Решение по дело №5811/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260476
Дата: 13 юли 2021 г.
Съдия: Мариана Костадинова Тодорова Досева
Дело: 20204430105811
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Плевен, 13.07.2021г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

       

        Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на  седемнадесети юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА

 

при секретаря Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 5811 по описа за 2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание основание чл.432, ал.1 КЗ.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Е.Д.Г., ЕГН**********,*** против З.У. АД, ***, със седалище и адрес на управление:*** ***. В нея се твърди, че на ***г. около ***часа в ***, общ. П. , на ***лек автомобил марка „***“, модел „***“ с ДК № *** при движение на заден ход удря намиращият се зад него автомобил ДК № *** с водач Е.Д.Г.. При настъпилото ПТП е пострадала водачката Е.Д.Г.. Твърди, че за удостоверяването на настъпилото ПТП е съставен Протокол за ПТП № ***, а на виновния водач е взето е административно отношение и е съставен АУАН с № ***. Твърди, че вследствие на настъпилото ПТП от ***г. пострадалата Е.Д.Г. е получила ***и ***травми изразяващи се в: ***, ***, ***, ***, ***, има ***, ***и ***и ***травми. Твърди, че процесното събитие е станало в събота и поради силния шок веднага не е потърсила ***помощ. Твърди, че тъй като ***, както и ***и състояния се обострили, в понеделник на ***г. посетила *** - гр. П. , където са и извършени многобройни манипулации и изследвания. Твърди, че във връзка с получените травми ищцата е извършила разходи за лечение в размер на 62,30лв. Твърди, че вследствие на претърпените травми от настъпилото ПТП търпи болки и страдания не се чувства добре, нито ***нито емоционално. Твърди, че изживения уплах и стрес са нарушили ***ѝ концентрация. След катастрофата изпитва страх и притеснения всеки път, когато и се наложи да се качва в автомобил. Твърди, че е лишена  за дълго време от обичайния си динамичен живот, а преживеният шок и стрес вследствие на претърпяната злополука ще останат завинаги в съзнанието ѝ. Твърди, че за процесния лек автомобил марка „***“, модел „***“ с ДК № ***, управляван от Ц.П.Г. има сключен договор за застраховка „***” № ***валиден към дата на ПТП с ***АД с валидност от 09.03.2019 г до 08.03.2020г. Застрахователя отговаря за вредите, който виновния водач е причинил съгласно българското законодателство. Твърди, че по повод настъпилото ПТП в З. „У.“ АД е образувана щета № ***г., по която застрахователя отказва да изплати застрахователно обезщетение. Моли ответника З. „У.“ АД да бъде осъден да плати  на Е.Д.Г. сумата в общ размер на 2062,30 ле. представляваща 2 000 лв. /две хиляди лева/ обезщетение за претърпените неимуществени вреди, и 62,30 лева / шестдесет и два лева и тридесет стотинки/ претърпени имуществени вреди/разходи за лечение/, ведно със законната лихва от 01.02.2020 г. датата на изтичане на тримесечния съгласно КЗ, както и направените разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл.131 ГПК  е постъпил писмен отговор от ответника, в който взема становище за допустимост на исковете, но моли да бъде взето предвид следното обстоятелство: в ответното дружество З. „У.“ АД е получено уведомление за настъпило застрахователно събитие с по две претенции с искане за определяне и изплащане на обезщетения- първата е за изплащането на обезщетение по повод претърпените болки и страдания от Е.Д.Г. /ищецът в настоящото дело/, и втората претенция, отнасяща се до претърпените имуществени вреди. Проведена е предписаната в Кодекса на застраховането процедура, и след подробно разглеждане на представените документи е установено че представените документи не са достатъчни за вземане на окончателно решение относно твърдените увреждания. С писмо Изх. № ***(приложено към исковата молба на ищеца) пострадала е поканена да представи конкретни допълнителни медицински документи който и към настоящия момент не е представила. Твърди, че в този смисъл не е налице отказ от страна на З. „У.“ АД.  Счита, че ответника е изпълнил своето задължение като застраховател. Моли да се вземе предвид гореизложеното  и да бъде приложена разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Оспорва основанието на предявения иск за обезщетение на неимуществените и имуществени вреди, понесени от Е.Д.