорват по отношение на К. С. в лично качество да е налице обогатяване под
каквато и да било форма, произтичащо от ползването на имотите, тъй като
същият не е ползвал имотите и не е осъществявал фактическо господство
върху тях. Посочват, че спрямо ответника К. С. въобще не е налице спестяване
на разходи за сметка имуществото на претърпялото обедняване лице – ищеца
по делото, тъй същият не е ползвал и фактически процесните недвижими
имоти и по този начин не се е обогатил, спестявайки разход; това
обстоятелство нито се твърди от ищеца, нито се доказва с представените
писмени доказателства. Изтъкват, че за периода от 01.10.2018г. до 30.09.2019г.
„Акрос-2008“ ЕООД е получавал доход от ползването на двата имота,
съответстващ само и единствено на притежаваната от него 1/12 идеална част
от правото на собственост на основание посочения от ищеца договор за наем.
След този период за ползването на имотите дружеството не е получавало
никакъв доход, включително и за неговите идеални части, поради което и не
му дължат претендираните суми по предявения иск. С оглед изложеното
считат предявения иск за неоснователно обогатяване за напълно
неоснователен.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 и срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
5
въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд след
самостоятелна преценка на събраните в първоинстанционното производство
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, направените в жалбата
оплаквания и доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районен съд – Козлодуй е бил сезиран с искова молба, подадена от
„Юлстрейд“ ООД, ЕИК:***, гр.София, против К. М. С., ЕГН:********** от
гр.Козлодуй, и против „Акрос–2008“ ЕООД, ЕИК:***, с.***, обл.Монтана,
представлявано от К. М. С., с която са предявени обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл.59 от ЗЗД, за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за ползване без основание на
следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор 77548.69.2, представляващ
нива с площ 26.466 дка, находяща се в местността „***“ по КККР на с.***,
обл.Враца и ПИ с идентификатор 77548.15.12, представляващ нива с площ
20.945 дка, находяща се в местността „***“ по КККР на с.***, обл.Враца в
следните размери (след допуснато изменение на исковете с протоколно
определение от 20.12.2024г.): за периода от 01.10.2018г. до 30.09.2019г.
/стопанската 2018/2019г./ за собствените на ищеца 7/12 ид.ч., обезщетение в
размер 1228.00 лева; за периода от 01.10.2019г. до 30.09.2021г. /стопанската
2019/2020г. и стопанската 2020/2021г./ за собствените на ищеца 31/48 ид.ч.,
обезщетение в размер 2921.00 лева; за периода от 01.10.2021г. до 03.12.2021г.
за собствените на ищеца 31/48 ид.ч., обезщетение в размер 13.00 лева; или
общо сумата 4162.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 01.12.2023г., до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че към момента на подаването й ищцовото
дружество е съсобственик с дял от 37/48 ид.ч. от ПИ с идентификатор
77548.69.2, представляващ нива с площ 26.466 дка, находяща се в местността
„***“ и ПИ с идентификатор № 77548.15.12, представляващ нива с площ
20.945 дка, находяща се в местността „***“, и двата имота по КККР на с.***,
обл.Враца. Сочи се, че собствеността на дружеството произтича от правни
сделки, обективирани в нотариални актове, както следва: констативен
нотариален акт вх.рег. № 3536/29.11.2018г., акт № 185, том 6 на СВ-Козлодуй,
6
съставен въз основа на договор за продажба на наследство с вх.рег. №
3374/21.11.2018г., акт № 214, том 7 на СВ-Козлодуй; констативен нотариален
акт, вх.рег. № 345/08.02.2019г., акт № 90, том 1 на СВ-Козлодуй, съставен въз
основа на договори за продажба на наследство с вх.рег. № 3960/21.12.2018г.,
акт № 285 и вх.рег. № 3959/21.12.2018г., акт № 284, том 8 на СВ-Козлодуй;
нотариален акт за покупко-продажба вх.рег. № 346/08.02.2019г., акт № 91, том
1 на СВ-Козлодуй; нотариален акт за покупко-продажба вх.рег. №
1441/05.06.2019г., акт № 89, том 3 на СВ-Козлодуй; нотариален акт за покупко-
продажба вх.рег. № 2935/04.12.2019г., акт № 64, том 7 на СВ-Козлодуй и
нотариален акт за покупко-продажба вх.рег. № 1358/27.06.2023г., акт № 23,
том 4 на СВ-Козлодуй. Поддържа се, че първият ответник К. С. е съсобственик
на гореописаните поземлени имоти на основание придобивни сделки - замяна
и покупко-продажба, по силата на които е встъпил в правата на наемодател по
два тригодишни договора за наем, а именно - вх.рег. № 1280/03.04.2018г., акт
№ 82, том 4 на СВ-Козлодуй, със срок на действие от 01.10.2018г. до
30.09.2021г. и вх.рег. № 1283/03.04.2018г., акт № 85, том 4 на СВ-Козлодуй, със
срок на действие от 01.10.2021г. до 30.09.2024г., с които договори имотите са
били отдадени за временно и възмездно ползване на наемателя и втория
ответник по иска „Акрос-2008“ ЕООД, ЕИК:***. Изтъква се, че въпреки
мажоритарния си дял от съсобствеността ищцовото дружество е било лишено
от ползването на имотите, поради което е завело иск с правно основание
чл.108 от ЗС и чл.124, ал.1 от ГПК против ответниците и с Решение №
271/25.10.2019г., постановено по ГД № 852/2019г. по описа на РС-Козлодуй,
потвърдено с Решение № 260061/01.03.2021г., постановено по ВГД №
45/2020г. по описа на ОС-Враца, е било признато по отношение на
ответниците, че ищцовото дружество е собственик на процесните имоти в
притежаваните към онзи момент 7/12 ид.ч. от собствеността, а наемателя -
държател на имотите е бил осъден да предаде владението на същите. Твърди
се, че в резултат на успешно проведения ревандикационен иск е било
образувано ИД № 200/2020г. по описа на СИС при РС-Козлодуй, както и че
ДСИ е установил в Протокол за въвод във владение от 03.12.2021г., че „към
момента, упражняващ фактическа власт /ползвател/ върху процесните имоти е
„Акрос-2008“ ЕООД“ и е отстранил това дружество, като е въвел във
фактическо владение ищцовото дружество. Поддържа се, че за периода от
01.10.2018г. до 03.12.2021г. - датата на въвода във владение, когато „Акрос-
7
2008“ ЕООД е било принудително отстранено от имотите, т.е. за времето, в
течение на което е траело неоснователното владение на ответниците, същите
не били възмездили ищцовото дружество за неоснователното ползване на
идеалните части от нивите, поради което за тях е било налице обогатяване,
съизмеримо със спестените разноски, които следвало да бъдат заплатени на
лишения от ползване собственик и с обедняването на ищцовото дружество,
пропускащо да реализира насрещни приходи, съответни на дяловете му в
съсобствеността. Сочи се, че ответниците дължат на ищцовото дружеството
обезщетение съобразно с дяловете от собствеността на последното за
съответните стопански години и наемната цена по сключените от ответниците
договори за наем от 40.00 лева за декар годишно.
В срока по чл.131 от ГПК са постъпили отговори от ответниците, чрез
процесуалния им представител, с които оспорват предявените срещу тях
искове.
