Номер 348126.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 26.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело
№ 20203100502961 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 262659/26.08.2020 г., депозирана от ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ – МВР с адрес: гр. София 1540, бул. „Христофор
Колумб“ № 1, представлявана от главен комисар Светлан Кичиков, чрез главен юрисконсулт
Агнес Николова, срещу Решение № 3191/16.07.2020 г., постановено по гр. д. № 19702 по
описа на РС-Варна за 2019 г., ГО, 26 съдебен състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т.
3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД, въззивникът е осъден да заплати на В. П. С.
с ЕГН ********** сумата от 1 786,77 лв. /хиляда седемстотин осемдесет и шест лева и
седемдесет и седем стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден (нощен) труд за периода от 01.02.2017г. до 03.12.2019г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.12.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, както и
сумата от 215,74 лв. /двеста и петнадесет лева и седемдесет и четири стотинки/,
предсталяваща сбор от мораторните лихви за забава върху главниците за неизплатено
трудово обезщетение в общ размер от 1786,77 лева за периода от 01.04.2017г. до
30.09.2019г., изчислена за периода от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото
плащане до датата на предявяване на иска.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 271621/09.10.2020г. от въззиваемия В.
П. С. , действащ чрез адвокат Димитър Йорданов.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1
от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на
районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
1
По доклада на въззивната жалба и отговора:
Въз въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на материалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд не
е взел предвид изложените в писмения отговор аргументи относно неприложимостта на
НСОРЗ, която не следва да се прилага субсидиарно за служителите на МВР. Сочи, че по
отношение на тях следва да се прилага Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., в която липсва
изрична разпоредба, позволяваща превръщането на нощните часове положен труд в дневни,
с определен за това коефициент. Твърди се, че по отношение на държавните служители,
чиито трудови правоотношения се уреждат от ЗМВР, разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ е
неприложима, тъй като не са налице две от нейните четири предпоставки –
продължителност на нощното работно време по-малко от дневното и трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми. Сочи се, че неправилно съдът е приложил
субсидиарно разпоредбите на КТ и НСОРЗ, тъй като допълнителните възнаграждения на
служителите на МВР са изрично уредени в чл. 178 от ЗМВР, а тяхното изчисляване е
уредено в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., като тези нормативни актове се явяват
специални по отношение на общото трудово законодателство. Въззивникът твърди, че
неправилно съдът е посочил, че осъжда ГД „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ да заплати
горепосочената сума за положен и незаплатен извънреден труд, тъй като в МВР е разрешено
полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни служители, на които е
позволено да полагат до 7 часа нощен труд. Предвид това сочи, че е недопустимо да се
прилага коефициентът, посочен в атакуваното решение. Заявява, че дори да се приложи
коефициент за преизчисление, то коефициентът не е 1.143, а 1, доколкото съотношението
между продължителността на дневното работно време (8 часа) и нощно такова (8 часа) дава
този резултат. Въззивникът твърди, че ЗМВР е специален закон, който урежда статута на
държавните служители в министерството, като обосновава различен метод на правно
регулиране на работното време, трудовите възнаграждения и др.
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - МВР моли атакуваното решение да бъде
отменено изцяло и вместо него съдът да постанови ново, с което да отхвърли предявените
срещу нея искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл.
86 от ЗЗД. Претендира и сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение за две
инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските
за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
В отговора на въззивната жалба се твърди, че решението е правилно, мотивирано и
законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Въззиваемият
моли за оставянето и без уважение, за потвърждаване на първоинстанционното решение и
́
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Твърди се, че първоинстанционният
съд правилно е приложил общите трудовоправни норми, доколкото в Наредба № 81213з-
776/29.07.2016 г., която е действала за процесния период, не е посочен алгоритъм за
преизчислвване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен такъв. Счита, че
е налице непълнота в специалните нормативни актове, които уреждат трудовите
правоотношения на служителите в МВР, която следва да се запълни именно чрез
субсидиарното прилагане на КТ и по-специално чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
Страните не са направили доказателствени искания пред настоящия съдебен състав.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 262654/26.08.2020 г., депозирана от
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ – МВР с адрес: гр. София 1540, бул.
„Христофор Колумб“ № 1, представлявана от главен комисар Светлан Кичиков, чрез главен
юрисконсулт Агнес Николова, срещу Решение № 3191/16.07.2020 г., постановено по гр. д.
№ 19702 по описа на РС-Варна за 2019 г., ГО, 26 съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2961/2020 г. на ОС-Варна за 16.12.2020 г. от
09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3