Г., настъпили при ПТП на дата ***г. Счита, че искът е неоснователен и недоказан. Не оспорва наличието на валидно сключена задължителна застраховка „***“ на автомобилистите между водача на автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.№ ***и ответната застрахователна компания към датата на настъпване на процесното събитие. Изцяло оспорва наличието на следните елементи от фактическия състав на деликта: деяние, противоправност и вина. Твърди, че във връзка с настъпилото на ***г. събитие няма постановен акт, който по силата на чл. 300 от ГПК да установява извършването на деяние, неговата противоправност и виновността на дееца, тъй като към исковата молба няма приложен протокол, издаден от компетентен орган, в рамките на компетентността му, въз основа на който да е установено по надлежен начин настъпването на произшествие, вследствие на което да е пострадало лице. Счита, че установяването на тези обстоятелства са от кръга на доказателствената тежест на ищеца, който ги твърди.  Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице, изразяващо се в две насоки:1. в качеството си на водач - посредством собствените си действия е допринесла за настъпването на сблъсък, като е спряла на място, което не е предвидено за спиране и/или се е движела с несъобразена с пътната обстановка скорост 2. пътувайки без поставен обезопасителен колан е допринесла за настъпването на собствените си травми. Счита, че описаните в исковата молба увреждания дават индикации, че тялото на ищцата не е било застопорено от предпазен колан /в противоречие с нормите на ЗДвП/. На самостоятелно основание подчертава оспорването по отношение твърденията в исковата молба за настъпили неимуществени вреди на ищеца, които да са причинени от процесното ПТП. Оспорва твърденията за тежестта и продължителността на оздравителния и възстановителния период, както и твърденията, че на ищеца са причинени вследствие процесната катастрофа психологически проблеми. Оспорва наличието на следните елементи от фактическия състав на непозволено увреждане: противоправност на действията на водача, застрахован към З. „У.“ АД, наличие на травми и други негативни изживявания на ищеца, такива, каквито се твърди в исковата молба, причинно — следствена връзка между негативните последици, каквито се твърдят в исковата молба и процесното събитие и вина на лицето, застраховано към З. „У.“ АД, като твърди, че самия ищец е допринесъл към настъпването на деликт и към настъпването на собствените си травми от деликта. Счита, че предявеният размер е прекомерен. Излага аргументи, че според нормата на чл. 52 от ЗЗД размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи от съда “по справедливост”. Неимуществените вреди нямат стойностно изражение, поради което не могат да се осчетоводят и изчислят точно, както е при имуществените вреди. Понятието „справедливост, е морална, обществена и философска категория и преценката винаги се свързва в конкретиката на правния спор. Основните положения за тълкуване на това понятие са дени в ППВС №4/23.12.1968г. (в сила и към настоящия момент), където е посочено, че понятието справедливост не е абстрактно понятие и следва да се преценяват различни критерии при определянето му като възрастта на увредения, общественото му положение, приноса които самия пострадал е допринесъл за настъпване на уврежданията. Изхождайки от горното счита размера на претендираните обезщетения за неимуществени вреди за прекомерно завишени. Твърди, че предявената по настоящото производство претенция за обезщетяване на неимуществените вреди е в прекомерно завишен размер - 2000.00 лв./за неимуществени вреди/ и 62,30 лв. / за имуществени вреди/, който не е съобразен с реално понесените от ищеца травми, с неговия собствен принос към настъпването им и с обичайно присъжданите от съдилищата обезщетения за аналогични случаи. Възразява и срещу иска за заплащане на законна лихва върху претендираното обезщетение, в качеството му на акцесорен, тъй като неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния такъв. В условията на евентуалност, ако исковата претенция бъде доказана по основание, намира последната за необосновано завишена, тъй като смята, че процесното ПТП е настъпило в условията на съпричиняване от страна на ищеца. Излага съображения, че съгласно чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика по подобни дела съпричиняването е достатъчна предпоставка за намаляване на обезщетението.

         Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните и се установява от Молба за доброволна претенция от Е.Д.Г., заведено с вх. № ***/***г. при ответника ЗК Уника, че ищцата е описала претърпяното ПТП, приложила е препис от Констативен протокол за ПТП *** за настъпилото ПТП на *** г. Описала е претърпените вреди. Направено е искане за определяне справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

С писмо № ***/***г. ***е уведомила пълномощника на Е.Г. във  връзка с претенцията ѝ за телесни увреждания в резултат на ПТП в ***на ***г., че представените документи не са достатъчни за вземане на окончателвно решение и с цел установяване на основателността на искането е направено искане да бъдат представени медицински документи от спешна помощ и проведен преглед във връзка с претърпяното ПТП от датата на настъпване. Посочено е, че след представяне на документите, разглеждането на претенцията ще бъде възобновено.

Не се оспорва от ответника по делото, че за л.а. *** *** ДКН: ***, е сключен договор за застраховка „***“ на автомобилистите между З.У. АД към датата на процесното ПТП ***г. В този смисъл се съдържа и признание в отговора на исковата молба.

 Установява се от Протокол за ПТП № ***/***г., че на ***г. около ***часа в ***, общ. П. , на ***лек автомобил марка „***“, модел „***“ с ДК № ***при движение на заден ход удря намиращият се зад него автомобил ДК № *** с водач Е.Д.Г.. При настъпилото ПТП е пострадала водачката Е.Д.Г.. На виновния водач-Ц.П.Г. е съставен АУАН с № *** за установяване на административно нарушение. Протокола е подписан от двамата участници в ПТП.

От етапни епикризи от ***г. и ***г. и амбулаторни листи от същите дати към тях е видно, че на Е.Д.Г. е поставена диагноза „***“. Снета е анамнеза, че на ***г. около 17,00 часа била ударена от друг автомобил, който карал на заден ход. От така наречения ***има ***и ***, ***. Има ***. Обективно състояние: В ясно съзнание, всестранно ориентирана и критична към състояниоето си, но е с изразен ***. Мисловият процес е доминиран от автопроизшествието. ***. ***.

Видно отг Болничен лист № ***/***г. Е.Г. е била във временна неработоспособност при домашен-амболаторен режим на лечение за времето от ***г. до 09.06.2019г. с диагноза „***“

От представените фискални бонове и рецепти/л.18-21 от делото/ се установява, че на Е.Г. са изписани медикаменти, които тя е закупила и са на обща стойност от 62,30 лева.

Съдът кредитира показанията на св. Ц.П.Г., въпреки че е заинтересован от изхода на делото като участник в процесното ПТП. Показанията му са преки, логични, непротиворечиви и в съответствие с останалите събрани по делото доказателства. От тях се установява, че св.Г. ***, при маневра на заден ход е ударил автомобила, управляван от ищцата Е.Г.. Обадили на тел.112, служители на КАТ посетили местопроизшествието и съставили акт на св.Г., като виновен за ПТП. Причинени били материални щети по автомобила, управляван от ищцата, но по нея нямало видими травми.  Поговорили, той ѝ се извинил.  Тя била уплашена, но не се е оплакала от някакви болки. Изчакали са около два часа докато дойде полицията и през това време тя не се оплаквала от друго освен от уплаха.

Съдът дава вяра на показанията на св.В. Г. Г. въпреки че е заинтересован като съпруг на ищцата. Показанията му са преки, логични и кореспондентни с останалите, събрани по делото доказателства. От тях се установява, че след настъпване на процесното ПТП, св.Ц.се обадил на св.Г. , че е ударил колата на съпругата му.  Е.Г. била уплашена, разтреперана, притеснена. Донесъл ѝ вода да се освежи. Оплакала се от ***и ***. През нощта не могла ***. Отишли при личната лекарка и тя ги пратилва при ***. Посетили д-р ***, която изписала медикаменти и дала на ищцата болнични. Е.Г. около 3 месеца не искала да се качва на кола да шофира тя. По настояване на съпруга си след третия месец започнала по малко отново да управлява автомобил. Продължила дълго време да се стряска насън, да е уплашена и да плаче. След третия месец вече започнала да се чувства по-добре, но и после при сещане за инцидента, отново имала ***. Станала по ******дори с най-близките си. От работа е отстъствала около 2-3 седмици след като ѝ дали болнични.