В отговора си ответникът К. С. на първо място оспорва предявените
срещу него искове като недопустими с оглед субсидиарният им характер,
поради липсата на правен интерес – с оглед качеството му на съсобственик на
процесните земи с права 1/12 ид.ч. от правото на собственост заедно с
ищцовото дружество, последното разполага със специални искове, с които
може да се защити – такива по чл.31, ал.2 ЗС и чл.30, ал.3 от ЗС. По същество
този ответник излага твърдения, че ищецът не е посочил как, с какви действия
го е лишил от ползването на имотите, че липсват твърдения, че ответникът С.
лично е ползвал имотите и не са представени доказателства за наличието на
ползване, осъществявано фактически чрез конкретни лични действия от
ответника. Поддържа, че в качеството му на съсобственик на процесните
имоти има право да ги владее и ползва. Оспорва и твърденията на ищеца, че
той лично е бил осъден да предаде владението върху имотите, поради това, че
същото е било упражнявано от него неоснователно, както и че предявеният
срещу него иск по чл.108 от ЗС е бил отхвърлен като неоснователен. Оспорва
и обстоятелството, че по отношение на него е налице обогатяване под каквато
и да е форма, произтичащо от ползването на имотите, тъй като не е ползвал
имотите. Посочва, че за периода 01.10.2018г. - 30.09.2019г. е получавал доход
от ползването на двата имота, осъществявано от втория ответник,
съответстващ само и единствено на притежаваната от него 1/12 ид.ч. от
правото на собственост, на основание посочения от ищеца договор за наем, а
8
след този период за ползването на имотите не е получавал какъвто и да било
доход, включително и за неговите идеални части. Отрича също да е получавал
суми, представляващи дял от наемната цена, полагащи се на ищеца като
съсобственик, поради което не дължи претендираните с иска суми. Моли съда
да отхвърли предявените срещу него искове, като недопустими, респ.
неоснователни и претендира направените по делото разноски.
В отговора си ответникът „Акрос–2008“ ЕООД оспорва предявените
срещу него искове като неоснователни: оспорва дружеството да се е
обогатило; оспорва, че със силата на пресъдено нещо е установено
неоснователното му владение на процесните два поземлени имота; оспорва
владението и ползването от него на притежаваните от ищеца 7/12 ид.ч. или
31/48 ид.ч. от процесните два имота да е през целият период, за който се
претендира заплащане на обезщетение - от 01.10.2018г. до 03.12.2021г., с оглед
признанието му за владение по гр.д № 852/2019г. на РС-Козлодуй само за
първата година от периода - от 01.10.2018г. до 30.09.2019г., до приключването
на съдебното дирене и постановяване на решението на 25.10.2019г.; оспорва за
този период да дължи претендираната от ищеца сума в пълен размер с оглед
изплатените в полза на ищеца 500.00 лева с платежно нареждане от
30.12.2019г., представляващо рента за стопанската 2018/2019г. за двата имота
и иска тази сума да се приеме за плащане с погасителен ефект към
претенцията в размер 1105.06 лева. По отношение на претендираната от ищеца
сума за този период в посочения размер прави възражение за частично изтекла
погасителна давност за периода от 01.10.2018г. до 31.11.2018г., в случай на
основателност на претенцията на ищеца. Твърди, че за стопанската 2018/2019г.
е изплатило на част от наследниците (З. Й. Р., П. С. С. и Р. Р. Й.) – праводатели
на ищцовото дружество, общо сумата 562.00 лева, представляваща рента за
2018/2019г. Оспорва и твърденията на ищеца, че за периода от 01.10.2019г. до
03.12.2021г. е владяло и ползвало процесните два имота и най-вече
притежаваните от ищеца 31/48 ид.ч., като оспорва доказателствената сила на
представените от ищеца два договора за наем и протокола за въвод във
владение от 03.12.2021г. по изп. дело № 200/2020г. на ДСИ при РС-Козлодуй.
В тази връзка навежда доводи за вписано прекратяване на договора за наем на
земеделска земя вх.рег. № 1280/03.04.2018г., акт № 82, том 4 на СВ–Козлодуй,
направено от ищцовото дружество с нотариална покана вх.рег. №
1917/16.07.2019г., том 4, акт № 191, и отдаване под наем от страна на
9
ищцовото дружество на двата имота с два договора за наем на „Ес Джи Ди
Консулт 9“ ЕООД, ЕИК:***: вх.рег. № 250/30.01.2019г., том 1, акт № 167 на
СВ-Козлодуй за период от три години (от 01.10.2019г. до 01.10.2022г.) и вх.рег.
№ 2163/29.10.2020г., том 4, акт № 100 на СВ-Козлодуй за период от десет
години (от 01.10.2020г. до 01.10.2030г.). По този начин в периода от
01.10.2021г. до 03.12.2021г. не е извършвало никакви действия по
обработване, ползване или извличане на каквито и да било доходи, ползи или
плодове от тези два имота, съответно не се е обогатило по какъвто и да било
начин, което правело претенцията на ищеца за обезщетение неоснователна.
Ответното дружество оспорва доказателствената сила на протокола за въвод
във владение с доводи, че същият не отговаря на изискванията на чл.179, ал.1
от ГПК, като не бил спазен редът за издаването му - конкретно нормата на
чл.522, ал.1, изр.3 от ГПК, предвиждаща протоколът за въвод да се изготвя на
самото място на извършване на въвода. Оспорва и извода на ДСИ при РС-
Козлодуй, отразен в този протокол, че фактическата власт върху двата имота е
на ответното дружество с доводи, че за периода от 01.10.2019г. до 30.09.2021г.
/стопанските 2019/2020г. и 2020/2021г./ процесните два имота не са били
дадени за ползване на ответното дружество, съответно последното не ги е
обработвало, ползвало и не е извличало доходи или ползи от тях, т.е. същото
не се е обогатило. По този начин липсвал задължителен елемент от
фактическия състав на неоснователното обогатяване - липсата на обогатяване.
Иска от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и да му присъди
направените по делото разноски.
Съобразявайки твърденията на страните и наведените доводи в исковата
молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба и нейния
отговор, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната
проверка обхваща повдигнатия спор в частта за дължимостта от двамата
ответника на обезщетение за неоснователно обогатяване за периода от
01.12.2018г. до 03.12.2021г.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд
обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени
доказателства и заключението по изпълнената съдебно-оценителна
експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, при което приема за
установено от фактическа страна следното:
10
По делото няма спор и се установи, от представените с исковата молба
констативни нотариални актове, договори за продажба на наследство и
нотариални актове за покупко-продажба, че ищцовото дружество е
съсобственик с дял 37/48 ид.ч. (7/12 ид. части) от ПИ с идентификатор
77548.69.2, представляващ нива с площ 26.466 дка, находяща се в местността
„***“ и ПИ с идентификатор № 77548.15.12, представляващ нива с площ
20.945 дка, находяща се в местността „***“, и двата имота по КККР на с.***,
обл.Враца, както и че първият ответник К. С. е съсобственик на гореописаните
поземлени имоти на основание придобивни сделки - замяна и покупко-
продажба, с права 1/12 ид. част от правото на собственост върху същите. Не е
спорно също така и от представените два договора за наем - вх.рег. №
1280/03.04.2018г., акт № 82, том 4 на СВ-Козлодуй, със срок на действие от
01.10.2018г. до 30.09.2021г. и вх.рег. № 1283/03.04.2018г., акт № 85, том 4 на
СВ-Козлодуй, със срок на действие от 01.10.2021г. до 30.09.2024г., се
установи, че двата имота са отдадени за временно и възмездно ползване на
втория ответник по иска „Акрос-2008“ ЕООД, като наемател.
