№ 66
гр. Асеновград, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20225310200082 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 21-0239-001772/26.11.2021 г. на Началника на РУ –
Асеновград при ОДМВР-Пловдив – Петър Костадинов Бабугеров на М. В. К., ЕГН:
********** от *** са наложени следните административни наказания:
1.На основание чл. 175А ал.1 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 3000 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
нарушение по чл. 104Б т.1 от ЗДвП,
2. На основание чл. 183 ал.5 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лв. за нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП и
3. На основание чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл.137А ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от горното постановление е останал М.К. и е депозирал жалба срещу него
пред РС – Асеновград в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата и в съдебно
заседание чрез процесуалния представител – адв. К. се сочи, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и необосновано, като се отрича извършването на
нарушенията и се навеждат твърдения за допуснати при издаването му съществени
нарушения на административно-производствените правила. Искането към съда е за пълна
отмяна на атакуваното наказателното постановление.
Ответната страна РУ– Асеновград не взема становище по жалбата.
Асеновградският районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
1
обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в
съдебно заседание намери следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество в
частта, в която е предмет на разглеждане същата е ОСНОВАТЕЛНА.
С акт за установяване на административно нарушение от 07.11.2021 г. е било
констатирано, че на същата дата около 02.15 часа в гр.Асеновград на кръстовището на бул.
„България” и ул. „Велико Търново“ жалбоподателят К. е управлявал лек автомобил Ауди А6
с рег. № ***, като е участвал в нерегламентирано състезание на път отворен за обществено
ползване, преминал е на червен, забраняващ сигнал на работещата в нормален режим
светофарна уредба и по време на движение не е използвал обезопасителен колан, с който е
бил оборудван автомобила. Действията на водача били наблюдавани от полицейските
служители Т. и П., които се движели със служебен автомобил след него. На светофара
забелязали, че автомобилът „Ауди“, управляван от жалбоподателя намалил, отворил дясното
стъкло и си разменили реплики с водача на друг неустановен до момента автомобил марка
„Мерцедес“, след което рязко потеглили със свирене на гуми и форсиране на двигателя.
Малко след това, водачът на „Мерцедеса“ завил наляво в странична пресечка, а полицаите
успели да догонят и спрат със светлинен и звуков сигнал жалбоподателя, управляващ
Аудито, малко по-надолу по улицата. За констатираните нарушения в присъствие на водача
М.К. му бил съставен АУАН, който той отказал да подпише. В хода на проверката заявил, че
има възражения и отричал извършването на всяко от трите нарушения. При предявяването
на АУАН в бланката на акта отразил, че има възражения, без обаче да ги конкретизира
писмено. В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН същият депозирал писмено възражение до
Началника на РУ-Асеновград в което отрича факта на извършване на всяко от нарушения
,както и прави искане за запазване на видео и аудиозаписите от служебния автомобил
заснели факта на нарушението. В хода на извършената допълнителна проверка въпреки
направеното искане видеозаписите не са били приобщени като веществено доказателство по
делото, а въз основа на съставения АУАН по-късно било издадено и обжалваното
наказателно постановление, с което на водача К. за описаните нарушения са наложени
горепосочените административни наказания.