Съдът възприема заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От него, както и от уточненията му в открито съдебно заседание се установява, че  механизма за настъпване на процесното ПТП е следния: В ***, община П.  на ***лек автомобил „*** ***“ с per №***, управляван от Ц.П.Г. при движение на заден ход удря намиращия се зад него автомобил „***“ с per №*** и водач Е.Д.Г..        Причина за произшествието от техническа гледна точка са неправилни технически действия на водача на автомобил „*** ***“ с per № *** Ц.П.Г.. Водачът не е наблюдавал пространството зад него на огледалата за обратно виждане. 3.       Автомобилът„*** ***“ с peг.№ *** при движение на заден ход може да се движи с маневрена скорост при конкретните условия в зависимост от разстоянието на което се намира другото превозно средство.  При произшествието по автомобила „***“ с peг. № *** са нанесени деформации от автомобил „*** ***“ при движение на заден ход в предната дясна ъглова част: Десен фар, преден капак, преден десен калник, предна броня в дясната ъглова част. Няма деформирани части от произшествието които да са навлезли, проникнали в купето и нанесли телесни повреди по Е.Д.Г..   Автомобила с който се е движила ищцата е снабден производствено с обезопасителни колани за всички седалки.  Водачът на л.а. марка „***“, модел „***“ с per № *** е следвало при движение на заден ход на огледалата за обратно виждане да види автомобила „***“ и да се съобрази при движение на заден ход да установи дистанция така, че при движение на заден ход да спре преди да осъществи удар с автомобила намиращ се зад задната му част „***“ с per № ***. .Водачът на автомобил „***“ не е имал техническа възможност да предотврати удара.Няма данни за пътни знаци в мястото на произшествието.

Съдът възприема заключението на приетата по делото комплексна съдебно-***и ***експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От него, както и от уточненията му в открито съдебно заседание се установява, че ищцата е била с *** (***, ***), чийто симптоми са отзвучали за период от около шест месеца. Преживяното на ***г. неблагоприятно житейско събитие (ПТП) е основен фактор за възникване на ***разстройство при ищцата. Към настоящия момент не се установява промяна в основния фон на настроението на ищцата, не се установяват патологично изразени черти на ***. Не се набелязва невъзможност за адекватна ***, ищцата не е променила трайно навиците си, продължава заетостта си и нормалната вградимост в средата, където пребивава. Спомена за преживяното ПТП вероятно ще персистира в голям период от време при ищцата, но няма да оказва значимо влияние върху социално й функциониране. Пострадалата е преглеждана и лекувана само от ***, няма преглед или консулт с травматолог, неврохируг или невролог.В резултат на  ПТП, пострадала видимо външно не е имала наранявания, нямала е оплаквания непосредствено след инцидента. Преглеждана и лекувана само от ***. При ПТП най-често при удар предно или задно, при фиксирано тяло с колан може да се получи т.н. “***”, с травмиране ***и възможно ***. Ищата е съобщила такива болки при прегледа от ***, като водещото е било ***състояние на пострадалата, травмата, само по себе си не е диагностицирана от съответен специалист. Теоретично не може да се изключи такава травма, но като се има пред вид и скоростите на автомобилите, тя е била сравнително лека и подлежащото е преживяното страдание с по-продължителен ход и съответно лечение. Болките при такова състояние могат продължат поне 2-3 месеца. При такава травма, обикновено болката е толкова силна, че се прибягва към лекарска помощ и се поставя яка, за каквото по делото няма данни. Ищцата е провела адекватно и навременно лечение на ***си разстройство с подходящи медикаменти при добра поносимост и без значими странични ефекти.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "***" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. С договора за застраховка "***" застрахователят: 1. се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие; 2. може да се задължи да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. В застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и: 1. пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане; 2. лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. (3) Лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. (чл. 429 КЗ).

Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и/или имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се установи, че е налице договор за застраховка "***", действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите. Основанието по чл. 432, ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя включва наличието на валиден застрахователен договор по застраховка "***" между причинилия увреждането и застрахователя, както и фактите, включени в състава на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също така и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият институт на непозволеното увреждане включва в своя фактически състав следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Съответно, фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки(юридически факти): 1)застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "***" между делинквента и ответника-застраховател.

При така предявен иск, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован при ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка с деянието.

Не се оспорва от ответника по делото, че за л.а. *** *** ДКН: ***, е сключен договор за застраховка „***“ на автомобилистите между З.У. АД към датата на процесното ПТП ***г. В този смисъл се съдържа и признание в отговора на исковата молба.

Спорно по делото е обаче наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане съгласно чл. 45 ЗЗД. В тежест на ищеца беше да докаже, че застрахованият виновно е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования.

Между ответника и собственика на л. а. *** *** ДКН: *** е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка "***" на автомобилистите, по силата на който застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно събитие - възникнала е отговорност на водача на застрахованото ППС за вреди в резултат от причинен от същия инцидент.

Елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от събраните доказателства – установява се настъпването на пътнотранспортното произшествие на сочената дата, причинено виновно от водача на застрахования автомобил, настъпването на вреди на ищцата, както и причинно- следствена връзка между виновното поведение на водача и вредоносния резултат.

Механизмът на пътнотранспортното произшествие е установен от приетия протокол за ПТП № ***, ползващ се с обвързваща съда доказателствена сила относно удостоверените от органите на МВР действия и изявления, както и от приетата по делото автотехническа експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните. По отношение на оспорването на механизма на ПТП от страна на ответника следва да се посочи, че по въпроса дали протоколът за ПТП като официален свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този протокол, е формирана съдебна практика, материализирана в решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II ТО и решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I ТО. Даденото правно разрешение на въпроса е, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Видно е, че протокола е подписан и от двамата водачи, участвали в ПТП, като липсва възражения на водача на застрахования автомобил по отразените в протокола факти.

Установява се настъпването на вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между виновното поведение на водача и вредоносния резултат. От приетото по делото заключение на съдебно- автотехническата и комплексна съдебно ***и ***експертиза, от ***и от показанията на свидетелите се установява, че в резултат от инцидента ищцата е претърпяла болки, страдания и неудобства, окачествени от съдебната практика като неимуществени вреди. Същите са в причинна връзка с произшествието и поведението на водача на застрахования при ответника лек автомобил, тъй като се установи, че ищцата е пострадала именно в резултат на посочения инцидент. Осъществени са следователно предпоставките, ангажиращи отговорността на застрахователя, според която разпоредба увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на ВС № 4/1968 г.).

Въпреки родствените и фактически отношения, съдът прецени показанията на свидетелите, съобразно нормата на чл. 172 ГПК и счете, че същите следва да бъдат кредитирани, тъй като са ясни, последователни, непосредствени и кореспондират на другите събрани доказателства. Хората от най-близкото обкръжение имат най-пълна представа за ***и ***състояние на човека, за когото полагат грижи. Макар възприятията им да са плод и на емоционална привързаност, възпроизведените данни се приемат от съда, предвид личното им възприемане, естеството на травмите и житейски обяснимите ***последици от подобен инцидент.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от приетото заключение на допусната комплексна ***и ***експертиза се установи, че оздравителния процес по отношение на ищцата е траел около шест месеца за претърпените ***травми, а за твърдяната физическа травма- *** и ***по делото се установяват само индиции за това по снетата от ищцата анамнеза в хода на извършените прегледи от ***, но не се установи такава травма при условията на пълно и главно доказване от носещата доказателствената тежест ищца по делото. С оглед така установеното съдът счита, че справедлив размер на обезщетението е сумата от 1800 лв. При определяне на размера съдът съобрази постановената съдебна практика по отношение на идентични случаи, както и обстоятелството, че първоначално *** е бил ******, а впоследствие е отшумял окончателно за около 6 месеца. Ищцата е ползвала в резултат на *** отпуск поради временна неработоспособност само за времето от ***г. до 09.06.2019г.