На 28.01.2019г. между ищцовото дружество, в качеството му на
наемодател, и „Ес Джи Ди Консулт 9“ ЕООД, гр.София, в качеството му на
наемател, е сключен договор за наем на земеделска земя, вписан с вх.рег. №
250 от 30.01.2019г., акт № 167, том 1 по описа на СВ-Козлодуй, по силата на
който наемодателя е предоставил на наемателя за временно ползване
процесните имоти за срок от три стопански години, считано от 01.10.2019г. до
01.10.2022г., с наемно плащане от 45.00 лева на декар.
На 16.07.2019г. ищцовото дружество е депозирало до СВ при РС-
Козлодуй заявление, с което на основание чл.87, ал.2 от ЗЗД, вр. чл.237, ал.1 от
ЗЗД е поискало да бъде вписано прекратяване на договор за наем на
земеделски земи, вписан в СВ при РС-Козлодуй с вх.рег. № 1280 от
03.04.2018г., акт № 82, том 4. Прекратяването било вписано с вх. рег. №
1917/16.07.2019г., акт 191, том 4 на 16.07.2019г.
На 28.10.2020г. между ищцовото дружество, в качеството му на
наемодател и „Ес Джи Ди Консулт 9“ ЕООД, гр.София, в качеството му на
наемател, бил сключен договор за наем на земеделска земя, вписан с вх.рег. №
2163 от 29.10.2020г., акт №100, том 4 по описа на СВ-Козлодуй, по силата на
който наемодателя е предоставил на наемателя за временно ползване
11
процесните имоти за срок от десет стопански години, считано от 01.10.2020г.
до 01.10.2030г., с наемно плащане от 50.00 лева на декар. Установи се също, че
с договори за пренаемане на земеделски земи (вх. № ПО-24-2427-
1/26.07.2019г., вх. № ПО-24-2247-1/24.06.2020г. и вх. №ПО-24-1734-
1/27.05.2021г.), сключени между „Ес Джи Ди Консулт 9“ ЕООД, гр.София в
качеството му на пренаемодател, и „Неотрон“ ООД, в качеството му на
пренаемател, процесните имоти са предоставени на пренаемателя за временно
и възмездно ползване съответно за стопанските 2019/2020г., 2020/2021г. и
2021/2022г.
По делото е представено платежно нареждане от 30.12.2019г., от което се
установява, че ответното дружество „Акрос–2008“ ЕООД е превело по сметка
на ищцовото дружество сумата 500.00 лева, с посочено основание за превода -
рента 2018г./2019г. за имоти № 069002 и № 015012 в землището на с.***.
Представени са също и копия от три броя разписки за паричен превод от
28.11.2019г., видно от които ответникът К. М. е превел рента за 2018г./2019г.,
както следва - на Р. Р. Й. - 24.00 лева; на З. Й. Р. - 75.00 лева и на П. С. С. -
463.00 лева.
На 29.06.2020г. между ответното дружество, в качеството му на
наемодател и ЕТ „Агро-С. Д.“, в качеството му на наемател, е сключен
договор за наем на земеделска земя, вписан с вх.рег. № 1280 от 03.04.2018г.,
акт № 82, том 4 по описа на СВ-Козлодуй, по силата на който наемодателя е
предоставил на наемателя за временно ползване процесните имоти за срок от
една година, считано от 01.10.2020г. до 01.10.2021г.
С писма на ОСЗ-Козлодуй по делото са представени документи за
регистрирано ползване на процесните имоти в ОСЗ-Козлодуй, от които се
установява следното: Със заявление на управителя на ищцовото дружество с
вх.рег. индекс ПО-24-2391/25.07.2019г. на ОСЗ, е било заявено и регистрирано
в ОСЗ-Козлодуй, прекратяване вх.рег. № ПО-24-2391-1/25.07.2019г. на ОСЗ,
вх.рег. №1917/16.07.2019г., акт №191, том 4 на СВ при РС-Козлодуй на
договор за наем. В ОСЗ-Козлодуй са регистрирани договори за наем на
процесните имоти с наемател „Ес Джи Ди Консулт 9“ ЕООД, а именно -
договор за наем ПО-439-1/01.02.2019г. на ОСЗ, вх.рег. №250/30.01.2019г., акт
№167, том 1 на СВ при РС-Козлодуй и договор за наем ПО-24-5113-
1/30.10.2020г. на ОСЗ, вх.рег. № 2163/29.10.2020г., акт №100, том 4 на СВ при
12
РС – Козлодуй.
За стопанската 2019г./2020г. процесните имоти са били заявени за
участие в споразумение за ползване от „Неотрон“ ООД на основание договор
за пренаемане с наемодател „Ес Джи Ди Консулт 9“ ЕООД, с вх.рег. № ПО-
2427-1/26.07.2019г. на ОСЗ–Козлодуй - валидното правно основание за
ползване на процесните имоти е на „Неотрон“ ЕООД. Съгласно справката от
информационната система „Ползване“ на ОСЗ-Козлодуй, имотите са били
заявени за ползване и от „Троя Авто“ ЕООД, като съответно са били отказани
от заявлението по чл.70 от ППЗСПЗЗ. Имотите са били включени в масиви за
ползване на ползвателите И. П. Ц. и ПТЗК „Аугуста“, участници в
процедурата по чл.37в от ЗСПЗЗ, съгласно Заповед № 221/12.11.2019г. на
директора на ОДЗ - Враца, по ред и начин, съгласно представеното
доброволно споразумение, подписано от всички ползватели, регистрирали
валидно правно основание за ползване.
За стопанската 2020г./2021г. процесните имоти са били заявени за
неучастие в споразумение за ползване от „Неотрон“ ООД на основание
договор за пренаемане с наемодател „Ес Джи Ди Консулт 9“ ЕООД, с вх.рег.
№ПО-2247-1/24.06.2020г. на ОСЗ-Козлодуй. Имотите са били заявени за
участие в споразумение и от „Троя Авто“ ЕООД. В ОСЗ-Козлодуй е бил
регистриран договор за наем вх.рег. № ПО-24-4454-15/23.06.2020г. за
процесните имоти, с наемател ЕТ „Агро-С. Д.“ и наемодател ответното
дружество и договор за наем с наемодател К. М. С. и наемател ответното
дружество с вх.рег. № ПО-24-2914-3/10.07.2020г. Имотите не са били
включени в масиви за ползване за стопанската година, за тях е имало
регистрирано повече от едно правно основание за ползване, както и за
конкретната стопанска година е имало наличие на колизия по отношение на
регистрирани в ОСЗ правни основания за въпросните имоти, като в този
случай комисията по чл.37в не може да определи кое правно основание е с
приоритет.
За стопанската 2021г./2022г. процесните имоти са били заявени за
участие в масивите за ползване от ответното дружество на основание договор
за наем вх.рег. № 1283/2018г., акт 85, том 4 на СВ при РС-Козлодуй. Били са
заявени и от „Неотрон“ ООД на основание договор за пренаемане с
наемодател „Ес Джи Ди Консулт 9“ ЕООД, с вх.рег. № ПО-24- 1734-
13
1/21.05.2021г., поради което в информационната система „Ползване“ са
регистрирани като дублирани в регистъра имоти. Имотите не са били
включени в масиви за ползване за стопанската година, за тях е имало
регистрирано повече от едно правно основание за ползване, както и за
конкретната стопанска година е имало наличие на колизия по отношение на
регистрирани в ОСЗ правни основания.
За стопанските от 2018г./2019г. до 2021г./2022г. в ОСЗ-Козлодуй няма
регистрирани заявления по чл.70 от ППЗСПЗЗ от наемодател „Ес Джи Ди
Консулт 9“ ЕООД за процесните имоти;
От представена по делото справка от ОСЗ-Козлодуй се установява, че за
стопанската 2018г./2019г. ответното дружество няма регистрирано заявление
по чл.70 от ППЗСПЗЗ за с.***, обл.Враца и процесните имоти не са включени
в масиви за ползване за стопанската година; за стопанската 2019г./2020г.
ответното дружество няма регистрирано заявление по чл.70 от ППЗСПЗЗ за
с.***, обл.Враца; процесните имоти са били включени в масиви за ползване
съгласно Заповед № 221/12.11.2019г. на директора на ОДЗ–Враца; за
стопанските 2020г./2021г. и 2021г./2022г. ответното дружество е заявило за
неучастие в масиви за ползване процесните имоти със заявления по чл.70 от
ППЗСПЗЗ (вх.рег. № 97/20.07.2020г. и вх.рег. № 66/06.07.2021г., и двете на
ОСЗ–Козлодуй); имотите не са включени в масиви за ползване за тези
стопански години.
От представената справка от Държавен фонд земеделие се установява,
че подпомагане по схемите и мерките за директни плащания по отношение на
процесните имоти са били заявени, както следва: за имот № 77548-015-012
за 2020г. са били заявени от ПТЗК „Аугуста“, а за 2021г. - от „Неотрон“ ООД;
за имот № 77548-069-002 за 2020г. са били заявени от И. П. Ц., а за 2021г. - от
„Неотрон“ ООД.
С Решение № 271/25.10.2019г., постановено по гр.д. № 852/2019г. по
описа на РС-Козлодуй, на основание чл.124 от ГПК, е било признато за
установено по отношение на ответниците, че ищцовото дружество е
собственик на 7/12 ид.ч. от правото на собственост върху процесните два
земеделски имота. На основание чл.108 от ЗС, ответното дружество е било
осъдено да предаде владението на ищцовото дружество върху 7/12 ид.ч. от
двата процесни имота. С Решение № 260061/01.03.2021г., постановено по ВГД
14
№ 45/2020г. по описа на ОС-Враца, решението на РС-Козлодуй е било
потвърдено. Последното е влязло в сила на 05.04.2021г.
С Решение № 20190613 от 27.09.2021г., влязло в законна сила на
21.10.2021 г., постановено по ГД № 14334/2020г. по описа на РС-София е било
признато за установено на основание чл.124 от ГПК, по иск предявен от
ответниците по настоящето дело против ищцовото дружество, че ответниците
по настоящето дело са в наемно правоотношение по силата на сключен
договор за наем на земеделска земя от 29.03.2018г., с предмет двата процесни
имота. С горепосоченото решение е отменено на основание чл.537, ал.2 от
ГПК извършеното едностранно прекратяване от ищцовото дружество на
договор за наем от 29.03.2018г., с нотариална заверка на подписите рег. №3680
на нотариус Венцислав Василев, нотариус в района на РС-Враца, вписан в СВ-
Козлодуй с вх.№1917/16.07.2019г., акт №191, том 4.
С Протокол за въвод във владение на недвижими имоти от 03.12.2021г. с
правно основание чл.522 от ГПК, съставен по изп. дело № 200/2020г. на ДСИ
при РС-Козлодуй, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по
гр.д. № 852/2019г. по описа на РС-Козлодуй, ищцовото дружество е било
въведено във фактическо владение на 7/12 ид.ч. от процесните имоти, а
ответното дружество, като дотогавашен владелец и държател, е било
отстранено като такова.
От заключението на вещото лице по изготвената и изслушана пред
първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните, което съдът цени като обективно, професионално и пълно, се
установи, че пазарния наем по отношение на процесните имоти е както
следва: 1. За имот № 77548.15.2, с площ от 20.954 дка: за стопанската
2018г./2019г. - 974.00 лева, а за идеалните части на ищеца - 568.00 лева; за
стопанската 2019г./2020г. - 974.00 лева, а за идеалните части на ищеца - 629.00
лева; за стопанската 2020г./2021г. - 1068.00 лева, а за идеалните части на
ищеца - 690.00 лева; за част от 2021г./2022г. или 2.06 месеца - 10.00 лева, а за
идеалните части на ищеца - 07.00 лева; 2. За имот №77548.69.2, с площ от
26.466 дка: за стопанската 2018г./2019г. - 1132.00 лева, а за идеалните части на
ищеца - 660.00 лева; за стопанската 2019г./2020г. - 1132.00 лева, а за идеалните
части на ищеца - 731.00 лева; за стопанската 2020г./2021г. - 1350.00 лева,
а за идеалните части на ищеца - 871.00 лева; за част от 2021г./2022г. или
15
2.06 месеца - 09.00 лева, а за идеалните части на ищеца - 06.00 лева;
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира следното от правна страна:
Съгласно нормата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание
за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до
размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато
ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова
норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно
имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в
други текстове на закона.
Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице в
случаите, когато лице несобственик ползва недвижимия имот /вещта/ без
правно основание за това и препятства собственика да го ползва съобразно
неговото функционално предназначение в обема на правата, които има.
Ползването от несобственика на имота препятства възможността собственика
лично да ползва или да отдава под наем /на правно основание/ имота и да
реализира имуществена облага. В този случай от едни и същи факти -
ползването без правно основание от несобственика-ответник на собствения
недвижим имот /вещ/ на ищеца произтича обедняването на ищеца, което се
изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си
недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от
време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на
разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния период.
Фактическият състав на предявен иск с правно основание чл.59 ЗЗД обхваща
елементите: 1. ищецът да е собственик на имота /вещта/; 2. ответникът да
ползва фактически имота без наличие на правно основание за това за
конкретен период от време /исковия период/ и 3. размера на вредата,
изчислена на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е
реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота -
наемната цена на този функционален тип имоти.
За ищеца в настоящото производство е налице правен интерес от
предявяване на субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД, тъй като същият не
разполага с друга правна възможност да осъществи правата си - безспорно
между страните е, а се установява от доказателствата по делото, че между тях
16
не са сключвани договори за аренда или наем на процесните ниви.
В настоящото производство не е спорно и от представените договори за
продажба на наследство и нотариални актове се доказа, че ищецът притежава
идеални части от правото на собственост върху описаните в исковата молба
имоти, както следва: в периода от 01.10.2018г. до 30.09.2019г. /стопанската
2018/2019г./ - 7/12 ид.ч.; в периода от 01.10.2019г. до 30.09.2021г. /стопанската
2019/2020г. и стопанската 2020/2021г./ - 31/48 ид.ч.; в периода от 01.10.2021г.
до 03.12.2021г. - 31/48 ид.ч. Тези договори установяват правото на
собственост на ищеца върху процесните земеделски имоти, от което следва
активната му легитимация по предявените вземания.
Спорен по делото е въпроса за ползването на идеалните части от правото
на собственост на ищеца върху двата недвижими имота без правно основание
от двамата ответници в исковия период.
Настоящият въззивен състав намира, че за периода от 01.10.2018г. до
24.02.2021г. по делото е доказано, че ответното дружество „Акрос-2008"
ЕООД е ползвало идеалните части от правото на собственост на ищеца върху
двата недвижими имоти без правно основание.
По делото се установи, че по предявен от „Юлстрейд“ ООД срещу К. М.
С. и „Акрос-2008" ЕООД иск с правно основание чл.108 от ЗС относно двата
процесни имота, в РС-Козлодуй е било образувано гр.д. № 852/2019г. по описа
на съда. С постановеното по делото Решение № 271/25.10.2019г., на основание
чл.124 от ГПК, е признато за установено по отношение на ответниците К. М.
С. и „Акрос-2008" ЕООД, че ищцовото дружество „Юлстрейд“ ООД е
собственик на 7/12 ид.ч. от правото на собственост върху процесните два
земеделски имота; на основание чл.108 от ЗС, „Акрос-2008" ЕООД е осъдено
да предаде владението на „Юлстрейд“ ООД върху собствените му 7/12 ид.ч.
от правото на собственост върху двата процесни имота. Решението на РС-
Козлодуй е потвърдено с Решение № 260061/01.03.2021г., постановено по
в.гр.д. № 45/2020г. по описа на ОС-Враца, влязло в сила на 05.04.2021г.
Ревандикацията е иск на невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик. Ревандикационният иск съдържа в себе си установителния иск
за собственост (установителна част) и осъдителния иск за предаване на
владението или държането (осъдителна част), поради което съдът се произнася
с два диспозитива: установителен - по него се формира сила на присъдено
17
нещо по правото на собственост и осъдителен - по него се формира сила на
присъдено нещо по притезанието за предаване на владението или държането.
Ако към момента на предявяването на иска ответникът владее или държи
имота, ревандикационният иск е изцяло или частично основателен в
установителната част. В осъдителната част искът е основателен, ако не
съществува правно основание ответникът да владее или държи имота,
съответно неоснователен, ако такова основание съществува. (В този смисъл е
Решение № 774 от 10.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 643/2009 г., IV г. о., ГК)
С посоченото съдебно решение на РС-Козлодуй по предявения
ревандикационен иск със сила на пресъдено нещо е разрешен спора между
страните относно притежаването на 7/12 ид.ч. от правото на собственост
върху двата процесни имота, като ищеца е признат за собственик на същите
(установено е правото му на собственост по отношение на двамата
ответници). Наред с това с решението със сила на пресъдено нещо е разрешен
спора между страните и относно владението на процесните 7/12 ид.ч. от
правото на собственост върху двата процесни имота, като ответникът „Акрос-
2008" ЕООД е осъден да предаде владението на тези идеални части на ищеца,
тъй като не е имал основание да ги владее /основание, което да може да се
противопостави на ищеца/.
Задължението на съда да зачете силата на пресъдено нещо на влязло в
сила съдебно решение е установено в чл. 297 ГПК. Когато се разрешава
правен спор и по преюдициалното правоотношение има влязло в сила
решение, съдът е длъжен да го зачете и да не приема нещо различно.
Меродавният момент за установяване силата на пресъдено нещо е
приключване на устните състезания по делото, с постановено решение, когато
на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид всички
факти, релевантни за спорното право, до приключване устните състезания.
Ето защо въззивният съд следва да съобрази своето решение с
установеният по гр.д. № 852/2019г. по описа на РС-Козлодуй факт,
преклудиран от силата на пресъдено нещо – упражнено владение от страна на
ответника „Акрос-2008" ЕООД върху двата процесни имота, без да е имал
основание да ги владее в периода от 01.10.2018г. до 24.02.2021г. - датата на
съдебното заседание пред въззивната инстанция по в.гр.д. № 45/2020г. по
описа на ОС-Враца, в което са приключили устните състезания по делото. До
18
този момент ответника по гр.д. № 852/2019г. по описа на РС-Козлодуй и по
в.гр.д. № 45/2020г. по описа на ОС-Враца „Акрос-2008" ЕООД е имал
възможността да направи своите възражения, че не е владял процесните
имоти, респ., че е имал основание за владението им, и да представи надлежни
доказателства (каквито е представил по настоящото производство).
Не могат да бъдат споделени възраженията на ответниците-въззиваеми,
че неоснователното владение на двата процесни имота не е установено със
сила на присъдено нещо, тъй като в мотивите на Решение № 271/25.10.2019г.
съдът е приел само, че двата договора за наем, сключени с „Акрос-2008"
ЕООД, са непротивопоставими на „Юлстрейд“ ООД, като съсобственик с
права повече от 50% дял в съсобствеността, но не и че владението на „Акрос-
2008" ЕООД е неоснователно. Както бе посочено по-горе, в осъдителната част
искът по чл.108 от ГПК е основателен, ако не съществува правно основание
ответникът да владее или държи имота, съответно неоснователен, ако такова
основание съществува. След като съдът е уважил ревандикационния иск в
осъдителната част, той е приел, че не съществува правно основание „Акрос-
2008" ЕООД да владее или държи идеалните части на „Юлстрейд“ ООД от
правото на собственост върху имота. Наред с това, в т. 18 от мотивите на
Тълкувателно решение № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС изрично се посочва, че
източник на силата на присъдено нещо е диспозитивът на решението, а
констатациите на съда относно доказателствените и правнорелевантните
факти, както и изводите му по преюдициалните правоотношения, отразени в
мотивите не се ползуват със сила на присъдено нещо.
Изложеното налага извода, че в част от процесния период - от
01.10.2018г. до 24.02.2021г. ответното дружество „Акрос-2008" ЕООД е
ползвало процесните 7/12 ид.ч. от правото на собственост върху двата
процесни имота, принадлежащи на ищеца, без основание, поради което следва
да се приеме, че за „Юлстрейд“ ООД е налице пасивна материалноправна
легитимация за този период.
Правото на обезщетение за ищеца възниква от момента, в който
ответникът е установил фактическа власт върху идеалните части от правото на
собственост върху имотите му и е започнал да ползва същите, защото тогава
се е осъществило неоснователно разместване на блага - от 01.10.2018г. и е
продължило до 24.02.2021г. За този период по делото се доказа наличието на
19
обогатяване на ответника, което е в причинна връзка с обедняването на ищеца.
Обогатяването на ответника се състои в ползването (обработването) на
идеалните части от правото на собственост на ищеца върху недвижимите
имоти без основание, което да противопостави на ищеца – договор за наем,
аренда, учредено право на ползване или други такива. Ответникът е ползвал
тези идеални части и обективно не е позволявал на ищеца да използва същите.
Ответникът е ползвал безвъзмездно идеалните части от правото на
собственост на ищеца върху имотите, спестил си е разходи и по този начин се
е обогатил без основание за сметка на ищеца. Налице е пряка причинна връзка
между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца, който бидейки
възпрепятствувани от ползването на собствените си идеални части от правото
на собственост върху имотите, търпи неблагоприятни имуществени
въздействия върху благосъстоянието си или по смисъла на разпоредбата на
чл.59, ал.1 ЗЗД - обедняване.
Фактическият състав на нормата на чл.59, ал.1 ЗЗД не изисква
установяване на умишлено възпрепятстване на ищеца от страна на ответника
за ползването на имота - самото лишаване на собственика от фактическата
власт върху имота без годно правно основание за това е пречка за
осъществяване в пълен обем на притежаваното вещно право на собственост и
е основание за търсене на обезщетение. Нормата не изисква и отправянето на
покана до ответника, който няма никакви права върху имота и го
владее/държи без основание, като условие да се претендира заплащане на
обезщетение, каквато покана се изисква при наличие на съсобственост (чл.31,
ал.2 от ЗС).
От представеното по делото платежно нареждане от 30.12.2019г. се
установява, че ответното дружество „Акрос–2008“ ЕООД е превело по сметка
на ищцовото дружество сумата 500.00 лева, с посочено основание за превода -
рента 2018г./2019г. за имоти № 069002 и № 015012 в землището на с.***,
поради което съдът приема че с тази сума ответното дружество-наемател не се
е обогатило, респ. ищецът-съсобственик не е обеднял. В случая без значение
са обстоятелствата дали ищцовото дружество е имало облигационни
отношения с „Акрос-2008“ ЕООД, оправдаващи паричната престация, защо се
нарежда сума в отбелязания върху документа размер, защо същата се
превежда след постановяване на решението от PC-Козлодуй по гр. д. №
852/2019 г. и дали сумата следва да бъде приета като валидно плащане, в
20
каквато насока са доводите във въззивната жалба, тъй като за основателността
на иска по чл.59 ЗЗД е от значение само наличието на разместване на блага,
водещо до обедняване на ищеца и обогатяване на ответника.
Не следва да бъдат ценени като доказателства за постъпване в
патримониума на ищеца сумите по трите броя разписки за паричен превод от
28.11.2019г., с които ответникът К. М. е превел рента за 2018г./2019г., както
следва - на Р. Р. Й. - 24.00 лева; на З. Й. Р. - 75.00 лева и на П. С. С. - 463.00
лева, тъй като от същите не може да се направи извод, че изплатената рента за
стопанската 2018/2019г. е именно за процесните имоти.
При неоснователното обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД обогатилият се за
сметка на другиго дължи да върне онова, с което се е обогатил, но само до
размера на обедняването. В случая, това е средната пазарна наемна цена,
която ответниците биха плащали за ползването на имотите и съответно, която
би получавал ищеца за предоставените за ползване на друго лице собствени
имоти за процесния период.
За установяване на размера на дължимото обезщетение по делото е
изготвено заключение на вещото лице инж. Лариса Ангелова по назначената
съдебно-оценителна експертиза, в което е изчислен средният пазарен наем на
всеки един от процесните имоти по стопански години. С оглед заключението и
при условията на чл.162 от ГПК, съдът изчислява, че дължимото се на
ищцовото дружество обезщетение е както следва: 1. за периода от 01.12.2018г.
до 30.09.2019г. (част от стопанската 2018/2019г.) – 536, 64 лева (след
приспадане на платената сума от 500.00 лева); 2. за периода от 01.10.2019г. до
30.09.2020г. (стопанската 2019/2020г.) – 1360, 00 лева и 3. за периода от
01.10.2020г. до 24.02.2021г. – 637, 39 лева. За тези суми и за тези периоди
искът за неоснователно обогатяване, предявен срещу ответното дружество
„Акрос–2008“ ЕООД е основателен и доказан и следва да се уважи, а в
размерите, надхвърлящи посочените суми искът е неоснователен и следва да
се отхвърли.
Присъждането на законната лихва върху уважените размери на иска по
чл. 59 от ЗЗД от датата на предявяване на исковата молба – 01.12.2023г. до
окончателното плащане представлява законна последица от уважаването на
иска, поискано е от ищеца с исковата молба, поради което същата следва да се
присъди.
В решението по гр.д. № 852/2019г. по описа на РС-Козлодуй е
21
установено също, че ответникът К. М. С. не владее и ползва идеалните части
на ищеца от правото на собственост върху двата процесни имота, поради
което съдът е отхвърлил като неоснователен иска по чл. 108 ЗС на
„Юлстрейд“ ООД. Следователно, по съображения, идентични с изложените
по-горе относно ответника „Акрос-2008" ЕООД, съдът е длъжен да приеме, че
в периода от 01.10.2018г. до 24.02.2021г. ответникът К. М. С. не е ползвал
процесните 7/12 ид.ч. от правото на собственост върху двата процесни имота,
принадлежащи на ищеца, поради което следва да се приеме, че за „Юлстрейд“
ООД не е налице пасивна материалноправна легитимация за този период. За
този период искът за неоснователно обогатяване, предявен срещу ответника
К. М. С. не е доказан и следва да се отхвърли, като неоснователен.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира подадената въззивна
жалба в частта, касаеща заплащане на обезщетение за неоснователно
обогатяване за периода от 01.10.2018г. до 24.02.2021г., за частично
основателна.
По отношение на претенциите за заплащане на обезщетение за периода
от 25.02.2021г. до 03.12.2021г. /част от стопанската 2020/2021г. и част от
стопанската 2021/2022г./ за собствените на ищеца 31/48 ид.ч., исковете не са
доказани, тъй като не се установи в този период ответното дружество да е
упражнявало фактическата власт върху процесните имоти - да е владяло или
държало същите, включително и по отношение на притежаваните от
ищцовото дружество идеални части; не се установи и ответникът К. С. като
съсобственик да е ползвал лично общата земеделска земя.
Въззивната инстанция споделя изложените от районния съд мотиви,
довели до извода за неоснователност на исковите претенции за този период,
като препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
В отговор на наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът
намира за необходимо да изложи допълнително фактически и правни
съображения в подкрепа на извода за неоснователността на предявените
искове за посочения период.
Ищецът основава претенциите си за неоснователно обогатяване на
осъществено владение на неговите идеални части от двата процесни имота от
ответниците въз основа на двата договора за наем от 03.04.2018г., първият от
които със срок на действие от 01.10.2018г. до 30.09.2021г., а вторият от
22
01.10.2021г. до 30.09.2024г., с които имотите са отдадени за временно и
възмездно ползване от ответника К. С. на втория ответник „Акрос-2008“
ЕООД. С оглед разпределената доказателствена тежест ищецът следваше да
докаже, при условията на пълно и главно доказване, че ответниците са
ползвали фактически неговите идеални части от имотите въз основа на двата
договора за наем и така са го лишили от ползването им за посочения период.
В тази насока ищецът е ангажирал като доказателства освен двата наемни
договора и обсъдените по-горе Решение № 271/25.10.2019г., постановено по
ГД № 852/2019г. по описа на РС–Козлодуй и Решение № 260061/01.03.2021г.,
постановено по ВГД № 45/2020г. по описа на ОС-Враца (които са неотносими
към обсъждания понастоящем период), така също и Решение № 20190613 от
27.09.2021г., влязло в законна сила на 21.10.2021 г., постановено по ГД №
14334/2020г. по описа на РС-София и Протокол за въвод във владение на
недвижими имоти от 03.12.2021г. по ИД № 200/2020г. на ДСИ при РС–
Козлодуй.
В проведеното насрещно доказване ответниците ангажираха множество
писмени доказателства, от които се установява, че в процесния период
ползването на двата имота, освен предмет на двата договора за наем от
03.04.2018г., сключени между ответниците, е било предмет и на други сделки,
по някои от които страна е било ищцовото дружество.
Установява се, че с договор за наем на земеделска земя, вписан с вх. рег.
№ 250 от 30.01.2019г., акт № 167, том 1 по описа на СВ-Козлодуй, ищцовото
дружество, в качеството му на наемодател, е предоставило на „Ес Джи Ди
Консулт 9“ ЕООД, гр.София, в качеството му на наемател, за временно
ползване процесните имоти за срок от три стопански години, считано от
01.10.2019г. до 01.10.2022г., включващ процесния период. Тъй като ищцовото
дружество се легитимира като собственик на повече от половината идеални
части от правото на собственост върху процесните имоти, то сключените на
03.04.2018г. два договора за наем между ответниците, със същия предмет и
съвпадащ срок, са непротивопоставими на сключения между ищцовото
дружество и наемателя „Ес Джи Ди Консулт 9“ ЕООД договор за наем,
независимо от поредността на вписванията, в какъвто смисъл е чл. 3, ал. 4
ЗАЗ. Договор за управление, какъвто е и договорът за наем, може да бъде
сключен от всеки съсобственик за цялата вещ. Ако обаче съсобственикът,
сключил договора не притежава повече от половината от вещта, този договор
23
не е противопоставим на всеки един от останалите съсобственици - заедно или
поотделно, освен ако са го приели. Дори когато договорът за наем, сключен
със съсобственик с по-малко от 50% идеални части, е вписан, същият не е
противопоставим на последващ наемател, на когото мнозинството от
съсобствениците са предоставили облигационното право на ползване върху
имота. В тази насока е неоснователно възражението на жалбоподателя, че при
сключени множество договори за едни и същи земеделски земи между
различни собственици и ползватели, предимство се дава на договорите,
вписани с най-ранна дата.
Наред с това е установено, че по отношение на сключения между
ответниците договор за наем на земеделска земя, вписан с вх.рег. № 1280 от
03.04.2018г., акт № 82, том 4 по описа на СВ-Козлодуй, на 16.07.2019г. по
искане на ищцовото дружество е било вписано в СВ при РС-Козлодуй
прекратяване на същия, регистрирано и в ОСЗ-Козлодуй на 25.07.2019г.
Извършеното едностранно прекратяване е било отменено едва с влизане в
сила на Решение № 20190613/27.09.2021г., постановено по гр.д. №
14334/2020г. по описа на РС-София, а именно на 21.10.2021 г. Следва да се
подчертае, че с посоченото решение само е признато за установено, на
основание чл.124 от ГПК, че ответниците по настоящето дело са в наемно
правоотношение по силата на сключен договор за наем на земеделска земя от
29.03.2018г., с предмет двата процесни имота. Предмет на предявения иск, въз
основа на който е било образувано това дело, респ. предмет и на решението по
делото, не е било ползването на имотите, което е релевантното за настоящото
производство обстоятелство.
Също така, за стопанските 2020/2021г. и 2021/2022г. процесните имоти
са били заявявани пред ОСЗ-Козлодуй за участие в споразумение на
основание сключени договори за наем както с ищцовото, така и с ответното
дружество, а подпомагане по схемите и мерките за директни плащания по
отношение на процесните имоти са били заявени от трети лица - ПТЗК
„Аугуста“, „Неотрон“ ООД и И. П. Ц., видно от представената справка от
Държавен фонд „Земеделие“.
Всички тези доказателства опровергават твърдението на ищцовото
дружество за ползване на двата процесни имота от ответниците през
изследвания период, в резултат на което ползване да са се обогатили за сметка
24
на ищеца.
Този извод на съда не се опровергава и от Протокола за въвод във
владение на недвижими имоти от 03.12.2021г., съставен на основание чл.522,
ал.1 от ГПК по изп. дело № 200/2020г. на ДСИ при РС-Козлодуй, образувано
въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д. № 852/2019г. по описа на
РС-Козлодуй, с който ищцовото дружество е било въведено във фактическо
владение на 7/12 ид.ч. от процесните имоти, а ответното дружество „Акрос-
2008" ЕООД, като дотогавашен владелец, респ. държател, е било отстранено
като такова. За да установи дали към момента на въвода владението на
процесните имоти се осъществява от длъжника по изпълнението - „Акрос-
2008" ЕООД, съдебният изпълнител се е позовал на извадка от регистъра на
Министерство на земеделието, храните и горите за ползване на имоти по
чл.72, ал.2 от ППЗСПЗЗ за стопанската 2021/2022г. в землището на с.***.
Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд,
че от направената констатация в протокола за въвод във владение не може да
се направи извод, че притежаваните от ищцовото дружество идеални части от
процесните имоти са се ползвали от ответниците без правно основание и че
същите са извличали добиви от тях, респективно са реализирали средства и по
този начин да са се обогатили неоснователно.
Това е така, тъй като на първо място, с оглед уредените в чл. 37б ЗСПЗЗ
задължения, общинската служба по земеделие регистрира в информационната
си система всички правни основания, представени до 31 юли, съгласно чл.
37б, ал. 2 и 3 ЗСПЗЗ, въз основа на които се изготвя предварителния регистър
по чл. 72, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Следователно, при изготвяне на предварителния
регистър е възможно да има дублиране на правните основания за ползване на
един и същ имот, т.е да има конкуренция на правни основания. На следващо
място, към датата на изготвяне на протокола за въвод във владение -
03.12.2021г., е имало вече издадена заповед на основание чл.75а от ППЗСПЗЗ,
която се издава в срок до 01.10., като същата не е била взета предвид относно
това, дали към датата на въвод имота не се владее или държи от друго лице, а
не от това, посочено като ползвател в предварителния регистър. Също така, от
представената делото справка от ОСЗ-Козлодуй (л.113-115), се установява, че
за стопанската 2021г./2022г. процесните имоти са били заявени за участие в
масивите за ползване както от „Акрос-2008" ЕООД, на основание договор за
25
наем вх.рег. № 1283/2018г., акт 85, том 4 на СВ при РС–Козлодуй, така и от
„Неотрон“ ООД, на основание договор за пренаемане с наемодател „Ес Джи
Ди Консулт 9“ ЕООД, с вх.рег. № ПО-24-1734-1/21.05.2021г. Поради
констатираната колизия на регистрираните в ОСЗ правни основания за
ползване за конкретната стопанска година, имотите не са били включени в
масиви за ползване за стопанската година.
Доказателствената сила на Протокола за въвод във владение на
недвижими имоти от 03.12.2021г., като официален документ, е разколебана
още и от обстоятелството, че в приетите като доказателства по делото писма
на ОСЗ-Козлодуй и на ОДЗ-Враца, които също са официални документи, е
отразено, че процесните имоти не са били предоставяни за ползване на
ответното дружество „Акрос-2008" ЕООД в изследвания период.
Изложеното налага извода, че по делото не е доказано в периода от
25.02.2021г. до 03.12.2021г. ответниците да са ползвали процесните имоти
(конкретно собствените на ищеца 31/48 ид.ч.) по смисъла на чл.59 от ЗЗД и да
са извличали добиви от тях, респективно да са реализирали средства и по този
начин неоснователно да са се обогатили, без да имат основание за това, поради
което исковете за неоснователно обогатяване за посочения период не са
доказани следва да се отхвърлят като неоснователни.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира подадената въззивна
жалба в частта, касаеща заплащане на обезщетение за неоснователно
обогатяване за периода от 25.02.2021г. до 03.12.2021г., за неоснователна.
В заключение обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде
отменено в частта, в която е отхвърлен иска по чл.59 от ЗЗД на „Юлстрейд“
ООД за осъждане на „Акрос–2008“ ЕООД да му заплати обезщетение за
ползване без основание на собствените на ищеца 31/48 ид.ч. от процесните
недвижими имоти за периода от 01.10.2019г. до 30.09.2021г. /стопанската
2019/2020г. и стопанската 2020/2021г./ в размер 2921.00 лева и за периода от
01.10.2021г. до 03.12.2021г. - в размер 13.00 лева (общо 2934,00 лева),
съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК, и вместо него следва да бъде постановено ново
решение, с което се осъди ответното дружество да заплати на ищцовото
дружество обезщетение, както следва: 1. за периода от 01.10.2019г. до
30.09.2020г. (стопанската 2019/2020г.) – 1360, 00 лева и 2. за периода от
01.10.2020г. до 24.02.2021г. – 637, 39 лева (общо 1997, 39 лева), ведно със
26
законната лихва върху тези суми, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 01.12.2023г., до окончателното им изплащане, и се отхвърли
като неоснователен иска с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата над 1997,
39 лв. до 2934,00 лв.
Решението следва да бъде потвърдено в останалите обжалвани части: в
частта, в която е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска с правно
основание чл.59 от ЗЗД против „Акрос–2008“ ЕООД за заплащане на
горницата над 728.00 лева до пълния предявен размер от 1228.00 лева,
представляваща обезщетение за ползване без основание на собствените на
ищеца 7/12 ид.ч. от процесните недвижими имоти за периода от 01.12.2018г.
до 30.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 01.12.2023г., до окончателното изплащане на
вземането, както и в частта, в която изцяло е отхвърлен иска с правно
основание чл.59 от ЗЗД против К. М. С..
По разноските:
Като законна последица от отмяна на решението в една част и
потвърждаването му в друга, присъдените в първата инстанция разноски
следва да бъдат ревизирани, както и да се присъдят такива за въззивното
производство.
С оглед изхода на делото решението на Районен съд - гр. Козлодуй
следва да бъде отменено и в частта, в която ищцовото дружество е осъдено да
заплати на „Акрос–2008“ ЕООД адвокатско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от исковете, за разликата над сумата 284, 77 лева до
присъдените 684, 75 лв. и съобразно уважената част от предявените искове да
бъде осъден „Акрос–2008“ ЕООД да заплати на ищцовото дружество
допълнително сумата 262, 39 лева деловодни разноски за
първоинстанционното производство.
При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК в тежест на
въззиваемия К. М. С. не следва да бъдат възлагани разноски за въззивното
производство.
На основание чл. 78, ал. 1, във вр. с чл. 273 ГПК, въззиваемото
дружество „Акрос–2008“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на
въззивното дружество сумата 51, 82 лева държавна такса за въззивната жалба
и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция,
27
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съразмерно с
уважената част от жалбата.
Въззивното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
въззиваемия К. М. С. сумата 1000 лева адвокатско възнаграждение с оглед
отхвърляне на жалбата срещу него, и на въззиваемото дружество „Акрос–
2008“ ЕООД сумата 345, 18 лева адвокатско възнаграждение за
производството пред въззивната инстанция, съобразно отхвърлената част от
жалбата срещу дружеството.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 18/10.02.2025 г., постановено по гр. д. №
1342/2023 г. на Районен съд - Козлодуй, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявения от „Юлстрейд“ ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление гр.София, представлявано от М. К. А. и Ю. М. К. – управители,
иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, за осъждане на „Акрос–2008“ ЕООД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление с.***, обл.Монтана, ***, да му
заплати обезщетение за ползване без основание на собствените на ищеца 31/48
ид.ч. от следните недвижими имоти - ПИ с идентификатор 77548.69.2,
представляващ нива с площ 26.466 дка, находяща се в местността „***“ по
КККР на с.***, обл.Враца и ПИ с идентификатор № 77548.15.12,
представляващ нива с площ 20.945 дка, находяща се в местността „***“ по
КККР на с.***, обл.Враца, за периода от 01.10.2019г. до 30.09.2021г.
/стопанската 2019/2020г. и стопанската 2020/2021г./ в размер 2921.00 лева и за
периода от 01.10.2021г. до 03.12.2021г. - в размер 13.00 лева (общо 2934,00
лева), и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.59 от ЗЗД „Акрос–2008“ ЕООД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление с.***, обл.Монтана, ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„Юлстрейд“ ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.София,
представлявано от М. К. А. и Ю. М. К. – управители, обезщетение за ползване
без основание на собствените му 31/48 ид.ч. от следните недвижими имоти -
ПИ с идентификатор 77548.69.2, представляващ нива с площ 26.466 дка,
находяща се в местността „***“ по КККР на с.***, обл.Враца и ПИ с
28
идентификатор № 77548.15.12, представляващ нива с площ 20.945 дка,
находяща се в местността „***“ по КККР на с.***, обл.Враца, както следва: за
периода от 01.10.2019г. до 30.09.2020г. (стопанската 2019/2020г.) – 1360, 00
лева и за периода от 01.10.2020г. до 24.02.2021г. – 637, 39 лева (общо 1997, 39
лева), ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 01.12.2023г., до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1997, 39 лв. до пълния
предявен размер от 2934,00 лв., като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18/10.02.2025 г., постановено по гр. д. №
1342/2023 г. на Районен съд - Козлодуй в останалите обжалвани части.
ОТМЕНЯ решение № 18/10.02.2025 г., постановено по гр. д. № 1342/2023 г. на
Районен съд - Козлодуй В ЧАСТТА, в която „Юлстрейд“ ООД, ЕИК:***, е осъдено да
заплати на „Акрос-2008“ ЕООД, ЕИК:*** адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство, съобразно отхвърлената част от исковете, за
разликата над сумата 284, 77 лева до присъдените 684, 75 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК „Акрос-2008“ ЕООД,
ЕИК:*** ДА ЗАПЛАТИ на „Юлстрейд“ ООД, ЕИК:***, допълнително сумата
262, 39 лева деловодни разноски за първоинстанционното производство,
съобразно уважената част от предявените искове, както и разноски пред
въззивната инстанция - сумата 51, 82 лева държавна такса за въззивната жалба
и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част
от жалбата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Юлстрейд“ ООД, ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от М. К. А. и
Ю. М. К. – управители, ДА ЗАПЛАТИ на К. М. С., ЕГН:********** от ***,
сумата 1000 лева адвокатско възнаграждение за производството пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Юлстрейд“ ООД, ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от М. К. А. и
Ю. М. К. – управители, ДА ЗАПЛАТИ на „Акрос-2008“ ЕООД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление с.***, обл.Монтана, ***, представлявано от
К. М. С., сумата 345, 18 лева адвокатско възнаграждение за производството
пред въззивната инстанция, съобразно отхвърлената част от жалбата.
29
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
30