След като анализира горните факти и взе в предвид възраженията и аргументите
изложени в жалбата, както и в съдебно заседание, съдът провери законосъобразността на
обжалваното НП и след като анализира събраните доказателства намери, че извършването
на нарушенията не е установено по несъмнен начин, което компрометира
законосъобразността на НП. В конкретния случай, проблемът е чисто доказателствен. За
коректност следва да се каже, че в тежест на административнонаказващия орган е да докаже
по несъмнен начин факта на извършване на нарушенията, техните изпълнителни деяния,
както и авторството и вината на нарушителя в извършването им. Разгледано в аспекта на
отделните нарушения по отношения на първите две нарушения описани в т. 1 и т.2 на НП, а
именно участието в нерегламентирани състезания по път отворен за обществено ползване и
2
преминаването на червен забранителен сигнал на светофара констатациите в АУАН се
потвърждават в пълен обем само от показанията на актосъставителя Т.. Те обаче не са в
пълен синхрон с показанията на другия свидетел очевидец - полицейския служител Ж.П.,
който свидетелствува, че при светване на зеления сигнал – „Аудито“ се е изстреляло бързо и
гумите му са превъртели. Другият автомобил обаче според него ги е видял и е потеглил
нормално, след което е завил в първата странична пряка. При тези показания на свидетеля
П. не може да се направи несъмнен извод, че е налице изпълнителното деяние на първото
нарушение, а именно участие в нерегламентирано състезание. За да е налице такова е
необходимо по-широка предварителна подготовка и обективиране в действителността на
надпревара между два автомобила, каквато тук не се установява по несъмнен начин. Още
повече, че в показанията си П. се твърди, че автомобилите са потеглили след светването на
зеления разрешителен сигнал на светофара, което внася съмнение във факта на второто
нарушението. Посочената от жалбоподателя свидетелка – Дикмемехмедова, въпреки, че не
може да се възприеме като непредубедена и обективна свидетелка, също в крайна сметка
опровергава този факт. Същественото в случая обаче е доказателствената пасивност на
административно-наказващия орган още в хода на административно наказателната
проверка. При наличието на обективно доказателствено средство, а именно видеозапис от
служебния автомобил, който се е намирал зад автомобила на жалбоподателя и вероятно е
заснел целия процесен инцидент, включително и другия участник в твърдяното състезание,
който също е можел да бъде установен и при наличието на постъпило възражение и
своевременно искане точно в тази насока за запазване на това веществено доказателство и
евентуалното наличие на което би обезсмислило споровете по извършването на
нарушението, административно-наказващия орган не го е събрал в рамките на
допълнителната проверка. При изискването му от съда в рамките на съдебното следствие се
установи, че служебният автомобил е бил оборудван със система за видеозаснемане и
видеонаблюдение, но няма наличен запис, тъй като съгласно организационните правила
същите се съхранявали за срок от 30 дни. Не представянето на обективно – годното да
установи нарушението доказателство при наличие на оспорване от страна на жалбоподателя
налага извода за недоказаност на административното обвинението по отношение изобщо на
факта на изпълнителното деяние, с което се реализира нарушението. Същото се отнася и за
нарушението по т. 3 от НП, а именно неизползването на обезопасителен колан от водача.
Нормата на чл. 137 А ал.1 от ЗДвП , въвежда задължение за водача на МПС да използва
обезопасителния колан, с който е оборудван автомобила по време на движение.
Актосъставителят Т. и свидетеля П. обаче не са възприели обстоятелството, дали водачът е
бил с колан по време на движение, а и двамата са видели за първи път, че водачът е без
колан, когато той е спрял и те са се спрели зад него, след което са се приближили.
Свидетелката Дикмемехмедова заявява, че след спиране на автомобила, К. е свалил колана.
При липсата на други доказателства, че К. е бил без колан по време на движение следва да
се приеме, че извършването на това нарушение не е доказано по несъмнен начин.
От този анализ на доказателствата следва, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, тъй като не е доказано по несъмнен начин извършването на всяко от трите
3
описани нарушения.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски. С
оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил
искане за присъждане на разноски в размер на 440 лева, сторени за заплащане на адвокатско
възнаграждение и ги е доказал в пълния претендиран размер, чрез приложения Договори за
правна защита и съдействие.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която
гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК
„поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в
случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Пловдив като второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР – /Решение № 13009 от
02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния административен съд. /
Ето защо, мотивиран от горното, и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0239-001772/26.11.2021 г. на Началника
на РУ – Асеновград при ОДМВР-Пловдив – Петър Костадинов Бабугеров, с което на М. В.
К., ЕГН: ********** от г*** са наложени следните административни наказания :
1.На основание чл. 175А ал.1 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 3000 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
нарушение по чл. 104Б т.1 от ЗДвП ,
2. На основание чл. 183 ал.5 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лв. за нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП и
3. На основание чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл.137А ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР – ПЛОВДИВ да заплати на М. В. К., ЕГН :********** сумата от
440 лева, представляваща направените от него разноски по делото за платено адвокатско
възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд
– гр. Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5