Установи се от приетата съдебно ***и ***експертиза, че направените разходи за лечение на ищцата в размер на 62,30 лв. са направени уместно, тъй като е проведено адекватно и навременно лечение. Размера на направените разходи се установява от представените фискални бонове за закупени лекарства съобразно представените рецепти.

По отношение на възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, не се събраха достатъчно доказателства за основателността на същото. Съгласно съдебната практика приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен и несъмнен начин от страната, която го сочи в своя полза. В случая не се установява ищцата да е извършила посочените в отговора на исковата молба нарушения.

В чл. 497, ал. 1 от КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ /т. 2/. Съгласно нормата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, заедно със застрахователната претенция лицето е задължено да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършват плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.

От данните по делото е видно, че ищцата е сезирала на ***г. застрахователя с искане за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. След изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ ищцата е предявила на 02.11.2020 г. исковата молба по чл. 432, ал. 1 от КЗ, предмет на делото.

Неоснователно е възражението, че обезщетение не е определено поради непредставяне от ищцата на изисканите от нея медицински документи. Този факт не води до недължимост на застрахователно обезщетение и не възпрепятства определянето на неговия размер от застрахователя, което в случая не е сторено въз основа на представените с молбата доказателства. След като застрахователят е бил уведомен за застрахователното събитие с предявяването на застрахователните претенции от пострадалата, и доколкото лихвите, прибавени към определените обезщетения не надхвърлят застрахователната сума, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ застрахователят дължи законна лихва за забава върху присъдените обезщетения считано от датата на предявяване на претенциите – 01.02.2020 г. Това е така, тъй като съобразно цитираните разпоредби застрахователят дължи лихви не само за собствената си забава, но и за забавата на застрахования деликвент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на деликвента. /В горепосочения смисъл решение № 167 от 30.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2273/2018 г., II т. о., ТК/.

Предвид така изложеното съдът счита, че предявеният иск се явява основателен и доказан до размера на сумата от 1800 лв. за неимуществени вреди, като за разликата над този размер до пълния претендиран такъв от 2000 лв. искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан, както и в пълния размер за претърпените имуществени вреди в размер на 62,30 лв., за която сума следва искът да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски съразмерно с уважената част на претенцията в размер на 327,34 лв. /от общо 362,49 лв. за ДТ и депозити за ВЛ/

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част на иска за юрисконсултско възнаграждение и депозит за ВЛ в размер на 50,43 лв./от общо 520 лв.-320 лв. депозит за ВЛ и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 ГПК/

Процесуалният представител на ищцата адв. Т.П. претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, съобразно представения договор за правна защита и съдействие. Съдът намира претенцията за основателна, с оглед на което в полза на адв. Т.П. от ***следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер от 374,36 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определено при съобразяване уважената част на исковите претенции в размер на 338,05 лв.

По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, З.У. АД, ***, със седалище и адрес на управление:*** ***, да заплати на Е.Д.Г., ЕГН**********,***, сумата от 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/, както и сумата от 62,30 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от ПТП, настъпило на *** г., причинено виновно от водача на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с ДК № ***, застрахован по риска "***" в З.У. АД, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 01.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен размер от 2000 лв. неимуществени вреди ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З.У. АД, ***, със седалище и адрес на управление:*** ***, да заплати на Е.Д.Г., ЕГН**********,*** сумата от 362,49 лв. направени по делото разноски.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, Е.Д.Г., ЕГН**********,***  да плати на З.У. АД, ***, със седалище и адрес на управление:*** *** сумата от 50,43 лв. деловодни разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА  З.У. АД, ***, със седалище и адрес на управление:*** *** да заплати на адвокат Т. И. П., ЕГН********** от ***сумата от 338,05 лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред П. ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: